Нормативни промени, в сила от 01.09.2021 г., засягащи изчисляването на индивидуалния коефициент на лицата, родени след 1959 г.

Дайджест “Труд и право”, 2021 г., кн. 07

Коментар

Индивидуалният коефициент е един от елементите, въз основа на които се определят размерите на пенсиите, свързани с трудова дейност, отпускани от държавното обществено осигуряване (ДОО), в това число на пожизнените пенсии за осигурителен стаж и възраст и на инвалидните пенсии поради общо заболяване и поради трудова злополука или професионална болест. Той се изчислява по специфичен начин за лицата, родени след 31.12.1959 г., осигурявани в универсален пенсионен фонд (УПФ).

В универсалните пенсионни фондове от 01.01.2002 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия за старост лицата, които са родени след 31.12.1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. В съвкупността на родените след 31.12.1959 г. лица има и такива, за които изрично е предвидено, че не подлежат на осигуряване в УПФ поради съображения за защита на личните данни и на класифицираната информация, основно служители на определени ведомства от секторите, свързани със сигурността и отбраната. След поредица от нормативни промени през 2014 и 2015 г., считано от 01.01.2016 г., от обхвата на лицата, подлежащи на задължително осигуряване в УПФ, се изключват и тези, които са направили личен избор да променят осигуряването си и да се осигуряват само в държавното обществено осигуряване по реда на чл. 4б от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

При старта на допълнителното задължително пенсионно осигуряване в УПФ размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на ДОО е 29% от осигурителния доход на лицата. От 01.01.2002 г. тази вноска е „разделена“ на две части за лицата, родени след 31.12.1959 г., които подлежат на задължително осигуряване за пенсия както във фондовете на ДОО, така и в УПФ. По-голямата част от вноската, а именно 27%, продължава да постъпва във фонд „Пенсии“ на ДОО, като през годините размерът ѝ постепенно намалява до 11% през 2010 г., а след това на няколко пъти нараства, като достига 14,8% от началото на 2018 г. По-малката част от вноската постъпва в индивидуална партида на осигуреното лице в универсален пенсионен фонд, като през годините размерът ѝ нараства от 2% през 2002 г. до 5% от началото на 2007 г.

Когато лицето е направило избор по чл. 4б КСО за промяна на осигуряването си от УПФ във фонд „Пенсии“, съответно фонд “Пенсии за лицата по чл. 69“ на ДОО, вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване се превеждат по сметка на държавното обществено осигуряване, т. е. в тези случаи във фондовете на ДОО постъпва осигурителна вноска в пълен размер.

Както държавното обществено осигуряване (I стълб на пенсионната ни система), така и осигуряването в универсален пенсионен фонд (елемент от II стълб на пенсионната ни система) дават право на пожизнена пенсия, както следва:

пожизнена пенсия за осигурителен стаж и възраст от ДОО – при изпълнени условия за продължителност на придобития осигурителен стаж и за навършена възраст;

пожизнена пенсия за старост от УПФ – при навършване на основната пенсионна възраст по чл. 68, ал. 1 КСО.

Целта на законодателя е всеки от двата стълба да изплаща пенсия, чийто размер се намира в зависимост от осигурителния принос на лицето, който, най-общо казано, се приема за пропорционален на частта на направените към тях осигурителни вноски.

С оглед на това, от самото начало на пенсионната реформа от 2000 г. Кодексът за социално осигуряване предвижда, че индивидуалният коефициент, който се прилага при определянето на размера на трудовите пенсии от ДОО, се намалява за периодите, през които лицата са били осигурени в универсален пенсионен фонд, поради което във фондовете на ДОО за тях е постъпвала вноска с по-нисък размер.

При създаването на тристълбовия пенсионен модел замисълът е, че частта от общата осигурителна вноска, заделена в индивидуална партида на осигурения в капиталово-покривната схема на УПФ, ще бъде инвестирана, ще натрупва доход и ще доведе до определяне на такъв размер на пенсията от II стълб, който заедно с пенсията от първи стълб, съответно намалена по нормативно установените правила, ще повиши общия коефициент на заместване на изгубения трудов доход след пенсионирането в сравнение с хипотезата, при която лицето е осигурено само в ДОО с пълния размер на месечната осигурителна вноска.

Кодексът установява, че намалението при изчисляването на индивидуалния коефициент се извършва въз основа на съотношението между размера на месечната осигурителна вноска за универсалния пенсионен фонд и размера на вноската за фонд „Пенсии“ на ДОО за трета категория труд за лицата, родени преди 01.01.1960 г. По-конкретно, чрез това съотношение се определя размерът на дохода, с който се намалява използваният за изчисляване на коефициента осигурителен доход на съответното лице. Намалението се прави за всеки месец, през който то е осигурявано в УПФ. През годините посоченото съотношение се променя предвид измененията в размера на осигурителните вноски, като варира съответно между 6,9% (2:29) през 2002 г., 31,25% (5:16) през 2010 г. и 25,25% (5:19,8) към момента. Средното съотношение за всяко осигурено лице е различно и се определя индивидуално съобразно конкретиката на неговата осигурителна история и периодите на осигуряването му.

