Списание „Търговско и облигационно право“, 2026 г., бр. 8
Традиционно в българската правна доктрина менителницата се възприема като едностранно, формално, абстрактно, безусловно нареждане за плащане на определена сума пари, която може да се прехвърля на заповед[1], а записът на заповед е опростена форма на менителницата, и се определя като едностранно, абстрактно волеизявление, по силата на което издателят за задължава да плати сума пари на поемателя[2].
Възникването на менителничните ефекти в исторически план е изключително добре проследено[3], включително са налице изследвания на менителничните ефекти и в сравнителноправен аспект, разгледани са въпросите относно каузата при сделките и този „вечен“ проблем[4]. Въпреки това, струва си да се повторят историческите причини за възникване на този практичен инструмент, в които се корени същината му.
Кратък исторически обзор
От икономическа гледна точка се възприема, че всяка развита обмяна, особено търговската, изисква плащания, които в много случаи следва да се извършват от едно място на друго. Трудностите при пренасянето на платежни средства на големи разстояния дават тласъка на творчеството в направление, за да се открият начини за по-лесното извършване на тези плащания. Приема се, че първите обещания за плащане, избягвайки пренасянето на пари в наличност, са т.н. cambium per litas или cambium impurum/cambum purum, издавани от италианските банкери през XI век. С тези едностранни обещания за плащане се избягвала нуждата от пренасяне на големи суми, с което се спестявали разходи, но и се избягвали опасности. Най-старите познати cambium per litas се намират възпроизведени в нотариалните регистри на генуезкия нотариус J. Scriba, датиращи от 1155 г.[5]. Още тук можем да видим важните за времето си функции на заповедните ценни книги и тяхното прехвърляне – транспортната и гаранционната. Вероятно най-важната функция обаче произтича от самата безусловност на плащането, тъй като спестява време и усилия на кредитора, който няма нужда да доказва съществуването и изпълнението на доставката на подправки от Китай до Франция, отнело около половин година, когато се яви пред венецианската банка и поиска плащане. Разкрива се и бързината на заповедната ценната книга. Няма нужда и да се осъществява комуникация между страните – която в тези времена се е движила със скоростта на пощальона. Самото притежание на документа е достатъчно, за да се приеме за осъществено всичко останало и са налице основания за плащане.
До XV век менителниците и записите на заповед се уреждали от обичаите, когато започват да се споменават в писаното статутарно право – Болонските търговски статути, Хамбургските търговски статути, като с течение на времето, стигайки до XIX век, в Германия през 1847 г. действали повече от 50 отделни менителнични закона[6]. Кодифицирането на правилата за менителницата и записа на заповед е постигнато през 30-те години на XX в. с двете Женевски конвенции за менителницата и записа на заповед, които обвързват в началото преобладаващо европейски страни, без Великобритания и Съединените американски щати.
Историческите традиции обаче продължават да влияят при формирането на действащите менителнични системи, които се делят условно на германска (към която принадлежи България), френска и англосаксонска. Едно от съществените различния на системите е отношението към абстрактния характер на менителницата – както се споделя от германската система, която отделя каузата. Френската система обаче не разглежда менителницата и записа на заповед като абстрактни сделки, които са напълно откъснати от каузалните отношения, като приема, че покритието трябва да бъде осигурено от трасанта (издателя) или от лицето, за чиято сметка се издава менителницата, и че налице е покритие, ако на падежа на менителницата този, срещу когото тя е издадена (платецът), дължи на трасанта сума, която е поне равна на сумата по менителницата[7].
