Промени в подзаконови нормативни актове в областта на социалното осигуряване

Министерският съвет прие промени в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за бедработица.

1. Промени в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
С Постановление № 50 от 06.03.2015 г. (обн. ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) Министерският съвет прие изменения и допълнения на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г.
Промените в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) са във връзка преди всичко с приетите изменения в Кодекса за социално осигуряване (КСО), в сила от 1 януари 2015 г., но има и такива, които произтичат от практиката по прилагането на наредбата с цел нейното прецизиране и доусъвършенстване на вече съществуващите разпоредби. Предлагат се и текстове, свързани с подобряване качеството на предоставяните от Националния осигурителен институт (НОИ) услуги за осигурените лица и пенсионерите.

• На основание промяната в чл. 1, ал. 1 от наредбата се изисква упълномощаването на лице, което подава заявлението за отпускане на пенсия на друго лице, да е извършено с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа.
• Отменя се изискването при отпускане на пенсия за инвалидност или продължаване срока на изплащане на отпусната пенсия за инвалидност, заявителят да представя в териториалното поделение (ТП) на НОИ влязло в сила експертно решение на териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), поради обстоятелството, че картотеката на медицинските експертни досиета изпраща по служебен път влезлия в сила документ на съответната експертна лекарска комисия.
• Със създаването на новата разпоредба на чл. 8а се дава възможност документите, издавани от общините (кметствата), необходими за преценка на пенсионни права, ако не са представени от заявителите, да се изискват служебно. Общините (кметствата) изпращат документите в 14-дневен срок от получаване на искането на длъжностното лице в съответното ТП на НОИ.
• С предлаганото изменение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от наредбата се предвижда, че в пенсионните преписки на лицата се съхраняват и оригиналните документи за осигурителен стаж до 31 декември 1999 г., с изключение на трудовите книжки. В случай че лицето пожелае, НОИ може да издаде удостоверение за зачетения осигурителен стаж въз основа на тези представени оригинални документи, които са приложени към пенсионната преписка.
• Изменят се разпоредби, във връзка с приетите промени в КСО по отношение на условията за пенсиониране: спирането за 2015 г. на нарастването на възрастта при нарастващ осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, както и продължаване действието на разпоредбата на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на КСО при непроменени условия за ранно пенсиониране през 2015 г. В тази връзка са приети промени в чл. 15 и в чл. 16а.

Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО след 01.01.2015 г. се придобива, както следва:

• от 01.01.2015 г. – при възраст 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години за жените и 38 години за мъжете;
• от 01.01.2016 г. – при възраст 61 години за жените и 64 години за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 4 месеца за жените и 38 години и 4 месеца за мъжете;
• от 01.01.2017 г. – при възраст 61 години и 4 месеца за жените и 64 години и 4 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 8 месеца за жените и 38 години и 8 месеца за мъжете;
• от 01.01.2018 г. – при възраст 61 години и 8 месеца за жените и 64 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години за жените и 39 години за мъжете;
• от 01.01.2019 г. – при възраст 62 години за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 4 месеца за жените и 39 години и 4 месеца за мъжете;
• от 01.01.2020 г. – при възраст 62 години и 4 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 8 месеца за жените и 39 години и 8 месеца за мъжете;
• от 01.01.2021 г. – при възраст 62 години и 8 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете;
• от 01.01.2022 г. – при възраст 63 години за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.

В случаите, когато лицата нямат право на пенсия по посочените по-горе условия, те придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО при не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж и навършена възраст, както следва:

• от 01.01.2015 г. – 65 години и 8 месеца;
• от 01.01.2016 г. – 66 години;
• от 01.01. 2017 г. – 66 години и 4 месеца;
• от 01.01.2018 г. – 66 години и 8 месеца;
• от 01.01.2019 г. – 67 години.

С разпоредбата на чл. 16а се уточнява, че през 2015 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на КСО имат лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете и са навършили възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд и 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд.

