Както при всички системи за колективно принудително изпълнение върху имуществото на неплатежоспособния длъжник, и производството по несъстоятелност по Търговския закон (ТЗ) включва относително обособена процедура, с ясно разписани участници и последици, целта на която процедура е издирването и уточняването на кредиторите на несъстоятелността. Това е фазата по предявяване и приемане на вземанията. Възприетият от нашия законодател модел се основава на принципното разбиране, че удовлетворяването на кредиторите е в зависимост от тяхната активност да предявят вземанията си и синдикът действа служебно само в полза на ограничен кръг кредитори, за които се счита, че е необходима по-засилена защита. Освен това – кредиторът получава защита на правото си да бъде включен в списъка на приетите вземания по три различни по интезитет способа. Първият е предявяването на вземането и разглеждането му от синдика, което приключва със съставяне на списъци, неокончателни и подлежащи на оспорване. Вторият включва оспорване на списъците пред съда по несъстоятелността, което приключва с постановяване на определение по списъците, без решаване на въпроса за вземането със сила на пресъдено нещо. Третият способ за защита е исковият ред за установяване на вземането, който приключва с решение по същество. Посочените възможности за защита са взаимно свързани, упражняват се последователно и допустимостта на всеки от тях е в зависимост от това дали е изчерпана предходната възможност.
Съгласно чл. 616, ал. 1 ТЗ масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на кредиторите на длъжника по търговски и нетърговски вземания. Текстът е основа за няколко извода. Преди всичко, в процедурата по издирване и уточняване на кредиторите на несъстоятелността подлежат на предявяване именно и само вземанията – т.е. субективните имуществени права от облигационен характер в най-общия смисъл на понятието, насочени към длъжника и скрепени с възможността да бъдат упражнявани принудително. Не подлежат на предявяване вещните права, личните неимуществени права и т.н. На второ място, нормата на чл. 616, ал. 1 ТЗ дава отговор и на въпроса кои категории вземания подлежат на предявяване в производството по несъстоятелност. Основание за откриване на производството по несъстоятелност може да бъде само търговско задължение или задължение, свързано с търговската дейност на длъжника. Независимо от това, след откриване на производството по несъстоятелност на удовлетворяване по специалния ред подлежат всички вземания към търговеца – както тези, които произтичат от упражняваната от длъжника търговска дейност, така и нетърговските. Това разбиране е в синхрон с общата цел на производството по несъстоятелност, установена в чл. 607 ТЗ – справедливото удовлетворяване на всички кредитори1.
В производството по несъстоятелност подлежат на предявяване всички вземания, независимо от момента, към който същите са възникнали – преди началната дата на неплатежоспособността, преди или след откриване на производството по несъстоятелност, преди или след обявяването на длъжника в несъстоятелност. Довод в подкрепа на този извод може да бъде почерпен от историческото тълкуване на чл. 616, ал. 1 ТЗ, в светлината на редакцията, която същият претърпя със ЗИД ТЗ, публикуван в ДВ, бр. 38 от 2006 г. До посочената промяна нормата предписваше масата на несъстоятелността да служи за удовлетворяване само на вземанията, възникнали до обявяването на търговеца в несъстоятелност. Практиката показа, че и след този момент се налагат разходи по опазване, оценяване и осребряване на масата на несъстоятелността, както и други специфични разходи, породени от прекратяването на дейността на предприятието на длъжника, което е една от последиците от решението по чл. 711 ТЗ (например – прекратяване на трудови правоотношения и свързаните с тях обезщетения и плащания, дерегистрация по ДДС и т.н.). Текстът на чл. 616, ал. 1 ТЗ създаваше несигурност относно правното основание, на което тези разходи се заплащат от паричните средства в масата на несъстоятелността. Това доведе до промяната на чл. 616, ал. 1 ТЗ чрез разширяване на кръга от вземанията, за чието удовлетворяване масата на несъстоятелността служи. Известни трудности при прилагането на текста поражда обстоятелството, че чл. 722 ТЗ не бе синхронизиран с промяната в обхвата на задълженията, за чието удовлетворяване служи масата на несъстоятелността. В резултат на това – за вземанията, възникнали след датата на обявяване на търговеца в несъстоятелност, не е определен ред за удовлетворяване. Налага се тълкуване на текста на чл. 722 ТЗ, за да бъде определен редът на посочените вземания, който съответства в най-близка степен на естеството им, а и на общата идея на законодателя, по която е определил поредността на изплащане на задълженията. С оглед на това, ако вземанията, възникнали след обявяването в несъстоятелност, не са обезпечени и не могат да се квалифицират като разноски по несъстоятелността (изброени са по вид в чл. 723 ТЗ), то остава да бъдат подредени в т. 7 на чл. 722, ал. 1 ТЗ, с аргумент за разширително тълкуване на текста.
