Коментар
Наближават Коледните и Новогодишните празници и отново стават актуални въпросите, кога по правило ще се работи и почива по празниците, както и как ще се заплаща трудът, положен по график, или пък извънредно в празничните дни и нощи.
Нека първо припомним и уточним кои дни през 2017 г. законът обявява формално за празнични и почивни.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) официалните празници в страната са:
- 1 януари 2017 г. (неделя) – Нова година;
- 3 март (петък) – Ден на Освобождението на България от османско иго – Национален празник;
- 1 май (понеделник) – Ден на труда и на международната работническа солидарност;
- 6 май (събота) – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
- 24 май (сряда) – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
- 6 септември (сряда) – Ден на Съединението;
- 22 септември (петък) – Ден на Независимостта на България;
- 1 ноември (сряда) – Ден на народните будители, който е неприсъствен за всички учебни заведения, а за останалите учреждения и предприятия е работен ден;
- 24, 25 и 26 декември – Бъдни вечер и Рождество Христово (през 2016 г. по календар тези празници се падат в събота, неделя и понеделник, а през 2017 г. съответно – в неделя, понеделник и вторник);
- Великденските празници – Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник, като конкретните дати за тяхното честване се определят за всяка календарна година от Българската Православна църква. Така например през 2017 г. ще празнуваме Великден на 14-ти, 15-ти, 16-ти и 17-ти април.
Досега по традиция в края на всяка година правителството използваше законовата възможност, осигурена в чл. 154, ал. 2 КТ, със свое решение да размества почивни и работни дни през следващата календарна година, за да се съберат около празниците повече неработни дни.
В началото на декември 2016 г. обаче Министерският съвет предложи кардинална промяна в регламентацията на почивните дни около официални празници, като внесе в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.1 С него правителството предлага да отпадане отработването на почивните дни в събота. Законопроектът предвижда създаването на нова ал. 2 на чл. 154 КТ със следното съдържание:
„Когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях да бъдат неприсъствени.“
Съответно с § 3 от Заключителните разпоредби на законопроекта е предложен текст за промяна на чл. 55 от Закона за държавния служител с аналогично съдържание.
Ако парламентът приеме предложените промени, за в бъдеще, когато има официален празник и той съвпадне със събота или неделя, то следващият понеделник ще бъде почивен както за работещите по трудов договор, така и за държавните служители. Това обаче не се отнася за Великденските празници, защото тогава винаги се почива четири поредни дни, които по канон са непременно петък, събота, неделя и понеделник.
Според мотивите на правителството промените като цяло са насочени към създаване на по-добри възможности за организация на работния процес в предприятията и за защита на трудовите права на работниците и служителите.
Промяната в чл. 154 КТ и в други специални закони има за цел да гарантира равен брой на работните дни през всяка календарна година и избягването на работата в събота. Това ще се реализира чрез създаване на предложените нови текстове в чл. 154 КТ, в Закона за държавния служител, в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и в Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, които предвиждат в случаите когато официалните празници, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях да са неработни.
Посочената промяна ще доведе и до отпадане на необходимостта Министерският съвет ежегодно да размества почивните дни през годината. Практиката показва, че ефектите от разместването са противоречиви и по-скоро негативни по следните причини:
- нарушава се комуникацията в реално време между бизнеса, институциите и др. партньори в чужбина, тъй като почивните дни по календар се разминават в различните държави;
- нарушава се работата на финансовите институции и се забавят плащания;
- в сферите, в които трябва да се осигури непрекъснатост на трудовия процес, като транспорт, здравеопазване, търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки и др., разходите за работна заплата се увеличават поради увеличеното заплащане за работа в дни, обявени за почивни;
- в производството увеличените разходи за труд рефлектират върху себестойността на продукцията;
- наблюдава се нерегламентирано полагане на извънреден труд;
- намалява се продължителността на седмичната почивка – един вместо два дни, когато се отработва съботата, което води до по-слаба ефективност и производителност на работната сила, допълнително натоварване, преумора в отделни моменти и стрес на работното място.
В случай, че Народното събрание приеме промените, изчисленията показват, че през 2017 г. извънредни почивни понеделници ще има на 2 януари, тъй като 1 януари се пада в неделя, на 8 май, който също ще бъде почивен, заради 6 май – Гергьовден, защото през 2017 г. той е в събота.
Предложението на Министерския съвет е законопроектът да влезе в сила от 1 януари 2017 г.
Задължителни почивки
При производствата и предприятията с непрекъсваем процес на работа следва да се имат предвид изискванията на чл. 152 и 153 КТ за минималните размери на междудневната и седмичната почивка, които са задължителни за спазване.
Според чл. 152 КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. А по правилата на чл. 153 КТ при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият поначало е в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.
При сумирано изчисляване на работното време законът гарантира непрекъсната седмична почивка, не по-малко от 36 часа. Само при промяна на смените и то в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това, при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде и в по-малък размер от 36 часа, но не по-малко от 24 часа.
При определяне графиците за работа и заплащането на труда по празниците следва да се съобразят и правилата, които законът въвежда при работа на смени, както и особеностите при сумирано работно време.
