Заплащане на труда, положен през празничните дни в края на 2018 и в началото на новата година

Коментар

В навечерието на Коледните и Новогодишните празници отново става актуална темата, кога и как ще се работи и почива по празниците, както и как ще се заплаща трудът, положен по график или пък извънредно в празничните дни и нощи. На тези въпроси ще обърнем внимание в следващите редове.

Кратък преглед на последните промени в правната рамка

Според действащата правна уредба, когато има официален празник и той съвпадне със събота или неделя, следващият работен ден (следващият понеделник и/или вторник) е почивен ден както за работещите по трудов договор, така и за държавните служители. Това правило не се отнася за Великден, защото тогава винаги се почива четири поредни дни, които по канон са непременно петък, събота, неделя и понеделник. Според чл. 13, ал. 3 от Конституцията на Република България източноправославното вероизповедание се определя като традиционна религия в България. Конкретните дати се определят за всяка календарна година от Църквата. Така Великден всяка година е на различна дата, като петъкът в навечерието на Великден – Разпети петък, също е официален празник и понеделникът задължително е почивен.

До началото на 2017 г. по традиция в края на всяка година правителството използваше законова възможност, която беше предвидена в чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), като с решение разместваше почивни и работни дни през следващата календарна година, за да се съберат около празниците повече неработни дни накуп. Разместените дни се отработваха в следващите съботни дни.

От 2017 г. след промени в Кодекса на труда отпадна отработването на почивните дни в събота. Създадена беше ал. 2 на чл. 154 КТ, според която, когато официалните празници по чл. 154, ал. 1 КТ, с изключение на Великденските, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях да бъдат неприсъствени. Съответно бе направена промяна в чл. 55 от Закона за държавния служител с аналогично съдържание. Промените в чл. 154 КТ и в други специални закони (Закона за държавния служител, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и Закона за Държавна агенция „Разузнаване“) предвиждат в случаите, когато официалните празници, с изключение на Великденските, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях да са неработни. Така отпадна необходимостта Министерският съвет ежегодно да размества почивните дни през годината.

Тази законодателна стъпка заслужава подкрепа, тъй като създава по-добри възможности за организация на работния процес в предприятията и защита на трудовите права на работниците и служителите. Така се гарантира равен брой на работните дни през всяка календарна година. Освен това се избягва отработването в събота, в резултат на което се получаваха две или три дълги и уморителни седмици само с по един почивен ден между тях. Нарушаваше се комуникацията в реално време между бизнеса, институциите и други партньори в чужбина, тъй като почивните дни по календар се разминаваха в различните държави; нарушаваше се работата на финансовите институции и се забавяха плащания; в сферите, в които трябва да се осигури непрекъснатост на трудовия процес, като транспорт, здравеопазване, търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки и др. Разходите за работна заплата се увеличаваха поради увеличеното заплащане за работа в дни, обявени за почивни, а в производството увеличените разходи за труд рефлектираха върху себестойността на продукцията. Наблюдаваше се нерегламентирано полагане на извънреден труд и се намаляваше продължителността на седмичната почивка – един вместо два дни, когато се отработва съботата, което води до по-слаба ефективност и производителност на работната сила, допълнително натоварване, преумора в отделни моменти и стрес на работното място.

Официални празници и почивни дни около Коледа 2018 и през 2019 г.

Официалните празници в нашата страна са изрично и точно определени в Кодекса на труда. Там са разписани и правилата за полагането на труд в празничните и почивните дни около тях и за неговото заплащане.

Ето кои дни ще са почивни около коледните и новогодишните празници през тази година, както и кои дни законът обявява формално за празнични и почивни през 2019 г. с разпоредбите на чл. 154, ал. 1 КТ:

