В „Държавен вестник“, бр. 88 от 03.11.2017 г., е публикувана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри.
Предмет на изменение и допълнение са само текстовете на наредбата, които касаят административното обслужване и облекчаване на административната тежест за потребителите на услуги. Измененията и допълненията са направени в изпълнение на т. 3 от Протоколно решение на Министерския съвет от 28.06.2017 г.
Съгласно § 3 от заключителните разпоредби наредбата влиза в сила след присъединяване на Агенцията по геодезия, картография и кадастър към средата на междурегистров обмен RegiX.
Административните производства, които Агенцията по геодезия, картография и кадастър провежда, са подчинени на нормите на Административно процесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 9, ал. 2 от същия административният орган е длъжен да събира всички необходими доказателства и когато няма искане за това. Съгласно чл. 35 и 36 от същия кодекс административният акт се издава, след като се изяснят всички факти, които имат значение за случая, като органът има задължението да събира доказателствата служебно, освен ако в специален закон не е предвидено друго. В тези разпоредби впрочем е залегнало и служебното начало в самия административен процес.
В контекста на АПК, приетото изменение в наредбата представлява „крачка назад“ спрямо кодекса. Наредбата указва служебно събиране на информация само за данните и доказателствата, които се съхраняват в публичните регистри на държавната администрация. Тези доказателства, които не се съхраняват в публичните регистри, според наредбата, не се събират, като е указано дори заявените услуги „да не се изпълняват“. Това е парадокс, който не намалява административната тежест, какъвто е бил първоначалният замисъл, а тъкмо обратното – създава такава.
Доколкото съм запознат с практиката на службите по геодезия, картография и кадастър (СГКК), същите прилагат служебното начало в административния процес, като не се колебаят да изискват документи, имащи отношение към предявените в производствата искания от участващи или неучастващи в административното производство лица и организации. СГКК имат създаден достъп и до регистри и данни, които не са публични, като набавят необходимите им данни в тази връзка. Има достатъчно съдебна практика, която потвърждава това тяхно задължение. Не смятам, че новите текстове трябва да повлияят по някакъв начин на работата на СГКК, както и че отпада задължението на службите да прилагат директно разпоредбите на АПК да събират всякакви данни, дори и те да не се намират в публичните регистри на държавната администрация.
Петър ЛЕФТЕРОВ, началник отдел „Правнонормативно обслужване“ в АГКК
