Обн. ДВ. бр. 91 от 15.11.2005 г., изм. ДВ. бр. 105 от 29.12.2005 г., изм. ДВ. бр. 30 от 11.04.2006 г., изм. ДВ. бр. 34 от 25.04.2006 г., изм. ДВ. бр. 63 от 4.08.2006 г., изм. ДВ. бр. 81 от 6.10.2006 г., изм. ДВ. бр. 105 от 22.12.2006 г., изм. ДВ. бр. 108 от 29.12.2006 г., изм. ДВ. бр. 31 от 13.04.2007 г., изм. ДВ. бр. 108 от 19.12.2007 г., изм. ДВ. бр. 109 от 20.12.2007 г., изм. ДВ. бр. 36 от 4.04.2008 г., изм. ДВ. бр. 106 от 12.12.2008 г., изм. ДВ. бр. 6 от 23.01.2009 г., изм. ДВ. бр. 24 от 31.03.2009 г., изм. ДВ. бр. 44 от 12.06.2009 г., изм. ДВ. бр. 95 от 1.12.2009 г., изм. ДВ. бр. 55 от 20.07.2010 г., изм. ДВ. бр. 94 от 30.11.2010 г., изм. ДВ. бр. 19 от 8.03.2011 г., изм. ДВ. бр. 35 от 3.05.2011 г., изм. ДВ. бр. 82 от 21.10.2011 г., изм. ДВ. бр. 99 от 16.12.2011 г., доп. ДВ. бр. 29 от 10.04.2012 г., изм. и доп. ДВ. бр. 54 от 17.07.2012 г., изм. и доп. ДВ. бр. 94 от 30.11.2012 г., изм. ДВ. бр. 15 от 15.02.2013 г., изм. и доп. ДВ. бр. 101 от 22.11.2013 г., изм. и доп. ДВ. бр. 109 от 20.12.2013 г., доп. ДВ. бр. 1 от 3.01.2014 г., изм. и доп. ДВ. бр. 105 от 19.12.2014 г., изм. и доп. ДВ. бр. 30 от 24.04.2015 г., изм. и доп. ДВ. бр. 92 от 27.11.2015 г., изм. ДВ. бр. 95 от 8.12.2015 г., изм. и доп. ДВ. бр. 45 от 14.06.2016 г., изм. и доп. ДВ. бр. 58 от 26.07.2016 г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2016 г., изм. и доп. ДВ. бр. 97 от 6.12.2016 г., изм. и доп. ДВ. бр. 9 от 26.01.2017 г., изм. ДВ. бр. 58 от 18.07.2017 г., изм. и доп. ДВ. бр. 63 от 4.08.2017 г., изм. и доп. ДВ. бр. 92 от 17.11.2017 г., изм. и доп. ДВ. бр. 97 от 5.12.2017 г., изм. и доп. ДВ. бр. 103 от 28.12.2017 г., изм. и доп. ДВ. бр. 24 от 16.03.2018 г., доп. ДВ. бр. 62 от 27.07.2018 г., изм. и доп. ДВ. бр. 65 от 7.08.2018 г., изм. и доп. ДВ. бр. 98 от 27.11.2018 г., изм. и доп. ДВ. бр. 103 от 13.12.2018 г., доп. ДВ. бр. 7 от 22.01.2019 г., изм. ДВ. бр. 17 от 26.02.2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 33 от 19.04.2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 96 от 6.12.2019 г., доп. ДВ. бр. 100 от 20.12.2019 г., изм. ДВ. бр. 9 от 31.01.2020 г., изм. и доп. ДВ. бр. 14 от 18.02.2020 г., изм. и доп. ДВ. бр. 18 от 28.02.2020 г., доп. ДВ. бр. 28 от 24.03.2020 г., изм. и доп. ДВ. бр. 44 от 13.05.2020 г., изм. и доп. ДВ. бр. 65 от 21.07.2020 г., изм. ДВ. бр. 84 от 29.09.2020 г., изм. и доп. ДВ. бр. 104 от 8.12.2020 г., изм. и доп. ДВ. бр. 77 от 16.09.2021 г., изм. и доп. ДВ. бр. 12 от 11.02.2022 г., изм. ДВ. бр. 42 от 7.06.2022 г., изм. и доп. ДВ. бр. 52 от 5.07.2022 г., изм. и доп. ДВ. бр. 100 от 16.12.2022 г., изм. и доп. ДВ. бр. 102 от 23.12.2022 г., изм. и доп. ДВ. бр. 8 от 25.01.2023 г., изм. и доп. ДВ. бр. 54 от 23.06.2023 г., изм. и доп. ДВ. бр. 66 от 1.08.2023 г., изм. ДВ. бр. 82 от 29.09.2023 г., доп. ДВ. бр. 86 от 13.10.2023 г., изм. и доп. ДВ. бр. 96 от 17.11.2023 г., изм. ДВ. бр. 102 от 8.12.2023 г., изм. и доп. ДВ. бр. 105 от 19.12.2023 г., изм. ДВ. бр. 106 от 22.12.2023 г., изм. и доп. ДВ. бр. 11 от 6.02.2024 г., изм. ДВ. бр. 23 от 19.03.2024 г., изм. ДВ. бр. 39 от 1.05.2024 г., изм. и доп. ДВ. бр. 70 от 20.08.2024 г., изм. ДВ. бр. 79 от 17.09.2024 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Раздел I.
Приложно поле
Чл. 1. (1) (Предишен текст на чл. 1 – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Този закон урежда облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз.
(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Директорът на Агенция „Митници“ издава задължителни указания за длъжностните лица в структурата на агенцията за единно прилагане на акцизното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията по този закон след предварително получаване на становище от министъра на финансите.
(3) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Задължителни указания по ал. 2 може да се издават и от министъра на финансите.
Раздел II.
Предмет на облагане с акциз и данъчнозадължени лица
Чл. 2. На облагане с акциз подлежат:
1. алкохолът и алкохолните напитки;
2. тютюневите изделия;
3. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) енергийните продукти и електрическата енергия;
4. (отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
5. (отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)
Чл. 3. (1) (Предишен текст на чл. 3 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Данъчнозадължени лица са:
1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) лицензираните складодържатели и регистрираните по този закон лица;
2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) лицата, за които е възникнало задължение по митническото законодателство по отношение на акцизни стоки;
3. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
4. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) освободените от акциз крайни потребители и временно регистрираните получатели;
5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) данъчните представители на лица, регистрирани по ДДС в друга държава членка, които извършват доставки на акцизни стоки при условията на дистанционна продажба по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност;
6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) сертифицираните получатели, които получават на територията на страната акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка, с изключение на случаите, когато лицата по т. 5 са изпълнили задълженията си по този закон;
7. (нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)
8. (нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лицата, подали искане за възстановяване на акциз;
9. (нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лицата, за които възниква солидарна отговорност;
10. (нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) лицата по чл. 76к, ал. 2, които изпращат акцизни стоки;
11. (нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) лицата по чл. 76л, ал. 1, които получават акцизни стоки на територията на страната.
(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Данъчнозадължени лица са и лицата извън случаите по ал. 1, когато са произвели или са участвали в производството на акцизни стоки, държат или са участвали в държането на акцизни стоки, разпореждат се или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично.
(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато за едно и също установено задължение за акциз са отговорни няколко данъчно задължени лица, те са солидарно отговорни.
(4) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите на чл. 20, ал. 2, т. 23 солидарно отговорни за заплащането на акциза са:
1. при освобождаване от заплащане на акциз:
а) лицето, което е потребило енергийните продукти за цели, различни от целите, за които е ползвано освобождаване от заплащане на акциз в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 или чл. 26, ал. 2, и
б) лицензираният складодържател, освободил енергийните продукти за потребление, когато е знаел или е бил длъжен да знае, че доставените на лицето по буква „а“ енергийни продукти ще бъдат използвани извън условията за освобождаване от заплащане на акциз в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 или чл. 26, ал. 2 и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 – 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
2. при възстановяване на акциз:
а) лицето, което е потребило енергийните продукти за цели, различни от целите, за които е ползвано освобождаване от заплащане на акциз в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 или чл. 26, ал. 2, и
б) лицето, на което е възстановен акцизът за енергийните продукти, доставени на лицето по буква „а“, когато е знаело или е било длъжно да знае, че доставените на лицето по буква „а“ енергийни продукти ще бъдат използвани извън условията за освобождаване от заплащане на акциз в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 или чл. 26, ал. 2 и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 – 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Раздел II „а“.
Прилагане на Митническия кодекс на Съюза към акцизните стоки (Нов – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.)
Прилагане на Митническия кодекс на Съюза към акцизните стоки
Чл. 3а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) (1) Формалностите, предвидени в митническите разпоредби на Съюза при въвеждането на стоки на митническата територия на Съюза, се прилагат съответно към въвеждането на акцизни стоки на територията на Съюза от една от териториите, посочени в чл. 4, т. 25.
(2) Формалностите, предвидени в митническите разпоредби на Съюза при извеждането на стоки от митническата територия на Съюза, се прилагат съответно към извеждането на акцизни стоки от територия на Съюза за някоя от териториите, посочени в чл. 4, т. 25.
(3) Разпоредбите на глава четвърта, глава четвърта „а“ и глава пета не се прилагат за акцизните стоки, които имат митнически статут на несъюзни стоки по смисъла на чл. 5, т. 24 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 269/1 от 10 октомври 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 952/2013″.“
Раздел III.
Понятия
Чл. 4. По смисъла на този закон:
1. „Акцизни стоки“ са стоките, посочени в чл. 2.
2. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) „Лицензиран складодържател“ е лице, което в съответствие с разпоредбите на този закон е получило лиценз да произвежда и/или складира, да държи и преработва, да получава и изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
3. (доп. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) „Данъчен склад“ е място, където се произвеждат, преработват, държат, складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в съответствие с разпоредбите на този закон.
4. (доп. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) „Режим отложено плащане на акциз“ е съвкупност от правила, приложими за производството, преработката, държането, складирането и движението на стоки при отложено плащане на акциза.
5. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) „Код по КН“ са тарифни кодове по Комбинираната номенклатура съгласно Приложение I на Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. За алкохола и алкохолните напитки кодовете по КН са по Комбинираната номенклатура, прилагана към 1 януари 2019 г., а за енергийните продукти и електрическата енергия – по Комбинираната номенклатура, прилагана към 1 януари 2002 г.
6. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2018 г., в сила от 20.05.2019 г., доп. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 20.05.2019 г., доп. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) „Продажна цена“ е цената, изписана върху потребителската опаковка, по която тютюневите изделия се продават на дребно на краен потребител, в която са включени разходите за производство и реализация на производителя (вносителя), дължимите мита, вноски, такси, акциз и данък върху добавената стойност. За пури и пурети продажната цена е цената, изписана върху бандерола, по която тютюневите изделия се продават на дребно на краен потребител, в която са включени разходите за производство и реализация на производителя (вносителя), дължимите мита, вноски, такси, акциз и данък върху добавената стойност. Не се изисква изписване на продажна цена върху потребителската опаковка на:
а) заместителите на тютюна, съдържащи никотин;
б) течностите за електронни цигари, независимо дали съдържат никотин;
в) нагреваемите изделия със съдържание, различно от тютюн;
7. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Бандерол“ е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка.
8. (доп. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) „Специализиран малък обект за дестилиране“ е обект, който отговаря едновременно на следните условия:
а) е правно и икономически независим от който и да е друг обект за дестилиране и не осъществява дейността си по предоставен лиценз;
б) (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) е с обща вместимост на съдовете до 1000 литра включително, в който се произвежда етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове – собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление до 30 литра етилов алкохол (ракия) годишно на семейство.
8а. (нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) „Независим малък винопроизводител“ е винопроизводител, който е правно и икономически независим от който и да е друг винопроизводител, използва помещения, които са физически отделени от помещенията на който и да е друг винопроизводител, и не осъществява дейността си по предоставен лиценз. Когато двама или повече малки винопроизводители осъществяват съвместна дейност и общото им годишно производство не надвишава 1000 хектолитра вино, тези винопроизводители се смятат за един независим малък винопроизводител.
9. (доп. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) „Обект за винопроизводство на независим малък винопроизводител“ е обект или обекти, в които се произвежда общо количество не повече от 1000 хектолитра вино на година.
10. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) „Енергиен продукт с двойно предназначение“ е продукт, който се използва едновременно както за гориво за отопление, така и за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление; използването на енергийни продукти за химическа редукция и при електролитни и металургични процеси се смята за двойно предназначение.
11. „Маркиране“ е действие, при което към газьола и керосина се прибавя маркер, който отговаря на изискванията, определени с правилника за прилагане на закона.
12. „Денатуриране“ е действие, при което към етиловия алкохол се прибавят отровни или неприятни за вкуса или за обонянието вещества (примеси), което го прави опасен за здравето или негоден за пиене.
13. „Техническа спецификация“ е документ на производителя, съдържащ описание на стоката относно технологията на производство и предназначението й, техническите изисквания, нормираните стойности на определени показатели и методите за изпитването им, опаковката и означаването, съхраняването и транспорта й.
14. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) „Освободен от акциз краен потребител“ е лице, което има право да получава енергийни продукти или денатуриран по специален метод етилов алкохол, които се използват за освободени от акциз цели, въз основа на получено удостоверение за освобождаване от акциз.
15. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) „Частни развлекателни полети и плаване“ е използването на плавателен съд или въздухоплавателно средство от неговия собственик или от физическо или юридическо лице, което го ползва или под наем, или по друг начин, за цели, различни от търговските, и по-специално различни от транспортиране на пътници или стоки срещу заплащане или предоставяне на услуги срещу заплащане или за нуждите на държавни органи. Използването на плавателен съд или въздухоплавателно средство за спортни и развлекателни цели и за лични нужди се смята за частни развлекателни полети и плаване.
16. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)
17. „Повторно“ е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.
18. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) „Тежко“ е нарушението, за което има влязло в сила наказателно постановление с наложена имуществена санкция над 15 000 лв.
19. „Действително алкохолно съдържание по обем (алкохолно съдържание)“ са обемите чист етилов алкохол, съдържащи се при температура 20°C в 100 обема продукт при същата температура.
20. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „% vol“ и „% mas“ са означения за алкохолното съдържание съответно по обем и по маса.
21. „Чист алкохол“ е етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 100 % vol (абсолютен алкохол).
22. „Биодизел“ е метилов естер, произведен от растителни масла или животински мазнини, с качество на дизелово гориво, предназначено за използване като моторно гориво за дизелови двигатели, произведен от биологично разградими фракции от продукти, отпадъци и остатъци от селското стопанство (включително растителни или животински субстанции), от горското стопанство, както и биоразградими фракции от индустриални или битови отпадъци.
23. (нова – ДВ, бр. 81 от 2006 г.) „Биоетанол“ е етанол, произведен от биомаса и/или биологично разграждащата се част от отпадъците, който е предназначен за използване като биогориво.
23а. (нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) „Етери, произведени от биоетанол“: кислородсъдържащи съединения (етил-третичен-бутил-етер или ЕТБЕ), произведени на базата на биоетанол, при което обменният процент био-ЕТБЕ, изчислен като биогориво, е 47, биодиметилетер: диметилетер, произведен от биомаса, предназначен за употреба като биогориво, и био-метил-третичен-бутил-етер: гориво, произведено на базата на биометанол, при което обемният процент био-метил-третичен-бутил-етер, изчислен като биогориво, е 36, предназначени за използване чисти или в смеси с гориво за бензинови двигатели.
24. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Територия на страната“ е географската територия на Република България, континенталният шелф и изключителната икономическа зона.
25. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) „Територия на държава членка“ е територията на държава членка, към която се прилага Договорът за функционирането на Европейския съюз, в съответствие с чл. 349 и 355 от този договор, като:
а) в тази територия не се включват:
аа) за Германия: Остров Хелиголанд и територията на Бюсинген;
бб) за Кралство Испания: Сеута, Мелиля и Канарските острови;
вв) за Република Италия: Ливиньо;
гг) за Република Финландия: Оландските острови;
дд) (нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Англо-нормандските острови;
ее) (нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) за Република Франция: френските територии, посочени в член 349 и член 355, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
б) движението на акцизни стоки до или от:
аа) Княжество Монако – се третира като движение до или от Република Франция;
бб) остров Ман – се третира като движение до или от Обединеното кралство Великобритания;
вв) Юнгхолц и Мителберг (Клайнес Валзертал) – се третира като движение до или от Германия;
гг) Сан Марино – се третира като движение до или от Република Италия;
дд) суверенните бази Акротири и Декелия на Обединеното кралство Великобритания, се третират като движения с начало във или предназначени за Кипър.
26. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) „Територия на Съюза“ е територията на държавите членки по т. 25.
27. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Трета страна“ или „трета територия“ е всяка територия, различна от територията на държавите членки.
28. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) „Регистриран получател“ е лице, което при определени условия има право да получава акцизни стоки от друга държава членка под режим отложено плащане на акциз. Регистрираният получател не може да произвежда, преработва, държи, складира или изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
29. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) „Временно регистриран получател“ е лице, което при определени условия има право да получи еднократно определено количество акцизни стоки в рамките на двумесечен период от друга държава членка под режим отложено плащане на акциз. Временно регистрираният получател не може да произвежда, преработва, държи, складира или изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
29а. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г., доп. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) „Регистриран изпращач“ е лице – вносител на акцизни стоки, което при определени условия има право да изпраща акцизни стоки, които са допуснати за свободно обращение едновременно с поставянето им под режим отложено плащане на акциз, предназначени за друга държава членка. Регистрираният изпращач не може да произвежда, преработва, държи, складира или да получава акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
30. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) „Вносител“ е лицето – длъжник за заплащане на вносните мита, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети територии, които са част от митническата територия на Съюза.
31. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Стандартни резервоари“ (нормален резервоар) са:
а) резервоарите, които са трайно закрепени от производителя към всички моторни превозни средства и чието трайно закрепване позволява директното снабдяване с гориво както за целите на задвижването, така и където е необходимо, за работата на хладилни системи или други системи по време на транспортирането; газовите резервоари, прикрепени към моторните превозни средства, предназначени за прякото използване на газ като гориво, и резервоарите, прикрепени към други системи, с които може да е оборудвано превозното средство, също се считат за стандартни резервоари;
б) резервоарите, трайно закрепени от производителя към всички контейнери и чието трайно закрепване позволява по време на транспортирането директно снабдяване с гориво за работата на хладилни системи или други системи, с които са оборудвани специалните контейнери.
32. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Специален контейнер“ е всеки контейнер, оборудван със специално проектиран агрегат за охладителни системи, кислородни системи, системи за топлинна изолация или други системи.
33. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) „Минералогични процеси“ са процесите, класифицирани според Приложение NACE Rev 1.1 (Обща статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност), подраздел ГИ 26 „производство на продукти от други нерудни минерали“ от Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета от 9 октомври 1990 г. относно статистическата класификация на икономическите дейности в Европейската общност, наричан по-нататък „Регламент (ЕИО) № 3037/90“. В „минералогичните процеси“ не се включват процесите и дейностите, на които се подлагат суровините за производството на кварцов пясък (различен от кварцов пясък за флоат стъкло и флотиран пясък), варовик и доломит и фелдшпат (с изключение на процесите калциниран каолин и шамот), както и процесите, на които се подлагат суровините за производство на плакирани пясъци и лепило.
33а. (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Металургични процеси“ са процесите, класифицирани според Приложение NACE Rev 1.1 (Обща статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност), подраздел ГЙ 27 „производство на неблагородни метали“ от Регламент (ЕИО) № 3037/90.
34. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Стойност на продукта“ е себестойността на продукта по смисъла на счетоводното законодателство. Тази стойност се изчислява като осреднена за единица.
35. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Стойност на електрическата енергия“ е действителната изкупна стойност на електрическата енергия или стойността на производството на електрическата енергия, ако тя се генерира от дейността.
36. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Изнасяне“ е движение на акцизни стоки от територията на страната до територията на трета страна или трета територия.
37. (нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) „Енергиен продукт за отопление“ е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение:
а) за цели по т. 10 и 33;
б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.
38. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) „Независима малка пивоварна“ е данъчен склад, който е правно и икономически независим от която и да е друга пивоварна, която не ползва под каквато и да е форма помещения или производствени мощности на друга пивоварна, която не осъществява дейността си по лицензионен договор за производство на бира или други продукти на малцова основа и годишното й производство не надхвърля 200 000 хектолитра бира. Правно и икономически независима пивоварна е дружество:
а) в чийто капитал не участва друго дружество, осъществяващо производство или търговия с бира или което не участва в капитала на друго дружество, осъществяващо производство или търговия с бира, или
б) в чиито управителни или контролни органи не участват лица, участващи в управителните или контролните органи на друго дружество, осъществяващо производство или търговия с бира, или
в) в чиито управителни или надзорни органи не участват лица, участващи в управителните или надзорните органи на друго дружество за производство или търговия с пиво или в трето дружество, свързано с такова друго дружество за производство или търговия с бира, или с техни роднини.
Когато две или повече малки пивоварни осъществяват съвместна дейност и общото им годишно производство не надхвърля 200 000 хектолитра, такива пивоварни се смятат за една независима малка пивоварна.
Не се смята за независима малка пивоварна производителят на бира, за който е установено, че е декларирал невярна информация по този закон в текущата или предходната година.
За годишно произведено количество бира се счита произведеното през съответната година, което е доведено до окончателния си качествен и количествен състав и е преминало през всичките етапи на производствения процес съгласно представената от лицето технологична документация.
38а. (нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) „Правно и икономически независим специализиран малък обект за дестилиране“ е лице по чл. 57, ал. 1, което не е свързано лице с лице, което е производител на етилов алкохол (ракия).
39. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акциза, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока по сделка между лица, които не са свързани.
40. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Компютърна система“ е система за компютризиране на движението и контрола на акцизни стоки съгласно чл. 1 от Решение № 1152/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 2003 г. за компютризиране на движението и контрола на акцизни стоки.
41. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Доставка на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз“ е еднократно движение на определено количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
42. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Изпращач“ е лицензиран складодържател-изпращач или регистриран изпращач, който изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
43. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Получател“ е лицензиран складодържател, регистриран получател, временно регистриран получател или лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3, които са посочени като получател в електронния административен документ при движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
44. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Регистриран електронен административен документ“ е електронен административен документ, на който митническите органи са определили уникален административен референтен код.
44а. (нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) „Регистриран електронен опростен административен документ“ е електронен опростен административен документ, на който митническите органи са определили уникален опростен административен референтен код.
45. (нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Място на директна доставка“ е мястото на получаване и разтоварване на енергийни продукти от лицензиран складодържател или регистриран получател, различно от местонахождението на данъчния склад или обекта, в който се получават и разтоварват стоките.
46. (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) „Нередовност“ е настъпването на определени обстоятелства при движение на акцизни стоки, под режим отложено плащане на акциз или транспортирането на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на една държава членка, които са изпратени от сертифициран изпращач до сертифициран получател в друга държава членка или в условията на дистанционни продажби, в резултат на които цялото или част от количеството акцизни стоки не пристигат на мястото на получаване в съответствие с правилата за движение на акцизни стоки. Не се считат за „нередовност“ случаите на пълно унищожаване и безвъзвратна загуба вследствие на непреодолима сила и загубите от естествени фири, вследствие на промяна на физико-химичните свойства.
47. (нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) „Митническа процедура“ е специален режим, предвиден в чл. 210 от Регламент (ЕС) № 952/2013 , относно митническия надзор, който се прилага към несъюзните стоки при тяхното въвеждане на митническата територия на Съюза и временното складиране, с изключение на режим специфична употреба и режим пасивно усъвършенстване.
48. (нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) „Внасяне“ е допускането за свободно обращение в съответствие с член 201 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
49. (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) „Информационна система“ е централизирана система на Агенция „Митници“ за регистриране на подаваните по електронен път документи.
50. (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) „Регистриран електронен акцизен данъчен документ“, „Регистрирано електронно дебитно или кредитно известие“ и „Регистриран електронен документ за удостоверяване на предназначението“ са електронни документи, на които митническите органи са определили уникален контролен номер.
51. (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битови нужди“ е потреблението на електрическа енергия, втечнен нефтен газ (LPG) или природен газ от физическо лице за домакинството му.
52. (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Стопански нужди“ е всяко потребление на електрическа енергия, втечнен нефтен газ (LPG) или природен газ, различно от потреблението за битови нужди.
53. (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Продажба на дребно“ е продажба на акцизни стоки на физически лица, които не са еднолични търговци, както и всяка продажба на лица без писмен договор за доставка на акцизни стоки.
54. (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Краен продукт“ е продукт в окончателния си качествен и количествен състав, преминал през всички етапи на производствения процес, включително опаковането в крайна опаковка и етикетирането му, с която е представен на пазара и е достъпен за крайния потребител.
55. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г. ) „Средства за измерване и контрол“ са:
а) средства за измерване, чрез които се отчитат едновременно показателите обем в литри, алкохолно съдържание и екстракт, изразен в градус Плато, при производство на бира, използвани от лицензираните складодържатели (с изключение на лицата, отговарящи на изискванията за регистрация на независима малка пивоварна);
б) средства за измерване, чрез които се отчита обем в литри при производство на бира, от лицата, отговарящи на изискванията за регистрация на независима малка пивоварна, като показателите алкохолно съдържание и екстракт, изразен в градус Плато, се определят в лаборатория;
в) броячи, чрез които се отчита брой опаковки на мястото на пълнене при производството на бира от лицата, отговарящи на изискванията за регистрация на независима малка пивоварна, извършващи единствено продажби на бира за консумация на място;
г) средства за измерване, чрез които се отчитат едновременно обем в литри, приравнен към сравнителна температура 20°С, и алкохолно съдържание, изчислено при температура 20°С, при въвеждане, производство и извеждане на етилов алкохол с алкохолно съдържание по обем 80 % vol или повече (включително биоетанол) с код по КН 2207, дестилати и етилов алкохол с алкохолно съдържание по обем по-малко от 80 % vol с код по КН 2208 90 91 и 2208 90 99;
д) калибрирани съдове, снабдени със средство за измерване на ниво на течности на местата за съхранение на стоките по буква „г“;
е) оразмерени съдове, чрез които се отчита обем в литри на произведения етилов алкохол (ракия), от лица, получили удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране, като показателят действително алкохолно съдържание, изчислено при температура 20°С, се измерва с алкохоломер или калибрирани апарати и инструменти, използвани в лабораторните анализи;
ж) средства за измерване, чрез които се отчита обем в литри при въвеждане и извеждане в наливно състояние на тихи вина, шумящи вина, други ферментирали напитки, междинни продукти и алкохолни напитки с код по КН 2208, като показателят алкохолно съдържание се определя в лаборатория;
з) оразмерени съдове или калибрирани съдове, снабдени със средство за измерване на ниво на течности на местата за съхранение на стоките по буква „ж“;
и) броячи, чрез които се отчита брой на потребителски опаковки на алкохолни напитки;
й) средства за измерване, чрез които се отчита маса в килограми при въвеждане и извеждане на суровини за производство на тютюневи изделия;
к) средства за измерване, чрез които се отчита маса в килограми в местата, където суровините, участващи в технологичния процес, преминават по производствения път под формата на окончателно формиран нарязан тютюнев бленд;
л) броячи, чрез които се отчита брой късове при производство на цигари;
м) системи за електронно преброяване и идентификация (СЕПИ), чрез които се отчита броят и идентификацията при въвеждане, съхраняване на произведени в обекта и извеждане на тютюневи изделия, с изключение на тютюна за пушене, когато е суровина за производство на тютюневи изделия;
н) средства за измерване, чрез които се отчита обем в литри, приравнен към сравнителна температура 15°С, при въвеждане, производство и извеждане на бензин, газьол, керосин, биодизел, енергийни продукти с кодове по КН от 2710 11, различни от тези по чл. 32, ал. 1, енергийни продукти с кодове по КН 2707 10, 2707 20, 2707 30, 2707 50;
о) оразмерени и калибрирани съдове, снабдени със средство за измерване на ниво на течности на местата за съхранение на стоките по буква „н“;
п) средства за измерване, чрез които се отчита обем в литри при въвеждане, производство и извеждане на енергийни продукти с кодове по КН 2709 и от 2902 20 до 2902 44;
р) оразмерени и калибрирани съдове, снабдени със средство за измерване на ниво на течности на местата за съхранение на стоките по буква „п“;
с) средства за измерване, чрез които се отчита маса в килограми при въвеждане, производство и извеждане на тежко гориво, втечнен нефтен газ (LPG) с код по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00, енергийни продукти с код по КН 2901, 2711 29, 2902 11 и 2902 19, смазочни масла, включени в код по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93, други смазочни масла и други тежки масла, различни от смазочните, включени в код по КН 2710 19 99, енергийни продукти с кодове по КН 2706, 2707 91, 2707 99 11, 2707 99 19, 2707 99 99, 2710 91 и 2710 99;
т) оразмерени и калибрирани съдове, снабдени със средство за измерване на ниво на течности на местата за съхранение на стоките по буква „с“;
у) средства за измерване, чрез които се отчита маса в килограми при въвеждане, добив, съхранение и извеждане на кокс или въглища;
ф) средства за измерване, чрез които се отчитат продадените или потребени количества природен газ в случаите на чл. 57а, ал. 1, т. 2 и 3;
х) средства за измерване, чрез които се отчитат продадените или потребени количества електрическа енергия в случаите на чл. 57а, ал. 1, т. 2 и 3.
56. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г. ) „Оразмерен съд“ е:
а) стационарен съд с вместимост, посочена в издаден от производител документ за обема на съхранявания продукт при определено ниво на течност или обема при максимално запълване;
б) нестационарен съд с вместимост, посочена в издаден от производител документ или в протокол, изготвен съвместно с контролните органи, или в декларация от лицето за обема на съхранявания продукт при определено ниво на течност или за обема при максимално запълване.
57. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г. ) „Окончателно формиран нарязан тютюнев бленд“ е междинен продукт – суровина за производството на тютюневи изделия, който е с вариращи технологични параметри и съдържа различни типове, произходи и класи тютюн, жили и тютюнево фолио, соуси и аромати, смесени в строго определено процентно съдържание, указани в рецептура.
58. (нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) „Енергия от възобновяеми източници“ е енергията от възобновяеми неизкопаеми източници: вятърна, слънчева енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в атмосферния въздух – аеротермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина под повърхността на твърдата почва – геотермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в повърхностните води – хидротермална енергия, океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, газ от възобновяеми източници, сметищен газ и газ от пречиствателни инсталации за отпадни води.
59. (нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) „Мажоритарен съдружник или акционер“ е лице, което притежава повече от 33 на сто от дяловете, съответно от акциите на дружеството.
60. (нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) „Неуредени публични задължения“ са установените изискуеми задължения на лицето, с изключение на обезпечените в пълен размер, разсрочените и отсрочените задължения, събирани от митническите органи.
61. (нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) „Употребявани акцизни бандероли“ са бандеролите, които са били премахнати от опаковката на освободени за потребление акцизни стоки, без да бъдат повредени или унищожени, с цел повторното им използване в нарушение на изискванията на закона и на нормативните актове за неговото прилагане.
62. (нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) „Технически и други средства за контрол“ са обикновена пломба, специална пломба, стикер, хартиена лента с печат и други помощни средства за контрол, които се поставят и премахват от митническите органи при осъществяване на техните правомощия с цел да ограничат достъпа, ползването или разпореждането с дадена движима или недвижима вещ.
63. (нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) „Драфт сървей“ е метод за измерване на тежестта на натовареното карго чрез изчисляване на разликите в нивото на определени точки „drafts“ на външната страна на корпуса на плавателния съд преди и след натоварване или преди и след разтоварване.
64. (нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) „Акцизни стоки с колекционерска стойност“ са акцизните стоки, произведени в ограничено количество и притежаващи качества, отличаващи ги от еднородните продукти с обичайно търговско предназначение, както и акцизните стоки, чиято цена при покупко-продажбата им предвид тяхната година на производство, състояние, търсене, предлагане или други фактори, свързани с цената на придобиване, би била значително по-висока от цената им на дребно с други еднородни продукти с обичайно търговско предназначение. Не се смятат за стоки с колекционерска стойност акцизните стоки, произведени в специализиран малък обект за дестилиране по смисъла на т. 8.
65. (нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) „Друго лице с правен интерес“ е лице, което следва да защити своите права и законни интереси с оглед на избягване на неблагоприятни правни последици в правната му сфера или засягане на конкретни негови имуществени права, изразяващи се в промяна на правното положение на заинтересувания, която би могла да настъпи в резултат от определено действие или бездействие от страна на данъчно задълженото лице – лицензиран складодържател, в условията на прекратено действие на лиценз за управление на данъчен склад.
66. (нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) „Незаконно влизане“ е влизане на територията на Съюза на стоки, които не са допуснати за свободно обращение в съответствие с член 201 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и за които е възникнало митническо задължение съгласно член 79, параграф 1 от посочения регламент или би възникнало такова, ако стоките са подлежали на митническо облагане.
67. (нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) „Сертифициран изпращач“ е лице, което при определени условия има право да изпраща акцизни стоки, освободени за потребление на територията на страната, до територията на друга държава членка.
68. (нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) „Временно сертифициран изпращач“ е лице, което при определени условия в рамките на двумесечен период има право да изпраща еднократно определено количество акцизни стоки, освободени за потребление на територията на страната, до територията на друга държава членка.
69. (нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) „Сертифициран получател“ е лице, което при определени условия има право да получава на територията на страната акцизни стоки, които са освободени за потребление на територията на друга държава членка.
70. (нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) „Временно сертифициран получател“ е лице, което при определени условия в рамките на двумесечен период има право да получава еднократно определено количество акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка, до територията на страната.
71. (нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) „Държава членка на получаване“ е държавата членка, в която следва да бъдат доставени или ползвани акцизните стоки в съответствие с разпоредбите на този закон.
72. (нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) „Акцизни стоки, доставени за търговски цели“ са стоки, освободени за потребление на територията на една държава членка, които се движат до територията на друга държава членка и са доставени на сертифициран получател. Не се считат като доставени за търговски цели акцизни стоки, когато се транспортират от физическо лице за лични нужди или са доставени на физическо лице в условията на дистанционна продажба.
73. (нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) „Място на внасяне“ е мястото, където стоките са допуснати за свободно обращение в съответствие с чл. 201 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Глава втора.
АКЦИЗНИ СТОКИ
Раздел I.
Алкохол и алкохолни напитки
Чл. 5. „Бира“ е всеки продукт, включен в код по КН 2203, или всеки продукт, представляващ смес от бира и безалкохолни напитки, включен в код по КН 2206, и в двата случая с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 0,5 % vol.
Чл. 6. (1) „Тихи вина“ са всички продукти, включени в кодове по КН 2204 и 2205, но непопадащи в обхвата на ал. 2, които са със:
1. действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, но непревишаващо 15 % vol, и при условие че алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация, или
2. действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 15 % vol, но непревишаващо 18 % vol, при условие че са били произведени без каквото и да е обогатяване и при условие че алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) „Шумящи вина“ са всички продукти, включени в кодове по КН 2204 10, 2204 21 06, 2204 21 07, 2204 21 08, 2204 21 09, 2204 29 10 и 2205, които са:
1. в бутилки със „запушалки-гъбки“, задържани от скоби или връзки или които имат свръхналягане, дължащо се на разтворен въглероден диоксид, равно на три бара или повече, и
2. с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, но непревишаващо 15 % vol, и при условие че алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация.
Чл. 7. „Други ферментирали напитки“, различни от бирата и виното, са:
1. тихите ферментирали напитки, включени в кодове по КН 2204 и 2205, но непопадащи в обхвата на чл. 6, както и продуктите, включени в код по КН 2206, но непопадащи в обхвата на т. 2, които са със:
а) действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, но непревишаващо 10 % vol, или
б) действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 10 % vol, но непревишаващо 15 % vol, и при условие че алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация;
2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) шумящите ферментирали напитки, включени в кодове по КН 2206 00 31 и 2206 00 39, както и продуктите, включени в кодове по КН 2204 10, 2204 21 06, 2204 21 07, 2204 21 08, 2204 21 09, 2204 22 10, 2204 29 10 и 2205, но непопадащи в обхвата на чл. 6, които са:
а) в бутилки със „запушалки-гъбки“, задържани от скоби или връзки или имат свръхналягане, дължащо се на разтворен въглероден диоксид, равно на три бара или повече, и
б) с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, но непревишаващо 13 % vol, или са с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 13 % vol, но непревишаващо 15 % vol, и при условие че алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация.
Чл. 8. „Междинни продукти“ са всички продукти с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, но непревишаващо 22 % vol, и включени в кодове по КН 2204, 2205 и 2206, но непопадащи в обхвата на чл. 5, 6 и 7.
Чл. 9. (В сила от 1.07.2006 г. – ДВ, бр. 91 от 2005 г.) „Етилов алкохол (алкохол)“ е всеки продукт:
1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.12.2009 г.) включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, дори когато този продукт е част от продукт, попадащ в друга глава от Комбинираната номенклатура;
2. включен в кодове по КН 2204, 2205 и 2206, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 22 % vol;
3. (нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г.) получен чрез дестилация и годен за пиене, съдържащ други продукти в разтворено или неразтворено състояние.
Раздел II.
Тютюневи изделия
Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Пури и пурети“ са цилиндрични тела от тютюн, изключително предназначени и годни за пушене предвид техните свойства и нормалните очаквания на потребителите, и които:
1. са обвити с покриващ лист от естествен тютюн, или
2. съдържат пълнеж от смес от тютюни (бленд) и са обвити с външен лист от възстановен тютюн с нормалния цвят на пура, покриващ продукта изцяло, включително, където е подходящо, и филтъра, но не и мундщука, ако има такъв, при условие че единичното им тегло, без филтър или мундщук, е най-малко 2,3 г и не повече от 10 г и обиколката по продължение най-малко на една трета от дължината е не по-малка от 34 мм.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За „пури и пурети“ се смятат и изделия, съставени частично от вещества, различни от тютюна, но отговарящи на изискванията на ал. 1.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Не се смятат за „пури и пурети“ изделия, които не съдържат тютюн и се използват изключително за медицински цели.
Чл. 11. (1) „Цигари“ са:
1. годни за пушене цилиндрични тела от тютюн, които не отговарят на изискванията за пури и пурети по чл. 10;
2. цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са вкарани в цигарени хартиени рула;
3. цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са увити в цигарена хартия.
(2) За „цигари“ се смятат и изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията по ал. 1.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За целите на облагането с акциз продуктите за пушене по ал. 1 и 2 се смятат като две цигари, ако без филтъра или мундщука са по-дълги от 8 см, но не по-дълги от 11 см, съответно като три цигари, ако без филтъра или мундщука са по-дълги от 11 см, но не по-дълги от 14 см, и така нататък.
(4) Не се смятат за „цигари“ изделия, които не съдържат тютюн и се използват изключително за медицински цели.
Чл. 12. (1) „Тютюн за пушене (за лула и цигари)“ е:
1. тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка;
2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) отпадъци от тютюн, предлагани за продажба на дребно, които могат да се пушат и не попадат в обхвата на чл. 10 и 11, като за „отпадъци от тютюн“ се смятат остатъците от тютюневи листа и вторични продукти, получени при обработката на тютюн или при промишленото производство на тютюневи изделия;
3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията на т. 1 и 2, при който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат широчина на нарязване, по-малка от 1,5 мм;
4. (нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) изсушени, плоски с неправилна форма, частично обезжилени тютюневи листа, преминали процес на изсушаване и контролирано овлажняване, които съдържат тегловно повече от 0,65 на сто глицерин и са годни за пушене след проста манипулация посредством смачкване или ръчно нарязване.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За „тютюн за пушене“ се смятат и изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията в понятието за тютюн за пушене по ал. 1, както и изделията за пушене с водна лула (наргиле), които освен тютюн или заместители на тютюна (изделия на базата на растения, билки или плодове или изделия в твърдо състояние) съдържат и ароматизиращи вещества.
(3) Не се смятат за „тютюн за пушене“ изделия, които не съдържат тютюн и се използват изключително за медицински цели.
(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Отпадъците от тютюн, които не попадат в обхвата на ал. 1, т. 2:
1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) се унищожават от или се предоставят за унищожаване на лица, отговарящи на изискванията на Закона за управление на отпадъците и на нормативните актове за прилагането му;
2. (отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
3. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) се влагат при промишлена обработка на тютюн или в производство на тютюневи изделия;
4. се извеждат за друга държава членка, или
5. се изнасят.
(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Дейностите по ал. 4 се предприемат от лицата:
1. при чиято дейност се образуват отпадъците по ал. 4;
2. които въвеждат отпадъци по ал. 4 на територията на страната от територията на друга държава членка;
3. които внасят отпадъци по ал. 4;
4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) които придобиват отпадъците по ал. 4.
(6) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Отпадъците по ал. 4 се унищожават само в обекти, за които е издадено разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ съгласно чл. 35 от Закона за управление на отпадъците.
(7) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Редът и начинът за предоставяне на лица, притежаващи разрешение за събиране, транспортиране и третиране на отпадъци по Закона за управление на отпадъците, за унищожаване, влагане в производството на тютюневи изделия, внасяне, изнасяне, въвеждане на територията на страната от територията на друга държава членка или извеждане за друга държава членка на отпадъците по ал. 4, се определят с правилника за прилагане на закона.
(8) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Унищожаване на отпадъците по ал. 4 е дейността по тяхното третиране по смисъла на Закона за управление на отпадъците, с цел предотвратяване на употребата им като тютюнево изделие или суровина за производство на тютюневи изделия.
(9) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лицата, които извършват дейност по обработка на тютюневи листа, които не съдържат глицерин, декларират това обстоятелство пред компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта по ред и по начин, определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 12а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) „Нагреваемо тютюнево изделие“ е вид бездимно тютюнево изделие, при чиято употреба не протича процес на горене на съдържащия се в него тютюн, а употребата се извършва чрез нагряването му, в резултат на което се отделя аерозол.
Чл. 12б. (Нов – ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.03.2023 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) Течността за електронна цигара, независимо дали съдържа никотин, за целите на този закон, се смята за тютюнево изделие.
(2) „Течност за електронна цигара, съдържаща никотин“ е течност, която се употребява чрез вдишване на пари, получени в резултат на нагряване, без горене, и е предназначена за употреба с електронни цигари или се съдържа в контейнерите за многократно пълнене по смисъла на § 1, т. 39 и 40 от допълнителните разпоредби на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.
(3) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) Течност за електронна цигара, несъдържаща никотин, е течност, която се употребява чрез вдишване на пари, получени в резултат на нагряване, без горене, и е предназначена за употреба с електронна цигара, представляваща изделие, което може да се използва за консумация на несъдържащи никотин пари чрез мундщук или компонент на това изделие, включително патрон и резервоар, и устройството без патрон или резервоар. Електронните цигари могат да бъдат за еднократна употреба или за многократна употреба чрез контейнер за многократно пълнене и резервоар, или да бъдат презареждани чрез патрони за еднократна употреба. Контейнер за многократно пълнене на електронна цигара, несъдържаща никотин, е съд с течност, несъдържаща никотин, който може да се използва за презареждане на електронна цигара.
Чл. 12в. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) (1) Заместителите на тютюна, съдържащи никотин, за целите на този закон се смятат за тютюневи изделия.
(2) Заместителите на тютюна, съдържащи никотин, са никотинови продукти, съставени изцяло или частично от прах, частици от паста/гел, или друга субстанция, или комбинация от тези форми, включително в опаковки под формата на пакетчета (паучове), които не съдържат тютюн, а съдържат никотин, предназначени за въвеждане на никотина в човешкото тяло и които не са предназначени за медицински цели.
Чл. 12г. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) (1) Нагреваемо изделие със съдържание, различно от тютюн, за целите на този закон се смята за тютюнево изделие.
(2) „Нагреваемо изделие със съдържание, различно от тютюн“ е вид бездимно изделие на базата на растения, билки, плодове или друга/и субстанция/и или комбинация от тях, независимо дали са обработени с (или съдържат) никотин, и което не съдържа тютюн, при чиято употреба не протича процес на горене, а употребата се извършва чрез нагряването му, в резултат на което се отделя аерозол, и което не е предназначено за медицински цели.
(3) За нагреваеми изделия със съдържание, различно от тютюн, не се считат изделията по чл. 12б и по чл. 12в.
Раздел III.
Енергийни продукти и електрическа енергия (Загл. доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) „Енергийни продукти“ са продуктите, включени във:
1. кодове по КН от 1507 до 1518, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво;
2. кодове по КН от 2701, 2702 и от 2704 до 2715;
3. кодове по КН от 2901 и 2902;
4. код по КН 2905 11 00, които не са от синтетичен произход, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво;
5. код по КН 3403;
6. код по КН 3811;
7. код по КН 3817;
8. код по КН 3824 90 99, включително биодизел, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво.
(2) „Електрическа енергия“ е продукт, включен в код по КН 2716.
(3) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.) За енергийни продукти се смятат и продуктите, включени в код по КН 3814.
(4) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) При внасяне или въвеждане на територията на страната на продукти с кодове по КН по ал. 1, т. 1, 4 и 8 лицата, които ги внасят или въвеждат, подават декларация в компетентната териториална дирекция по постоянен адрес, съответно по седалище и адрес на управление, относно обстоятелствата дали стоката ще се използва и/или предлага за продажба като гориво за отопление или за моторно гориво.
Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Разпоредбите на глава четвърта се прилагат по отношение на следните енергийни продукти:
1. включените в кодове по КН от 1507 до 1518, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво;
2. включените в кодове по КН 2707 10, 2707 20; 2707 30 и 2707 50;
3. включените в кодове по КН от 2710 11 до 2710 19 69; за енергийните продукти с кодове по КН 2710 11 21, 2710 11 25 и 2710 19 29 разпоредбите на закона относно движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз и контролът върху тях се прилагат само когато са в наливно състояние;
4. включените в кодове по КН 2711 с изключение на кодове по КН 2711 11, 2711 21 и 2711 29;
5. включените в кодове по КН 2901 10;
6. включените в кодове по КН 2902 20, 2902 30, 2902 41, 2902 42, 2902 43 и 2902 44;
7. включените в код по КН 2905 11 00, които не са от синтетичен произход, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или моторно гориво;
8. включените в код по КН 3824 90 99, ако са предназначени за използване като гориво за отопление или за моторно гориво, включително биодизел;
9. (нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) включените в код по КН 3811 11, 3811 19 00 и 3811 90 00.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Разпоредбите на глава четвърта се прилагат на територията на страната и за енергийни продукти, за които има определена акцизна ставка.
(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) За енергийни продукти с кодове по КН 2710 91 и 2710 99 разпоредбите на глава четвърта се прилагат на територията на страната само от лицата, които ги оползотворяват или обезвреждат по смисъла на Закона за управление на отпадъците.
(4) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Енергиен продукт с код по КН 2710 11 21, 2710 11 25 и 2710 19 29 се смята, че е в „наливно състояние“ в случаите, когато е неопакован, транспортиран в съдове, които са неразделна част от транспортното средство, както и в случаите, когато е неопакован, транспортиран в съдове с обем, надвишаващ 210 литра.
Раздел IV.
Кафе (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 15. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 16. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 17. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Раздел V.
Автомобили (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)
Чл. 18. (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)
Глава трета.
ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ
Раздел I.
Възникване на задължение за заплащане на акциз
Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Стоките по чл. 2 подлежат на облагане с акциз, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз:
1. при тяхното производство на територията на страната;
2. при тяхното въвеждане на територията на страната от територията на друга държава членка;
3. (доп. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) при тяхното внасяне на територията на страната или незаконното влизане на територията на Съюза.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)
(3) (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)
Чл. 20. (1) Задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление.
(2) Освобождаване за потребление е:
1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) извеждането на акцизни стоки от данъчен склад, освен когато при условията и по реда на този закон от момента на извеждането стоките се движат под режим отложено плащане на акциз;
1а. (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) извеждането на акцизни стоки от специализиран малък обект за дестилиране и обект за винопроизводство на независим малък винопроизводител, освен когато вино, произведено от обект за винопроизводство на независим малък винопроизводител, се изпраща до лицензиран складодържател, регистриран получател или временно регистриран получател в друга държава – членка на Европейския съюз, до лицензиран складодържател на територията на страната, както и при изнасяне;
2б. (нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) неспазването на условията за получаване на акцизни стоки по реда на чл. 76л;
2. неспазването на условията за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;
2а. (нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) неспазването на условията за движение на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка;
3. потреблението на акцизни стоки в данъчен склад, освен ако са вложени като суровини в производството на акцизни стоки;
4. производството на акцизни стоки извън режим отложено плащане на акциз;
5. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) внасянето на акцизни стоки, освен ако веднага след внасянето акцизните стоки са поставени под режим отложено плащане на акциз, или незаконното влизане на акцизни стоки, освен ако митническото задължение не е било погасено по член 124, параграф 1, буква „д“, „е“, „ж“ или „к“ от Регламент (ЕС) № 952/2013;
6. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) извеждането от данъчен склад на акцизни стоки, облепени с бандерол, освен когато:
а) стоките се транспортират до друг данъчен склад на същия лицензиран складодържател и след разрешение на директора на Агенция „Митници“ по ред, определен с правилника за прилагане на закона;
б) се транспортират цигари и тютюн за ръчно свиване на цигари до данъчен склад, който е обект за безмитна търговия, в случаите по чл. 18, ал. 3 от Закона за безмитната търговия и след разрешение на директора на териториалната дирекция по местонахождението на данъчния склад, от който ще бъдат изведени стоките, по ред, определен с правилника за прилагане на закона;
7. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
8. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз, включително липси на въглища, кокс, електрическа енергия, природен газ или биогаз, установени при лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1, 2, 3, 3а, 3б, 5 – 7;
9. (доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) прекратяването на действието на лиценза за управление на данъчен склад – за всички стоки, които към момента на прекратяването са под режим отложено плащане на акциз с изключение на стоките, за които е издадено разрешение по чл. 53, ал. 5;
10. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) прекратяването на регистрацията на лицата или прекратяването на действието на удостоверението за освободен от акциз краен потребител – за наличните стоки, които не са били обложени с акциз, с изключение на случаите на издадено решение за прекратяване по чл. 24е, ал. 1, т. 3 и връчено ново удостоверение за освободен от акциз краен потребител – за наличните акцизни стоки, които са включени в обхвата на новото удостоверение;
11. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) получаването на акцизни стоки от регистриран получател под режим отложено плащане на акциз включително получаването на енергийни продукти на място на директна доставка;
12. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) получаването на акцизни стоки от временно регистриран получател под режим отложено плащане на акциз;
12а. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) обратното въвеждане на акцизни стоки на територията на страната, изпратени от регистриран изпращач;
12б. (нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) получаването на енергийни продукти от лицензиран складодържател при условията на директна доставка;
13. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) получаването на акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка освен когато стоките постъпят в данъчен склад на територията на страната;
13а. (нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) получаването на акцизни стоки по реда на чл. 76л, освен когато стоките постъпят в данъчен склад на територията на страната;
14. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) получаването на акцизни стоки при условията на дистанционна продажба по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност;
15. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на въглища и кокс на лица, различни от регистрираните по чл. 57а, ал. 1, т. 1;
16. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) потреблението на кокс и въглища от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 за свои собствени нужди;
17. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) продажбата на електрическа енергия, природен газ или биогаз на потребители на електрическа енергия, природен газ или биогаз за битови и стопански нужди, както и продажбата на природен газ или биогаз като моторно гориво, с изключение на продажбите на лица, регистрирани по чл. 57а, ал. 1, т. 2, 3, 3а, 5 – 7;
18. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) потреблението на електрическа енергия, природен газ или биогаз от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3, 3б, 5 – 7 за свои собствени нужди, с изключение на случаите на потреблението на електрическа енергия за производство или поддържане на производство на електрическа енергия;
19. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) потреблението на енергийни продукти или денатуриран по специален метод етилов алкохол от освободени от акциз крайни потребители за цели, различни от посочените в удостоверението;
20. (нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)
21. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) производството, държането, складирането или разпореждането на акцизни стоки, включително в случаите на нередовност, за които е установено, че не е заплатен акциз или акцизът е заплатен частично;
22. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) получаването на акцизни стоки от лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1, 3 – 3б;
23. (нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) потреблението на енергийни продукти за цели, различни от целите, за които е ползвано освобождаване от заплащане на акциз в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 или чл. 26, ал. 2.
(3) В случаите, в които моментът на освобождаване за потребление не може да бъде установен, за такава се приема датата на установяване от контролните органи на действията, фактите или обстоятелствата по ал. 2.
Раздел II.
Освобождаване и възстановяване
Чл. 21. (1) От плащане на акциз се освобождават:
1. акцизни стоки, когато са предназначени за дипломатически и консулски представителства и представителства на международни организации и членовете на техния персонал;
2. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) акцизни стоки, за които в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила по съответния ред, е предвидено освобождаване от данъци, налози или други вземания (плащания, облагания) с ефект, еквивалентен на косвен данък;
3. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) акцизни стоки, които са предназначени за въоръжените сили на всяка друга държава, която е страна по Организацията на Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили; за нуждите на цивилния персонал, който ги придружава, или за снабдяване на техните трапезарии или столови;
3а. (нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) акцизни стоки, които са предназначени за въоръжените сили на всяка държава членка, различна от държавата членка, в която се дължи акцизът, за ползване от тези сили, за нуждите на цивилния персонал, който ги придружава, или за снабдяването на техните трапезарии или столови, когато тези сили взимат участие в отбранителни дейности, имащи за цел изпълнение на дейност на Съюза в рамките на общата политика за сигурност и отбрана;
3б. (нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) акцизни стоки, предназначени за потребление по силата на споразумение, сключено с трети държави или международни организации, при условие че такова споразумение е разрешено по отношение на освобождаване от данък върху добавената стойност по реда на чл. 173, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност;
4. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) акцизни стоки, които се внасят с международни пощенски и други пратки, в рамките на разрешения безмитен внос съгласно митническото законодателство;
5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) тютюневи изделия, алкохол, алкохолни напитки, закупени в друга държава членка от физически лица за лични нужди и превозвани от тях в количества, определени с правилника за прилагане на закона;
6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) акцизни стоки, които са предназначени за институциите на Европейската общност;
7. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) внасянето или въвеждането от друга държава членка на електрическа енергия и природен газ;
8. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) етилов алкохол, съдържащ се във внасяните или въведените на територията на страната продукти, които по своите характеристики не са предназначени за консумация като храни или напитки или които не са предназначени като добавки при производството на храни или напитки;
9. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) внасянето или въвеждането от друга държава членка на кокс и въглища от лица по чл. 57а, ал. 1, т. 1;
10. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) изнасянето на въглища и кокс от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1;
10а. (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) продажбите на въглища и кокс на физически лица, които не са еднолични търговци;
11. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) изнасянето на електрическа енергия, природен газ и енергийни продукти, различни от тези по чл. 14, ал. 1;
12. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) въглища и кокс, предназначени за друга държава членка – когато се изпращат от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1;
13. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) електрическа енергия, природен газ и енергийни продукти, различни от тези по чл. 14, ал. 1, предназначени за друга държава членка;
14. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) акцизни стоки, които се внасят с личния багаж на пътници, при условие че този внос е освободен от данък върху добавената стойност;
15. (нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2023 г., в сила от 17.11.2023 г.) произведената електрическа енергия от производители с обекти с обща инсталирана електрическа мощност, по-малка от 1 MW, при условие че е платен акциз за енергийните продукти, вложени в производството на електрическата енергия;
16. (нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) цигари до 1000 къса и тютюн за пушене до 2 кг за една календарна година, които са предназначени само за научни изследвания и за изследвания, свързани с качеството на продукцията;
17. (нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) тютюневи изделия по смисъла на чл. 12б и 12в, предназначени за друга държава членка.
