Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) (обн. ДВ, бр. 33 от 26.04.2016 г.) въвежда в националното законодателство разпоредбите на три нови директиви на ЕС: Директива 2014/54/ЕС на ЕП и на Съвета от 16.04.2014 г. относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници, Директива 2014/36/ЕС на ЕП и на Съвета от 26.02.2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници и Директива 2014/66/ЕС на ЕП и на Съвета от 15.05.2014 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер.Освен това със ЗТМТМ се прави кодификация на действащата нормативна уредба в областта на трудовата миграция и трудовата мобилност, която е разпокъсана в различни по характер нормативни актове. Към настоящия момент като основен законов инструмент за въвеждане на достиженията на европейското право в тази област беше използван Законът за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) и неговите подзаконови актове. А с предходното изменение и допълнение през 2011 г. се въведоха разпоредби от още две директиви – Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25.05.2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18.06.2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (ДВ, бр. 43 от 2011 г.).
В Общите разпоредби на ЗТМТМ е изрично определен неговият обхват, изключена е възможността за прилагане на всички конституционно признати форми на дискриминация. Определени са и условията, при които се формулира националната политика в областта на свободното движение на работници в ЕС и тези, касаещи достъпа до българския пазар на труда на чужденци, включително за извършване на дейност на свободна практика на територията на Република България.
С този закон се урежда регулирането на достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика; осъществяването на правото на свободно движение в Република България на работници – граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария; заетостта на български граждани при свободното им движение в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство и двустранното регулиране на заетостта с трети държави – както на български граждани на тяхна територия, така и на техни граждани в Република България.
Съгласно чл. 3 от закона политиката по свободно движение на работници, трудовата миграция и интеграцията на чужденци се осъществява в сътрудничество и след консултации с представителните на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите, както и с представители и на други юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на глава трета от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Това сътрудничество и консултациите се осъществяват от Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност (НСТМТМ). Този съвет се създава към министъра на труда и социалната политика. НСТМТМ се състои от равен брой представители на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от представители на министерства, агенции, комисии, както и на органите за местно самоуправление. В състава на съвета могат да бъдат канени за участие и представители на международни организации и юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейности в областта на трудовата миграция, трудовата мобилност и интеграцията на чужденци. Председател на НСТМТМ е министърът на труда и социалната политика.
ЗТМТМ предвижда възможност министърът на труда и социалната политика след консултации в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност да може да налага ограничения на достъпа на работници – граждани на трети държави, до пазара на труда, включително на висококвалифицираните и на лицата, извършващи дейност на свободна практика, съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на пазара на труда.
На гражданин на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда, когато има трудов договор с местен работодател, когато е командирован или е изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България, преместен е по вътрешнокорпоративен трансфер или извършва дейност на свободна практика.
Задължително условие при кандидатстването за първоначален достъп до пазара на труда е чужденецът да пребивава извън територията на Република България.
Съгласно чл. 7 ЗТМТМ достъп до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, се разрешава за заемането на длъжности, за които не се изисква българско гражданство:
1. съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на българския пазар на труда след проведено от работодателя предварително проучване на пазара на труда (пазарен тест);
2. при условие че в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави – членки на Европейския съюз, на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и лицата по чл. 9, ал. 1, т. 2-6;
3. когато предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;
4. когато гражданинът на трета държава притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност.
Работниците – граждани на трета държава с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България – само за конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи място, длъжност и срок на работа.
За разрешаване на достъп до пазара на труда на работници – граждани на трети държави изпълнителният директор на Агенцията по заетостта предоставя писмено решение в 30-дневен срок от подаване на заявлението. Документите, необходими за предоставяне на решението, се подават от работодателя в Агенцията по заетостта. За предоставяне или продължаване на срока на решението той внася такса в размер на 400 лв. Продължителността на разрешения достъп до пазара на труда е за срока на договора с местния работодател, но за не повече от 12 месеца. Този срок може да бъде продължен до 3 години, когато условията за първоначалното му предоставяне не са променени.
Законът забранява правото на достъп до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, които имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България и които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2, 6-8, 10, 14, 16, 19 и 20 и чл. 24в от Закона за чужденците в Република България.
