В края на мандата на четиридесет и третото Народно събрание бяха приети промени в Закона за държавната собственост, обнародвани в ДВ, бр. 13 от 2017 г.
С приетите изменения и допълнения в закона бе въведена забрана за участие като самостоятелни кандидати или участници в една и съща тръжна процедура на „свързани лица“ при отдаването под наем или при извършването на разпоредителни действия с държавни имоти – новите чл. 19а и 48б. В § 1а от Допълнителните разпоредби на закона се създаде т. 6, с която се даде дефиниция на понятието „свързани лица“ – това са лицата по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Въвеждането на тази забрана е по предложение на Сметната палата във връзка с извършен одит на областни администрации и ще гарантира по-добри условия на конкурентното начало при провеждането на тръжните процедури по ЗДС.
В чл. 45а от Закона за държавната собственост (ЗДС) се създаде нова ал. 2, която регламентира, че когато данъчната стойност на частта на държавата от съсобствен имот е над 10 000 лв., прекратяването на съсобствеността между държавата и физически или юридически лица чрез продажба на частта на държавата се извършва от областния управител със съгласието на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и след приватизационен контрол. Съгласно изменението на ал. 3 на същия член в случаите по ал. 2 областният управител подготвя проект на заповед за прекратяване на съсобствеността, който заедно с преписката се изпраща на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за изразяване на съгласие.
Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е специализиран орган, който извършва продажба на имоти – частна държавна собственост, с данъчна оценка над 10 000 лв., и като такъв разполага с необходимия административен и експертен капацитет за извършване на преценка в случаите на прекратяване на съсобственост чрез продажба на частта на държавата, дали същата е оценена пазарно и съответно дали е защитен държавният интерес. Въвеждането на съгласието на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол като задължителен елемент от фактическия състав на процедурата по прекратяване на съсобственост произтича от законово регламентираните правомощия на агенцията и цели защита на държавния интерес, като така се осигурява и необходимият контрол при осъществяване на процедурите по прекратяване на съсобственост срещу сделки, които не са в интерес на държавата.
С промяната на чл. 54 ЗДС се ограничи кръгът на субектите, които биха могли да придобият безвъзмездно право на собственост върху имоти – частна държавна собственост. Безвъзмездното прехвърляне на собствеността може да се извършва само в полза на общините, при това само за изпълнение на техните функции или за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение и при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи.
С оглед защитата на държавния интерес в чл. 54 се създадоха ал. 3-6, с които се въведе забрана общините да продават, заменят, даряват, внасят като непарична вноска в капитала на търговски дружества придобитите имоти или да учредяват право на строеж или право на ползване върху тях, освен в случаите, свързани с реализиране на обекти, необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи, както и в случаите по чл. 22а от Закона за насърчаване на инвестициите на инвеститор, получил сертификат за инвестиция от клас А, клас Б или за приоритетен инвестиционен проект. Съгласно ал. 4 сделка, извършена в нарушение на визираната забрана, е нищожна. При нереализиране на предвидените мероприятия в срок до 5 години от придобиването на имотите, общините са длъжни да прехвърлят собствеността върху съответните имоти на държавата. Въведе се задължение на областния управител по местонахождение на имота да осъществява контрол за изпълнението на забраната по ал. 3 и да предоставя годишен доклад до Министерския съвет въз основа на извършени проверки през съответната календарна година в срок до 31 декември.
Ограниченията са въведени с цел да се създаде допълнителна гаранция за изпълнение на декларираните от страна на съответната община цели, за които ще се използва имотът след придобиването му, което ще доведе до ограничаване на случаите от практиката, когато тези цели не се реализираха, или непосредствено след прехвърлянето на имота се извършваха разпоредителни действия с придобити по този начин имоти от страна на някои общини.