(2) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Когато за стоките по ал. 1, т. 1 – 3б е платен акциз, освобождаването се извършва чрез възстановяване. Редът за възстановяване се определя, както следва:
1. по ал. 1, т. 1 – с наредба на министъра на финансите и министъра на външните работи;
2. (нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) по ал. 1, т. 2, 3, 3а и 3б – с правилника за прилагане на закона.
3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., отм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Редът за освобождаване по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Не се дължи акциз или платеният акциз се възстановява за моторни превозни средства, които са противозаконно отнети или откраднати и дължимите вносни мита за тях са възстановени или опростени по реда на митническото законодателство.
(5) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Не се дължи акциз при унищожаване на отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки.
(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Не се дължи акциз при унищожаване под контрола на митническите органи на произведени акцизни стоки в случаите по чл. 60а.
(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Когато акцизните стоки са предназначени за европейски орган, за който е приложим Протоколът относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, освобождаването от плащане на акциз по ал. 1, т. 6 се прилага, при условие че общата стойност на акцизните стоки по фактурата е не по-малко от 400 лв., включително данъка.
Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Освобождава се от облагане с акциз напълно денатурираният етилов алкохол.
(2) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) Освобождава се от облагане с акциз денатуриран по специален метод етилов алкохол, който се влага в производството на крайни продукти, които не са за човешка консумация. За вложен денатуриран по специален метод етилов алкохол в производството на краен продукт се приемат случаите, когато той е включен в продукта, непредназначен за консумация от човека или се използва за поддръжката и почистването на производственото оборудване, използвано за този конкретен производствен процес.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Възстановява се платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки, вложени в производството на:
1. оцет с код по КН 2209;
2. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 31 от 2007 г., в сила от 13.04.2007 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., изм. – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) лекарствени продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и ветеринарни лекарствени продукти по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност, включително при използване на етилов алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване, служещи за производството на лекарствени продукти;
3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) ароматични продукти с алкохолно съдържание до 1,2 % vol за добавки към хранителни стоки и безалкохолни напитки;
4. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) хранителни продукти (с пълнеж или приготвени по друг начин), когато алкохолът и алкохолните напитки са вложени пряко или като съставка в полуготови продукти, при условие че алкохолното съдържание не надвишава 8,5 литра чист алкохол на 100 килограма от шоколадовите изделия и 5 литра чист алкохол на 100 килограма от другите хранителни продукти.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Възстановява се платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки, когато те са използвани:
1. за медицински цели в лечебни заведения и аптеки;
2. като проби за анализ, за необходими производствени изпитвания или за научни цели;
3. за научни изследвания;
4. в производствен процес, при условие че крайният продукт не съдържа алкохол.
(5) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Възстановява се платеният акциз за ароматични продукти с алкохолно съдържание над 1,2 % vol, вложени като добавки при производството на хранителни стоки и безалкохолни напитки с алкохолно съдържание не по-високо от 1,2 % vol.
(6) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Платеният акциз по ал. 3 – 5 се възстановява след реализацията на произведените стоки по ал. 3 и 5, съответно след използването им по ал. 4.
(7) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) За целите на прилагане на ал. 3, т. 1, 3 и 4 и ал. 4, т. 4 не се смятат за вложени или използвани в производствен процес алкохол и алкохолни напитки, използвани като средство за почистване.
Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Възстановява се платеният акциз на лицата по чл. 76ж, ал. 4, когато едновременно са налице следните условия:
1. (отм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.)
2. (доп. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) имат регистрирано в компютърната система съобщение за получаване от компетентните органи на държавата членка на получаване.
3. (отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Възстановяване по ал. 1 се извършва чрез подаване на писмено искане за възстановяване на акциз до компетентното митническо учреждение по седалище и адрес на управление в случаите по чл. 76ж, ал. 11.
(3) Към искането по ал. 2 се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Директорът на компетентната териториална дирекция в 30-дневен срок от постъпване на искането и необходимите документи се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането – изцяло или частично.
(5) Решението по ал. 4 може да се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 23а. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) (1) Възстановява се платеният акциз на лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 4а, когато разполагат с документите, доказващи извършена дистанционна продажба на територията на друга държава членка и е заплатен акцизът в другата държава членка.
(2) Възстановяване по ал. 1 се извършва чрез подаване на писмено искане за възстановяване на акциз до компетентното митническо учреждение в едногодишен срок от извършване на дистанционната продажба.
(3) Към искането по ал. 2 се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона.
(4) Директорът на компетентната териториална дирекция в 30-дневен срок от постъпване на искането и необходимите документи се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането – изцяло или частично.
(5) Решението по ал. 4 може да се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 23б. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) Възстановява се платеният акциз в случаите по чл. 76к, ал. 1, когато едновременно са налице следните условия:
1. лицата са изпълнили задълженията си по чл. 76к, ал. 2;
2. лицата разполагат с документите, доказващи вътреобщностна доставка на акцизните стоки.
(2) Възстановяване по ал. 1 се извършва чрез подаване на писмено искане за възстановяване на акциз до компетентното митническо учреждение в eдногодишен срок от подаване на уведомлението по чл. 76к, ал. 2.
(3) Към искането по ал. 2 се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона.
(4) Директорът на компетентната териториална дирекция в 30-дневен срок от постъпване на искането и необходимите документи се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането – изцяло или частично.
(5) Решението по ал. 4 може да се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 24. (1) Освобождават се от облагане с акциз енергийните продукти:
1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) за зареждане на въздухоплавателни средства и плавателни съдове (включително за риболов), освен когато се използват за частни развлекателни полети и плаване по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона;
2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г.) в стандартните резервоари на моторните превозни средства и в контейнерите за специална употреба – при влизането на превозните средства на територията на страната;
3. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.) с кодове по КН 2710 11 21, 2710 11 25, 2710 19 29, 2710 19 71 до 2710 19 93, 2710 19 99, 3403 и 3814- в опаковки по смисъла на Закона за защита на потребителите до 5 литра както и с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00 – в опаковки по смисъла на Закона за защита на потребителите до 5 кг;
4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.) с кодове по КН 2705, 2707 40, 2707 60, от 2707 99 30 до 2708 20, 2712, 2713, 2714, 2715 от 2902 50 до 2902 90, когато се използват за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление.
(2) Освобождават се от облагане с акциз енергийни продукти:
1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) с двойно предназначение;
2. използвани за впръскване в доменни пещи с цел химическа редукция като добавка към каменните въглища, използвани като основно гориво;
3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2023 г., в сила от 17.11.2023 г.) използвани при производство на електрическа енергия, от производители с обекти с обща инсталирана електрическа мощност 1 MW и над 1 MW;
4. (нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление;
5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) използвани в минералогични процеси;
6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) използвани в данъчен склад за производство на енергийни продукти, при условие че използваните енергийни продукти са произведени в същия данъчен склад с изключение на енергийните продукти, които са произведени в същия данъчен склад и се използват при производството на други енергийни продукти, предназначени за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление;
7. (нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) добити в изпълнение на програми за отстраняване на нанесени щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация на основание § 9, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда;
8. (нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) използвани от лице, получило удостоверение по чл. 24б, ал. 4 за целите, посочени в удостоверението, и закупени като освободени за потребление в условията на чл. 20, ал. 2, т. 9, след издадено разрешение от директора на Агенция „Митници“.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
(4) (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
(5) (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
(6) (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
(7) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
(8) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
Чл. 24а. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Освобождаването от облагане с акциз по чл. 22, ал. 2, както и освобождаването от облагане с акциз на енергийните продукти по чл. 24, ал. 2, т. 1 – 5 се прилага само за лице, на което е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) За всеки обект, където ще се получават и използват денатуриран по специален метод етилов алкохол или енергийни продукти от освободен от акциз краен потребител, се издава отделно удостоверение за освободен от акциз краен потребител.
(3) Удостоверение за освободен от акциз краен потребител се издава на лице, което:
1. е търговец по смисъла на Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
3. се представлява от лица, които:
а) не са осъждани за престъпление от общ характер;
б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
4. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;
5. не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение;
6. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) разполага със собствени или наети помещения, където ще се получават и използват денатурираният по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти;
7. (нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) притежава лиценз, разрешение или регистрация за осъществяване на дейността, когато това се изисква по закон;
8. (нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) използва автоматизирани системи за отчетност, които позволяват извършването в реално време на контрол на количествата енергийни продукти, които ще се получават и използват в обекта, както и на суровините, материалите, произведените или складираните стоки, вписани в искането му по ал. 5;
9. (нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) самостоятелно и за своя сметка осигурява интернет достъп на митническите органи до автоматизираните системи за отчетност по т. 8 в случаите по чл. 24, ал. 2, т. 4, когато ще се получават и използват в обекта енергийни продукти с код по КН 2710 12 до 2710 20;
10. (нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) в случаите по чл. 24, ал. 2, т. 4 използва средства за измерване и контрол:
а) на количествата енергийни продукти с код по КН 2710 12 до 2710 20 на местата, на които ще се получават в обекта;
б) на количествата енергийни продукти с код по КН 2710 12 до 2710 20 на местата, в които постъпват в съответната производствена инсталация в обекта и/или се влагат в производствения процес;
в) на количествата произведени стоки на местата, на които стоките се извеждат от обекта;
11. (нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) средствата за измерване и контрол по т. 10 трябва да отговарят на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) За издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител се подава искане до директора на териториалната дирекция по местонахождението на обекта, където ще се получават и използват денатурираният по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти.
(5) Искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител съдържа данни за:
1. лицето, подало искането – име, седалище, адрес на управление, единен идентификационен код и електронна поща;
2. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) точното местонахождение на обекта, където ще се получават и използват денатурираният по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти от крайния потребител;
3. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) целите, за които ще се използват денатурираният по специален метод етилов алкохол по чл. 22, ал. 2 или енергийните продукти по чл. 24, ал. 2, т. 1 – 5;
4. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) денатурираният по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти, които ще се използват от крайния потребител – търговско наименование и код по КН;
5. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) годишните прогнозни количества за денатуриран по специален метод етилов алкохол или за енергийни продукти, които ще се получават и използват – по видове дейности, а за енергийни продукти – и по видове енергийни продукти;
6. (изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) материалната отчетност, която ще се води от крайния потребител – по видове дейности, а за енергийни продукти – и по видове енергийни продукти;
7. максималния производствен капацитет;
8. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) максималния складов капацитет за получаваните денатуриран по специален метод етилов алкохол или енергийни продукти;
9. търговското наименование и кода по КН на произвежданите стоки, вида и обема на крайните търговски опаковки на произвежданите стоки;
10. (нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) годишни прогнозни количества на произвежданите стоки по предназначение – за реализация на територията на страната, за износ или за друга държава членка;
11. (нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) информация за конкретната цел и начина на употреба на енергийните продукти с код по КН 2707, 2710 и/или 2902, които се съдържат в крайния продукт, независимо от тяхното количество, както и информация за еквивалентни продукти, когато е подадено искане на основание чл. 24, ал. 2, т. 4.
(6) Към искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител се прилагат:
1. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация – само за лицата, които не са вписани в търговския регистър;
2. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) декларация за обстоятелствата по ал. 3, т. 3, буква „а“ за лицата, които не са български граждани;
3. декларация за обстоятелствата по ал. 3, т. 3, буква „б“;
4. (отм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
5. (отм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
6. план на обекта с обозначени местоположение и предназначение на помещенията и оборудването;
7. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) документ за собственост или договор за наем на обекта или се посочват индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път, чрез справка в средата за междурегистров обмен;
8. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) копие от разрешението за въвеждане в редовна експлоатация на обекта или се посочват индивидуализиращите данни на издаденото разрешение и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път;
9. списък на доставчиците;
10. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) лиценз, разрешение или регистрация за осъществяване на дейността, за която ще се използват денатурирания по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти, когато това се изисква по закон или се посочват индивидуализиращите данни на съответния документ и административният орган на издаването, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път;
11. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) технологична схема на производствения процес, разходни норми, максимални стойности на технологичните загуби, техническа спецификация, като в случаите на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия разходните норми трябва да включват поотделно данни за количеството на енергийните продукти, използвани за производство на топлинна енергия, и количеството на енергийните продукти, използвани за производство на електрическа енергия;
12. издадени документи въз основа на одобрен и общодостъпен стандарт по Закона за националната стандартизация;
13. (нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници и/или акционерите за обстоятелствата по ал. 7;
14. (нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) документи, доказващи информацията по ал. 5, т. 11 по отношение на крайния продукт.
(7) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. ) Удостоверение за освободен от акциз краен потребител не се издава на лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи.
(8) (В сила от 01.04.2013 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Искането по ал. 4 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(9) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяват дейност като освободен от акциз краен потребител чрез клон в Република България.
(10) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по ал. 3, т. 3, буква „а“ за лицата, когато са български граждани, се установяват служебно от Агенция „Митници“.
(11) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Изискванията на ал. 3, т. 9 – 11 не се прилагат за лица с месечен обем на потребление на енергийни продукти до 30 000 литра.
Чл. 24б. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Териториалната дирекция, в която е подадено искането по чл. 24а, ал. 4, извършва проверка относно изпълнението на изискванията за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, която включва най-малко проверка на:
1. производствените помещения и на оборудването;
2. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) всички дейности, за които ще се използват денатурирания по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) За установяване на вложеното количество от акцизната стока в крайния продукт и за определяне на кода по КН митническите органи вземат проби за лабораторен анализ. Проби могат да се вземат на всеки етап от производствения процес.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Когато се установят нередовности, директорът на териториалната дирекция в 14-дневен срок от подаване на искането писмено уведомява лицето, което отстранява нередовностите или предоставя допълнителна информация в 14-дневен срок от получаване на уведомлението. Когато при проверката се установи наличие на обстоятелство по чл. 24а, ал. 7, лицето се уведомява в 14-дневен срок от получаването на уведомлението да представи обезпечение в размер, не по-малък от размера на непогасеното публично задължение. При неотстраняване на нередовностите директорът на териториалната дирекция издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Когато при проверката се установи, че изискванията са изпълнени, директорът на териториалната дирекция издава удостоверение за освободен от акциз краен потребител по образец, определен с правилника за прилагане на закона.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Когато се установи, че лицето не отговаря на нормативните изисквания, директорът на териториалната дирекция с мотивирано решение отказва издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.
(6) Удостоверението по ал. 4 или решението по ал. 5 се издават в 30-дневен срок от постъпване на искането по чл. 24а, ал. 4, съответно от отстраняване на нередовностите.
(7) Удостоверението по ал. 4 и решението по ал. 5 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Правото за прилагане на чл. 24а, ал. 1 възниква от датата на връчване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител, включително в случаите на връчено удостоверение, след отменен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.
(9) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Когато за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването на удостоверението за освободен от акциз краен потребител е необходимо становище от друг орган, включително в случаите на получаване на лабораторни експертизи за взети проби за лабораторен анализ, срокът по ал. 6 се смята за продължен, но не с повече от три месеца.
(10) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) В случаите по ал. 9 лицето се уведомява писмено.
Чл. 24в. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) При промяна на обстоятелствата, при които е издадено удостоверението по чл. 24б, ал. 4, освободеният от акциз краен потребител уведомява компетентната териториална дирекция в 14-дневен срок от настъпването на промяната.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) При промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в удостоверението по чл. 24б, ал. 4, лицето подава:
1. уведомление за промяна само в случаите, когато промяната е свързана с обстоятелства, вписани в търговския регистър;
2. искане за издаване на ново удостоверение, при промяна, подлежаща на вписване в удостоверението по чл. 24б, ал. 4 и която не касае само промяна по т. 1.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 директорът на компетентната териториална дирекция издава решение, което е неразделна част от издаденото удостоверение. В случаите по ал. 2, т. 2 се прилага процедурата по чл. 24б.
(4) (В сила от 01.04.2013 г.) Искането по ал. 2 може да се подаде и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(5) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Когато се установят нередовности на подаденото уведомление по ал. 2, т. 1, директорът на териториалната дирекция в 14-дневен срок от подаване на уведомлението писмено уведомява лицето, което отстранява нередовностите или предоставя допълнителна информация в 14-дневен срок от получаване на уведомлението. Когато при проверката се установи наличие на обстоятелство по чл. 24а, ал. 7, лицето се уведомява в 14-дневен срок от получаването на уведомлението да представи обезпечение в размер, не по-малък от размера на непогасеното публично задължение. При неотстраняване на нередовностите директорът на териториалната дирекция издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.
(6) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 когато при проверката се установи, че изискванията са изпълнени, директорът на териториалната дирекция в 14-дневен срок от подаване на уведомлението, съответно от отстраняване на нередностите, издава решение, което е неразделна част от издаденото и връчено удостоверение. Решението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 24г. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В Агенция „Митници“ се води електронен регистър за издадените удостоверения на освободените от акциз крайни потребители.
(2) Формата и съдържанието на регистъра по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 24д. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Въз основа на издаденото удостоверение освободеният от акциз краен потребител има право да получава акцизни стоки, освободени от облагане с акциз, в посочения в удостоверението обект, където ще се получават, разтоварват и използват стоките.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Освободеният от акциз краен потребител може да използва получените акцизни стоки само за целите, посочени в издаденото удостоверение за съответния обект.
(3) Освободен от акциз краен потребител, който е използвал енергийни продукти за цели, различни от посочените в издаденото удостоверение, заплаща размера на акциза, дължим за енергийния продукт от съответния вид по ставката, определена в чл. 32. В случаите, когато за енергийните продукти няма определена акцизна ставка в чл. 32, се прилага най-високата акцизна ставка за съответното еквивалентно гориво.
(4) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Освободен от акциз краен потребител, който е използвал денатуриран по специален метод етилов алкохол за цели, различни от посочените в издаденото удостоверение, заплаща размера на акциза, дължим за етилов алкохол, по ставката, определена в чл. 31, ал. 1.
(5) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) В случаите на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия количествата енергийни продукти, вложени за производство на топлинна енергия при условията на чл. 28, ал. 2, се облагат със съответната ставка, определена в чл. 33.
Чл. 24е. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Директорът на териториалната дирекция прекратява действието на удостоверението на освободен от акциз краен потребител:
1. по искане на освободения от акциз краен потребител;
2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) при прехвърляне на фирмата на едноличния търговец или заличаването му или при прекратяване на юридическото лице с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма;
3. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) в случаите по чл. 24в, ал. 2, т. 2;
4. по своя инициатива:
а) (доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) когато освободеният от акциз краен потребител престане да отговаря на изискванията на чл. 24а, ал. 3 и 7;
б) (доп. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) когато не е спазено изискването по чл. 24в, ал. 2, т. 2;
в) (нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) когато лицето е представило неверни данни, които са послужили за издаване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител;
г) (нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) когато лицето престане да отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл. 22, ал. 2 или чл. 24, ал. 2, т. 1 – 5.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Действието на удостоверението на освободен от акциз краен потребител се прекратява с решение на директора на компетентната териториална дирекция, което подлежи на предварително изпълнение от датата на издаването му, освен ако съдът разпореди друго.
(3) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 24ж. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 24а – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) (1) Възстановява се платеният акциз за електрическа енергия:
1. на лицата – потребители на електрическа енергия, използвана за химическа редукция или в електролитни, металургични или минералогични процеси;
2. на лицата – потребители на електрическа енергия, използвана при производство на продукти, при условие че стойността на енергията представлява повече от 50 на сто от стойността на продукта.
3. (отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
(2) Възстановяването по ал. 1 се извършва въз основа на писмено искане, което се подава до 30 април на годината, следваща потреблението на електрическата енергия по ал. 1.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Искането по ал. 2 се подава до директора на териториалната дирекция по седалище на лицата по ал. 1.
(4) Към искането се подават документи, определени с правилника за прилагане на закона.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Директорът на компетентната териториална дирекция в двумесечен срок от постъпване на искането и необходимите документи се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането – изцяло или частично. При констатиране на непълноти или нередовности в подадените документи директорът на компетентната териториална дирекция определя 14-дневен срок за отстраняването им, до изтичането на който срокът за произнасяне по изречение първо спира да тече.
(6) Решението по ал. 5 се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Акцизът се възстановява в 7-дневен срок от датата на влизане в сила на решението по ал. 5 за възстановяване.
(8) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) За целите на възстановяването на платения акциз за електрическа енергия лицата по ал. 1 са длъжни да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на Закона за измерванията и на нормативните актове по прилагането му.
Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) До освобождаване за потребление на акцизните стоки лицензираните складодържатели и регистрираните лица не дължат акциз при:
1. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) унищожаване под контрола на митническите органи на акцизни стоки, включително когато са облепени с бандерол, както и при бракуване и унищожаване на бандероли при условията на чл. 64, ал. 21 и 22;
2. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) пълното унищожаване или пълната или частична безвъзвратна загуба на акцизни стоки в резултат на непредвидими обстоятелства или непреодолима сила, включително когато стоките са облепени с бандерол; стоките се считат за напълно унищожени или безвъзвратно загубени, когато са станали неизползваеми като акцизни стоки;
3. (доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) загуби от естествени фири вследствие на промяна на физико-химичните свойства при съхраняването и транспортирането на акцизни стоки, определени в рамките на установените норми за пределните размери на естествените фири с наредбата по ал. 2 и при условие че същите са определени, отчетени и вписани в регистър „Дневник на складовата наличност“ за лицензираните складодържатели и в отчетността на регистрираните лица по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона;
4. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) технологичен брак за акцизните стоки в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки се определят със:
1. наредба на министъра на финансите при:
а) съхранение под режим отложено плащане на акциз;
б) движение под режим отложено плащане на акциз на територията на страната на акцизни стоки по чл. 14, ал. 2;
2. делегиран акт на Европейската комисия, приет на основание чл. 6, параграф 10 от Директива (EС) 2020/262 на Съвета от 19 декември 2019 г. за определяне на общия режим на облагане с акциз (ОВ, L 58/4 от 27 февруари 2020 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2020/262“, за установяване на общите прагове за частична загуба, освен ако няма основателни доказателства за извършена измама или е налице нередовност – при движение под режим отложено плащане на акциз.
(3) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Редът и начинът за унищожаване на акцизни стоки по ал. 1, т. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.
(4) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За акцизните стоки извън обхвата на наредбата по ал. 2 до освобождаването им за потребление регистрираните лица не дължат акциз при загуби от естествени фири вследствие на промяна на физико-химичните свойства при съхраняването и транспортирането на акцизни стоки, като за прилагане на закона се прилагат нормите на естествените фири, установени съгласно Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им (обн., Изв., бр. 61 от 1959 г.; изм., бр. 62 от 1961 г., бр. 55, 63, 67 и 78 от 1962 г.; изм., ДВ, бр. 4, 5, 10 и 60 от 1964 г., бр. 23 от 1969 г., бр. 3 от 1972 г., бр. 14 от 1976 г., бр. 28 от 1980 г. и бр. 41 от 2007 г.) и при условие, че същите са определени, отчетени и вписани в отчетността на лицата по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 25а. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)
Чл. 25б. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Допуска се унищожаване на негодни за производство на тютюневи изделия суровини (необработен тютюн), съхраняван в данъчен склад.
(2) Унищожаването по ал. 1 се извършва под контрола на митническите органи по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 25в. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Не се дължи акциз при пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на акцизните стоки в резултат на непредвидими обстоятелства по време на транспортирането им на територията на държава членка, различна от държавата членка, в която са освободени за потребление, поради непреодолима сила или вследствие на разрешение за унищожаване на стоките от компетентните митнически органи. Стоките се считат за напълно унищожени или безвъзвратно загубени, когато са станали неизползваеми като акцизни стоки.
(2) Алинея 1 се прилага при транспортирането на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на една държава членка, които са изпратени от сертифициран изпращач до сертифициран получател в друга държава членка или в условията на дистанционни продажби.
(3) Разрешение за унищожаване по ал. 1 се издава от директора на компетентната териториална дирекция, където ще бъдат унищожени стоките, при условие че същите са станали неизползваеми като акцизни стоки. Разрешението се издава по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.
(4) Не се дължи акциз в случай на частична загуба поради естеството на стоките, която възниква по време на транспортирането им при условията на ал. 1, когато размерът на загубата е в рамките на общия праг за частична загуба, определен с делегиран акт на Европейската комисия, приет на основание чл. 6, параграф 10 от Директива (EС) 2020/262, за установяване на общите прагове за частична загуба, освен ако няма основателни доказателства за извършена измама или е налице нередовност.
(5) Пълното унищожаване или пълната или частична безвъзвратна загуба на акцизни стоки по ал. 1 се доказва пред компетентните митнически органи, когато тези събития са настъпили на територията на страната.
(6) При невъзможност да се определи къде е настъпила загубата и при направена констатация от митническите органи на територията на страната се прилага ал. 5.
(7) В случай на установено пълно унищожаване или пълна или частична безвъзвратна загуба на акцизни стоки, освободени за потребление и изпратени до сертифициран получател или данъчен представител, предоставеното обезпечение се освобождава изцяло или частично при представяне на доказателство, удостоверяващо настъпването на събитието.
Чл. 26. (1) (Предишен текст на чл. 26, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) В случаите на изнасяне на акцизни стоки внесеният в държавния бюджет акциз се възстановява.
(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) С изключение на случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1, доставката на енергийните продукти за зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства се смята за изнасяне и обезпеченият/платеният за стоките акциз се освобождава/възстановява по ред и в срокове, определени с правилника за прилагане на закона. Това не се отнася за плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за частни развлекателни полети и плаване.
(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., отм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
(4) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.04.2023 г.) Извършените продажби на акцизни стоки в търговските обекти за безмитна търговия на физически лица, които напускат територията на Съюза, както и извършените продажби на акцизни стоки за безмитна търговия на борда на гражданските въздухоплавателни средства, извършващи международен полет, и в търговските кораби, извършващи международен рейс, по маршрути за страни, които не са членки на Европейския съюз, се смятат за износ.
Чл. 27. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция „Митници“, въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Искането по ал. 1 се подава до директора на териториалната дирекция по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател, или до компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация. Към искането се прилагат и документите, определени с правилника за прилагане на закона.
(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Органът по ал. 2 в 30-дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него, се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането – изцяло или частично, като възстановява или прихваща подлежащата на възстановяване сума. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ изцяло по направеното искане.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Решението или отказът по ал. 3 или по ал. 13 може да се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Акцизът се възстановява в 7-дневен срок от влизане в сила на акта за възстановяване.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
(8) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
(9) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)
(10) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)
(11) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)
(12) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
(13) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) В случаите по чл. 22, ал. 4, т. 4 органът по ал. 2 в 14-дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането – изцяло или частично, като възстановява или прихваща подлежащата на възстановяване сума. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ изцяло по направеното искане.
(14) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При неотстраняване на нередовностите в исканията за възстановяване по този раздел директорът на териториалната дирекция издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 27а. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) (1) Исканията по този раздел могат да бъдат подавани от лицата и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
Раздел III.
Данъчна основа
Чл. 28. (1) (Предишен текст на чл. 28 – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Данъчната основа за облагане с акциз е, както следва:
1. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 01.01.2031 г.) за бирата, включително ароматизираната бира – градусите Плато за количеството хектолитри; за изчисляването на градусите Плато се вземат предвид всички съставки на бирата, включително добавяните след приключване на ферментацията;
2. за виното – количеството хектолитри завършен продукт;
3. за другите ферментирали напитки – количеството хектолитри завършен продукт;
4. за междинните продукти – количеството хектолитри завършен продукт;
5. (доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) за етиловия алкохол, включително биоетанола – количеството хектолитри чист алкохол, измерено при температура 20°С;
6. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.) за бензина, газьола, керосина, както и смазочните препарати и препаратите за омасляване с код по КН 3403 и продуктите с код по КН 3814 – количеството литри, приведени към сравнителна температура 15°С;
7. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) за тежкото гориво, втечнения нефтен газ (LPG), смазочните масла, включени в код по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93, и другите смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99 както и консистентни смазки (греси), включени в код по КН 2710 19 99 и 3403 – количеството, измерено в тонове;
8. (доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) за природния газ, втечнения биогаз и биогаз в газообразно състояние – горна топлотворна способност, изразена в гигаджаули;
9. (отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
10. за пурите и пуретите – количеството късове;
11. (доп. – ДВ, бр. 81 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) за биодизел – количеството литри, приведени към сравнителна температура 15°С;
12. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) за кокса и въглищата – горна топлотворна способност, изразена в гигаджаули;
13. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за електрическата енергия – количеството, измерено в мегаватчаса.
(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При използване на енергийни продукти за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия данъчната основа по ал. 1 за произведената топлинна енергия се определя върху 30 на сто от общото количество на използваните енергийни продукти за комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия.
Чл. 28а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) За целите на прилагане на чл. 28, ал. 2 освободените от акциз крайни потребители предоставят на компетентното митническо учреждение в срока за подаване на рекапитулативната декларация по чл. 87а, ал. 1 ежемесечен отчет за използваните енергийни продукти по ред, начин и във формат, определени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 29. (1) Акцизът върху цигарите се определя като сума от специфичен и пропорционален акциз. Данъчната основа за определяне на специфичния акциз е количеството късове, а на пропорционалния акциз – продажната цена.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната основа за облагане с акциз за тютюна за пушене (за лула и цигари) е количеството тютюн за пушене, измерено в килограми.
(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.03.2023 г.) Данъчната основа за облагане с акциз за:
1. нагреваемо тютюнево изделие е количеството тютюн, съдържащ се в продукта, измерено в килограми;
2. (изм. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) течността за електронна цигара, независимо дали съдържа никотин, е количеството течност, съдържащо се в електронна цигара за еднократна употреба, патрона, резервоара или контейнера за многократно пълнене, измерено в милилитри;
3. (нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) заместител на тютюн, съдържащ никотин, е количеството субстанция, независимо от формата, измерено в килограми;
4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) нагреваемо изделие със съдържание, различно от тютюн, е количеството субстанция, измерено в килограми.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Продажната цена по ал. 1 е:
1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) регистрираната по установения ред към момента по чл. 20, ал. 2, т. 1 – 5, 8 и 9;
2. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2018 г., в сила от 20.05.2019 г.) изписаната върху потребителската опаковка – в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 6;
3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) регистрираната по установения ред към момента на поставяне на стоките под режим отложено плащане на акциз, с изключение на случаите по т. 4;
4. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) регистрираната по установения ред към момента на поставяне на стоките под митническа процедура;
5. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) определената в правилника за прилагане на закона – в случаите, когато за съответното тютюнево изделие по ал. 1 не е регистрирана продажна цена по установения ред;
6. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) регистрираната за цигари, облепени с валиден български бандерол или определената в правилника към момента на установяване от контролните органи на нарушенията по глава девета.
(5) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Не се изисква регистрирана цена за реализация на територията на страната на:
1. заместителите на тютюна, съдържащи никотин;
2. течностите за електронни цигари, независимо дали съдържат никотин;
3. нагреваемите изделия със съдържание, различно от тютюн.
Чл. 30. (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)
Раздел IV.
Акцизна ставка
Чл. 31. (1) (Предишен текст на чл. 31 – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Акцизната ставка за алкохола и алкохолните напитки е, както следва:
1. (доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за бира – 1,50 лв. за 1 хектолитър за градус Плато с изключение на случаите по т. 7;
2. за вино – 0 лв. за 1 хектолитър;
3. за други ферментирали напитки – 0 лв. за 1 хектолитър завършен продукт;
4. за междинни продукти – 90 лв. за 1 хектолитър завършен продукт;
5. за етилов алкохол – 1100 лв. за 1 хектолитър чист алкохол;
6. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за етилов алкохол (ракия), произведен в специализиран малък обект за дестилиране – 550 лв. за 1 хектолитър чист алкохол;
7. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за бира, произведена от независими малки пивоварни – 0,75 лв. за 1 хектолитър на градус Плато.
(2) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Акцизната ставка по ал. 1, т. 7 се прилага и за бира, произведена от независими малки пивоварни, регистрирани на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 23.12.2023 г.) Освобождава се от облагане с акциз бира, произведена от физически лица за лично потребление или употреба в рамките на семейството или домакинството, при условие че не се извършва продажба.
Чл. 32. (1) (Доп. – ДВ, бр. 81 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Акцизните ставки върху моторните горива са, както следва:
1. за оловосъдържащ бензин с кодове по КН 2710 11 31, 2710 11 51 и 2710 11 59 – 830 лв. за 1000 литра;
2. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) за безоловен бензин с кодове по КН 2710 11 31, 2710 11 41, 2710 11 45 и 2710 11 49 – 710 лв. за 1000 литра;
3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 – 646 лв. за 1000 литра;
4. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за керосин с кодове по КН 2710 19 21 и 2710 19 25 – 646 лв. за 1000 литра;
5. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00, включително за енергийните продукти с код по КН 2901, 2711 29, 2902 11 и 2902 19 – 340 лв. за 1000 килограма, и с код по КН от 2902 20 до 2902 44 – 340 лв. за 1000 литра;
6. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.06.2012 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
6а. (нова – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 – 0,85 лв. за 1 гигаджаул;
7. (доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)
8. (нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г. , изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
9. (нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г. , изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
10. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за тежки корабни горива с кодове по КН от 2710 19 61 до 2710 19 69 – 646 лв. за 1000 кг;
11. (нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за биогаз с код по КН 2711 19 и 2711 29 – 0 лв. за 1 гигаджаул.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(4) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(5) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(6) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.) Акцизната ставка за енергийни продукти с кодове по КН от 2710 11, различни от тези по ал. 1, както и за енергийни продукти с кодове по КН 2707 10, 2707 20, 2707 30, 2707 50, 2709, 3814, е 710 лв. за 1000 литра.
(8) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Акцизната ставка за енергийни продукти с кодове по КН от 2710 19, различни от тези по ал. 1, е 646 лв. за 1000 литра или 1000 кг в зависимост от определената данъчна основа.
(9) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Акцизната ставка на енергийните продукти, предназначени за добавяне или разреждане на моторни горива, е ставката по ал. 1, т. 2 – 5 в зависимост от това за какъв вид гориво са предназначени. Когато не може да се определи за какъв вид гориво са предназначени тези продукти, ставката за тях е 710 лв. за 1000 литра.
(10) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Биоетанол, използван за смесване с моторни горива, се денатурира, включително и по специален метод, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(11) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
(12) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Акцизната ставка по ал. 1, т. 6а за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 се увеличава на 5,10 лв. за 1 гигаджаул в случай, че Европейската комисия постанови акт за несъответствие с правилата в областта на държавните помощи под формата на намалена акцизна ставка за природен газ, използван като моторно гориво от датата на постановяване на акта.
(13) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.) Акцизната ставка за смазочните препарати и препаратите за омасляване с код по КН 3403 е 646 лв. за 1000 литра.
Чл. 33. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Акцизните ставки върху енергийните продукти за отопление са, както следва:
1. (в сила от 01.01.2009 г. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., отм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 – 646 лв. за 1000 литра;
2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 30.11.2012 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за тежки горива с кодове по КН от 2710 19 61 до 2710 19 69, други тежки масла, различни от смазочните, включени в код по КН 2710 19 99 и за енергийни продукти с кодове по КН 2706, 2707 91, 2707 99 11, 2707 99 19, 2707 99 99, 2710 91 и 2710 99 – 400 лв. за 1000 кг;
3. (в сила от 01.01.2009 г. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за керосин с кодове по КН 2710 19 21 и 2710 19 25 – 646 лв. за 1000 литра;
4. за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00 – 0 лв. за 1000 кг;
5. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.06.2012 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 за потребители на природен газ за битови нужди – 0 лв. за гигаджаул;
6. (отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.06.2012 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 за потребители на природен газ за стопански нужди – 0,60 лв. за гигаджаул;
7. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за въглищата и кокса с кодове по КН 2701, 2702 и 2704 – 0,60 лв. за гигаджаул;
8. (нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за биогаз с код по КН 2711 19 и 2711 29 – 0 лв. за 1 гигаджаул.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., отм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.)
(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. , изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) За целите на прилагане на ставките по ал. 1, т. 2 и 4 освободените за потребление акцизни стоки се придружават от регистриран електронен документ за удостоверяване на предназначението, определен по ред, начин и формат с правилника за прилагане на закона.
(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Ставките по ал. 1, т. 2 и 4 се прилагат, при условие че лицето, което е освободило акцизните стоки за потребление, разполага с документа по ал. 3, заверен от лицето, което ще използва стоките за съответното предназначение, с изключение на втечнения нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, извеждани от данъчен склад.
(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Лицето, което е освободило акцизните стоки за потребление, е задължено за разликата между съответната ставка по чл. 32, ал. 1 и ставките по ал. 1, т. 2 и 4, с изключение на случаите, когато до датата на подаване на акцизната декларация за данъчния период лицето е получило документа по ал. 4.
(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато документът по ал. 4 се получи след срока по ал. 5, лицето коригира размера на дължимия акциз по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.
(7) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Ставката по ал. 1, т. 5 се прилага и за природен газ в съдове, отговарящи на изискванията, определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 33а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., доп. – ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Акцизната ставка за смазочни масла с кодове по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93, други смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99, както и консистентни смазки (греси), включени в кодове по КН 2710 19 99 и 3403 е 0 лв. за 1000 кг, а за смазочните препарати и препаратите за омасляване с код по КН 3403 е 0 лв. за 1000 литра.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) В случаите, когато лица въвеждат на територията на страната стоките по ал. 1, се прилагат разпоредбите на чл. 76л.
(3) Ставката по ал. 1 се прилага само в случаите, когато стоките са в потребителски опаковки до 210 литра, предназначени за реализация на територията на страната и/или ще се използват пряко в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл. 59.
(4) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Ставката по ал. 1 за смазочни масла, които по техническа спецификация съдържат газьол, се прилага само ако газьолът е маркиран.
(5) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) За целите на прилагане на ал. 4 освободените за потребление акцизни стоки се придружават от регистриран електронен документ за удостоверяване на предназначението, определен по ред, начин и формат с правилника за прилагане на закона.
(6) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Ставката по ал. 1 се прилага и за добавки за смазочни масла с кодове по КН 3811 21 00 и 3811 29 00.
Чл. 34. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., предишен текст на чл. 34 – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) За целите на прилагане на чл. 24, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 – 5 и чл. 26, ал. 2 газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 и керосин с код по КН 2710 19 25 0 се маркират при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
(2) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., отм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
Чл. 34а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Акцизната ставка върху електрическата енергия с код по КН 2716, с изключение на случаите по ал. 2, е 2,00 лв. за мегаватчас.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Акцизната ставка върху електрическата енергия с код по КН 2716 за потребители на електрическа енергия за битови нужди е 0 лв. за мегаватчас.
Чл. 35. (1) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Енергийните продукти по чл. 13, които са предназначени за използване, предлагат се за продажба или се използват като гориво за отопление или моторно гориво и за които в чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 не е определен размер на акцизната ставка, се облагат в зависимост от употребата със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление или моторно гориво.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Освен енергийните продукти по чл. 13 и биоетанолът, всички други продукти, които са предназначени за използване, предлагат се за продажба или се използват като моторно гориво, като добавка или за разреждане на моторни горива, се облагат със ставката, определена за еквивалентното моторно гориво в чл. 32, ал. 1.
(3) Освен енергийните продукти по чл. 13, всички други въглеводороди, с изключение на торфа, които са предназначени за използване, предлагат се за продажба или се използват като гориво за отопление, се облагат със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление по чл. 33, ал. 1.
Чл. 36. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.03.2023 г.) Акцизната ставка за пури и пурети е, както следва:
1. 297 лв. за 1000 къса от 1 март 2023 г.;
2. 327 лв. за 1000 къса от 1 януари 2024 г.;
3. 360 лв. за 1000 къса от 1 януари 2025 г.;
4. 396 лв. за 1000 къса от 1 януари 2026 г.
Чл. 38. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.03.2023 г.) (1) Акцизната ставка за тютюн за пушене (за лула и цигари) е, както следва:
1. 167 лв. за килограм от 1 март 2023 г.;
2. 184 лв. за килограм от 1 януари 2024 г.;
3. 202 лв. за килограм от 1 януари 2025 г.;
4. 222 лв. за килограм от 1 януари 2026 г.
(2) Акцизната ставка за нагреваеми тютюневи изделия е, както следва:
1. 282 лв. за килограм от 1 март 2023 г.;
2. 331 лв. за килограм от 1 януари 2024 г.;
3. 380 лв. за килограм от 1 януари 2025 г.;
4. 400 лв. за килограм от 1 януари 2026 г.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) Акцизната ставка за течност за електронна цигара, независимо дали съдържа никотин, е, както следва:
1. 0,30 лв. за милилитър от 1 август 2023 г.;
2. 0,35 лв. за милилитър от 1 януари 2024 г.;
3. 0,40 лв. за милилитър от 1 януари 2025 г.;
4. 0,45 лв. за милилитър от 1 януари 2026 г.
(4) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) Акцизната ставка за заместител на тютюна, съдържащ никотин, е, както следва:
1. 90 лв. за килограм от 1 август 2023 г.;
2. 95 лв. за килограм от 1 януари 2024 г.;
3. 105 лв. за килограм от 1 януари 2025 г.;
4. 115 лв. за килограм от 1 януари 2026 г.
(5) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Акцизната ставка за нагреваемо изделие със съдържание, различно от тютюн, е, както следва:
1. 331 лв. за килограм от 1 януари 2024 г.;
2. 380 лв. за килограм от 1 януари 2025 г.;
3. 400 лв. за килограм от 1 януари 2026 г.
Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.03.2023 г.) (1) Акцизната ставка за цигарите е, както следва:
1. на специфичния акциз:
а) 117,5 лв. за 1000 къса от 1 март 2023 г.;
б) 126 лв. за 1000 къса от 1 януари 2024 г.;
в) 134,5 лв. за 1000 къса от 1 януари 2025 г.;
г) 143 лв. за 1000 къса от 1 януари 2026 г.;
2. на пропорционалния акциз:
а) 23,5 на сто от продажната цена от 1 март 2023 г.;
б) 22 на сто от продажната цена от 1 януари 2024 г.;
в) 20,5 на сто от продажната цена от 1 януари 2025 г.;
г) 19 на сто от продажната цена от 1 януари 2026 г.
(2) Размерът на акциза по ал. 1 не трябва да е по-малък от:
1. 185,50 лв. на 1000 къса от 1 март 2023 г.;
2. 194 лв. на 1000 къса от 1 януари 2024 г.;
3. 202,50 лв. на 1000 къса от 1 януари 2025 г.;
4. 211 лв. на 1000 къса от 1 януари 2026 г.
Чл. 39а. (Нов – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
Чл. 39б. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) Акцизната ставка на пропорционалния акциз при продажба на цигари в условията на чл. 18, ал. 3 от Закона за безмитната търговия и при подадено уведомление за продажба на цигари на цена, по-висока от регистрирана цена по реда на Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, приета с Постановление № 192 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 71 от 2004 г., бр. 2, 61 и 100 от 2005 г., бр. 83 и 92 от 2006 г., бр. 16 от 2007 г., бр. 26 от 2008 г., бр. 19 от 2011 г., бр. 22 от 2016 г., бр. 1 от 2018 г. и бр. 46 от 2019 г.), е, както следва:
1. за цигарите, които имат регистрирана цена по реда на Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, е дължим съобразно цената, на която е извършена продажбата им, но не по-малко от дължимия пропорционален акциз върху регистрирана цена;
2. за цигарите, които нямат регистрирана цена по реда на Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, е дължим съобразно цената, на която е извършена продажбата им, но не по-малко от дължимия пропорционален акциз за цигари – 7,50 лв. за 20 къса.
(2) Уведомлението по ал. 1 се подава от лицензирания складодържател, който е получил и лиценз при условията и по реда на Закона за безмитната търговия, до директора на териториалната дирекция по местонахождението на обекта. Уведомлението се подава предварително, но не по-късно от 7 дни от датата, на която ще бъдат продавани цигарите на по-висока цена от регистрираната, и следва да съдържа информация за:
1. данни за лицето – наименование, ЕИК;
2. имена на представляващия;
3. адрес на обекта;
4. търговска марка на цигарите, които ще се продават на цена, по-висока от регистрираната за тях цена;
5. дата, от която ще се продава съответната търговска марка на цигарите и посочва съответната цена;
6. подпис на представляващия.
(3) След подадено уведомление по ал. 1 лицензираният складодържател, който е получил и лиценз при условията и по реда на Закона за безмитната търговия, е длъжен да уведоми писмено директора на компетентната териториална дирекция за всяка промяна на данните от уведомлението на цената, на която ще се продават. Уведомяването се извършва предварително, но не по-късно от 7 дни преди датата, от която ще се продават цигарите на друга цена, различна от тази, за която е подадено уведомлението по ал. 1, и съдържа информация за:
1. данни за лицето – наименование, ЕИК;
2. имена на представляващия;
3. адрес на обекта;
4. търговска марка на цигарите, които ще се продават на регистрираната за тях цена;
5. дата, от която ще се продава съответната търговска марка на цигарите и посочва съответната цена;
6. подпис на представляващия.
(4) За един данъчен период може да се подава едно уведомление по ал. 1 и/или по ал. 3.
(5) Уведомлението по ал. 1 и 3 може да се подава по електронен път по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 40. (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)
Раздел V.
Определяне и заплащане на акциза
Чл. 41. Размерът на дължимия акциз се изчислява, като данъчната основа се умножи по акцизната ставка.
Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) В случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5 акцизът се определя и се взема под отчет по реда, определен за публично задължение, събирано от митническите органи.
Чл. 43. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Извън случаите по чл. 42 акцизът се начислява от:
1. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) лицензирания складодържател, лицата по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 11 и регистрираните лица по чл. 57, чл. 57б, ал. 4, чл. 57в и чл. 58в на датата, на която е станал дължим – с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1;
2. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) регистрираното лице по чл. 57а, ал. 1, т. 1 – 3б, 5 – 7 – с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1 по реда на чл. 84, ал. 8, 20 и 21 за стоките, за които акцизът е станал дължим съгласно чл. 20, ал. 2, т. 15, 16, 17 и 18;
3. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) регистрираното лице по чл. 57а, ал. 1, т. 1 – 3б, 5 – 7 – на датата на установяване на липсата по чл. 20, ал. 2, т. 8 с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1;
4. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) лицата по чл. 60а, ал. 2 – на датата, на която приключва тестването или изпитването с издаването на данъчен документ по чл. 84, ал. 1 по реда на чл. 84, ал. 4, освен когато акцизните стоки са унищожени под контрола на митническите органи.
(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да декларират начисления за данъчния период акциз с подаване на акцизна декларация.
(3) Данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния месец.
(4) Първият данъчен период обхваща времето от датата на връчването на лиценза или удостоверението за регистрация по този закон до последния ден на календарния месец, през който е извършено лицензирането или регистрацията.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Последният данъчен период обхваща времето:
1. от началото на календарния месец, през който е прекратен лицензът или регистрацията, до датата на съобщаването на решението за прекратяването им;
2. от началото на календарния месец, през който е влязло в сила решението за прекратяване, до датата на влизане в сила на решението за прекратяване, при спряно предварително изпълнение на:
а) решение за прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад, или
б) решение на директора на компетентната териториална дирекция за прекратяване действието на регистрация.
(6) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Извън случаите по ал. 3 данъчният период за лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3б и 5 е едногодишен и съвпада с календарна година.
(7) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Първият данъчния период за лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3б и 5 обхваща времето от датата на връчване на удостоверението за регистрация по този закон до последния ден на календарната година, а последният данъчен период обхваща времето от началото на календарната година до датата на съобщаване на решението за прекратяване на регистрацията.
Чл. 34а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Акцизната ставка върху електрическата енергия с код по КН 2716, с изключение на случаите по ал. 2, е 1,00 лв. за мегаватчас.
(2) Акцизната ставка върху електрическата енергия с код по КН 2716 за потребители на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката е 0 лв. за мегаватчас.
Чл. 44. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Дължимият акциз се внася в държавния бюджет, както следва:
1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.12.2022 г.) в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5 – по сметка на Агенция „Митници“ или в брой на касата на компетентното митническо учреждение от вносителя в сроковете за заплащане на публичното задължение, събирано от митническите органи, определени в Закона за митниците, когато длъжникът е физическо лице, което не е едноличен търговец;
2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.12.2022 г.) в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5 – по сметка на Агенция „Митници“ от вносителя в сроковете за заплащане на публичното задължение, събирано от митническите органи, определени в Закона за митниците;
3. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.12.2022 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 12 и 13 – по сметка на Агенция „Митници“ от лицето, получило стоките, в 14-дневен срок от получаването им, с изключение на случаите, когато стоките се получават от сертифициран получател, който внася дължимия акциз в срока на подаване на акцизната декларация;
4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.12.2022 г.) в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 19 – по сметка на Агенция „Митници“ от освободения от акциз краен потребител в 14-дневен срок от потреблението на енергийните продукти за цели, различни от посочените в удостоверението с изключение на случаите по чл. 84, ал. 22;
5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)
6. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.12.2022 г.) във всички останали случаи – по сметка на Агенция „Митници“ от лицензирания складодържател или от регистрираното лице в срока за подаване на акцизната декларация. При продължен срок за подаване на декларация дължимият акциз се внася в срока, в който задълженото лице е било длъжно да я подаде, преди продължаването на срока за подаване на декларацията;
7. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.12.2022 г.) в случаите по чл. 60а – в 14-дневен срок от издаването на акцизния данъчен документ по сметка на Агенция „Митници“, освен когато акцизните стоки са унищожени под контрола на митническите органи;
8. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.12.2022 г.) в случаите на установени задължения за акциз с ревизионно производство по реда на чл. 108 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – по сметка на Агенция „Митници“, в сроковете, определени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) Акцизът може да бъде заплатен и от:
1. друго лице, различно от лицето по ал. 1, с писменото съгласие на длъжника;
2. собственика на стоката, който е вложител в данъчния склад, при прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад, след издадено разрешение от директора на Агенция „Митници“;
3. друго лице, различно от лицата по т. 1 и 2, при прекратено действие на лиценза за управление на данъчен склад, когато докаже правен интерес, след издадено разрешение от директора на Агенция „Митници“.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.12.2022 г., изм. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.12.2023 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Акцизът се смята за внесен в държавния бюджет от датата, на която сумата е постъпила по сметка на Агенция „Митници“ или в касата на компетентното митническо учреждение по ал. 1. Безкасовото плащане се смята за извършено в срок, когато дължимата сума е постъпила по съответната сметка не по-късно от последния ден, в който изтича срокът за доброволно плащане на публичното задължение. Когато плащането е извършено с платежна карта чрез терминално устройство ПОС, включително виртуално, по реда на чл. 4, ал. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, се смята, че плащането е получено в деня на авторизацията на нареждането за плащане.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато акцизът не е внесен в държавния бюджет в сроковете по този член, задължено за заплащането му е лицето по ал. 1.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г.) Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на дължимия акциз по реда, определен за публичното задължение, събирано от митническите органи.
(6) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) В случаите по чл. 64, ал. 2 компетентно митническо учреждение по ал. 1, т. 2 е и митническото учреждение, в което лицата са заявили бандероли. Това митническо учреждение освобождава предоставеното от вносителя обезпечение след потвърждение от митническото учреждение, където са извършени формалностите за внасяне, че дължимият акциз е внесен в държавния бюджет.
(7) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.12.2022 г.) На всяко данъчно задължено лице се открива виртуална сметка, в която се отразяват постъпилите плащания за вземания по акцизното законодателство по съответния му идентификатор ЕИК/БУЛСТАТ/ЕГН/ЛНЧ.
(8) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.12.2022 г.) При наличие на няколко вземания по акцизното законодателство, които лицето не е в състояние да погаси едновременно до изтичане на срока за внасяне на дължимия акциз по ал. 1, той може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно, при съобразяване на поредността по чл. 169, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Заявяването може да се осъществи:
1. при касово плащане, като писмено индивидуализира задължението, което се погасява;
2. при безкасово плащане чрез приоритизиране във виртуалната сметка на задълженото лице.
(9) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.12.2022 г.) В случаите по ал. 8, т. 1 писменото заявление се подава в териториална дирекция, в която лицето, имащо задължение, иска да заяви неговото погасяване. За да бъде разгледано заявлението, то следва да е получено в срока по ал. 1.
Чл. 45. (Отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)
Раздел VI.
Специален ред за приспадане на акциз срещу ваучери за гориво под формата на държавна помощ за земеделския сектор (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г. , отм. – ДВ, бр. 45 от 2016 г., в сила от 14.06.2016 г.)
Чл. 45а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г. , отм. – ДВ, бр. 45 от 2016 г., в сила от 14.06.2016 г.)
Чл. 45б. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г. , отм. – ДВ, бр. 45 от 2016 г., в сила от 14.06.2016 г.)
Чл. 45в. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г. , отм. – ДВ, бр. 45 от 2016 г., в сила от 14.06.2016 г.)
Чл. 45г. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г. , отм. – ДВ, бр. 45 от 2016 г., в сила от 14.06.2016 г.)
Раздел VII.
Специален ред за възстановяване на акциз върху закупен газьол, използван в първично селскостопанско производство (Нов – ДВ, бр. 45 от 2016 г. )
Чл. 45д. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2016 г. ) (1) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Агенция „Митници“ възстановява частта от стойността на акциза, представляваща индивидуалните размери на държавната помощ, определени по реда на глава четвърта „а“ от Закона за подпомагане на земеделските производители като превежда на Държавен фонд „Земеделие“ сумите за изплащане на земеделските стопани. Възстановяването се извършва въз основа на заповедта и уведомлението на министъра на земеделието и храните по чл. 47б, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
(2) Възстановяването се извършва в 45-дневен срок от получаване на документите по ал. 1.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
(4) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Редът и начинът за обмен на информация между Министерството на земеделието и храните и Агенция „Митници“ се определят със съвместна инструкция на министъра на земеделието и храните и на директора на Агенция „Митници“.