Работа на смени по празниците
Съгласно чл. 141 КТ, когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени.
Работните смени са три вида – дневна, нощна и смесена.
Дневната смяна е тази, при която трудът се полага през дневните часове на деня – от 06:00 до 22:00 ч. за пълнолетните работници и служители, и от 06:00 до 20:00 ч. за непълнолетните.
Нощната смяна пък е тази, при която работата се извършва от 22:00 до 06:00 ч. за пълнолетните работници и служители, и от 20:00 до 06:00 ч. за непълнолетните работници.
Следва да се има предвид, че за непълнолетните, съгласно чл. 140, ал. 4 КТ, нощният труд е забранен. Законодателят определя кой труд е нощен за тази категория работници и служители, само за да изясни в кой отрязък от денонощието за тях е забранено да полагат труд.
Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Когато смесена работна смяна е с 4 и повече часа нощен труд тя се смята за нощна и има максималната продължителност на нощна смяна, а когато е с по-малко от 4 часа нощен труд, се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна.
Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред. Забранено е възлагането на работа през две последователни работни смени.
При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.
Работа на празник при сумирано изчисляване на работното време
Сумираното изчисляване на работното време се въвежда за всички или за част от работниците и служителите по преценка на работодателя със заповед.
Следва да се има предвид, че законът не изисква съгласие на работника или служителя за това. Въз основа на чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време във всички отрасли и дейности, като се ръководи единствено от преценката си за спецификата на производствените или технологичните нужди.
Важно е да се знае, че при сумираното изчисляване продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, без това да е полагане на извънреден труд, като работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. Това става като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Заедно със заповедта, работодателят утвърждава и графици за работното и свободно време на работниците и служителите, за които въвежда сумирано изчисляване на работното време. Така може да се окаже, че работникът или служителят по график трябва да работи в почивен или празничен ден.
Периодът на отчитане при сумиране на работното време се установява от работодателя, като той не може да бъде по-дълъг от шест месеца. Това означава, че в рамките на определения период работното време следва да се приравни на общата нормална продължителност на работното време за съответния период, ако то е организирано на подневно отчитане. Това изравняване следва да става за съответния период, който може да бъде например 1, 2 или 3 седмици, или пък 1, 2, 3, 4, 5 или 6 месеца.
Следва да се има предвид, че съгласно задължителното правило на чл. 142, ал. 3 КТ не се допуска въвеждане на сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.
Според чл. 142, ал. 4 КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време.
Заплащане на труда, положен в почивен или празничен ден
Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд, или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Това правило важи и при нормално и при сумирано работно време.
Отделно от това положеният извънреден труд на празник се заплаща с увеличение. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за служителя работно време. Поначало извънредният труд е забранен. Законът допуска полагането му по изключение, само в изрично посочени в КТ случаи.
Според чл. 262 КТ увеличението за положен извънреден труд е в размер, който се уговаря между работника или служителя и работодателя, но не може да бъде по-малко от: 50 на сто – за работа през работните дни при нормално работно време, както и за работа при сумирано изчисляване на работното време; 75 на сто – за работа през почивните дни (при нормално работно време); 100 на сто – за работа през дните на официални празници (пак при нормално работно време). Увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор, освен ако не е уговорено друго.
От систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 264 и чл. 262 КТ следва, че при нормално работно време възнаграждението за работа на официален празник по график е най-малко в двоен размер на уговореното трудово възнаграждение. Следователно, когато трудът е положен по изключение извън утвърдения график, удвоеният размер на надницата за работа на официален празник при нормално работно време трябва да се удвои още веднъж поради това, че трудът е извънреден. Така се получава, че за извънреден труд, положен на официален празник, минималното трудово възнаграждение трябва да бъде поне в четворен размер на уговореното в трудовия договор2.
При сумирано изчисляване на работното време, когато работникът или служителят се труди през почивен ден, работодателят не му дължи трудово възнаграждение в по-голям размер. Но ако при изчисляването на работното време в края на периода се окаже, че служителят е работил повече часове от нормата – този труд в повече се смята за извънреден и се заплаща със съответното увеличение – в размер най-малко 50 на сто от нормалното трудово възнаграждение, съобразно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.
Следва да се има предвид, че и при сумирано изчисляване на работното време обаче за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение, съобразно повелителната разпоредба на чл. 264 КТ.
Според чл. 263 КТ за извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. Като компенсация тези работници и служители получават минимум 5 работни дни допълнителен платен годишен отпуск според чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ.
Но ако извънредният труд е положен през дните на седмичната почивка и на тези служители се заплаща трудово възнаграждение с увеличение най-малко 75 на сто. А за извънредна работа през дните на официалните празници, увеличението за тях е поне 100 на сто.
Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
Жанет БОГОМИЛОВА, юрист
___________
1* Към датата на редакционно приключване на броя – 12.12.2016 г., законопроекта все още не е приет на второ четене от Народното събрание (бел. ред.).
2* Становище в този смисъл е изразено и в правната доктрина – вж. Мръчков, В., Кр. Средкова, А. Василев, Коментар на Кодекса на труда, С.: Сиби, 2009 г.
