Списание „Труд и право“, 2026 г., бр. 9
ВЪПРОС: Въпреки че транспонирането на Директива (ЕС) 2023/970 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за укрепване прилагането на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане у нас се бави, вече имаме въпроси и ще сме благодарни да разберем Вашето мнение по тях:
- Тази директива всъщност по някакъв начин засяга ли различните заплати по градове (като в един и същ град, разбира се, нямаме разлики в заплащането въз основа на пол)? Нашето разбиране е, че не, тъй като касае изрично темата за дискриминация по признак „пол“, но не и регионалност.
- В периода от 07.06.2026 г. до влизане в сила на националното законодателство, транспониращо директивата, има ли разпоредби от нея, които са директно приложими? По-конкретно: след 07.06.2026 г. очакваме служители да искат да упражняват правото си на информация по чл. 7. Трябва ли да отговорим на тези искания и може ли да ни санкционират, ако откажем да го направим?
ОТГОВОР:
По отношение на първия въпрос:
Краткият отговор на първия въпрос е отрицателен. Директивата въвежда антидискриминационни мерки срещу неравно заплащане, основано на полов признак, а не изравнява заплащането по региони.
В Портала за обществени консултации на Министерския съвет (МС) беше публикуван за обсъждане Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, с който се предвижда Директива (ЕС) 2023/970 да бъде въведена (транспонирана) в националното законодателство.
Консултациите приключиха още на 18.06.2026 г., като се очаква проектът да бъде внесен и гласуван в Народното събрание.
Към момента е рано да се каже, какво ще е съдържанието на окончателно приетите текстове, доколкото предложенията могат да претърпят промени. И все пак проектозаконът съдържа достатъчно индикации, че различни заплати в различни градове не са изключени.
Например според чл. 14в, ал. 2, съвместната оценка на заплащането обхваща:
1) анализ на дела на жените и мъжете във всяка категория работници и служители;
2) информация за средните нива на заплащане и на допълнителните трудови възнаграждения на жените и мъжете във всяка категория работници и служители;
3) разлики в средните нива на заплащане на жените и мъжете във всяка категория работници и служители;
4) причините за разликите в средните нива на заплащане, съгласно критериите по чл. 14, ал. 5;
5) дела на жените и мъжете с увеличено възнаграждение след завръщането от отпуск поради бременност и раждане, за отглеждане на дете и при осиновяване, когато такова увеличение е настъпило за съответната категория работници и служители в периода на отпуск;
6) коригиращи мерки по чл. 14б, ал. 6;
7) оценка на ефективността на коригиращите мерки от предходни съвместни оценки на заплащането.
Причините за разликите в средните нива на заплащане при регионалните различия са чисто икономически: цената на живота в големите и в по-малките градове е различна. Това е обективна стопанска реалност и напълно неутрален по отношение на пола критерий.
Погледнато в по-общ план, не е и логично европейска директива да наложи изравняване на нивата на заплащане по региони, защото това не може да се постигне и на ниво Европейския съюз (ЕС). Както в България има разминаване в икономическото развитие на регионите, така и в Европейския съюз цената на живота е различна. Очевидно Директивата няма да доведе нито до изравняване по региони в ЕС, нито в отделна държава членка.
По отношение на втория въпрос:
Най-напред е удачно да се поясни, какво означава директен ефект на директива. Директният ефект е един от основните принципи на правото на ЕС, според който дадена норма позволява защитата на субективни права на частноправни субекти пред националните съдилища. Казано с други думи, той позволява гражданите да се позовават пряко на разпоредбите на директивата, дори държавата членка да не е изпълнила задълженията си по нейното транспониране. За да има директен ефект, дадената разпоредба трябва да има достатъчно точен, ясен и безусловен характер, както и да предоставя права и да възлага задължения на субектите на частното право.
В конкретния случай, срокът за транспониране на Директива (ЕС) 2023/970 беше 07.06.2026 г. След тази дата, тъй като Директивата все още не е пренесена във вътрешното право, е налице неизпълнение на задълженията на Република България като страна членка на ЕС и евентуално може да се прояви директният ефект на разпоредби на Директивата.
По същество, правото на информация по чл. 7 от Директивата е уредено достатъчно ясно и безусловно, за да може да се приеме, че то би имало директен ефект. Разпоредбата най-общо предвижда, че работниците и служителите имат право да поискат и получат писмена информация за тяхното индивидуално ниво на заплащане и средните нива на заплащане с разбивка по пол за категориите работници, които полагат равен труд като тях или труд със стойност, равна на стойността на техния труд. Ако получената информацията е неточна или непълна, работниците имат право да поискат лично или чрез своите представители на работниците допълнителни и разумни разяснения и подробности относно всички предоставени данни и да получат аргументиран отговор. Работодателите предоставят посочената информация в разумен срок, но при всички случаи в срок от два месеца от датата, на която е направено искането.
При липса на вътрешноправна уредба относно предоставянето на информацията обаче, работодателите са силно затруднени да удовлетворяват подобни искания на работниците и служителите.
Поставя се и въпросът относно публичните контролни механизми. Дори да приемем, че работодателят ще е в нарушение, ако не предостави исканата информация поради липсата на такова задължение, регулирано от националното законодателство, кой административен орган би имал компетентността да му наложи административнонаказателна отговорност – Комисията за защита от дискриминация, както бе предвидено в законопроекта, или друг орган?
От тази гледна точка, компетентен да признае директният ефект ще се окаже само съдът. Което означава, че работника или служителя, на когото е отказана исканата информация, ще трябва да води дело, за да я получи. Как на практика ще се случи това, предстои да видим.
Доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ, Институт за държавата и правото при Българската академия на науките, Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