• 24, 25 и 26.12.2018 г. – Бъдни вечер и Рождество Христово (по календар тези празници се падат в понеделник, вторник и сряда);
• 01.01.2019 г. – Нова година -вторник – без допълнителни почивни дни;
• 03.03.2019 г. – Ден на Освобождението на България от османско иго – 03.03.2019 г. се пада в неделя, така че към уикенда се добавя още един почивен ден – така че ще почиваме и на 4 март, понеделник;
• Великденските празници – Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник – също са официални празници за страната. През 2019 г. ще празнуваме Великден общо 4 дни – от петък 26 април, до понеделник
  29 април, включително;
• 01.05.2019 г. – Ден на труда и на международната работническа солидарност. Тъй като през 2019 г. празникът се пада в сряда, няма да има допълнителни почивни дни;
• 06.06.2019 г. – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия – през 2019 г. 6 май се пада в понеделник, така че отново няма да получим допълнителен почивен ден;
• 24.05.2019 г. – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост – петък – също без допълнителни почивни дни;
• 06.09.2019 г. – Ден на Съединението – петък – отново без допълнителни почивни дни;
• 22.09.2019 г. – Ден на Независимостта на България – през 2019 г. се пада в неделя, така че ще почиваме и на 23 септември – в понеделник;
• 01.11.2019 г. – Ден на народните будители – пада се в петък и е неприсъствен за всички учебни заведения (за останалите учреждения и предприятия е работен ден);
• 24, 25 и 26.12.2019 г. – Бъдни вечер и Рождество Христово – падат се вторник, сряда и четвъртък, така че няма да получим допълнителни почивни дни.

Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници. Освен това правителството е оправомощено от закона да обявява и дни за честване на определени професии, и дни за оказване на признателност. Аналогично е нормативното решение и по отношение на работещите в държавната администрация според чл. 55, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Работа на смени по време на празниците и почивните дни

Съгласно чл. 141 КТ, когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени.

Работните смени са три вида – дневна, нощна и смесена. Дневната смяна е тази, при която трудът се полага през дневните часове на деня – от 06:00 до 22:00 ч. за пълнолетните работници и служители и от 06:00 до 20:00 ч. за непълнолетните. Нощната смяна пък е тази, при която работата се извършва от 22:00 до 06:00 ч. за пълнолетните работници и служители и от 20:00 до 06:00 ч. за непълнолетните работници.

Съгласно чл. 140, ал. 4 КТ нощният труд е забранен за непълнолетните. Законодателят определя кой труд е нощен за тази категория работници и служители само за да изясни, в кой отрязък от денонощието за тях е забранено изобщо да полагат труд.

Нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица през деня е до 40 часа, а през нощта – до 35 часа, като през деня се работи нормално до 8 часа, а през нощта – до 7 часа.

Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Когато смесената работна смяна е с 4 и повече часа нощен труд, тя се смята за нощна и има максималната продължителност на нощна смяна, а когато е с по-малко от 4 часа нощен труд, се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна.

Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред. Забранено е възлагането на работа през две последователни работни смени.

При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.

Полагане на труд в почивни и празнични дни при сумирано изчисляване на работното време

Сумираното изчисляване на работното време е форма на организация на труда в предприятието. То се въвежда за всички или за част от работниците и служителите по преценка на работодателя със заповед. Да се има предвид, че законът не изисква съгласие на работника или служителя за това. Въз основа на чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време във всички отрасли и дейности, като се ръководи единствено от преценката си за спецификата на производствените или технологичните нужди.

Важно е да се знае, че при сумираното изчисляване продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, без това да е полагане на извънреден труд, като работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. Това става, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Заедно със заповедта работодателят утвърждава и графици за работното и свободното време на работниците и служителите, за които въвежда сумирано изчисляване на работното време. Така може да се окаже, че работникът или служителят по график трябва да работи в почивен или празничен ден.

Периодът на отчитане при сумиране на работно време се установява от работодателя, като той не може да бъде по-дълъг от шест месеца. Това означава, че в рамките на определения период, работното време следва да се приравни на общата нормална продължителност на работното време за съответния период, ако то беше организирано на подневно отчитане. Това изравняване следва да става за съответния период, който може да бъде например 1, 2 или 3 седмици или пък 1, 2, 3, 4, 5 или 6 месеца.

Следва да се има предвид, че съгласно задължителното правило на чл. 142, ал. 3 КТ не се допуска въвеждане на сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.

Според чл. 142, ал. 4 КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време.

Как се плаща извънредният труд при сумирано изчисляване на работното време?

