Задължение за начисляване на ДДС при дерегистрация и правото на данъчен кредит, включително при повторна регистрация

Дайджест „Счетоводство, данъци и право“, 2023 г., кн. 10

Преглед на практиката на СЕС

Според ЗДДС (чл. 107, т. 4, буква „б“) основание за задължителна дерегистрация е прекратяването на юридическото лице с ликвидация, освен ако то не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

По силата на чл. 111, ал. 1 ЗДДС към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит и които са активи по смисъла на ЗСч или на ЗКПО. За тях се начислява ДДС (освен в предвидените в закона изключения), като данъчната основа се определя съгласно правилото на чл. 27, ал. 5 ЗДДС.

Същевременно с чл. 76, ал. 1 от закона се дава право на регистрирано лице да приспадне начисления данък при дерегистрацията му по този закон за обложените активи по чл. 111, ал. 1, т. 1, които са налични към датата на последващата му регистрация. Едно от условията, за да може да се упражни това право, е начисленият данък при дерегистрацията да е внесен ефективно или да е прихванат от органа по приходите, освен когато последващата регистрация на лицето е в срока за внасяне на данъка за последния данъчен период.

Нека видим как тези разпоредби на нашия закон се вписват в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по сходни данъчно-правни казуси.