Извън посочените по-горе случаи право на достъп до пазара на труда могат да получат работници – граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на Република България, когато са лица от български произход, лица, работили в предходен период, преди подаване на искането за достъп до пазара на труда, при условията на международен договор, по който Република България е страна и др.
В чл. 8 ЗТМТМ изрично са посочени случаите, в които за работа в Република България не се изисква разрешение за достъп до пазара за работници – граждани на трети държави.
Законът предвижда задължение за работодателя в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава да уведомява за това Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”.
В чл. 11 ЗТМТМ са посочени случаите, когато изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да предостави решение за достъп до пазара на труда на граждани на трети държави. Такива са случаите, в които работодателят има влязло в сила наказателно постановление в предходен двугодишен период за ползване труда на чужденец без право на достъп до пазара на труда или за наемане на незаконно пребиваващ чужденец, когато той през последните три месеца по своя инициатива е освободил от работа български граждани, граждани на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, граждани на трети държави, с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или с приравнени на техните права, граждани на трети държави, които биха могли да бъдат наети на работното място, за което се иска наемането на работник – гражданин на трета държава, работодателят има в предходната една година преди подаване на искането за предоставяне на решение влязло в сила наказателно постановление, има парични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията или на парични задължения, свързани с плащането на вноски за социално осигуряване, той не осъществява икономическа дейност или дейността му е прекратена чрез ликвидация или несъстоятелност и др. Отказ се предоставя и когато работникът – гражданин на трета държава, е санкциониран за незаконна трудова дейност в предходен 5-годишен период или съгласно представените документи е работил незаконно в Република България при предишно пребиваване или към момента на внасяне на искането и когато министърът на труда и социалната политика е наложил ограничения на достъпа на граждани на трети държави до пазара на труда.
Отказите могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Освен отказ на правото на достъп до пазара на труда на работник – гражданин на трета държава законът урежда и случаите, в които решението може да бъде отнето. Това става, когато се установи, че за предоставянето му са представени неверни данни, контролните органи установят, че заетостта на гражданина на трета държава не съответства на посочените в решението длъжност, място на работа, работодател или местно лице, приемащо на работа командирован работник или служител от трета държава и когато разрешението за пребиваване на работника – гражданин на трета държава, не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България.
ЗТМТМ предвижда изрична забрана за наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави. В случай че работодател наеме на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава, в нарушение на забраната, той му дължи уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната или за съответната икономическа дейност, за период от три месеца, освен ако работодателят или наетото лице не докаже друга продължителност на наемането.
Върху изплатеното възнаграждение се дължат съответните данъци и задължителни осигурителни вноски, предвидени за наетите лица по българското законодателство.
Работодателят поема разходите за връщане на незаконно пребиваващия гражданин на трета държава.
В чл. 14 ЗТМТМ е предвидена възможност в отделни случаи министърът на труда и социалната политика, при доказана целесъобразност, включително за насърчаване на инвестициите в Република България, да разрешава достъп до пазара на труда извън предвидените в закона ограничения. В тези случаи на разрешаване на достъп до пазара на труда министърът на труда и социалната политика изисква становища от съответните държавни органи, както и от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от творчески съюзи, спортни федерации и национални спортни организации, от органите на местното самоуправление.
Раздел II е посветен на Единното разрешение за пребиваване и работа. Текстовете от този раздел възпроизвеждат разпоредбите на Закона за насърчаване на заетостта, с които през 2013 г. в националното законодателство бяха въведени разпоредби на Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка.
Единното разрешение за пребиваване и работа се издава от Министерството на вътрешните работи след предоставено от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение. Съгласно Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) “Единно разрешение за пребиваване и работа” е документ с обозначение “единно разрешение за пребиваване и работа”, с което едновременно се разрешава пребиваване и работа на територията на Република България на чужденци от трети държави. Разрешението се издава в рамките на единна процедура на кандидатстване на граждани на трети държави, които кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа и които притежават валидно разрешение за пребиваване на територията на Република България за цели, различни от трудова заетост. Единна е процедурата за кандидатстване, при която след подадено от работодател единно заявление за разрешаване на пребиваване и работа на гражданин на трета държава се взема решение по това заявление.
