Простата изискуемост на реституционното вземане не поставя автоматично длъжника в забава. Необходима е покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Чл. 84, ал. 2 ЗЗД
Чл. 86 ЗЗД
Решение по ВАД № 55/2005 г., постановено на 17.03.2006 г.
Искът за мораторна лихва върху паричната сума, чието връщане се дължи, се основава на чл. 86 ЗЗД. Искът за мораторната лихва върху дължимата сума за времето от 08.04.2005 г. до датата на завеждане на исковата молба е акцесорен и следва съдбата на основния иск (решение по ВАД № 138/2001 г., решение по ВАД № 82/2001 г.). С прекратяването на договора отпада основанието на ответника да задържи съответната част от получения аванс. От този момент за него възниква задължението за връщане на сумата по главницата. Простата изискуемост на реституционното вземане не поставя автоматично ответника в забава. Необходима е покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Това становище освен в арбитражната практика, се поддържа и в доктрината (Калайджиев, А. Облигационно право, обща част. С., 2001, с. 342). С нотариалната покана от 04.04.2004 г., представена на пълномощника на ответника на 08.04.2004 г., ответникът е бил поканен да върне получения от него аванс. Отправената покана поставя ответника в забава. Правилото на чл. 86 ЗЗД се прилага без разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично задължение. Достатъчно е наличието на парично задължение и забава. В тази връзка искът за мораторна лихва от датата на поканата на длъжника да върне получения аванс (08.04.2005 г.) до датата на завеждане на исковата молба е основателен и следва да бъде уважен за сумата 331,55 евро съгласно уважената част от основния иск и заключението на вещото лице.
На горните основания е основателна и исковата претенция за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за която основният иск е уважен. Понеже основната искова претенция за връщане на недължимо платено възнаграждение се уважава за определена сума, върху това парично задължение, което е лихвоносно, се присъжда законната лихва съгласно ПМС № 72/1994 г., считано от 18.05.2005 г. – датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.