Чл. 45е. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2016 г. ) Когато се установи, че неправомерно е възстановен акциз на земеделски стопанин, същият се възстановява от земеделския стопанин заедно със законната лихва от датата на получаването на държавната помощ до датата на внасянето по сметка на Агенция „Митници“.
Раздел VIII.
Специален ред за уведомяване на митническите органи за акцизни стоки с колекционерска стойност (Нов – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
Чл. 45ж. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) В случаите на придобиване на бутилирани алкохолни напитки с колекционерска стойност, които подлежат на облепване с бандерол, се подава уведомление на хартиен носител до компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта/помещението, където ще се съхраняват стоките.
(2) Уведомлението се подава предварително, но не по-късно от три дни от придобиване на акцизните стоки.
(3) В 7-дневен срок от придобиването им акцизните стоки се въвеждат в данъчен склад за поставяне на бандерол, когато такъв е задължителен. При изтичане срока на валидност на бандерола нов бандерол не се поставя.
(4) Акцизни стоки с колекционерска стойност могат да се съхраняват в обекти или помещения, свързани със стопанска дейност, само ако са с бандерол и за тях е подадено уведомление по реда на ал. 1. Копие от регистрираното уведомление и приложените към него документи следва да се съхраняват в обекта/помещението.
(5) Движението на акцизните стоки по ал. 1 се съпровожда с копие от регистрираното уведомление.
(6) Редът за подаване на уведомлението се определя с правилника за прилагане на закона.
(7) Алинеи 1 – 6 се прилагат и по отношение на ограничени серии пури, за които лицата са представили сертификат от производител за колекционерската им стойност.
Раздел IX.
Регистри (Нов – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
Чл. 45з. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) В Агенция „Митници“ се водят регистри за издадените лицензи за управление на данъчен склад, удостоверение за регистрации и разрешения.
(2) В регистрите се съдържа информация за статуса на издадените лицензи за управление на данъчен склад, удостоверение за регистрации и разрешения, която е публична.
Глава четвърта.
РЕЖИМ ОТЛОЖЕНО ПЛАЩАНЕ НА АКЦИЗ
Раздел I.
Общи положения
Чл. 46. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При режим отложено плащане на акциз по смисъла на този закон временно се отлага облагането с акциз на стоки при тяхното производство, въвеждане или внасяне на територията на страната.
(2) Режим отложено плащане на акциз се прилага от лицензиран складодържател при:
1. производството на акцизни стоки в данъчен склад;
2. складирането на акцизни стоки в данъчен склад;
3. движението на акцизни стоки.
(3) Отложеното плащане на акциз не се отнася до другите данъчни задължения на данъчнозадълженото лице.
Раздел II.
Лицензиране
Чл. 47. (1) (Предишен текст на чл. 47 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензиран складодържател може да бъде лице, което:
1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 65 от 2020 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2023 г.) е търговец по смисъла на Търговския закон или по законодателството на друга държава членка или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и юридическо лице, създадено въз основа на нормативен акт – в случаите, когато лицето е производител на акцизни стоки, или капиталово търговско дружество с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв. – в случаите, когато лицето не е производител на акцизни стоки с изключение на лицата, които складират, получават и изпращат само тихи и шумящи вина и/или други ферментирали напитки;
2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
3. се представлява от лица, които:
а) не са осъждани за престъпление от общ характер;
б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
4. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;
5. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение;
6. притежава лиценз или разрешение или е регистрирано за осъществяване на дейността, когато това е предвидено с друг закон;
7. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) разполага със собствени или наети помещения и/или площи за извършване на дейностите по чл. 46, ал. 2, които отговарят на изискванията за сигурност и контрол, определени с правилника за прилагане на закона, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки;
8. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) използва автоматизирани системи за отчетност, които позволяват извършването в реално време на контрол на суровините, материалите, произведените или складираните акцизни стоки, включително по вложители, идентифицирани с единен идентификационен код, и гарантират, че лицето е в състояние да изпълнява изискванията за режима;
9. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.02.2016 г.) самостоятелно и за своя сметка осигурява интернет достъп на митническите органи и органите по приходите на Националната агенция за приходите до автоматизираните системи за отчетност по т. 8;
10. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им;
11. (нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 13.05.2020 г.) използва система за видеонаблюдение и контрол, отговаряща на изискванията на чл. 47б, в случаите на производство и/или складиране на енергийни продукти с код по КН 2710 12 до 2710 20;
12. (нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) използва система за видеонаблюдение и контрол, отговаряща на изискванията на чл. 47б, в случаите на производство и/или складиране на:
а) етилов алкохол;
б) тютюневи изделия.
(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава членка или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяват дейност като лицензиран складодържател чрез клон в Република България.
(3) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. ) Лиценз за управление на данъчен склад не се издава на лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи.
(4) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2018 г. , изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. – ДВ, бр. 9 от 2020 г., в сила от 25.01.2020 г.)
(5) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 28.01.2019 г., отм. – ДВ, бр. 9 от 2020 г., в сила от 25.01.2020 г.)
(6) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г., отм. – ДВ, бр. 9 от 2020 г., в сила от 25.01.2020 г.)
(7) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 13.05.2020 г.) Данъчен склад не може да бъде обект, който обхваща:
1. нефтопродуктопровод и свързана/присъединена към него повече от една база/обект за складиране и/или производство на енергийни продукти;
2. нефтопровод и нефтопродуктопровод със свързани/присъединени към тях повече от една база/обект за складиране и/или производство на енергийни продукти.
(8) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 13.05.2020 г.) В случаите по ал. 7, т. 2, при наличие на производствена инсталация за преработка на нефт свързаните с нея нефтопровод и нефтопродуктопровод са неразделна част от съответния данъчен склад.
(9) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 13.05.2020 г.) В случаите, когато нефтопродуктопроводът е разположен на територията на повече от едно митническо учреждение, за него се издава отделен лиценз за управление на данъчен склад. Помпените съоръжения, необходими за функциониране на нефтопродуктопровода, се считат за част от данъчния склад.
(10) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 13.05.2020 г.) В случаите по ал. 9 свързаните с нефтопродуктопровода бази/обекти за съхранение и/или производство на енергийни продукти са отделни данъчни складове.
(11) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 13.05.2020 г.) При издаване на лиценз за управление на данъчен склад по ал. 8 и 9 се отчита съответната специфика.
(12) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2020 г.) Лицензиран складодържател е длъжен да осигури не по-малко от 15 на сто от общия максимален складов капацитет за съхранение на енергийни продукти, вписани в лиценза за ползване от лица, които не са свързани с него по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(13) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2020 г.) Разпоредбата на ал. 12 не се прилага в случаите по ал. 9, както и когато лицензираният складодържател няма достатъчен складов капацитет за съхранение на собствените си енергийни продукти.
(14) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2020 г.) Редът и начинът за определяне на складовия капацитет и за достъпа на лицата по ал. 12 се определят в правилника за прилагане на закона.
Чл. 47а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Преди всяко прехвърляне на собствеността върху акцизна стока, вложена в данъчен склад, което не представлява освобождаване за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2, лицето вложител е длъжно да уведоми лицензирания складодържател и Националната агенция за приходите в тридневен срок преди прехвърляне на собствеността на акцизната стока на ново лице вложител. Информацията до Националната агенция за приходите се подава по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на Националната агенция за приходите, достъпен на интернет страницата на Националната агенция за приходите.
(2) Информацията по ал. 1 до лицензирания складодържател и Националната агенция за приходите съдържа следните данни:
1. идентификационни данни за лицето вложител – пълно наименование или име, единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по регистър БУЛСТАТ или единен граждански номер или личен номер на чужденец;
2. адрес на управление или постоянен адрес на лицето по т. 1;
3. идентификационни данни за новото лице вложител – пълно наименование или име, единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по регистър БУЛСТАТ или единен граждански номер или личен номер на чужденец;
4. адрес на управление или постоянен адрес на лицето по т. 3;
5. вид на акцизните стоки с кодовете по КН и количеството им.
(3) След подаване на информацията по ал. 1, ако собствеността върху акцизната стока не бъде прехвърлена на новото лице вложител, лицето вложител уведомява по реда на ал. 1 незабавно лицензирания складодържател и Националната агенция за приходите.
(4) Лице вложител не може да бъде лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи, и/или с изискуеми публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите.
Чл. 47б. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Лицензираните складодържатели в случаите по чл. 47, ал. 1, т. 11 и 12 са длъжни да използват в данъчните складове система за видеонаблюдение и контрол. Видеонаблюдението се извършва при спазване изискванията за защита на личните данни.
(2) Системата по ал. 1 трябва да предоставя възможност за:
1. визуален контрол в реално време;
2. непрекъснат запис на графични изображения (видеоизображения) върху цифров регистратор-сървър, позволяващ потвърждение на настъпилите (заснетите) събития;
3. разпознаване на номера за идентификация на транспортните средства.
(3) При изграждане на системата за видеонаблюдение и контрол видеокамерите се монтират стационарно на всички места, през които в обекта влизат или го напускат транспортни средства. Видеокамерите се разполагат по начин, позволяващ безпрепятствено ясно заснемане на номера за идентификация на транспортните средства, както и друга тяхна идентификация, като трябва да отговарят на изискването на ал. 2, т. 3. Данните за идентификация на транспортните средства се изпращат до Централното митническо управление по ред, начин и формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(4) Видеокамерите по ал. 3 е необходимо да са влагозащитени, да са с резолюция не по-малка от 1280х720 пиксела и да осигуряват ефективно видеонаблюдение, включително в тъмната част на денонощието. Видеокамерите следва да разполагат с функционалност за алармиране при настъпване на определени събития.
(4а) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) В данъчните складове в случаите по чл. 47, ал. 1, т. 12, буква „а“, освен видеокамерите по ал. 3 се монтират и видеокамери на всички места, определени за влизане или напускане на физически лица от обекта.
(4б) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Видеокамерите по ал. 4а трябва да отговарят на изискванията на ал. 4.
(5) В системата за видеонаблюдение и контрол постъпва и се съхранява информация за датата и часа на видеоизображението, идентификация и местоположение на отделните видеокамери, както и исторически данни за датата, часа и продължителността на прекъснатия сигнал между видеокамера и цифровия регистратор, и регистрираните други аларми.
(6) Информацията за извършваното видеонаблюдение се съхранява върху цифровите регистратори за срок не по-малък от един месец. Митническите органи могат да ограничат достъпа до цифровите регистратори по реда на чл. 102, ал. 3, т. 3.
(7) След изтичане на срока по ал. 6 информацията се архивира, като се съхранява в данъчния склад за срок не по-малък от два месеца. Митническите органи могат да правят копия на архива, когато за целите на контрола е необходим по-голям срок за съхранение на информацията.
(8) Изграждането на системата за видеонаблюдение и контрол се съгласува с митническите органи, които могат да дават предписания и/или да тестват нейната функционалност и ефективност. Искането за съгласуване на изграждането на системата за видеонаблюдение и контрол се подава по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.
(9) Системата за видеонаблюдение и контрол се използва в непрекъснат денонощен режим на работа, като следва да разполага с автономно електрозахранване за срок не по-малък от 24 часа.
(10) Лицензираните складодържатели са длъжни самостоятелно и за своя сметка да осигурят на митническите органи отдалечен достъп в реално време до видеоизображенията и възможност за отдалечен преглед на съхраняваната в системата им информация по ал. 6.
(11) Лицензираните складодържатели поддържат системата за видеонаблюдение и контрол винаги в изправност в съответствие с изискванията към нея и съдействат за безпрепятствения отдалечен достъп на органите по ал. 10. Лицензираните складодържатели са длъжни да ограничат и предотвратят всяко манипулиране или друго неправомерно въздействие върху системата и нейните компоненти.
(12) При извършване на проверки лицензираните складодържатели са длъжни да предоставят на органите по ал. 10 цялата съхранявана информация от системата за видеонаблюдение и контрол.
(13) Условията и техническите изисквания за изграждане на системата за видеонаблюдение и контрол, както и редът за осъществяване на достъпа по ал. 10 се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 48. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) За издаване на лиценз за управление на данъчен склад се подава писмено искане до директора на Агенция „Митници“, което съдържа:
1. описание на операциите, които ще се извършват в данъчния склад;
2. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) вида на акцизните стоки с кодовете по КН, които ще се произвеждат или складират;
3. годишния прогнозен обем за произвежданите и/или складираните акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз съгласно бизнес плана по ал. 2, т. 13;
4. годишния прогнозен обем за движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;
5. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) описание на системите по чл. 47, ал. 1, т. 8;
6. точно местонахождение, описание и предназначение на помещенията на данъчния склад;
7. вида на обезпечението, което ще бъде предоставено;
8. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
9. (нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) точно местонахождение на мястото на директна доставка.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Към искането по ал. 1 се прилагат следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
2. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) декларация за обстоятелствата по чл. 47, ал. 1, т. 3, буква „а“ за лицата, които не са български граждани;
3. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) декларация за обстоятелствата по чл. 47, ал. 1, т. 3, буква „б“;
4. (отм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
5. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
6. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) лиценз, разрешение или регистрация за осъществяване на дейност, когато това се изисква по закон или се посочват индивидуализиращите данни на издадените документи и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път;
6а. (нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) копие от разрешението за въвеждане в редовна експлоатация на обекта или друг документ, удостоверяващ предназначението му, издадено от съответния компетентен орган или се посочват индивидуализиращите данни на издаденото разрешение и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път;
7. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) документ за собственост или договор за наем на помещенията и/или площите на данъчния склад или се посочват индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път чрез справка в средата за междурегистров обмен;
8. (доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) актуална скица на недвижимия имот, когато лицето не е посочило индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път;
9. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) план на помещенията на данъчния склад с обозначени местоположение и предназначение на помещенията, съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди;
10. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
11. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) ръководство за потребителя за използваните автоматизирани системи за отчетност;
12. технологична схема на производствения процес, разходни норми, максимални стойности на технологични загуби, техническа спецификация;
13. бизнес план, който съдържа информация за:
а) вида на акцизните стоки, които ще се произвеждат или съхраняват в данъчния склад;
б) средномесечното прогнозно количество на акцизните стоки, които ще се складират – по видове стоки и акцизни ставки;
в) максималното прогнозно количество на акцизните стоки, които в един и същ момент ще бъдат в движение под режим на отложено плащане – по видове стоки и акцизни ставки;
г) производствения капацитет за акцизни стоки и максималния складов капацитет за съхраняване на акцизни стоки – по видове стоки и акцизни ставки;
д) (отм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
е) (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) средномесечно прогнозно количество на освободените за потребление акцизни стоки – по видове стоки и акцизни ставки;
ж) (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) средномесечно прогнозно количество стоки в движение под режим отложено плащане на акциз – по видове стоки и акцизни ставки;
14. (доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
15. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
16. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация – само за лицата, които не са вписани в търговския регистър;
17. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) годишни прогнозни количества на основните суровини, които се използват при производството на акцизните стоки, и разходни норми за получаване на краен продукт;
18. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2024 г.) анализ на финансовото състояние, потвърден от регистриран одитор по смисъла на Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта, в случай че лицето осъществява дейност повече от една година;
19. (нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) договор или друг документ с лицето – получател на енергийни продукти, в случаите на директна доставка;
20. (нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) план на мястото на директна доставка с обозначено местоположение на средствата за измерване и контрол на получаваните енергийни продукти;
21. (нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) документ, доказващ, че дестилационните съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки са придобити:
а) от лице, регистрирано по Закона за виното и спиртните напитки, или
б) след проведена публична продан, или
в) от лице, което е извършвало дейност с дестилационните съоръжения като лицензиран складодържател или регистрирано лице по чл. 57, ал. 1;
22. (нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите за обстоятелствата по чл. 47, ал. 3;
23. (нова – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) документ, доказващ, че машините и/или съоръженията за производство на тютюневи изделия са придобити:
а) от лице, вписано в регистъра по чл. 25, ал. 2 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, или
б) след проведена публична продан, или
в) от лице, което е извършвало дейност с машините и/или съоръженията за производство на тютюневи изделия като лицензиран складодържател.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) С едно искане може да се поиска издаването на лицензи за управление на повече от един данъчен склад.
(4) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Лицензираният складодържател може да поиска да получава енергийни продукти на място или на места на директна доставка, различни от местонахождението на данъчния склад, по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
(5) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лицата по ал. 4 са длъжни да използват средства за измерване и контрол, които да отговарят на изискванията на чл. 103а, на мястото на директна доставка.
(6) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В бизнес плана по ал. 2, т. 13 акцизните стоки се посочват със съответния код по КН, количества в мерната единица по чл. 28, ал. 1, за алкохола и алкохолните напитки – алкохолен градус или градус Плато, а за цигарите – и продажна цена.
(7) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) Искането по ал. 1 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(8) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по чл. 47, ал. 1, т. 3, буква „а“ за лицата, когато са български граждани, се установяват служебно от Агенция „Митници“.
Чл. 49. (1) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Когато условията за издаване на лиценз за управление на данъчен склад са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по чл. 48, ал. 1 се произнася по искането в едномесечен срок от датата на подаването му.
(2) (Предишна ал. 1 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато представените документи по чл. 48, ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по чл. 48, ал. 1 в 14-дневен срок от получаване на искането уведомява лицето, подало искането, и му определя срок за отстраняване на нередовностите или предоставяне на допълнителна информация 14 дни считано от получаването на уведомлението. Когато при проверката се установи наличие на обстоятелство по чл. 47, ал. 3, лицето се уведомява в 14-дневен срок от получаването на уведомлението да представи обезпечение в размер, не по-малък от размера на непогасеното публично задължение.
(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) В срока, определен по ал. 2, лицето, подало искането трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по чл. 48, ал. 1 издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) В едномесечен срок от отстраняване на нередовностите или предоставяне на исканата допълнителна информация органът по чл. 48, ал. 1 разглежда искането и приложените към него документи и се произнася по искането.
(5) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато е необходимо изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването на лиценза, лицето, подало искането, в срока по ал. 2 може да поиска спиране на производството по издаване на лиценза в срок до три месеца, като посочва причините за спирането.
(6) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. ) Когато за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването на лиценза е необходимо становище от друг орган, включително и в случаите на получаване на становище от директора на териториалната дирекция по смисъла на наредбата по чл. 103а, ал. 2, срокът по ал. 1 се смята за продължен, но не с повече от три месеца.
(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) В случаите по ал. 5 и 6 лицето се уведомява писмено.
Чл. 50. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В сроковете по чл. 49 директорът на Агенция „Митници“ издава лиценз за управление на данъчен склад за производство и/или за складиране на акцизни стоки или мотивиран отказ.
(2) За всеки данъчен склад се издава отделен лиценз.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Издаденият лиценз или отказът за издаване на лиценз подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за издаване на лиценз.
Чл. 51. (1) Лицензът съдържа:
1. наименованието на органа, който го издава;
2. идентификационния номер на лицензирания складодържател;
3. идентификационния номер на данъчния склад;
4. фактическите и правните основания за издаването му;
5. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) фирмата, седалището и адреса на управление, единния идентификационен код на лицензирания складодържател;
6. адреса на данъчния склад;
7. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) описание на дейностите, които ще се осъществяват в данъчния склад, и вида на акцизните стоки с код по КН;
8. вида и размера на обезпечението;
9. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) трите имена и единния граждански номер на лицата, представляващи лицензирания складодържател;
10. датата на издаване и подпис на лицето, издало лиценза;
11. (нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) точния адрес на мястото на директна доставка.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензът за управление на данъчен склад се връчва след представяне на обезпечението.
(3) Правото за прилагане на режим отложено плащане на акциз възниква от датата на връчването на лиценза.
Чл. 52. (1) (Предишен текст на чл. 52 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензираният складодържател е длъжен да:
1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 16.09.2021 г.) не допуска размерът на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение;
2. (доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) уведомява писмено директора на Агенция „Митници“ за всички промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на данъчния склад, в 14-дневен срок от настъпването им, като представя необходимите документи;
3. осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи до всички помещения и цялата територия на данъчния склад и да им осигури помещение за извършването на проверките;
4. спазва всички специфични изисквания за производството, складирането и движението на акцизните стоки;
5. води отделна документална отчетност по видове дейности и по видове акцизни стоки;
6. (нова – ДВ, бр. 30 от 2015 г., отм. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 13.05.2020 г.)
7. (нова – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 13.05.2020 г.) използва средства за измерване и контрол на входа и изхода на помпените съоръжения, необходими за функциониране на нефтопродуктопровода, в случаите по чл. 47, ал. 9.
(2) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2015 г.) Допуска се използване на едно средство за измерване и контрол в случаите на общо място за въвеждане или извеждане на енергийни продукти от и към нефтопровода или нефтопродуктопровода, част от данъчния склад, към и от:
1. (отм. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 13.05.2020 г.)
2. друг данъчен склад.
(3) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) В случаите по ал. 1, т. 2 уведомлението може да се подаде по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 30 от 2015 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) При промяна на обстоятелства, които подлежат на вписване в издадения лиценз, директорът на Агенция „Митници“ издава решение в сроковете по чл. 49, което е неразделна част от издадения и връчен лиценз. Решението на директора на Агенция „Митници“ подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.
Чл. 53. (1) Действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява:
1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) при прехвърляне на фирмата на едноличния търговец или заличаването му или при прекратяване на юридическото лице с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма, вливане, сливане или разделяне;
2. по писмено искане от лицензирания складодържател;
3. при отнемане на лиценза;
4. (нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) когато лицето е представило неверни данни, които са послужили за издаване на лиценза за управление на данъчен склад.
(2) Лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато:
1. лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 47, или
2. (нова – ДВ, бр. 8 от 2023 г.) е установено нарушение от контролен орган след извършена проверка по чл. 27в, ал. 2 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, когато нарушението застрашава националната сигурност;
3. (нова – ДВ, бр. 8 от 2023 г.) е установено нарушение на международни ограничителни мерки или такива на Европейския съюз, които са задължителни за Република България;
4. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., предишна т. 2 – ДВ, бр. 8 от 2023 г.) обезпечението е престанало да бъде валидно;
5. (нова – ДВ, бр. 11 от 2024 г., в сила от 06.02.2024 г.) е установено повторно нарушение по чл. 115в.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лицензът се прекратява с решение на директора на Агенция „Митници“, което подлежи на предварително изпълнение от датата на издаването му, освен ако съдът разпореди друго.
(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Решението по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г., доп. – ДВ, бр. 65 от 2020 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2023 г.) При издадено решение за прекратяване на лиценз, на което не е спряно предварителното изпълнение, когато вложител на акцизни стоки е Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, директорът на Агенция „Митници“ може да издаде разрешение за извеждане на тези стоки и въвеждането им в друг данъчен склад. При въвеждането на стоките в другия данъчен склад се счита, че същите са поставени под режим отложено плащане на акциз.
(6) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) В 7-дневен срок при подадено искане от лицата по чл. 44, ал. 2, т. 2 или 3 директорът на Агенция „Митници“ издава разрешение или отказ за плащане на акциз, заедно с дължимата законна лихва. Актът се съобщава само на лицата по чл. 44, ал. 2, т. 2 и 3 и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в тридневен срок от връчването му. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок, което не подлежи на обжалване.
(7) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) За стоки, освободени за потребление в условията на чл. 20, ал. 2, т. 9, лице, получило удостоверение по чл. 24б, ал. 4, може да подаде искане до директора на Агенция „Митници“ за издаване на разрешение за освобождаване от облагане с акциз при извеждане на стоките, освободени за потребление, и въвеждането им в обекта на освободения от акциз краен потребител. В 7-дневен срок от подаване на искането директорът на Агенция „Митници“ издава разрешение или отказва да издаде разрешение. Разрешението за извеждане на стоките и въвеждането им в обекта на освободения от акциз краен потребител се съобщава на лицето, подало искането, и на лицензирания складодържател. Отказът се съобщава само на лицето, подало искането, и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в тридневен срок от връчването му. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок, което не подлежи на обжалване.
(8) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) При движение на стоките по ал. 5 – 7 същите се придружават и с издаденото разрешение на директора на Агенция „Митници“.
Чл. 54. (1) В Агенция „Митници“ се води регистър на лицензираните складодържатели и на данъчните складове.
(2) Регистърът съдържа:
1. идентификационен номер на лицензирания складодържател;
2. идентификационен номер на данъчния склад;
3. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) наименование, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код на лицензирания складодържател;
4. адрес на данъчния склад;
5. видовете акцизни стоки, които могат да бъдат произвеждани и/или съхранявани в данъчния склад;
6. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) дата на връчване на лиценза;
7. дата на прекратяване действието на лиценза.
(3) На вписване в регистъра подлежат и всички настъпили последващи промени в обстоятелствата по ал. 2.
(4) Формата на регистъра по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.
Чл. 55. (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
Чл. 55а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Акцизната ставка по чл. 31, ал. 1, т. 7 се прилага от лицата по чл. 4, т. 38, които имат издаден лиценз за управление на данъчен склад и издадено удостоверение за регистрация на независима малка пивоварна. При издадено удостоверение за регистрация на независима малка пивоварна и надхвърлено годишно производство от 200 000 хектолитра бира за текущата година се прилага акцизната ставка по чл. 31, ал. 1, т. 1 за цялото произведено количество през годината.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За издаване на удостоверение за регистрация на независима малка пивоварна се подава искане до директора на Агенция „Митници“ от:
1. лице, което не е произвеждало бира;
2. лице, което е произвеждало бира, чието производство към датата на подаване на искането не надхвърля 200 000 хектолитра бира за текущата година.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Въз основа на искането и приложените към него документи директорът на Агенция „Митници“ в 14-дневен срок от постъпването на документите, съответно от отстраняването на непълнотите в тях издава удостоверение за регистрация на независима малка пивоварна или отказва с мотивирано решение издаването му. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за регистрация.
(4) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) При промяна на обстоятелствата, при които е издадено удостоверението по ал. 3, лицензираният складодържател уведомява директора на Агенция „Митници“, като подава уведомление в 14-дневен срок от настъпването на промяната.
(6) Действието на удостоверението за регистрация на независима малка пивоварна се прекратява:
1. по писмено искане от регистрираното лице;
2. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) в случаите по чл. 110, ал. 3;
3. при прекратяване действието на лиценза за управление на данъчния склад;
4. когато независимата малка пивоварна престане да отговаря на определението по чл. 4, т. 38;
5. когато не е спазен срокът за подаване на уведомлението по ал. 5.
(7) (В сила от 01.04.2013 г.) Искането по ал. 2 или уведомлението по ал. 5 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(8) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Правото за прилагане на ставката по чл. 31, ал. 1, т. 7 възниква от датата на връчването на удостоверението за регистрация включително в случаите на връчено удостоверение след отменен отказ за издаване на удостоверение.
Раздел II „а“.
Лицензиране при особени случаи (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. – ДВ, бр. 65 от 2020 г., нов – ДВ, бр. 54 от 2023 г.)
Чл. 55б. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. – ДВ, бр. 65 от 2020 г., нов – ДВ, бр. 54 от 2023 г.) Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ може да осъществява дейността си като лицензиран складодържател, при условие че:
1. притежава лиценз или разрешение или е регистрирана за осъществяване на дейността, когато това е предвидено с друг закон;
2. разполага с предоставени й за управление складови бази за извършване на дейностите по чл. 46, ал. 2, които отговарят на изискванията за сигурност и контрол, определени с правилника за прилагане на закона, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки;
3. използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията, Закона за техническите изисквания към продуктите и нормативните актове по прилагането им.
Чл. 55в. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. – ДВ, бр. 65 от 2020 г., нов – ДВ, бр. 54 от 2023 г.) (1) За издаване на лиценз за управление на данъчен склад се подава писмено искане до директора на Агенция „Митници“, което съдържа:
1. описание на операциите, които ще се извършват в данъчния склад;
2. вида на акцизните стоки с кодовете по KH, които ще се складират;
3. годишния прогнозен обем на складираните акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз съгласно информацията по ал. 2, т. 5;
4. годишния прогнозен обем за движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;
5. точно местонахождение, описание и предназначение на помещенията на данъчния склад.
(2) Към искането по ал. 1 се прилагат следните документи:
1. лиценз, разрешение или регистрация за осъществяване на дейност, когато това се изисква по закон, или се посочват индивидуализиращите данни на издадените документи, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път и административният орган на издаване;
2. документ, удостоверяващ предоставените за управление складови бази;
3. актуална скица на недвижимия имот;
4. план на помещенията на данъчния склад с обозначени местоположение и предназначение на помещенията, съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди;
5. информация за:
а) вида на акцизните стоки с кодовете по KH, които ще се съхраняват в данъчния склад, и количествата в мерната единица по чл. 28, ал. 1;
б) средномесечното прогнозно количество на акцизните стоки, които ще се складират – по видове стоки и акцизни стоки;
в) максималния складов капацитет за съхраняване на акцизни стоки – по видове стоки и акцизни ставки;
г) средномесечно прогнозно количество на освободените за потребление акцизни стоки – по видове стоки и акцизни ставки;
д) условията и реда за вътрешна отчетност съгласно нормативните актове, уреждащи дейността на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.
(3) С едно искане може да се поиска издаването на лицензи за управление на повече от един данъчен склад.
(4) Искането по ал. 1 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 55г. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. – ДВ, бр. 65 от 2020 г., нов – ДВ, бр. 54 от 2023 г.) (1) Когато условията за издаване на лиценз за управление на данъчен склад са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по чл. 55в, ал. 1 се произнася по искането в едномесечен срок от датата на подаването му.
(2) Когато представените документи по чл. 55в, ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по чл. 55в, ал. 1 в 14-дневен срок от получаване на искането уведомява председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и му определя срок за отстраняване на нередовностите или за предоставяне на допълнителна информация 14 дни считано от получаването на уведомлението.
(3) В срока, определен по ал. 2, председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по чл. 55в, ал. 1 издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.
(4) В едномесечен срок от отстраняване на нередовностите или предоставяне на исканата допълнителна информация органът по чл. 55в, ал. 1 разглежда искането и приложените към него документи и се произнася по искането.
(5) Когато е необходимо изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването на лиценза, лицето, подало искането, в срока по ал. 2 може да поиска спиране на производството по издаване на лиценза в срок до три месеца, като посочва причините за спирането.
(6) Когато за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването на лиценза е необходимо становище от друг орган, срокът по ал. 1 се смята за продължен, но не с повече от три месеца.
(7) В случаите по ал. 5 и 6 лицето се уведомява писмено.
Чл. 55д. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. – ДВ, бр. 65 от 2020 г., нов – ДВ, бр. 54 от 2023 г.) (1) В сроковете по чл. 55г директорът на Агенция „Митници“ издава лиценз за управление на данъчен склад за складиране на акцизни стоки или мотивиран отказ.
(2) За всеки данъчен склад се издава отделен лиценз.
(3) Издаденият лиценз или отказът за издаване на лиценз подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за издаване на лиценз.
Чл. 55е. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. – ДВ, бр. 65 от 2020 г., нов – ДВ, бр. 54 от 2023 г.) (1) Лицензът съдържа:
1. наименованието на органа, който го издава;
2. идентификационния номер на лицензирания складодържател;
3. идентификационния номер на данъчния склад;
4. фактическите и правните основания за издаването му;
5. наименованието, седалището и адреса на управление, единния идентификационен код на лицензирания складодържател;
6. адреса на данъчния склад;
7. описание на дейностите, които ще се осъществяват в данъчния склад, и вида на акцизните стоки с код по KH;
8. имената и ЕГН/ЛНЧ на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“;
9. датата на издаване и подпис на лицето, издало лиценза.
(2) Правото за прилагане на режим отложено плащане на акциз възниква от датата на връчването на лиценза.
Чл. 55ж. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. – ДВ, бр. 65 от 2020 г., нов – ДВ, бр. 54 от 2023 г.) (1) Лицензираният складодържател е длъжен:
1. да уведомява писмено митническите органи за всички промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на данъчния склад, в 14-дневен срок от настъпването им, като представя необходимите документи;
2. да осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи до всички помещения и цялата територия на данъчния склад и да им осигури помещение за извършване на проверките;
3. да спазва всички специфични изисквания за складирането и движението на акцизните стоки;
4. да води отделна документална отчетност по видове дейности и по видове акцизни стоки.
(2) При промяна на обстоятелства, които подлежат на вписване в издадения лиценз, директорът на Агенция „Митници“ издава решение, което е неразделна част от издадения и връчен лиценз.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 уведомлението може да се подаде по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 55з. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. – ДВ, бр. 65 от 2020 г., нов – ДВ, бр. 54 от 2023 г.) (1) Действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява:
1. по писмено искане от лицензирания складодържател;
2. при отнемане на лиценза.
(2) Лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 55б.
(3) Лицензът се прекратява с решение на директора на Агенция „Митници“, което подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Раздел III.
Регистрация на специализирани малки обекти за дестилиране и на обекти на независими малки винопроизводители (Загл. изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.)
Чл. 56. (1) На задължителна регистрация по този закон подлежат:
1. специализираните малки обекти за дестилиране;
2. (доп. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) обектите за винопроизводство на независими малки винопроизводители.
(2) За регистрираните обекти по ал. 1 Агенция „Митници“ води регистър, който съдържа следната информация:
1. идентификационен номер на обекта;
2. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) наименование, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код на лицето;
3. адрес на обекта;
4. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) видовете акцизни стоки с код по КН, които могат да бъдат произвеждани;
5. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) дата на връчване на удостоверението за регистрация;
6. дата на прекратяване на регистрацията.
(3) Формата на регистъра по ал. 2 се определя с правилника за прилагане на закона.
Чл. 57. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Собственици или наематели на обекти по чл. 56, ал. 1 могат да бъдат лица:
1. регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и юридически лица, създадени въз основа на нормативен акт;
2. които нямат публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;
3. които не са извършили тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключване на споразумение.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Лицата по ал. 1 подават искане за регистрация на обекта до директора на териториалната дирекция по местонахождение на обекта преди започване на дейността. Искането може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(3) Към искането по ал. 2 се прилагат:
1. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
2. (изм. – ДВ, бр. 81 от 2006 г.) техническа справка за откритите и закритите производствени обекти или складове с посочена квадратура и местонахождението им, пълно описание на технологичното оборудване, включително съдовете, техния обем;
3. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) копие от разрешението за въвеждане в редовна експлоатация на обекта или друг документ, удостоверяващ предназначението му, издадено от съответния компетентен орган, или се посочват индивидуализиращите данни на издаденото разрешение и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път;
4. (отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
5. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., отм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
6. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон или се посочват индивидуализиращите данни на издадените документи и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път;
7. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) декларация относно изпълнение на изискванията на чл. 4, т. 8, 8а и 9;
8. списък с трите имена и единния граждански номер на лицата, които водят производствения процес (отговорници на обектите) и отговарят на изискванията на Закона за виното и спиртните напитки и нормативните актове за прилагането му;
9. (нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) документ, доказващ, че дестилационните съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки са придобити:
а) от лице, регистрирано по Закона за виното и спиртните напитки, или
б) след проведена публична продан, или
в) от лице, което е извършвало дейност с дестилационните съоръжения като лицензиран складодържател, или регистрирано лице по ал. 1;
(4) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато представените документи по ал. 3 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, директорът на териториалната дирекция в 14-дневен срок от подаването на документите уведомява лицето, подало заявлението, и му определя срок 14 дни за отстраняване на нередовностите или за предоставяне на допълнителна информация считано от получаването на уведомлението.
(5) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В срока, определен по ал. 4, лицето трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение директорът на териториалната дирекция издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., предишна ал. 4, изм. и доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г. ) Въз основа на искането и приложените документи директорът на териториалната дирекция в срок 14 дни от подаването на документите, съответно от отстраняването на непълнотите по тях, издава удостоверение за регистрация или отказва с мотивирано решение издаването му. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за издаване на акта. Удостоверението за регистрация или отказът за издаване на удостоверение за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 98 от 2018 г. ) Регистрираното лице е длъжно да уведоми писмено директора на териториалната дирекция за всяка промяна на данните в искането в 14-дневен срок от настъпването й.
(8) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите по ал. 7 се подава уведомление за промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението.
(9) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г., предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Уведомлението по ал. 8 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(10) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Правото за извършване на дейността, за която е издадено удостоверението за регистрация, възниква от датата на неговото връчване.
(11) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяват дейност по чл. 56, ал. 1 чрез клон в Република България.
(12) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) случаите, когато собственик или наемател на обект по чл. 56, ал. 1, т. 2 подаде искане за регистрация на повече от един обект за винопроизводство на независим малък винопроизводител и тези обекти се намират на територията на две или повече териториални дирекции, компетентен да се произнесе по искането за регистрация е директорът по седалище и адрес на управление на лицето.
(13) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Когато собственик или наемател на обект по чл. 56, ал. 1, т. 2 с валидно удостоверение за регистрация на обект на независим малък винопроизводител иска да регистрира нов обект на независим малък винопроизводител, той подава уведомление за промяна до:
1. директора на териториална дирекция по седалище и адрес на управление на лицето, в случай че обектите се намират на територията на две или повече териториални дирекции;
2. директора на компетентната териториална дирекция по местонахождение на обектите, в случай че обектите се намират на територията на една териториална дирекция.
(14) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) В случаите по ал. 12 се издава едно удостоверение за регистрация, в което се вписват всички обекти за винопроизводство на независимия малък винопроизводител.
(15) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) В случаите по ал. 13 директорът на компетентната териториална дирекция издава решение, с което се отразява настъпилата промяна.
Раздел III.“а“
Задължителна регистрация (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
Чл. 57а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) На задължителна регистрация по този закон подлежат лицата:
1. които произвеждат, внасят или въвеждат на територията на страната кокс или въглища, както и лицата, които извършват сделки с кокс или въглища;
2. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) получили лиценз по Закона за енергетиката, които продават електрическа енергия на потребители на електрическа енергия за битови или стопански нужди, както и лицата, които продават природен газ за битови или стопански нужди и за моторно гориво, както и вносителите по смисъла на митническото законодателство и операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи;
3. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) които потребяват собствена електрическа енергия, произведена от централа с обща инсталирана мощност над 5 MW, или добиват природен газ и го потребяват за свои собствени нужди, както и лицата, получили лиценз по Закона за енергетиката за производство на електрическа енергия, за пренос или разпределение на електрическа енергия или природен газ, за търговия с електрическа енергия, за обществена доставка на електрическа енергия или природен газ или за снабдяване от крайни снабдители на електрическа енергия или природен газ, когато потребяват електрическа енергия или природен газ за свои собствени нужди;
3а. (нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) които продават собствена електрическа енергия, произведена от енергия от възобновяеми източници от централа с обща инсталирана мощност до 5 MW, на потребители за битови и/или стопански нужди;
3б. (нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) които потребяват собствена електрическа енергия, произведена от енергия от възобновяеми източници за свои собствени нужди от централа с обща инсталирана мощност над 1 MW до 5 MW, с изключение на лицата, които потребяват собствена електрическа енергия за битови нужди;
4. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) данъчните представители на регистрираните лица за целите на ДДС в друга държава членка, които въвеждат акцизни стоки на територията на страната за извършване на доставки при условията на дистанционна продажба по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност;
4а. (нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, които изпращат акцизни стоки, освободени за потребление на територията на страната, до територията на друга държава членка при условията на дистанционни продажби по смисъла на чл. 152, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност;
5. (нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) които произвеждат и продават биогаз за стопански нужди, както и лицата, които произвеждат и потребяват биогаз за собствени нужди, с изключение на лицата, които потребяват собствен биогаз за битови нужди или за производство на електрическа енергия;
6. (нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) които внасят или въвеждат на територията на страната, потребяват собствен или продават втечнен природен газ, както и лицата, които извършват дейности по втечняване на природен газ или регазификация на втечнен природен газ;
7. (нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) които внасят или въвеждат компресиран природен газ, транспортиран със специализирани съдове.
(2) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Регистрирано лице по ал. 1, т. 1 – 3б, 5 – 7 може да бъде лице, което:
1. е търговец по смисъла на Търговския закон или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
3. се представлява от лица, които:
а) не са осъждани за престъпление от общ характер;
б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
4. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;
5. не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключване на споразумение;
6. притежава лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон;
7. използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и на нормативните актове по прилагането им.
(3) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Лицата по ал. 1, т. 2 и 3 са длъжни:
1. да използват автоматизирани системи за отчетност;
2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) самостоятелно и за своя сметка да осигурят интернет достъп на митническите органи до автоматизираните системи за отчетност по т. 1.
(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) За регистрираните по ал. 1 лица Агенция „Митници“ води публичен регистър, който съдържа следната информация:
1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) наименование, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код на лицето или трите имена и единен граждански номер (личен номер на чужденец);
2. видовете акцизни стоки, подлежащи на облагане с акциз от лицето;
3. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) дата на връчване и номер на удостоверението за регистрация;
4. дата на прекратяване на регистрацията и номер на решението за прекратяване на регистрацията;
5. (доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) компетентно митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация;
6. (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) точно местонахождение на обекта или мрежата, от която на територията на съответното компетентно митническо учреждение се извършват продажби на природен газ за битови или стопански нужди и за моторно гориво, с изключение на случаите по ал. 1, т. 7.
(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Информацията по ал. 4, т. 1 за единния граждански номер (личен номер на чужденец) се предоставя при спазване на изискванията за защита на личните данни.
(6) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в случаите, когато лицето притежава лиценз за управление на данъчен склад.
(7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 30.11.2012 г.) Лицата по ал. 1, т. 2, които продават природен газ, използван само за моторно гориво, не подлежат на задължителна регистрация по този закон.
(8) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. , изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Удостоверение за регистрация не се издава на лице по ал. 1, т. 1, 3, 3а, 3б, 5 – 7, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи.
(9) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Лицата по ал. 1, т. 5 са длъжни да отговарят на изискванията на ал. 2, т. 1 – 6.
(10) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяват дейност като регистрирано лице по ал. 1 чрез клон в Република България, а по ал. 1, т. 2 може и чрез местно юридическо лице – акредитиран представител по реда на чл. 133 – 135 от Закона за данък върху добавената стойност, като се регистрира местното юридическо лице – акредитиран представител.
(11) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи по смисъла на Закона за енергетиката са длъжни ежемесечно до 10-о число след изтичане на данъчния период да предоставят информация на компетентното митническо учреждение на електронен носител, която да съдържа данните от средствата за търговско измерване, включително следната информация:
1. потребени количества природен газ за собствени нужди;
2. данни за типа на средствата за търговско измерване, при промяна;
3. информация за извършените метрологични проверки на средствата за търговско измерване, в случаи на извършени проверки през отчетния период;
4. протокол за конфигуриране на коригиращото устройство за обем (енергия);
5. данни за измереното, разпределеното и пренесеното количество природен газ за периода по получатели, както и местонахождението на съответните средства за търговско измерване, като измерените количества природен газ следва да са представени в обемни единици кубически метри при стандартни условия и количеството природен газ – в гигаджаули при горна топлотворна способност;
6. при поискване – данни за количествата пренесен природен газ, отчетени от конкретно средство за търговско измерване на природен газ.
(12) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Изискването по ал. 1, т. 3б за инсталирана мощност се прилага за всеки обект поотделно.
Чл. 57б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изр. второ в сила от 01.04.2013 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 – 3 и 7 с изключение на лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво, подават искане за регистрация до директора на териториалната дирекция по седалище и адрес на управление преди започване на дейността. Искането може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г., доп. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) Лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво, както и лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3а, 3б, 5 и 6 подават искане за регистрация до директора на териториалната дирекция по местонахождение на обекта, от която на територията на съответното компетентно митническо учреждение се извършват продажбите или се потребява собствената електрическа енергия. Искането може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона. За обекти на лица, които продават природен газ за битови или стопански нужди и за моторно гориво, се смятат и изходните точки на мрежите за пренос на природен газ и пунктовете на предаване на природен газ, в които се извършва освобождаване за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 17 и 18.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) Искане за регистрация се подава до директора на териториалната дирекция по:
1. постоянен адрес, съответно по седалище и адрес на управление на данъчния представител от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 4;
2. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) седалище и адрес на управление на лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 4а.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Данъчен представител на чуждестранно лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, може да бъде само дееспособно физическо лице с постоянен адрес в страната или постоянно пребиваващо, или местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация или не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Данъчният представител представлява чуждестранното лице по всички негови данъчни правоотношения, възникнали на основание на този закон, и отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон на регистрираното чуждестранно лице.
(6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Към искането по ал. 1 – 3 се прилагат следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) декларация за обстоятелствата по чл. 57а, ал. 2, т. 3, буква „а“ за лицата, които не са български граждани;
2. декларация за обстоятелствата по чл. 57а, ал. 2, т. 3, буква „б“;
3. (отм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
4. (отм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
5. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация – само за лицата, които не са вписани в търговския регистър;
6. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон или се посочват индивидуализиращите данни на издадения документ и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път;
7. ръководство за потребителя за използваните автоматизирани системи за отчетност на лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 2 и 3;
8. описание на точното местонахождение на обекта или мрежата, от която на територията на съответното компетентно митническо учреждение се извършва продажбата на природен газ за битови или стопански нужди и за моторно гориво за лицата по ал. 2;
9. план на обекта или мрежата, от която на територията на съответното компетентно митническо учреждение се извършва продажбата на природен газ за битови или стопански нужди и за моторно гориво, с обозначени местоположение и предназначение на помещенията, съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди за лицата по ал. 2;
10. (нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите за обстоятелствата по чл. 57а, ал. 8.
(7) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Въз основа на искането и приложените документи по ал. 6 директорът на териториалната дирекция в срок 14 дни от постъпването на документите, съответно от отстраняването на непълнотите по тях, издава удостоверение за регистрация или отказва с мотивирано решение издаването му. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за регистрация. При неотстраняване на нередовностите директорът на териториалната дирекция издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.
(8) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато е необходимо изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването на удостоверението за регистрация, лицето, подало искането, в срока по ал. 7 може да поиска спиране на производството по издаване на удостоверението в срок до три месеца, като посочва причините за спирането.
(9) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването на удостоверението е необходимо становище от друг орган, срокът по ал. 7 се смята за продължен, но не с повече от три месеца.
(10) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) В случаите по ал. 8 и 9 лицето се уведомява писмено.
(11) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12) (Предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Удостоверението за регистрация по ал. 7 се връчва на данъчния представител след представяне на обезпечението по чл. 83а.
(13) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Регистрираното лице е длъжно да:
1. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) уведоми писмено директора на компетентната териториална дирекция за всяка промяна на данните в искането в 14-дневен срок от настъпването й;
2. води документация и отчетност съгласно изискванията, определени с правилника за прилагане на закона.
(14) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г., предишна ал. 11, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) В случаите по ал. 13, т. 1 регистрираното лице подава уведомление за промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението. Уведомлението може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона. При промяна, свързана със седалище и адрес на управление, директорът на компетентната териториална дирекция по новото седалище и адрес на управление издава решение, с което се отразява настъпилата промяна.
(15) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато при проверката се установи наличие на обстоятелство по чл. 57а, ал. 8, лицето се уведомява в 14-дневен срок от получаването на уведомлението да представи обезпечение в размер, не по-малък от размера на непогасеното публично задължение.
(16) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Правото за извършване на дейността, за която е издадено удостоверението за регистрация, възниква от датата на неговото връчване.
(17) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по чл. 57а, ал. 2, т. 3, буква „а“ за лицата, когато са български граждани, се установяват служебно от Агенция „Митници“.
Раздел III.“б“
Регистрирани търговци (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
Чл. 57в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Регистриран получател може да бъде лице, което:
1. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) е капиталово търговско дружество по Търговския закон с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв. с изключение на лицата, които ще получават само тихи и шумящи вина и/или други ферментирали напитки;
2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
3. се представлява от лица, които:
а) не са осъждани за престъпление от общ характер;
б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
4. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;
5. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение;
6. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) разполага със собствени или наети помещения и/или площи, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки;
7. използва автоматизирана система за отчетност, която позволява извършването в реално време на контрол на получените акцизни стоки;
8. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) самостоятелно и за своя сметка осигурява интернет достъп на митническите органи до автоматизираните системи за отчетност по т. 7;
9. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им;
10. (нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) притежава лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Лицето по ал. 1 подава искане за регистрация до директора на териториалната дирекция по местонахождение на обекта, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки преди започване на дейността, което съдържа:
1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
2. (отм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
3. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон или се посочват индивидуализиращите данни на издадения документ и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път;
4. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) местонахождение и план на обекта, в който се получават и разтоварват стоките, както и документ за собственост или договор за наем на този обект или се посочват индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път чрез справка в средата за междурегистров обмен;
5. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) вид на получаваните акцизни стоки с код по КН;
6. средномесечно количество на получаваните акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз;
7. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
8. вида на предоставеното обезпечение;
9. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за обстоятелствата по ал. 1, т. 3, буква „а“ за лицата, които не са български граждани – декларация;
10. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 3, буква „б“;
11. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
12. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
13. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация – само за лицата, които не са вписани в търговския регистър;
14. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) план на помещенията и/или площите с обозначено местоположение на съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди;
15. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) ръководство за потребителя за използваните автоматизирани системи за отчетност в обекта;
16. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) точно местонахождение на мястото на директна доставка;
17. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) договор или друг документ с лицето – получател на енергийни продукти, в случаите на директна доставка;
18. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) план на мястото на директна доставка с обозначено местоположение на средствата за измерване и контрол на получаваните енергийни продукти;
19. (нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите за обстоятелствата по ал. 12.
(3) Когато условията за регистрация са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по ал. 2 се произнася по искането в едномесечен срок от датата на постъпването му.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Когато представените документи по ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по ал. 2 в 14-дневен срок от получаване на искането уведомява лицето, подало искането и му определя срок за отстраняване на нередовностите или предоставяне на допълнителна информация 14 дни, считано от получаването на уведомлението.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) В срока, определен по ал. 4, лицето, подало искането трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по ал. 2 издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.
(6) В едномесечен срок от отстраняването на нередовностите или предоставянето на исканата допълнителна информация органът по ал. 2 разглежда искането и приложените към него документи и се произнася по него.
(7) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) Искането по ал. 2 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(8) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Регистрираният получател може да поиска да получава енергийни продукти на място или на места на директна доставка, различни от местонахождението на обекта, в който се получават и разтоварват акцизните стоки, по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
(9) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато е необходимо изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването на удостоверението за регистрация, лицето, подало искането, в срока по ал. 4 може да поиска спиране на производството по издаване на удостоверението в срок до три месеца, като посочва причините за спирането.
(10) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването на удостоверението е необходимо становище от друг орган, срокът по ал. 3 се смята за продължен, но не с повече от три месеца.
(11) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) В случаите по ал. 9 и 10 лицето се уведомява писмено.
(12) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. ) Удостоверение за регистрация не се издава на лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи.
(13) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато при проверката се установи наличие на обстоятелство по ал. 12, лицето се уведомява в 14-дневен срок от получаването на уведомлението да представи обезпечение в размер, не по-малък от размера на непогасеното публично задължение.
(14) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3, буква „а“ за лицата, когато са български граждани, се установяват служебно от Агенция „Митници“.
Чл. 57г. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) В сроковете по чл. 57в директорът на компетентната териториална дирекция издава удостоверение за регистрация на регистрирания получател или мотивирано отказва регистрация. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за регистрация.
(2) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Удостоверението за регистрация се връчва на лицето след представяне на обезпечението по чл. 83а.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Правото на регистрирания получател да получава акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз възниква от датата на връчване на удостоверението за регистрация.
(5) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 20.05.2019 г.) В Агенция „Митници“ се води електронен регистър на регистрираните получатели, който съдържа:
1. идентификационен номер на регистрирания получател;
2. наименование, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код на регистрирания получател;
3. адрес на обекта, в който се получават и разтоварват стоките;
4. видовете акцизни стоки, които могат да бъдат получавани в обекта;
5. дата на връчване на удостоверението за регистрация на регистрирания получател;
6. дата на прекратяване на удостоверението за регистрация на регистрирания получател.
(6) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 20.05.2019 г.) На вписване в регистъра подлежат и всички настъпили последващи промени в обстоятелствата по ал. 5.
(7) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 20.05.2019 г.) Информацията по ал. 5, т. 2 – 6 е публична.
Чл. 57д. (1) (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишен текст на чл. 57д – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) Регистрираният получател е длъжен да:
1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) води отделна документална отчетност за акцизните стоки, получени под режим отложено плащане на акциз;
2. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) уведомява писмено директора на териториалната дирекция за всяка промяна на данните в искането за регистрация в 14-дневен срок от настъпването й;
3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи до всички помещения и цялата територия на обекта и да им осигури помещение за извършване на проверките;
4. не допуска пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение;
5. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) използва средства за измерване и контрол, които да отговарят на изискванията на чл. 103а на мястото на директна доставка.
(2) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) В случаите по ал. 1, т. 2 регистрираното лице подава уведомление за промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението. Уведомлението може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 58. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 58 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Органът по чл. 57, ал. 2, чл. 57б, ал. 1 – 3 и чл. 57в, ал. 2 прекратява регистрацията:
1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) по искане на регистрираното лице;
2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) при прехвърляне на фирмата на едноличния търговец или заличаването му или при прекратяване на юридическото лице с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма;
3. по своя инициатива, когато:
а) регистрираното лице не отговаря на изискванията по този закон, или
б) (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) в определените срокове регистрираният получател или данъчният представител не представи ново обезпечение, изисквано в случаите, когато е определен нов размер на обезпечението или когато обезпечението е престанало да бъде валидно, или
в) (нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) лицето е представило неверни данни, които са послужили за издаване на удостоверението за регистрация.
(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Регистрацията се прекратява с решение на директора на компетентната териториална дирекция, което подлежи на предварително изпълнение от датата на издаването му, освен ако съдът разпореди друго.
(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) При промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в издаденото удостоверение, органът по ал. 1 издава решение, което е неразделна част от издаденото удостоверение.
