Добрите хора

Живеем трудно… Време на измама…
На нищета… На бедност и несгоди…
Нима едничка светлинка да няма…
в тунела, който никъде не води.

А болките… С какво ли се лекуват…
Къде ли днес да търсиме опора?
Повярвайте, все още съществуват
във този злобен свят добрите хора.

Съдбата с тях безмилостно играй си
но те издържат всичко… Несломени…
Добрите хора – редки еделвайси
поникнали посред скали студени.

Растат прекрасни – стръкчета задружни
на пук на присмех, клевети и завист.
Добрите хора… Ах, до смърт са нужни
във този век на дивата ненавист.

Душата ми от скръб се разтоварва…
Усмивка… И изчезва самотата.
Щастлив съм, че ги срещнах и повярвах,
че все пак съществуват на земята.