Списание „Счетоводство, данъци и право“, 2026 г., бр. 10
Дружеството „Ц“ ООД е с предмет на дейност търговия на едро с мобилни телефони, телевизори, прахосмукачки, фритюрници, смарт часовници и друга малка битова техника. В процеса на експлоатация на техниката от крайния купувач – потребител (физическо или юридическо лице) се появяват дефекти, несвързани с неправилна експлоатация на стоката. Тези дефекти обхващат изменение по захранване, батерия, електронни платки по управление и контрол или друга електроника.
В тези случаи се пристъпва към бракуване на стоката, като процесът преминава през следните етапи: потребителят представя дефектната стока в оторизиран сервиз; сервизните специалисти тестват стоката и установяват дефекта; издава се протокол за дефектна стока, с който потребителят търси правата си от търговеца, откъдето е закупена. Ремонт на дефектните стоки не може да се извърши поради неосигуряване на резервни части от производителя. В по-голямата част от случаите дефектирането се появява в съвсем кратки срокове (до две седмици от закупуването).
Установено е, че някои партиди или модели дават много често едни и същи дефекти или като цяло проявяват дефекти. Това се приема за фабричен дефект или технологичен брак. Стоките не се тестват преди експорта им за фабрични дефекти. Други дефекти се проявяват на по-късен етап, като се променят техническите характеристики на изделието и не отговарят на производствените, което се дължи на промяна във физико-химичните параметри на стоката.
„Ц“ ООД получава същия протокол за дефектна стока, който съдържа информация за серийния й номер. Въз основа на протокола се издава кредитно известие на търговеца, закупил продукта. В кредитното известие също се отразява серийният номер на изделието. Следвайки вътрешните правила на дружеството дефектните, стоки се бракуват. През известен период от време се предават за съхранение на оторизиран сервиз. За целта се изготвя приемо-предавателен протокол, в който се описват всички дефектни стоки със серийните си номера, за проследимост. Сервизът, от своя страна, предоставя дефектните стоки на оторизирана организация за утилизация.
ВЪПРОС: С оглед описаният механизъм за работа, като временна или като постоянна данъчна разлика се отразява в годишната данъчна декларация почл. 92 ЗКПОстойността на бракуваните или рекламирани стоки за отчетната година?
ОТГОВОР: В издадено Писмо с № 55-0001-67 от 17.03.2026 г. на НАП са разгледани релевантните законови норми при установени дефекти и/или брак на продаваните стоки:
В запитването е изразено мнение, че когато става дума за фабричен дефект (технологичен брак) или дефекти, които се проявяват на по-късен етап, то се променят техническите характеристики на стоките (промяна във физико-химичните параметри).
В тази връзка следва да се има предвид, че вЗКПОлипсва дефиниция на понятието „технологичен брак“.
На базата на трайно установената данъчна и потвърждаващата я съдебна практика е възприето следното разбиране: „технологичният брак“ се разглежда като производство на некачествена продукция или брак, вследствие особеностите на технологичния процес, без последният да е нарушен.
Бракът произтича от характера на самото производство и неговите особености, тоест – дължи се на недостатъци, които са получени в процеса на производството или във връзка с този процес, или евентуално – в процеса на последващата им преработка или обработка. Затова „технологичният брак“ не е възможен по отношение на материални запаси:
– които не са произведени от самото лице, респективно не са били обект на следваща обработка или преработка, а са придобити в готов вид (Решение № 7603 от 31.05.2011 г.на ВАС относно бракуване на придобити от предприятие електромери, които са бракувани поради морално и физическо остаряване);
– са върната продукция без да е дефектна, поради това, че не е продадена;
– в предприятия с предмет на дейност търговия.
Ето защо, поради факта, че Дружеството е с предмет на дейност търговия, то не може да приложи данъчното третиране по отношение на тази хипотеза.
В издаденото разяснение от НАП са обособени случаите за възникване на данъчна постоянна или данъчна временна разлика, които имат съответно регламентирано третиране по реда на ЗКПО:
I. При отчитане на брак на материални запаси
(данъчна постоянна разлика)
По отношение на счетоводните разходи от брак на материални запаси (стоки) вЗКПОе еднозначно уредено, че те не се признават за данъчни цели като:
– счетоводните разходи от брак на материални запаси се посочват в увеличение на СФР при данъчно преобразуване на основаниечл. 28, ал. 2 ЗКПО;
– разходът, отчетен за възстановен по реда начл. 79, ал. 1 ЗДДСданъчен кредит, ползван при доставката на бракуваните материални запаси се посочва в увеличение при данъчно преобразуване на основаниечл. 28, ал. 4 ЗКПО;
– счетоводните приходи, възникнали по повод на брак на материални запаси (от застраховки или продажби на бракуваните запаси) се посочват в намаление при данъчно преобразуване, но само до размера на непризнатите разходи съгласночл. 29 ЗКПО.