Обстоятелството, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от кредитор и в обявителното решение по чл. 630 ТЗ неплатежоспособността на търговеца е обсъждана именно във връзка с невъзможността длъжникът да изпълни парично задължение към този кредитор, не го освобождава от задължението да предяви вземането си. Силата на присъдено нещо на решението за откриване на производството по несъстоятелност се простира само върху въпроса за състоянието на неплатежоспособност и условията, при които е открито производството, но не и върху конкретния вид, размер, основание или обезпечение на задълженията на търговеца. Поради това синдикът не е обвързан от мотивите на съда относно вземането, което длъжникът не е в състояние на удовлетвори. Във фазата по предявяване и приемане на вземанията всички характеристики на вземането подлежат на установяване и приемане и могат да бъдат оспорени. Синдикът няма и задължението служебно да включи в списъка на приетите вземания това задължение, което е било източник на затрудненията на длъжника, според мотивите на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Двете фази – по откриване на производството и по приемане и предявяване на вземанията – имат самостоятелното значение. Затова ако кредиторът, подал молбата за откриване на производство по несъстоятелност, впоследствие не предяви вземането си, това не се счита за обстоятелство, имащо значение и отражение върху активната легитимация на този кредитор да подаде молбата по чл. 624 ТЗ и не би било основание решението по чл. 630 ТЗ да бъде отменено при разглеждане на делото пред въззивната или касационната инстанция. И като продължение на тези разсъждения – ако вземането, за което съдът по несъстоятелността в решението си по чл. 630, ал. 1 ТЗ е приел, че търговецът не е в състояние да изпълни, е предявено и прието в хода на производството, няма пречка заинтересуваните кредитори или длъжникът да упражнят правото си на възражение срещу приемането му, както и правото на иск за установяване, че това вземане не съществува.2 Разглеждането на този иск не се третира като пререшаване на спора относно неплатежоспособността на търговеца.
Обстоятелството, че синдикът е знаел за съществуването на вземане към неплатежоспособния търговец, също не освобождава кредитора от задължението да предяви това вземане, ако желае удовлетворяването му в производството по несъстоятелност.3 Единствено вземанията, които по силата на чл. 687 ТЗ подлежат на служебно вписване от синдика, не е необходимо да бъдат предявени в производството по несъстоятелност. Това са вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, и тези вземания, които са установени с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане. Не подлежат на служебно приемане вземанията за възнаграждения на членовете на органи на управление на длъжника. Договорът за възлагане на управлението на дружество се възприема като подвид на договора за поръчка, уреден в чл. 280 и сл. ЗЗД. По силата на този договор принципалът-доверител възлага управлението на АД на изпълнителния директор като член на съвета на директорите, който от своя страна се задължава срещу възнаграждение и на свой риск да организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона, устава и решенията на общото събрание на акционерите, да отговаря за дружествените работи и да представлява дружеството пред третите лица. Съобразно съдържанието и предназначението си договорът за възлагане на управлението се различава от стандартния трудов договор и поради това вземането по договора за възлагане на управлението не е вземане за трудово възнаграждение. Следователно същото не подлежи на служебно приемане от синдика и не се включва за удовлетворяване в реда по т. 4 на чл. 722 ТЗ.4
Вземането следва да е съществуващо, но не и бъдещо, предполагаемо или вероятно да възникне вземане. Моментът на възникване на вземането има значение само за реда и сроковете, в които то трябва да бъде предявено. Но при всички случаи вземането следва да е съществуващо при предявяването. Може да се предяви и вземане под условие, което произтича от материалното правоотношение.5
Обезпечените вземания също следва да бъдат предявени, независимо че съгласно чл. 618, ал. 1 ТЗ в производството по несъстоятелност кредиторите запазват правата по дадените обезпечения.