С разпоредбата на чл. 70, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване е регламентиран редът, по който се намалява осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лицата, родени след 31.12.1959 г., както следва:

с т. 1 на ал. 10 е указано, че за пенсиите, отпуснати с начална дата преди 01.01.2019 г., т. е. когато индивидуалният коефициент се изчислява по правилата на т. нар. „стара методика“^[1], осигурителният доход за месеците, през които лицето е осигурявано в УПФ, се намалява с дохода, определен въз основа на коефициент, представляващ среднопретеглено съотношение за тези месеци между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд „Пенсии“ за трета категория труд, за лицата, родени преди 01.01.1960 г., по ред, определен с акт на Министерския съвет;

с т. 2 на ал. 10 е регламентирано, че за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г., т. е. при определяне на индивидуалния коефициент по т. нар. „нова методика“^[2] осигурителният доход за всеки месец, през който лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, се намалява с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за универсалния пенсионен фонд и размера на вноската за фонд „Пенсии“ за трета категория труд, за лицата, родени преди 01.01.1960 г.

С допълнения в чл. 70 КСО е предвидено да бъде изменен, в сила от 01.09.2021 г., начинът за намаляване на осигурителния доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент при определяне на размера на трудовите пенсии от ДОО на лицата, родени след 31.12.1959 г. и осигурени в универсален пенсионен фонд (§ 8, т. 6 от ПЗР на ЗБДОО за 2021 г.). Промяната е форма на реакция на зародилата се обществена дискусия във връзка с предстоящото от 01.09.2021 г. стартиране на допълнителните пенсионни плащания за старост от универсалните пенсионни фондове, когато жените, родени в началото на 1960 г., ще започнат да навършват общата пенсионна възраст по чл. 68, ал. 1 КСО, даваща им право на пенсия за старост от УПФ.

Направените допълнения в чл. 70 КСО и произтичащите от тях промени в чл. 21а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съобразно законовата делегация на § 12 от ПЗР на ЗБДОО за 2021 г., предвиждат следното:

В чл. 70, ал. 10 КСО се създава т. 3, с която се регламентира, че при определянето на размера на вноската за фонд „Пенсии“ на ДОО, посочена в т. 1 и 2 от същата алинея, във формулата за изчисляване на индивидуалния коефициент трябва да се вземе предвид и трансферът от държавния бюджет в размер на 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2015 г., включително регламентиран в отменената т. 5 на чл. 21 КСО);

Съгласно чл. 70, ал. 19 КСО и чл. 21а НПОС при определянето на размера на пенсията във връзка с изчисляването на индивидуалния коефициент следва да се вземе предвид и броят на месеците, през които лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, спрямо общата продължителност на осигурителния му стаж, дефинирана като брой месеци с осигуряване в държавното обществено осигуряване, като за месеци с осигуряване в частния и в държавния фонд се зачитат календарните месеци, за които са внесени или дължими осигурителни вноски (съответно – всеки календарен месец, за който са внесени дължимите авансови осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 КСО – за самоосигуряващите се лица).

Освен че, считано от 01.09.2021 г., новите правила за намалението на индивидуалния коефициент ще се прилагат при отпускането на всички нови трудови пенсии, законодателят регламентира и заварените към тази дата случаи на вече отпуснати пенсии, размерът на които е бил определен с индивидуален коефициент, намален по реда на чл. 70 КСО преди влизане в сила на измененията или по отменената ал. 3 на чл. 127 КСОО. С § 7д от ПЗР на КСО се дава възможност на пенсионерите с пенсии, отпуснати с начална дата преди 01.09.2021 г., да поискат преизчисляването им по новите правила. При преизчисляването индивидуалният коефициент се определя съгласно нормативните разпоредби, по които е изчислен първоначално (т. е. по така наречената „стара“ или „нова“ методика, приложими за пенсиите с начална дата съответно до или от 01.01.2019 г.), като само относно намалението му се прилагат новите правила за редукция, ако това е по-благоприятно за пенсионера. Преизчисляването се извършва по искане на пенсионера, като за целта той трябва да подаде заявление в периода от 01.09.2021 г. до 30.09.2022 г. включително в съответното териториално поделение на НОИ, което изплаща пенсията му. Пенсията се преизчислява, считано от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението.

Необходимо е да се подчертае, че преизчисляването по реда на § 7д от ПЗР на КСО няма да има практически ефект върху значителна част от пенсиите. Това произтича от обстоятелството, че преобладаващата част – около 90 на сто от отпуснатите трудови пенсии, изчислени с намаление на индивидуалния коефициент – са пенсии за инвалидност. Останалите 10 на сто са пенсии за осигурителен стаж и възраст. Като се има предвид, че над 60 на сто от пенсиите за инвалидност, изчислени с намаление на индивидуалния коефициент, са с действителен размер под минималния за съответния вид, тяхното преизчисляване няма да доведе до промяна в изплащания минимален размер. Положителен ефект ще се наблюдава при пенсиите с размер над минималния за съответния вид или с действителен размер, близко под минималния, който в резултат от преизчисляването ще може да „надскочи“ този праг.

