Списание „Труд и право“, 2026 г., бр. 8
В края на юли тази година, с Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 31.07.2026 г.) беше направена съществена промяна в трудовото законодателство, по-конкретно в Кодекса на труда (КТ), във връзка с правилата за изчисляване на трудовия стаж. Досега той се изчисляваше в дни, месеци и години, а според извършените промени в КТ, вече ще се изчислява и в часове.[1]
Тук е важно да се отбележи, че съгласно § 12 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗДБРБ за 2026 г., трудовият стаж, преди влизане в сила на ЗДБРБ за 2026 г., се изчислява съгласно действащите дотогава разпоредби, а тъй като по силата на препращащата норма на чл. 119 ЗДСл изчисляването на служебния стаж се извършва по реда, определен в чл. 355 КТ, промените засягат и изчисляването на служебния стаж.
Посочената промяна е, най-меко казано, „дискусионна“. От една страна, уеднаквяването на режима на трудовия и на осигурителния стаж може да се окаже целесъобразно решение в дългосрочен план, създаващо по-голяма предвидимост и правна сигурност. От друга страна, реформата засяга по негативен начин трудовите права на работещите на непълно работно време и заслужаваше по-задълбочен предварителен анализ. Една от първите реакции в общественото пространство – тази на Омбудсмана на Република България – даде израз на напълно обоснована критика. Предприета е реформа с концептуално значение за трудовото законодателство, която променя философията му. Тя трябваше да бъде съгласувана между социалните партньори, да бъде направена предварителна оценка на въздействието ѝ, и да се провери колко работещи би засегнала. Вместо това, изменението мина някак незабелязано през Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на бюджетния закон, което за съжаление не е прецедент, а дългогодишна порочна законодателна практика. Не за първи път българският законодател прокарва важни промени в основополагащи институти на трудовото право през Преходни и заключителни разпоредби на закони, нямащи нищо общо с регулираните обществени отношения. Очевидно правилата за изчисляване на трудовия стаж нямат пряко отражение върху държавния бюджет и е необосновано да се съдържат в бюджетния закон. Нещо повече, този закон е с доста ограничено темпорално действие, тъй като приемането му беше забавено прекалено дълго, основно по политически причини. Гласуван на второ четене от Народното събрание на 24 юли 2026 г., законът ще се прилага за около 5 месеца, когато би трябвало да влезе в сила новият бюджет за 2027 г. Разглежданите правила относно трудовия стаж също са с отложено действие и влизат в сила от 01.01.2027 г., т.е. техният ефект „ще надживее“ закона, с който са приети. Затова е и логично да се постави въпросът, какво налагаше тази прибързана промяна. Със сигурност тя тепърва ще предизвиква нови спорове.
Извън казаното, в следващите редове ще се опитаме накратко да съпоставим новите правила за изчисляване на трудовия стаж с познатите такива относно изчисляването на осигурителния стаж и да потърсим отговор на въпроса, какво ще е реалното им отражение в практиката. Според чл. 9, ал. 1 КСО осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години. В разпоредбата на чл. 38 НПОС са детайлизирани правилата за изчисляване на осигурителния стаж в различни периоди. Например според ал. 1 осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и години, а за периода след 31 декември 2004 г. – в часове, дни, месеци и години, за времето, през което лицата са били осигурени за инвалидност, старост и смърт, и за това време са внесени или дължими осигурителни вноски. В ал. 2, т. 1 е предвидено, че за времето преди 1 януари 2003 г., осигурителният стаж за лицата по чл. 4, ал. 1 КСО се зачита и изчислява, както следва: за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са отработили най-малко половината от законоустановеното за тях работно време за деня и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време и т. н.
Съпоставителният анализ на правилата за изчисляване на трудовия и на осигурителния стаж води до следните изводи:
1. Режимът на трудовия и осигурителния стаж се унифицира за в бъдеще, но разлика между двата вида стаж за лица, работили при непълно работно време, винаги ще има, защото правилата за изчисляване са различни за различните периоди.
2. Пълен трудов, съответно осигурителен стаж, занапред ще се придобива само при работа на пълно работно време (в общия случай – 8 часа). Работата над законоустановеното работно време не носи на работника или служителя допълнителен стаж. При трудовия стаж този извод следва от думите „за трудов стаж се признава не повече от календарното време“, т.е. за един ден работникът или служителят не може да придобие ден и половина трудов стаж, дори да работи 8 часа по основен трудов договор и още 4 по договор за допълнителен труд. По отношение на осигурителния стаж ефектът е същият, след като през 2015 г. беше отменена разпоредбата на чл. 9, ал. 8 КСО. Тя предвиждаше, че се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и: (1) по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа; (2) са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества; (3) са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност.