(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Решенията по ал. 2 и 3 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Раздел III.“в“
Нерегистрирани търговци (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
Чл. 58а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Право да получава еднократно определено количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в друга държава членка има лице, което:
1. е търговец по смисъла на Търговския закон, регистрирано е по Закона за данък върху добавената стойност, получило е разрешение по реда на този раздел за всяка конкретна доставка на акцизни стоки и което:
а) не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
б) се представлява от лица, които:
аа) не са осъждани за престъпление от общ характер;
бб) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
2. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;
3. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение;
4. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) разполага със собствено или наето помещение и/или площи, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки;
5. използва автоматизирана система за отчетност, която позволява извършването в реално време на контрол на получените акцизни стоки;
6. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им;
7. (нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) притежава лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) За получаване на разрешение лицето по ал. 1 подава искане до директора на териториалната дирекция по местонахождение на обекта, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки не по-късно от 30 дни преди датата на получаване на стоките, което съдържа:
1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
2. (отм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
3. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон или се посочват индивидуализиращите данни на издадения документ и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път;
4. (доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) местонахождение на обекта, в който се получават и разтоварват стоките, както и документ за собственост или договор за наем на този обект или се посочват индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път чрез справка в средата за междурегистров обмен;
5. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) вид и количество на получаваните акцизни стоки с код по КН;
6. договор за доставка на акцизните стоки;
7. наименование/име и идентификационен номер на лицензирания складодържател – изпращач;
8. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
9. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 1, буква „б“, подбуква „аа“ за лицата, които не са български граждани;
10. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 1, буква „б“, подбуква „бб“;
11. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
12. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
13. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация – само за лицата, които не са вписани в търговския регистър;
14. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) план на помещенията и/или площите с обозначено местоположение на съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди;
15. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) ръководство за потребителя за използваните автоматизирани системи за отчетност в обекта;
16. (нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите за обстоятелствата по ал. 7.
(3) Когато условията за издаване на разрешение са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по ал. 2 в 7-дневен срок от постъпването им определя дължимия акциз и уведомява лицето за неговия размер.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато представените документи по ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по ал. 2 в 7-дневен срок от постъпване на искането отказва издаването на разрешение. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за издаване на разрешение.
(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) Искането по ал. 2 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(7) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. ) Разрешение не се издава на лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи.
(8) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1, буква „б“, подбуква „аа“ за лицата, когато са български граждани, се установяват служебно от Агенция „Митници“.
Чл. 58б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) В 7-дневен срок от предоставяне на обезпечението или заплащането на дължимия акциз директорът на компетентната териториална дирекция издава разрешение на временно регистрирания получател, с което се разрешава лицето да получи конкретното количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Правото на временно регистрирания получател да получава акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз възниква след датата на връчване на разрешението.
(3) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 20.05.2019 г.) В Агенция „Митници“ се води електронен регистър на временно регистрираните получатели, който съдържа:
1. идентификационен номер на временно регистрирания получател;
2. наименование, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код на временно регистрирания получател;
3. адрес на обекта, в който се получават и разтоварват стоките;
4. видовете акцизни стоки, които могат да бъдат получавани в обекта;
5. дата на връчване на удостоверението за регистрация на временно регистрирания получател;
6. дата на прекратяване на удостоверението за регистрация на временно регистрирания получател.
(4) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 20.05.2019 г.) На вписване в регистъра подлежат и всички настъпили последващи промени в обстоятелствата по ал. 3.
(5) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 20.05.2019 г.) Информацията по ал. 3, т. 2 – 6 е публична.
Раздел IIIг (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.04.2010 г.)
Регистриран изпращач
Чл. 58в. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Регистриран изпращач може да бъде лице, което:
1. е търговец по смисъла на Търговския закон или по законодателството на друга държава членка или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и е капиталово търговско дружество с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв.;
2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
3. се представлява от лица, които:
а) не са осъждани за престъпление от общ характер;
б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
4. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;
5. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение.
(2) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава членка или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяват дейност като регистриран изпращач чрез клон в Република България.
(3) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. ) Удостоверение за регистриран изпращач не се издава на лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи.
Чл. 58г. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) За издаване на удостоверение за регистриран изпращач се подава писмено искане за регистрация до директора на териториалната дирекция по седалище и адрес на управление, което съдържа:
1. вида на акцизните стоки с код по КН, които ще се изпращат;
2. средномесечно количество на изпращаните акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;
3. митническите учреждения, в които ще бъде извършвано допускане за свободно обращение на акцизните стоки;
4. вида на обезпечението, което ще бъде предоставено.
5. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., отм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
(2) Към искането по ал. 1 се прилагат следните документи:
1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
2. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) декларация за обстоятелствата по чл. 58в, ал. 1, т. 3, буква „а“ за лицата, които не са български граждани;
3. декларация за обстоятелствата по чл. 58в, ал. 1, т. 3, буква „б“;
4. (отм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
5. (отм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
6. (отм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
7. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация – само за лицата, които не са вписани в търговския регистър;
8. (нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) удостоверение за електронен подпис;
9. (нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите за обстоятелствата по чл. 58в, ал. 3.
(3) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) Искането по ал. 1 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(4) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по чл. 58в, ал. 1, т. 3, буква „а“ за лицата, когато са български граждани, се установяват служебно от Агенция „Митници“.
Чл. 58д. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Когато условията за регистрация са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по чл. 58г, ал. 1 се произнася по искането в едномесечен срок от датата на постъпването му.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато представените документи по ал. 1 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по чл. 58г, ал. 1 в 14-дневен срок от получаване на искането уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовностите или за предоставяне на допълнителна информация, който започва да тече от деня на получаване на уведомлението. Когато при проверката се установи наличие на обстоятелство по чл. 58в, ал. 3, лицето се уведомява в 14-дневен срок от получаването на уведомлението да представи обезпечение в размер, не по-малък от размера на непогасеното публично задължение.
(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) В срока, определен по ал. 2, заявителят трябва да отстрани нередовностите или да предостави необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по чл. 58г, ал. 1 издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.
(4) В едномесечен срок от отстраняване на нередовностите или от предоставяне на исканата допълнителна информация органът по чл. 58г, ал. 1 разглежда искането и приложените към него документи и се произнася по него.
Чл. 58е. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) В сроковете по чл. 58д директорът на компетентната териториална дирекция издава удостоверение за регистриран изпращач или мотивирано отказва регистрация. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за регистрация.
(2) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Удостоверението за регистрация се връчва на лицето след представяне на обезпечението по чл. 81б.
(4) Правото на регистрирания изпращач да изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз възниква от датата на връчване на удостоверението за регистрация.
Чл. 58ж. (1) (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г., предишен текст на чл. 58ж – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) Регистрираният изпращач е длъжен да:
1. води отделна документална отчетност за акцизните стоки под режим отложено плащане на акциз;
2. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) уведомява писмено директора на териториалната дирекция за всяка промяна на данните в искането за регистрация в 14-дневен срок от настъпването й;
3. не допуска пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение.
(2) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) В случаите по ал. 1, т. 2 регистрираното лице подава уведомление за промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението. Уведомлението може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 58з. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Органът по чл. 58г, ал. 1 прекратява регистрацията:
1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) по искане на регистрираното лице;
2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) при прекратяване на юридическото лице с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма;
3. по своя инициатива, когато:
а) регистрираното лице не отговаря на изискванията по този закон, или
б) регистрираният изпращач не представи в определените срокове ново обезпечение, изисквано в случаите, когато е определен нов размер на обезпечението или когато обезпечението е престанало да бъде валидно.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Регистрацията се прекратява с решение на директора на компетентната териториална дирекция, което подлежи на предварително изпълнение от датата на издаването му, освен ако съдът разпореди друго.
(3) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Раздел IV.
Производство на акцизни стоки
Чл. 59. (1) (Доп. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Производството на алкохол, алкохолни напитки и тютюневи изделия включва обработката и преработката на всякакъв вид суровини и материали, в резултат на което се получават или опаковат акцизни стоки.
(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Производството на енергийни продукти включва:
1. добива на нефт и природен газ;
2. преработката или рафинирането на нефт или битумни минерали, природен газ и други въглеводороди в газообразна форма с цел получаване на енергийни продукти;
3. друга обработка или преработка, изискваща наличието на технологична инсталация за получаване на енергийни продукти, за които има определена акцизна ставка;
4. пълнене на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, предназначени за използване като гориво за отопление;
5. опаковане и преопаковане на енергийни продукти.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г., нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Не се смятат за производство на енергийни продукти дейности, при които потребителят на даден енергиен продукт прави възможна повторната му употреба в неговото предприятие, при условие че вече платеният акциз за този продукт не е по-малък от размера на акциза, който би бил дължим, когато върху повторно използвания продукт трябва да се наложи повторен акциз.
(4) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Не се смята за производство на енергийни продукти дейност, при която извън производствено предприятие или данъчен склад се използват енергийни продукти заедно с други енергийни продукти или други материали, при условие че:
1. акцизът върху компонентите е вече заплатен, и
2. платената сума не е по-малка от сумата, която би била дължима върху готовия продукт, получен от компонентите.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) За производство на акцизни стоки се смята и производството на продукти, които съдържат етилов алкохол над 1,2 % vol (1 % mas), които по своите характеристики са предназначени за консумация като храни или напитки или като добавки при производството на храни или напитки.
(6) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.) Продукти с код по КН 3814 може да се произвеждат и в обекти на освободени от акциз крайни потребители, когато са в опаковки по смисъла на Закона за защита на потребителите до 5 литра.
Чл. 60. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Производството по чл. 59, с изключение на добива на природен газ и/или производството на биогаз, се извършва само в данъчен склад за производство и складиране.
(2) Алкохолни напитки с код по КН 2208 (ракии) могат да се произвеждат и в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) Вино може да се произвежда и в регистрирани обекти за винопроизводство на независими малки винопроизводители.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 23.12.2023 г.) Алинеи 1 и 3 не се прилагат за производството на бира, вино и други ферментирали напитки от плодове и грозде – собствено производство, предназначени само за лично потребление на физическото лице или на неговото семейство.
(5) (Отм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., отм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.)
(6) (Отм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., отм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.)
(7) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)
Чл. 60а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) Допуска се производство на акцизни стоки извън данъчен склад в случаите, когато това производство е свързано с тестване или изпитване на машини, съоръжения или инсталации.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) За целите на ал. 1 лицата, които ще извършват тестването или изпитването, предварително изпращат уведомление до компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта за осигуряване присъствието на митнически служител. Уведомлението може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(3) Тестването или изпитването по ал. 1 се извършва в присъствието на митнически служител при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(4) За произведените в резултат на тестването или изпитването акцизни стоки се заплаща дължимият акциз или те се унищожават под контрола на митническите органи.
Чл. 61. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Производителите на стоки по чл. 2 са длъжни да използват в производството средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)
Чл. 62. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Производителите на бензин, газьол, керосин и биодизел са длъжни за всяка произведена партида да:
1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) определят обема в литри с помощта на средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им;
2. издават анализен сертификат, съдържащ показателя плътност при 15°С (кг/куб.м).
(2) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) При внасянето или въвеждането на стоки по ал. 1 анализният сертификат по ал. 1, т. 2 се представя за всяка партида.
(3) Обемът се привежда към сравнителна температура 15°С чрез измерване на теглото в килограми и преизчисляването му в литри на базата на плътността при 15°С.
(4) Плътността при 15°С се определя в съответствие с методите БДС EN ISO 3675 или БДС EN ISO 12185 и с таблиците съгласно БДС ISO 91-1.
(5) Стойностите на началното екстрактно съдържание, изразено в градуси Плато, на бутилираното и наливното пиво се удостоверяват с анализен сертификат.
Чл. 63. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Чл. 64. (1) (Доп. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.) Производителите на тютюневи изделия и на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание равно и, превишаващо 15 % vol, предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол върху потребителската опаковка. Поставянето на бандерола се извършва в данъчен склад на производителя.
(2) Лицата, които внасят на територията на страната стоки по ал. 1, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по един от следните начини:
1. при производителя – извън територията на страната, или
2. в данъчен склад, или
3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) във временен или митнически склад по смисъла на митническото законодателство.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицата, които въвеждат на територията на страната стоки по ал. 1 от друга държава членка, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по реда на ал. 2.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 20.05.2019 г.) Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване като бандеролът за тютюневите изделия може да бъде поставен също и по начин, който гарантира, че не може да бъде премахнат от потребителската опаковка, без да бъде повреден.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2018 г., в сила от 20.05.2019 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 20.05.2019 г.) Върху бандерола са обозначени серията, номерът, други трайни знаци и символи. Върху бандерола на пури и пурети се обозначава и продажната цена. Върху бандерола, предназначен за потребителска опаковка на ръчно свити пури, се посочва и броят на късове в опаковката и цената на единична бройка.
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Образците на бандерол се утвърждават със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в „Държавен вестник“, не по-късно от три месеца преди датата на въвеждане на новия образец на бандерол.
(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Бандеролите се заявяват, закупуват, разпространяват и поставят по ред и начин, определени от министъра на финансите. Бандеролите се отпечатват от печатницата на Българската народна банка, която при необходимост може да ползва други специализирани печатници. Отпечатването на бандеролите се извършва при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм., бр. 38 от 1995 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г., бр. 54 от 2008 г., бр. 22 от 2011 г. и бр. 60 от 2015 г.).
(8) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицензираните складодържатели и лицата по ал. 2 и 3 заявяват необходимото количество бандероли пред компетентното митническо учреждение. В 30-дневен срок компетентното митническо учреждение предава на заявителите бандероли в количества, както следва:
1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на лицензираните складодържатели и регистрираните получатели:
а) брой бандероли, който не надвишава средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол, увеличено с 15 на сто;
б) брой бандероли, който не надвишава средномесечното прогнозно количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол в случаите, когато лицето не е осъществявало дейност;
в) брой бандероли извън количествата по буква „а“, който не надвишава средномесечното прогнозно количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател или регистриран получател, който пуска в продажба нов продукт;
2. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) на временно регистрираните получатели – брой бандероли, който не надвишава количеството на акцизните стоки, посочени в разрешението по чл. 58б;
3. на вносителите – брой бандероли, който не надвишава договорените количества с чуждестранното лице.
(9) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Количества бандероли, надвишаващи определените в ал. 8, се заявяват след решение на директора на компетентната териториална дирекция, което се издава в 7-дневен срок от подаване на обосновано искане за необходимостта от получаване на бандероли над установения лимит. Решението на директора на териториалната дирекция или мълчаливият отказ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ограниченията по настоящата алинея не се прилагат, когато заявяващият е лицензиран складодържател или регистриран получател, който пуска в продажба нов продукт по реда на ал. 8, т. 1, буква „в“.
(10) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Три месеца преди датата на въвеждане на нов образец на бандерол лицата по ал. 8 могат да заявяват брой бандероли по действащия образец, ненадвишаващ средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол. В тези случаи разпоредбите на ал. 8 и 9 не се прилагат. Средномесечното количество се изчислява, като сумата от количествата на освободените за потребление от лицето акцизни стоки през всеки месец от годината се раздели на 12.
(11) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) В случаите, когато стоките по ал. 1 ще се облепват в данъчен склад на територията на страната или стоките ще постъпят под режим отложено плащане на акциз в данъчен склад, бандеролите се заявяват само от лицензирания складодържател пред компетентното митническо учреждение по местонахождението на данъчния склад, където ще се извършва облепването или постъпването.
(12) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 11 – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Заявителите на бандероли, с изключение на лицензираните складодържатели, предоставят пред компетентното митническо учреждение отчет за получените бандероли по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.
(13) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 12, изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Отчетите за бандероли по ал. 12 се предоставят от лицата в срока за подаване на акцизната декларация, с изключение на вносителите, които предоставят отчета за бандероли преди освобождаване на предоставеното обезпечение. Отчетите могат да се подават и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(14) (Предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 13 – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. – ДВ, бр. 103 от 2018 г., в сила от 20.05.2019 г.)
(15) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 14 – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Разпоредбите на този член не се прилагат в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 1 – 6 и 14.
(16) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите на въвеждане на нов образец на бандерол лицензираните складодържатели и лицата по ал. 2 и 3 могат да заявяват бандероли по новия образец най-рано три месеца преди датата на въвеждането му.
(17) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) Заявяването на бандероли може да става и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(18) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай на липси на бандероли възниква задължение за заплащане на акциз.
(19) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Не се поставя бандерол върху потребителската опаковка на хранителни добавки за поддържане на доброто състояние на организма, съдържащи етилов алкохол, когато са в опаковки до 50 мл.
(20) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 103 от 2018 г., в сила от 20.05.2019 г., доп. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 20.05.2019 г.) Заявените и получените от лицата по ал. 1 – 3 бандероли могат да бъдат върнати на съответното компетентно митническо учреждение само в случаите, когато с тях не са облепвани бутилирани напитки или тютюневи изделия, като се съставя констативен протокол, в който се отразяват видът, емисията или серията, общият брой, поредността на номерацията, както и други характерни белези за съответните бандероли, а за тютюневите изделия в констативния протокол се отразяват само видът, емисията и общият брой на бандеролите, а за пури и пурети – и продажната цена.
(21) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Бандеролите, получили дефекти в процеса на производство на тютюневи изделия и бутилирани алкохолни напитки, се бракуват с двустранно подписан протокол между лицата и компетентната териториална дирекция и се предават на нея по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.
(22) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз не могат да бъдат освободени за потребление поради несъответствие с нормативни изисквания или с технически и качествени стандарти на производителя, включително по отношение на потребителските опаковки, поставените върху опаковките бандероли се бракуват по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.
(23) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по ал. 20 – 22 лицата предоставят в компетентното митническо учреждение описи за връщаните бандероли, които описи могат да се подадат и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(24) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Бракуваните бандероли по ал. 21 и 22 се унищожават от митническите органи по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.
(25) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 20.05.2019 г.) Бандеролите за пури и пурети се заявяват по последната регистрирана цена.
Чл. 64а. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г.) (1) Погрешно съставени и регистрирани искане, опис и отчет за бандероли могат да се анулират по писмено искане на лицето. Искането за бандероли може да се анулира преди изпращането му до отдел „Контрол върху отпечатването на ценни книжа“ в Министерството на финансите. Описът за връщане на бандероли може да се анулира, преди да са предприети действия за установяване на автентичност на бандеролите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Искането за анулиране се подава до директора на компетентната териториална дирекция.
(3) Извън случаите по ал. 1, при подадено искане от лицето, несъответствия в искането за бандероли или описа за връщане на бандероли могат да се отстранят от компетентното митническо учреждение, за което на лицето се изпраща уведомление в 14-дневен срок от отстраняване на несъответствието.
Чл. 64б. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) Не се поставя бандерол върху потребителската опаковка при освобождаване за потребление от данъчен склад на:
1. бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 % vol, които се транспортират за търговски цели до територията на друга държава членка с електронен опростен административен документ;
2. тютюневи изделия по чл. 12б и 12в, които се транспортират за търговски цели до територията на друга държава членка с издаване на регистриран акцизен данъчен документ и при спазване разпоредбите на чл. 86, ал. 5 и 6.
Раздел V.
Складиране на акцизни стоки
Чл. 65. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Складирането на акцизни стоки включва съхраняването на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз в данъчен склад за складиране или в данъчен склад за производство и складиране.
(2) В данъчен склад могат да бъдат складирани акцизни стоки, които са:
1. произведени в същия данъчен склад;
2. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим с отложено плащане на акциз;
3. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортирани под режим отложено плащане на акциз от друг данъчен склад на територията на страната или от данъчен склад на територията на друга държава членка;
4. (нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) въведени на територията на страната по реда на чл. 76и и чл. 76л.
(3) Складиране се допуска само за акцизни стоки, собственост на:
1. лицензиран складодържател, или
2. (доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лице – вложител, регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност или лице по чл. 45ж.
3. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) централни структури за управление на запасите на други държави – членки на Европейския съюз, съгласно Закона за запасите от нефт и нефтопродукти;
4. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) частна държавна собственост по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти и Закона за държавните резерви и военновременните запаси.
(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) В данъчен склад за складиране не може да се извършват дейности, представляващи производство на акцизни стоки по смисъла на чл. 59.
(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) В данъчен склад се допуска извършването на следните обичайни операции:
1. които не водят до промяна на кода по КН или промяна на акцизната ставка като поддържане на търговския вид, подобряване на качеството или привеждане в съответствие с изискванията за норми и стандарти, филтриране, вентилация, етикетиране, преетикетиране, преномериране на опаковки, поставяне на бандероли, прибавяне на добавки за търговски и технически цели, подобряващи качеството и други подобни;
2. (доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като денатуриране на етилов алкохол, маркиране на газьол и керосин, смесване на втечнени нефтени газове, смесване на биогорива с горива от нефтен произход, изпразване/източване на съдове и отстраняване на утайки или отпадъци от дъното на съдовете за енергийни продукти и смесване на енергийни продукти за получаване на корабни горива.
3. (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изр. второ в сила от 01.04.2013 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Операциите по ал. 5, т. 2 се извършват след предварително писмено уведомление до компетентното митническо учреждение по местонахождение на склада при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Уведомлението може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(7) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
(8) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
(9) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2020 г.) Лицензираният складодържател предоставя складов капацитет за ползване от лицата по чл. 47, ал. 12 при следните условия:
1. представяне от лицата на обосновано искане, към което да бъдат приложени документи, доказващи необходимостта от съхранение на енергийни продукти;
2. отношенията им се уреждат при равни условия, с които са уредени такива с други лица вложители в данъчния склад;
3. в случай че в данъчния склад няма други вложители, отношенията им се уреждат при спазване на пазарния принцип и при отчитане на пазарната стойност.
(10) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2020 г.) Лицензираният складодържател и лицето по чл. 47, ал. 12 уреждат взаимоотношенията си при спазване изискванията на закона. При отказ на лицензирания складодържател за предоставяне на ползване на складов капацитет лицето уведомява писмено директора на териториалната дирекция по местонахождението на данъчния склад, като предоставя доказателства за отказа. Митническите органи извършват проверка на обстоятелството за наличие на складов капацитет за ползване от лицата по чл. 47, ал. 12.
(11) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2020 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Лицензираните складодържатели, включително тези, които нямат достатъчен складов капацитет за съхранение на собствените си енергийни продукти по смисъла на чл. 47, ал. 13, до 19,00 ч. на всеки работен ден изпращат по електронен път уведомление с актуални към часа на изпращането данни до Агенция „Митници“, което се публикува до 9,00 ч. на следващия работен ден в регистъра по ал. 12.
(12) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) В Агенция „Митници“ се води публичен регистър с актуални данни, предоставени от лицензираните складодържатели за наличие или липса на свободни складови капацитети съгласно изискванията на чл. 47, ал. 12.
(13) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Форматът и съдържанието на регистъра по ал. 12 се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 66. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лицензираният складодържател е длъжен да складира стоките, като ги разграничава по видове и вложители.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., нова – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.) В случаите по ал. 1, когато поради спецификата на стоките не е възможно физическото им разграничение, разграничаването на стоките се извършва само в материалната отчетност.
(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 65 от 2020 г., доп. – ДВ, бр. 54 от 2023 г.) Лицензираните складодържатели са длъжни да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им. Лицензиран складодържател по реда на чл. 55в е длъжен да използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията, Закона за техническите изисквания към продуктите и нормативните актове по прилагането им.
(4) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)
(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 30.11.2012 г.) Лицензираният складодържател може при извънредни обстоятелства да съхранява акцизни стоки със заплатен акциз след разрешение от компетентното митническо учреждение при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. За издаване на разрешение лицензираният складодържател подава писмено искане до компетентното митническо учреждение. Искането може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(6) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В срок до три месеца преди датата на въвеждането на новия образец на бандерол лицензираният складодържател може да съхранява в данъчния склад и акцизни стоки, облепени с новия образец на бандерол, като ги разграничава както в материалната отчетност, така и физически от акцизните стоки, облепени с действащ образец на бандерол.
(7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В срок до три месеца от датата на въвеждането на новия образец на бандерол лицензираният складодържател може да съхранява в данъчния склад и акцизни стоки, облепени с отменения образец на бандерол, като ги разграничава както в материалната отчетност, така и физически от акцизните стоки, облепени с действащ образец на бандерол.
(8) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Акцизни стоки, облепени с бандерол, получени от друг данъчен склад на същия лицензиран складодържател, се разграничават както в материалната отчетност, така и физически от другите акцизни стоки, съхранявани в данъчния склад.
(9) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 16.09.2021 г.) В данъчен склад може да се складират енергийни продукти с код по КН 2713 20 00 и 2715 00 00, които се водят отделно в отчетността на данъчния склад по чл. 47, ал. 1, т. 8. Складирането може да се извършва, след като е вписано в дейностите, които се осъществят в данъчния склад.
(10) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 23.12.2023 г.) Разпоредбите на този член не се прилагат при съхранение на до 1 хектолитър бира, произведена при условията на чл. 31, ал. 3.
Раздел VI.
Движение на акцизни стоки (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
Чл. 67. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
Чл. 68. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
Чл. 69. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
Чл. 70. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
Чл. 71. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
Чл. 71а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
Чл. 72. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
Чл. 73. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
Раздел VIа (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.04.2010 г.)
Движение на акцизни стоки с електронен административен документ
Чл. 73а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз включва транспортирането на акцизни стоки:
1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) от данъчен склад на територията на страната до друг данъчен склад или до място на директна доставка, посочено от лицензирания складодържател, на територията на страната или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1, 3, 3а и 3б на територията на страната;
2. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) от данъчен склад на територията на страната до друг данъчен склад на територията на друга държава членка, до регистриран получател или временно регистриран получател или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1, 3, 3а и 3б в друга държава членка;
3. от данъчен склад на територията на страната до изходно митническо учреждение или до трети територии – в случаите на изнасяне;
3а. (нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) от данъчен склад на територията на страната до митническо учреждение на напускане по смисъла на член 329, параграф 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 343/558 от 29 декември 2015 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447“, което е отправното митническо учреждение за режим външен транзит в съответствие с член 189, параграф 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/1063 на Комисията от 16 май 2018 г. за изменение и поправка на Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ, L 192/1 от 30 юли 2018 г.);
4. (доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз, до данъчен склад или до място на директна доставка, посочено от лицензирания складодържател на територията на страната;
5. (доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) от данъчен склад или от регистриран изпращач на територията на друга държава членка до данъчен склад или до място на директна доставка, посочено от лицензирания складодържател на територията на страната, до регистриран получател или до място на директна доставка, посочено от регистрирания получател или до временно регистриран получател на територията на страната или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1, 3, 3а и 3б;
6. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз, от регистриран изпращач до данъчен склад на територията на друга държава членка, до регистриран получател или временно регистриран получател или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1, 3, 3а и 3б в друга държава членка.
7. (нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) мястото на внасяне до което и да е от местата на получаване, в случаите по т. 1, 2, 3, 3а и 5, когато стоките се изпращат от регистриран изпращач.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз започва в случаите по ал. 1, т. 1, 2, 3, 3а, 3б и 5 – от момента на извеждането на стоките от данъчния склад, а в случаите по ал. 1, т. 4 и 6 и ал. 4 – от момента на допускането им за свободно обращение с едновременното им поставяне под режим отложено плащане на акциз.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз приключва:
1. в случаите по ал. 1, т. 1, 2, 4, 5 и 6 – когато получателят получи акцизните стоки;
2. в случаите по ал. 1, т. 3 – когато акцизните стоки напуснат територията на Съюза;
3. в случаите по ал. 1, т. 3а – когато акцизните стоки са поставени под режим външен транзит;
4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) в случаите по ал. 1, т. 7 – когато акцизните стоки бъдат допуснати за свободно обращение съгласно чл. 201 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
(4) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Освен в случаите, когато внасянето се осъществява в данъчен склад, акцизните стоки могат да се движат от мястото на внасяне под режим отложено плащане на акциз само ако деклараторът или всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности съгласно член 15 от Регламент (ЕС) № 952/2013, представи на митническите органи на държавата членка на внасяне следното:
1. уникалния акцизен номер по член 19, параграф 2, буква „а“ от Регламент (EС) № 389/2012 г. на Съвета от 2 май 2012 г. относно административното сътрудничество в областта на акцизите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2073/2004 (ОВ, L 121/1 от 8 май 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 389/2012 на Съвета“, за идентифициране на регистрирания изпращач за движението;
2. уникалния акцизен номер по член 19, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 389/2012 на Съвета за идентифициране на получателя, за когото са изпратени стоките;
3. доказателства, че внесените стоки са предназначени за изпращане от територията на държавата членка на внасяне за територията на друга държава членка.
Чл. 73б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз задължително се осъществява с регистриран електронен административен документ.
(2) В случаите по ал. 1 изпращачът предоставя електронен административен документ на митническите органи чрез компютърната система по чл. 4, т. 40.
(3) Електронен административен документ се подава от:
1. лицензирания складодържател-изпращач не по-рано от 7 дни преди извеждането на стоките от данъчния склад на територията на страната до:
а) (доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) друг данъчен склад или до място на директна доставка на територията на страната, или
б) друг данъчен склад на територията на друга държава членка, или
в) регистриран получател в друга държава членка, или
г) временно регистриран получател в друга държава членка, или
д) (изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 – 3б;
2. лицензирания складодържател-изпращач не по-рано от 7 дни преди извеждането на стоките от данъчния склад на територията на страната с цел изнасяне към изходно митническо учреждение или към трети територии;
3. (доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) лицензирания складодържател, в чийто данъчен склад или място на директна доставка ще постъпят стоките – собственост на титуляря на режима допускане за свободно обращение, или от регистрирания изпращач при поставянето на стоките под режим допускане за свободно обращение с едновременното им поставяне под режим отложено плащане на акциз. Митническите органи разрешават вдигане на стоките след поставянето им под режим отложено плащане на акциз;
4. (нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) регистрирания изпращач, в случаите по чл. 73а, ал. 1, т. 6.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Задължителните реквизити на документа по ал. 3 се определят с Делегиран регламент (ЕС) 2022/1636 на Комисията от 5 юли 2022 г. за допълнение на Директива (ЕС) 2020/262 на Съвета чрез установяване на структурата и съдържанието на документите, които се разменят в контекста на движението на акцизни стоки, и за определяне на праг за загубите, дължащи се на естеството на стоките (ОВ, L 247/2 от 23 септември 2022 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) 2022/1636“.
(5) Митническите органи осъществяват проверка на данните в електронния административен документ за съответствие с изискванията на регламента по ал. 4, както и за валидността на надлежно предоставеното и прието обезпечение. При съответствие на данните митническите органи определят на документа уникален административен референтен код и уведомяват незабавно изпращача.
(6) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) При несъответствие на данните с изискванията на ал. 5 митническите органи уведомяват незабавно изпращача със съобщение чрез компютърната система.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) Изпращачът предоставя на лицето, превозващо акцизните стоки, хартиено копие от регистрирания електронен административен документ или друг търговски документ, в който ясно е посочен уникалният административен референтен код.
(8) Документът по ал. 7 придружава акцизните стоки при движение под режим отложено плащане на акциз и трябва да бъде представян на компетентните органи при всяко поискване от тяхна страна по време на движението под този режим.
(9) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) При движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1, 3, 3а и 3б стоките се съпровождат и от сертификат за освобождаване от акциз.
(10) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.04.2014 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) В случаите на внос на акцизни стоки с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз, когато компетентното митническо учреждение за поставяне под съответния режим е част от структурата на териториалната дирекция по местонахождението на данъчния склад на територията на страната, в който ще постъпят акцизните стоки, не се прилага изискването на ал. 1, при условие че:
1. акцизните стоки, въведени на митническата територия на страната, се превозват незабавно по реда на митническото законодателство от лицето, което ги въвежда, до данъчния склад на територията на страната, в който ще постъпят;
2. превозените съгласно т. 1 акцизни стоки се представят пред митническите органи, когато се въведат на територията на данъчния склад чрез отчитането им през средствата за измерване и контрол;
3. за целите на допускането на акцизните стоки за свободно обращение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз лицензираният складодържател, в чийто данъчен склад на територията на страната постъпват стоките, подава съобщение за получаване чрез компютърната система към компетентното митническо учреждение за допускане за свободно обращение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз;
4. акцизните стоки, допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз, се впишат в дневника на складовата наличност веднага след освобождаването им за целите на режима.
(11) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.04.2014 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Лицензираният складодържател, в чийто данъчен склад постъпват акцизните стоки, допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз, е задължен за дължимия акциз за внесените стоки, посочени в единния административен документ, с изключение на случаите, когато до момента на уведомяване на длъжника за дължимите мита към компетентното митническо учреждение за допускане за свободно обращение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз, е подадено съобщение по ал. 10, т. 3.
(12) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Изискването на ал. 1 не се прилага в случаи на транспортиране на енергийни продукти, предназначени за износ, по нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, част от съответния данъчен склад, при условие че:
1. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) компетентното митническо учреждение за поставяне под режим износ и изходното митническо учреждение съвпадат и са част от структурата на териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад на територията на страната, от който се извеждат акцизните стоки;
2. акцизните стоки, предназначени да бъдат изнесени, се извеждат от територията на данъчния склад чрез отчитането им през средствата за измерване и контрол, одобрени от митническите органи за местата на извеждане;
3. акцизните стоки, предназначени да бъдат изнесени, се смятат за поставени под режим износ от момента на извеждането им от данъчния склад;
4. данните за извеждането на акцизните стоки, поставени под режим износ, се впишат в дневника на складовата наличност веднага след тяхното извеждане.
(13) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) Лицензираният складодържател, от чийто данъчен склад са изведени акцизните стоки, поставени под режим износ, е задължен за дължимия акциз за изнасяните стоки, посочени в единния административен документ, с изключение на случаите, когато съгласно разпоредбите от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, митническото учреждение на напускане е информирало митническото учреждение на износ или предоставеното доказателство по чл. 335, параграф 4 от същия регламент е достатъчно.
(14) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.04.2023 г.) В случаите по чл. 26, ал. 4 лицензиран складодържател, получил разрешение за вписване в отчетността на декларатора по чл. 182 от Регламент 952/2013 г. за износ, издава електронен административен документ общо за всички извършени продажби за данъчния период в срок 7 работни дни от датата на последния ден на данъчния период.
(15) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.04.2023 г.) При движение под режим отложено плащане на акциз в случаите на изнасяне на тютюневи изделия и алкохолни напитки за снабдяване на въздухоплавателни средства и плавателни съдове, с изключение на тези за частни развлекателни полети и плаване, за целите на прилагане на разрешение за вписване в отчетността на декларатора по чл. 182 от Регламент 952/2013 г. за износ, лицата издават електронен административен документ в срока за подаване на допълнителната декларация по митническото законодателство, но не по-късно от 7 работни дни от датата на последния ден на данъчния период – за извършените зареждания през данъчния период.
(16) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.04.2023 г.) В случаите по ал. 15 движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз задължително се осъществява с търговски документ, удостоверяващ зареждането или доставката, издаден от лицето, получило разрешение за вписване в отчетността на декларатора по чл. 182 от Регламент 952/2013 г. за износ.
(17) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.04.2023 г.) Реквизитите и съдържанието на документа по ал. 16 се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 73в. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Когато акцизните стоки са предназначени за данъчен склад на територията на друга държава членка, за регистриран получател или за временно регистриран получател в друга държава членка, или за лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1, 3, 3а и 3б на територията на друга държава членка, митническите органи изпращат незабавно електронния административен документ на компетентните органи на държавата членка на получаване.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато акцизните стоки са предназначени за данъчен склад или до място на директна доставка на територията на страната, митническите органи изпращат незабавно електронния административен документ на лицензирания складодържател-получател.
(3) Когато акцизните стоки са изпратени от данъчен склад на територията на друга държава членка, митническите органи изпращат получения от компетентните органи на друга държава членка електронен административен документ до лицензирания складодържател-получател, регистрирания получател или временно регистрирания получател на територията на страната.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Редът за уведомяване на лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1, 3, 3а и 3б се определя с правилника за прилагане на закона.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) При движение на акцизните стоки в случаите по чл. 73а, ал. 1, т. 3 и 3а компетентното митническо учреждение изпраща електронния административен документ на компетентните органи на държавата членка, в която е подадена декларацията за износ съгласно член 221, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
(6) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Когато Република България е държава членка на износ, деклараторът предоставя на компетентното митническо учреждение уникалния административен референтен код, който указва акцизните стоки, посочени в декларацията за износ.
(7) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) В случаите по ал. 6, преди да бъдат вдигнати стоките за износ, компетентното митническо учреждение проверява дали данните от електронния административен документ съответстват на данните, съдържащи се в декларацията за износ. При несъответствия между електронния административен документ и декларацията за износ митническото учреждение уведомява компетентните органи в държавата членка на изпращане чрез компютърната система.
(8) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Когато стоките вече не са предназначени за извеждане от митническата територия на Съюза, митническото учреждение уведомява за това компетентните органи в държавата членка на изпращане чрез компютърната система веднага щом узнаят, че стоките вече няма да бъдат извеждани от митническата територия на Съюза.
(9) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) В случаите на получаване на уведомление от държава членка на износа компетентното митническо учреждение препраща незабавно уведомлението до изпращача. При получаване на уведомлението изпращачът анулира електронния административен документ по реда на чл. 73г, ал. 1 или съответно променя мястото на получаване, по реда на чл. 73г, ал. 2.
Чл. 73г. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Изпращачът може да анулира електронния административен документ преди започване на движението съгласно чл. 73а, ал. 2.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) По време на движението под режим отложено плащане на акциз изпращачът може чрез компютърната система да промени мястото на получаване или получателя на акцизните стоки на едно от местата на получаване по чл. 73а, с изключение на лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1, 3, 3а и 3б. За тази цел изпращачът подава чрез компютърната система проект на електронен документ за промяна на мястото на получаване до митническите органи на държавата членка на изпращане.
(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.04.2014 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Движението на енергийни продукти под режим отложено плащане на акциз може да бъде разделено от изпращача на две или повече движения чрез подаване на съобщение за разделяне по реда на чл. 7 от Делегиран регламент (ЕС) 2022/1636, при условие че:
1. общото количество акцизни стоки не се променя;
2. разделянето се извършва на територията на държава членка, която разрешава такава процедура;
3. разделянето се прилага в държавата членка/държавите членки, посочени в проектите на съобщенията за разделяне по местоназначение на акцизните стоки;
4. компетентните органи в държавата членка, на територията на която ще се извърши разделянето, са уведомени за мястото, където се извършва това разделяне;
5. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) проектът на съобщението/съобщенията за разделяне е подаден, преди да е подадено съобщението за получаване, предвидено в чл. 73д.
Чл. 73д. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Получаването на акцизни стоки на територията на страната се потвърждава от получателя с подаване на съобщение за получаване чрез компютърната система.
(2) Съобщението за получаване се подава незабавно и не по-късно от 5 работни дни след приключване на движението. При наличие на извънредни обстоятелства и по искане на получателя компетентното митническо учреждение може да удължи срока за подаване на съобщението за получаване.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Условията и редът за подаване на съобщението за получаване от лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1, 3, 3а и 3б се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 73е. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Митническите органи осъществяват проверка на данните в съобщението за получаване за съответствието им с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2022/1636.
Чл. 73ж. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Когато данните са в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2022/1636, в случаите по чл. 73а, ал. 1, т. 1 и 4 митническите органи изпращат съобщението за получаване на изпращача, а по чл. 73а, ал. 1, т. 5 – на компетентните органи на държавата членка на изпращане.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Когато данните не са в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2022/1636, митническите органи уведомяват получателя със съобщение чрез компютърната система.
(3) Когато митническите органи получат съобщение за получаване или съобщение за износ от друга държава членка, те препращат това съобщение на изпращача.
Чл. 73з. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) В случаите по чл. 73а, ал. 1, т. 3 и 7 компетентното митническо учреждение попълва съобщение за износ въз основа на информацията от митническото учреждение на напускане, посочено в чл. 329 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, или от учреждението, удостоверяващо, че акцизните стоки са напуснали митническата територия на Съюза.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Митническите органи осъществяват проверка на данните, които се съдържат в информацията по ал. 1, и изпращат съобщението за износ на изпращача или на компетентните органи на държавата членка на изпращане.
(3) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) В случаите по чл. 73а, ал. 1, т. 3а компетентното митническо учреждение изпраща чрез компютърната система съобщение за износ въз основа на информацията, която е получило от митническо учреждение на напускане съгласно член 329 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
(4) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Митническите органи осъществяват проверка на данните, които се съдържат в информацията по ал. 3, и изпращат съобщението за износ на изпращача или на компетентните органи на държавата членка на изпращане.
Чл. 73и. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.04.2010 г.) Електронният административен документ се отразява в регистъра „Дневник за складовата наличност“ в данъчния период, за който е издаден, съответно получен.
Раздел VIб (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.04.2010 г.)
Процедура за движение на акцизни стоки, когато компютърната система не работи
Чл. 73й. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) При наличие на извънредни обстоятелства, когато компютърната система не работи, движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз може да започне след разрешение от компетентното митническо учреждение чрез заверка на документ при аварийна процедура, съдържащ данните на електронния административен документ.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато бъде възстановена работата на компютърната система, изпращачът подава в 7-дневен срок електронен административен документ съгласно чл. 73б, ал. 2.
(3) След валидиране на данните електронният административен документ заменя документа по ал. 1.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Докато данните от електронния административен документ не са валидирани, движението се смята за движение под режим отложено плащане на акциз, придружено от документа по ал. 1.
Чл. 73к. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.04.2010 г.) (1) Документът по чл. 73й, ал. 1 се издава в три екземпляра от изпращача и се заверява от компетентното митническо учреждение.
(2) Първият екземпляр се съхранява от изпращача, вторият екземпляр се съхранява от компетентното митническо учреждение, а третият съпровожда стоките.
Чл. 73л. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) По време на движението под режим отложено плащане на акциз изпращачът може да промени мястото на получаване и да посочи ново място на получаване или да раздели движението на енергийните продукти, съгласно чл. 73г, ал. 3, след разрешение от компетентното митническо учреждение, дадено чрез заверка на документ при аварийна процедура, съдържащ данните на съобщението за промяна на мястото на получаване. Изпращачът уведомява компетентното митническо учреждение преди момента на промяната на мястото на получаване.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато бъде възстановена работата на компютърната система, изпращачът подава в 7-дневен срок до компетентното митническо учреждение електронен административен документ и съобщение за промяна на мястото на получаване.
(3) След валидиране на данните електронният административен документ заменя документите по чл. 73й, ал. 1 и чл. 73л, ал. 1.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Докато данните от електронния административен документ не са валидирани, движението се смята за движение под режим отложено плащане на акциз, придружено от документа по ал. 1.
(5) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Когато компютърната система не работи, в случаите по чл. 73а, ал. 1, т. 3, 3а и 3б изпращачът предоставя на декларатора копие от документа по ал. 1.
(6) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Деклараторът по ал. 5 предоставя на компетентните митнически органи на държавата членка на износ копие от документа при аварийна процедура, чието съдържание съответства на акцизните стоки, декларирани в декларацията за износ, или уникалния идентификационен номер на документа при аварийна процедура.
Чл. 73м. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) В случаите по чл. 73а, ал. 1, т. 1, 4 и 5, когато съобщението за получаване не може да бъде подадено в срока по чл. 73д, ал. 2, получателят подава пред компетентното митническо учреждение документ при аварийна процедура, съдържащ същите данни като съобщението за получаване, с който се удостоверява, че движението е приключило.
(2) Когато работата на компютърната система бъде възстановена или след приключване на процедурите по чл. 73й, 73к и 73л, получателят подава съобщение за получаване по реда на чл. 73д.
Чл. 73н. (1) (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г., предишен текст на чл. 73н – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Съобщението за получаване по чл. 73д или съобщението за износ по чл. 73з удостоверяват, че движението на акцизни стоки е приключило съгласно чл. 73а, ал. 3.
(2) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) С изключение на случаите по ал. 1, когато поради причини, различни от посочените в чл. 73м, липсва съобщение за получаване или съобщение за износ, в съответствие с ал. 3 и 5 може да бъде представено алтернативно доказателство, че движението на акцизните стоки под режим отложено плащане на акциз е завършило.
(3) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) В случаите, посочени в чл. 73а, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 6 и 7, може да бъде представено алтернативно доказателство, че движението е завършило чрез заверка от компетентните органи на държавата членка на получаване въз основа на подходящи доказателства, че акцизните стоки са пристигнали на своето място на получаване.
(4) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Документът при аварийна процедура, посочен в чл. 73й, ал. 1, представлява подходящо доказателство за целите на прилагане на ал. 3.
(5) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) В случаите по чл. 73а, ал. 1, т. 3 и 3а, за да определят дали при обстоятелствата по ал. 2 акцизните стоки са били изведени от територията на Съюза, компетентните органи на държавата членка на изпращане:
1. приемат заверка от компетентните органи на държавата членка, в която се намира митническото учреждение на напускане, удостоверяваща, че акцизните стоки са напуснали територията на Съюза, или удостоверяваща, че акцизните стоки са били поставени под режим външен транзит в съответствие с чл. 73а, ал. 1, т. 3а, за доказателство, че стоките са били изведени от територията на Съюза;
2. могат да приемат всяка комбинация от следните доказателства, удостоверяващи, че акцизните стоки са изведени от територията на Съюза:
а) известие за доставка;
б) документ, подписан или заверен от икономическия оператор, който е извел акцизните стоки от митническата територия на Съюза, удостоверяващ извеждането на стоките;
в) документ, в който митническият орган на държава членка или на трета държава удостоверява доставката в съответствие с приложимите към това удостоверяване правила и процедури в същата държава членка или трета държава;
г) документация на икономическите оператори за стоките, доставени на кораби, въздухоплавателни средства или разположени в морето съоръжения;
д) други доказателства, удостоверяващи, че акцизните стоки са били изведени от територията на Съюза.
(6) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Когато съответните доказателства са приети от компетентните органи на държавата членка на изпращане, те приключват движението в компютърната система.
Чл. 73о. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) С Делегиран регламент (ЕС) 2022/1636 се определят:
1. структурата и съдържанието на съобщенията, които се обменят за целите на чл. 73б – 73з между съответните лица и компетентните органи във връзка с движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;
2. правилата и процедурите, свързани с обмена на съобщения по т. 1;
3. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) структурата на документите, посочени в чл. 73й, 73л и 73м.
(2) Случаите, в които се смята, че компютърната система не работи, се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 73п. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Когато съобщението за получаване не може да бъде изпратено чрез компютърната система, митническите органи изпращат копие на документа по чл. 73м, ал. 1 на компетентните органи на държавата членка на изпращане при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) В случаите по чл. 73а, ал. 1, т. 3 и 3а, когато съобщението за износ не може да бъде изпратено чрез компютърната система, митническите органи изпращат документ при аварийна процедура, съдържащ реквизитите на съобщението за износ, на компетентните органи на държавата членка на изпращане при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 73р. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) В случаите, когато компютърната система не работи, документите при аварийна процедура се отразяват в регистър „Дневник за складовата наличност“ за данъчния период, за който са издадени, съответно получени.
Раздел VIв (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.04.2010 г.)
Други разпоредби при движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз
Чл. 74. (Отм., нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Лицензираният складодържател-изпращач или лицензираният складодържател, в чийто данъчен склад или място на директна доставка ще постъпят стоките – собственост на титуляря на режима допускане за свободно обращение, или регистрираният изпращач е задължен за дължимия акциз за изпратените или внесените стоки, посочени в електронния административен документ, с изключение на следните случаи:
1. (отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
2. (отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
3. (отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
4. при движение на стоките по чл. 73а, ал. 1, т. 1, 2 и 4 – когато до 45 дни от датата на извеждане на стоките от данъчния склад лицензираният складодържател е получил съобщението за получаване;
5. (доп. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) при движение на стоките по чл. 73а, ал. 1, т. 3 и 3а – когато до 45 дни от датата на извеждане на стоките от данъчния склад лицензираният складодържател е получил съобщението за износ по чл. 73з, ал. 1 и 3;
6. при движение на стоките по чл. 73а, ал. 1, т. 6 – когато до 45 дни от датата на изпращане на стоките до друга държава членка регистрираният изпращач е получил съобщението за получаване.
Чл. 74а. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) В случаите на допускане на нередовност при движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, водеща до освобождаването им за потребление, по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 2, 8, 11, 12 и 12а задължението за заплащане на акциз възниква в държавата членка, в която е допусната нередовността.
(2) В случаите, в които не може да се определи мястото на допускане на нередовността, се смята, че тя е допусната в държавата членка на установяване и в момента на установяването.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 митническите органи уведомяват компетентните органи на държавата членка – изпращач, за освободените за потребление акцизни стоки.
(4) В случаите, когато акцизните стоки не пристигнат на мястото на получаване и по време на движението не е установена никаква нередовност, водеща до тяхното освобождаване за потребление, се смята, че нередовността е допусната в държавата членка на изпращане от момента на започване на движението, освен ако в 4-месечен срок се представи доказателство на компетентните органи на държавата членка – изпращач, доказващо получаването на акцизните стоки или мястото на допускане на нередовността.
(5) В случаите по ал. 2 и 4, ако в тригодишен срок от датата на започване на движението на акцизните стоки на митническите органи е предоставено доказателство, че мястото на допускане на нередовността е в друга държава членка, прилага се разпоредбата на ал. 1.
(6) В случаите по ал. 5 митническите органи след уведомяване от компетентните органи на държавата членка, където е допусната нередовността, освобождават от задължение за заплащане на акциз лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 или възстановяват недължимо платения акциз по реда на чл. 27.
Чл. 75. (Отм., нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Получателите по чл. 73а, ал. 1, т. 5, с изключение на лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3, са задължени за дължимия акциз за получените стоки, посочени в съобщението за получаване.
Чл. 75а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) При наличие на извънредни обстоятелства, когато липсва съобщение за получаване или съобщение за износ, доказателство, че движението на акцизните стоки под режим отложено плащане на акциз е приключило, може да бъде представено под формата на заверка от компетентните органи на държава членка на получаване или на държавата членка, в която е подадена декларацията за износ, че стоките са напуснали територията на Съюза.
(2) Редът и начинът за приемане на доказателството по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 75б. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) В случаите, когато на територията на страната се установят липси при приключване на движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, се дължи акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 8.
(2) Когато получателят установи точното количество на акцизните стоки при тяхното разтоварване, количеството на акцизните стоки се вписва в регистър „Дневник складова наличност“. Съобщението за получаване се подава в съответствие с чл. 73д.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) При посочени липси в съобщението за получаване на акцизни стоки, когато изпращачът е установен в друга държава членка, митническите органи извършват проверка на действително получените количества. Проверката относно действително изпратеното количество се извършва съгласно Регламент (ЕС) № 389/2012.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) След извършване на проверките по ал. 3, с които са установени липси по ал. 1, директорът на компетентната териториална дирекция, на територията на която се намира данъчният склад, обектът на регистрирания получател или на временно регистрирания получател, издава решение за установяване на задължение за акциз от изпращача, като с едно решение може да се установят задължения за акциз за 6 последователни данъчни периода. В случай че се установяват липси, за които се дължи акциз и той е заплатен в страната, не се издава решение за установяване на задължение за заплащане на акциз на изпращача.
(5) Определеното задължение с решението по ал. 4 подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването му. След изтичането на срока за доброволно плащане решението подлежи на предварително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(6) Решението по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(7) За целите на връчване и събиране на установеното задължение с решението по ал. 4 може да се прилагат разпоредбите на глава двадесет и седма „а“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(8) В случаите на чл. 73а, ал. 1, т. 2, когато съобщението за получаване се приключи с липси, се извършва проверка съгласно Регламент (ЕС) № 389/2012 относно установяване на заплащането на акциза. В случай че акцизът не е заплатен в другата държава членка, акцизът се дължи от лицензирания складодържател – изпращач, при спазване на разпоредбите на чл. 74а, ал. 4.
Чл. 76. (Отм., нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Когато съобщението за получаване се получи след сроковете по чл. 74, лицензираният складодържател-изпращач или лицензираният складодържател, в чийто данъчен склад или място на директна доставка ще постъпят стоките – собственост на титуляря на режима допускане за свободно обращение, или регистрираният изпращач коригира размера на дължимия акциз, възникнал вследствие на прилагането на чл. 74 през данъчния период, в който е получил съобщението за получаване, по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.
Глава четвърта.“а“
ДВИЖЕНИЕ НА АКЦИЗНИ СТОКИ, ОСВОБОДЕНИ ЗА ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СЪЮЗА (НОВА – ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г., ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 54 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 17.07.2012 Г.)
Раздел I.
Движение на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на страната (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) )
Чл. 76а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г. , отм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.)
Чл. 76б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г. , отм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.)
Раздел II.
Движение на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.)
Чл. 76в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г. , отм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.)
Чл. 76г. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.)
Чл. 76д. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.)
Раздел III.
Доставяне на акцизни стоки в случаите по чл. 131г от Закона за данък върху добавената стойност (Нов – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)
Чл. 76е. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) В случаите по чл. 131г от Закона за данък върху добавената стойност и при условие че доставяните стоки са акцизни, се прилага процедурата по 76з или 76л при отчитане на съответната специфика.
Раздел IV.
Движение на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на страната, които се транспортират за търговски цели до територията на друга държава членка с електронен опростен административен документ (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.)
Чл. 76ж. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Движението на акцизни стоки по чл. 2, т. 1 и 2 и чл. 14, ал. 1 от територията на страната до територията на друга държава членка, които са освободени за потребление на територията на страната, включва транспортирането на акцизни стоки от обекта на лице, имащо право да изпраща акцизни стоки като сертифициран изпращач/временно сертифициран изпращач, или от всяко друго място, посочено от него, откъдето ще започне движението на акцизните стоки на територията на страната:
1. до обекта на сертифициран получател или до всяко място в държавата членка на получаване, посочено от него и вписано в регистрирания електронен опростен административен документ;
2. до обекта на временно сертифициран получател на територията на друга държава членка или до всяко място в държавата членка на получаване, посочено от него и вписано в регистрирания електронен опростен административен документ;
3. до данъчен склад на лицензиран складодържател на територията на друга държава членка, който има право да получава акцизни стоки като сертифициран получател, или до всяко място в държавата членка на получаване, посочено от него и вписано в регистрирания електронен опростен административен документ;
4. до обект на регистриран получател на територията на друга държава членка, който има право да получава акцизни стоки като сертифициран получател, или до всяко място в държавата членка на получаване, посочено от него и вписано в регистрирания електронен опростен административен документ.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Движението на акцизните стоки по ал. 1 се осъществява с регистриран електронен опростен административен документ.
(3) При движение на напълно денатуриран етилов алкохол в съответствие с Регламент (ЕО) № 3199/93 на Комисията от територията на страната до територията на друга държава членка стоките се съпровождат от регистриран електронен опростен административен документ.
(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) В случаите по ал. 1 сертифицираният изпращач/временно сертифицираният изпращач подава електронен опростен административен документ на митническите органи чрез компютърната система преди започване на движението в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2022/1636.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Митническите органи осъществяват проверка на данните в електронния опростен административен документ за съответствие с изискванията на регламента по ал. 4. При съответствие на данните митническите органи определят на документа уникален опростен административен референтен код и го съобщават незабавно на сертифицирания изпращач/временно сертифицираният изпращач и на компетентните органи на държавата членка на получаване, които го препращат на получателя.