Срокът на Единното решение може да бъде продължаван за срок до 12 месеца, когато са налице основанията за първоначалното му предоставяне и няма прекъсване в заетостта, като общата продължителност не може да надвишава три години.
В ЗТМТМ беше пренесена частта от глава осма от ЗНЗ, с която в националното законодателство бяха въведени разпоредби на Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25.05.2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост.
Разрешението за пребиваване и работа тип “Синя карта на Европейския съюз” за упражняване на висококвалифицирана заетост се издава от Министерството на вътрешните работи след предоставено от изпълнителния директор на АЗ решение в рамките на единна процедура за кандидатстване. По смисъла на Закона “висококвалифицирана заетост” е наемане на работа на лице, което притежава необходимата за съответната работа компетентност – придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган след обучение с продължителност, не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава.
Решението на изпълнителния директор на АЗ се предоставя в 15-дневен срок от подаване на заявлението, когато:
1. работникът – гражданин на трета държава, притежава необходимата за съответната работа компетентност – придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава;
2. брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника – гражданин на трета държава, е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор.
Валидността на решението е за срока на трудовия договор.
В ЗТМТМ намери своето място и въведената с изменението и допълнението на Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България (НУРИООРРЧРБ) (ДВ, бр. 80 от 2015 г.) облекчена процедура във връзка с издаването на “Синя карта на ЕС”. Тази процедура предвижда да не се изисква провеждане от работодателя на предварително проучване на работната сила – т.нар. “пазарен тест” за наемане на граждани на трети държави по професии, определени в Списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти (Списъка). Списъкът се утвърждава от министъра на труда и социалната политика, след обсъждане в Националния съвет по трудова миграция и Националния съвет за насърчаване на заетостта, проведено въз основа на мотивирано предложение на национално представителните организации на работодателите. Списъкът може да се актуализира ежегодно до 31 януари.
С цел осигуряване на по-продължителна и равнопоставена заетост в чл. 18 ЗТМТМ е въведено изискване трудовият договор да е със срок не по-кратък от 12 месеца и размерът на възнаграждението да е най-малко 2 пъти по-висок от средната работна заплата в Република България, съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключване на трудовия договор.
В раздел IV от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност са въведени голяма част от разпоредбите на Директива 2014/36/ЕС относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници.
По смисъла на ЗТМТМ “сезонен работник” е гражданин на трета държава, който запазва основното си място на пребиваване в трета държава и пребивава законно и временно на територията на Република България, за да извършва сезонна работа, въз основа на един или повече срочни трудови договори, сключени пряко с работодател, чието седалище е в Република България. Според закона сезонна е работата, която зависи от смяната на сезоните и е свързана с определено време на годината посредством повтарящо се събитие или поредица от събития, свързани със сезонни условия, при които необходимостта от работна ръка е значително по-голяма, отколкото при обикновени текущи работи.
Министерството на вътрешните работи издава на гражданина на трета държава разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България за работа като сезонен работник. Разрешението за сезонен работник се издава след предоставено от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение в рамките на единна процедура. Това разрешение може да бъде удължено еднократно.
Изпълнителният директор на АЗ предоставя решение в 15-дневен срок след подаване на заявление от работодателя за извършване на сезонна работа за срок от 90 дни до 9 месеца.За предоставянето на решение не е необходимо работодателят да прави предварително проучване на пазара на труда. Също така за него не се прилага условието в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за него да не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави – членки на Европейския съюз, на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗТМТМ е необходимо да бъде изготвен Списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните. Списъкът ще бъде представен на министъра на труда и социалната политика за утвърждаване след консултации в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност. В тази връзка е важно да се посочи, че този списък ще се утвърждава еднократно. Решението на изпълнителния директор във връзка с издаването на разрешение за сезонен работник се предоставя само за дейности, включени в Списъка.
Законът за чужденците в Република България дава възможност разрешението за сезонен работник да се издава по ускорена процедура за кандидати, които поне веднъж са работили на територията на Република България като сезонни работници през последните 5 години.