Актуалните приложения на менителничните ефекти
Създаването на менителницата и записа на заповед безспорно решава съществуващите за времето си проблеми на търговския оборот. Предимствата на преноса на единствен документ пред огромни по обем и тегло средства са безспорни. Не е за подценяване и преодоляването на големи разстояния, както и големи времеви периоди, посредством менителничните ефекти. Сходни предимства можем да открием и сега, дори в рамките на страната, поради действащата забрана за разплащане на суми в брой над 10 000 лв. съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой – вместо сумата, се предава заповедната книга. Но да кажем, че разстоянията, времето и обемите в днешните реалности все още обуславят съществуването на заповедните ценни книги и способите за тяхното прехвърляне, поради техните транспортни и гаранционни функции, както и поради бързина, ще бъде погрешно. Едно предимство, което днес се получава посредством един запис на заповед, е възможността на кредитора бързо да се сдобие със заповед за незабавно изпълнение и да започне принудително изпълнение само въз основа на един документ. Но не гарантира плащане по него, при наличие на възражения, или поне не веднага. Подписването на заповедна книга в предходните векове може да се е разглеждало като бърз и удобен начин за безусловно и гарантирано обещание за плащане, което поради строгостта си дори е било ограничено с менителнична дееспособност, даваща право само на търговци да издават такива документи, поради по-голямата си опитност[8], но сега при пътуване по-бързо ще попаднете на човек търговец с интернет банкиране, способен до минути да направи плащане към получател от другата страна на планетата, отколкото човек, който е въоръжен с лист и химикал и с готовността да създаде менителница. Немислимо е също да се приеме, че с издаден менителничен ефект се решава проблемът с комуникацията между лица от различни градове, държави или континенти – сега комуникацията може да е мигновена. Бързината на разплащанията на основание заповедна книга също е съмнително, както и бързината на процеса – снабдяването със заповед за незабавно изпълнение не е гаранция за липса на съдебни дела, продължаващи с години.
Менителницата в българския търговски оборот не е широкоразпространена, за разлика от записа на заповед, но пък правилата за менителницата са приложими за записа на заповед (чл. 537 ТЗ), поради което същите се разглеждат заедно от теорията и практиката. Записът на заповед, поради своята двустранност (издател – поемател), бързо навлиза в практиката като гаранция за бъдещо плащане, но по мое мнение не толкова между търговци двустранно, а между търговци и кредитополучатели или заематели, който е най-масовият случай, между търговци и потребители[9], или между работодатели и служители[10]. Абстрактността му пък в други случаи се използва превратно между лица, които предпочитат да не обличат във форма истинските си отношения, но държат документално да оформят един дълг[11]. Друга функция, която се среща в практиката, е използването на записа на заповед за бързо генериране на дълг[12],[13]. Именно поради настоящите цели, поради които се използват заповедните книги, считам, че още веднъж трябва да се постави въпросът относно абстрактността и възможността за съществуване и изследване на каузата, стояща зад тях.
Проблемът за липсата или наличието на кауза
Съдебната практика, следвайки стриктно доктрината, приема, че записът на заповед е едностранна правна сделка, при която волеизявлението за плащане има абстрактен характер[14]. Основанието за издаването му не е елемент от съдържанието на волеизявлението, а ако в документа поетото обещание за плащане е обвързано със съществуването на кауза, то менителничният ефект е недействителен съгласно чл. 535, т. 2 от Търговския закон (ТЗ). Менителничната сделка може да се сключи във връзка с друга каузална сделка. При поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си. Възражението на длъжника, че е поел задължение по каузална сделка, представлява лично възражение, целящо да обори съществуването на вземането по менителничния ефект поради погасяване на задължението по каузалното правоотношение или поради недействителност на основното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по което е издадена ценната книга. Възражението, че поетото задължение по записа на заповед е без основание, тъй като не съществува каузална сделка, няма за последица нищожност на менителничния ефект. Каузалната и менителничната сделка са независими една от друга. Нищожността на менителничната сделка няма за последица нищожност и на каузалната сделка, но в тази хипотеза кредиторът не разполага с възможността да събере вземането си на основание на издадената за обезпечаване на изпълнението ценна книга. Нищожността на каузалната сделка може да има погасителен ефект за вземането по менителничната сделка при установена връзка между двете правоотношения. По силата на чл. 26, ал. 2, пар. 4 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) нищожни са договорите, при които липсва основание. Нормата на закона прогласява недействителност само на сделките, сключени с определена причина, произтичаща от съдържанието на волеизявлението или от естеството на правоотношението, каквито са каузалните сделки. Менителничните сделки по дефиниция са абстрактни и макар този абстрактен характер да не е абсолютен във всички случаи, то основанието за поетото задължение за плащане е поставено извън съдържанието на волеизявлението. След като в разпоредбата на чл. 535, т. 2 ТЗ е въведено изискване за редовността на менителничния ефект поетото обещание за плащане да е безусловно, то съществуването на основание за издаване на ценната книга следва да се счита за предположено от законодателя при абстрактните сделки – Решение № 85 от 05.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 438/2011 г., I т. о., ТК.