(6) При несъответствие на данните с изискванията на регламента по ал. 4 митническите органи уведомяват незабавно сертифицирания изпращач със съобщение чрез компютърната система.
(7) Сертифицираният изпращач предоставя уникалния опростен административен референтен код на лицето, придружаващо акцизните стоки, или когато няма лице, придружаващо стоките – на превозвача. Лицето, придружаващо акцизните стоки, или превозвачът предоставя кода на компетентните органи при поискване от тяхна страна по време на целия процес на движение на акцизните стоки.
(8) По време на движение на акцизни стоки сертифицираният изпращач може чрез компютърната система да промени мястото на получаване, като посочи:
1. друго място в държавата членка на получаване, за същия сертифициран получател, или
2. мястото на изпращане на територията на страната.
(9) В случаите по ал. 8 сертифицираният изпращач подава електронен документ за промяна на мястото на получаване до митническите органи чрез компютърната система.
(10) При въвеждане на територията на страната на върнати по ал. 8, т. 2 акцизни стоки митническите служители следва да установят безспорно, че същите са освободени за потребление на територията на страната и са били изпратени до друга държава членка с регистриран електронен опростен административен документ.
(11) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Сертифицираният изпращач/временно сертифицираният изпращач има право на възстановяване на платения за стоките акциз по реда на чл. 23 въз основа на съобщение за получаване, изпратено от сертифицирания получател.
Раздел IV „а“.
Дистанционни продажби на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на страната, които се изпращат на лица, които не извършват независима икономическа дейност в държавата членка на получаване (Нов – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.04.2024 г.)
Чл. 76ж1. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.04.2024 г.) (1) Акцизни стоки, освободени за потребление на територията на страната, закупени при условията на дистанционни продажби от лице от друга държава членка, което не е лицензиран складодържател, регистриран получател или сертифициран получател и не извършва независима икономическа дейност, които се изпращат или превозват до територията на друга държава членка от лице по чл. 57а, ал. 1, т. 4а, което извършва независима икономическа дейност, подлежат на облагане с акциз в държавата членка на получаване.
(2) В случаите по ал. 1 лицето по чл. 57а, ал. 1, т. 4а е длъжно да:
1. уведоми писмено преди изпращането на акцизните стоки до другата държава членка компетентното митническо учреждение по седалище и адрес на управление, че възнамерява да изпраща акцизни стоки в условия на дистанционни продажби;
2. представи доказателство, че акцизът е обезпечен или заплатен в държавата членка на получаване на стоките по ал. 1, включително, че е изпълнило всички изискуеми процедури за извършване на дистанционни продажби в държавата членка на получаване;
3. информира митническите органи за вида и количеството на акцизните стоки и датата на изпращането им;
4. води отчетност за изпратените акцизни стоки по получатели, код по КН на стоките и количества.
(3) Писменото уведомление по ал. 2, т. 1 съдържа:
1. име/наименование, адрес, единен идентификационен код на лицето по чл. 57а, ал. 1, т. 4а;
2. дата на изпращане на акцизните стоки до другата държава членка;
3. описание на маршрута от Република България до държавата членка на получаване на акцизните стоки;
4. описание на видовете акцизни стоки и тяхното количество;
5. име/наименование и адрес на получателя на акцизните стоки и превозвача;
6. начин на изпращане на акцизните стоки;
7. дата на изпращане на акцизните стоки и очаквана дата, на която трябва да бъдат получени на територията на другата държава членка.
(4) Писменото уведомление по ал. 2, т. 1 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(5) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат при трансграничните продажби от разстояние и при предлагането и продажбата на потребители на тютюневи изделия по чл. 12в и 12г, както и за тютюневи и свързани с тях изделия чрез услугите на информационното общество, за които е налице забрана по чл. 31а от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.
Раздел V.
Движение на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка с електронен опростен административен документ (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.)
Чл. 76з. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) Движението на акцизни стоки по чл. 2, т. 1 и 2 и чл. 14, ал. 1 от територията на друга държава членка до територията на страната, които са освободени за потребление на територията на другата държава членка, се осъществява с регистриран електронен опростен административен документ, издаден от сертифицирания изпращач в другата държава членка.
(2) Движението на напълно денатуриран етилов алкохол в съответствие с Регламент (ЕО) № 3199/93 на Европейската комисия от територията на друга държава членка до територията на страната, който е освободен за потребление на територията на другата държава членка, се осъществява с регистриран електронен опростен административен документ, издаден от сертифицирания изпращач в другата държава членка.
(3) Сертифицираният получател, когато получава акцизни стоки по ал. 1 и 2, е длъжен:
1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) да представи обезпечение пред компетентното митническо учреждение, преди акцизните стоки да са изпратени от другата държава членка;
2. при получаване на акцизните стоки да подаде в компютърната система незабавно, но не по-късно от 5 работни дни, съобщение за получаване;
3. да осигури безпрепятствен достъп на митническите органи за евентуална проверка, че акцизните стоки действително са получени.
(4) Получаването на акцизни стоки на територията на страната, които са освободени за потребление на територията на другата държава членка, се потвърждава от сертифицирания получател с подаване на съобщение за получаване чрез компютърната система.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Митническите органи осъществяват проверка на данните в съобщението за получаване за съответствието им с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2022/1636. Когато данните са в съответствие с регламента, митническите органи потвърждават на получателя, че съобщението за получаване е регистрирано, и изпращат съобщението за получаване на компетентните органи на държавата членка на изпращане за уведомяване на сертифицирания изпращач.
(6) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Когато данните не са в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2022/1636, митническите органи уведомяват незабавно получателя със съобщение чрез компютърната система.
(7) Движението на акцизни стоки приключва, когато стоките бъдат доставени на сертифицирания получател в неговия обект или на всяко място, посочено в регистрирания опростен административен документ.
(8) Разпоредбите на този член не се прилагат за случаите по чл. 24, ал. 1, т. 3 и 4.
Чл. 76и. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Получаването на стоките по чл. 76з, ал. 1 и 2 може да се осъществява до лицензиран складодържател или регистриран получател, които имат удостоверение за регистрация по чл. 76у, ал. 9.
Раздел VI.
Изпращане и получаване на акцизни стоки от и до територията на страната, които не са в обхвата на компютърната система по чл. 4, т. 40 (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г., загл. изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.)
Чл. 76к. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) При изпращане на акцизни стоки, които не са в обхвата на компютърната система по чл. 4, т. 40 до територията на друга държава членка, изпращачът издава задължително търговски документ (фактура, документ за доставка, транспортен документ и други), съдържащ реквизитите на електронен опростен административен документ. Документът се предоставя на лицето, превозващо стоките, като ги придружава при тяхното транспортиране.
(2) Лицето, изпратило стоките по ал. 1, има право на възстановяване на акциза, платен за стоките, когато лицето е уведомило писмено компетентното митническо учреждение по седалище, че възнамерява да изпрати акцизните стоки до друга държава членка преди изпращането на акцизните стоки от територията на страната и е осигурило безпрепятствен достъп на митническите органи за евентуална проверка.
(3) Писменото уведомление по ал. 2 съдържа:
1. име/наименование, адрес, единен идентификационен код на лицето по ал. 2;
2. дата на изпращане на акцизните стоки от територията на страната;
3. описание на маршрута от територията на страната до територията на държавата членка на получаване;
4. описание на видовете акцизни стоки и тяхното количество;
5. име/наименование и адрес на получателя и превозвача;
6. място на получаване на акцизните стоки на територията на другата държава членка;
7. срока, в който акцизните стоки трябва да бъдат получени на територията на другата държава членка.
(4) Уведомлението по ал. 2 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(5) В случай че изпратените акцизни стоки бъдат отказани от получателя и ще бъдат върнати на територията на страната, лицето уведомява незабавно компетентното митническо учреждение, като представи съответния документ по ал. 1.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) При въвеждане на територията на страната на върнати по ал. 5 акцизни стоки митническите служители следва да установят безспорно, че същите са освободени за потребление на територията на страната и са били изпратени до друга държава членка с документа по ал. 1.
Чл. 76л. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Лицето, което получава на територията на страната акцизни стоки, които не са в обхвата на компютърната система по чл. 4, т. 40, изпратени от територията на друга държава членка, е длъжно:
1. да уведоми писмено преди изпращането на акцизните стоки от другата държава членка компетентното митническо учреждение по седалище, че възнамерява да получи акцизни стоки;
2. да представи обезпечение или да заплати размера на дължимия акциз пред компетентното митническо учреждение, преди акцизните стоки да са изпратени от другата държава членка;
3. да получи акцизните стоки в сроковете, посочени в уведомлението по т. 1;
4. да информира незабавно компетентното митническо учреждение, ако не получи стоките в сроковете, посочени в уведомлението, както и за причините за забавянето или неполучаването.
(2) Писменото уведомление по ал. 1, т. 1 съдържа:
1. име/наименование, адрес, единен идентификационен код на лицето по ал. 1;
2. дата на изпращане на акцизните стоки от другата държава членка;
3. описание на маршрута от държавата членка на изпращане до Република България;
4. описание на видовете акцизни стоки и тяхното количество;
5. име/наименование и адрес на изпращача и превозвача;
6. място на получаване и разтоварване на акцизните стоки на територията на страната;
7. срока, в който акцизните стоки трябва да бъдат получени на територията на страната.
(3) При движението по ал. 1 акцизните стоки се придружават от уведомлението по ал. 1, т. 1 и от документ, издаден от директора на компетентната териториална дирекция, удостоверяващ, че:
1. размерът на акциза за стоките, които ще бъдат получени, е заплатен, обезпечен, или
2. за посочените в уведомлението по ал. 1, т. 1 акцизни стоки се прилага акцизна ставка 0 лева.
(4) Когато смазочни масла с кодове по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93 и други смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99, се получават като предварително опаковани продукти над 5 литра до 210 литра, лицата могат да подадат едно уведомление за общото количество на акцизните стоки, които ще бъдат изпратени от друга държава членка в рамките на календарния месец от един изпращач.
(5) Получател по ал. 1 може да бъде лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
(6) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, подават уведомлението по ал. 1, т. 1 чрез своя клон в Република България или чрез местно юридическо лице – акредитиран представител по реда на чл. 133 – 135 от Закона за данък върху добавената стойност, като уведомлението се подава от местното юридическо лице – акредитиран представител.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Разпоредбите на този член не се прилагат за случаите:
1. по чл. 24, ал. 1, т. 3, с изключение на случаите на получаване на:
а) смазочни масла с кодове по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93;
б) други смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99;
в) смазочни препарати и препарати за омасляване с код по КН 3403;
2. по чл. 24, ал. 1, т. 4.
(8) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Разпоредбите на чл. 83ж и 83з, както и на ал. 3 не се прилагат в случаите, когато се получават смазочни масла с код по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93 и консистентни смазки (греси), включени в кодове по КН 2710 19 99 и 3403 на територията на страната, изпратени от територията на друга държава членка.
(9) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) При движение на акцизни стоки по ал. 8 същите се придружават от уведомлението по ал. 2.
(10) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) В случаите по ал. 8 директорът на териториалната дирекция или оправомощено от него лице в 7-дневен срок от подаване на уведомлението уведомява писмено или по електронен път на посочен от лицето електронен адрес за генерирания уникален идентификационен номер.
Раздел VII.
Нередовности по време на движението на акцизни стоки, освободени за потребление (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.)
Чл. 76м. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) В случаите, когато на територията на страната е възникнала нередовност при транспортирането на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на една държава членка, които са изпратени от сертифициран изпращач до сертифициран получател в друга държава членка или в условията на дистанционни продажби, се дължи акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 2а.
(2) При невъзможност да се определи къде е настъпила нередовността и при направена констатация от митническите органи на територията на страната се прилага ал. 1.
(3) В случаите по ал. 2, ако в тригодишен срок от датата на придобиване на акцизните стоки на митническите органи е предоставено доказателство, че мястото на допускане на нередовността е в друга държава членка, акцизът се дължи в другата държава членка.
(4) При допускане на нередовност в случаите на ал. 1 и 2 директорът на компетентната териториална дирекция издава решение за установяване на задължение за акциз на сертифицирания получател или регистрирано лице в друга държава членка, изпращащо акцизни стоки, освободени за потребление в условията на дистанционна продажба, или на данъчния му представител, както и на всяко лице, взело участие в нередовността.
(5) В случаите на освободени за потребление акцизни стоки на територията на страната, изпратени от сертифициран изпращач или лицето по чл. 57а, ал. 1, т. 4а, платеният акциз се възстановява изцяло или частично, при условие че е допусната нередовност в друга държава членка и са представени доказателства, че акцизът е платен в държавата членка, където е възникнала или установена нередовността.
(6) В случаите на освободени за потребление акцизни стоки на територията на друга държава членка, изпратени до сертифициран получател на територията на страната или до лицето по чл. 57а, ал. 1, т. 4, предоставеното обезпечение се освобождава изцяло или частично, при условие че е допусната нередовност в друга държава членка и са представени доказателства, че акцизът е платен в държавата членка, където е възникнала или установена нередовността.
(7) При липса на регистрация по чл. 57а, ал. 1, т. 4 и 4а или сертифициран изпращач и сертифициран получател на едно или всички лица, участващи в движението, или при движение без регистриран електронен опростен административен документ се прилагат разпоредбите на ал. 1 – 6, освен в случаите, когато получателят на територията на страната при дистанционна продажба заплати дължимия акциз.
Раздел VIII.
Процедура за движение на акцизни стоки, освободени за потребление, когато компютърната система не работи (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.)
Чл. 76н. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) При наличие на извънредни обстоятелства, когато компютърната система не работи, движението на акцизни стоки може да започне след разрешение от компетентното митническо учреждение чрез заверка на документ на хартиен носител, съдържащ данните на електронния опростен административен документ.
(2) По време на движение акцизните стоки се съпровождат от заверения документ по ал. 1.
(3) Когато бъде възстановена работата на компютърната система, сертифицираният изпращач подава електронния опростен административен документ в съответствие с чл. 76ж, ал. 4. След валидиране на данните електронният опростен административен документ заменя документа по ал. 1.
(4) Докато данните от електронния опростен административен документ не са валидирани, движението на акцизни стоки се осъществява с документа на хартиен носител по ал. 1.
(5) Документът по ал. 1 се издава в три екземпляра от сертифицирания изпращач и се заверява от компетентното митническо учреждение.
(6) Първият екземпляр се съхранява от сертифицирания изпращач, вторият екземпляр се съхранява от компетентното митническо учреждение, а третият съпровожда стоките.
Чл. 76о. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) По време на движение на акцизните стоки, когато компютърната система не работи, сертифицираният изпращач може да промени мястото на получаване на стоките и да посочи ново място на получаване, съответстващо на местата по чл. 76ж, ал. 8, след предварително уведомление до компетентното митническо учреждение. Към уведомлението се прилага документ на хартиен носител в два екземпляра, съдържащ данните на съобщението за промяна на мястото на получаване.
(2) Компетентното митническо учреждение извършва проверка на подаденото уведомление по ал. 1 и при установяване, че същото е редовно и допустимо, извършва заверка на приложените към уведомлението документи.
Раздел IX.
Документи при процедура за движение на акцизни стоки, освободени за потребление, когато компютърната система не работи (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.)
Чл. 76п. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) Сертифицираният получател подава пред компетентното митническо учреждение документ при аварийна процедура на хартиен носител, съдържащ данните на съобщението за получаване по чл. 76з, ал. 4, при приключване на движението:
1. при наличие на извънредни обстоятелства, когато компютърната система не работи, или
2. при условие че от компетентните органи на държавата на изпращане не е определен уникален опростен административен код на подадения електронен опростен административен документ от сертифицирания получател след приключила аварийна процедура в държавата на изпращане.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Митническите органи осъществяват проверка на данните в документа по ал. 1 за съответствието му с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2022/1636. Когато данните са в съответствие с регламента, митническите органи изпращат незабавно копие на документа по ал. 1 на компетентните органи на държавата членка на изпращане. Компетентните органи на държавата членка на изпращане препращат копието на сертифицирания изпращач или го съхраняват на разположение на сертифицирания изпращач.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Когато данните на документа по ал. 1 не са в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2022/1636, митническите органи уведомяват сертифицирания получател и му определят срок за отстраняване на несъответствията, не по-дълъг от три дни от датата на получаване на уведомлението.
(4) Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нов документ по ал. 1 в срока по ал. 3.
(5) Сертифицираният получател подава съобщение за получаване в срок от 5 работни дни от:
1. възстановяване на работоспособността на компютърната система, или
2. определяне на уникален опростен административен код по ал. 1, т. 2.
Раздел X.
Алтернативни доказателства за получаване (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.)
Чл. 76р. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) Съобщението за получаване, подадено чрез компютърната система, или документ при аварийна процедура, удостоверяващ, че стоките са получени, представлява доказателство, че акцизните стоки са били доставени на сертифицирания получател.
(2) Когато поради причини, различни от посочените в чл. 76п, ал. 1, липсва съобщение за получаване, може да бъде представено алтернативно доказателство за доставката на акцизните стоки под формата на заверка от компетентните органи на държавата членка на получаване въз основа на подходящи доказателства, че изпратените акцизни стоки са пристигнали на своето място на получаване.
(3) Когато заверката от компетентните органи на държавата членка на получаване е приета от българските митнически органи, тя се счита за достатъчно доказателство, че сертифицираният получател в държавата членка на получаване е изпълнил всички необходими формалности и е направил всички плащания на дължимия акциз в държавата членка на получаване.
Раздел XI.
Регистрация на сертифициран изпращач (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.)
Чл. 76с. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Сертифициран изпращач може да бъде лице, което:
1. е регистрирано по Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. има лиценз за управление на данъчен склад, за който не е издадено решение за отнемане и прекратяване действието на лиценза, което да е във фазата на оспорване;
3. има удостоверение за регистриран изпращач, за което не е издадено решение за прекратяване действието на удостоверението, което да е във фазата на оспорване.
(2) Лицето по ал. 1, т. 1 трябва да отговаря на следните условия:
1. да няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;
2. да не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
3. да не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключване на споразумение.
(3) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава членка или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяват дейност като сертифициран изпращач чрез клон в Република България.
(4) Лицата по ал. 1 подават искане за регистрация до директора на териториалната дирекция по седалище и адрес на управление преди започване на дейността. В искането лицата посочват точно местонахождение на обекта, от който ще се изпращат акцизните стоки, в случай че разполагат с такъв. Искането може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(5) При подадено искане от лицата по ал. 1, т. 1 обстоятелствата по ал. 2 се установяват служебно от Агенция „Митници“.
(6) При подадено искане от лицата по ал. 1, т. 2 и 3 се установява служебно от Агенция „Митници“ наличието на валиден лиценз за управление на данъчен склад, съответно валидно удостоверение за регистриран изпращач.
(7) Когато се установят нередовности, директорът на териториалната дирекция в 7-дневен срок от подаване на искането писмено уведомява лицето, което отстранява нередовностите или предоставя допълнителна информация в 7-дневен срок от получаване на уведомлението. При неотстраняване на нередовностите директорът на териториалната дирекция издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Въз основа на искането директорът на териториалната дирекция в срок 14 дни от подаването му, съответно от отстраняването на нередовностите, издава удостоверение за регистрация или отказва с мотивирано решение издаването му. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за издаване на акта. Удостоверението за регистрация или отказът за издаване на удостоверение за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) Регистрираното лице е длъжно да уведоми писмено директора на териториалната дирекция за всяка промяна на данните в искането в 14-дневен срок от настъпването им.
(10) В случаите по ал. 9 се подава уведомление за промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението. Уведомлението може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(11) При промяна на обстоятелства, които подлежат на вписване в издаденото удостоверение, директорът на териториалната дирекция издава решение в сроковете по ал. 8, което е неразделна част от издаденото удостоверение.
(12) При промяна, свързана със седалище и адрес на управление, директорът на компетентната териториална дирекция по новото седалище и адрес на управление издава решение, с което се отразява настъпилата промяна.
(13) Правото за извършване на дейността, за която е издадено удостоверението за регистрация, възниква от датата на неговото връчване.
Чл. 76т. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) Директорът на териториалната дирекция прекратява действието на удостоверението за регистрация:
1. по искане на лицата по чл. 76с, ал. 1;
2. при прехвърляне на фирмата на едноличния търговец или заличаването му или при прекратяване на юридическото лице с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма;
3. когато сертифицираният изпращач престане да отговаря на изискванията на чл. 76с, ал. 1 – 3.
(2) Действието на удостоверението за регистрация се прекратява с решение на директора на компетентната териториална дирекция, което подлежи на предварително изпълнение от датата на издаването му, освен ако съдът разпореди друго.
(3) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Раздел XII.
Регистрация на сертифициран получател (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.)
Чл. 76у. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Сертифициран получател може да бъде лице, което:
1. е регистрирано по Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. има лиценз за управление на данъчен склад, за който не е издадено решение за отнемане и прекратяване действието на лиценза, което да е във фазата на оспорване;
3. има удостоверение за регистриран получател, за което не е издадено решение за прекратяване действието на удостоверението, което да е във фазата на оспорване.
(2) Лицето по ал. 1, т. 1 трябва да отговаря на следните условия:
1. да няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;
2. да не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
3. да не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключване на споразумение.
(3) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава членка или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяват дейност като сертифициран получател чрез клон в Република България.
(4) Лицата по ал. 1 подават искане за регистрация до директора на териториалната дирекция по седалище и адрес на управление преди започване на дейността. В искането се посочва следната информация:
1. име/наименование на лицето, адрес, единен идентификационен код;
2. точно местонахождение на обекта, в който ще се получават акцизните стоки;
3. прогнозен обем на получаваните акцизни стоки.
(5) Искането по ал. 4 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(6) При подадено искане от лицата по ал. 1, т. 1 обстоятелствата по ал. 2 се установяват служебно от Агенция „Митници“.
(7) При подадено искане от лицата по ал. 1, т. 2 и 3 се установява служебно от Агенция „Митници“ наличието на валиден лиценз за управление на данъчен склад, съответно валидно удостоверение за регистриран получател.
(8) Когато се установят нередовности, директорът на териториалната дирекция в 7-дневен срок от подаване на искането писмено уведомява лицето, което отстранява нередовностите или предоставя допълнителна информация в 7-дневен срок от получаване на уведомлението. При неотстраняване на нередовностите директорът на териториалната дирекция издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.
(9) Въз основа на искането директорът на териториалната дирекция в срок 14 дни от подаването му, съответно от отстраняването на нередовностите, издава удостоверение за регистрация или отказва с мотивирано решение издаването му. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за издаване на акта. Удостоверението за регистрация или отказът за издаване на удостоверение за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) Регистрираното лице е длъжно:
1. да води документална отчетност за получените акцизни стоки;
2. да уведомява писмено директора на териториалната дирекция за всяка промяна на данните в искането за регистрация в 14-дневен срок от настъпването им;
3. да осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи до всички помещения и цялата територия на обекта или до местата на получаване;
4. да не допуска пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при ползване на правото на полученото удостоверение по ал. 9, да надвиши размера на предоставеното обезпечение.
(11) В случаите по ал. 10, т. 2 се подава уведомление за промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението. Уведомлението може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(12) При промяна на обстоятелства, които подлежат на вписване в издаденото удостоверение за регистрация, директорът на териториалната дирекция издава решение в сроковете по ал. 9, което е неразделна част от издаденото удостоверение.
(13) При промяна, свързана със седалище и адрес на управление, директорът на компетентната териториална дирекция по новото седалище и адрес на управление издава решение, с което се отразява настъпилата промяна.
(14) Удостоверението за регистрация се връчва след представяне на обезпечението.
(15) Правото за извършване на дейността, за която е издадено удостоверението за регистрация, възниква от датата на неговото връчване.
Чл. 76ф. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) Директорът на териториалната дирекция прекратява действието на удостоверението за регистрация:
1. по искане на лицата по чл. 76у, ал. 1;
2. при прехвърляне на фирмата на едноличния търговец или заличаването му или при прекратяване на юридическото лице, с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма;
3. когато сертифицираният получател престане да отговаря на условията на чл. 76у, ал. 1 – 3;
4. когато предоставеното обезпечение е престанало да бъде валидно;
5. когато лицето е представило неверни данни, които са послужили за издаване на удостоверението за регистрация.
(2) Действието на удостоверението за регистрация се прекратява с решение на директора на компетентната териториална дирекция, което подлежи на предварително изпълнение от датата на издаването му, освен ако съдът разпореди друго.
(3) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Раздел XIII.
Временно сертифициран изпращач и временно сертифициран получател (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.)
Чл. 76х. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) Право да изпраща еднократно в рамките на двумесечен период определено количество акцизни стоки, освободени за потребление на територията на страната, до територията на друга държава членка има лице, което отговаря на условията по чл. 76с, ал. 1, т. 1 и е получило удостоверение за регистрация на временно сертифициран изпращач.
(2) За получаване на удостоверение по ал. 1 се прилага редът за издаване на удостоверение за сертифициран изпращач по чл. 76с, ал. 4 – 13.
(3) Прекратяването на удостоверението по ал. 1 се извършва по реда на чл. 76т.
Чл. 76ц. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) Право да получава еднократно в рамките на двумесечен период определено количество акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка, до територията на страната има лице, което отговаря на условията по чл. 76у, ал. 1, т. 1 и е получило удостоверение за регистрация на временно сертифициран получател.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) За получаване на удостоверение по ал. 1 се прилага редът за издаване на удостоверение за сертифициран получател по чл. 76у, ал. 4 – 15.
(3) Прекратяването на действието на удостоверението по ал. 1 се извършва по реда на чл. 76ф.
Глава пета.
ОБЕЗПЕЧЕНИЯ
Раздел I.
Обезпечение при режим отложено плащане на акциз
Чл. 77. (1) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лицензираният складодържател трябва да предостави обезпечение пред митническите органи, за да осигури заплащането на акциза.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 16.09.2021 г.) Размерът на обезпечението трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива размера на акциза, който е възникнал или би могъл да възникне, или е установен при прилагането на режима отложено плащане на акциз, с изключение на случаите по чл. 78, ал. 3.
(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. – ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 16.09.2021 г.)
(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. – ДВ, бр. 65 от 2020 г., нова – ДВ, бр. 54 от 2023 г.) Лицензираният складодържател по чл. 55б се освобождава от задължението за предоставяне на обезпечение.
(5) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Не се изисква обезпечение за движенията на енергийни продукти по фиксирани тръбопроводи освен в случаите на издаден лиценз за управление на данъчен склад по чл. 47, ал. 8 и 9.
Чл. 78. (1) Размерът на обезпечението по чл. 77 се определя като сума от:
1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) двадесет на сто от размера на акциза за средномесечното количество на складираните стоки – по видове стоки;
2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) нула на сто от размера на акциза за средномесечното количество на складираните стоки:
а) (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.) за количествата съхраняван дестилат, или
б) (изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 15.02.2013 г.) за задължителните количества по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, складирани в лицензиран данъчен склад;
3. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) сто на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество на освободените за потребление стоки;
4. двадесет на сто от размера на акциза за средномесечното количество стоки в движение под режим отложено плащане на акциз.
(2) Показателите „средномесечно количество на складираните стоки“, „средномесечно количество на освободените за потребление стоки“ и „средномесечно количество стоки в движение под режим отложено плащане на акциз“ се изчисляват по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.) Размерът на обезпечението за данъчен склад за акцизни стоки не може да надвишава 30 млн. лв.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) По искане на лицензирания складодържател може да бъде определен размер на обезпечението, по-висок от размера по ал. 1.
Чл. 79. (1) (Предишен текст на чл. 79 – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, може да бъде определен нов размер на обезпечението.
(2) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 16.09.2021 г.) В случаите, когато при освобождаване за потребление на акцизни стоки ще се надвиши определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение, допустимо е лицензираният складодържател да надвиши определеното и предоставено обезпечение, след като е уведомил директора на компетентната териториална дирекция и е представил документ, удостоверяващ, че сумата е постъпила по сметка на Агенция „Митници“ към датата на подаване на уведомлението. Постъпилата сума се използва за погасяване на задължението за акциз за текущия данъчен период.
(3) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., отм. – ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 16.09.2021 г.)
(4) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., отм. – ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 16.09.2021 г.)
(5) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., отм. – ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 16.09.2021 г.)
(6) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., отм. – ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 16.09.2021 г.)
(7) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., отм. – ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 16.09.2021 г.)
(8) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., отм. – ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 16.09.2021 г.)
(9) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., отм. – ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 16.09.2021 г.)
(10) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., отм. – ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 16.09.2021 г.)
(11) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., отм. – ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 16.09.2021 г.)
(12) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., отм. – ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 16.09.2021 г.)
Чл. 80. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 16.09.2021 г.) Обезпечението по чл. 77 може да бъде учредено с депозит в пари и/или с банкова/и гаранция/и. Образецът на банкова гаранция се определя с правилника за прилагане на закона.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г. ) Обезпеченията се приемат в евро.
(3) Не се дължи лихва върху обезпечението, учредено с депозит в пари.
(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) За да бъде приета банковата гаранция, е необходимо банката да се задължи да изплати безусловно и неотменяемо, солидарно с посочения в нея длъжник, при първо писмено поискване от Централното митническо управление дължимите суми до определения в гаранцията максимален размер за възникнали, които биха могли да възникнат или установени в срока на банковата гаранция задължения за заплащане на акциз както и задължения за заплащане на акциз във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 9, ведно с лихвата, смятано от първия ден след датата на възникване на задължението. Банковата гаранция обезпечава и задължения, възникнали във връзка с прилагането на режим отложено плащане на акциз на територията на друга държава членка.
(5) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) В случаите на вливане, сливане или разделяне, преди подаване на уведомлението по реда на чл. 77 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, при обезпечение, учредено със:
1. банкова гаранция, се представя анекс към банковата гаранция, с който да се обезпечат задължения за суми до определения в гаранцията максимален размер за възникнали, които биха могли да възникнат или установени в срока на банковата гаранция задължения за заплащане на акциз ведно с лихвата, смятано от първия ден след датата на възникване на задължението при управлението на данъчния склад;
2. депозит в пари, същият обезпечава задълженията за суми за възникнали, които биха могли да възникнат или установени задължения за заплащане на акциз ведно с лихвата, смятано от първия ден след датата на възникване на задължението при управлението на данъчния склад.
(6) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лицензираният складодържател е длъжен в 30-дневен срок от връчването на решение, свързано с промяна на обстоятелствата по ал. 5, но не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение, да предостави новото обезпечение.
(7) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Банковите гаранции трябва да са със срок на валидност не по-малко от една година от датата на издаването им.
(8) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 16.09.2021 г.) При предоставено обезпечение с повече от една банкова гаранция и възникнало основание за усвояване на сума/и от тях, се извършва съразмерно погасяване от предоставените банкови гаранции в срока на тяхното действие.
Чл. 81. (1) Промяна на вида или размера на обезпечението се извършва с решение на директора на Агенция „Митници“, което е неразделна част от издадения лиценз за управление на данъчния склад.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лицензираният складодържател е длъжен в 30-дневен срок от връчването на решението по ал. 1, но не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение да предостави новото обезпечение.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Предходното обезпечение се освобождава с решение на директора на Агенция „Митници“ в 30-дневен срок, считано от датата на предоставяне на новото обезпечение по ал. 2, при условие че няма задължения за акциз.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В случаите на прекратяване действието на лиценза обезпечението се освобождава с решение на органа по ал. 1, след като задължението за заплащане на акциз е погасено.
(5) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) При непредоставяне на новото обезпечение се образува производство за издаване на решение за промяна на вида и/или размера на обезпечението, съответстващи на предоставеното.
Чл. 81а. (1) (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., предишен текст на чл. 81а – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Лицензираният складодържател е длъжен да предостави ново обезпечение не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение.
(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) В случаите, когато лицензираният складодържател предоставя ново обезпечение, предходното обезпечение се освобождава с решение на директора на Агенция „Митници“ в 30-дневен срок, при условие че лицето няма задължения за акциз.
Чл. 81б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г.) (1) Регистрираният изпращач трябва да предостави обезпечение пред митническите органи, за да осигури заплащането на акциза, който може да възникне за изпратените стоки под режим отложено плащане на акциз.
(2) Размерът на обезпечението трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива пълния размер на акциза, който би могъл да възникне или е възникнал при прилагането на режима отложено плащане на акциз.
(3) Размерът на обезпечението по ал. 1 е в размер 100 на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество изпращани акцизни стоки.
(4) По искане на лицето обезпечението може да бъде определено в по-висок размер от този по ал. 3.
(5) При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, може да бъде определен нов размер на обезпечението.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обезпечението по ал. 1 може да бъде учредено с депозит в пари или с банкова гаранция.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г. ) Обезпеченията се приемат в евро.
(8) Не се дължи лихва върху обезпечението, учредено с депозит в пари.
(9) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Определянето на размера на обезпечението се извършва с решение на директора на компетентната териториална дирекция по регистрация на лицето.
(10) Промяна на вида или размера на обезпечението се извършва с решение на органа по ал. 9.
(11) Решенията по ал. 9 и 10 се издават в сроковете по чл. 58д, ал. 4.
(12) Решенията по ал. 9 и 10 са неразделна част от издаденото удостоверение за регистрация.
(13) Лицето е длъжно в 30-дневен срок от връчването на решението по ал. 9 да предостави новото обезпечение, но не по-късно от изтичането на срока на предходното обезпечение.
(14) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Предходното обезпечение се освобождава с решение на директора на компетентната териториална дирекция в 30-дневен срок, считано от датата на предоставяне на новото обезпечение по ал. 13.
(15) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) В случаите на прекратяване на регистрацията обезпечението се освобождава с решение на директора на компетентната териториална дирекция, след като задължението за заплащане на акциз е погасено.
Чл. 81в. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) При усвояване изцяло или частично на предоставеното обезпечение за управление на данъчен склад, както и при изтичане на срока на валидност на банкова гаранция или анекс към нея митническите органи може да запечатат обекта или част от него за срок един месец.
(2) За действията по ал. 1 се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на лицето.
(3) До изтичането на срока по ал. 1 митническият орган може да поиска от районния съд по местонахождението на обекта продължаване на срока на запечатването. Съдът се произнася в деня на постъпване на искането в закрито заседание с определение, като определя срок за запечатването. Определението не подлежи на обжалване.
(4) Ако до изтичането на срока по ал. 1 районният съд не е разрешил удължаване на срока, запечатването се смята за прекратено. След изтичането на сроковете по ал. 1 и 3 запечатването се смята за прекратено.
(5) Действията за запечатване на обекта или част от него се прекратяват, при условие че в сроковете по ал. 1 или 3 лицензираният складодържател се е привел в съответствие с изискванията на чл. 77.
Чл. 81г. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Действията за запечатване на обекта или част от него могат да се обжалват в 14-дневен срок от извършването им пред директора на териториалната дирекция по местонахождение на обекта, който се произнася с мотивирано решение в тридневен срок от постъпването на жалбата. С решението директорът на териториалната дирекция може да отхвърли жалбата или да я уважи, като разпореди преустановяване на обжалваните действия.
(2) Решението, с което се разпорежда преустановяване на действията, се изпълнява в срока, посочен в него, от митническия орган, който ги е предприел.
(3) При непроизнасяне на органа по ал. 1 в установения срок или при отхвърляне на жалбата действията за запечатване на обекта могат да се обжалват в 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1, съответно от получаването на решението, пред административния съд по местонахождението на данъчния склад по отношение на тяхната законосъобразност. Съдът се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване.
(4) Жалбата не спира действията за запечатване на обекта или на част от него.
Раздел II.
Обезпечения, предоставяни при митнически процедури или при получаване на бандероли (Загл. изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
Чл. 82. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) Когато съгласно митническото законодателство не се изисква или се изисква обезпечаване на митата, акцизът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митата.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.)
(3) Лицето, получило разрешение за откриване и управление на съоръжения за митническо складиране (складодържател) по смисъла на митническото законодателство, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия акциз при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхраняване в склада, както и при отклоняване на стоките от временно складиране.
Чл. 83. (1) Лицата, заявили бандероли за чуждестранни стоки, представят пред митническите органи обезпечение в пълния размер на акциза преди получаването на бандеролите.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за лицензираните складодържатели.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г. ) Обезпечението по ал. 1 може да бъде учредено с депозит в пари или с банкова гаранция. Обезпеченията се приемат в евро.
(4) Когато обезпечението по ал. 1 е учредено с банкова гаранция, тя трябва да бъде със срок на валидност не по-малък от 90 дни, считано от датата на получаване на бандеролите.
(5) Не се дължи лихва върху обезпечението, учредено с депозит в пари.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) След изтичането на 90 дни, считано от датата на получаване на бандеролите по ал. 1, митническите органи предприемат действия за усвояване на представеното обезпечение в размера на дължимия акциз.
(7) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) В 30-дневен срок обезпечението по ал. 1 се освобождава при заплащане на пълния размер на акциза за получените бандероли и след представяне на отчета за получените бандероли.
(8) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)
Раздел III.
Обезпечения, предоставяни от регистрирани търговци или данъчни представители (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
Чл. 83а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Данъчните представители по чл. 57б, ал. 4 и регистрираните получатели по чл. 57в предоставят обезпечение пред митническите органи, за да осигурят заплащането на акциза, който може да възникне за стоките, изпратени от чуждестранното лице по чл. 57а, ал. 1, т. 4, съответно за получените стоки под режим отложено плащане на акциз, от данъчен склад на територията на друга държава членка.
(2) Размерът на обезпечението трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива пълния размер на акциза за получените стоки, който е възникнал или би могъл да възникне.
Чл. 83б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Размерът на обезпечението по чл. 83а е в размер 150 на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество на получените стоки.
(2) Показателят „средномесечно количество на получените стоки“ се изчислява по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(3) По искане на лицето обезпечението може да бъде определено в по-висок размер от този по ал. 1.
Чл. 83в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, може да бъде определен нов размер на обезпечението.
Чл. 83г. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Обезпечението по чл. 83а може да бъде учредено с депозит в пари и/или с банкова гаранция.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г. ) Обезпеченията се приемат в евро.
(3) Не се дължи лихва върху обезпечението, учредено с депозит в пари.
Чл. 83д. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Определянето на размера на обезпечението се извършва с решение на директора на компетентната териториална дирекция по регистрация на лицето.
(2) Промяна на вида или размера на обезпечението се извършва с решение на органа по ал. 1.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Решенията по ал. 1 и 2 се издават в сроковете по чл. 57б, ал. 7, съответно чл. 57в, ал. 3 и 4 и се връчват на лицата.
(4) Решенията по ал. 1 и 2 са неразделна част от издаденото удостоверение за регистрация.
(5) Лицето е длъжно в 30-дневен срок от връчването на решението по ал. 2 да предостави новото обезпечение, но не по-късно от изтичането на срока на предходното обезпечение.
(6) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Предходното обезпечение се освобождава с решение на директора на компетентната териториална дирекция в 30-дневен срок, считано от датата на предоставяне на новото обезпечение по ал. 5, при условие че няма задължения за акциз.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) В случаите на прекратяване на регистрацията обезпечението се освобождава с решение на директора на компетентната териториална дирекция, след като задължението за заплащане на акциз е погасено.
Раздел IV.
Обезпечения, предоставяни от временно регистрирани получатели, временно сертифицирани получатели, сертифицирани получатели или от лица, които получават акцизни стоки на територията на страната, освободени за потребление на територията на друга държава членка (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., загл. изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.)
Чл. 83е. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Временно регистрираните получатели по чл. 58а, временно сертифицираните получатели по чл. 76ц и лицата по чл. 76л предоставят обезпечение пред митническите органи или внасят пълния размер на дължимия акциз за стоките, които са освободени за потребление на територията на друга държава членка и които ще бъдат получени на територията на страната.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обезпечението по ал. 1 се учредява с депозит в пари.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г. ) Обезпечение, учредено с депозит в пари, се приема в евро, като не се дължи лихва върху него.
(4) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.)
(5) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) В случаите по чл. 76и и 76л може да не се предоставя отделно обезпечение, когато лицето е:
1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) лицензиран складодържател и при условие че предоставеното обезпечение в съответствие с чл. 77, ал. 2 покрива и размера на акциза при получаване на стоки по чл. 76и и/или чл. 76л;
2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) регистриран получател и при условие че предоставеното обезпечение в съответствие с чл. 83а, ал. 2 покрива и размера на акциза при получаване на стоки по чл. 76и и/или чл. 76л.
(6) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) Алинея 5, т. 1 се прилага и в случаите, когато за данъчния склад е предоставено обезпечение в размер на 30 млн. лв.
(7) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) За целите на прилагане на ал. 5, т. 1 и ал. 6 при предоставено обезпечение под формата на:
1. банкова гаранция – банката следва да е задължена да изплати безусловно и неотменяемо, солидарно с посочения в нея длъжник, при първо писмено поискване от Централното митническо управление дължимите суми до определения в гаранцията максимален размер и за задължения във връзка с прилагането на чл. 76и и 76л;
2. депозит – лицензираният складодържател следва да е заявил пред директора на Агенция „Митници“ съгласие предоставеният депозит да обезпечава и задължения във връзка с прилагането на чл. 76и и 76л;
3. депозит и банкова гаранция, като в този случай същите следва да отговарят едновременно на условията по т. 1 и 2.
(8) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) За целите на прилагане на ал. 5, т. 2 при предоставено обезпечение под формата на:
1. банкова гаранция – банката следва да е задължена да изплати безусловно и неотменяемо, солидарно с посочения в нея длъжник, при първо писмено поискване от териториалното управление дължимите суми до определения в гаранцията максимален размер и за задължения във връзка с прилагането на чл. 76и и 76л;
2. депозит – регистрираният получател следва да е заявил пред директора на компетентната териториална дирекция съгласие предоставеният депозит да обезпечава и задължения във връзка с прилагането на чл. 76и и 76л;
3. депозит и банкова гаранция, като в този случай същите следва да отговарят едновременно на условията по т. 1 и 2.
(9) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Размерът на обезпечението за сертифицираните получатели по чл. 76у трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива пълния размер на акциза за получаваните стоки, който е възникнал или би могъл да възникне при движението на стоките, включително през териториите на транзитно преминаваните държави членки.
(10) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г., изм. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) Обезпечението по ал. 9 се определя в размер сто на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество на получените стоки по ставката, определена в глава трета, раздел IV.
(11) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Сертифицираните получатели по чл. 76у предоставят обезпечение пред митническите органи под формата на депозит в пари или банкова гаранция.
(12) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) За да бъде приета банковата гаранция, е необходимо банката да се задължи да изплати безусловно и неотменяемо, солидарно с посочения в нея длъжник, при първо писмено поискване от директора на компетентната териториална дирекция дължимите суми до определения в гаранцията максимален размер за възникнали, които биха могли да възникнат или установени в срока на банковата гаранция задължения за заплащане на акциз, както и задължения за заплащане на акциз във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 10, ведно с лихвата, смятано от първия ден след датата на възникване на задължението.
(13) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Банковите гаранции трябва да са със срок на валидност не по-малко от една година от датата на издаването им.
(14) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Промяна на размера на обезпечението на сертифициран получател се извършва с решение на директора на компетентната териториална дирекция, което е неразделна част от издаденото удостоверение.
(15) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) При подадено от сертифициран получател уведомление за промяна, свързана с промяна на размера на обезпечението, същото се подава ведно със:
1. документ, удостоверяващ, че сумата е постъпила по сметка на Агенция „Митници“ към датата на подаване на уведомлението, в случаите на искане за определяне на по-висок размер на обезпечението;
2. банкова гаранция, или
3. анекс за изменение на банкова гаранция.
(16) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Правото на ползване на новоопределеното обезпечение на сертифициран получател възниква от датата на връчване на решението по ал. 14.
(17) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Обезпечението, предоставено от сертифициран получател по чл. 76у, се освобождава изцяло или частично с решение на директора на компетентната териториална дирекция в 30-дневен срок, считано от датата, на която е:
1. влязло в сила решение за промяна на обезпечението – намаляване на обезпечението и при условие че сертифицираният получател няма задължения за акциз;
2. влязло в сила решение за прекратяване на удостоверението за регистрация и при условие че сертифицираният получател няма задължения за акциз.
Чл. 83ж. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г., г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Определянето на размера на обезпечението, както и определянето на размера на акциза, който трябва да бъде внесен, се извършва с решение на директора на компетентната териториална дирекция в сроковете по чл. 58а, ал. 3, съответно чл. 76л.
(2) Решенията по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 83з. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) След предоставяне на обезпечението или внасянето на акциза директорът на компетентната териториална дирекция издава на лицето документ, удостоверяващ, че размерът на акциза за стоките, които ще бъдат получени, е заплатен, обезпечен или че стоките са освободени от заплащане на акциз.
(2) Задължителните реквизити на документа по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.
(3) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) В случаите по чл. 83е, ал. 5 директорът на компетентната териториална дирекция издава на лицето, подало уведомление по чл. 76л, документ, удостоверяващ, че размерът на акциза за стоките, които ще бъдат получени, е обезпечен или че стоките са освободени от заплащане на акциз по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 83и. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Обезпечението се освобождава с решение на директора на компетентната териториална дирекция в 30-дневен срок, считано от датата, на която задължението за заплащане на акциз е погасено и след представяне на отчета за получените бандероли.
(2) Когато размерът на дължимия акциз за получените стоки е по-малък от размера на внесения акциз по чл. 83з, недължимо внесеният акциз се възстановява по реда на чл. 27.
Раздел V.
Обезпечения, предоставяни във връзка с непогасени публични задължения, при издаването на лицензи, разрешения и удостоверения (Нов – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
Чл. 83к. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г. ) Лицата по чл. 24а, ал. 7, чл. 47, ал. 3, чл. 57а, ал. 8, чл. 57в, ал. 12 и чл. 58в, ал. 3 предоставят обезпечение в размер, не по-малък от размера на непогасеното публично задължение. Обезпечението се учредява с депозит в пари или банкова гаранция за срок една година. Обезпечение, учредено с депозит в пари, се приема в евро, като не се дължи лихва върху него.
Чл. 83л. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Обезпечението може да бъде освободено, ако в едногодишен срок след предоставянето му отпаднат основанията за неговото учредяване.
(2) Обезпечението се освобождава с решение на компетентния митнически орган в 7-дневен срок от датата на уведомяването за погасяване на задължението.
(3) Извън случаите по ал. 1 се пристъпва към усвояване на обезпечението в размера на непогасеното публично задължение в 7-дневен срок преди изтичането на едногодишния срок.
Глава шеста.
ДОКУМЕНТАЦИЯ И ОТЧЕТНОСТ
Раздел I.
Данъчни документи
Чл. 84. (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) (1) Данъчни документи по смисъла на този закон са:
1. акцизен данъчен документ или регистриран електронен акцизен данъчен документ;
2. известие към акцизен данъчен документ или регистрирано електронно дебитно или кредитно известие.
(2) Данъчните документи са частни документи, издавани от лицензиран складодържател или от регистрирано по този закон лице, за удостоверяване възникването на задължение за начисляване и заплащане на акциз.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Лицензираните складодържатели, регистрираните по този закон лица (с изключение на лицата по чл. 76с, ал. 1, т. 1 и чл. 76х), както и лицата по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 11, издават регистриран електронен акцизен данъчен документ.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) За лицата по чл. 24, ал. 1, т. 3 и 4, чл. 57, 58в и 60а се допуска издаване на съответния документ на хартиен носител в два екземпляра – за издателя и за получателя, без да се изисква регистрация в информационната система на Агенция „Митници“.
(5) За издаден регистриран електронен акцизен данъчен документ се смята документът, регистриран в информационната система на Агенция „Митници“ по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Освен реквизитите по чл. 6 от Закона за счетоводството данъчните документи задължително съдържат и:
1. десетразряден номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. уникален контролен номер, определен от митническите органи;
3. място и дата на издаване;
4. основание за възникване на задължението за начисляване на акциз;
5. издател – идентификационни данни за лицето, включително ЕИК и идентификационен номер по този закон;
6. вложител – идентификационни данни, включително ЕИК;
7. получател – идентификационни данни, включително ЕИК;
8. превозвач – идентификационни данни, ЕИК и регистрационен номер на превозното средство;
9. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.07.2015 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) данни за акцизната стока – вид на стоката, количество, стойност на сделката, код по КН, мерна единица, основа за облагане с акциз, вместимост на потребителската опаковка, брой потребителски опаковки, продажна цена (за цигари), мерна единица, различна от посочената в чл. 28, ал. 1, коефициент за преизчисляване към данъчната основа, акцизна ставка, размер на акциза;
10. точен адрес на мястото на доставка и разтоварване;
11. идентификационен номер на обекта (бензиностанция, резервоар);
12. име, фамилия и ЕГН/ЛНЧ на получателя;
13. вид на плащането;
14. име и фамилия на съставителя на акцизния данъчен документ;
15. брой, номер/а и дата/и на документа/ите, издаден/и по чл. 33, ал. 3 и чл. 33а, ал. 5;
16. номер на анализния сертификат/протокол за съответната партида;
17. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) основание за недължимост на акциза;
18. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) уникален идентификатор на контролна точка;
19. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) номер на транзакция;
20. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) административен референтен код на е-АД или номер на друг документ, с който са получени акцизните стоки;
21. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) стойност на увеличението/намалението на акциза.
(7) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Акцизен данъчен документ се издава на датата, на която:
1. акцизните стоки са освободени за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 – за всеки получател и за всяко превозно средство, с изключение на случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5, т. 15 – 18;
2. са установени липси на бандероли, в случаите по чл. 64, ал. 18;
3. са освободени за потребление втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продаден на физически лица, които не са еднолични търговци, като се издават обобщени акцизни данъчни документи за извършените продажби през съответния ден и продадените количества задължително се посочват на отделен ред.
(8) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите на освобождаване за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 15 – 18 акцизен данъчен документ се издава в 10-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който са извършени продажбите или потреблението. Акцизният данъчен документ се издава за:
1. (доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) всеки получател – едноличен търговец или юридическо лице, общо за всички извършени продажби, съответно за цялото потребено количество кокс, въглища, електрическа енергия или природен газ; в случаите на доставка на природен газ, въглища или кокс на освободен от акциз краен потребител се издава отделен акцизен данъчен документ за всеки обект;
2. количествата, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци, общо за всички извършени продажби, като за природния газ на отделни редове се посочват общо продадените количества за битови нужди и за моторно гориво.
(9) Лицата, освободили акцизните стоки за потребление, предоставят хартиено копие от регистрирания електронен акцизен данъчен документ на получателя и на лицето, превозващо акцизните стоки.
(10) Издадените данъчни документи задължително се отразяват в счетоводството и в регистъра на издателя за данъчния период, през който са издадени.
(11) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) Поправки и добавки в данъчни документи не се разрешават. Погрешно съставени или поправени данъчни документи се анулират, преди стоките да са напуснали данъчния склад или обекта на регистрираното лице по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона. Анулираните документи не се унищожават, а всички записи и екземпляри от тях се съхраняват при лицето, издало документа.
(12) В случаите по ал. 11 се издават нови данъчни документи.
(13) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Данъчните документи, издадени по реда на този закон, се съхраняват за срок 5 години считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е изтекъл данъчният период, за който се отнасят.
(14) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчни документи на хартиен носител лицето незабавно уведомява писмено съответното компетентно митническо учреждение за тези обстоятелства.
(15) (Отм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.)
(16) В случаите, когато акцизните стоки, които се извеждат от данъчния склад, са собственост на лице вложител, в акцизния данъчен документ освен данните за лицензирания складодържател се попълват и данни за лицето вложител.
(17) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Реквизитите на данъчните документи се попълват при отчитане на съответната специфика на акцизните стоки.
(18) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Когато съдът спре предварителното изпълнение на решението или с влязло в сила съдебно решение е отменено решението на директора на Агенция „Митници“ за прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад или решението на директора на компетентната териториална дирекция за прекратяване действието на удостоверението за освободен от акциз краен потребител, лицето анулира издадения по чл. 20, ал. 2, т. 9 и 10 акцизен данъчен документ по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.
(19) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по ал. 18 за стоките, освободени за потребление от датата на издаване на акцизния данъчен документ по чл. 20, ал. 2, т. 9 и 10 до датата на неговото анулиране, се издават нови акцизни данъчни документи, в които се вписва номерът на анулирания данъчен документ.
(20) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) В случаите на освобождаване за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 17 и 18 акцизен данъчен документ се издава от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 6 и 7 на датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление. Акцизният данъчен документ се издава за всеки получател и за всяко превозно средство.
(21) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Акцизен данъчен документ се издава от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3б и 5 общо за всички количества освободени за потребление акцизни стоки по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 17 и 18. Акцизният данъчен документ се издава на датата на подаване на акцизната декларация, съответно на датата на съобщаване на решението за прекратяване на регистрацията. Допуска се издаването на акцизен данъчен документ на хартиен носител, без да се изисква регистрация в информационната система на Агенция „Митници“.
(22) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) В случаите по чл. 20, ал. 2, т. 19 освободен от акциз краен потребител, който е използвал енергийни продукти за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, издава един регистриран акцизен данъчен документ до 10-о число на месеца, следващ данъчния период, за количествата енергийни продукти, използвани за производство на топлинна енергия.
(23) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Алинея 22 се прилага и в случаите, когато освободен от акциз краен потребител е използвал природен газ за цели, различни от посочените в удостоверението, с изключение на случаите на използване на природен газ за моторно гориво.
Чл. 85. (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) (1) Данъчните документи са частни писмени документи, издавани от лицензиран складодържател или от регистрирано по този закон лице, за удостоверяване възникването на задължение за заплащане и за начисляване на акциз.
(2) Освен реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството данъчните документи задължително съдържат:
1. десетразряден номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. гриф „оригинал“ на първия екземпляр;
3. вид на акцизната стока, количество, основа за облагане с акциз и акцизната ставка;
4. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) размер на начисления акциз;
5. основание за възникване на задължението за начисляване на акциз.
6. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) превозвач и регистрационен номер на транспортното средство;
7. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) точен адрес на мястото на доставка;
8. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 30.11.2012 г.) основание за недължимост на акциза.
(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) В случаите, когато акцизните стоки, които се извеждат от данъчния склад, са собственост на лице-вложител, в акцизния данъчен документ освен данните за лицензирания складодържател се попълват и данни за лицето-вложител.
Чл. 85а. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) (1) При наличие на извънредни обстоятелства, когато информационната система на Агенция „Митници“ не работи, се разрешава издаване на данъчни документи на хартиен носител.