3. В медийното пространство често се срещат неверни и подвеждащи твърдения, вероятно произтичащи от непознаване на действащата уредба, които обаче създават излишни притеснения за гражданите. По-конкретно, застъпва се, че новите правила относно трудовия стаж ще изправят работещите на непълно работно време пред затруднения при пенсиониране – те ще трябва да работят повече години, докато покрият критериите за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това само по себе си е вярно, но не произтича от гласуваните сега промени във връзка с трудовия стаж, а от уредбата на осигурителния стаж, действаща от края на 2004 г. Откакто осигурителният стаж започна да се изчислява и в часове, работата за по-малко от пълното законоустановено работно време води до по-бавно натрупване на осигурителен стаж и това рефлектира върху осигурителните права и по краткосрочното, и по дългосрочното (пенсионно) осигуряване.
4. Трудовият стаж е свързан с възникването и упражняването на определени трудови права. Промените засягат тези права, като ги ограничават.
На първо място, съгласно чл. 23, ал. 2 НРВПО работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. При действащата към момента редакция на чл. 355, ал. 2 КТ, полагането на труд за 4 часа е достатъчно, за да се признае пълен трудов стаж, респективно да се придобие право на платен годишен отпуск от най-малко 20 работни дни годишно. Ако работникът или служителят полага труд например 2 часа дневно, платеният му годишен отпуск се преизчислява пропорционално, т.е. той ще има право на минимум 5 работни дни платен годишен отпуск.
Новото правило за изчисляване на трудовия стаж в часове води до преизчисляване на отпуска по всеки трудов договор, който не е сключен за пълното законоустановено работно време. Ако например работникът или служителят има сключен трудов договор с един работодател за 4 часа и с друг – за още 4 часа, и по двата договора той ще придобие право на най-малко 10 работни дни платен годишен отпуск, а не на 20 дни, както беше досега. При това следва да се отчете, че в трудовото законодателство липсва правило, което да задължава работодателите да разрешат ползването на отпуските в един и същи период. Такова правило съществуваше до 2002 г. в разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НРВПО (При работа по външно съвместителство работникът и служителят имат право да ползуват отпуск за работата по съвместителство едновременно с отпуска за основната работа.). Тази алинея беше отменена с Решение № 9353 от 21.10.2002 г. на ВАС по адм. д. № 6866/2001 г., 5-членен с-в. ВАС прие, че „Алинея 1 на чл. 23 противоречи на чл. 173 КТ, съгласно който платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение на работодателя. Това изискване на закона е обвързано с правото на работодателя в определени случаи сам да реши кога и в какъв размер да разреши този отпуск (чл. 173, ал. 4; чл. 176 КТ). Работата по външно съвместителство се осъществява по силата на трудов договор, който е самостоятелен и независим от основния трудов договор, по който работи работникът и служителят. За работата по двата договора се полага платен годишен отпуск, за ползването на който е необходимо писмено разрешение на всеки един от работодателите. Правото на работника или служителя да ползва едновременно двете отпуски, въведено в чл. 23, ал. 1 от наредбата, по същество дерогира възможността работодателят по договора за външно съвместителство да упражни законното си право в посочените в закона случаи да не разреши в определено време и определен размер платения годишен отпуск. Алинея 1 на чл. 23 от наредбата следва да бъде отменена на основание чл. 12, т. 4 ЗВАС.“
В резултат не е изключено работникът или служителят от дадения пример (който работи по два договора на 4 часа) да не може да ползва и 10-те дни, които му се полагат по двата договора, едновременно, съответно да се наложи да работи по един от договорите, докато е в отпуск по другия.
Налице е и друго съществено противоречие: съгласно чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика. Прилагането на новите правила в съответствие с буквалното им тълкуване (че при работа на два договора по 4 часа ще възникне право на платен годишен отпуск в размер на 10 работни дни и по двата) води до нарушаване на правото на ЕС.
На второ място, съгласно чл. 12 НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. За придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. При определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Това възнаграждение е познато в практиката и с по-старото си наименование „клас прослужено време“.