Проблематиката с доказването на възражения, основани на каузата, са поводът за постановяване на т. 17 от ТР № 4/2014 г. по т. д № 4/2013 г. ВКС, ОСГТК, което постановява, че при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект.
След постановяване на тълкувателното решение се формира съдебна практика, която се е обединила във виждането си, че ищецът – поемателят по запис на заповед, носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед. Интерес, но не и задължение, от установяване на кауза ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на ответника, ако той твърди различна причина за издаване. В случай на посочване на кауза, но недоказването ѝ, ищецът не следва да бъде санкциониран с отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка, независимо от защитата на ответника (Решение № 50138 от 13.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 537/2022 г., II т. о., ТК). Недоказването на твърденията както на издателя, така и на поемателя по записа на заповед за каузалното правоотношение не е самодостатъчно за отхвърляне по основание на иска за вземането, основано на менителницата. За посочването на кауза, но недоказването й, ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка. Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита на ответника. Интерес, но не и задължение, от установяване на каузална причина за издаване на записа на заповед поемателят би имал само с цел преодоляване на защитата на длъжника като ответник, в случай че същият би твърдял и доказвал различна каузална причина за издаване на менителничния ефект. Ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение (Решение № 691 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4019/2023 г., III г. о., ГК).
При тези постановки на върховния съд, особено с тълкувателно решение, което е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове – чл. 130, ал. 2 ЗСВ, могат да се поставят два въпроса, чието настоящо разрешение ми се струва най-малко несправедливо:
1. Дължи ли се плащане, когато липсва каузално правоотношение, във връзка с което е издадена заповедната ценна книга (записа на заповед съобразно преобладаващата практика)?
2. Как следва да бъде проведена защитата на издателя ответник при липса на каузално правоотношение?
Практиката е имала възможност да разглежда подобни въпроси при зададен въпрос за допускане на касационно обжалване: „При направено в производството по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК възражение от ответника за липса на каузална сделка, поради която е издаден записът на заповед, следва ли ищецът да посочи каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден менителничният ефект, и да докаже пораждането на задължение по каузалното правоотношение?“. Отговорът, който дава Определение № 415 от 10.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 2686/2014 г., II т. о., ТК, е, че при направено от длъжника възражение за липса на каузално правоотношение, за обезпечаване на което да е издаден от него записът на заповед, липсва задължение за ищеца да установява такова, освен ако самият той не го твърди. В същия смисъл са т. 17 от цитираното Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, така и в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решения: Решение № 24 от 20.05.2015 г. по т. д. № 2328/2013 г. на ВКС, І т. о., Решение № 248 от 23.01.2015 г. по т. д. № 3437/2013 г., на ВКС, І т. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. по т. д. № 901/2009 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 213 от 22.12.2014 г. по т. д. № 2700/2013 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 128 от 23.10.2012 г. по т. д. № 561/2011 г., на ВКС, ІІ т. о., в които се приема, че само в случаите, ако длъжникът направи конкретни възражения срещу вземането, то тогава поемателят по записа на заповед ще трябва да докаже фактите, от които вземането произтича. Доказването на каузалното правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи относими възражения към погасяването на вземането по записа на заповед, както и че общите възражения – че между страните не съществуват други отношения извън записа на заповед и че не се дължи сумата по записа на заповед, тъй като пари не са получавани, се приемат като общо оспорване на вземането (Решение № 17 по т. д. № 116/2014 г., II т. о. и Решение № 69 по т. д. № 1185/2015 г., II т. о.). При редовен от външна страна менителничен ефект и при общо оспорване на вземането от ответника, съдът правилно е посочил, че ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от ответника задължение за плащане и да доказва каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. С оглед обстоятелството, че ответникът не е твърдял конкретна причина за поемане на задължението, съдът е приел, че не е възникнало за ищеца задължение да докаже съществуващо каузално правоотношение (Определение № 145 от 17.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1276/2015 г., II т. о., ТК).