(2) Когато бъде възстановена работата на системата на Агенция „Митници“, лицата, освободили акцизни стоки с данъчен документ на хартиен носител, са длъжни в 7-дневен срок да го регистрират в информационната система на Агенция „Митници“.
(3) Случаите, в които се смята, че информационната система не работи, се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 86. (1) Изменението на размера на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ се документира с известие към документа, като се посочва и основанието за изменение. Известие се издава само към издаден акцизен данъчен документ.
(2) Известието е:
1. акцизно дебитно известие – данъчен документ, с който се отразява увеличението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ;
2. акцизно кредитно известие – данъчен документ, с който се отразява намалението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ.
(3) Реквизитите, които трябва да съдържа данъчното известие, са:
1. всички задължителни реквизити за акцизния данъчен документ;
2. допълнително отбелязване „акцизно дебитно известие“ или „акцизно кредитно известие“;
3. основание за изменението, както и номерът и датата на акцизния данъчен документ, към който е издадено известието.
(4) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) Регистрираното акцизно дебитно или кредитно известие към регистриран електронен акцизен данъчен документ се подава по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
(5) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г., доп. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) В случаите по чл. 21, ал. 1, т. 13 и 17, когато документите, доказващи вътреобщностната доставка на акцизните стоки, са получени в срок до подаване на акцизната декларация, се издава кредитно известие към регистрирания електронен акцизен данъчен документ, в което се посочва основанието за недължимост на акциза и се включва в данъчния период на издадения регистриран електронен акцизен данъчен документ.
(6) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г., доп. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) В случаите по чл. 21, ал. 1, т. 13 и 17, когато документите, доказващи вътреобщностната доставка на акцизните стоки, са получени след срока по ал. 5, но в срок до подаване на акцизната декларация за следващия данъчен период, се издава кредитно известие към регистрирания електронен акцизен данъчен документ, в което се посочва основанието за недължимост на акциза и се включва в периода, следващ данъчния период на издадения регистриран електронен акцизен данъчен документ.
(7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 30.11.2012 г.) Посочването на количествата в акцизното дебитно или кредитно известие е само за целите на определянето на увеличението или намалението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ.
(8) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) Когато сертифициран изпращач е лицензиран складодържател и стоките, предназначени за друга държава членка, се освобождават за потребление при тяхното извеждане от данъчния склад и при условие че съобщението за получаване на освободените за потребление акцизни стоки е регистрирано в компютърната система в срок до подаване на акцизната декларация, се издава кредитно известие към регистрирания електронен акцизен данъчен документ, в което се посочва основанието за недължимост на акциза и се включва в данъчния период на издадения регистриран електронен акцизен данъчен документ.
(9) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) Когато сертифициран изпращач е лицензиран складодържател и стоките, предназначени за друга държава членка, се освобождават за потребление при тяхното извеждане от данъчния склад и при условие че съобщението за получаване на освободените за потребление акцизни стоки е регистрирано в компютърната система след срока по ал. 8, но в срок до подаване на акцизната декларация за следващия данъчен период, се издава кредитно известие към регистрирания електронен акцизен данъчен документ, в което се посочва основанието за недължимост на акциза и се включва в периода, следващ данъчния период на издадения регистриран електронен акцизен данъчен документ.
Раздел II.
Други документи
Чл. 87. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Акцизната декларация е документ, в който лицензираният складодържател или регистрираното лице декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения. Акцизна декларация не се подава от регистрирани лица, получили удостоверение за:
1. сертифициран изпращач;
2. временно сертифициран изпращач;
3. свободен от акциз краен потребител, освен в случаите, при които е налице основание за начисляване на акциз:
а) по чл. 20, ал. 2, т. 8 и 19;
б) по чл. 20, ал. 2, т. 10 при издадено решение за прекратяване на удостоверението, с изключение на прекратяване по чл. 24е, ал. 1, т. 3 и връчено ново удостоверение за освободен от акциз краен потребител – за наличните акцизни стоки, които са включени в обхвата на новото удостоверение.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) Декларацията по ал. 1 се подава за всеки данъчен склад, съответно за всеки специализиран малък обект за дестилиране или обект за винопроизводство на независим малък винопроизводител, в компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада или обекта в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Декларацията по ал. 1 за регистрираните лица по чл. 57а, 57в, 58в и 76у се подава в компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензираните складодържатели и регистрираните лица подават акцизна декларация и в случаите, когато не е начислен акциз за данъчния период.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) При наличие на извънредни обстоятелства и по искане на лицензирания складодържател или регистрираното лице компетентното митническо учреждение може да продължи срока за подаване на акцизната декларация до изтичането на следващия данъчен период. Искането може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона. При продължен срок за подаване на декларация срокът за внасяне на дължимия акциз не се продължава.
(6) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Акцизна декларация се подава в 14-дневен срок от:
1. освободения от акциз краен потребител, при възникване на основание за начисляване на акциз в случаите по:
а) чл. 20, ал. 2, т. 8 и 10;
б) чл. 20, ал. 2, т. 19, с изключение на случаите по чл. 84, ал. 22 и 23, при които се подава в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период;
2. временно регистрирания получател, при възникване на основание за начисляване на акциз в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 12;
3. временно сертифицирания получател, при възникване на основание за начисляване на акциз в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 13;
4. лицето, което получава акцизни стоки по реда на чл. 76л, при възникване на основание за начисляване на акциз в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 13а.
(7) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) В случаите по чл. 60а, ал. 4, когато се заплаща дължимият акциз, акцизна декларация се подава в 14-дневен срок от издаването на акцизния данъчен документ.
(8) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Акцизната декларация може да се подава и по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 87а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Освободените от акциз крайни потребители подават рекапитулативна декларация за получените и използваните акцизни стоки в 14-дневен срок от изтичането на календарния месец по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) Рекапитулативната декларация може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 88. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензираният складодържател води задължително регистър „Дневник на складовата наличност“.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) В регистъра по ал. 1 се отразяват произведените и/или складираните акцизни стоки, стоките, поставени под режим движение с отложено плащане на акциз, и стоките, освободени за потребление. Акцизните стоки – собственост на вложители, се посочват отделно от другите стоки и се разграничават по видове и по вложители.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лицензираният складодържател е длъжен да подава заедно с акцизната декларация за данъчния период информацията от регистъра по ал. 2 на електронен носител по параметри, определени в правилника за прилагане на закона, както и копие от регистъра по ал. 1, освен в случаите, предвидени в правилника за прилагане на закона.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) В случаите по чл. 87, ал. 8 лицензираният складодържател може да подаде информацията от регистъра по ал. 2 за съответния данъчен период и по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) Данните в регистъра „Дневник на складовата наличност“ трябва да бъдат счетоводно отчетени по установения ред в счетоводната система на лицата по ал. 1.
(6) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Регистрираните по закона лица и освободените от акциз крайни потребители водят отчетност по отношение на акцизните стоки, определена с правилника за прилагане на закона.
Чл. 88а. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) Независимите малки пивоварни до 31 януари всяка година подават в компетентното митническо учреждение по местонахождението на данъчния склад информация за произведената през предходната година бира. Информацията се представя по градус Плато по видове бира на носител и по образец, предвидени в правилника за прилагане на закона. Информацията може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 88б. (1) (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишен текст на чл. 81б – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Физическите лица, които предоставят за производство на етилов алкохол (ракия) ферментирали материали от грозде и плодове – собствено производство, попълват справка-декларация по образец, определен с правилника за прилагане на закона, която им се предоставя от лицата по чл. 57, ал. 1.
(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Справка-декларацията по ал. 1 се попълва преди началото на производствения процес.
Чл. 89. (1) (Предишен текст на чл. 89 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Удостоверение за освобождаване от акциз е документ, издаден от компетентното митническо учреждение, с който се удостоверява, че определено лице е освободен от акциз краен потребител.
(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Удостоверението за регистрация е документ, издаден от компетентното митническо учреждение, с който се удостоверява, че определено лице е регистрирано по този закон.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разрешението за инцидентно получаване на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз е документ, издаден от компетентното митническо учреждение, с който се удостоверява, че нерегистриран търговец има право да получи инцидентно определен вид и количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в друга държава членка.
Чл. 89а. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.) (1) При изпращане на акцизни стоки до територията на друга държава членка в случай, че лицето желае за тези стоки да се ползва намалена акцизна ставка в държавата членка на получаване се подава искане за издаване на годишен сертификат за удостоверяване на общото годишно производство, като искането се подава от:
1. лицето, получило удостоверение за регистрация на независима малка пивоварна;
2. лицето, получило удостоверение за регистрация на независим малък винопроизводител.
(2) Искането за издаване на годишен сертификат по ал. 1 се подава до директора на териториалната дирекция по местонахождението на обекта. Искането може да се подава по електронен път по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.
(3) Въз основа на искането и приложените към него документи директорът на териториалната дирекция в 7-дневен срок от постъпването на документите, съответно от отстраняването на непълнотите в тях, издава годишен сертификат по ал. 1 или отказва с мотивирано решение издаването му.
(4) Актът по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) В Агенция „Митници“ се води електронен регистър на издадените годишни сертификати по ал. 1.
Чл. 90. Образецът, формата и реквизитите на документите по тази глава се определят с правилника за прилагане на закона.
Глава шеста. „а“
ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ТЪРГОВИЯ С ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ (НОВА – ДВ, БР. 94 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)
Чл. 90а. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия може да се извършват само от лица, получили разрешение за търговия с тютюневи изделия от директора на териториалната дирекция по местонахождение на търговския склад или обект.
(2) Право да извършва търговия с тютюневи изделия има лице, което:
1. е търговец по смисъла на Търговския закон;
2. (отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
3. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
4. се представлява от лица, които:
а) не са осъждани за престъпление от общ характер;
б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;
6. не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение;
7. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) разполага със собствени помещения, наети помещения или помещения, ползвани на друго основание, предоставящо право за извършване на съответната дейност;
8. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) не е извършвало търговия и/или съхранение на тютюневи изделия без разрешение през последните 24 месеца, освен ако административнонаказателното производство е завършило със сключването на споразумение.
9. (отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
(3) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за лицата, получили лиценз за управление на данъчен склад.
(4) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по ал. 2, т. 4, буква „а“ за лицата, когато са български граждани, се установяват служебно от Агенция „Митници“.
Чл. 90б. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия може да се извършват в търговски складове и обекти – специализирани магазини за търговия с тютюневи изделия, магазини за продажба на хранителни и нехранителни стоки, магазини за продажба на вина и спиртни напитки, станции за зареждане на моторни превозни средства, павилиони, ресторанти, питейни заведения и барове.
(2) Търговските складове и обекти по ал. 1 трябва да отговарят на следните условия:
1. да имат поставен на видно за потребителите място надпис на български език „Цигари“ или „Тютюневи изделия“;
2. да имат обособени самостоятелни помещения или части от тях, позволяващи съхраняването и продажбата на тютюневи изделия самостоятелно или с допустими за съвместно съхранение и продажба стоки;
3. да не са разположени на територията на детски ясли и градини, училища, общежития за ученици, лечебни и здравни заведения и на техните прилежащи площи;
4. да нямат обособени щандове за самообслужване, от които се предлагат тютюн и тютюневи изделия.
(3) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) В случаите на разносна търговия или продажба на тютюневи изделия без предварителна заявка лицата, получили разрешение за търговия с тютюневи изделия, предоставят в 7-дневен срок в компетентното митническо учреждение идентификационните данни на транспортните средства, използвани за дейността.
(4) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лицата по ал. 3 уведомяват писмено компетентното митническо учреждение за идентификационните данни на всяко следващо транспортно средство или при необходимост от замяна на едно транспортно средство с друго – преди използването им за дейността.
(5) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Продажбата на тютюневи изделия чрез използване на транспортни средства е допустима само за осъществяване на тяхната доставка от и за лица, получили разрешение за търговия с тютюневи изделия.
Чл. 90в. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) За издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия се подава писмено искане до директора на териториалната дирекция по местонахождение на търговския склад или обект или в най-близкото митническо учреждение.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Към искането по ал. 1 се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) С едно искане може да се поиска издаването на разрешения за повече от един търговски склад или обект на територията на една териториална дирекция.
(4) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) Искането по ал. 1 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 90г. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) След извършване на проверка на място и когато условията за издаване на разрешение за продажба на тютюневи изделия са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, директорът на териториалната дирекция по местонахождение на търговския склад или обект се произнася по искането в 14-дневен срок от датата на постъпването му.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Когато представените документи не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, директорът на териториалната дирекция по местонахождение на търговския склад или обект в 7-дневен срок от получаване на искането уведомява лицето, подало искането, и му определя срок 14 дни за отстраняване на нередовностите или за предоставяне на допълнителна информация, считано от получаването на уведомлението.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) В срока, определен по ал. 2, лицето, подало искането, трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение директорът на териториалната дирекция издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) В 14-дневен срок от отстраняването на нередовностите или предоставянето на исканата допълнителна информация директорът на териториалната дирекция разглежда искането и приложените към него документи и се произнася по него.
Чл. 90д. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) В сроковете по чл. 90г директорът на териториалната дирекция издава разрешение за търговия с тютюневи изделия или мотивирано отказва издаването на разрешение. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за издаване на разрешение.
(2) Отказът за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) За всеки търговски склад или обект се издава отделно разрешение.
(4) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Правото за извършване на търговия с тютюневи изделия възниква от датата на връчването на разрешението.
(5) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В Агенция „Митници“ се води регистър на издадените разрешения за търговия с тютюневи изделия.
(6) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Съдържанието и форматът на регистъра по ал. 5 се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 90е. (1) (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., предишен текст на чл. 90е – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Лицето, получило разрешение за търговия с тютюневи изделия, е длъжно:
1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) да уведомява писмено директора на териториалната дирекция за всяка промяна на обстоятелствата, при които е издадено разрешението за търговия с тютюневи изделия в 14-дневен срок от настъпването й;
2. да осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи за осъществяване на контрол.
(2) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 лицето подава уведомление за промяна в обстоятелствата, при които е издадено разрешението. Уведомлението може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 90ж. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Органът по чл. 90г, ал. 1 прекратява издаденото разрешение:
1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) по искане на лицето;
2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) при прехвърляне на фирмата на едноличния търговец или заличаването му или при прекратяване на юридическото лице с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма;
3. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) по своя инициатива, когато лицето не отговаря на изискванията на чл. 90а, ал. 2, т. 1, 3 – 6 и 8;
3а. (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) по своя инициатива, когато лицето не отговаря на изискванията на чл. 90а, ал. 2, т. 7;
4. когато лицето е представило неверни данни, които са послужили за издаване на разрешението, както и за изменение на издаденото разрешение;
5. когато лицето извършва продажба на тютюневи изделия в обект, за който не е издадено разрешение;
6. когато обектът не отговаря на изискванията на този закон;
7. когато лицето държи в търговско помещение, предлага, продава в обекта тютюневи изделия без бандерол или облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) В случаите по ал. 1, т. 3а, 4, 6 и 7 се прекратява издаденото разрешение за съответния обект.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 5 се прекратяват всички издадени разрешения на лицето с решение на компетентните органи.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Разрешението се прекратява с решение на директора на териториалната дирекция по местонахождение на обекта, което подлежи на предварително изпълнение от датата на издаването му, освен ако съдът разпореди друго.
(5) При промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в издаденото разрешение, органът по ал. 1 издава решение, което е неразделна част от издаденото разрешение.
(6) Решенията по ал. 2, 3 и 4 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Глава седма.
ОГРАНИЧЕНИЯ И ЗАБРАНИ
Чл. 91. Забранява се производството на акцизните стоки по чл. 2, т. 1, 2 и 3 извън данъчен склад, освен когато този закон предвижда друго.
Чл. 91а. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2007 г., изм., бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.12.2009 г.) (1) Забраняват се производството и складирането в данъчен склад на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, които не са включени в обхвата на лиценза.
(2) Забранява се извършването на операции в данъчен склад, които не са включени в обхвата на лиценза, с изключение на обичайните операции, свързани с поддържане на търговския вид на акцизните стоки.
Чл. 91б. (1) (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., предишен текст на чл. 91б – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Разтоварването на изпращаните до територията на страната:
1. акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз се извършва на мястото на получаване, посочено в електронния административен документ, или на разрешеното място на директна доставка, а в случаите, когато стоките се получават от регистриран получател или от временно регистриран получател, разтоварването се извършва само в обектите, посочени в съответното удостоверение или разрешение;
2. акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка, се извършва в обекта по чл. 76у, ал. 4 или на мястото, посочено в регистрирания опростен административен документ;
3. акцизни стоки, които в държавата членка на изпращане не се облагат с акциз, се извършва само на мястото на получаване, посочено в уведомлението по чл. 76л, ал. 1.
(2) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Забранява се регистрирането на електронен административен документ или издаването на документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, за акцизни стоки, които не са произведени или не са постъпили физически в данъчния склад.
(3) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Забранява се подаването на съобщение по чл. 73д и чл. 76з за акцизни стоки, които не са постъпили физически в данъчния склад или обекта/мястото на получаване.
(4) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Забранява се издаването на данъчни документи по този закон за акцизни стоки, които не са произведени или не са постъпили физически в данъчния склад или обекта. Забраната не се отнася за случаите на установяване на липси или потреблението на акцизни стоки в данъчния склад/обекта.
(5) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Разтоварването на акцизни стоки, изпратени до освободен от акциз краен потребител, се извършва само в обектите, посочени в съответното удостоверение.
(6) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) При движение на територията на страната на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, на акцизни стоки с регистриран опростен административен документ или на акцизни стоки, предназначени за освободен от акциз краен потребител, промяна на транспортното средство се извършва само след предварително уведомяване на компетентната териториална дирекция. Уведомлението се подава писмено или по електронен път от лицата, определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 91в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) (1) Забранява се акцизни стоки, които са освободени за потребление на територията на страната, да се изпращат до друга държава членка от лица, които не са регистрирани като сертифициран изпращач/временно сертифициран изпращач и за които не е регистриран електронен опростен административен документ.
(2) Забранява се получаването в страната на акцизни стоки, които са освободени за потребление на територията на друга държава членка, от лица, които не са регистрирани като сертифициран получател/временно сертифициран получател и за които не е регистриран електронен опростен административен документ.
(3) Забранява се акцизни стоки, които не са в обхвата на компютърната система по чл. 4, т. 40, да се изпращат до друга държава членка без издаден документ по чл. 76к, ал. 1. Документът придружава стоките при тяхното транспортиране.
(4) Забранява се акцизни стоки, които не са в обхвата на компютърната система по чл. 4, т. 40, изпратени от територията на друга държава членка, да се държат и превозват на територията на страната, без да са придружени с документите по чл. 76л, ал. 3, съответно с документите по чл. 76л, ал. 9.
(5) Държане и превозване на акцизните стоки по ал. 1 се допуска само ако сертифицираният изпращач/временно сертифицираният изпращач е предоставил на лицата по чл. 76ж, ал. 7 уникалния опростен административен референтен код на документа. По искане на лицата сертифицираният изпращач/временно сертифицираният изпращач е длъжен да им предостави информацията от регистрирания електронен опростен административен документ на хартиен носител.
(6) Забранява се изпращането и/или превозването на акцизните стоки по чл. 76ж1, ал. 1 от лице без регистрация по чл. 57а, ал. 1, т. 4а, както и без подадено уведомление и представени доказателства по реда на чл. 76ж1, ал. 2. Копие от писменото уведомление съпровожда стоките при изпращането и превозването им на територията на страната.
(7) Физически лица може да изпращат, пренасят или превозват до друга държава членка закупени в страната тютюневи изделия и алкохолни напитки, предназначени за лична или семейна употреба или за подаръци, когато стоките не надхвърлят количествените ограничения в правилника за прилагане на закона и действията не се извършват редовно.
Чл. 92. (1) Забранява се продажбата на дребно на акцизни стоки от данъчен склад.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Алинея 1 не се прилага за:
1. лицензирани складодържатели, които извършват зареждане на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби на автомобили;
2. лицензирани складодържатели, които извършват зареждане на втечнен нефтен газ (LPG) на газови инсталации и съоръжения за отопление в общественообслужващи, административни, жилищни и офис сгради, захранвани от съдове за втечнени въглеводородни газове, които отговарят на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите и нормативни актове, свързани с устройството и безопасната експлоатация на съдове, работещи под налягане.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)
Чл. 92а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Забранява се влагане на акцизни стоки в данъчен склад от лице вложител, което към датата на влагане има неуредени публични задължения, събирани от митническите органи, и/или изискуеми публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите.
Чл. 93. (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Лицензираните складодържатели на енергийни продукти са длъжни да маркират всички видове газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 и керосин с код по КН 2710 19 25 0, които са освободени от облагане с акциз.
(2) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за всички видове газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49, когато е предназначен за получаване на смазочни масла.
(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 се прилагат за газьол и енергийни продукти, съдържащи газьол за зареждане на плавателни средства, с изключение на тези за частни развлекателни плавания, при условие че газьолът е маркиран.
(4) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Маркирането по ал. 1, 2 и 3 на територията на страната се извършва само в данъчен склад, а в случаите на ръчно маркиране и в присъствието на митнически орган при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(5) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по ал. 1, 2 и 3 във всички търговски и първични счетоводни документи задължително се вписва „маркирано гориво за плавателни средства“, „смазочни масла, съдържащи маркиран газьол“ или „маркирано гориво за освободен от акциз краен потребител“ и номер на анализния сертификат и/или протокол за маркирането на съответната партида.
(6) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г. , доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Маркирани енергийни продукти и енергийни продукти по чл. 33, ал. 1, т. 2 се превозват на територията на страната само със:
1. транспортни средства, на които лицата са инсталирали за собствена сметка глобална система за позициониране (GPS), и
2. съдове за транспортиране, снабдени със средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.
(7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Инсталирането и използването на техническите средства по ал. 6 се извършва при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(8) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) За изпълнение на условията по ал. 6 се издава сертификат за одобрен съд за транспортиране от директора на компетентната териториална дирекция по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Сертификатът е валиден за територията на цялата страна.
(9) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Разпоредбите на ал. 6 не се прилагат при транспортиране с войскови транспортни средства на маркирани енергийни продукти и енергийни продукти по чл. 33, ал. 1, т. 2 от специализираните бази за горивно-смазочни материали на Министерството на отбраната до поделенията или обектите на Българската армия. Условията и редът за транспортиране на маркираните енергийни продукти се определят с правилника за прилагане на закона.
(10) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Алинея 6 не се прилага за акцизните стоки по чл. 33, ал. 1, т. 2, превозвани на територията на страната под режим отложено плащане на акциз или под митническа процедура.
(11) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по ал. 6 при превозване на енергийни продукти по чл. 33, ал. 1, т. 2 е допустимо транспортните средства да са снабдени само с глобална система за позициониране (GPS), а измерването да се извършва само при товаренето им.
(12) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лицата, собственици или ползватели на транспортните средства и съдовете за транспортиране по ал. 6, са длъжни да използват глобалната система за позициониране и средствата за измерване и контрол по предназначение в работния им обхват, като осигуряват и следят за тяхната техническа изправност, правилна употреба и непрекъснато предаване на данни към доставчик на GPS услуги. При неизпълнение на изискванията сертификатът за одобрен съд за транспортиране се смята за прекратен от датата, следваща датата, на която митническите органи са установили съответните факти и обстоятелства.
(13) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Сертификатът за одобрен съд за транспортиране на енергийни продукти се прекратява с решение на директора на компетентната териториална дирекция при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Решението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(14) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) В случаите по ал. 13 решението за прекратяване на сертификата за одобрен съд за транспортиране на енергийни продукти подлежи на предварително изпълнение от датата на издаването му, освен ако съдът не разпореди друго.
Чл. 94. (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Забранява се тежки горива и маркирани газьол и керосин независимо от концентрацията или комбинацията на маркиращите вещества да се съдържат във:
1. резервоара за гориво на моторни превозни средства, на частни плавателни съдове и частни въздухоплавателни средства;
2. резервоари на станции за зареждане с горива, помпи за зареждане на моторни превозни средства или на частни плавателни съдове и частни въздухоплавателни средства;
3. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) резервоара за гориво на самоходни машини и в резервоарите на станциите за зареждане на самоходни машини.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.)
(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Забранява се добавянето към енергийни продукти на какъвто и да е маркер или цвят, различни от тези, предвидени в правото на Европейския съюз или в националното законодателство.
(4) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Забранява се смесването на маркиран газьол с други енергийни продукти, освен в случаите, предвидени в закона.
Чл. 94а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Забранява се получаването на енергийни продукти по чл. 33, ал. 1, т. 2 и 4 от лица, които не разполагат с необходимите за целта съдове за съхранение или отоплителни инсталации за използване на енергийния продукт, както и доставката на такива продукти на места, различни от точния адрес, удостоверен в документа по чл. 33, ал. 3.
(2) Забраняват се всякакви сделки с енергийните продукти по ал. 1 след тяхната доставка на адреса, удостоверен в документа по чл. 33, ал. 3, и потвърждаване на получаването им от потребителя.
(3) Държане или използване по предназначение на енергийните продукти по ал. 1 на място, различно от посоченото в документа по чл. 33, ал. 3, се допуска в случаите на непреодолима сила и при условие, че лицето предварително е уведомило писмено митническите органи за промяната и причините, които я налагат.
(4) Уведомлението по ал. 3 се подава незабавно в най-близкото митническо учреждение – при промяна на мястото, посочено в документа по чл. 33, ал. 3, и съдържа информация за причините, наложили промяната. Не по-късно от 7 дни след подаване на уведомлението лицето по ал. 3 представя пред митническите органи и акт на компетентен орган, удостоверил наличието на непреодолимата сила, когато това е приложимо.
(5) Заверени копия от документите по ал. 4 се съхраняват на мястото по ал. 3, като се предоставят на митническите органи при проверка.
Чл. 95. (1) Забранява се пълненето на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили, в станции за зареждане на моторни превозни средства.
(2) Продажбата и съхраняването на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили, в станции за зареждане на моторни превозни средства се допуска само когато бутилките са напълнени в съответни заводи за пълнене на бутилки и/или в самостоятелни, оторизирани пунктове за пълнене на бутилки с втечнен нефтен газ (LPG) извън териториите на станциите за зареждане на моторни превозни средства. Бутилките трябва да са защитени с термосвиваеми капачки, които се разрушават преди употреба и носят фирмения знак на съответния производител.
Чл. 96. Забраняват се всякакви действия, вследствие на които се намалява или премахва действието на маркера.
Чл. 97. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Пълното денатуриране на етилов алкохол и денатурирането по специален метод на етилов алкохол, който се влага в производството на крайни продукти, които не са за човешка консумация на територията на страната се извършва само в данъчен склад.
(2) Денатурирането по ал. 1 се извършва в присъствието на митнически орган при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(3) Видът и количеството на веществата за денатуриране се определят в правилника за прилагането на закона.
Чл. 98. Забранява се извличането изцяло или частично на денатуриращи средства, както и всякакви други действия, вследствие на които се намалява или премахва действието на денатуриращите вещества.
Чл. 99. (1) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Забраняват се:
1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) облепването, държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 с бандероли, на които е указано количество хектолитри чист алкохол, измерено при температура 20°С, по-ниско от действителното количество хектолитри чист алкохол, измерено при температура 20°С в съответната бутилка;
2. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) облепването, държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 с бандероли, на които е указано номинално количество в литри, по-ниско или по-високо от вместимостта на съответната бутилка;
3. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 без бандерол, когато такъв е задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност. Забраната не се отнася за алкохолни напитки по чл. 45ж с бандерол с изтекъл срок на валидност.
4. (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 с бандерол DUTY FREE.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Забраняват се:
1. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2018 г., в сила от 20.05.2019 г., доп. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 20.05.2019 г., доп. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) предлагането и продажбата на тютюневи изделия на цена, различна от продажната цена, изписана върху потребителската опаковка или върху бандерола – за пури и пурети. Забраната не се отнася при предлагане и продажба на цигари в случаите по чл. 39б, ал. 2 и 3;
2. (доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност. Забраната не се отнася за тютюневи изделия по чл. 45ж с бандерол с изтекъл срок на валидност.
3. предлагането и продажбата на тютюневи изделия в насипно състояние или на отделни късове и бройки от отворени опаковки, освен в случаите при продажба на ръчно свити пури;
4. държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на тютюневи изделия с надпис, който задължително съдържа думите DUTY FREE;
5. (нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) държането, пренасянето и превозването на ръчно свити цигари или цигари, изработени от заготовки с филтър, в количество над 40 къса;
6. (нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на отпадъци от тютюн, които не представляват тютюн за пушене (за лула и цигари), освен в случаите и от лицата по чл. 12, ал. 4 и 5.
(3) Забранява се етикетирането на бира с етикети, на които е указано начално екстрактно съдържание, измерено в градуси Плато, по-ниско от действителното.
(4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Забраняват се поставянето, съхраняването, пренасянето или превозването, включително върху акцизни стоки, на употребявани акцизни бандероли, както и освобождаването за потребление на акцизни стоки, облепени с бандерол по отменен образец, след датата на въвеждане на новия образец на бандерол.
(5) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Алинея 1, т. 4 и ал. 2, т. 4 не се прилагат за акцизни стоки:
1. които са поставени под режим отложено плащане на акциз;
2. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) които са под митнически надзор по смисъла на Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с извършване на митническите формалности;
3. за които лицето е доказало, че дължимият акциз е платен или в момента на въвеждане или внос на територията на страната попадат под нормативно определените количествени прагове.
(6) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Забранява се публикуването на обяви и съобщения, включително в електронен вид, чрез които се предлагат за продажба акцизни стоки, както и отпадъците от тютюн по ал. 2, т. 6. Забраната не се отнася за търговци, предлагащи алкохолни напитки чрез електронен магазин по смисъла на § 1, т. 87 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, когато стоките са с бандерол, когато такъв е задължителен, или дължимият акциз е заплатен.
(7) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лицата, предоставили услугата за публикуване на обявите/съобщенията по ал. 6 в електронен вид, са длъжни да премахват информацията в срок до три дни от публикуването и да контролират публикуването на подобни обяви/съобщения, включително чрез забрана или ограничаване на достъпа на използвани за целта телефонни номера, IP адрес и адрес на електронна поща.
(8) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите на ал. 7, когато информацията не е премахната в тридневен срок от нейното публикуване, директорът на Агенция „Митници“ или оправомощено от него лице издава решение за преустановяване на нарушението чрез временно спиране (блокиране) на достъпа до съответните интернет страници, на които са публикувани обявите/съобщенията.
(9) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решението по ал. 8 се публикува на интернет страницата на Агенция „Митници“ на датата на издаването му. Лицата по ал. 7, както и лицата, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се смятат за уведомени в деня на публикуването.
(10) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Срокът за спиране (блокиране) на достъпа до интернет страниците е от 7 дни до един месец.
(11) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато в 7-дневен срок от публикуване на решението по ал. 8 информацията за продажбата на забранени акцизни стоки и отпадъци от тютюн не е премахната, директорът на Агенция „Митници“ или оправомощено от него лице отправя искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички лица, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат (блокират) временно достъпа до съответните интернет страници.
(12) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му, като определя срока по ал. 10. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на Агенция „Митници“ на датата на получаването му.
(13) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лицата, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат (блокират) достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.
(14) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лицата по ал. 13 са длъжни да съхраняват информация за датата и часа, на която е спрян (блокиран) достъпът до интернет страниците, данни за домейна и IP адресите на блокираните интернет страници, както и информация за достъпването на блокираните страници от ползвателите на обществените електронни съобщителни мрежи и/или услуги. За удостоверяване изпълнението на разпореждането на съда, при спиране (блокиране) на достъпа до интернет страниците лицата изготвят дигитална снимка (скрийншот) на екранната форма, запазена във формат PDF или в друг подобен файлов формат, гарантиращ невъзможната му манипулация.
(15) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Информацията и дигиталните снимки по ал. 14 се съхраняват в едногодишен срок от датата на публикуване на разпореждането по ал. 12.
(16) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Алинея 8 се прилага и когато лицето по ал. 7 не може да бъде установено или услугата за публикуване на обяви/съобщения се предоставя от място извън страната.
(17) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато е необходима като доказателство, информацията за лицата, предлагащи акцизни стоки и отпадъци от тютюн чрез обяви/съобщения по ал. 6, както и информацията и дигиталните снимки по ал. 14 се предоставят при поискване на митническите органи.
Чл. 99а. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Ползването на пощенски услуги за изпращане или получаване на акцизни стоки и отпадъци от тютюн е забранено. Забраната не се отнася за акцизни стоки с платен, начислен или обезпечен акциз, акцизни стоки с бандерол, когато такъв е задължителен, както и за отпадъци от тютюн, изпращани между търговци във връзка с тяхната обичайна дейност.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) При изпращане на акцизни стоки и отпадъци от тютюн, подателите са длъжни да предоставят пратките на пощенския оператор за преглед и проверка. Не се допуска приемане, пренасяне и доставяне чрез пощенската мрежа на забранени акцизни стоки и отпадъци от тютюн по ал. 1.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Подателите и получателите са длъжни да представят документ за самоличност, като при поискване от пощенския оператор отварят лично или предоставят пратката за преглед и проверка. За предотвратяване на приемането, пренасянето и доставянето чрез пощенската мрежа на забранени акцизни стоки и отпадъци от тютюн пощенският оператор може да изисква от подателите документи, свързани с произхода на изпращаните стоки, както и препоръчана от митническите органи информация.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За предотвратяване и разкриване на нарушения по закона и за обезпечаване на сигурността на пощенските пратки митническите органи си взаимодействат със съответните структури по сигурността на пощенските оператори, като си предоставят в писмен или в електронен вид:
1. информация за рискови податели и/или получатели;
2. информация за рискови пратки, включително данни от превозните документи;
3. информация за извършени плащания, от които може да се предположи дали в стойността на изпращаните или получавани стоки е включен акциз;
4. информация от използваните от пощенските оператори технически устройства и софтуер.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) При съмнение или когато установят, че приета пратка съдържа забранените акцизни стоки или отпадъци от тютюн по ал. 1, пощенските оператори уведомяват митническите органи незабавно, като предоставят данни за нейното местоположение и служебно лице за контакт. Приетата пратка се задържа от пощенския оператор за срок, съгласуван с митническите органи, но не по-дълъг от три дни от уведомяването.
(6) В срока по ал. 5 митническите органи извършват проверка, като пощенският оператор е длъжен да им оказва необходимото съдействие, включително за установяване на подателя и получателя на пратката, съдържаща забранените акцизни стоки или отпадъци от тютюн. Митническите органи могат да изискват от пощенските оператори конкретни действия, свързани с приемането, пренасянето и доставката на пратки, съдържащи акцизни стоки или отпадъци от тютюн, да се извършат под тяхно наблюдение и/или под наблюдението на оператора.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) След разпореждане от митническите органи пощенският оператор може да отвори рискова пощенска пратка и без съгласието на подателя. Пратката се отваря в помещение с постоянно видеонаблюдение, като се съставя протокол в присъствието на свидетели. При установено наличие на забранени стоки по ал. 1 пратката се задържа за извършване на проверка по реда на ал. 6.
(8) Когато е необходима като доказателство, информацията, свързана с приемането, пренасянето и доставянето на акцизните стоки и отпадъци от тютюн по ал. 1, се предоставя при поискване на митническите органи.
(9) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При извършване на контролни покупки, когато стоките ще бъдат доставени чрез пощенската мрежа, митническите органи могат да изискват от пощенските оператори конкретни действия по реда на ал. 6.
(10) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) При изготвяне на превозния документ подателят отбелязва дали пощенската пратка съдържа акцизни стоки или отпадъци от тютюн. Пощенският оператор може да изисква пояснение или тяхното по-детайлно описание.
Чл. 100. (1) (Доп. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Бутилираните алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 % vol, и тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само облепени с бандерол.
(2) Редът и начинът за въвеждане на бандеролите се определят от Министерския съвет.
Чл. 100а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Забранява се продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия от търговци, които не притежават разрешение за продажба на тютюневи изделия, както и извън местата по чл. 90б.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Забраняват се предлагането и продажбата на тютюневи изделия от физически лица, които не са еднолични търговци.
Чл. 101. (1) (Доп. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.) Забранява се продажбата на наливни (небутилирани) алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 % vol.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася за продажба между лицензирани складодържатели на алкохолни напитки.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила на 01.01.2010 г.) Забранява се продажбата на алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 % vol, в пластмасови опаковки (бутилки).
(4) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Разпоредбата на ал. 3 не се прилага за продажба на алкохолни напитки в опаковки (бутилки) до 0,5 литра включително.
Чл. 101а. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 24.02.2009 г.) Забранява се освобождаването за потребление от лицензиран складодържател на котелно гориво и мазут с над 1 на сто сяра без представен първичен счетоводен документ за заплатена такса по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда по реда на чл. 31 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Чл. 101б. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) (1) Забранява се извеждането на акцизни стоки от данъчен склад при издадено решение за прекратяване на лиценз, на което не е спряно предварителното му изпълнение, без да е заплатен дължимият акциз.
(2) Алинея 1 не се прилага в случаите на чл. 53, ал. 5 и 7.
Чл. 100б. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Извеждането на акцизни стоки, облепени с бандерол, от данъчен склад и транспортирането им до друг данъчен склад на същия лицензиран складодържател се извършва само след получено разрешение от директора на Агенция „Митници“.
(2) Товаренето и извеждането на акцизните стоки по ал. 1 се извършва в присъствие на митническите органи, които поставят технически устройства за осъществяването на контрол при движението на акцизните стоки.
(3) Митническите органи могат да осигурят съпровождане на транспортните средства до другия данъчен склад на същия лицензиран складодържател.
(4) При транспортиране на акцизните стоки към електронния административен документ се прилагат копие от разрешението по ал. 1 и опис на бандеролите, облепени върху акцизните стоки.
(5) Получаването и разтоварването на акцизните стоки се извършва в присъствието на митническите органи, които отстраняват техническите устройства по ал. 2.
(6) Митническите органи могат да извършват проверка за съответствие на информацията в описа по ал. 4 при товаренето и разтоварването на акцизните стоки. Агенция „Митници“ не дължи обезщетение за нарушен търговски вид на акцизните стоки или техните опаковки.
(7) В случай на несъответствие при проверката по ал. 6, установено при товаренето, директорът на Агенция „Митници“ може да прекрати изпълнението на издаденото разрешение.
Чл. 101в. (Нов – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) (1) Забранява се движението на освободени за потребление акцизни стоки от момента на извеждането им от данъчния склад или от обектите по чл. 56, ал. 1 до мястото на тяхната доставка и разтоварване без съпровождането им от хартиен екземпляр на регистрирания електронен акцизен данъчен документ или от оригинал на акцизния данъчен документ.
(2) При движение, претоварване и доставяне/получаване на освободени за потребление течни горива начисляването на акциза се удостоверява с представяне на регистрирания електронен акцизен данъчен документ, за който са подадени данни в срока и по реда на чл. 118, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност. Доставчиците/получателите по доставки на освободени за потребление течни горива, които не са подали данни пред Националната агенция за приходите, следва да отговарят на условията на чл. 118, ал. 11 от Закона за данък върху добавената стойност.
(3) Получателите по регистриран електронен акцизен данъчен документ или по акцизен данъчен документ са длъжни да съхраняват на местата, където се държат от тях освободените за потребление акцизни стоки:
1. подписан от съставителя и заверен с печат на издателя хартиен екземпляр на регистрирания електронен акцизен данъчен документ;
2. оригинал на акцизния данъчен документ с попълнени всички изискуеми реквизити.
(4) Алинея 3, т. 1 не се прилага за получателя по регистриран електронен акцизен данъчен документ, когато е издател на документа, и на мястото, където държи акцизните стоки, се използва автоматизирана система за отчетност.
(5) Лицата, които не са вписани като получатели в електронния акцизен данъчен документ, са длъжни да съхраняват на местата, където се държат от тях освободените за потребление течни горива:
1. копие на регистрирания електронен акцизен данъчен документ, по който са получени горивата и за който са изпълнени изискванията на чл. 118, ал. 10 или условията на чл. 118, ал. 11 от Закона за данък върху добавената стойност;
2. оригинал или копие на товарителница, търговски или друг документ, в който се съдържа информация, идентифицираща доставчика, получателя, транспортните средства, вида, количеството, точното място и датата на получаване на течните горива.
(6) В случаите на ал. 2 и ал. 5, т. 1, с данните, подадени по реда на чл. 118, ал. 10 или отчетени по реда на чл. 118, ал. 11 от Закона за данък върху добавената стойност, не се допуска деклариране на друга доставка или получаване на същите количества горива, или доставки/получаване, с които се надхвърля общото количество на освободените за потребление течни горива по документа.
(7) Получаването на течните горива на местата по ал. 5 се удостоверява върху документите с полагане на дата, име, подпис и печат от материално отговорните лица.
(8) Документите по ал. 3 и 5 се съхраняват на местата, където се държат акцизните стоки до момента на потребяването им или до изчерпване на тяхното количество, но не по-малко от един месец от съставяне на документа. След изтичане на срока оригиналите на документите се съхраняват при лицето или на друго място, определено от него, като се представят при поискване.
Глава осма.
КОНТРОЛ
Чл. 102. (1) Контролът върху акцизните стоки, включително върху тези под режим отложено плащане на акциз, се осъществява от митническите органи.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Контролът включва проверки и ревизии на данъчнозадължените лица, както и проверки на всички други лица, държащи или извършващи дейности с акцизни стоки.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При осъществяване на контрола митническите органи имат право да:
1. (доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) инсталират технически устройства за осъществяване на контрол върху движението и използването на акцизни стоки и отпадъци от тютюн;
2. извършват полеви тестове или да вземат проби за лабораторен анализ;
3. (нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) поставят технически или други средства за контрол върху движими или недвижими вещи – обозначаващи, че достъпът или разпореждането с тях са ограничени.
(4) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
(5) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 15.02.2013 г.) Контролът върху запасите от нефт и нефтопродукти в данъчните складове се осъществява и от лицата по чл. 55, ал. 4 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.
(6) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) За целите на контрола митническите органи, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“, при спазване изискванията на Закона за движението по пътищата имат право да спират пътните превозни средства и да проверяват документите, свързани с тяхното управление и извършвания превоз.
(7) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Действията по ал. 6 се извършват само от митнически служители, снабдени с ясно различими и видими, включително през тъмната част на денонощието, обозначителни знаци и облекло, по форма, утвърдена със заповед на директора на Агенция „Митници“.
(8) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) При осъществяване на контрола върху акцизните стоки при поискване от митническите органи лицата са длъжни да им представят документ за самоличност. В случай на отказ самоличността на лицето се установява от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 102а. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Техническите устройства по чл. 102, ал. 3, т. 1 се използват за:
1. проследяване, позициониране и спиране на транспортни средства;
2. наблюдение и/или заснемане на транспортни средства и места, на които се извършват дейности или се държат акцизни стоки;
3. получаване на данни и/или определяне на показатели, имащи значение за акцизното облагане;
4. предотвратяването на нарушения.
(2) Контролът върху движението на акцизни стоки на територията на страната чрез използване на технически устройства се осъществява независимо от мястото на товарене или разтоварване на стоките. При обоснован риск от отклоняване от облагане с акциз или нарушаване на закона митническите органи могат да определят подходящ маршрут за движение на транспортните средства на територията на страната. Маршрутът се определя по начин, който да не създава предпоставки за неоправдани транспортни разходи или за забавяне на превоза.
(3) При инсталиране, използване и демонтиране на техническите устройства митническите органи могат да изискват деклариране на конкретни факти и обстоятелства за акцизните стоки, както и за дейностите, свързани с тях.
(4) При инсталиране, използване и демонтиране на техническите устройства подлежащите на контрол лица, както и техните работници и служители са длъжни да оказват необходимото съдействие (включително с осигуряване на достъп до електрозахранване) и да ги пазят от повреждане или унищожаване. Митническите органи могат да отправят писмени предписания, които са задължителни за лицата.
(5) Лицата, които със свои действия или бездействия са причинили или допуснали причиняването на щети или унищожаване на устройствата по ал. 1, възстановяват направените от Агенция „Митници“ разходи в едномесечен срок от получаването на поканата.
(6) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Разпоредбите на ал. 1 – 5 се прилагат и за контрола върху отпадъците от тютюн.
Чл. 102б. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) Подлежащите на контрол лица, които са уведомени от митническите органи, че ще бъдат инсталирани и използвани техническите устройства по чл. 102а, ал. 1, т. 1 и/или че ще бъдат поставени технически средства за контрол с цел ограничаване на достъпа до товара, са длъжни да задържат транспортното средство до предприемане на съответните действия, но за не повече от три часа от уведомяването.
(2) При инсталиране и използване на технически устройства за контрол на движението на акцизни стоки и/или на технически средства за контрол на достъпа до товара лицето, управляващо транспортното средство, е длъжно:
1. да представи на митническите органи документ за самоличност и всички документи, свързани с товара, с които разполага;
2. да декларира пред митническите органи данни за вида и количеството на акцизните стоки, за изпращача и получателя, за мястото и датата на получаване на стоките, както и да заяви очаквания час на получаване/разтоварване, в случай че липсват документи или документите не съдържат тези данни;
3. да уведоми лицето, посочено като получател и/или изпращач на стоките, за инсталираните технически устройства и/или поставените технически средства за контрол и за задължението на получателя да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоките на територията на страната;
4. да запази целостта и да не допуска повреждането, манипулирането или въздействието по друг неправомерен начин върху техническите устройства и техническите средства за контрол, поставени от митническите органи;
5. да не се отклонява от маршрута, определен по реда на чл. 102а, ал. 2, освен в случаите на непреодолима сила, за които е уведомил митническите органи предварително на телефон за връзка, посочен от тях;
6. да достави превозваните акцизни стоки на мястото на получаването/разтоварването им в страната или на мястото, през което транспортното средство трябва да напусне територията на страната, като присъства при демонтиране на техническите устройства и/или отстраняване на техническите средства за контрол.
(3) При инсталиране и използване на технически устройства за контрол на движението на акцизни стоки и/или на технически средства за контрол на достъпа до товара лицето – получател на акцизните стоки на територията на страната, е длъжно:
1. да уведоми незабавно митническите органи при промяна на датата, часа и мястото на получаване/разтоварване на стоките на телефони за контакт и електронни адреси, публикувани на интернет страницата на Агенция „Митници“;
2. да се яви пред митническите органи на посочените място, дата и час на получаване/разтоварване на стоките или да осигури присъствието на упълномощен свой представител;
3. да присъства или да осигури присъствието на упълномощен свой представител при демонтирането на техническите устройства и/или отстраняването на техническите средства за контрол, както и при проверката, извършена при получаване/разтоварване на стоките.
(4) Когато от транспортно средство, върху което са поставени технически средства за контрол на достъпа до товара, трябва да се разтовари акцизна стока на няколко различни места, на всяко от местата на разтоварване поставените технически средства за контрол се отстраняват. След разтоварване на стоката митническите органи могат да поставят нови технически средства за контрол.
(5) Техническите устройства се демонтират и/или техническите средства за контрол се отстраняват от митническите органи на мястото на получаване/разтоварване на стоката не по-късно от 4 часа от заявения от лицето час съгласно ал. 2, т. 2. Когато е подадено уведомление за промяна по ал. 3, т. 1, демонтирането на техническите устройства и/или отстраняването на техническите средства за контрол се извършва не по-късно от 24 часа от подаването на уведомлението.
(6) В случаите по ал. 5, когато с транспортното средство се превозват освен акцизните стоки и други стоки, при разтоварване на другите стоки не се изисква присъствието на техния получател.
(7) За инсталираните и демонтираните технически устройства по чл. 102а, ал. 1, т. 1, както и за поставените и отстранените технически средства за контрол митническите органи съставят протокол.
(8) Формата и съдържанието на декларацията по ал. 2, т. 2 се определят с правилника за прилагане на закона.
(9) Разпоредбите на ал. 1 – 8 се прилагат и за контрола върху отпадъците от тютюн.
Чл. 102в. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) В случаите на чл. 102, ал. 6 водачите на пътните превозни средства имат задълженията по чл. 102б, ал. 2, т. 1 и 2.
(2) За идентифициране и спиране на транспортни средства митническите служители могат да изискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи или от други държавни органи в рамките на тяхната компетентност. По искане на митническите органи и при наличие на данни, че спряното транспортно средство е послужило за извършването на нарушение на закона, транспортното средство се задържа за осъществяване на контрол.
(3) За установяване на маршрута на движение и на местоположението на транспортни средства митническите органи могат да ползват данни от навигационни системи, данни от системите на компетентните администрации, както и друга подходяща информация.
Чл. 103. (1) (Предишен текст на чл. 103 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г. ) Контролът се осъществява чрез физическа проверка на количеството и другите данни и показатели, имащи значение за акцизното облагане, на счетоводната и търговската документация на проверяваните лица, както и на данните от средствата за измерване и контрол.
(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Събирането, обезпечаването, преценката и връщането на доказателствата по ал. 1 се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При възпрепятстване на оглед, извършван за проверка на доказателства или на определени факти и обстоятелства от значение за задължения за акциз, митническите органи изискват от органите на Министерството на вътрешните работи съдействие за законното изпълнение на служебните си задължения.
(4) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Митническите органи могат да изискват на място писмени сведения от работник или служител на проверяваното лице, както и от трето лице, участвало или присъствало при събирането на доказателствата.
(5) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При извършване на покупка от или под наблюдението на митнически орган (контролна покупка) закупените стоки, които не подлежат на събиране като доказателство, се връщат на лицето, получило плащането, а заплатена сума се възстановява незабавно. За обстоятелствата се съставя протокол.
(6) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) В случаите по чл. 42 и 43 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс претърсването и изземването може да се извършат и от митнически служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“.
(7) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Средствата за контролните покупки по ал. 5 се осигуряват от бюджета на Агенция „Митници“.
(8) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) В случаите по чл. 69, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс собственикът или ползвателят на местата, където се оставят доказателствата, има задължението на техен пазач. Веществените доказателства се предават за пазене срещу подпис.
(9) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Пазачът по ал. 8 е длъжен да пази оставените на съхранение вещи като добър стопанин, да не се разпорежда с тях и да предприеме всички мерки за тяхното съхранение.
(10) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) При обезпечаване на доказателства, представляващи акцизни стоки, митническите органи могат да налагат предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на проверяваните лица, вследствие на които събирането на публичните вземания ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
(11) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Обезпечителните мерки по ал. 10 се налагат с постановление на митнически служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“.
(12) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Налагането и обжалването на предварителните обезпечителни мерки се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването е пред директора на териториалната дирекция на Агенция „Митници“ по местоизвършване на действията за обезпечаване на доказателствата.
Чл. 103а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г. (*)) (1) За целите на осъществявания от митническите органи контрол данъчно задължените по този закон лица са длъжни да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му, а в случаите, когато средствата за измерване и контрол са средства за измерване по смисъла на Закона за измерванията, същите трябва да отговарят на изискванията на Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането му.
(2) Данните от средствата за измерване и контрол по ал. 1 се отразяват в отчетността на лицата.
(3) Министърът на финансите издава наредба, с която определя специфичните изисквания към средствата за измерване и контрол за регистриране и отчитане на количествени и физикохимични показатели на акцизните стоки и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол, използвани при въвеждане, производство, складиране и извеждане на акцизни стоки.
(4) Данните от средствата за измерване и контрол по чл. 4, т. 55, букви „а“, „г“, „и (за алкохолни напитки с код по КН 2208)“, „й – т“ и „ф“ се предават по електронен път в автоматизираните системи за отчетност на лицата.
(5) Данните от средствата за измерване и контрол по чл. 4, т. 55, букви „а“, „г“, „и (за алкохолни напитки с код по КН 2208)“, „й – н“, „п“, „с“, „ф“ (с изключение на лицата, които извeждат природен газ за битови и стопански нужди в обем под 3 млн. куб. м годишно) и „х“ се изпращат до Централното митническо управление по ред, начин и формат, определени със заповед на министъра на финансите. Заповедта се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и Агенция „Митници“.
(6) Алинеи 4 и 5 не се прилагат:
1. за регистрираните изпращачи, освободените от акциз крайни потребители и лицата по чл. 3, ал. 1, т. 6;
2. за лицата, които:
а) единствено получават или изпращат предварително опаковани алкохол и алкохолни напитки с еднакви номинални количества и с маса от 5 г до 10 кг включително или с обем от 5 мл до 10 литра включително;
б) получават предварително определено количество готово опаковани алкохол и алкохолни напитки, етикетирани, поставени в опаковки от какъвто и да е характер, с които обичайно се представят на пазара, и количеството, което се съдържа в опаковката, не може да бъде променяно, без опаковката да бъде нарушена, отворена или променена;
3. за лицата, които:
а) единствено получават или изпращат предварително опаковани енергийни продукти с еднакви номинални количества и с маса от 5 г до 10 кг включително или с обем от 5 мл до 10 литра включително;
б) получават предварително определено количество готово опакован енергиен продукт, етикетиран, поставен в опаковки от какъвто и да е характер, с които обичайно се представя на пазара, и количеството, което се съдържа в опаковката, не може да бъде променяно, без опаковката да бъде нарушена, отворена или променена;
в) получават предварително опаковани смазочни масла с код по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93 и други смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99, отговарящи на изискванията на чл. 33а;
4. в случаите на предварително опаковани ароматични алкохолосъдържащи продукти, които са с маса до 10 кг включително и с обем до 10 литра включително и са предназначени за влагане в производство на тютюневи изделия.
(7) Не се допуска въвеждането, производството, складирането и извеждането от данъчните складове и от обектите на регистрираните лица на акцизни стоки, които не са отчетени от средствата за измерване и контрол.
Чл. 103б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г. (*)) (1) За целите на определяне на данъчната основа за облагане с акциз и за определяне на публични държавни вземания се използват данните от средствата за измерване и контрол по чл. 103а, ал. 1.
(2) В производствата по чл. 104, ал. 1 митническите органи могат да установят задължения за акциз при определена от тях данъчна основа, когато се констатират разлики между:
1. данните от отчетността на данъчно задълженото лице, и
2. фактическата наличност, установена при извършване на физическа проверка по чл. 103, и
3. данните от средствата за измерване и контрол, които са средства за измерване по смисъла на Закона за измерванията, които водят или са довели до намаляване на данъчната основа за облагане с акциз, съответно до намаляване на задължението за акциз.
(3) Разликите по ал. 2, констатирани от митническите органи, се смятат за липси на стоки, за които се дължи акциз.
(4) При установяване на обстоятелствата по ал. 2 митническите органи могат да предприемат мерки за предварително обезпечаване на вземанията по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 103в. (1) (Нов – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., предишен текст на чл. 103в – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Всички лица, независимо дали са данъчно задължени по този закон, които приемат, разтоварват, съхраняват или извеждат енергийни продукти от пристанища и митнически складове, са длъжни да използват средства за измерване и контрол по чл. 103а на местата за въвеждане и извеждане на енергийни продукти в съответния обект, както и в местата за съхранение на енергийните продукти в обекта.