Специфично е положението при производства по несъстоятелност, по които има кредитори със седалища в държава членка на ЕС. В тези случаи приложение намира съответно и Регламент (ЕО) № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност (Регламента). Съгласно чл. 40 от Регламента след образуването на производство по несъстоятелност в една държава членка компетентният съд на тази държава или синдикът, който е назначен от него, незабавно информира кредиторите, които са известни и чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище според устройствения акт се намират в другите държави членки. Уведомяването се извършва писмено. Съобщението до кредиторите следва да съдържа информация за длъжника, информация относно приложимата към производството по несъстоятелност процедура за предявяване на вземанията (срокове, санкции във връзка със сроковете, пред кого се предявяват вземанията и от кого се приемат, други изисквания, ако такива са установени), както и информация относно предявяването на вземанията, които са обезпечени или привилегировани. В случай че синдикът не изпълни задължението си да уведоми кредиторите от друга държава членка, които са известни, възниква въпросът дали това дерогира изискването на чл. 685, ал. 1 ТЗ за предявяване вземанията в едномесечен срок от вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност в търговския регистър и могат ли чуждестранните кредитори да претендират, че сроковете текат за тях от датата на узнаване за откритото производство по несъстоятелност. Регламентът не съдържа изрична уредба на този въпрос. Според чл. 4, параграф 2, б. “з” от Регламент (ЕО) № 1346/2000 предявяването, проверката и приемането на вземанията се уреждат от закона на държавата членка, в която е открито основното (главното) производство по несъстоятелност. Следователно в случаите, в които в Република България е открито главно производство по несъстоятелност, по отношение на чуждестранните кредитори ще важат условията, редът и сроковете за предявяване на вземанията, които са установени в ТЗ. Неуведомяването им от синдика не ги освобождава от необходимостта да предявят вземанията си, за да получат удовлетворяване в производството по несъстоятелност. Срокът за предявяване на вземанията и за тях тече от датата на обявяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, а не от датата на получаване на писменото уведомление от синдика. Неспазването на изискването за уведомяване на известните чуждестранни кредитори би могло да влече само санкция за ненадлежното изпълнение на задълженията на синдика, произтичащи от Регламент (ЕО) № 1346/2000 във връзка с чл. 658, ал. 1, т. 15 ТЗ. Този подход съответства в пълна степен на общия принцип, заложен в чл. 616, ал. 3 ТЗ, за равенство в правата на чуждестранните и местните кредитори. Когато в България е открито вторично производство по несъстоятелност само относно предприятието на длъжника, намиращо се на територията на Република България, за кредиторите на това предприятие, когато те са известни и с обичайно пребиваване, местоживеене или седалище според устройствения акт в друга държава членка, ще важи казаното по-горе (чл. 28 от Регламента).
Предявявайки вземането, кредиторът изразява желанието си да получи удовлетворяване в производството по несъстоятелност и едновременно с това очертава рамките, в които синдикът се произнася, съставяйки списъците на приетите и неприетите вземания. Поради това важно е при предявяването кредиторът ясно да конкретизира вземането и различните видове претенции – главница, лихви, неустойки и т.н., а също и периода, за който се отнасят. В следващите фази на производството по несъстоятелност (фазата на оздравяването или фазата на осребряването и разпределението) вземането ще бъде класирано в редовете, посочени в чл. 722 ТЗ именно въз основа на претенцията и на вида, в който е приета. Това от своя страна ще определи и правата на кредитора да гласува и предлага план, да получи пълно или частично плащане преди или след други кредитори от по-предни редове и т.н.
Всеки заинтересуван кредитор или длъжникът може да направи възражение срещу прието или неприето от синдика вземане. Възраженията се депозират в съда, с копие до синдика, в срок от 7 дни от обявяването на списъците и отчетите по чл. 686, ал. 1 ТЗ в търговския регистър. Спазването на този срок е условие за разглеждане на възражението от съда по несъстоятелността. Приема се, че по симетрия със срока за обжалване по чл. 63, ал. 3 ГПК този срок не би могъл да се продължава и възобновява, тъй като изтичането му съвпада със започването на следващите фази от производството по несъстоятелност6.
Законът установява задължение за синдика да представи пред съда становище по всяко направено възражение в тридневен срок от постъпването му, но не по-късно от датата на провеждане на съдебното заседание за разглеждане на възраженията – чл. 690, ал. 2 ТЗ.
Възраженията се разглеждат от съда по несъстоятелността в открито заседание с призоваване на синдика, длъжника, кредитора, чието вземане се оспорва, и кредитора, направил възражението. По възможност всички възражения се разглеждат в едно заседание (чл. 692, ал. 3 ТЗ). В това производство синдикът участва в интерес на всички кредитори и има равни процесуални права с другите страни. Съдът може да остави възраженията без уважение или да ги приеме за изцяло или частично основателни и съответно да извърши промяна в списъците, представени от синдика. Съдът се произнася по списъците с определение в 14-дневен срок от провеждане на заседанието по разглеждане на възраженията срещу списъците (чл. 692, ал. 4 ТЗ). ТЗ предвижда необжалваемост на определенията по чл. 692 ТЗ и специална възможност за защита на кредиторите с неприети вземания, на кредиторите, които считат, че неоснователно са приети вземания, и на длъжника – чрез водене на отделен установителен иск по чл. 694 ТЗ.