Предимството на липсата на кауза в процеса
Считам, че горните постановки поставят в невъзможност ответника издател по подобни искове да проведе успешно защитата си. Правно-историческите изследвания на менителничните ефекти никога не оспорват поводите за тяхното възникване, които са обезпечаване на плащания по каузални сделки, или казано просто – причините за издаване на записа на заповед или менителницата са другите сделки, защото само в редки хипотези, които вероятно стоят най-често в кориците на книгите[15], съществува абсолютна абстрактност или „безпаричност“. Законът, правната теория и съдебната практика са ясни, че абстрактността е законово уредена, но в един съдебен процес, който трябва да цели справедливост, подобни постановки изглеждат укорими.
Напълно възможно е един запис на заповед да бъде издаден при неосъществено основание или недоказуемо погасяване на дълг. Да вземем предвид житейски пример, на който съм ставал свидетел: предстои да започне търг за осребряване на имущество по реда на ГПК. Участниците на търга се събират, всички са внесли задатъци, убедени са във валидността на предложенията си и във възможностите си да наддават. Преди началото на проданта обаче участниците бързо влизат в директна комуникация един с друг, за да разкрият финансовите си възможности и намерения. Целта е проста – вместо да наддават един срещу друг, да постигнат съгласие кой от тях да придобие имота на възможно най-ниска цена срещу възнаграждение за останалите участници, които да се въздържат от наддаване. Това въздържане от наддаване и отказ от придобиване на имота обаче има цена, за която участникът, който предлага този механизъм, не е готов да плати на момента – няма налични у него средства. В подобни търгове честно участват много умели търговци, които са подготвени всякак, и не беше изненада, че един от тях извади бланки на записи на заповед, с предложението бъдещият победител на търга да попълни в полза на другите участници – така да гарантира плащането към тях, след като спечели. Записите на заповед бяха попълнени валидно и търгът започна. Един от наддавачите, на когото беше обещана сума пари, обаче не се въздържа от наддаване, неспазвайки уговорката, и в крайна сметка спечели търга. Но и получи като поемател запис на заповед. Загубилият издател поиска останалите да му върнат записите – което се случи, но спечелилият отказа да го върне. Ескалацията, която последва, и саморазправата няма да бъдат описвани. И въпреки това се поставя въпросът – как следва да се защити издателят на записа на заповед в подобна хипотеза? За да се усложни примерът, можем да си представим, че участниците в търга са двама и няма свидетели на тяхното споразумение. Тогава оспорването на записа на заповед, поради общото възражение за липса на правоотношения, е процесуално невъзможно.
Да вземем предвид друг пример, по-краен – страните уговарят плащания, свързани с престъпна дейност, като ги обличат единствено в записи на заповед. Поради една или друга причина записът на заповед минава през заповедно производство, в което никой заявител, по пое мнение и опит[16], никога не разкрива каузални правоотношения, при наличие на заповедна ценна книга, и се стига до исков процес. Ответникът длъжник и издател на записа на заповед твърди, че никога не е имал отношения с поемателя, че няма каузална сделка, която да е причина за издаване на записа, поради което плащането по него е недължимо. Той не може да разкрие истинската причина за издаването му. Ищецът, съобразно изложената по-горе практика, също не е длъжен да въвежда кауза и не го прави. А съдът, отново съобразно изложеното по-горе, ще бъде длъжен да осъди ответника издател за сумата по записа. От една страна можем да приемем, че неразкриването на основанието за записа на заповед в конкретния случай е наказауемо поради характера си и с това се постига някаква справедливост.
Трети пример би бил сключването на договор за заем в устна форма, доколкото заемът е неформален договор[17]. Сумата се предава в брой на заемателя, без свидетели, без разписка, а той издава запис на заповед на заемодателя. Страните приемат, от житейска гледна точка, че когато заемателят върне сумата, заемодателят няма как да използва записа на заповед или че не би го направил. При възникнал исков процес за вземането по записа издателят ответник би твърдял наличието на устен заем и неговото погасяване, във връзка с което е погасено и вземането по записа на заповед, но би се оказал в невъзможност да го докаже. Ако сумата по заема е над 5000 лв., доказването със свидетели би било забранено съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. А сумата може да бъде над 5000 лв., без да бъде обхваната от забраната за разплащане на суми в брой над 10 000 лв. съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой. Така от материалноправна страна няма пречки да се сключи подобен договор, а впоследствие да се направят личните възражения за записа на заповед, но това ще е проблем на процеса[18], който е нерешим. В тази теоретична хипотеза не считам, че има нещо, което да оправдае подходите към абстрактността на менителничните ефекти и липсата на задължение за доказване на кауза от поемател кредитор дори от процесуална страна.