(2) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 – 3, с изключение на лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво, не се прилага разпоредбата на чл. 103а, ал. 4.
(3) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) За целите на прилагане на ал. 1 измерването на кокс и въглища на пристанище, включително чрез съоръжение за временно или митническо складиране, се извършва само при внос или въвеждане на територията на страната, както следва:
1. на местата за въвеждане в съответния обект чрез метод „драфт сървей“ от независима инспектираща организация, притежаваща акредитация, за което се съставя съответният документ;
2. на местата за извеждане от съответния обект със средство за измерване и контрол на маса.
(4) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) В случаите по ал. 3, т. 1 по искане на лицето, вместо измерване чрез метод „драфт сървей“, се допуска използването на средство за измерване и контрол на маса.
Чл. 104. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) За извършване на проверките и за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, доколкото не е предвидено друго в този закон. Митническите служители имат правомощията на органи по приходите, а в случаите по чл. 121 и чл. 153, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – и на публични изпълнители. Митническите служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“, имат компетентност по смисъла на чл. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на територията на страната.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За целите на ал. 1 митническите учреждения, определени в § 1, т. 25, буква „в“ от допълнителните разпоредби на Закона за митниците, имат компетенциите на териториални дирекции на Националната агенция за приходите, директорът на Агенция „Митници“ има правомощията на изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, а директорите на териториалните дирекции на Агенция „Митници“ имат правомощията на директори на териториални дирекции в Националната агенция за приходите.
(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Правомощията по чл. 112, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се упражняват от директора на компетентната териториална дирекция или от директора на Агенция „Митници“ или от оправомощени от тях лица. В случаите на чл. 114, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, когато правомощията по чл. 112, ал. 2 от същия кодекс се упражняват от оправомощени от директора на Агенция „Митници“ лица, мотивираното предложение се изготвя от органа, възложил ревизията.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Правомощията на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се упражняват от директора на Агенция „Митници“ или от оправомощени от него лица.
(5) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Информация за издадените от митническите органи ревизионни актове, с които са определени задължения за акциз, се изпраща ежемесечно на Националната агенция за приходите.
(6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) В случаите по чл. 77 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс лицата уведомяват директора на съответната териториална дирекция по седалището на търговеца. Удостоверение за уведомяването се издава от директора на съответната териториална дирекция.
(7) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) В случаите по чл. 78 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс лицата уведомяват Агенция „Митници“.
Чл. 104а. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Данъчната информация по смисъла на чл. 72 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, свързана с прилагането на този закон, се предоставя от митническите органи по реда на същия кодекс.
(2) С цел разкриване или предотвратяване извършването на данъчни нарушения или престъпления митническите органи и органите на Националната агенция за приходите си предоставят по собствена инициатива наличната данъчна информация по чл. 72 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) Данъчната информация, свързана с прилагането на този закон, се обработва, съхранява и унищожава по ред, определен от директора на Агенция „Митници“.
Чл. 105. Държавните и местните органи са длъжни при поискване от страна на орган на митническата администрация да оказват своевременно съдействие при проверката и издирването на обстоятелства или установяването на факти, пряко свързани с правата или задълженията на данъчнозадължените по този закон лица.
Чл. 106. (В сила от 1.07.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г.) Митническата администрация има право да използва информация от приходна или митническа администрация на друга страна, получена в резултат на официално запитване, при определяне задълженията на лицата, извършващи дейности с акцизни стоки, както и да използва тази информация като доказателство в административни и съдебни производства.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Събраната по реда на ал. 1 информация се смята за ново обстоятелство при определянето на правата и задълженията на данъчнозадължените по този закон лица и може да послужи за преразглеждане на влезли в сила акцизни данъчни задължения, когато не са изтекли сроковете за образуване на производството по издаване на ревизионни актове, предвидени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 106а. (1) (Нов – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишен текст на чл. 106а – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Акцизни стоки, които в тримесечен срок от съставянето на протокола за тяхното намиране от митническите органи при осъществявания от тях контрол или от предаването им на митническите органи не са потърсени и за тях не са представени доказателства за собствеността им, се смятат за изоставени в полза на държавата.
(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Акцизни стоки, които в 12-месечен срок от уведомяването за прекратяване на административнонаказателното производство или от влизането в сила на наказателното постановление или от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление не са потърсени, се смятат за изоставени в полза на държавата.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) В срока по ал. 2 собственикът или изрично упълномощено от него лице подава искане за връщане на акцизните стоки до директора на компетентната териториална дирекция, на територията на която се намират.
(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) В 30-дневен срок от писменото искане акцизни стоки подлежат на връщане, освен когато подлежат на събиране като доказателства в друго висящо производство или е насочено принудително изпълнение върху тях.
(5) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Към искането по ал. 1 се представя документ, удостоверяващ начисляването и заплащането на акциза за стоките, подлежащи на връщане. В случай че лицето не разполага с документ за начисляването и заплащането на акциза, акцизът за стоките се определя по реда на чл. 107ж.
(6) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Не се връщат акцизни стоки, притежаването на които е забранено. За тях се прилага редът на чл. 124, ал. 5.
(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Отказът на директора на компетентната териториална дирекция за връщане на акцизните стоки подлежи на обжалване по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 107. (1) (Предишен текст на чл. 107 – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Министърът на финансите издава наредба за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки.
(2) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Анализите за целите на контрола върху акцизните стоки се извършват в лабораториите на Агенция „Митници“.
(3) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Показателите, въз основа на които се изчислява размерът на акциза, както и другите признаци и индикатори от значение за акцизното облагане се определят от лабораториите по ал. 2.
(4) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) При необходимост Агенция „Митници“ може да възложи извършването на изпитвания на външни акредитирани лаборатории.
(5) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) След приключване на съответното производство по отношение на съхраняваните от митническите органи проби от акцизни стоки се прилага редът на чл. 124, ал. 5, 7 и 8.
Глава девета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Раздел I
(Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.12.2009 г.)
Общи разпоредби
Чл. 107а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Митническите органи имат право да изземват и задържат с опис стоките – предмет на нарушение по този закон, както и преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушението, както и стоки и суми за обезпечаване на евентуални вземания във връзка с извършеното нарушение.
Чл. 107б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) До приключване на административнонаказателното и наказателното производство иззетите и задържаните стоки, средства и съоръжения се съхраняват от митническото учреждение.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) При невъзможност за съхранение иззетите и задържаните, отнетите и изоставените в полза на държавата стоки, средства и съоръжения се оставят на отговорно пазене с протокол на нарушителя или на други лица, които отговарят за тях.
(3) За целите на ал. 2 митническите органи запечатват обекта или част от него, в който стоките са оставени на отговорно пазене, както и средствата или съоръженията, послужили и използвани за извършване на нарушението.
Чл. 107в. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Преди приключване на административнонаказателното производство митническите органи могат да се разпореждат с иззетите и задържаните акцизни стоки, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация, както и когато съхраняването им е невъзможно или представлява опасност за живота и здравето на хората или за околната среда.
(2) Стоки, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация, са тези стоки, чието продължително съхраняване е икономически необосновано или води до разходи, превишаващи тяхната стойност. Разходи по съхраняването на стоките са всички разходи, направени от митническите органи във връзка със задържането и съхраняването на стоките, включително разходите по товаренето и разтоварването, транспортирането, складирането, пазенето и други.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Разпореждането и транспортирането на стоките по ал. 1 се извършва по ред, определен с наредбата по чл. 124, ал. 4.
Чл. 107г. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) За обезпечаване на вземания по съставен акт за установяване на нарушение по този закон митническите органи могат да налагат следните обезпечителни мерки:
1. запор на движими вещи и вземания на длъжника, включително по сметки в банки;
2. запор върху стоки в оборот;
3. възбрана върху недвижими имоти.
(2) Обезпечителните мерки се налагат, когато без тях ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на вземанията по ал. 1.
(3) Обезпечителните мерки се налагат в съответствие с размера на вземанията.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Обезпечителните мерки се налагат с постановление на директора на териториалната дирекция, в района на който е установено нарушението.
(5) За неуредените в този член въпроси се прилагат разпоредбите на глава двадесет и четвърта от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 107д. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.12.2009 г.) (1) Когато нарушителят е неизвестен, актът се подписва от актосъставителя и от един свидетел и не се връчва. В този случай се издава наказателно постановление, което влиза в сила от датата на издаването му.
(2) Когато нарушителят е известен, но не е открит на адреса, посочен при връчването на акта за административно нарушение, или е напуснал страната, или е посочил адрес само в чужбина, наказателното постановление не се връчва. Постановлението се смята за влязло в законна сила два месеца след издаването му.
Чл. 107е. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.12.2009 г.) (1) Административнонаказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушение по този закон, както и на преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушението, когато такава мярка е предвидена в този закон.
(2) Когато стоките, средствата или съоръженията по ал. 1 липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната стойност, определена по пазарна цена.
(3) Начинът и редът за определяне на пазарната цена на отнетите в полза на държавата стоки, предмет на нарушение по този закон, както и на преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушението, се определят с правилника за прилагане на закона.
(4) Пазарната цена се определя към момента на извършване на нарушението, а ако това е невъзможно – към момента на неговото установяване.
Чл. 107ж. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато за стоките – предмет на нарушение по този закон, акцизът е заплатен частично или не е заплатен, се дължи акциз на общо основание в случаите:
1. по чл. 107е, ал. 2 – с влязло в сила наказателно постановление за стоките е определена пазарна цена;
2. по чл. 107з, ал. 3, т. 3 – с влязло в сила споразумение за прекратяване на административнонаказателно производство за стоките, за които е заплатена пазарна цена.
(2) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Акциз на общо основание се дължи в случаите по чл. 108, ал. 2, чл. 109, ал. 5 и чл. 123б, ал. 1 при влязло в сила наказателно постановление.
(3) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Размерът на акциза по ал. 1 и 2 се определя с решение на директора на компетентната териториална дирекция, на територията на което е установено нарушението.
(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Определеното задължение с решението по ал. 2 подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването му. След изтичането на срока за доброволно плащане решението подлежи на предварително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., отм., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Решението по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 107з. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2023 г.) (1) Административнонаказателното производство може да приключи със споразумение между наказващия орган и нарушителя в едномесечен срок от направено предложение. Наказващият орган прави предложение за сключване на споразумение в 14-дневен срок от получаване на преписката от актосъставителя, а нарушителят може да направи предложение в 14-дневен срок от връчването на акта. Споразумение за прекратяване на административнонаказателно производство може да бъде постигнато само ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Не могат да бъдат обект на споразумение установени случаи на административни нарушения, при които стоките – предмет на нарушението, застрашават живота или здравето на хората или околната среда или не съответстват на изискванията за качество на продуктите.
(3) Споразумението се изготвя в писмена форма и отразява съгласието на административнонаказващия орган и нарушителя по следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от нарушителя и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието нарушение на акцизното законодателство;
2. какви да бъдат видът и размерът на наказанието;
3. отнемат ли се в полза на държавата стоките – предмет на нарушението, както и преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушение по този закон, или те се заплащат в размер не по-малко от 40 на сто от пазарната им цена.
(4) Споразумението съдържа:
1. датата на сключване на споразумението;
2. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на наказващия орган;
3. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя, точния му адрес и единен граждански номер, а в случай че е чужденец – имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това – и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа;
4. датата на акта, въз основа на който е образувано производството, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;
5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;
6. законовите разпоредби, които са били нарушени виновно;
7. вида и размера на административното наказание;
8. вещите, които се отнемат в полза на държавата, както и преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушение по този закон, или те се заплащат в размер не по-малко от 40 на сто от пазарната им цена;
9. разпореждането с веществените доказателства;
10. банкова сметка, по която да се заплати дължимата глоба или имуществената санкция.
(5) Със споразумението не може да се определя:
1. наказание от вид, различен от предвидения в закона за конкретното административно нарушение;
2. размер на глобата или на имуществената санкция:
а) при първо нарушение – по-нисък от 80 на сто от минималния размер, предвиден за конкретното административно нарушение;
б) при повторно нарушение – по-нисък от 60 на сто от максималния размер, предвиден за конкретното административно нарушение за повторност, или не по-нисък от предвиденото за конкретното административно нарушение, когато не е предвиден максимум;
в) при всяко следващо – по-нисък от максималния размер, предвиден за конкретното административно нарушение, или не по-нисък от предвиденото за конкретното административно нарушение, когато не е предвиден максимум;
3. сума в размер по-малко от 40 на сто от пазарната цена на предмета на нарушението, както и на преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушение по този закон, когато не се отнемат в полза на държавата.
(6) Споразумението се подписва от административнонаказващия орган и от нарушителя или от негов представител, изрично упълномощен за постигане на споразумение.
(7) Когато е съставен акт за установяване на административно нарушение за няколко нарушения, споразумение може да се сключи и само за някое от нарушенията.
(8) В случаите по ал. 7 признанието на лицето, с което е сключено споразумение по въпросите, посочени в ал. 3, не може да се използва като доказателство за виновността му за другите нарушения, за които е съставен актът за установяване на административно нарушение.
(9) Със споразумението страните договарят режим на отнемане на вещи в полза на държавата съгласно ал. 3, т. 3. Когато със споразумението се извършва разпореждане с веществени доказателства или се отнемат в полза на държавата вещи, които не принадлежат на нарушителя, за сключването му е необходимо писмено съгласие на собственика на вещите, което става неразделна част от споразумението. В случай че собственикът не даде съгласие за разпореждане с веществени доказателства или за отнемане на вещи в полза на държавата или не може да бъде открит, наказващият орган се произнася по въпроса за веществените доказателства и за отнемането на вещите в полза на държавата с наказателно постановление, което подлежи на обжалване по реда на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания.
(10) Когато със споразумението е наложено административно наказание глоба или имуществена санкция, нарушителят приема да ги заплати в срок до 14 дни от сключване на споразумението.
(11) Споразумението влиза в сила от деня на заплащане на глобата или имуществената санкция. Споразумението е окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно постановление.
(12) В случай че глобата или имуществената санкция не бъде платена в срока по ал. 10, наказващият орган обявява, че споразумение не е постигнато с мотивирано постановление, което не подлежи на обжалване или протест, и издава наказателно постановление.
(13) Когато не бъде постигнато споразумение, наказващият орган издава наказателно постановление, като не може да ползва признанието на лицето, срещу което е съставен акт за установяване на административно нарушение, по въпросите, посочени в ал. 3, като доказателство за виновността му.
(14) Издаването на наказателно постановление, без да е направено предложение по ал. 1, изречение второ, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
(15) Алинеи 1 – 14 се прилагат съответно за еднолични търговци и за юридически лица.
Раздел II
(Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.12.2009 г.)
Административни наказания
Чл. 108. (1) Лице, което е задължено и не се регистрира по този закон, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.
(2) В случаите по ал. 1 освен наказанието лицето дължи и сумата на неначисления акциз за произведените акцизни стоки до датата на установяване на нарушението.
Чл. 108а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) (1) Който съхранява, предлага или продава в търговски складове или обекти тютюневи изделия в нарушение на чл. 100а, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., съответно му се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 2000 до 5000 лв., а имуществената санкция – от 4000 до 8000 лв.
(3) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за лицата по чл. 90е, съхраняващи, предлагащи или продаващи тютюневи изделия от транспортни средства, за които е предоставена информацията по чл. 90б, ал. 3 и 4.
Чл. 109. (1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 60, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 6000 лв., а имуществената санкция – от 4000 до 12 000 лв.
(3) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Лице, което смесва биогорива с течни горива от нефтен произход извън данъчен склад, за които не е бил платен акциз изцяло или частично, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 25 000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 25 000 до 50 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.
(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) При повторно нарушение по ал. 3 глобата е в размер от 20 000 до 50 000 лв., а имуществената санкция – от 50 000 до 100 000 лв.
(5) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) В случаите по ал. 1, 2, 3 и 4 освен наказанието лицето дължи и сумата на неначисления акциз за произведените акцизни стоки до датата на установяване на нарушението.
Чл. 109а. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 91а, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 4000 лв., а имуществената санкция – от 2000 до 6000 лв.
Чл. 110. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) Лице, което не внесе дължимия акциз в срока по чл. 44, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци, и с глоба в размер от 100 до 1000 лв. – за физическите лица.
(2) Лице, което не подаде акцизна декларация в срока по чл. 87, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци, и с глоба в размер от 50 до 1000 лв. – за физическите лица.
(3) Лице, което не предостави в срок информация по чл. 88а, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 1, 2 и 3 имуществената санкция е в размер от 500 до 3000 лв., а глобата е в размер от 300 до 2000 лв.
(5) Лице, получило удостоверение за освободен от акциз краен потребител, което не представи рекапитулативна декларация или не представи отчета по чл. 28а в установения срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 500 до 3000 лв.
Чл. 111. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Лице, което не спази срока за уведомяване при промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на данъчния склад или удостоверението за регистрация по този закон, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.
(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Лице, което не спази разпоредбата на чл. 65, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., отм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 имуществената санкция е в размер от 1000 до 5000 лв.
Чл. 112. (1) Лице, което, като е задължено, не начисли акциз, се наказва с имуществена санкция в двоен размер на неначисления акциз, но не по-малко от 500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двойния размер на неначисления акциз, но не по-малко от 1000 лв.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) При нарушение по ал. 1, когато лицето е начислило данъка в периода, следващ периода, през който акцизът е следвало да бъде начислен, имуществената санкция е в размер 5 на сто от акциза, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.
(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) При нарушение по ал. 1, когато лицето е начислило данъка в период, следващ периода по ал. 3, имуществената санкция е в размер 10 на сто от акциза, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 600 лв.
Чл. 112а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Лице, което, като е задължено, не регистрира електронен опростен административен документ в нарушение на чл. 91в, ал. 1, се наказва с имуществена санкция, в размер 100 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на санкцията е 300 лв.
(3) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Който изпраща, получава, държи или превозва акцизни стоки в нарушение на чл. 91в, ал. 1 – 6, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 4000 до 8000 лв.
(4) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Физическо лице, което изпраща, пренася или превозва за друга държава членка тютюневи изделия или алкохолни напитки в нарушение на ограниченията в чл. 91в, ал. 7, се наказва с глоба в размер от 1000 до 4000 лв., а при повторно нарушение – с глоба в размер от 3000 до 6000 лв.
Чл. 112б. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) Лице, при което митническите органи установят липси на акцизни стоки, което обстоятелство не е отразено в материалната отчетност на лицето, се наказва с имуществена санкция в размер на акциза, дължим за липсващата акцизна стока, но не по-малко от 500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двойния размер на дължимия акциз за липсващата акцизна стока, но не по-малко от 1000 лв.
(3) Лице, при което митническите органи установят излишъци на акцизни стоки, което обстоятелство не е отразено в материалната отчетност на лицето, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 3 имуществената санкция е в размер от 5000 до 30 000 лв.
Чл. 113. (1) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Лице, което не отрази издаден или получен данъчен документ или придружителен административен документ/електронен административен документ в счетоводството си или в регистъра „Дневник за стоковите наличности“, или в акцизната декларация за съответния данъчен период, или използва в счетоводството си документи с невярно съдържание, подправени или неистински документи, водещи до определяне на дължимия акциз в по-малък размер или на акциза за възстановяване в по-голям размер, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на имуществената санкция е от 500 до 20 000 лв.
Чл. 113а. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г., отм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г.)
Чл. 114. (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., предишен текст на чл. 114 – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 103а, ал. 1, 2, 4, 5 и 7, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 50 000 лв.
(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите, когато митническите органи констатират, че средството за измерване и контрол не е пломбирано, липсват знаци или пломбите или знаците за удостоверяване на резултатите от метрологичен контрол върху средството за измерване и контрол са с нарушена цялост и/или с изтекъл срок на валидност, санкцията по ал. 1 не се налага, ако лицето е уведомило митническите органи по реда и начина, определени с наредбата по чл. 103а.
Чл. 114а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Лице, което наруши чл. 91б, ал. 1 и 5, или промени транспортното средство без предварително уведомяване на компетентната териториална дирекция по реда на чл. 91б, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в двоен размер на акциза, но не по-малко от 4000 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двоен размер на акциза, но не по-малко от 8000 лв.
(3) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 91б, ал. 2, 3 и 4, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на акциза, но не по-малко от 6000 лв., а при повторно нарушение – в двойния размер на акциза, но не по-малко от 10 000 лв.
Чл. 115. Лице, което наруши разпоредбата на чл. 92, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 4000 до 10 000 лв.
Чл. 115а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Лице вложител, което наруши разпоредбата на чл. 92а, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 7000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 10 000 лв., а имуществената санкция е от 6000 до 14 000 лв.
Чл. 115б. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Лице вложител, което не подаде информация по чл. 47а, ал. 1, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данните по чл. 47а, ал. 2, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 7000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 10 000 лв., а имуществената санкция е от 6000 до 14 000 лв.
Чл. 115в. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2020 г., изм. – ДВ, бр. 11 от 2024 г., в сила от 06.02.2024 г.) Лицензиран складодържател, който откаже да предостави ползване на складов капацитет по чл. 65, ал. 10, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 000 до 1 000 000 лв., а при повторно нарушение – от 750 000 до 1 500 000 лв.
Чл. 116. (1) (Предишен текст на чл. 116 – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 93, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 50 000 лв.
(2) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Имуществената санкция по ал. 1 се налага и на лицата, нарушили условията и реда за инсталиране и използване на глобалната система за позициониране и средствата за измерване и контрол, както и предаването на данни към Агенция „Митници“.
Чл. 117. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 94а, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 200 до 1000 лв., а имуществената санкция – от 10 000 до 50 000 лв.
Чл. 118. (1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 95, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 6000 лв., а имуществената санкция – от 6000 до 20 000 лв.
Чл. 119. (1) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 96, 97 и 98, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 200 до 600 лв., а имуществената санкция – от 6000 до 20 000 лв.
Чл. 120. (1) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 1 и 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 1, 3 и 5, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.
(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 99, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При повторно нарушение по ал. 2 глобата е в размер от 200 до 600 лв., а имуществената санкция – от 6000 до 20 000 лв.
(5) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Който наруши забраната на чл. 99, ал. 6 и 7, се наказва с глоба за физическите лица в размер от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата е в размер от 1000 до 2000 лв., а имуществената санкция – в размер от 5000 до 10 000 лв.
(6) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Който наруши разпоредбите на чл. 99, ал. 14 – 16, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 5000 до 15 000 лв.
Чл. 121. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 64, ал. 1 – 4, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 6000 лв., а имуществената санкция – от 4000 до 12 000 лв.
(3) Лице, което произвежда или внася акцизни стоки и ги облепва с неистински или подправени бандероли или с бандероли с изтекъл срок на валидност, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 5000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 10 000 лв.
(4) Лице, което наруши реда или начина за въвеждане на бандероли, се наказва с имуществена санкция в размер 2000 лв., а при повторно нарушение – 4000 лв.
(5) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Лице, което поставя, съхранява, пренася или превозва употребявани акцизни бандероли в нарушение на изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.
(6) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Алинея 5 се прилага и за употребяваните бандероли, облепени върху опаковките на тютюневи изделия или алкохолни напитки, за които не са били предназначени.
Чл. 122. (1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 101, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 200 до 600 лв., а имуществената санкция – от 6000 до 20 000 лв.
Чл. 122а. (Нов – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) На лице, което е манипулирало, премахнало или въздействало по друг неправомерен начин върху средствата по чл. 102, ал. 3, т. 3 или върху техническите устройства по чл. 102а, се налага глоба в размер от 1000 лв. до 10 000 лв. за физическите лица и имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 20 000 лв. за юридическите лица и едноличните търговци.
(2) На лице, което е манипулирало или въздействало по друг неправомерен начин върху средствата за измерване и контрол по чл. 93, ал. 6, т. 2 и чл. 103а, както и върху оборудване, софтуер и мрежа, осигуряващи или свързани с предаване на данни, се налага глоба в размер от 1000 лв. до 10 000 лв. за физическите лица и имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 30 000 лв. за юридическите лица и едноличните търговци.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер до 15 000 лв., но не по-малко от 3000 лв., а имуществената санкция – в размер до 30 000 лв., но не по-малко от 6000 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 2 глобата е в размер до 15 000 лв., но не по-малко от 3000 лв., а имуществената санкция – в размер до 50 000 лв., но не по-малко от 10 000 лв.
(5) Глобата и имуществената санкция по ал. 1 и 2 се налагат и на лицата по чл. 102а, ал. 5.
Чл. 122б. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) Лице, което наруши чл. 47б, ал. 2 – 9 и ал. 12, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., като при повторно нарушение санкцията е в размер от 2000 до 8000 лв.
(2) Лице, което наруши чл. 47б, ал. 1, 10 и 11, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв., като при повторно нарушение санкцията е в размер от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 123. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Физическо лице, което държи, предлага, продава, превозва или пренася акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 500 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 1000 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) На юридическо лице или едноличен търговец, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се налага имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Алинея 2 не се прилага за акцизни стоки, необлепени с бандерол, поставени под режим отложено плащане на акциз.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато юридическо лице или едноличен търговец, който държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки, установи при получаване на доставката наличието на акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност или с бандерол, който не отговаря на изискванията на чл. 64, ал. 4, изготвя незабавно опис на стоките по образец, утвърден от министъра на финансите, и писмено уведомява в тридневен срок, считано от датата на приемането или получаването на стоката, компетентното митническо учреждение по местонахождението на обекта. В този случай на лицето, уведомило компетентния орган, санкцията по ал. 2 не се налага.
(5) Санкциите по ал. 1 и 2 се налагат на лицето, което държи на склад или превозва акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или бандерол с изтекъл срок на валидност, в случаите, когато не може да се открие собственикът.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лице, което държи, пренася, превозва, предлага или продава алкохолни напитки и тютюневи изделия, облепени с бандерол DUTY FREE, съответно с надпис, който задължително съдържа думите DUTY FREE, се наказва с глоба или с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 700 лв. – за физическите лица, и не по-малко от 1000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци, а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв.
(7) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Алинея 6 не се прилага, когато акцизните стоки са под митнически надзор по смисъла на Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с извършване на митническите формалности или са под режим отложено плащане на акциз, или попадат под нормативно определените количествени прагове, или се държат, предлагат и продават в търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, или когато за акцизните стоки е заплатен дължимият акциз.
(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При установяване на тютюневи изделия без бандерол или облепени с неистински или подправен бандерол, или с бандерол с изтекъл срок на валидност, или с бандерол, съответно с надпис по ал. 6, в автомати за продажба на тютюневи изделия, санкциите по ал. 1 и 2 се налагат на лицето, което е получило разрешение за търговия с тютюневи изделия от тези автомати, съгласно българското законодателство.
Чл. 123а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) Който избегне пълното или частичното внасяне на дължимия по този закон акциз, се наказва с глоба в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв.
(2) Който избегне пълното или частичното обезпечаване на дължимия по този закон акциз, се наказва с глоба в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв.
(3) В случаите по ал. 2, когато дължимият акциз е начислен и внесен, на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер 500 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 глобата е в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция – в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 4000 лв.
Чл. 123б. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) За количествата установени липси на отпадъците по чл. 12, ал. 4 и при неизпълнение на задължението по чл. 12, ал. 4 се дължи акциз по ставката, определена в чл. 38, като лицата се наказват с глоба или с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв. – за физическите лица, и не по-малко от 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци, а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за физическите лица, и не по-малко от 4000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.
(2) Лице, което държи, предлага, продава, превозва или пренася отпадъци по чл. 12, ал. 4, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение – с глоба в размер от 400 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 4000 лв.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Алинея 2 не се прилага, когато отпадъци по чл. 12, ал. 4 са под митнически надзор по смисъла на Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с извършване на митническите формалности или са под режим отложено плащане на акциз, или се държат или транспортират от лицата по чл. 12, ал. 4, т. 1 и ал. 5.
Чл. 124. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите на нарушения по чл. 108а, чл. 114а, чл. 115, 116, 117, 118, чл. 120, ал. 1 и 2, чл. 121, ал. 1 – 3 и 5, чл. 122, 123, ал. 1, 2, 4 и 6, чл. 123б, ал. 2 и чл. 126, както и в случаите, когато извършителят е неизвестен, стоките – предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са.
(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Средствата – собственост на нарушителя, послужили за извършване на нарушение по този закон, се отнемат в полза на държавата, освен ако стойността им явно не съответства на тежестта на нарушението.
(3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Всички съоръжения, използвани за извършване на нарушение по чл. 109, се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са.
(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Министърът на финансите издава наредба, с която определя условията и реда за разпореждане и транспортиране на отнетите в полза на държавата стоки по ал. 1, 2 и 3, по чл. 106а и акцизните стоки по чл. 107в.
(5) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Иззетите и задържаните, отнетите и изоставените в полза на държавата акцизни стоки са под контрола на митническите органи и подлежат на преработка или унищожаване. Отнетите в полза на държавата стоки, които подлежат на преработка, се смятат за поставени под режим отложено плащане на акциз.
(6) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) В случаите на унищожаване на задържани, отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки действията се извършват от органа, който ги е задържал под контрола на митническите органи.
(7) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)
(8) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Отнети в полза на държавата енергийни продукти, които са годни за употреба и не представляват опасност за живота и здравето на хората или за околната среда, могат да се предоставят безвъзмездно на лечебни заведения, детски градини, училища и социални заведения, държавни и общински учреждения, както и на хора с увреждания или на крайно нуждаещи се лица. Условията и редът за предоставяне се определят с наредбата по ал. 4.
(9) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Отпадъците от тютюн по чл. 123б, ал. 2 се унищожават.
Чл. 123в. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2020 г.) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 99а, ал. 1, се наказва с глоба за физическите лица в двойния размер на акциза, но не по-малко от 1000 лв., или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в двойния размер на акциза, но не по-малко от 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в двойния размер на акциза, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция – в двойния размер на акциза, но не по-малко от 4000 лв.
(3) Наказанията по ал. 1 и 2 не се налагат на лица – пощенски оператори по смисъла на Закона за пощенските услуги, които са уведомили митническите органи за наличие на пратка, съдържаща акцизните стоки или отпадъци от тютюн по чл. 99, и са съдействали за установяване на нейния изпращач и получател.
Чл. 123г. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) (1) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 101б, се наказва с глоба – за физически лица, двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в двойния размер на акциза, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция – в двойния размер на акциза, но не по-малко от 4000 лв.
Чл. 124. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., доп. – ДВ, бр. 14 от 2020 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) В случаите на нарушения по чл. 108а, чл. 112а, ал. 3 и 4, чл. 114а, чл. 115, 116, 117, 118, чл. 120, ал. 1 и 2, чл. 121, ал. 1 – 3 и 5, чл. 122, 123, ал. 1, 2, 4 и 6, чл. 123б, ал. 2,чл. 123в и чл. 126, ал. 1 и 2, както и в случаите, когато извършителят е неизвестен, стоките – предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са.
(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Средствата и/или съоръженията – собственост на нарушителя, послужили за извършване на нарушение по този закон, се отнемат в полза на държавата, освен ако стойността им явно не съответства на тежестта на нарушението.
(3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Всички съоръжения, използвани за извършване на нарушение по чл. 109, се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са.
(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Министърът на финансите издава наредба, с която определя условията и реда за разпореждане и транспортиране на иззетите и задържаните, отнетите и изоставените в полза на държавата стоки по ал. 1, 2 и 3, и акцизните стоки по чл. 107в.
(5) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Иззетите и задържаните, отнетите и изоставените в полза на държавата акцизни стоки са под контрола на митническите органи и подлежат на продажба, преработка или унищожаване. Отнетите и изоставените в полза на държавата стоки, които подлежат на продажба или преработка, се смятат за поставени под режим отложено плащане на акциз.
(6) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Продажбата на акцизни стоки по ал. 5 се извършва от митнически служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“ или на оправомощено от него лице, по ред, определен с наредбата по чл. 124, ал. 4.
(7) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) В случаите на унищожаване на задържани, отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки действията се извършват от органа, който ги е задържал под контрола на митническите органи.
(8) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Отнети и изоставени в полза на държавата енергийни продукти, които са годни за употреба и не представляват опасност за живота и здравето на хората или за околната среда, могат да се предоставят безвъзмездно на лечебни заведения, детски градини, училища и социални заведения, държавни и общински учреждения, както и на хора с увреждания или на крайно нуждаещи се лица. Условията и редът за предоставяне се определят с наредбата по ал. 4.
(9) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Отпадъците от тютюн по чл. 123б, ал. 2 се унищожават.
Чл. 124а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите по чл. 108, 108а, 109, 114, 114а, 115, 117, 120, 121, 122, чл. 123, ал. 1, 2 и 6, чл. 123а и 126 лицето се лишава и от право да упражнява определена дейност или дейности в обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок от един месец.
(2) В случаите на повторно нарушение по ал. 1 лицето се лишава от право да упражнява определената дейност или дейности за срок от 2 до 6 месеца.
(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) Наказанието по ал. 1 и 2 не се налага в случаите, когато е сключено споразумение за прекратяване на административно-наказателното производство по реда на чл. 107з.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Изпълнението на административното наказание по ал. 1 и 2 се прекратява от органа, който го е наложил, по искане на нарушителя, след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.
Чл. 124б. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При налагане на административно наказание по чл. 124а се прилага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок един месец, а при повторно нарушение – за срок от 2 до 6 месеца.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на директора на компетентната териториална дирекция или на оправомощено от него длъжностно лице по местонахождението на обекта.
(3) Заповедта подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.
(4) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е наложил, по искане на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето.
Чл. 124в. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) (1) При налагане на принудителната административна мярка по чл. 124б, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на нарушителя, а наличните стоки, с изключение на тези, които са предмет на нарушение, се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице в срок, определен от органа, наложил принудителната административна мярка.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Когато отстраняването е свързано със значителни затруднения и/или със значителни разходи, органът, постановил мярката по чл. 124б, ал. 1, може да разпореди оставяне на стоките в обекта или обектите на отговорността на нарушителя. Разпореждането не се отнася за стоките – предмет на нарушението.
(3) В случаите на ал. 1, когато отстраняването на стоките не се извърши в определения срок, митническият орган ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, за сметка на задълженото лице и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба.
Чл. 125. (В сила от 1.07.2006 г. – ДВ, бр. 91 от 2005 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Освободен от акциз краен потребител, който е получил енергийни продукти и ги е употребил за цели, различни от указаните в удостоверението за освобождаване от акциз и не е заплатил дължимия за стоките акциз по реда на този закон, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на акциза, дължим за моторни горива от съответния вид, но не по-малко от 5000 лв.
(2) При повторно нарушение удостоверението се отнема, а имуществената санкция по ал. 1 е не по-малка от 10 000 лв.
(3) В случаите по ал. 2 лицето заплаща и размера на акциза, дължим за моторни горива от съответния вид, за наличните към момента на отнемането на удостоверението количества.
(4) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., отм., бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.).
Чл. 126. (1) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.04.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., предишен текст на чл. 126 – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.04.2023 г.) На лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или търговски документ по чл. 73б, ал. 16 или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага:
1. глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за физическите лица;
2. имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 4000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.
(2) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Наказанията по ал. 1 се налагат и на лице, което държи, превозва, претоварва или доставя/получава акцизни стоки в нарушение на забраните и изискванията за данъчните и другите документи по чл. 101в, ал. 1, 2, 3 или 5.
(3) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Наказанията по ал. 2 не се налагат при липсващи документи по чл. 101в, ал. 5, т. 2 или липсваща заверка по чл. 101в, ал. 7, ако са изпълнени едновременно следните условия:
1. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) до завършване на проверката от лицето или негов законен представител е декларирана писмено пред митническите органи информация, идентифицираща доставчика, транспортните средства, вида, количеството, точното място и датата на получаване на течните горива;
2. митническите органи са установили, че към датата на проверката, за регистрирания електронен акцизен данъчен документ не са декларирани по реда на чл. 118, ал. 10 или отчетени по реда на чл. 118, ал. 11 от Закона за данък върху добавената стойност други доставки или получаване на същите количества горива, или доставки/получаване, с които се надхвърля общото количество на освободените за потребление течни горива по документа.
(4) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., отм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)
Чл. 126а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) (Предишен текст на чл. 126а – ДВ, бр. 44 от 2009 г., изм., бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.12.2009 г.) Всяко нарушение на разпоредбите на този закон и на нормативните актове по прилагането му, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв.
(2) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Със същото наказание се наказва и лице, което не окаже съдействие или възпрепятства митническите органи при упражняването на правомощията им, както и лице, което е длъжно по този закон да предостави на тези органи стоки, документи и сведения, но откаже това.
Чл. 126б. (1) (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишен текст на чл. 126б – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) За маловажни случаи на нарушения по чл. 120, 122, 123, 126 и 126а установени при извършването им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
(2) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Маловажни случаи по ал. 1 са тези, при които двойният размер на акциза за стоките – предмет на нарушението, не надвишава 100 лв.
Чл. 126в. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) Който наруши чл. 103, ал. 8 и 9, се наказва с глоба за физическите лица в размер от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 2000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 7000 лв., а имуществената санкция – в размер от 5000 до 15 000 лв.
Чл. 127. (1) Митнически орган, който не издаде в 7-дневен срок удостоверение за наличие или липса на задължения по този закон, се наказва с глоба до 250 лв., а при повторно нарушение – до 500 лв.
(2) Актовете за нарушения се съставят от длъжностните лица от инспектората към министъра на финансите, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите.
Чл. 128. (1) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Актовете за нарушения се съставят от митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници“ или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) В случаите, когато констатират нарушения по чл. 123, ал. 1, 2 и 6, полицейските органи на Министерството на вътрешните работи съставят актовете за установяване на нарушения или фишовете по чл. 126б, като наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници“ или от оправомощени от него длъжностни лица.
(4) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите, когато се установят нарушения по чл. 115а и 115б, органите по приходите на Националната агенция за приходите съставят актовете за установяване на нарушения, като наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощени от него длъжностни лица.
(5) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) В случай на нарушение по чл. 120, ал. 5 мястото на извършване на нарушението е постоянният адрес за физическите лица или седалището и адресът на управление за юридическите лица.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. (1) (В сила от 01.07.2006 г.) Този закон отменя Закона за акцизите (обн., ДВ, бр. 19 от 1994 г.; изм., бр. 58 и 70 от 1995 г., бр. 21, 56 и 107 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г., бр. 15, 89 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 45 и 118 от 2002 г.; попр., бр. 9 от 2003 г.; изм., бр. 37, 103 и 112 от 2003 г., бр. 53 и 113 от 2004 г.), с изключение на чл. 11, ал. 9 и 10, чл. 12в, чл. 17а, ал. 10, § 2, т. 25 от допълнителните разпоредби, § 26 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите (ДВ, бр. 110 от 2001 г.) и § 20 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите (ДВ, бр. 118 от 2002 г.), които се прилагат до приемането на закон за безмитната търговия.
(2) (В сила от 15.11.2005 г.) Лицата по § 20, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите (ДВ, бр. 118 от 2002 г.) с разрешения, чиито срок е изтекъл след 31 юли 2005 г., продължават дейността си на безмитни оператори до приемането на закон за безмитната търговия.
(3) (В сила от 01.07.2006 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
§ 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Започналите към 30 юни 2006 г. включително производства по установяване и събиране на задължения за акциз, както и започналите до тази дата производства по възстановяване на акциз се довършват от органите на Националната агенция за приходите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Начисленият акциз до 30 юни 2006 г. включително се декларира и внася по реда и в сроковете по Закона за акцизите и правилника за прилагането му.
(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) За задълженията за акциз, възникнали до 30 юни 2006 г. включително, се прилагат разпоредбите на Закона за акцизите, като установяването, обезпечаването и събирането се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.
(4) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Предоставените до 30 юни 2006 г. включително обезпечения по Закона за акцизите, се освобождават или усвояват от органите на Националната агенция за приходите по реда и при условията на Закона за акцизите и правилника за прилагането му.
§ 2а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) (1) Лицензираните складодържатели имат право да си възстановят платения до 30 юни 2006 г. акциз за:
1. етилов алкохол (алкохолосъдържащи суровини), вложен при производството на алкохолни напитки;
2. предназначени за преработка газове с кодове по КН 290124100, 271114000, 290122000 и 290121000, претърпели специфична или химическа преработка в крайни акцизни продукти;
3. предназначени за преработка тежки масла с кодове по КН 271019710 и 271019750 и за предназначени за преработка тежки горива с кодове по КН 271019510 и 271019550, претърпели специфична или химическа преработка в крайни акцизни продукти;
4. нискооктанов бензин, вложен в производството на етилен;
5. етилен, вложен в производството на етилендихлорид.
(2) Възстановяването се извършва след освобождаването за потребление на акцизните стоки, в които са вложени стоките по ал. 1, съответно след реализацията на етилендихлорида, но не по-късно от 1 юли 2007 г.
(3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Срокът по ал. 2 не се прилага за акцизните стоки по ал. 1, т. 1.
§ 2б. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Годишната разходна норма по чл. 32, ал. 3 за 2006 г. е 4,4 литра на декар за регистрирана обработваема земеделска земя.
§ 3. Документите, за които с този закон е предвиден образец, се определят с правилника за прилагане на закона.
§ 4. (В сила от 15.11.2005 г.) Министърът на финансите издава правилник за прилагане на закона в срок 6 месеца от обнародването му в „Държавен вестник“.
§ 5. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Наредбите по чл. 21, ал. 3, чл. 25, ал. 2, чл. 107 и чл. 124, ал. 2 се издават в срок три месеца от влизането в сила на този закон.
§ 6. Министърът на финансите:
1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) определя със заповед информацията от регистрите по чл. 24г, ал. 1, чл. 54, ал. 1 и чл. 56, ал. 2, която е публична;
2. може да определи съвместно с управителя на Българската народна банка специален ред за внасянето на данъка.
§ 6а. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 09.07.2022 г., отм. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.)
§ 6б. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 09.07.2022 г., отм. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.)
§ 6в. (Нов – ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.03.2023 г.) (1) Лицата, които произвеждат течности за електронни цигари, съдържащи никотин, в случай че в срок до 31 март 2023 г. подадат по реда на този закон заявление за издаване на лиценз за управление на данъчен склад, могат да продължат дейността си до произнасяне на директора на Агенция „Митници“, но не по-късно от 30 септември 2023 г., при спазване на разпоредбите относно задълженията на лицензираните складодържатели.
(2) Лицата, които продават, съхраняват и предлагат течности за електронни цигари, съдържащи никотин, в случай че в срок до 31 март 2023 г. подадат по реда на този закон искане за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, могат да продължат дейността си на местата по чл. 90б до влизането в сила на съответния акт на директора на териториалната дирекция, но не по-късно от 31 май 2023 г.
(3) Лицата по ал. 2 могат да реализират в търговската мрежа наличните към 30 септември 2023 г. течности за електронни цигари, съдържащи никотин, без поставен бандерол до 31 декември 2023 г. След 31 декември 2023 г. течностите за електронни цигари, съдържащи никотин, следва да са с поставен бандерол.
(4) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) Лицата, които произвеждат течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин, могат да продължат дейността си, при условие че подадат по реда на този закон писмено искане за издаване на лиценз за управление на данъчен склад в срок до 31 август 2023 г. В този случай лицата продължават дейността си до произнасяне на директора на Агенция „Митници“, но не по-късно от 31 октомври 2023 г., при спазване на разпоредбите относно задълженията на лицензираните складодържатели.
(5) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) До 31 януари 2024 г. течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин, могат да бъдат освобождавани за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 без поставен бандерол върху потребителската опаковка от:
1. лицата по ал. 4;
2. лицензираните складодържатели, на които в обхвата на лиценза за управление на данъчен склад са включени и течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин;
3. лицата, които внасят на територията на страната течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин;
4. лицата, които въвеждат на територията на страната течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин.
(6) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) Лицата, които продават, съхраняват и предлагат течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин, могат да продължат дейността си, при условие че по реда на този закон подадат писмено искане за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия в срок до 31 август 2023 г. В този случай лицата продължават дейността си на местата по чл. 90б до влизането в сила на съответния акт на директора на териториалната дирекция, но не по-късно от 31 октомври 2023 г.
(7) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) Лицата по ал. 6 прилагат към искането и опис за наличните към 1 август 2023 г. в съответния обект течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин.
(8) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) Лицата, които притежават валидно разрешение за търговия с тютюневи изделия и които продават, съхраняват и предлагат течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин, могат да продължат дейността си, при условие че подадат опис за наличните към 1 август 2023 г. в съответния обект течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюн, съдържащи никотин. Описът се подава в срок до 31 август 2023 г. до директора на териториалната дирекция по местонахождение на съответния обект.
(9) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) Лицата по ал. 6 и 8 могат да реализират в търговската мрежа течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюн, съдържащи никотин, без поставен бандерол до 30 април 2024 г. След 30 април 2024 г. течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюн, съдържащи никотин, следва да са с поставен бандерол върху потребителската опаковка.
§ 6г. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2024 г. ) От датата на въвеждане на еврото в Република България тютюневите изделия се освобождават за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 с изписана върху потребителската опаковка или върху бандерола (за пури и пурети) продажна цена в евро.
§ 7. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г., бр. 34 и 110 от 2001 г., бр. 45, 61, 62 и 119 от 2002 г., бр. 42 и 109 от 2003 г., бр. 18, 53 и 107 от 2004 г., бр. 39 от 2005 г.) се правят следните допълнения:
1. Създава се чл. 2г:
„Чл. 2г. (1) Лицата, които организират хазартни игри с хазартни игрални автомати, съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка и други хазартни съоръжения в игрално казино, вместо с корпоративен данък за печалбите и/или с окончателен данък по чл. 2а за хазартните игри с хазартен игрален автомат, съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка в игрално казино за игрална маса и други игрални съоръжения в казино, се облагат с окончателен данък върху съответното съоръжение.
(2) Лицата по ал. 1 начисляват и внасят данъка в съответната териториална данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация на авансови тримесечни вноски и изпращат копие от платежното нареждане до териториалната данъчна дирекция по местонахождението на игралната зала, обекта за осъществяване на залаганията или казиното и до контролния орган по хазарта. Вноските се внасят за всеки обект за хазартна дейност с отделно платежно нареждане, в което се посочват местонахождението и адресът на обекта. Лицата по ал. 1 подават декларация за съответното тримесечие по образец, утвърден от министъра на финансите, в сроковете за внасяне на данъка.
(3) Данъкът по ал. 1 се внася съответно до 3 януари за първото тримесечие на календарната година, до 1 април – за второто тримесечие, до 1 юли – за третото тримесечие, и до 1 октомври – за четвъртото тримесечие на календарната година.
(4) За всички останали дейности облагането на лицата по ал. 1 се извършва по общия ред.“
2. Създава се чл. 46г:
„Чл. 46г. Данъкът по чл. 2г е в размер, както следва:
1. за хазартен игрален автомат или за съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета – 300 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;
2. за рулетка в казино за игрална маса – 18 000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;
3. за друго игрално съоръжение в казино – 3000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение.“
3. В чл. 67а се създават ал. 7, 8 и 9:
„(7) Лице, което провежда хазартни игри или използва игрални автомати и игрални съоръжения по чл. 2г, без да е заплатило дължимия данък, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в двойния размер на дължимия данък, но не по-малко от 3000 лв.
(8) При повторно нарушение по ал. 7 размерът на глобата или на имуществената санкция е в двойния размер на дължимия данък, но не по-малко от 5000 лв.
(9) Санкциите по ал. 7 и 8 се прилагат независимо от санкциите, предвидени в други закони, като в тридневен срок от установяването на нарушението се уведомяват контролните органи по Закона за хазарта.“
§ 8. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45 и 86 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7, ал. 8 се създава изречение второ: „Длъжностните лица от инспектората при министъра на финансите имат право на достъп до всички сведения и документи в митническата администрация във връзка с извършваните от тях проверки.“
2. В чл. 17, ал. 1, т. 6, изречение първо след думите „предвидено със закон“ се добавя „по искане на длъжностните лица от инспектората към министъра на финансите“.
§ 9. До влизане в сила на акта за издаване на лиценз за управление на данъчен склад или на отказа за неговото издаване, заварените към 1 януари 2006 г. производители на акцизни стоки, които подадат до 1 март 2006 г. искане за лицензиране, продължават дейността си по реда на този закон като лицензирани складодържатели.
§ 9а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г. ) Данъчно задължените лица, които са длъжни да използват средства за измерване и контрол по чл. 4, т. 55, букви „г“, „к“, „л“ и „п“, се привеждат в съответствие в срок до 6 месеца от постановяване на положително решение на Европейската комисия по процедура по нотификация, предприета от Министерството на финансите.
§ 9б. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) В срок до 31 март 2018 г. началниците на митници извършват служебна пререгистрация на издадените удостоверения за регистрации по чл. 57а, ал. 1, т. 2 по седалището на лицата с изключение на лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво.
§ 10. В Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 29 се изменя така:
„Чл. 29. (1) Цигари местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар по цени, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(2) Условията и редът за регистриране на цените на тютюневите изделия, освен тези по ал. 1, местно производство и от внос, търговията с тютюневи изделия и контролът върху тях се определят с наредба на Министерския съвет.“
2. (В сила от 15.11.2005 г.) В преходните и заключителните разпоредби се създава § 3а:
„§ 3а. Министерският съвет в срок до 1 януари 2006 г. приема необходимите изменения и допълнения в подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона.“
§ 11. Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.
§ 12. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на:
1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) разпоредбите на чл. 1 – 31, чл. 32, чл. 33, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 и ал. 2, чл. 34 – 46, чл. 59 – 128, § 1, ал. 1 относно отмяната на Закона за акцизите, както и § 1, ал. 3, които влизат в сила от 1 юли 2006 г.;
2. разпоредбите на § 1, ал. 2, § 4 и § 10, т. 2, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в „Държавен вестник“.
3. (нова – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 1 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2009 г.
____
Законът е приет от ХL Народно събрание на 2 ноември 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
ИЗМЕНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(Обн. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква „д“ и т. 4, буква „в“, § 11, т. 1, буква „б“ и § 14, т. 12 от преходните и
заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
(Обн. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 21. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с
„Административнопроцесуалния кодекс“.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II „Обжалване по съдебен ред“, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т.
3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, §
62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата „окръжния“ с „административния“ и замяната на думите „Софийския градски съд“ с „Административния съд –
град София“, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР
(Обн. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 56. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2007 г.) Този закон влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на § 2 и § 3, които влизат в сила от деня на обнародването на
закона в „Държавен вестник“.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(Обн. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 26. Този закон влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 3, § 16, т. 1 и 3, § 17, 18, 19, 20,
21, 22, 23 и 24, които влизат в сила от деня на обнародване на закона в „Държавен вестник“.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)
§ 77. (1) Лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1, 2 и 3, които осъществяват дейност към датата на влизане в сила на този закон, подават заявления за регистрация в 14-дневен срок от влизането му
в сила.
(2) До връчване на удостоверението за регистрация лицата по ал. 1 имат всички права и задължения на регистрирани лица по този закон.
§ 78. За стоките, за които са налице обстоятелствата по приложение V, глава IV „Митнически съюз“ от Протокола към Договора за присъединяване на Република България към
Европейския съюз, се прилага разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 3 към датата на извършване на митническите формалности.
§ 79. (Отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 81. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА БЕЗМИТНАТА ТЪРГОВИЯ
(Обн. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 9. Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г.
(Обн. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 106. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА
(Обн. – ДВ, бр. 31 от 2007 г., в сила от 13.04.2007 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 37. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 22, който влиза в сила една година след влизането в сила на този закон.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(Обн. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 36. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 35, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 56. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на данъчните облекчения по § 12, т. 1, буква „д“, представляващи държавна помощ, които влизат в сила след постановяване
на положително решение от Европейската комисия.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)
§ 17. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2007/74/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 г. относно освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз на стоки,
внасяни от лица, пътуващи от трети страни (ОВ, L 346/6 от 29 декември 2007 г.).
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 18. (Отм. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 20. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
(Обн. – ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 24.02.2009 г.)
§ 21. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбата на § 4 относно чл. 17б, която влиза в сила от 4 юли 2009 г. за
физическите и юридическите лица, извършвали преди 4 юли 2008 г. една или повече дейности, предвидени в чл. 2 от Регламент (ЕО) № 303/2008 и Регламент (ЕО) № 304/2008, и чл. 1
от Регламент (ЕО) № 305/2008, Регламент (ЕО) № 307/2008 и Регламент (ЕО) № 306/2008.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.)
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 44 от 2009 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 24. Министерският съвет в срок до 31 октомври 2009 г. да направи или да предложи промени в съответните нормативни актове, с които да определи условията и реда за
компенсиране на намалението на приходите от отменения акциз върху автомобилите.
§ 25. Параграфи 1 – 5 и § 8 – 20 влизат в сила на 1 януари 2010 г.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
§ 79. (В сила от 01.04.2010 г.) Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на
Директива 92/12/ЕИО (ОВ, L 9/12 от 14 януари 2009 г.).
§ 80. (В сила от 01.04.2010 г.) Навсякъде в закона думите „регистриран търговец“ и „регистрираният търговец“ се заменят съответно с „регистриран получател“ и „регистрираният
получател“, думите „нерегистриран търговец“ и „нерегистрираният търговец“ се заменят съответно с „временно регистриран получател“ и „временно регистрираният получател“, а
думите „регистриран или нерегистриран търговец“ и „регистрирания или нерегистрирания търговец“ се заменят съответно с „регистриран получател или временно регистриран
получател“ и „регистрирания получател или временно регистрирания получател“.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
§ 81. (В сила от 01.12.2009 г.) (1) Министърът на финансите издава наредбата по чл. 103а, ал. 2 в срок до 45 дни от влизането в сила на този закон.
(2) В тримесечен срок от влизането в сила на наредбата по ал. 1 лицензираните складодържатели и регистрираните по закона лица привеждат дейността си в съответствие с
изискванията на закона и уведомяват директора на Агенция „Митници“, съответно началника на компетентното митническо учреждение.
(3) Лицата по ал. 2 могат да продължат дейността си до влизането в сила на акт на директора на Агенция „Митници“/началника на компетентното митническо учреждение за промяна
на издадения лиценз за управление на данъчен склад/регистрация и/или за съответствие с изискванията на закона, но не по-късно от 6 месеца от влизането в сила на наредбата по ал. 1.
