При иск, предявен на основание чл. 76 ЗС, са защитени правата както на владелеца или държателя на когото е било отнето чрез насилие или по скрит начин владението на движима или недвижима вещ, така и правата на лицето, от което се е искало предаване на владението, което е можело да бъде придобито и по неправомерен начин.
Чл. 76 ЗС
Решение № 147/08 от 11.02.2008 г. на ВКС, V г.о.
Производството е по реда на чл. 218а, б. “а” ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Ц. и П. И. П. от гр. П. против въззивното решение от 22.11.2006 г. по гражд. д. № 747/2006 г. на СОС, с което е оставено в сила решение от 15.15.2006 г. по гражд. д. № 599/2005 г. на БРС. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от И. Д. Ц. и П. И. П. срещу 3. Г. Т. владелчески иск на основание чл. 76 ЗС.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради съществени процесуални нарушения във връзка с института на посесорната защита и неприлагане на материалния закон – отменителни основания по чл. 218б, б. “в” ГПК.
Жалбата по същество е основателна поради следните съображения.
С така обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на БРС, с което искът е отхвърлен на основание чл. 76 ЗС. Легитимацията на ищците да търсят защита по този ред е призната за установена, искът е бил предявен в шестмесечния срок, но е приета за недоказана и по същество отречена пасивната легитимация в лицето на ответника, като са изтъкнати две съображения. Решаващият мотив е, че ищците Ц. и П. не са доказали по несъмнен начин държането на недвижимия имот да е било отнето по скрит начин именно от ответника Т. Разпитаната по делото свидетелка не е имала преки впечатления. На следващо място е изтъкнато, че понастоящем имотът безспорно се владее от други лица, към момента на подаване на исковата молба ответникът не е упражнявал фактическа власт и поради това спрямо него не може да бъде успешно проведен иск за възстановяване на владение.
Тези изводи на въззивния съд са незаканосъобразни и необосновани.
Доколкото фактическата власт на ищците не е добита по неправомерен начин, тя е защитима срещу насилствени действия или скрито отнемане. Дори ищците да са само държатели – при отпаднало основание за правата им, за изхода на настоящия спор това е без значение. Държателят също има право на защита срещу действията, визирани в чл. 76 ЗС, самата законова норма сочи пасивно легитимирания ответник по този иск – това е лицето, отнело фактическата власт, а не лицето, което задържа вещта. Това, че към момента на постановяване на решението отнетата вещ вече не е при ответника, не е от значение за основанието на владелческия иск. Обстоятелството дали третите лица са получили владението с оглед на права, изключващи тези на взискателя, подлежи на преценка при условията на чл. 416 и сл. ГПК, а не в настоящия спор, пак в изпълнителния процес се съдържа разрешение на случаите, при които длъжникът е в невъзможност да изпълни осъдителното решение по проведен срещу него личен иск.
Въззивният съд е заменил фактическите предпоставки за успешно провеждане на иска с условията, при които може да бъде успешно проведена ревандикация по петиторен иск в осъдителната част. Поради това решението е незаконосъобразно. Неправилно съдът е преценил необходимите предпоставки за успешно провеждане на владелческия иск в кумулативен план. Съгласно закона те са: ищецът да има качеството на владелец или държател на вещта, същата да му е отнета чрез насилие или по скрит начин и защита да е потърсена в шестмесечен срок. Тези факти са установени, респективно следва да се направи извод за тях, тъй като безспорно и видно от писмените доказателства ответникът е демонстрирал намерението си да влезе във владение на спорния имот в качеството си на реституиран собственик съгласно решение на ОСЗГ – гр. Б. от 28.07.2005 г. и нот. акт № 55 т. II н.д. № 229/2005 г., по повод на което и двете страни са протоколно предупреждавани от служители на РПУ Б. да се въздържат от самоуправни действия. Като собственик ответникът 3. Т. е сключил договор за покупко- продажба по нот. акт № 181 т. II н.д. 287/2005 г. от 14.10.2005 г., съгласно който е прехвърлил собствеността в полза на Н. И. М. Видно от уговорката по този нотариален акт, предаване на владението е уговорено в деня на изповядване на сделката, т. е. на 14.10.2005 г. На същата дата е заведен и настоящият иск и доколкото по делото е безспорно, че ответникът не е във владение, следва да се направи извод, че именно същият е отнел фактическата власт на Ц., за да изпълни клаузата по договора, сключен с купувача. Имотът е бил ограден и белезите на отнето по скрит начин владение са обективирани със смяна на катинара на портата, в която насока са свидетелските показания на изслушаната Т. К. Касае се за действия непосредствено преди сделката, позволили на ответника да въведе във владение купувачите. Към 10.10.2005 г. ищците и свидетелката са установили смяната на катинара, и въздържайки се от самоуправни действия, Д. и П. са предявили настоящия личен иск, по който пасивно легитимиран е именно ответникът Т. В обжалваното решение липсват съответни логически изводи при решаващата дейност на съда, при обсъждане действията на ответника е следвало да се направи връзка между безспорно установените факти по делото и поради това оплакването за необоснованост на решението е основателно.
Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд е допуснал соченото от касатора нарушение по чл. 218б, б. “в” ГПК, с оглед на което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен. Следва да се присъдят разноски на ищците за всички инстанции.