В случаите на извършване на сезонна работа до 90 дни се прави регистрация в Агенцията по заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация и при спазване изискването на чл. 24л ЗЧРБ чужденецът да притежава валидна виза за целите на сезонна работа, когато такава се изисква. Регистрацията в АЗ се извършва и когато чужденецът е освободен от изискването за виза в съответствие с Приложение II от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15.03.2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване.
ЗТМТМ предвижда транспортните разходи от мястото на произход на сезонния работник, до работното му място в Република България и обратно да са за сметка на работодателя.
Законът задължава работодателя да представи на Агенцията по заетостта доказателства, че на сезонния работник ще бъде осигурено подходящо, отговарящо на всички изисквания за безопасност и здраве, жилище до изтичане на срока на договора. Жилището се предоставя от работодателя или се осигурява с неговото съдействие. За ползването на жилището сезонният работник сключва договор за наем. Наемната цена на жилището трябва да е съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение и с качеството на жилището, и не може да бъде приспадана автоматично от възнаграждението на сезонния работник. При проверка на тези обстоятелства Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” има право на достъп до жилището на сезонния работник с негово съгласие.
В Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност са въведени и разпоредбите на Директива 2014/66/ЕС на ЕП и на Съвета от 15.05.2014 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер. Тази Директива определя реда и условията, при които граждани на трети държави могат да пребивават и да работят на територията на ЕС като преместени за целите на вътрешнокорпоративния трансфер в поделение на предприятието, за което работят.
Съгласно ЗТМТМ разрешението за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер с право на продължително пребиваване се издава от Министерството на вътрешните работи. Разрешението се издава при спазване на единна процедура след предоставено от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение. Разрешението за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер се издава за срок от една година, като се подновява при наличие на основания за преиздаването му. В случай че срокът на трудовия договор е по-малък от една година, разрешението се издава за срока на продължителността на договора.
Подобно на процедурата по издаване на разрешение за сезонен работник и при процедурата по предоставяне на решение за издаване на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер не се прилагат условията на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗТМТМ.
Решението на изпълнителния директор на АЗ дава право на работника – гражданин на трета държава, да извършва трудова дейност на територията на Република България само за конкретно приемащо предприятие или група предприятия и само за длъжностите ръководител, специалист или служител-стажант. Според ЗТМТМ “ръководител” е лицето, което заема висша ръководна длъжност и работи под надзора на собственика или на колективен орган за управление на приемащото предприятие, като управлява приемащото предприятие или негова административна структура, контролира и упражнява надзор върху работата на друг професионален или управленски персонал или на служители, извършващи контрол и дава препоръки при наемане на работа, прекратяване на трудовото правоотношение, както и за други действия, касаещи правата и задълженията на работниците и служителите.
Законът дава легални определения и за понятията “специалист” и “служител-стажант”. “Специалист” е лице, което работи в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България и притежава специализирани знания, които са от съществено значение за областите на дейност, техниките или управлението на приемащото предприятие. “Служител-стажант” е лице, което има висше образование и е преместено в приемащото предприятие с цел професионално развитие или обучение в областта на стопанските техники или методи и което получава заплащане за периода на трансфера.
Законът предвижда срокове, в които работникът – гражданин на трета държава, може да извършва трудова дейност на територията на Република България въз основа на разрешение за продължително пребиваване за целите на вътрешнокорпоративен трансфер, както следва:
1. до три години – за работещите като ръководители и специалисти;
2. до една година – за работещите като служители-стажанти.
Със ЗЧРБ се предвиди възможност притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка на ЕС да има право на престой на територията на Република България като втора държава членка за срок до 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни. Уредена беше и хипотезата на мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер, а именно притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, да има право на престой за повече от 90 дни на територията на Република България като втора държава членка.
Според закона условията на труд за работниците – граждани на трети държави, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, се уреждат при условията и по реда за командированите или изпратени работници и служители в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България.
Съществува възможност членовете на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.
В раздел VI от закона са уредени въпросите относно заетостта на научни работници, студенти и стажанти. Граждани на трети държави, които са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация, могат да упражняват заетост на територията на Република България без разрешение за работа – за срока на продължителност на проекта. В тези случаи се прави регистрация в Агенцията по заетостта от приемащата научноизследователска организация. Законът дава право на членовете на семейството на гражданин на трета държава – научен работник да работят по трудово правоотношение и да осъществяват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на научния работник с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.