§ 82. (В сила от 01.12.2009 г.) (1) Лицата по чл. 57в, получили удостоверение за регистрация на регистриран търговец, подават искане за издаване на ново удостоверение до началника
на митницата по местонахождение на обекта, където се получават или разтоварват акцизните стоки, в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон.
(2) Заварените удостоверения за регистрация на регистриран търговец са със срок на валидност до 45 дни от влизането в сила на този закон.
§ 83. (В сила от 01.04.2010 г., отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
§ 84. (В сила от 01.04.2010 г., отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
§ 85. (В сила от 01.04.2010 г.) Разпоредбите на глава четвърта, раздели VIа и VIб се прилагат за всяко движение под режим отложено плащане на акциз с електронен административен
документ, което започва или приключва на територията на страната.
§ 86. (В сила от 01.12.2009 г.) Производители на енергийни продукти, които не са подлежали на лицензиране към датата на влизане в сила на този закон, в случай че до 28 февруари
2010 г. подадат заявление и необходимите документи за издаване на лиценз за управление на данъчен склад, могат да продължат дейността си по реда на закона до произнасяне на
директора на Агенция „Митници“, но не по-късно от 30 април 2010 г. при спазване на разпоредбите относно задълженията на лицензираните складодържатели.
§ 87. (В сила от 01.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2018 г.) Лицата по чл. 100а, които към датата на влизане в сила на този закон притежават разрешение за
търговия с тютюневи изделия, издадено по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия, в срок до 30 април 2010 г. подават заявление до директора на териториалната дирекция по
местонахождение на търговския склад или обект за издаване на ново разрешение.
(2) До получаване на разрешението или на отказа за неговото издаване лицата по ал. 1 продължават да осъществяват дейността си.
§ 88. (В сила от 01.12.2009 г.) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите издава наредба, с която определя условията и реда за подаване на
документи по електронен път.
§ 89. (В сила от 01.04.2010 г.) Когато държавата членка на износ е различна от държавата членка на изпращане, разпоредбите на чл. 73в, ал. 5, чл. 73ж, ал. 3 и чл. 73з, ал. 2 се прилагат в
случай, че са създадени необходимите за това условия на общностно ниво.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 96. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 1, § 2, т. 1, 3, 4 и 6, § 3 и 4, § 5, т. 1 и 4, § 6, 7, 8, 10 и 11, § 13, т. 1, букви „б“ и „в“, § 15 и 16, § 20, т. 2, § 21, 22, 23, 24,
25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 35, 36, 37, 38, 39, 41, 42, 45, 46, 47, 50, 51, 52, 53, 54, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 78, 81, 82, 86, 87, 88, 90, 91,
92, 93, 94 и 95, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, и § 2, т. 2 и 5, § 5, т. 3, § 20, т. 1, § 34, 43, 44, 48, 77, 79, 80, 83, 84, 85 и 89, които влизат в
сила от 1 април 2010 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г., доп. – ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г.)
§ 39. За предадените до влизането в сила на този закон бандероли по чл. 27, ал. 6, 7 и 8 в компетентното митническо учреждение акцизът се прихваща или се възстановява при
условията и по реда на отменените ал. 9, 10 и 11 от същия член.
§ 40. За започнала процедура по отменения чл. 25а платеният акциз се прихваща или възстановява при условията и по реда, определени до влизането в сила на този закон.
§ 41. (1) Лицата по чл. 26, ал. 3 привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този закон в срок до три месеца от влизането му в сила и писмено уведомяват за това
директора на Агенция „Митници“.
(2) Извън случаите по § 81, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ДВ, бр. 95 от 2009 г.)
лицата, които са спазили срока по § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 3 от 2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите
органи върху средствата за измерване на акцизни стоки (ДВ, бр. 15 от 2010 г.), привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона и писмено уведомяват за това
директора на Агенция „Митници“ в срок до:
1. три месеца от датата на изготвяне на протокол по чл. 52, ал. 4 от наредбата;
2. първи септември 2010 г. – за лицата, които използват средства за измерване и контрол, едновременно отчитащи показателите обем, алкохолно съдържание и екстракт, изразен в
градус Плато.
(3) Лицата по ал. 2 могат да продължат дейността си до влизането в сила на съответния акт на директора на Агенция „Митници“ или на началника на компетентното митническо
учреждение относно промяна на издадения лиценз за управление на данъчен склад или регистрация и/или за съответствие с изискванията на закона, но не по-късно от три месеца от
влизането в сила на този закон.
(4) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г.) Лицата по чл. 47, които притежават лиценз за управление на данъчен склад, който към момента на влизането в сила на този
закон е разположен в стратегически обект от значение за националната сигурност, привеждат изцяло дейността си в съответствие с изискванията на закона, но не по-късно от 1 юни
2013 г.
§ 41а. (Нов – ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г.) В случаите по § 41, ал. 4 лицата продължават да използват средствата за измерване и контрол по реда на чл. 52, ал. 5 от
Наредба № 3 от 2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки (обн., ДВ, бр. 15 от 2010 г.; изм.,
бр. 68 от 2011 г. и бр. 3 от 2012 г.).
§ 42. (1) Разпоредбите на чл. 47, ал. 1, т. 5, чл. 57в, ал. 1, т. 5, чл. 58а, ал. 1, т. 3 и чл. 58в, ал. 1, т. 5 не се прилагат за извършени нарушения до влизането в сила на този закон, освен ако
деянието съставлява престъпление, при условие че нарушителят сключи споразумение по реда на чл. 107з в двумесечен срок от влизането в сила на този закон.
(2) Разпоредбите на чл. 47, ал. 1, т. 5, чл. 57в, ал. 1, т. 5, чл. 58а, ал. 1, т. 3 и чл. 58в, ал. 1, т. 5 не се прилагат за извършени нарушения, за които има влязло в сила наказателно
постановление до влизането в сила на този закон, освен ако деянието съставлява престъпление, при условие че наложената имуществена санкция е заплатена или бъде заплатена в
двумесечен срок от влизането в сила на този закон.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 44. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в
сила от 01.01.2015 г.)
§ 43. Този закон въвежда изискванията на Директива 2010/12/ЕО на Съвета от 16 февруари 2010 г. за изменение на директиви 92/79/ЕИО, 92/80/ЕИО и 95/59/ЕО относно структурата и
ставките на акцизите, прилагани към промишлено обработен тютюн, и на Директива 2008/118/ЕО (ОВ, L 50/1 от 27 февруари 2010 г.).
§ 44. В останалите текстове на закона думите „актуално удостоверение за вписване в търговския регистър“ се заменят с „удостоверение за актуално състояние“.
§ 45. В останалите текстове на закона след думите „средства за измерване“ се добавя „контрол“.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в
сила от 01.01.2015 г.)
§ 46. (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
§ 47. (1) Неприключилите производства при Националната агенция за приходите за отнети или изоставени в полза на държавата акцизни стоки за нарушения на този закон се
довършват от Агенция „Митници“ по реда на наредбата по чл. 124, ал. 4.
(2) Наредбата по чл. 124, ал. 4 се прилага от Агенция „Митници“ и за отнети в полза на държавата за немаловажни случаи на продажба или държане на акцизни стоки без бандерол,
когато такъв се изисква по закон.
§ 48. (1) Наредбата по чл. 124, ал. 4 се прилага и за акцизни стоки, иззети или отнети от данъчните органи, както и по отношение на акцизни стоки, иззети от данъчните органи,
собственикът на които не е известен и не ги е потърсил в 9-месечен срок от изземването.
(2) Когато датата на изземването на акцизните стоки не е известна, за такава се смята датата на заприходяването им от данъчната администрация.
(3) В случаите по ал. 1 действията по наредбата се извършват от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощени от него длъжностни лица.
§ 49. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Разпоредбата на чл. 93, ал. 6 не се прилага до 31 март 2011 г.
§ 50. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(Обн. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 8. Започналите до влизането в сила на този закон по реда на глава четвърта, раздел VI движения на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз се приключват по същия ред
в срок до 31 март 2011 г.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ
(Обн. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 25. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбите на:
1. член 20, ал. 1, 2 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2012 г. за сгради за обществено обслужване, а за останалите сгради – от 31 декември 2014 г.;
2. член 21, ал. 1, 2, 3 и 4, които влизат в сила от 31 декември 2012 г.;
3. член 22, ал. 1, 2, 3, 4 и 5, които влизат в сила от 1 януари 2012 г.;
4. член 23, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12, които влизат в сила от 1 юли 2012 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ
(Обн. – ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 16. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г. с изключение на § 10, т. 1, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
§ 18. Този закон въвежда изискванията на Решение за изпълнение 2011/545/ЕС на Комисията от 16 септември 2011 г. относно прилагане на разпоредбите за контрол и движение на
Директива 2008/118/ЕО на Съвета за продукти с код по КН 3811 в съответствие с член 20, параграф 2 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета (ОВ, L 241/33 от 17 септември 2011 г.).
§ 19. Държавната помощ, предвидена в чл. 32, ал. 1, т. 8 и 9, се предоставя след произнасяне на Европейската комисия с положително решение относно съвместимостта й с вътрешния
пазар.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 21. (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г. с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2013 г., и § 8, т. 1, буква „в“ и § 9,
които влизат в сила от 1 юни 2012 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ
(Обн. – ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 23. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 3, който влиза в сила от 1 април 2013 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 30.11.2012 г.)
§ 75. В останалите текстове на закона:
1. Думите „митнически задължения“ се заменят с „публични задължения, събирани от митническите органи“.
2. Думата „молба“ се заменя с „искане“.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 78. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 30.11.2012 г.) Лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 2 и 3, както и лицата, получили удостоверение за регистрация за извършване на дейности с
природен газ след влизането в сила на този закон, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 57а, ал. 2, т. 7 и ал. 3 в срок до 31 декември 2012 г.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 85. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:
1. параграф 83, който влиза в сила от 1 юли 2012 г.;
2. параграф 80, т. 1 и т. 4, буква „б“, които влизат в сила от 1 януари 2013 г.;
3. параграф 1, т. 9 относно т. 49 и 50, § 6 относно чл. 24а, ал. 7, § 7 относно чл. 24в, ал. 4, § 11, § 13, т. 3, § 14, т. 1, § 15, т. 1, буква „б“, § 16, т. 5, § 18, т. 2, § 20 относно чл. 55а, ал. 7, §
21, т. 2 и 5, § 23, т. 1, буква „б“ и т. 9, § 24, т. 5, § 25, § 27, т. 3, § 28, т. 2, § 29, § 30, § 32, т. 2 и 3, § 33, т. 2, буква „б“, § 34, § 40, § 41, т. 3, § 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, § 54, т. 4, § 56, т. 2 и §
69, които влизат в сила от 1 април 2013 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(Обн. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 65. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на § 61, т. 2, буква „а“, т. 3, 4 и 6, т. 7 – относно чл. 86, ал. 7, и т. 9 и § 64, които влизат в сила от деня на обнародването на
този закон в „Държавен вестник“, § 61, т. 5, т. 7 – относно чл. 86, ал. 5 и 6, и т. 8, които влизат в сила от 1 април 2013 г., и § 47, т. 9, буква „в“ – относно чл. 159, ал. 5, и т. 11, които
влизат в сила от 1 юли 2013 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ЗАПАСИТЕ ОТ НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ
(Обн. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 15.02.2013 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 22. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)
§ 36. Навсякъде в закона думите „ликвидни и изискуеми“ се заличават.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 37. (1) В случаите, в които до влизането в сила на този закон съдът е спрял предварителното изпълнение на решението на директора на Агенция „Митници“ за прекратяване на
действието на лиценза за управление на данъчен склад или решението на началника на компетентната митница за прекратяване действието на удостоверението за освободен от акциз
краен потребител и по издадените акцизни документи на основание чл. 20, ал. 2, т. 9 и 19 са издадени кредитни известия във връзка с решението на съда, се смята, че акцизните стоки
са под режим отложено плащане на акциз, когато не са изведени от данъчния склад. Издадените акцизни документи на основание чл. 20, ал. 2, т. 9 и 19 се смятат за анулирани.
(2) В случаите, в които до влизането в сила на този закон съдът е спрял предварителното изпълнение на решението на директора на Агенция „Митници“ за прекратяване на действието
на лиценза за управление на данъчен склад или решението на началника на компетентната митница за прекратяване действието на удостоверението за освободен от акциз краен
потребител и издадените акцизни документи на основание чл. 20, ал. 2, т. 9 и 19 са анулирани във връзка с решението на съда, се смята, че акцизните стоки са под режим отложено
плащане на акциз, когато не са изведени от данъчния склад. За изведените количества акцизни стоки се издава нов акцизен документ, в случай че не е издаден такъв.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 39. (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. с изключение на § 9 и 38, които влизат в сила след постановяване на решение на
Европейската комисия за удължаване срока на действие на съществуваща разрешена схема на държавна помощ и на § 21 относно ал. 10 и 11 и § 22, които влизат в сила от 1 април 2014
г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(Обн. – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 24. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 23, който влиза в сила след постановяване на решение на Европейската комисия за удължаване срока на действие на
съществуващата разрешена схема на държавна помощ.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ФИНАНСОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ С ДРУЖЕСТВАТА, РЕГИСТРИРАНИ В ЮРИСДИКЦИИ С
ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ДАНЪЧЕН РЕЖИМ, СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ ЛИЦА И ТЕХНИТЕ ДЕЙСТВИТЕЛНИ СОБСТВЕНИЦИ
(Обн. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г.
ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(Обн. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 35. Данъчно задължените лица, които използват средства за измерване и контрол по Закона за акцизите и данъчните складове и отговарят на изискванията на закона след
постановяването на положително решение на Европейската комисия по процедура за нотификация, предприета от Министерството на финансите, се смятат за приведени в
съответствие.
§ 36. (1) Горива от нефтен произход, собственост на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с платен акциз към датата на влизане в сила на този закон, могат в
случаите на тяхното освобождаване за ползване по смисъла на Закона за държавните резерви и военновременните запаси и Закона за запасите от нефт и нефтопродукти или на тяхното
обновяване да бъдат смесвани с биогорива в данъчен склад, в съответствие с изискванията на Закона за енергията от възобновяеми източници, до пълното им изчерпване.
(2) Получените по ал. 1 енергийни продукти се облагат със ставката за моторно гориво, определена в чл. 32, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове към момента на
извеждането им от данъчния склад. Дължимият акциз се определя като разлика между акциза по чл. 32, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове и сумата на акциза, заплатена
за горивата от нефтен произход.
(3) Операциите по ал. 1 се извършват по реда на чл. 65, ал. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове.
§ 37. Производствата по възстановяване на акциз по отменения чл. 24ж, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове, започнали до влизането в сила на този закон, се
прекратяват.
§ 38. Производствата по чл. 107ж от Закона за акцизите и данъчните складове, образувани до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 46. Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключение на:
1. параграф 17 относно чл. 154, ал. 2 и чл. 156, ал. 2, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“;
2. параграф 39, т. 7, буква „б“, т. 9 – 13 и т. 19, букви „а“, „б“, „в“, „г“, „д“ и буква „е“ – относно т. 71 – 74, и т. 23, буква „а“ и § 42, т. 11 и 17, които влизат в сила от 1 януари 2014 г.;
3. параграф 34, т. 7, която влиза в сила от 1 януари 2016 г., т. 21, буква „а“ (относно чл. 84, ал. 6, т. 9), която влиза в сила от 1 юли 2015 г., и т. 2, буква „в“, т. 30, 31, 32, 35 и 39 и § 35,
които влизат в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия по процедура по нотификация, предприета от Министерството на финансите по реда на
Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и
регламенти и правила относно услугите на информационното общество.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 30 от 2015 г.)
§ 2. Митнически учреждения по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 6 са митническите учреждения по Закона за митниците, установени към влизането в сила на този закон.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 30 от 2015 г.)
§ 3. (1) В случай че до влизането в сила на този закон за данъчен склад, разположен на територията на повече от едно митническо учреждение, Агенция „Митници“ е одобрила
разположението на точките за контрол на местата за въвеждане или извеждане на енергийни продукти от и към нефтопровода или нефтопродуктопровода, част от данъчния склад, към
и от местата за производство и/или складиране и ако няма промяна в технологичната схема, тези точки за контрол са местата по чл. 52, ал. 1, т. 6.
(2) В случай че до влизането в сила на този закон Агенция „Митници“ е одобрила разположението на точките за контрол на местата за въвеждане или извеждане на енергийни продукти
от и към нефтопровода или нефтопродуктопровода, част от данъчен склад, към и от друг данъчен склад, след обединяването на данъчните складове, тези точки за контрол са местата по
чл. 52, ал. 1, т. 6.
§ 4. В двумесечен срок от влизането в сила на този закон лицензираните складодържатели привеждат дейността си в съответствие с него.
§ 5. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда в съответствие с него наредбата по чл. 103а, ал. 2.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
§ 75. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3а, 3б, 5 и 6 подават искане за регистрация по чл. 57б, ал. 1.
(2) До влизането в сила на акта за издаване на удостоверение за регистрация по чл. 57б, ал. 7 или на отказа за неговото издаване лицата по ал. 1 продължават дейността си и имат
всички права и задължения на регистрирани лица по този закон.
§ 76. (1) В срок до 29 февруари 2016 г. лицата, които подадат искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на основание чл. 24а, ал. 4 във връзка с чл.
22, ал. 2, имат право да им бъде възстановен платеният акциз за етилов алкохол, който едновременно е специално денатуриран и вложен в производството на крайни продукти, които
не са за човешка консумация, за закупените количества етилов алкохол от 1 януари 2016 г. до 31 март 2016 г.
(2) Възстановяването по ал. 1 се извършва след реализацията на произведените стоки, в които е вложен специално денатуриран етилов алкохол, по подадени искания не по-късно от 31
декември 2016 г. при условията и по реда, определени до влизането в сила на този закон.
(3) Възстановяването на платен акциз за етилов алкохол, който едновременно е специално денатуриран и вложен в производството на крайни продукти, които не са за човешка
консумация, за закупените количества етилов алкохол до 31 декември 2015 г. се извършва по подадени искания не по-късно от 31 декември 2016 г. при условията и по реда, определени
до влизането в сила на този закон.
§ 77. (1) Разпоредбата на чл. 57а, ал. 2, т. 5 не се прилага за лицата, получили лиценз по чл. 39, ал. 1, т. 7 от Закона за енергетиката, за нарушения, за които има издадени или влезли в
сила наказателни постановления до влизането в сила на този закон.
(2) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата по ал. 1 привеждат дейността си в съответствие с него.
§ 78. (1) Лицата, попадащи в обхвата на чл. 4, т. 8, които до влизането в сила на този закон имат съдове с обща вместимост до 500 литра включително, могат да продължат дейността си,
ако подадат декларация пред компетентното митническо учреждение, че са правно и икономически независими от който и да е друг обект за дестилиране и не осъществяват дейността
си по предоставен лиценз.
(2) Декларацията по ал. 1 се подава не по-късно от три месеца от влизането в сила на този закон.
(3) Извън случаите по ал. 1 лицата, извършващи дейност като специализиран малък обект за дестилиране с обща вместимост на съдовете до 1000 литра включително, се привеждат в
съответствие с изискванията на този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.
§ 79. Разпоредбите на чл. 24а, ал. 7, чл. 47, ал. 3, чл. 57а, ал. 8, чл. 57в, ал. 12, чл. 58а, ал. 7 и чл. 58в, ал. 3 не се прилагат за лицата, които до влизането в сила на този закон имат
издадени удостоверения, лицензи или разрешения.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 81. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г. с изключение на § 26, т. 1, буква „г“, който влиза в сила от 1 февруари 2016 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО
(Обн. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 29. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 48 – 52, които влизат в сила от 1 януари 2017 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ
(Обн. – ДВ, бр. 45 от 2016 г. )
§ 22. (В сила от 14.06.2016 г.) Земеделските стопани, които са получили ваучери за гориво по съществуващата до 31 декември 2014 г. схема на държавна помощ „Намалена акцизна
ставка за газьол, използван в първичното селскостопанско производство, чрез система от ваучери за гориво“, може да ги използват за покупка на газьол по чл. 32, ал. 1, т. 3 от Закона за
акцизите и данъчните складове до 30 септември 2016 г.
§ 23. (В сила от 14.06.2016 г.) (1) Задължените по Закона за акцизите и данъчните складове лица, които са приели ваучери за гориво по съществуващата до 31 декември 2014 г. схема на
държавна помощ „Намалена акцизна ставка за газьол, използван в първичното селскостопанско производство, чрез система от ваучери за гориво“, имат право да приспаднат от
дължимия акциз по акцизната декларация по чл. 87, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове номиналната стойност на ваучерите. Не се приемат ваучери за гориво с нарушена
цялост и с повредени защити.
(2) Събраните ваучери се предават на компетентното митническо учреждение по местонахождение на данъчно задълженото лице не по-късно от 5 дни преди подаване на акцизната
декларация по ал. 1. При предаване на ваучерите се съставя приемо-предавателен протокол по образец, определен с Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните
складове (обн., ДВ, бр. 42 от 2006 г.; изм., бр. 61 и 70 от 2006 г., бр. 8 и 33 от 2007 г., бр. 4 от 2008 г., бр. 28 и 100 от 2009 г., бр. 24 и 78 от 2010 г., бр. 16 и 44 от 2011 г., бр. 7 от 2012 г.,
бр. 25 и 110 от 2013 г., бр. 12 и 28 от 2014 г., бр. 49 от 2015 г. и бр. 2 от 2016 г.). С протокола не се удостоверява автентичността на предадените ваучери за гориво. В акцизната
декларация по ал. 1 се вписва номерът на протокола.
(3) Агенция „Митници“ извършва проверка за автентичност на получените ваучери и ги съхранява по ред и начин, определени с Правилника за прилагане на Закона за акцизите и
данъчните складове.
(4) При установяване на неистински или подправени ваучери приспаднатият акциз по акцизната декларация по ал. 1 от данъчно задължените лица по тези ваучери подлежи на внасяне
заедно със законната лихва от датата, на която акцизът е трябвало да бъде платен в съответствие с чл. 44 от Закона за акцизите и данъчните складове.
(5) На земеделски стопанин, който използва не по предназначение:
1. ваучери за гориво;
2. газьол, който е закупен с ваучери за гориво,
се налага глоба от 2000 до 5000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
(6) В случаите по ал. 5 земеделският стопанин е длъжен да възстанови номиналната стойност на получените ваучери заедно със законната лихва от датата на получаването им.
(7) Актовете за нарушения по ал. 5 се съставят от длъжностните лица от съответната областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“, на които е възложено да извършват проверките.
Наказателните постановления се издават от директора на съответната областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ или от оправомощени от него длъжностни лица.
(8) За целите на този параграф „ваучер за гориво“ е държавна ценна книга, която може да се използва като непарично платежно средство за размера на акциза, посочен в него, само от
земеделски стопанин, регистриран по този закон, и от лица, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обекти, включително лицата, извършващи
доставки/продажби на течни горива по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 25. Законът влиза в сила от датата на получаване на окончателен номер на схемата за държавна помощ в регистъра на държавните помощи на Европейската комисия, с изключение на
§ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 18, § 20, т. 1 и 2, § 21, т. 1, § 22, 23 и 24, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ
(Обн. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 96. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон лицата, които потребяват собствена електрическа енергия, произведена от централа с обща инсталирана мощност над 5
MW, и нямат регистрация по чл. 57а, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове, подават искане за регистрация по чл. 57б, ал. 1 от същия закон.
(2) До влизането в сила на акта за издаване на удостоверението за регистрация или на отказа за неговото издаване лицата по ал. 1 продължават дейността си и имат всички права и
задължения на регистрирани лица по Закона за акцизите и данъчните складове.
(3) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон лицата, получили удостоверение за регистрация по чл. 57а, ал. 1, т. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове за
осъществяване на дейности с компресиран природен газ, се пререгистрират служебно по чл. 57а, ал. 1, т. 2 от същия закон.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
§ 40. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон лицата, получили разрешение за търговия с тютюневи изделия, в случаите по чл. 90б, ал. 3 предоставят на компетентното
митническо учреждение идентификационните данни на транспортните средства.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 61. Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на § 47, т. 1 и т. 5, буква „б“, § 48 и § 49, които влизат в сила от 1 януари 2018 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.)
§ 5. (1) Изискването по чл. 48, ал. 2, т. 21 не се прилага за лицата по чл. 47, ал. 1, които подадат искане за издаване на лиценз по чл. 48, ал. 1 в срок до три месеца от влизането в сила на
този закон.
(2) Изискването по чл. 57, ал. 3, т. 9 не се прилага за лицата по чл. 56, ал. 1, т. 1, които подадат искане за регистрация по чл. 57, ал. 2 в срок до три месеца от влизането в сила на този
закон.
§ 6. Изискванията по чл. 48, ал. 2, т. 21 или чл. 57, ал. 3, т. 9 не се прилагат за лицата, които към датата на влизане в сила на този закон са получили лиценз за управление на данъчен
склад по чл. 50, ал. 1 или удостоверение за регистрация по чл. 57, ал. 4.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 9. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ
(Обн. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 76. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(Обн. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 70. (1) Изискването на чл. 48, ал. 2, т. 21 от Закона за акцизите и данъчните складове не се прилага за лицата по чл. 47, ал. 1 от същия закон, които подадат искане за издаване на
лиценз за управление на данъчен склад до влизането в сила на наредбата по чл. 142а, ал. 3 от Закона за виното и спиртните напитки.
(2) Изискването на чл. 57, ал. 3, т. 9 от Закона за акцизите и данъчните складове не се прилага за лицата по чл. 56, ал. 1, т. 1 от същия закон, които подадат искане за регистрация на
специализиран малък обект за дестилиране до влизането в сила на наредбата по чл. 142а, ал. 3 от Закона за виното и спиртните напитки.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и за започналите до влизането в сила на този закон производства по чл. 48 и 57 от Закона за акцизите и данъчните складове.
(4) Агенция „Митници“ възобновява служебно производствата по чл. 48 и 57 от Закона за акцизите и данъчните складове, по които до влизането в сила на този закон има отказ за
непредставяне на документ, че дестилационните съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки са закупени от лице, регистрирано по Закона за виното
и спиртните напитки.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 83. (1) Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:
1. параграф 64, който влиза в сила от 1 януари 2022 г.;
2. параграф 68, т. 1, която влиза в сила от 1 януари 2018 г.;
3. параграф 68, т. 2, която влиза в сила от 30 юни 2017 г.;
4. параграф 69, който влиза в сила от 1 януари 2018 г.;
5. параграф 71, ал. 1, която влиза в сила от 26 април 2017 г.;
6. параграфи 6 и 72 – 82, които влизат в сила от 1 януари 2018 г.
(2) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон подзаконовите нормативни актове, които съдържат задължение за представяне на удостоверение за наличие или липса на
задължения от лицата, се привеждат в съответствие с него.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(Обн. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 31. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. с изключение на:
1. параграфи 1, 4 – 9, § 10, т. 2 и 3, § 26 и 29, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в „Държавен вестник“;
2. параграф 14, т. 5 и 6, които влизат в сила от 1 януари 2019 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(Обн. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 40. До създаване на публичния електронен регистър по чл. 176в, ал. 15 освобождаването от задължение за предоставяне на обезпечение от лицата по чл. 176в, ал. 14 се извършва чрез
подаване на декларация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок преди датата на възникване на данъчното събитие при
вътреобщностно придобиване на течни горива или датата на освобождаване на течни горива за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, които са
предназначени за собствено потребление.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 52. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. с изключение на § 8 и 9, които влизат в сила от 1 декември 2017 г., и § 41 относно т. 17, буква „а“, която влиза в сила от 20 май 2019 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И
АДМИНИСТРАТИВНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ
(Обн. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 68. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ
(Обн. – ДВ, бр. 24 от 2018 г.)
§ 11. (В сила от 01.01.2018 г.) От 1 януари 2018 г. до датата на привеждане в съответствие с изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове, но не по-късно от 1 юни 2018 г.,
лицата по чл. 103в, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове подават данни за въведеното/изведеното количество акцизна стока по ред, определен от министъра на финансите
съгласно чл. 103а, ал. 2 и 4 от Закона за акцизите и данъчните складове.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 19. Параграфи 10 и 11 влизат в сила от 1 януари 2018 г., а § 15 и 16 влизат в сила от 16 февруари 2018 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С НЕФТ И
ПРОДУКТИ ОТ НЕФТЕН ПРОИЗХОД
(Обн. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 28.01.2019 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 9. Законът влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
1. член 4, ал. 4, § 6 и § 8, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“;
2. параграф 2 относно минималния складов капацитет на данъчните складове за съхранение на втечнен нефтен газ (LPG), който влиза в сила две години от обнародването му в
„Държавен вестник“.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 октомври 2018 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ
(Обн. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 43. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г., бр. 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007
г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр.
30 , 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г. и бр. 24, 62 и 65 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
36. (В сила от 07.01.2018 г.) Навсякъде в закона думите „началникът на компетентното митническо учреждение“, „началника на компетентното митническо учреждение“, „началникът на
митницата“, „началника на митницата“, „началникът на компетентната митница“, „началника на компетентната митница“, „началника на съответната митница“, „митница“, „митницата“
и „компетентната митница“ се заменят съответно с „директорът на компетентното митническо учреждение“, „директора на компетентното митническо учреждение“, „директорът на
териториалната дирекция“, „директора на териториалната дирекция“, „директорът на компетентната териториална дирекция“, „директора на компетентната териториална дирекция“,
„директора на съответната териториална дирекция“, „териториална дирекция“, „териториалната дирекция“ и „компетентната териториална дирекция“.
§ 44. (1) До влизането в сила на акта за издаване на лиценз за управление на данъчен склад или на отказа за неговото издаване заварените към 1 януари 2019 г. производители на
акцизни стоки по чл. 12, ал. 1, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове, които подадат до 1 април 2019 г. искане за лицензиране, продължават дейността си по реда на този
закон като лицензирани складодържатели.
(2) Лицата, които извършват дейност по обработка на тютюневи листа, които не съдържат глицерин, заварени към 1 януари 2019 г., са длъжни да подадат декларация по чл. 12, ал. 9 от
Закона за акцизите и данъчните складове в срок до 31 януари 2019 г.
§ 45. В срок до 1 юли 2019 г. директорът на Агенция „Митници“ служебно променя информацията, съдържаща се в издадените лицензи за управление на данъчни складове, относно
заличаване на лицата, упълномощени да подписват електронни административни документи.
§ 46. В срок до 1 юли 2019 г. началниците на митниците служебно променят информацията, съдържаща се в издадените удостоверения за регистриран получател, временно
регистриран получател и регистриран изпращач, относно заличаване на лицата, упълномощени да подписват електронни административни документи.
§ 47. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон лицата, които са придобили преди 1 януари 2019 г. акцизни стоки с колекционерска стойност и които подлежат на
облепване с бандерол, са длъжни да подадат уведомление по реда на чл. 45ж, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове до компетентното митническо учреждение по
местонахождение на обекта/помещението, където ще се съхраняват стоките.
(2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон акцизните стоки се въвеждат в данъчен склад за поставяне на бандерол, когато такъв е задължителен.
(3) Акцизните стоки с колекционерска стойност могат да се съхраняват в обекти, в които се извършва стопанска дейност, само с бандерол и ако за тях е подадено уведомление по реда
на ал. 1. Копие от регистрираното уведомление и приложените към него документи следва да се съхраняват в обекта.
§ 48. В срок до 1 юли 2019 г. лицата по чл. 57 от Закона за акцизите и данъчните складове привеждат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2 от същия закон.
§ 49. В срок до 1 юли 2019 г. Агенция „Митници“ служебно променя информацията, съдържаща се в публичните регистри, в съответствие с чл. 45з, ал. 2 от Закона за акцизите и
данъчните складове.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 70. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г. с изключение на:
1. параграф 43, т. 2 – относно чл. 4, т. 65, т. 4, буква „а“, т. 5, буква „б“, подбуква „бб“, т. 9, т. 15, буква „б“, т. 31 и т. 34 и § 64, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в
„Държавен вестник“;
2. параграф 63, който влиза в сила от 18 ноември 2018 г.;
3. параграф 41, т. 1, § 43, т. 36, § 50, т. 1 – 3, т. 4, буква „а“, т. 5 – 10, § 52, т. 3, § 53, т. 1 и 3 и § 65 – 69, които влизат в сила от 7 януари 2019 г.;
4. параграф 43, т. 11 – относно чл. 47, ал. 4, т. 1 и ал. 5, които влизат в сила от 28 януари 2019 г.;
5. параграф 52, т. 1, 2, 4 и 5 и § 53, т. 2, които влизат в сила от 20 май 2019 г.;
6. параграф 43, т. 22, § 57, т. 9, т. 11, буква „в“, т. 31, т. 32 и 37, които влизат в сила от 1 юли 2019 г.;
7. параграф 50, т. 4, букви „в“ и „г“, които влизат в сила от 1 октомври 2019 г.;
8. параграф 39, т. 3, буква „б“ – относно чл. 14, ал. 2, която влиза в сила от 1 януари 2020 г.;
9. параграф 43, т. 11 – относно чл. 47, ал. 4, т. 2, която влиза в сила от 28 юли 2020 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2019 Г.
(Обн. – ДВ, бр. 103 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на § 9, т. 1, § 16 и 17, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, и § 18, който влиза в
сила от 20 май 2019 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС
(Обн. – ДВ, бр. 7 от 2019 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 16. Изискването на чл. 48, ал. 2, т. 23 от Закона за акцизите и данъчните складове не се прилага за лицата по чл. 47, ал. 1 от същия закон, които подадат искане за издаване на лиценз
за управление на данъчен склад до влизането в сила на наредбата по чл. 25, ал. 3 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
(Обн. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 22. (В сила от 20.05.2019 г.) Лицензираните складодържатели могат да освобождават за потребление акцизни стоки – пури и пурети, облепени с бандерол по отменения образец, след
датата на въвеждане на новия образец на бандерола не по-късно от 31 декември 2019 г.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 24. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 21, т. 1, 3, 4, 5 и 6 и § 22, които влизат в сила от 20 май 2019 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ
(Обн. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2020 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 37. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106
от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от
2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65, 98 и 103 от 2018 г. и бр. 7, 17 и 33 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
34. Навсякъде в закона думите „директорът на компетентното митническо учреждение“ и „директора на компетентното митническо учреждение“ се заменят съответно с „директорът на
компетентната териториална дирекция“ и „директора на компетентната териториална дирекция“.
§ 38. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 13.05.2020 г.) В едномесечен срок след отмяната на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. министърът на финансите привежда в съответствие с него правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове и наредбите по чл. 103а, ал. 2 и 4 от същия закон.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2020 г.) В срок до 31 декември 2020 г. лицата, получили удостоверения по чл. 24б, ал. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове, привеждат дейността си в
съответствие с изискванията на чл. 24а, ал. 3, т. 8 – 11 от същия закон, като за целта подават уведомление до директора на териториалната дирекция по местонахождението на обекта.
(3) До влизането в сила на съответния акт на директора на териториалната дирекция за привеждане в съответствие с изискванията на чл. 24а, ал. 3, т. 8 – 11 от Закона за акцизите и
данъчните складове лицата, подали уведомление по ал. 2, продължават дейността си като освободен от акциз краен потребител.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 13.05.2020 г.) В едномесечен срок от влизането в сила на измененията и допълненията по ал. 1 на правилника за прилагане на Закона за
акцизите и данъчните складове лицензираните складодържатели подават искане за съгласуване на изграждането на системата за видеонаблюдение по чл. 47б от Закона за акцизите и
данъчните складове.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 13.05.2020 г.) В двумесечен срок от датата на издаване на съответния акт за съгласуване на искането по ал. 4 лицензираните складодържатели
привеждат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 47б от Закона за акцизите и данъчните складове.
(6) До влизането в сила на съответния акт на директора на Агенция „Митници“ за привеждане в съответствие по ал. 5 с изискванията на чл. 47б от Закона за акцизите и данъчните
складове лицата, подали искане по ал. 4, продължават дейността си като лицензирани складодържатели.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 45. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г. с изключение на § 30, т. 28, букви „а“, „б“, „в“ и „г“, т. 35, буква „а“, подбуква „гг“ и подбуква „дд“ относно т. 96 от допълнителните
разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в „Държавен вестник“.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 Г.
(Обн. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 23. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 14, 15 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА
ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С НЕФТ И ПРОДУКТИ ОТ НЕФТЕН ПРОИЗХОД
(Обн. – ДВ, бр. 9 от 2020 г., в сила от 25.01.2020 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 28. Законът влиза в сила от 25 януари 2020 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТ
(Обн. – ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 62. (1) Производители на енергийни продукти с код по КН 3403 и 3814, които не са подлежали на лицензиране по Закона за акцизите и данъчните складове до датата на влизането в
сила на този закон, в случай че в едномесечен срок от влизането му в сила подадат заявление и необходимите документи за издаване на лиценз за управление на данъчен склад, може да
продължат дейността си по реда на същия закон до произнасяне на директора на Агенция „Митници“, но не по-късно от 4 месеца от влизането в сила на този закон, при спазване на
разпоредбите относно задълженията на лицензираните складодържатели.
(2) Лицата, получили удостоверение за освободен от акциз краен потребител за производство на продукти с код по КН 3814, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на
чл. 59, ал. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове в двумесечен срок от влизането в сила на този закон или подават заявление по реда на ал. 1.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 66. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
1. параграф 57, т. 2 и § 60, които влизат в сила от 1 януари 2020 г.;
2. параграф 57, т. 1, която влиза в сила от 1 януари 2021 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г. И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ
(Обн. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. И доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 39. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове се прилага и за заварените случаи, при които се осъществява дейност с тютюн за пушене (за лула и
цигари) към влизането в сила на този закон.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 52. (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) Законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 – 31, § 41, § 49 и § 51, които влизат в сила от деня
на обнародването на закона в „Държавен вестник“.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО
(Обн. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 34. (В сила от 13.05.2020 г.) (1) Лицата, попадащи в обхвата на чл. 47, ал. 7 – 10 от Закона за акцизите и данъчните складове, привеждат дейността си в съответствие със същия закон,
като за целта в едномесечен срок от влизането в сила на този закон подават уведомление до директора на Агенция „Митници“ за:
1. промяна на вече издадени лицензи за отделяне на нефтопродуктопровод/нефтопродуктопроводи и за издаване на самостоятелен/самостоятелни лиценз/лицензи за отделените от
данъчния склад бази;
2. промяна на вече издадени лицензи, в обхвата на които попада производствена инсталация за преработка на нефт и свързаните с нея нефтопровод и нефтопродуктопровод и за
издаване на самостоятелен/самостоятелни лиценз/лицензи.
(2) В уведомлението се съдържа информация и се прилагат необходимите документи за издаване на лиценз за управление на данъчен склад в съответствие с изискванията на Закона за
акцизите и данъчните складове.
(3) Когато е необходимо изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването на решение за промяна и лиценз/лицензи за управление на данъчен склад, лицето,
подало уведомление по ал. 1, може да поиска спиране на производството за срок до един месец, като посочва причините за спирането. Искането може да бъде подадено в 14-дневен
срок от подаването на уведомлението по ал. 1, съответно в срока за отстраняване на нередовностите при наличие на такива.
(4) Решението за промяна и издаденият/издадените лиценз/лицензи във връзка с подадено уведомление по ал. 1, т. 1 или 2 се връчват едновременно.
(5) Обезпеченията за данъчния/данъчните склад/складове по подаденото искане по ал. 1 се представят преди издаването на лиценза/лицензите.
(6) Установените от митническите органи наличности на акцизни стоки към датата на връчването на актовете по ал. 4 се вписват в материалната отчетност на съответните данъчни
складове и не се считат за освободени за потребление, като за целта се регистрират електронни административни документи.
(7) В случай че не е подадено уведомление в срока по ал. 1, лицензът, попадащ в обхвата на чл. 47, ал. 7 – 10 от Закона за акцизите и данъчните складове, се прекратява.
(8) До издаването на съответния акт на директора на Агенция „Митници“ относно привеждане в съответствие с чл. 47, ал. 7 – 10 от Закона за акцизите и данъчните складове лицата,
подали уведомление по ал. 1, продължават дейността си като лицензирани складодържатели, но не по-късно от 30 ноември 2020 г.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 44. Законът влиза в сила от 14 май 2020 г., с изключение на § 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(Обн. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 94. Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г. с изключение на:
1. параграф 17, § 31, § 59 – 61 и § 68, 69, § 71, т. 11, § 88, 89, 91 и 92, които влизат в сила в тридневен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“;
2. параграф 39 относно чл. 154, ал. 2, § 41 относно чл. 156, ал. 2, § 43 относно чл. 157а, ал. 4 и § 63, които влизат в сила от 1 април 2021 г.;
3. параграфи 1 – 9, § 11 – 13, § 15, 16, § 18 – 30, § 32, § 33 – 58, § 62, т. 1, букви „а“, „д“, „е“ и т. 2, § 64 – 66 и § 67, ал. 1, 2, 3, 12, 13 и 14, които влизат в сила от 1 юли 2021 г.;
4. параграф 71, т. 4, който влиза в сила от 1 януари 2022 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021 Г.
(Обн. – ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 16.09.2021 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 13. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 11, т. 2, която влиза в сила от 1 септември 2021 г.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.)
§ 47. Този закон въвежда разпоредбите на Директива (EС) 2020/262 на Съвета от 19 декември 2019 г. за определяне на общия режим на облагане с акциз (ОВ, L 58/4 от 27 февруари 2020
г.), на Директива (ЕС) 2020/1151 на Съвета от 29 юли 2020 г. за изменение на Директива 92/83/ЕИО за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки
(ОВ, L 256/1 от 5 август 2020 г.) и на Директива (ЕС) 2019/2235 на Съвета от 16 декември 2019 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху
добавената стойност и Директива 2008/118/ЕО относно общия режим на облагане с акциз по отношение на отбранителните дейности в рамките на Съюза (ОВ, L 336/10 от 30 декември
2019 г.).
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 12 от 2022 г., в сила от 11.02.2022 г.)
§ 48. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда в съответствие с него правилника за прилагането му.
(2) В едногодишен срок от влизането в сила на измененията и допълненията на правилника за прилагане по ал. 1 лицата привеждат дейността си в съответствие с изискванията на чл.
80, ал. 4.
§ 49. Регистрираните обекти по чл. 56, ал. 1, т. 2 до влизането в сила на този закон се считат за регистрирани обекти за винопроизводство на независими малки винопроизводители.
§ 50. До 13 февруари 2024 г. уведомленията по чл. 73в, ал. 8 и 9 могат да бъдат представяни на хартиен носител.
§ 51. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:
1. параграф 7, § 21, т. 1, буква „а“ и т. 2, § 22, т. 3, § 23, т. 1 и 2, § 25, § 39, § 42, т. 2 относно чл. 83е, ал. 5 – 8 и § 43, които влизат в сила от 1 юли 2022 г.;
2. параграф 1, § 2, т. 12 – 15, § 5, § 6, т. 2 и 3, § 9, § 11, § 12, § 13, § 15, § 21, т. 1, буква „б“, т. 3 и 4, § 23, т. 3 и 4, § 24, § 26 – 33, § 37, § 38, § 41, § 42, т. 1 и 2 относно чл. 83е, ал. 9 – 17 и §
46, които влизат в сила от 13 февруари 2023 г.;
3. параграф 14, който влиза в сила от 1 януари 2031 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ
(Обн. – ДВ, бр. 42 от 2022 г., в сила от 07.06.2022 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 3, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2022 Г.
(Обн. – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 33. Законът влиза в сила от 1 юли 2022 г., с изключение на:
1. параграф 17, § 25, т. 9 относно § 15д, ал. 1, т. 2, ал. 2, 3 и 6 и § 28, т. 2, които влизат в сила в тридневен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“;
2. параграф 28, т. 1 и § 30, които влизат в сила от 1 януари 2023 г.;
3. параграф 32, който влиза в сила от 10 юли 2022 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(Обн. – ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 32. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на:
1. параграф 31, който влиза в сила от 1 март 2023 г.;
2. параграфи 4 и 12, които влизат в сила от 1 януари 2024 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.)
§ 30. Лицата, получили удостоверение за независим малък винопроизводител, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 3, т. 7 в срок до 30 юни 2023 г.
§ 31. В срок до 31 януари 2023 г. директорите на териториални дирекции служебно прекратяват издадените удостоверения за регистрация по чл. 57а, ал. 1, т. 3б на лицата, които
потребяват собствена електрическа енергия, произведена от енергия от възобновяеми източници за свои собствени нужди от централа с обща инсталирана мощност до 1 MW
включително.
§ 32. Разпоредбите относно реда за движение на акцизни стоки по чл. 76а, 76б и 76в се прилагат до 12 февруари 2023 г. включително, като започналите до този срок движения на
акцизни стоки се приключват по същия ред.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 34. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на:
1. параграфи 1, 9, 17 – 23 и 25, които влизат в сила от 13 февруари 2023 г.;
2. параграфи 6, 16 и 29, които влизат в сила от 1 април 2023 г.;
3. параграф 33, който влиза в сила от 13 декември 2022 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ
(Обн. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 106. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. с изключение на чл. 33а, ал. 2, която влиза в сила от 1 март 2023 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ РЕЗЕРВИ И ВОЕННОВРЕМЕННИТЕ ЗАПАСИ
(Обн. – ДВ, бр. 54 от 2023 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 17. (1) Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ се закрива.
(2) В срок 7 дни от влизането в сила на закона министърът на икономиката и индустрията открива процедура по ликвидация на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“,
освобождава членовете на Управителния съвет, назначава ликвидатор и определя възнаграждението и функциите му. Ликвидаторът представлява предприятието и се вписва в
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, където се представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа.
(3) Процедурата по ликвидация се извършва в срок до два месеца от откриването й, като при необходимост определеният срок може да се продължи. Разходите по ликвидацията,
включително възнаграждението на ликвидатора, са за сметка на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ в рамките на предвидените по бюджета на Министерството на
икономиката и индустрията за 2022 г. предоставени трансфери за Държавно предприятие „Държавна петролна компания“.
(4) След приключване на ликвидацията, с решение на министъра на икономиката и индустрията Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ се закрива и ликвидаторът
подава заявление за заличаване на предприятието от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
§ 18. (1) Производствата по издаване на лицензи за управление на данъчни складове на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“, започнали до влизането в сила на този
закон, се прекратяват с решение на директора на Агенция „Митници“, което не подлежи на обжалване.
(2) Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ продължава да осъществява дейността си като лицензиран складодържател съгласно издадените и връчени лицензи
за управление на данъчни складове.
§ 19. (1) Активите с изключение на посочените в ал. 2, включително петролните бази, които не са лицензирани като данъчни складове, пасивите, архивът, в т.ч. ведомости за заплати,
както и другите права и задължения на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ преминават към Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ в срока
по § 17, ал. 2. За предаването и приемането на имуществото се съставя предавателно-приемателен протокол.
(2) Министърът на икономиката и индустрията, съответно ликвидаторът, предприема необходимите действия по отношение на предоставените по реда на Закона за държавната
собственост на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ държавни имоти, както и по отношение на други дълготрайни материални и нематериални активи, материали и
движими вещи с оглед на преминаването им в управление на Министерството на икономиката и индустрията.
(3) Областните управители отразяват промените в актовете за държавна собственост за имотите или съставят актове за държавна собственост за тях.
§ 20. Трудовите правоотношения на служителите на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ се уреждат при условията и по реда на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на
труда.
§ 21. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда в съответствие с него Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните
складове.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2023 Г.
(Обн. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 28. (В сила от 01.08.2023 г.) (1) Започналите до обнародването на този закон в „Държавен вестник“ производства по възстановяване на платен акциз за електрическа енергия по
отменения § 6а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове се довършват по реда на чл. 24ж от същия закон.
(2) Платеният акциз за електрическа енергия по отменения § 6а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове за месец юли 2023 г. се
възстановява по реда на чл. 24ж от същия закон.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 46. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на:
1. параграф 1, ал. 3 и 5, § 25, ал. 3 – 7, § 27 и 28, които влизат в сила от 1 август 2023 г.;
2. параграф 3, § 29, т. 1 и § 30, които влизат в сила от 1 юли 2023 г.;
3. параграф 4, § 29, т. 2, буква „а“ и буква „б“, относно ал. 10, § 33 и 38, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“;
4. параграф 7, т. 1 и 2, § 8 и § 26, т. 3, които влизат в сила от 1 септември 2023 г.;
5. параграф 7, т. 3, § 14, т. 9, § 26, т. 4, § 27, т. 8 и § 40, които влизат в сила от 1 декември 2023 г.;
6. параграф 13, § 14, т. 7 и 8, т. 10 относно чл. 182д, т. 11, 12, 13 и т. 19, буква „а“, § 15, 21, 22, 23, 34, 35, 36 и 37, които влизат в сила три дни след обнародването му в „Държавен
вестник“;
7. параграф 14, т. 1, 3, 4 и 5, т. 6, букви „а“ – „в“ и „д“ – „н“ и т. 16 и § 29, т. 2, буква „б“ относно ал. 11, които влизат в сила от 1 октомври 2023 г.;
8. параграф 14, т. 2, т. 10 относно чл. 182а – 182г, т. 14, 15, 17, 18 и т. 19, буква „б“, § 17, 18 и 20, които влизат в сила 9 месеца след обнародването му в Държавен вестник“;
9. параграф 14, т. 6, буква „г“, § 24, т. 3 – 9 и т. 10, букви „а“ – „г“, § 25, ал. 1 и 2 и § 26, т. 1 и 2, които влизат в сила от 1 януари 2024 г.;
10. параграф 19, който влиза в сила 8 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“;
11. параграф 32, който влиза в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България
през 2021 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ВАЛУТНИЯ ЗАКОН
(Обн. – ДВ, бр. 82 от 2023 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 27. Започналите до влизането в сила на този закон производства по реда на чл. 107з от Закона за акцизите и данъчните складове се довършват по досегашния ред.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ПО ПРИЛАГАНЕ НА ОГРАНИЧИТЕЛНИТЕ МЕРКИ С
ОГЛЕД НА ДЕЙСТВИЯТА НА РУСИЯ, ДЕСТАБИЛИЗИРАЩИ ПОЛОЖЕНИЕТО В УКРАЙНА
(Обн. – ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 13. (1) В 30-дневен срок от влизането в сила на този закон лицата по чл. 5б от Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия,
дестабилизиращи положението в Украйна подават искане за регистрация по чл. 57а, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове.
(2) До влизането в сила на акта за издаване на удостоверение за регистрация по чл. 57б, ал. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове или на отказа за неговото издаване лицата по
ал. 1 продължават дейността си и имат всички права и задължения на регистрирани лица по Закона за акцизите и данъчните складове.
§ 14. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА
(Обн. – ДВ, бр. 96 от 2023 г., в сила от 17.11.2023 г., изм. И доп. – ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 66. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:
1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) параграф 3, т. 1, буква „в“, § 5, § 6, т. 1, 3, т. 5 относно т. 8е и 8к и т. 7, § 7, § 8, т. 1, § 11, т. 1, буква „а“, § 12, т. 1 и т. 2
относно т. 9, § 13, § 14 относно чл. 36л, ал. 2 – 7 и чл. 36м, § 19, т. 1, 3 и 4, § 20, т. 1 – 3, § 28, т. 1, § 30, т. 1 – 3, § 31, 32, 33, 35, 36, 37, 38, 40, 41, 43, 46, 47, 52 и 59, които влизат в сила от
1 юли 2025 г.;
2. (нова – ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) параграф 20, т. 4 и 5, които влизат в сила от 1 юли 2024 г.;
3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) параграф 39, т. 2 и § 48, които влизат в сила от 31 декември 2025 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(Обн. – ДВ, бр. 105 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 61. (1) Лицата, които произвеждат нагреваеми изделия със съдържание, различно от тютюн, в случай че в едномесечен срок от влизането в сила на този закон подадат заявление за
издаване на лиценз за управление на данъчен склад, може да продължат дейността си по реда на Закона за акцизите и данъчните складове до произнасяне на директора на Агенция
„Митници“, но не по-късно от 31 март 2024 г., при спазване на разпоредбите относно задълженията на лицензираните складодържатели.
(2) До 31 март 2024 г. нагреваеми изделия със съдържание, различно от тютюн, може да бъдат освобождавани за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 без поставен бандерол върху
потребителската опаковка от:
1. лицата по ал. 1;
2. лицензираните складодържатели, на които в обхвата на лиценза за управление на данъчен склад са включени и нагреваеми изделия със съдържание, различно от тютюн;
3. лицата, които внасят на територията на страната нагреваеми изделия със съдържание, различно от тютюн;
4. лицата, които въвеждат на територията на страната нагреваеми изделия със съдържание, различно от тютюн.
(3) Лицата, които притежават валидно разрешение за търговия с тютюневи изделия и които продават, съхраняват и предлагат нагреваеми изделия със съдържание, различно от тютюн,
може да продължат дейността си, при условие че подадат опис за наличните към 31 декември 2023 г. в съответния обект нагреваеми изделия със съдържание, различно от тютюн.
Описът се подава в срок до 31 януари 2024 г. до директора на териториалната дирекция по местонахождение на съответния обект.
(4) Лицата по ал. 3 може да реализират в търговската мрежа наличните към 31 март 2024 г. нагреваеми изделия със съдържание, различно от тютюн, без поставен бандерол в срок до 30
юни 2024 г.
(5) След 30 юни 2024 г. нагреваемите изделия със съдържание, различно от тютюн, следва да са с поставен бандерол върху потребителската опаковка.
§ 62. Лицата, подали искания за издаване на лиценз за управление на данъчен склад в срока по § 6в, ал. 4, по които няма произнасяне на директора на Агенция „Митници“, може да
продължат дейността си като лицензиран складодържател от датата на влизане в сила на този закон. В тези случаи лицата продължават дейността си до произнасяне на директора на
Агенция „Митници“, но не по-късно от 31 март 2024 г., при спазване на разпоредбите относно задълженията на лицензираните складодържатели.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 64. Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на:
1. параграфи 14, 20 и 23, които влизат в сила три дни след обнародването му в „Държавен вестник“;
2. параграфи 21 и 40, които влизат в сила от 1 април 2024 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(Обн. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 10. Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на:
1. параграф 4, който влиза в сила от 1 март 2024 г.;
2. параграфи 7, 8 и 9, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАПАСИТЕ ОТ НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ
(Обн. – ДВ, бр. 11 от 2024 г., в сила от 06.02.2024 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 6. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА
(Обн. – ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 1, 2, 3, 4, 6 и § 8, т. 3, които влизат в сила от 1 юли 2025 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕВРОТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(Обн. – ДВ, бр. 70 от 2024 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 60. Параграф 5, ал. 1, § 8 – 36, § 37, т. 1 – 12 и 14 – 20 и § 38 – 59 влизат в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