• Във връзка с отпадналото от 1 януари 2015 г. изискване за прекратяване на осигуряването като условие за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на работещите по трудово или служебно правоотношение и на морските лица, също се правят промени.

От 01.01.2015 г. не е необходимо към заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст да се прилагат документи за прекратяване на осигуряването.
В чл. 15а се посочва, че когато придобитият осигурителен стаж след датата на придобиване на правото се представя заедно със заявлението за първоначално отпускане на пенсията в 6-месечния срок по чл. 94 КСО, размерът на пенсията при отпускането º се определя според наличния осигурителен стаж към датата на придобиване на правото, а от датата на заявлението се изменя с придобития осигурителен стаж след датата на придобиване на правото.
Уточнява се, че право на пенсия по условията на § 5, ал. 1 и 4 от ПЗР на КСО имат лицата, които към датата на изпълнение на условията за пенсиониране по тези разпоредби са заемали длъжности, за които се зачита учителски осигурителен стаж.
Изрично се посочва, че уволнените и непридобили право на пенсия по чл. 69 КСО (военнослужещите по Закона за отбрана и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и др.) поради недостигащ осигурителен стаж, се пенсионират по реда на чл. 68 КСО, т.е. по общия ред или по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, т.е. по реда, предвиден за работещите при условията на първа категория труд.

• Във връзка с новата ал. 15 в чл. 6 от КСО, в сила от 01.01.2015 г., съгласно която максималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от максималния осигурителен доход за периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време, са направени и съответните промени във връзка със зачитането на осигурителния стаж и осигурителния доход на лицата в тези случаи.

В новите ал. 2 и 3 в чл. 46 НПОС се посочва, че осигурителният доход на лицата за периода на сумираното отчитане на работното време не може да бъде по-голям от максималния осигурителен доход за страната за същия период. При сумираното отчитане на работното време се определя средно дневно възнаграждение, като осигурителният доход за периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време, се разделя на работните дни за този период. В случаите, при които правоотношението с лицето е прекратено преди изтичане на периода, за който е установеното сумирано отчитане на работното време, осигурителният стаж и осигурителният доход се преизчисляват до датата на прекратяване на осигуряването.
По отношение изчисляването и зачитането на осигурителен стаж при сумирано отчитане на работното време разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 2 се допълва, като се посочва, че след изтичане на периода на сумираното отчитане на работното време, изработените дни през всеки месец от периода на сумираното отчитане се приравняват на работните дни за съответните месеци от този период, както при изчисляване на стажа, така и при преценяване на правото на пенсия.
По отношение на сроковете за отпускане на пенсиите за осигурителен стаж и възраст се уточнява, че когато осигурителният стаж към датата на придобиване на правото се зачита при сумирано изчисляване на работното време, четиримесечният срок за отпускане на пенсията тече от датата на постъпване на информацията в НОИ за целия период, за който е установено сумирано изчисляване на работното време или от датата на прекратяване на правоотношението.

• Във връзка с предстоящото преустановяване издаването на осигурителни книжки след 01.07.2015 г. се предвижда, че за времето след 01.01.2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ.
• Измененията в глава втора “Изплащане на пенсиите” от наредбата регламентират въвеждането на електронния изплащателен картон, по който се извършва и отчита плащането на пенсии в пощенските станции, като новият ред за плащане е с цел подобряване обслужването на пенсионерите. Електронният изплащателен картон съдържа информация за: идентификационния номер на пенсионера, имена и адрес на пенсионера, сума за изплащане по месеци, данни за получателя на пенсията и адрес на пощенската станция, която изплаща пенсията. За изплатената пенсия (пенсии) и добавките към нея пощенската станция издава служебен бон (разписка), който след подписването му от получателя на пенсията, служи като оправдателен документ за извършените плащания. Когато пенсионерът има законен представител, настойник или определени лица по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, пенсията се изплаща съответно на законния представител, на настойника или на лицата по чл. 26 от Закона за закрила на детето (при настаняване на дете в семейство на роднини или близки, настаняване на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга – резидентен тип или специализирана институция). Тези лица удостоверяват това свое качество пред съответната пощенска станция с документ за самоличност и удостоверение за раждане на дете, с влязло в сила съдебно решение или с удостоверение, издадено от общината (кметството).