Промените в реда за изчисляване на трудовия стаж ще доведат до по-бавното натрупване на трудов стаж от работници и служители, работещи при условията на непълно работно време, респ. ще забавят ръста на разглежданото допълнително трудово възнаграждение. С Постановление № 147 на МС от 29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е определен минимумът от 0,6 на сто върху основната работна заплата за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. При работа на 4 часа до момента се придобива пълен трудов стаж, съответно „класът“ нараства ежегодно. Занапред същият брой часове работа ще носи 1 година трудов стаж за 2 календарни години и новите 0,6 % няма да се полагат на служителя ежегодно.
Дължимите обезщетения по Кодекса на труда, напр. при прекратяване на трудовия договор, се изчисляват по правилата на чл. 228 КТ и чл. 17 – 19 НСОРЗ върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя. То включва основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, сред които централно място заема „класът прослужено време“. Така промяната фактически рефлектира не само върху трудовите възнаграждения, а и върху обезщетенията при прекратяване на трудовия договор.
На трето място, опасявам се, въпросът с определянето на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит ще продължи да създава затруднения в практиката и предвид едно указание на МТСП, което съм критикувал и преди. Става дума за отразяването на трудовия стаж при прекратяване на договори за допълнителен труд в регистъра на заетостта. До 2025 г., когато официалният удостоверителен документ за придобития стаж беше трудовата книжка, тези договори не се вписваха в нея, защото това беше технически невъзможно (нямаше как да бъде направен запис, преди да е „приключено“ основното трудово правоотношение). С преминаването към електронен регистър на заетостта, договорите за допълнителен труд започнаха да се вписват в него, а при прекратяването им да се отбелязва придобития по тях трудов стаж. Според указание, публикувано на интернет-страницата на МТСП: „Съгласно § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД на КТ), обн. в ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г., в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. работодателите оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. При оформяне на трудовата книжка на работника или служителя, в нея се вписва само трудовият стаж по основния трудов договор. След 1 юни 2025 г. единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Това задължение има работодателят както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение. Поради това в трудовите книжки следва да се вписва трудовия стаж по основното трудово правоотношение, а след 1 юни 2025 г. в ЕЕТЗ следва да се вписва трудовият стаж и за трудовите договори по чл. 110 и чл. 111 от КТ.“
Логиката на МТСП при формулирането на това указание беше, че за целите на определянето на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит значение има „релевантният“ стаж (работа на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия при предходен работодател). Работник или служител може да работи при условията на вътрешно или на външно съвместителство на две различни длъжности: напр. по основния си трудов договор е продавач-консултант, а по договор за допълнителен труд – офис асистент. Ако в определен бъдещ момент сключи нов трудов договор като офис асистент, като релевантен следва да се приеме стажът, натрупан по трудовия договор за допълнителен труд.
Къде обаче е проблемът? Както беше посочено, и досега, и занапред, за трудов стаж се признава не повече от календарното време. Работата „в повече“ от нормативноустановеното работно време не носи допълнителен трудов (а и осигурителен) стаж. Вписването на стаж и по основното, и по допълнителното/ите трудово/и правоотношение/я в регистъра на заетостта прави информацията в него некоректна – тя отразява стаж, който не се признава на работника или служителя по закон. Може би е удачно МТСП да използва сегашните промени, за да преосмисли и това свое становище.
На четвърто място, промяната в механизма за изчисляване на стажа може да даде отражение и на други трудови права, обвързани с трудовия стаж, извън вече посочените. Така например заемането на определени длъжности е обусловено от минимален брой години трудов стаж по специалността (вж. чл. 7, ал. 5 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране: „Проектантите с ограничена проектантска правоспособност могат да придобият пълна проектантска правоспособност, ако имат стаж по специалността: (1) две години като служители по трудов договор с проектант с пълна проектантска правоспособност, или (2) четири години като проектанти на свободна практика или като служители по служебно правоотношение или по трудово правоотношение на основен трудов договор на длъжност, за която се изисква съответното образование.“ и др.) На ниво бранш, отрасъл или предприятие по пътя на колективното преговаряне определени права също може да са обвързани с придобития стаж. Във всички тези случаи работата на непълно работно време ще доведе до отлагане на придобиването на съответните права.
