Дайджест „Търговско и облигационно право“, 2020 г., кн. 07
Правната уредба на електронния търговски регистър, въведена с приемането на Закона за търговския регистър1 през 2007 г., се базираше върху необходимостта от преодоляване на най-съществените слабости на осъществяваната до този момент търговска регистрация. Това обоснова усилията на законодателя за осигуряване преди всичко на бързина на процедурата, която изключва възможността за даване на указания на заявителя за отстраняване на пропуски от процесуално естество, допуснати в самото заявление или в представените към същото доказателства. Така всеки недостатък в заявлението или пропуск за представяне на доказателства обосноваваше постановяване на отказ от извършване на вписване или обявяване, независимо от съществуващата фактическа възможност за неговото отстраняване в разумен срок. Горното обоснова и правната природа на производството по обжалване на отказите на длъжностните лица по регистрацията за вписване и обвяване на актове в регистъра като едностранно охранително производство, в което възможността за поправяне на пропуските по заявлението е напълно отречена, а представянето на нови доказателства е предоставено единствено на преценката на жалбоподателя, но не може да бъде реализирано по служебен почин от страна на съда. Горното следва от разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), съгласно която при отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на Агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване. Нормата е от процесуално естество и регламентира процесуалните правила при произнасяне по жалбите. Същата не предвижда възможност за поправяне в рамките на съдебното производство на пропуските на жалбоподателя от процесуално естество.
…………….
Бистра НИКОЛОВА, съдия
_____________
Пълният текст на статията можете да откриете в брой 07/2020 г. на списание „Търговско и облигационно право”, както и в ЕПИ „Търговско и облигационно право”.