При първото изплащане на пенсията, както и през м. януари на всяка календарна година, в издадения служебен бон (разписка) се взема образец от подписа на получателя на пенсията.
Създава се възможност и ред за изплащане на пенсиите от друга пощенска станция, различна от тази по постоянен или настоящ адрес на пенсионера. В разпоредбата на чл. 51 от наредбата е предвидено, че пенсионер, упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно и законен представител – родител, настойник или лица, посочени в чл. 26 от Закона за закрила за детето, могат да получат пенсията и добавките към нея от всяка пощенска станция в страната, след предварително заявяване в избраната пощенска станция. В случай, че не е възможно изплащане на пенсията в същия работен ден, касиерът информира лицето за възможната дата на изплащане, в периода на изплащане на пенсиите (от 7-о до 20-о число на месеца).
При временно пребиваване в друго населено място пенсионерът може да получи пенсията си от пощенската станция, която обслужва адреса на пребиваване. В този случай се подава заявление до началника на пощенската станция. Издаденият служебен бон (разписка) за извършеното плащане се съхранява в пощенската станция, изплатила сумата.
Изрично е предвидено, че при определяне размера на удръжката от пенсиите по чл. 85, ал. 1 (за наложени запори, за погасяване на задължения за недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания и др.) се взема предвид общата сума от изплащаните пенсии и добавки, в това число и пенсия и други плащания, отпуснати от чуждестранни осигурителни институти, ако пенсионерът получава такива, с изключение на добавката за чужда помощ по чл. 103 КСО.
Промените в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж влизат в сила от деня на обнародването на Постановление № 50 на Министерския съвет в “Държавен вестник”, т.е. от 13.03.2015 г. Изключение е допуснато по отношение на разпоредбите, които произтичат от влезлите в сила от 01.01.2015 г. промени в КСО (те също влизат в сила от 01.01.2015 г.), както и по отношение на текстовете, регламентиращи въвеждането на електронния изплащателен картон, които влизат в сила от 01.04.2015 г.

2. Промени в Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести
Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести също се изменя, като промените са приети с Постановление № 42 от 05.03.2015 г. (обн. ДВ, бр. 18 от 10.03.2015 г.). Измененията произтичат от разпоредбата на чл. 56, ал. 2 КСО, в сила от 01.01.2015 г., и от новия ред за представяне на болничните листове, съгласно Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им – по електронен път, също в сила от 01.01.2015 г.
С изменението в чл. 2, ал. 2 от Наредбата се включва и временната неработоспособност като условие за признаването на професионалния характер на заболявания извън Списъка на професионалните болести, когато същите са причинени основно и пряко от трудовата дейност.
Чрез отмяната на чл. 6, ал. 8 от Наредбата отпада задължението на осигурителите в срок от 3 дни да изпращат в териториалното поделение на НОИ копия от първичните болнични листове за професионална болест.
Измененията в наредбата са в сила от 01.01.2015 г.

3. Промени в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки
Промените в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки са приети с Постановление № 43 от 05.03.2015 г. (обн. ДВ, бр. 18 от 10.03.2015 г.). Отменя се чл. 4 от наредбата, съгласно който осигурителят/предприятието ползвател е длъжен да представя в териториалното поделение на НОИ копие от първичния болничен лист, когато има данни за настъпила трудова злополука, довела до временна неработоспособност. Това задължение на осигурителя отпада от 01.01.2015 г., във връзка с прилагания от същата дата нов ред за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им – по електронен път.
Промените и в тази наредба са в сила от 01.01.2015 г.

Петя МАЛАКОВА, държавен експерт в дирекция “Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” – МТСП