Дайджест „Търговско и облигационно право“, 2019 г., кн. 11
Съгласно разпоредбите на чл. 110 и 111 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срокът на погасителната давност е обусловен от вида на вземането. Общата петгодишна давност е за всички вземания извън вземанията по чл. 111 ЗЗД, които се погасяват с изтичането на тригодишна давност.
Вземанията за надплатени суми за лихва по договори за ипотечни кредити, съгласно безпротиворечивата практика на съдилищата се квалифицират по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – вземане за неоснователно обогатяване, възникнало при начална липса на основание. Съгласно т. 7 от мотивите на ППВС № 1 от 1979 г. вземания, произтичащи от фактическите състави на неоснователното обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишна погасителна давност чл. 110 ЗЗД1.
Четиринадесет години след ППВС № 1 от 1979 г., със ЗИДЗЗД – ДВ, бр. 12 от 12.02.1993 г., беше изменена б. „б“ на чл. 111 ЗЗД, с която се предвиди тригодишна погасителна давност за „вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор“.
………………………..
Венелин ГАЧЕВ, адвокат
______
Пълният текст на статията можете да откриете в брой 11/2019 г. на списание „Търговско и облигационно право”, както и в ЕПИ „Търговско и облигационно право”.