Горепосочените преобразувания не се извършват, съответно не възникват данъчни постоянни разлики, в случай че бракът се дължи на някое от обстоятелствата, посочени вчл. 28, ал. 3, т. 1-3 ЗКПО, а именно:
1. непреодолима сила;
2. технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;
3. изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери.
Доколкото става въпрос за изключения от общоприетото правило следва да се отбележи, че всяко едно от обстоятелствата почл. 28, ал. 3 от ЗКПОизисква съответна счетоводна отчетност в зависимост от обективно установените причини за бракуване и доказване от страна на предприятието. Към бракуване се пристъпва, когато активът е негоден за използване поради физическото му изхабяване или повреда, или когато е морално остарял и не е възможно да бъде използван или продаден. В резултат бракуваните вече материални активи могат да бъдат ликвидирани (физически унищожени), продадени, преотстъпени за ползване и др.
Както беше посочено по-горе технологичният брак не е възможен в предприятия с предмет на дейност търговия и в случай, че дружеството е с предмет на дейност търговия и се позовава на бракуване на негодни стоки поради причина технологичен брак, този разход няма да е данъчно признат, доколкото търговци не могат да имат технологичен брак и следва да бъде посочен в увеличение по реда начл. 28, ал. 2 от ЗКПО. При липса на доказателства в подкрепа на предвидените в чл. 28, ал. 3 от закона възможности за признаване на разходи за бракуване на материални запаси, няма основание да бъдат признати за данъчни цели.
II. При отчитане на рекламация на стоки в гаранционен срок
(данъчна временна разлика)
Въпросите, свързани с гаранционното обслужване на продаваните от търговците стоки са уредени вЗакона за защита на потребителите (ЗЗП). По силата начл. 130, ал. 1 ЗЗП(глава пета, раздел IV) производителите, дистрибуторите и търговците носят отговорност за вреди, причинени от дефект на произведена или доставена от тях стока. От своя страна, потребителят има право да предяви рекламация на стоката или услугата, независимо от това дали производителят или търговецът е предоставил търговска гаранция на стоката или услугата.
При договорени ангажименти за поемане на гаранции за дефектирали стоки при предприятието търговец, същите представляват правно и/или конструктивно задължение по смисъла на национален счетоводен стандартНСС 37„Провизии, условни задължения и условни активи“, респективно съответстващия международен счетоводен стандарт при избрана база за отчитане – международните счетоводни стандарти. Поетите ангажименти за гаранционно обслужване и гаранционни ремонти предполагат начисляване на провизия (задължение) по смисъла на НСС 37. Счетоводното отчитане на тази провизия води до отчитане на текущи разходи в отчета за приходи и разходи и задължение (пасив) със сума равна на най-добрата приблизителна оценка на размера на разходите, необходими за покриването на настоящото задължение към датата на баланса, като се отчита и времевия фактор. Направените фактически разходи за поетите гаранции следва да се отчитат в намаление на начислената провизия, като нейно използване. Неизползваната част от формираната провизия се отчита като финансов приход (реинтегриране).
Разходите за провизии формират данъчна временна разлика по реда начл. 38 ЗКПО. Съгласно чл. 38, ал. 1 от закона разходите за провизии за задължения не се признават за данъчни цели и с размера им следва да се увеличи счетоводния финансов резултат в годината на счетоводното им отчитане.
Обратното проявление се реализира чрез намаление на счетоводния финансов резултат в следващ отчетен период, когато се погаси задължението, за което е призната провизията, до размера на погасеното задължение (чл. 38, ал. 2). При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод призната провизия (чл. 38, ал. 3).
Ако търговецът обезцени дефектните стоки ще се формира данъчна временна разлика от обезценка. В този случай счетоводно отчетеният разход от последваща оценка на стоките не би бил признат за целите на определянето на данъчния финансов резултат по реда начл. 34 от ЗКПО. Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда начл. 34 от ЗКПОсе признават по реда на чл. 35 от същия закон. Признаването на счетоводно отчетените обезценки на материални запаси се извършва при отписване на съответния стоково-материален запас – продажба или предаването на лице, което има право да извършва дейност третиране на отпадъци (чл. 35, ал. 1 ЗКПО).
В случаите на липси и брак на активи, които не са признати за данъчни цели по реда начл. 28 от ЗКПО, не е налице възможност за признаване на непризнатите приходи и разходи от последващи оценки за тези активи (чл. 35, ал. 3 ЗКПО).
Анета ГЕОРГИЕВА, данъчен консултант
