Извършване на непарична вноска (апорт) в търговско дружество

Цел

Основно задължение на съдружниците, респ. акционерите, в търговските дружества е задължението да направят вноски. Вноските могат да бъдат парични и непарични, като няма
установени ограничения какво да бъде съотношението между тях.
Задължението за вноска може да бъде първоначално – при учредяване на търговското дружество, или последващо – при взето по съответния ред решение за увеличаване на
капитала на дружеството.

Правно основание
Търговския закон (ТЗ) – чл. 72-73в
Граждански процесуален кодекс (ГПК) – чл. 424-435

Участници/субекти
1. Задължени да направят вноска са учредителите, респ. съдружниците и акционерите в търговски дружества.
2. Когато се извършва непарична вноска в ООД, АД или КДА, във връзка с оценката на вноската участник в процедурата се явява и съответният окръжен съд, пред който ще бъде
регистрирано учредяваното дружество или окръжния съд по регистрация в случаите на увеличаване на капитала на съществуващо дружество.

Описание
Предмет на непаричната вноска
Предмет на непарична вноска (апорт) могат да бъдат различни имуществени права: право на собственост или ограничени вещни права върху движими и недвижими вещи;
облигационни права (вземания); права върху нематериални блага като търговски марки, патенти, ноу-хау и др.; права върху ценни книги; права върху имуществен комплекс като
наследството и търговското предприятие.
Единственото ограничение, предвидено в ТЗ във връзка с предмета на непаричната вноска, е забраната да се апортира бъдещ труд и услуги.
Съдържание на дружествения договор/устава при извършване на непарична вноска
Ако съдружник или акционер прави непарична вноска, в дружествения договор, респ. в устава, наред с другите реквизити, трябва да се съдържа задължително името на вносителя,
пълно описание на непаричната вноска, паричната й оценка и основанието на правата му.

Действия на участниците
А. Оценка на непаричната вноска
В дружествения договор/устава задължително трябва да се посочи паричната оценка на апортираното имуществено право. Оценката на непаричната вноска в ООД, АД и КДА
трябва да бъде дадена от три вещи лица, назначени от окръжния съд, пред който ще се извърши регистрацията на дружеството. За целта вносителят трябва да отправи искане до
съда, като подаде Молба за назначаване на вещи лица за оценка на непарична вноска, към която да приложи следните документи: копие от дружествения договор или устава, копие
от документ за удостоверяване на правата върху предмета на неимуществена вноска, данъчна оценка и Декларация по чл. 226 ДПК, ако предмет на апорт са недвижими имоти, и
квитанция за платена държавна такса. Когато се увеличава капиталът на търговско дружество чрез апорт, неговата оценка се извършва, след като е взето решение на общото
събрание на съдружниците, респ. акционерите за увеличаване на капитала по този начин, препис от което също се прилага към молбата.
Съдът разглежда молбата за назначаване на вещи лица за оценка на непарична вноска по правилата на чл. 424-435 ГПК. Молбата се разглежда в закрито заседание, но съдът има
право да я разгледа и в открито заседание, ако счете това за необходимо. Съдът назначава три вещи лица със задача да извършат оценка на непаричната вноска, която ще направи
молителят. На вещите лица се заплаща възнаграждение, определено от съда.
В заключението на вещите лица задължително следва да се съдържа пълното описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и нейното съответствие на
размера на дела от капитала или на броя, номиналната и емисионната стойност на акциите, записани от вносителя.
След представяне на заключението на трите вещи лица съдът се произнася с решение, с което го приема.
Заключението на вещите лица се представя в търговския регистър при вписване на дружеството, респ. при вписване на увеличението на капитала.
Ако вносителят не е съгласен с оценката, дадена от трите вещи лица, не е предвидена възможност да оспори заключението на вещите лица, но има право да участва в дружеството
с парична вноска или да откаже да участва в дружеството.
Оценката на непаричната вноска, която се посочва в дружествения договор, респ. в устава, може да бъде еднаква или с по-нисък размер от дадената от вещите лица в
заключението.

Б. Внасяне на непаричната вноска
Начинът на внасяне на вноската се определя в зависимост от нейното естество. Ако се апортира право, за учредяването или за прехвърлянето на което се изисква нотариална
форма, вноската се извършва с дружествения договор. При вноска в АД към устава се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на
подписа му. По този начин например ще се апортира право на собственост или ограничени вещни права върху недвижими имоти. При апортиране на недвижими имоти, на
търговско предприятие или на наследство, в което има недвижими имоти, след възникването на дружеството управителният орган представя в службата за вписване нотариално
заверено извлечение от дружествения договор, респ. устава, и съгласието на вносителя.
Когато непаричната вноска представлява вземане, прехвърлянето се извършва чрез цесия по правилата на чл. 99 и 100 ЗЗД. Вноската се извършва с дружествения договор, респ.
устава, като вносителят трябва да приложи доказателства, че е съобщил на длъжника за прехвърлянето на вземането. Според чл. 73, ал. 3 ТЗ изискването за съобщаване не се
прилага, когато вземането е срещу дружеството. Правото върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството.
Ценните книги се апортират чрез влагане в банка, когато са на приносител, чрез цесия при поименните, респ. чрез джиро при заповедните ценни книги.
Когато се апортира търговско предприятие, се прилагат правилата за продажба на предприятие, установени в чл. 15 и 16 ТЗ. Това означава, че отчуждителят трябва да уведоми
кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. Ако няма споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника.
Прехвърлянето на търговско предприятие се вписва в търговския регистър по партида на отчуждителя и на правоприемника и се обнародва в “Държавен вестник”. В шестмесечен
срок след обнародване на прехвърлянето на предприятието кредиторите на отчуждителя могат да поискат от правоприемника изпълнение или обезпечение съобразно правата си.
Прехвърленото предприятие се управлява отделно до изтичане на шестмесечния срок.
Апортът на наследство се извършва по правилата на чл. 212 ЗЗД. Вносителят трябва да удостовери качеството си на наследник с представяне на удостоверение за наследници и да
се спази установената форма за прехвърляне на наследство – писмена с нотариална заверка на подписите.