Чести са случаите в практиката, когато годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) се подава единствено с цел възстановяване и/или прихващане на надвнесен данък. Причините, поради които резултатът в декларацията е „надвнесен данък“, могат да бъдат различни, но най-често до такъв резултат се стига след прилагане на някое от данъчните облекчения, регламентирани в глава четвърта на ЗДДФЛ, а именно: данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност; данъчното облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане; данъчното облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране; данъчното облекчение за дарения и данъчното облекчение за млади семейства, като последното може да се ползва единствено чрез подаване на годишната данъчна декларация.
Друга причина за наличието на положителна разлика между авансово внесения данък и дължимия годишен данък (данък върху общата годишна данъчна основа и/или данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 ЗДДФЛ) може да бъде правото за приспадане на задължителните осигурителни вноски, в т.ч. и определените вноски за довнасяне във фондовете на държавното обществено осигуряване и за здравно осигуряване, които се изчисляват от самоосигуряващите се лица в Справката за окончателния размер на осигурителния доход за съответната година. Ще припомним, че въпросната справка се прилага към годишната данъчна декларация във връзка с изискването на чл. 6, ал. 81 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Независимо от причините, довели до наличието на надвнесен или недължимо внесен данък по реда на ЗДДФЛ, посочен от физическото лице в част IV от утвърдените образци на годишната данъчна декларация (2001 и 2001а), този данък подлежи на възстановяване и/или прихващане. В тази връзка следва да се отбележи, че ЗДДФЛ не регламентира специален ред за възстановяване и/или прихващане на надвнесен или недължимо внесен данък по реда на този закон. Това се извършва в съответствие с правилата на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и по-конкретно чл. 128-132 от същия.
На основание чл. 128, ал. 1 ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите (НАП), се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
Най-общо, според правната си характеристика, прихващането е способ за погасяване на две насрещни задължения, които са еднородни, изискуеми и ликвидни – до размера на по-малкото от тях. Съгласно ДОПК прихващането се осъществява с едностранно волеизявление на органа по приходите, обективирано в издадения от него акт за прихващане и възстановяване. В случай че има остатък от сумата след извършеното прихващане, тя се възстановява на физическото лице.
Според общото правило на чл. 129, ал. 1 ДОПК, процедурата по прихващане или връщане може да започне по инициатива на органа по приходите или въз основа на подадено писмено искане от лицето.
Когато след попълване на годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ резултатът е „надвнесен данък“ е необходимо да се има предвид следното:
1. В декларацията, на предвиденото за целта място, трябва да се посочат данни за:
- банковата сметка, по която да бъде преведена сумата, а именно наименование на съответната търговска банка, банковия код (BIC) и номерът на банковата сметка (IBAN);
- титуляря на банковата сметка (трите имена и ЕГН), като това може да бъде данъчно задълженото лице, което подава декларацията, или друго физическо лице.
2. Подава се искане за прихващане или възстановяване на сумата, като в него задължително се посочва входящият номер на подадената декларация и номерът на банковата сметка, по която надвнесеният данък следва да бъде възстановен.
3. Към годишната данъчна декларация трябва да са приложени всички необходими документи, въз основа на които се претендира възстановяване и/или прихващане на надвнесения данък (напр. служебни бележки, удостоверяващи удържания от платеца подоходен данък, документи, доказващи правото за ползване на съответното данъчно облекчение и т.н.).
Предвид регламента на чл. 129, ал. 2 ДОПК, при наличието на подадено искане за прихващане или възстановяване може да се възложи извършването на ревизия или проверка. Проверката или ревизията се извършва от компетентната териториална дирекция на НАП (ТД на НАП), която в общия случай е ТД на НАП по постоянния адрес на физическото лице, т.е. там, където е подадена годишната данъчна декларация. В хода на производството, органът по приходите е длъжен да установи обективно всички факти и обстоятелства, както и да прецени доколко основателни са претенциите на физическото лице за наличието на надвнесен данък. При констатирани несъответствия в подадената декларация органът по приходите предприема действия по реда на чл. 103 ДОПК. Според посочената данъчна норма, подателят се поканва да отстрани констатираните несъответствия в 14-дневен срок от получаване на съобщението, като за целта е необходимо да подаде нова данъчна декларация2.
Процедурата по прихващане и възстановяване на надвнесения данък завършва със:
- издаване на акт за прихващане или възстановяване в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато не е възложена ревизия;
- отказ за издаването на акт за прихващане или възстановяване. Съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК, може да бъде отказано издаването на акт за прихващане или връщане, ако искането е подадено след изтичането на 5-годишната погасителна давност (5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване).
Издаденият от приходната администрация акт се връчва лично, или на упълномощено лице.
В случаите на подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ с посочен в нея надвнесен данък честа практика е да се прилага т.нар. опростена процедура, регламентирана в разпоредбите на чл. 130 ДОПК. На това основание, когато е подадена декларация, свързана с данъчно облагане с подоходен данък, с посочена в нея сума за възстановяване, както и когато е подадено искане за възстановяване въз основа на такава декларация, органът по приходите може да възстанови цялата претендирана сума на надвнесения данък по посочената от лицето банкова сметка, като в платежното нареждане задължително се отбелязват номерът и датата на декларацията, съответно искането за възстановяване. Със заверяването на посочената от лицето банкова сметка с цялата претендирана сума се смята, че искането на лицето за възстановяване на надвнесената сума е изцяло удовлетворено (вж. чл. 130, ал. 2 ДОПК).
Съгласно чл. 129, ал. 7 ДОПК, актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Обжалването е правна възможност, целяща защита правата и законните интереси на задължените лица чрез осъществяване на контрол върху актовете, издавани от органите по приходите. От друга страна, е необходимо да се има предвид и разпоредбата на чл. 128, ал. 2 ДОПК, според която лице, получило незаконосъобразно възстановени суми, е длъжно да възстанови сумите на бюджета, като това задължение се смята за задължение за данък.
Лорета ЦВЕТКОВА, данъчен експерт
_____________
1 Във връзка с чл. 6, ал. 8 КСО, окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, в срока за подаване на данъчната декларация.
2 В случаите, когато несъответствията се отнасят до данни, съдържащи се в регистъра по чл. 81, ал. 1 ДОПК, те се отстраняват от служител на съответната териториална дирекция, за което на лицето се изпраща уведомление в 14-дневен срок от отстраняване на несъответствието (чл. 103, ал. 3 ДОПК).