При сумирано изчисляване на работното време, когато работникът или служителят се труди през почивен ден, работодателят не му дължи трудово възнаграждение в по-голям размер. Но ако при изчисляването на работното време в края на периода се окаже, че служителят е работил повече часове от нормата – този труд в повече се смята за извънреден и се заплаща със съответното увеличение – в размер най-малко 50 на сто от нормалното трудово възнаграждение съобразно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.

Да се има предвид, че и при сумирано изчисляване на работното време обаче за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение съобразно повелителната разпоредба на чл. 264 КТ.

Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.

Почивки

При полагане на труд по празниците, особено при производствата и предприятията с непрекъсваем процес на работа, следва да се имат предвид изискванията на чл. 152 и 153 КТ за минималните размери на междудневната и седмичната почивка, които са задължителни за спазване.

Според чл. 152 КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Съгласно чл. 153 КТ при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият по начало е в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

При сумирано изчисляване на работното време законът гарантира непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа. Само при промяна на смените, и то в случаите, когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това, при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде и в по-малък размер от 36 часа, но не по-малко от 24 часа.

При определяне графиците за работа и заплащането на труда по празниците следва да се съобразят и правилата, които законът въвежда при работа на смени, както и особеностите при сумирано работно време.

Заплащане на труда, положен в почивен, неприсъствен или празничен ден

Според чл. 264 КТ за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Това правило важи и при нормално, и при сумирано работно време.

Отделно от това положеният извънреден труд на празник се заплаща с увеличение. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя извън установеното за служителя работно време. Поначало извънредният труд е забранен. Законът допуска полагането му по изключение само в изрично посочени в КТ случаи.

Според чл. 144 КТ извънреден труд може да бъде положен само в следните случаи:

• за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
• за извършване на работа от служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред (основанието е ново, публикувано в ДВ, бр. 42 от 2018 г.);
• за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия;
• за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
• за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
• за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време, както и
• за извършване на усилена сезонна работа.

Според чл. 262 КТ увеличението за положен извънреден труд е в размер, който се уговаря между работника или служителя и работодателя, но не може да бъде по-малко от: 50 на сто – за работа през работните дни при нормално работно време, както и за работа при сумирано изчисляване на работното време; 75 на сто – за работа през почивните дни (при нормално работно време); 100 на сто – за работа през дните на официални празници (пак при нормално работно време). Увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор, освен ако не е уговорено друго.

Видно от изложеното при нормално работно време, възнаграждението за работа на официален празник по график е най-малко в двоен размер на уговореното трудово възнаграждение съобразно правилата на чл. 264 КТ.

Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.

От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 264 и чл. 262 КТ следва, че когато трудът е положен по изключение извън утвърдения график, удвоеният размер на надницата за работа на официален празник при нормално работно време трябва да се удвои още веднъж поради това, че трудът е извънреден. Така се получава, че за извънреден труд, положен в ден на официален празник, минималното трудово възнаграждение трябва да бъде поне в четворен размер на уговореното в трудовия договор. Становище в този смисъл е изразено и в правната доктрина (вж. Мръчков, В., Средкова, К., Василев, А. Коментар на Кодекса на труда. С.: Издателство „Сиби“, 2013, стр. 831-832).

Според чл. 263 КТ за извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. Като компенсация тези трудещи се получават минимум 5 работни дни допълнителен платен годишен отпуск според чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ.

Но ако извънредният труд е положен през дните на седмичната почивка, на тези служители се заплаща трудово възнаграждение с увеличение най-малко 75 на сто. А за извънредна работа през дните на официалните празници увеличението за тях е поне 100 на сто.

Заплащане на нощния труд

Нощният труд се заплаща с увеличение в сравнение с дневното работно време. Това увеличение може да се разглежда в два аспекта.

Първият аспект е свързан с продължителността на нощната смяна – законът предвижда тя да бъде с един час по-кратка от дневната при фиксирано месечно възнаграждение.

Съгласно чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, като нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Докато според чл. 136, ал. 3 КТ нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа, а седмичното работно време – до 40 часа.

Щом нормалната продължителност на нощната смяна е 7 часа, а на дневната – 8 часа, доколкото трудовото възнаграждение за месеца е определено като фиксирана сума, надницата за 7 часа нощен труд е равна на надницата за 8 часа дневен труд. С други думи ставката за всеки час нощен труд или част от него е по-висока от дневната часова ставка за същата работа.