По отношение на граждани на трети държави, които са студенти в редовна форма на обучение във висше училище в Република България ЗТМТМ предвижда възможността те да упражняват краткосрочна заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта в срок до 7 дни от началото º:
1. до 20 часа седмично по време на учебната година, и
2. по време на официално обявените за съответното висше училище ваканции.
Същите изисквания се прилагат и за заетост до 6 месеца в рамките на 12 месеца във връзка с провеждане на учебна практика, непосредствено свързана с предмета на обучението на студентите.
В ЗТМТМ намериха своето място и някои от разпоредбите на НУРИООРРЧРБ относно издаването на разрешения за работа от изпълнителния директор на АЗ, както и разпоредби от Наредба № 2 от 10 септември 2002 г. за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци в Република България (обн. ДВ, бр. 90 от 2002 г.).
Изпълнителният директор на АЗ издава разрешение за работа по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване съгласно Закона за чужденците в Република България. Такова разрешение за работа се издава за:
1. командировани или изпратени работници и служители – граждани на трети държави, в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;
2. членове на семейство на гражданин на трета държава, получили разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 от Закона за чужденците в Република България;
Разрешението за работа се издава за срок до една година. Този срок за работещите по трудово правоотношение може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначалното издаване. Срокът за командировани или изпратени работници и служители може да бъде продължен по изключение с до 12 месеца, ако дейността изисква превишаване на първоначално обявената продължителност.
В ЗТМТМ са предвидени и случаите, в които изпълнителният директор на АЗ отказва да издаде или продължи разрешението, както и тези когато го отнема.
Раздел VIII от закона е посветен на издаването на разрешение за извършване на дейност на свободна практика, което до приемането му беше уредено с Наредба № 2 от 10.09.2002 г. за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци в Република България.
Съгласно чл. 44 ЗТМТМ изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за извършване на дейност на свободна практика от гражданин на трета държава след представяне на подробен план за дейността за срока на разрешението, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване съгласно Закона за чужденците в Република България.Разрешението за извършване на дейност на свободна практика се издава за срок до една година. Срокът може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначално издаване.
Законът не допуска промяна в предмета на извършваната дейност за срока на първоначално издаденото разрешение за извършване на дейност на свободна практика.
В чл. 47 са посочени случаите, в които се отказва издаване или продължаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика от граждани на трети държави. Това са случаите, в които гражданинът на трета държава не е подал необходимите документи, представеният план за дейността или отчетът за неговото изпълнение не са обосновани или не е доказан икономически или обществен ефект, от подадените документи се установява, че гражданинът на трета държава има намерение да извършва работа по трудово правоотношение, не е изпълнил задълженията си по Кодекса за социално осигуряване и данъчните си задължения и др. Разрешението за извършване на дейност на свободна практика се отнема с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.
Самостоятелна глава от закона е посветена на равното третиране на работниците-граждани на ЕС и от трети държави с българските граждани по отношение на основен набор от права, касаещ професионалната им реализация и социалния и икономическия им живот в България. Това се налага с оглед на все по-нарастващото значение на достъпа до социални права в достиженията на европейското право, като средство за привличане на работници и служители, включително и от трети държави, от които има недостиг на европейския пазар на труда, в частност на висококвалифицирани и по линия на вътрешнокорпоративен трансфер, както и за сезонна заетост.
Освен това е урегулиран и редът за сключване на двустранни споразумения с трети държави в областта на трудовата миграция и заетостта, което дава допълнителна възможност за посрещане на нуждите на пазара на труда и съответно възможност за професионална реализация на български граждани в трети държави.
ЗТМТМ урежда възможността министърът на труда и социалната политика да води преговори и да сключва въз основа на решение на Министерския съвет международни договори за регулиране на трудовата миграция с трети държави. За гарантиране на социалните права на работниците и служителите от договарящите страни договорите приоритетно ще се сключват с държави, с които има сключени или се водят преговори да бъдат сключени двустранни договори за социална сигурност.