Като че ли най-остро поставяният въпрос в последните дни е: справедливо ли е новото решение? Като при всяка морално-етична категория, и тук възможните интерпретации са различни. Справедливо е лицата, които не работят при условията на пълно работно време, да ползват по-малко трудови права от тези, които работят повече. Същевременно трябва да се отчете, че работата при непълно работно време не винаги е въпрос на избор, а на необходимост. На глобално ниво все по-често се говори за „нетипични“ форми на трудова заетост, като под това понятие се разбират всякакви трудови правоотношения, които се отклоняват от обичайния стандарт на безсрочен трудов договор с пълно работно време. Счита се, че нетипичните форми на трудова заетост следва да бъдат насърчавани, защото те позволяват включването на пазара на труда на лица, които в противен случай изобщо не биха работили, напр. студенти. Несъмнено, промените засягат трудовите права на подобни по-уязвими групи работници и служители.
Част от публично оповестените мотиви за реформата са свързани с борбата със сивата икономика. Действително, има работници и служители, които формално работят на непълно работно време, а фактически полагат труд през целия работен ден, а понякога и над него. Според мотивите на законопроекта, новото решение щяло да ги мотивира да настояват пред работодателите си да бъдат преназначени на пълен работен ден. Подобна логическа конструкция е силно съмнителна. Декларирането на по-малко от действителния брой работни часове може да инициатива както на работодателя, така и на работника или служителя, и в общия случай се прави, за да се „спестят“ данъци и осигуровки. Малко вероятно е работниците и служителите, участващи (доброволно или не) в подобна схема, да настояват за „изсветляването“ ѝ, което ще намали нетния размер на получаваните възнаграждения. Освен това липсват достатъчно данни за броя на тези служители, съответно не може да се предвиди реалният ефект на законодателните промени.
Отделен аспект на темата за „справедливостта“ е обвързването на трудовия стаж с часовете положен труд само за лицата, работещи при непълно работно време. Ако логиката „колкото повече часове работа, толкова повече трудови права“ се доведе докрай, тя би трябвало да обуслови допълнителни права за лицата, полагащи труд над законоустановеното работно време. Очевидно законодателят не само не е помислил да ги постави в по-благоприятно положение, а реално ограничава и техните права. При досегашния режим работата по основно трудово правоотношение за 8 часа и по допълнително за 4 часа даваше право на платен годишен отпуск от минимум 20 дни и по двете. С влизането в сила на новите правила платеният годишен отпуск по втория трудов договор ще е с минимална продължителност от 10 работни дни. По допълнителни трудови правоотношения, надхвърлящи законоустановената продължителност на работното време, така или иначе не се дължи допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, така че тези лица губят и „класа“ по втория договор. Както беше посочено, отмяната на чл. 9, ал. 8 КСО през 2015 г. ограничи значението на работата „в повече“ от нормативноустановеното и за пенсионното осигуряване. В момента то се свежда до сумирането на осигурителен доход на лицата от паралелните трудови правоотношение, което влияе на индивидуалния им коефициент при изчисляване на пенсията.
Ще си позволя да завърша с това, с което започнах: няма нито една разумна причина Законът за държавния бюджет за 2026 г. да внася промени в Кодекса на труда и в изчисляването на трудовия стаж. Този закон е остро критикуван от парламентарната опозиция по ред други причини, излизащи извън темата за трудовия стаж, и е много възможно да стане обект на контрол от Конституционния съд. Личното ми мнение е, че тази реформа действително е противоконституционна: не защото е погрешна по същество, а защото така не трябва да се „законодателства“ в държава, самоопределяща се в Конституцията си като „правова“.
Доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ, Институт за държавата и правото при Българската академия на науките, Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
_____
[1] Обнародваната в ДВ, бр. 69 от 31.07.2026 г. нова редакция на разпоредбата на чл. 355 КТ гласи:
Изчисляване на трудовия стаж
Чл. 355. (1) (Доп. – ДВ, бр. 69 от 2026 г., в сила от 01.09.2026 г.) Трудовият стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. – ДВ, бр. 69 от 2026 г., в сила от 01.09.2026 г.) За един ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е изработил пълното законоустановено за него работно време за деня. Когато работникът или служителят работи при непълно работно време, трудовият стаж се изчислява пропорционално на законоустановеното му работно време.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. – ДВ, бр. 69 от 2026 г., в сила от 01.09.2026 г.) За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени всички работни дни за съответния месец.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2026 г., в сила от 01.09.2026 г.) Една година трудов стаж се зачита, когато са зачетени за трудов стаж 12 месеца.
(5) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2026 г., в сила от 01.09.2026 г.) Когато работникът или служителят работи по повече от едно трудово правоотношение, трудов стаж се изчислява по всяко от правоотношенията.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 69 от 2026 г., в сила от 01.09.2026 г.) При ползване на права по този кодекс за трудов стаж се признава не повече от календарното време.