Пример за липса на кауза е възражение за безпаричност, като се твърди, че бил попълнен запис на заповед като учебен образец, но с действителни данни и подпис, за сумата от 50 000 евро, каквото е въведеното възражение, описано в Определение № 700 от 20.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 60369/2016 г., IV г. о., ГК: „Отчетено е, че възражението за безпаричност е конкретизирано с обяснението, че на съответната дата е показвал на ищеца как се попълва запис на заповед и затова надписали на бланката „образец“, но това твърдение не е доказано, а напротив – собственоръчно са попълнени данните на издателя, задължил се е да заплати сумата от 50 хиляди евро и е положен негов подпис, което за целите на обучението как се попълва запис на заповед съдът не е счел за необходимо, а и за житейски нелогично“. И тук съдът е признал, че вземането по записа се дължи, доколкото ищецът не е сочил кауза и не е бил длъжен до доказва такава при редовен от външна страна документ.
С оглед на дадените примери и цитираната съдебна практика, се оказва, че положението на издател, при липса на каузално правоотношение, е процесуално по-тежко от положението на издател за менителничен ефект с конкретна причина. В първия случай издателят не може да докаже отрицателния факт на несъществуването на кауза, а поемателят кредитор не е длъжен да доказва такава. Във втория случай издателят може да въведе конкретни възражения, срещу които поемателят да проведе съответната защита. Във втория случай, ако се окаже, че каузалната сделка е нищожна, това би имало погасителен ефект за вземането на менителничната сделка (Решение № 301 от 31.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 245/2025 г., I т. о., ТК, Решение № 131 от 30.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 557/2016 г., I т. о., ТК, Решение № 85 от 05.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 438/2011 г., I т. о., ТК). Ако е въведена каузалната сделка от страните и същата е нищожна, тя не съществува в правния мир и поради липса на кауза липсва и дълг по менителничния ефект. Но в първия случай, ако няма твърдение за кауза от страните, тя също не съществува в правния мир, но дълг има.
Горният извод, според мен, е най-малко притеснителен, освен ако отречем, че част от принципите на гражданския процес са истинност и справедливост. Считам също, че е редно осъвременяване на третирането на записа на заповед и менителницата, но не като се отричат историческите и икономическите причини за възникването им, а като се вземат предвид съвременните реалности на информационното общество – постоянната свързаност, мигновените разплащания, скоростното пътуване. И в тази връзка може би е редно да се проведе по-сериозна дискусия за преосмисляне на абстрактния характер на менителничните ефекти, който също така не е абсолютно абстрактен – дори не толкова от материалноправна страна, а от третирането на същите в процеса при възникнал спор.
Иван НИКОЛАЕВ, адвокат
_____
[1] Хорозов, Г. Менителничноправни отношения. София: ИК „Труд и право“, 2022, с. 26.
[2] Герджиков, О. Търговски сделки. София: ИК „Труд и право“, 2025, с. 823.
[3] Напр. вж. Павлова, М. Записът на заповед и менителницата. София: Сиела, 2024, с. 13.
[4] Балабанова, М. Кауза при менителничните сделки? Грамада, 2018.=
[5] Диков, Л. Курс по търговско право. Трето фототипно издание. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1935, с. 876 и сл.
[6] Павлова, М. Записът на заповед и менителницата. София: Сиела, 2024, с. 17.
[7] Code de commerce, Article L511-7, Alinéa 1: La provision doit être faite par le tireur ou par celui pour le compte de qui la lettre de change sera tirée, sans que le tireur pour le compte d’autrui cesse d’être personnellement obligé envers les endosseurs et le porteur seulement. Alinéa 2: Il y a provision si, à l’échéance de la lettre de change, celui sur qui elle est tirée est redevable au tireur ou à celui pour le compte de qui elle est tirée, d’une somme au moins égale au montant de la lettre de change.
[8] Диков, Л. Курс по търговско право. Трето фототипно издание. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1935, с. 884.