Към увеличеното по този начин трудово възнаграждение се добавя и предвиденото в закона допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Това доплащане е справедливо по замисъл, но търпи критика от гледна точка на размерите, в които работниците и служителите в частния сектор и държавната администрация реално го получават – по 25 стотинки за час нощен труд.

Съгласно чл. 261 КТ положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет. Според чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за всеки отработен нощен час или за част от него между 22:00 и 6:00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малък от 0,25 лв.

Аналогично е решен въпросът и за работещите в държавната администрация. Съгласно чл. 20 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация за всеки отработен нощен час или за част от него между 22:00 и 6:00 ч. се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малък от 0,25 лв.

В посочените нормативни актове правителството определя съответно минимална ставка за час нощен труд, без да дава горна граница на увеличеното заплащане. Това означава, че страните могат да уговарят по-големи размери на допълнителното възнаграждение за нощен труд без ограничения.

Ако в колективен трудов договор, вътрешните правила или трудовите договори в предприятието не е уговорен по-висок размер на заплащането за нощен труд, прилага се минимумът, предвиден в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.

На практика масово се прилагат именно минималните размери, заложени в наредбите. Поначало работодателите се възползват от законово определения минимум и рядко заплащат възнаграждение за нощен труд в по-адекватни, тоест в по-големи размери.

При днешната покупателна стойност на лева това доплащане за нощен труд е символично и несправедливо.

Полагането на труд през нощта натоварва човешкия организъм извънредно през тъмната част от денонощието, която биологично е отредена за сън, почивка и възстановяване на работната сила. Още повече че има производства, при които натоварването на работника в хода на производствения процес е голямо.

Нощният труд заслужава справедливо заплащане. Ето защо е добре при бъдещи законодателни промени законодателният орган евентуално да преосмисли и съобрази правилата за определяне размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд, така че то да бъде адекватно и съобразено с актуалната покупателна способност на парите.

Разяснения на инспекцията по труда относно заплащането на неприсъствени дни, добавени по реда на чл. 154, ал. 2 КТ

В края на миналата година във връзка с многото запитвания кои са почивните дни по време на Коледните и Новогодишните празници и как се заплаща трудът, положен на тях, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в информационен бюлетин даде разяснения по прилагането на правилата относно полагането на труд в неприсъствените дни, добавени по реда на чл. 154, ал. 2 КТ, и заплащането на този труд. (Повод за разяснението беше първият такъв ден след законодателната промяна, а именно 27.12.2017 г.)

Според експертите от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за заплащането на труда за неприсъствен ден се прилагат регламентите за работа в почивни дни. Размерът, с който трябва да бъде увеличено дневното възнаграждение, зависи от начина на отчитане на работното време – подневно или сумирано, както и дали лицето работи на ненормиран работен ден.

Ако работното време се отчита подневно или лицето работи на ненормиран работен ден, положеният труд в празнични дни винаги е извънреден и също се заплаща със 100% увеличение. Така работникът или служителят трябва да получи увеличение на дневната си надница в четворен размер – удвоен размер на трудовото възнаграждение за работа на официален празник и удвоен размер за положения извънреден труд. Работата за тези лица в почивни и неприсъствени дни също е извънреден труд. В този случай обаче съгласно правилата на чл. 262 КТ надницата се увеличава с минимум 75% – само за положения извънреден труд, разясняват експертите от ИА „Главна инспекция по труда“.

При сумирано отчитане на работното време извънредният труд се изплаща с 50% увеличение, но едва в края на отчетния период, ако бъде отчетено полагането на такъв. В този смисъл самото полагане на труд в празничен и почивен ден само по себе си не означава непременно полагане на извънреден труд и съответно той не се заплаща с увеличение. Но за работа в дните на официални празници работниците и служителите, за които е въведено сумирано изчисляване на работното време, имат право да получат не по-малко от удвоения размер на трудовото си възнаграждение, т.е. не по-малко от две надници. Съответно за полагане на труд по график при въведено сумирано изчисляване на работното време на неприсъствен ден законът не предвижда увеличение на възнаграждението.

Жанет БОГОМИЛОВА, юрист