Измененията на ал. 2 и 4 на чл. 56 ЗДС са с оглед спазване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи и с цел недопускане на администриране на държавна помощ, предвид което и с оглед елиминиране на каквато и да е връзка с режима по държавните помощи, думите „търговска дейност“ се заменят с „икономическа дейност“, което понятие е значително по-широко.Действието на забраната за осъществяване на икономическа дейност от ползвателя е осигурено с налагане на санкция за неспазването й и едностранно прекратяване на сключения договор за учредяване на безвъзмездно право на ползване от страна на областния управител. При неизпълнение на визираната забрана, което ще наруши законодателството за държавните помощи, се налага санкция в размер на пазарните нива на пропуснатите ползи, определен от лицензиран оценител, с оглед пълното възстановяване на облагата, получена през периода на ползване на имота, в нарушение на правилата по държавните помощи. Въвеждането на санкция при неспазването на предвидената забрана за осъществяване на икономическа дейност от ползвателя по отношение на конкретния актив ще създаде допълнителна гаранция за неговото изпълнение. С оглед правомощията на областните управители по чл. 31 от Закона за администрацията се предвижда областният управител по местонахождение на имота да осъществява контрол по изпълнението на предвиденото ограничение, като предоставя годишен доклад до Министерския съвет въз основа на извършени проверки през съответната календарна година в срок до 31 декември.
В чл. 79 ЗДС бе създадена нова ал. 1, предвиждаща възможност за отмяна на акт за общинска собственост по административен ред от областния управител, когато незаконосъобразно е актуван имот – държавна собственост, като общинска собственост. Заповедта на областния управител подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Текстът възпроизвежда предишна норма на чл. 79, ал. 1 и 2 ЗДС, чието отменяне според мотивите към законопроекта било неудачно, тъй като било предпоставка за наличие на актове за държавна и общинска собственост за един и същ имот и за възникване на множество спорове за материално право.
Във връзка с промените в чл. 79 ЗДС в заключителните разпоредби се направи и изменение на ал. 5 на чл. 58 от Закона за общинската собственост (ЗОС), съгласно което актът за общинска собственост за имот – държавна собственост, преминал в собственост на общината по силата на закон, да се съставя след отписването му от актовите книги за държавна собственост по реда на ЗДС. Според мотивите към законопроекта действащата преди приетата поправка разпоредба на ал. 5 на чл. 58 ЗОС давала възможност за наличие на два акта за собственост – за държавна и за общинска собственост, за един и същ имот, което пораждало правна несигурност. Тази разпоредба противоречала на чл. 5 от ЗДС, съгласно която актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в ЗДС, и обстоятелствата, констатирани в него, имали доказателствена сила до доказване на противното.
Промените в чл. 79 ЗДС и в чл. 58 ЗОС възстановяват предишни редакции, които в практиката назад доказаха своето несъвършенство, поради което бяха отменени от законодателя през 2008 г. Опит да бъдат възстановени във вида, в който сега бяха приети, бе направен и при промените в ЗДС в края на 2010 г., но тогава не бяха възприети и бяха отхвърлени от законодателя с аргументите, че „предложените промени по същество възстановяват предишни разпоредби от закона, които са променени през 2008 г. с разбирането, че всички актове за собственост са равнопоставени. Актът за държавна собственост удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото на собственост и няма правопораждащо действие, а е само декларативен, констативен акт. Същият характер има и актът за общинска собственост. Всеки акт за собственост – бил той нотариален, за държавна собственост или акт за общинска собственост, който се оспорва, се отнася пред съда като спор за материално право на собственост. Поставя се въпросът – как областният управител ще определяне законосъобразността на актувания като общински имот. Актът за общинска собственост не е от категорията на индивидуалните административни актове. Поради това той не може да бъде предмет на административно производство, както е предвидено в законопроекта. Той може да се оспорва само в исков процес по общия ред, като преценяващия орган е съдът. Тези промени са неприемливи, тъй като поставят общините в неравностойно положение.“
В заключителните разпоредби на ЗИДЗДС бе направено и изменение на чл. 4, ал. 3 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, като отпадна съгласуването с министъра на регионалното развитие и благоустройството за извършването на приватизация на имоти – частна държавна собственост, с данъчна оценка от 10 000 до 500 000 лв. от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Съгласно действащата преди промяната разпоредба съгласуването с министъра на регионалното развитие и благоустройството представляваше даване на принципно съгласие за стартиране на процедура за приватизация, което се явяваше формален акт, тъй като съгласието не се отнасяше по същество на самата процедура и начина на нейното провеждане, които са в компетентността на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, която следи за спазване на всички нормативни изисквания и извършва приватизацията на имоти – частна държавна собственост.
Стефан ТОДОРОВ, юрист