Възниква въпросът дали е допустимо в производството по оспорване на списъците да бъдат представяни доказателства, които кредиторът не е представил при предявяването на вземането. В практиката се застъпват различни становища, включително и становището, че възразилият кредитор или длъжникът могат да представят нови доказателства само с възражението, но не и в съдебното заседание по разглеждане на възраженията. Следва да се има предвид, че производството по разглеждане на възраженията пред съда по несъстоятелността е гражданско, спорно производство и доколкото не са предвидени специални правила, приложими са общите разпоредби на ГПК (аргумент от чл. 621 ТЗ). При постановяване на определението относно оспорените списъци съдът следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, в това число и настъпилите след съставянето на списъците (аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК). Установено е изрично и засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност. Според чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ съдът може по свой почин да установява факти и да събира доказателства, които са от значение за неговите решения и определения. Следователно – допустимо е в съдебната фаза представянето на доказателства и служебното събиране на такива, в т.ч. – назначаването и изслушването на съдебна експертиза. Допълнителен аргумент в тази посока е и съображението за процесуална икономия. След като законът дава възможност на заинтересувания кредитор или длъжника, които са недоволни от определението на съда по списъците на приетите и неприетите вземания, да предявят установителен иск, в който по общите правила на разпределението на доказателствената тежест и на доказването могат да ангажират всички относими и допустими доказателства, на още по-голямо основание следва да се даде възможност тези доказателства да бъдат представени и събрани в по-ранната фаза по разглеждане на възраженията. По този начин спорните въпроси относно списъците на предявените и приети вземания биха се разрешили, без да е необходимо провеждането на отделно исково производство, което до приключването му създава известна несигурност относно кръга на кредиторите на несъстоятелността и структурата на дълга на неплатежоспособния търговец.
Ако кредиторът претендира вземането си на няколко конкуриращи се основания, като му е безразлично на кое от тях то ще бъде прието, трябва да ги предяви всички пред съда по несъстоятелността. Само по този начин, ако вземането му не бъде прието, ще може да предяви иска по чл. 694 ТЗ за установяване съществуването на вземането на всички основания, при условия на евентуалност. Това е така, защото пред съда, разглеждащ установителния иск, кредиторът не може да предяви за първи път основание за възникване на претендираното вземане, което не е предявил по реда на чл. 685 или 688 ТЗ и за което не е изпълнена процедурата по включване в списъците на приетите или неприетите вземания и оспорване пред съда по несъстоятелността.7
Досежно отделния кредитор предявяването на вземането се свързва с две важни последици. На първо място – прекъсва се давностният срок, с изтичането на който законът свързва погасяването на правото на иск за вземането (чл. 685а ТЗ). В случай че вземането бъде прието, давността не тече докато продължава производството по несъстоятелност. Ако вземането не бъде прието, но заинтересуваният кредитор предяви установителен иск по чл. 694 ТЗ, давността за него се прекъсва, освен ако искът бъде отхвърлен. Давността не се прекъсва с предявяването на вземането, ако то не бъде прието и кредиторът не предяви претенцията си в специалното исково производство по чл. 694 ТЗ. Така в ТЗ е установена специална хипотеза на прекъсване и спиране на погасителната давност, по подобие на общия институт на давността, уреден в чл. 115 и 116 ЗЗД. На второ място – предявявайки вземането си за приемане и удовлетворяване в рамките на колективната процедура, кредиторът постига и предотвратяване на погасяването на вземането си, тъй като съгласно чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.
Нели МАДАНСКА
_____________
1 В този смисъл Решение № 362/2006 г. по т.д. № 673/2005 г. на ВКС, ТК, I т.о.
2 Така Решение № 439/2006 г. по т.д. № 41/2006 г. на ВКС ТК, I т.о.
3 Определение № 429/2005 г. по ч.т.д № 371/2005 г. на ВКС, ТК, I т.о.
4 Вж. в тази връзка Определение № 158/2004 г. по ч. т. д. № 34/2004 г. на ВКС, ТК, I т.о.
5 Вж. Решение № 245/2006 г. по в. гражд. д. № 632/2005 г. на ВтАс.
6 Така Определение № 307/2000 г. по ч. гражд. д. № 307/2000 г. на ВКС, V г.о.
7 В този смисъл Решение № 662/2005 г. по т.д. № 714/2005 г. на ВКС, ТК, I т.о.