Промяната в начина за изчисляване на редукцията на индивидуалния коефициент няма да даде отражение и при преизчисляването на пенсиите, изплащани в максимален размер, когато действителният им размер надхвърля т.нар. „таван на пенсиите“, поради което е ограничен до неговото ниво – към момента 1440 лв.

С оглед на изложеното за повече от половината от заварените към 01.09.2021 г. пенсионери с отпуснати пенсии, размерът на които е определен с намаление на индивидуалния коефициент, ще бъде безпредметно да искат преизчисляване на получаваната пенсия, поради което лицата следва внимателно да преценят необходимостта от подаване на заявление.

Хипотезите, при които осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лице, родено след 31.12.1959 г., не се намалява, са регламентирани с нормата на чл. 70, ал. 11 КСО, а именно – когато към датата на постановяване на разпореждането за отпускане на трудовата пенсия:

лицето е с променено осигуряване по реда на чл. 4б КСО – в тези случаи за целия период, за който се взема предвид осигурителният доход, той не се намалява;

лицето е възобновило осигуряването си в УПФ по реда на чл. 124а КСО – в тези случаи осигурителният доход не се намалява само за месеците, през които лицето не е било осигурено в УПФ (т. е. било е осигурено само в ДОО с пълния размер на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“) и натрупаните средства от индивидуалната му партида са били прехвърлени в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система (т. нар. „Сребърен фонд“);

средствата на лицето са прехвърлени от „Сребърния фонд“ по реда на чл. 129, ал. 15 КСО във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на ДОО (например във връзка с отпускане на друг вид пенсия, свързана с трудова дейност) – и в тези случаи осигурителният доход не се намалява за целия референтен период.

От практическа гледна точка е важно читателите да бъдат информирани, че могат да ползват актуализираната електронна услуга „Изчисляване на прогнозна пенсия“ на интернет-страницата на НОИ, която отразява нормативните промени, в сила от 1 септември тази година.

Електронната услуга се ползва с персонален идентификационен код (ПИК), издаден от НОИ, на адрес: https://www.nssi.bg > рубрика Е-услуги > Справки  по ЕГН и ПИК на НОИ. Тя дава полезна информация на бъдещите пенсионери за приблизителния размер на трудовата им пенсия, изчислен при различни условия.

Чрез услугата се изчисляват прогнозен индивидуален коефициент и прогнозен размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст за лица, на които не е отпусната такава от държавното обществено осигуряване. С допълнения вариант на услугата се отчитат както действащите към момента нормативни правила, така и техните предстоящи изменения от 1 септември тази година, като за всяко лице, родено след 31.12.1959 г., използващо електронната услуга, се изчисляват три резултата:

1.  прогнозен индивидуален коефициент с намаление за месеците с осигуряване в универсален пенсионен фонд и прогнозен размер на пенсията, определени при спазване на разпоредбите за изчисляване на намалението на индивидуалния коефициент, в сила до 31.08.2021 г. включително;

2.  прогнозен индивидуален коефициент с намаление за месеците с осигуряване в универсален пенсионен фонд и прогнозен размер на пенсията, определени при спазване на разпоредбите за изчисляване на редукцията на индивидуалния коефициент, в сила ?? 01.09.2021??.от 01.09.2021 г.;

3.  прогнозен индивидуален коефициент и прогнозен размер на пенсията без намаление.

За онагледяване на казаното по-долу са представени примерни резултати от електронната услуга на сайта на НОИ:

За пенсиите за осигурителен стаж и възраст с начална дата след 31.12.2018 г. електронната услуга дава възможност за изчисляване на прогнозен индивидуален коефициент по два начина – както по „новата методика“ (съгласно разпоредбите на чл. 70, ал. 8 и 9 КСО), така и по „старата методика“ (съгласно разпоредбите на чл. 70, ал. 4-7 КСО, които на основание § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО могат да бъдат приложени като по-благоприятен вариант за пенсионера по негово искане, заявено не по-късно от 31.12.2021 г.). При всяка от методиките изчисленията се правят в горепосочените три варианта.

Електронната услуга извлича автоматично от информационната система на НОИ наличните данни за осигурителния стаж и осигурителния доход на ползвателя ѝ за периодите след 31.12.1996 г. Част от информацията за стажа и дохода на лицето, отнасяща се за периоди преди 01.01.1997 г., следва да бъде въведена от него. Чрез услугата не се прави преценка дали ползвателят на услугата е придобил право на пенсия, съобразно възрастта и осигурителния му стаж, тъй като за целите на изчисляването условно е прието, че той отговаря на изискванията за пенсиониране, установени в КСО.

Любомира ЯЗАДЖИЕВА, директор на Дирекция „Пенсии“ в ЦУ на НОИ
________

^[1] За пенсиите, отпуснати с начална дата преди 01.01.2019 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията. Редът за изчисляване на индивидуалния коефициент в тези случаи е регламентиран в чл. 70, ал. 5-7 КСО.
^[2] За пенсиите, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г., индивидуалният коефициент (ИК) се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31.12.1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Редът за изчисляване на ИК в тези случаи е регламентиран в чл. 70, ал. 8 и 9 КСО.