[9] В последните десетилетия станаха известни практиките на доставчици на мобилни услуги, фитнес центрове, както и на търговци по договори за доставки с периодично изпълнение, да изискват от контрагентите си да подписват записи на заповед с цел гаранция за продължаващи плащания. Такива записи са подписани при най-скромни изчисления от хиляди физически лица, които не са имали целите и проблемите на италианските банкери и испанските мореплаватели от XI-XVI в.
[10] Друг такъв пример са практиките работодатели да изискват подписване на записи на заповед от свои служители, с цел гарантиране на лоялност и добросъвестност; Решение № 1566 от 03.12.2009 г. на ОС – Варна по в. гр. д. № 1677/2009 г., г. о.; Решение № 4241 от 11.06.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 4442/2014 г.; Решение № 306 от 23.07.2014 г. на ОС – Враца по в. гр. д. № 405/2014 г.; Решение № 181 от 16.11.2017 г. на РС – Несебър по гр. д. № 232/2017 г.; Решение № 319 от 11.03.2021 г. на РС – Велико Търново по гр. д. № 2499/2020 г.; Решение № 209 от 18.10.2023 г. на РС – Левски по гр. д. № 703/2022 г.
[11] За прикриване на реални отношения се твърди в Решение № 38 от 4.01.2013 г. на СГС по гр. д. № 16788/2011 г., Решение № 407 от 13.07.2011 г. на ОС – София по гр. д. № 385/2011 г., Решение № 51 от 12.01.2010 г. на САС по гр. д. № 1277/2009 г., ГО, 4-ти с-в и др.
[12] Такова най-успешно се използва в производството по несъстоятелност, когато се цели намаляване на тежестта на конкуриращи кредитори от един ред. Несъстоятелният търговец (или преди да бъде открито производството) е в състояние да състави бързо документ, с който се задължава за огромна сума пари, и негов подставен кредитор бързо може да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, който да се предяви като вземане при откриване на производството.
[13] Напр. Решение № 34 от 20.01.2022 г. на ПАС по в. т. д. № 702/2021 г.
[14] Решение № 666 от 6.12.2007 г. на ВКС по т. д. № 387/2007 г., I о., ТК, Решение № 865 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1926/2008 г., I г. о., ГК, Решение № 85 от 05.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 438/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 100 от 06.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2133/2019 г., I т. о., ТК.
[15] Такъв пример дава Найденов, Б. Специфични търговски сделки. София: Фенея, 2007, с. 96, като казва, че менителничното задължение може да съществува и без действителна възмездна каузална сделка, напр. менителничен ефект с цел да се надари приносителят – donandi causa. Но с този пример се демонстрира липсата на възмезден договор, а не липсата на кауза. Твърди се, че наличието на причина не е предпоставка за действителността на менителничната сделка, което е вярно, но действителността ѝ не е равнозначна на дължимо или непогасено вземане.
[16] Вероятно са единични случаите от хиляди депозирани заявления, при които с иницииране на заповедно производство по чл. 417 ГПК въз основа на запис на заповед заявителят разкрива причина за съставянето на записа от издателя или мотивира някакъв вид неизпълнение на каузална сделка. Каузални правоотношения не се въвеждат и от заявители, за които е общоизвестно, че се занимават с кредитиране или изкупуване на вземания. Към момента на писане на настоящата публикация съм проследявал десетки заповедни дела от последните няколко години в единния портал за електронно правосъдие, а от последните дни – с рядката възможност да се запозная с всички документи по делата назад във времето, от всевъзможни заявители кредитори, в които като документи са приложени записи на заповед. Прави впечатление, че почти не се срещат откази за издаването на заповеди за незабавно изпълнение, свързани с формалните реквизити или с предявяването им. Също прави впечатление, че кауза, ако изобщо бъде въведена в заповедното или исковото производство, се твърди от издателя, а не от поемателя.
[17] Решение № 1023 от 05.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 39/2008 г., III г. о.
[18] Както казва Таков, Кр. в „Доброволно представителство“, София: Сиби, 2008, с. 273: „Правен механизъм, който неглижира „само“ процесуалните проблеми пред действието си, деградира до законодателно лицемерие. На адептите на аргументи от споменатия тип може да се отговори метафорично, че нямат никакъв материален проблем да си вкарат роял в гардероба; при това могат да се сблъскат само с известни процесуални трудности“.