Със закона се цели и осигуряване на правна закрила на българските граждани, упражняващи трудова заетост на територията на ЕС/ЕИП и в трети държави. За целта са предвидени разпоредби, осигуряващи обем от задължения за лицата, с чието съдействие и посредничество български граждани работят в трети държави.
Българските граждани по силата на този закон могат да работят в друга държава съгласно националното º законодателство и/или при условия и по ред, регламентирани с международен договор за обмен на работна сила, по който Република България е страна като сключат договор с работодател от съответната държава чрез посредник, като бъдат командировани от работодателя си, при условията на вътрешнокорпоративен трансфер в трета държава.
Законът забранява на работодателите и посредниците да уговарят за българските граждани условия на труд и възнаграждения под минималните за приемащата държава съгласно националното º законодателство.
За защита на правата на български работници в други държави Министерството на труда и социалната политика поддържа и развива мрежа от служби по трудови и социални въпроси (СТСВ) в съответните задгранични представителства на Република България. Службите се разкриват по предложение на министъра на труда и социалната политика, след съгласуване с министъра на външните работи. В СТСВ работят дългосрочно командировани служители на Министерството на труда и социалната политика с временен дипломатически ранг по реда на Закона за дипломатическата служба, определени след конкурс при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на този закон.
Съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на закона, а специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. Контролните органи имат право да посещават по всяко време местата, където се извършва работа или се упражнява професия, или се ползват от работници и служители, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се легитимират с лични документи, да изискват от проверяваните физически и юридически лица писмени обяснения и сведения, както и предоставяне на заверени копия от всички необходими документи и справки и да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната трудова дейност, включително данни за заплащането на труда, както и основанието за пребиваване на чужденците.
ЗТМТМ предвижда и задължения за контролните органи, като те са длъжни да проверяват получените сигнали за нарушения, да не разгласяват сведенията, съставляващи държавна, служебна или търговска тайна, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола, да не използват получената информация за свое или на други лица облагодетелстване и да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение. При установяване на закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление, контролните органи задължително уведомяват прокуратурата.
Въз основа на оценка на риска Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” извършва контрол по наемането на работа на чужденци. Оценката на риска се извършва с оглед на идентифициране на икономическите дейности и сектори, в които се наблюдава или е възможно да се извърши наемане на незаконно пребиваващи чужденци. Оценката се извършва въз основа на анализ на наличните данни за търсенето и предлагането на работна сила, включително на чужденци, по дейности и сектори, нивото на предлаганото заплащане, регистрирани нарушения и други данни, които могат да имат отражение за идентифициране на нарушения на забраната за наемане на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави. Оценката на риска може да се извършва и по отношение на незаконното наемане на законно пребиваващи в Република България чужденци.
Съгласно ЗТМТМ изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” може да прилага принудителни административни мерки, като дава задължителни предписания на работодателите, на длъжностните лица, на местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите – членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави, за преустановяване на нарушенията по този закон, спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодател или длъжностно лице в областта на трудовата заетост по този закон, дава задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица и местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите – членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави, за отстраняване на нарушения, свързани с начисляването във ведомостите за заплати и изплащането на суми за трудови възнаграждения, които са под минималните, приети за страната за съответната категория работници и дава задължителни предписания на работодател, който е наел на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България чужденец, за начисляване и изплащане на дължимите му плащания.
Принудителните административни мерки по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението им.
В глава десета се съдържат административнонаказателни разпоредби. Нарушенията на този закон се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи, се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
С оглед постигане на пълно съответствие на националното законодателство с директивите в областта на трудовата миграция и свободното движение на работници в момента се разработва проект на Правилник за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ППЗТМТМ). В него подробно ще бъдат разписани конкретните процедури за предоставяне на решенията на изпълнителния директор във връзка с издаване на съответното разрешение за пребиваване и работа от органите на Министерството на вътрешните работи. Процедурата за издаване на разрешения за работа от изпълнителния директор на АЗ и на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци в Република България също ще бъде регламентирана.
Атанас КОЛЧАКОВ, държавен експерт, отдел “Свободно движение на работници, миграция и интеграция”- МТСП
