Списание „Собственост и право“, 2026 г., кн. 8
Специфични хипотези при двубрачие и родство по произход
Законът за наследството (ЗН) определя преживелия съпруг като наследник на своя починал брачен партньор именно въз основа на прекратеното със смъртта брачно правоотношение.
Съпругът наследява заедно с наследниците от първите три наследствени реда и изключва наследниците от четвъртия наследствен ред[1]. Първият наследствен ред включва децата на наследодателя, а по заместване – техните низходящи (чл. 5 ЗН, чл. 10, ал. 1 ЗН). Родителите или този от тях, който е жив, формират втория наследствен ред (чл. 6 ЗН). Третият наследствен ред включва две подгрупи: а) братя и сестри, а по заместване техни низходящи без ограничение на степените (чл. 8, ал. 1 ЗН, чл. 10, ал. 2 ЗН и Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, т. 3); б) възходящи от втора и по-горна степен (чл. 7 ЗН, чл. 8, ал. 2 ЗН). Четвъртият наследствен ред се състои от роднини по съребрена линия от трета до шеста степен включително (чл. 8, ал. 4 ЗН). Преживелият съпруг не е включен в редовете, но също е наследник. Той наследява на свое собствено правно основание заедно с първи, втори и трети наследствен ред и изключва четвъртия съгласно чл. 9, ал. 3 ЗН.
Правото на наследяване на преживелия съпруг възниква и в случаите, когато унищожаемият брак е прекратен със смърт. Наличието на предпоставки за унищожаване на брака не засяга автоматично съществуването на брачното правоотношение. До постановяване на влязло в сила съдебно решение за унищожаване, бракът съществува и поражда всички предвидени в закона лични и имуществени последици. Това разрешение е изрично закрепено в чл. 46, ал. 2 от Семейния кодекс (СК), според който никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака, докато тя не бъде постановена от съда[2].
Материалноправните условия за сключване на брак могат да бъдат систематизирани като положителни и отрицателни[3]. Положителните трябва да са налице, за да възникне бракът като неунищожаем. Отрицателните, обратно, представляват брачни пречки, чието съществуване препятства валидното сключване на брака. За пълнота на изложението, отделните основания за унищожаване ще бъдат разгледани последователно по-долу.
· Съгласно чл. 6, ал. 1 СК брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години. След отмяната на ал. 2-4 на същата разпоредба законът не допуска изключение от това правило. Поради това сключването на брак от лице, което не е навършило осемнадесетгодишна възраст, представлява основание за унищожаването му по чл. 46, ал. 1, т. 1 СК. Правото да се иска унищожаването на брака принадлежи на непълнолетния съпруг. Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 1 СК искът следва да бъде предявен не по-късно от шест месеца от навършването на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна. Видно е, че законът поставя както времево ограничение за упражняване на правото на иск, така и допълнителни материалноправни предпоставки. В този случай бракът се санира с изтичането на срока, раждането на дете или бременност на съпругата.
· Член 7, ал. 1, т. 1 СК забранява сключването на брак от лице, което е свързано с друг брак. Нарушаването на тази забрана обуславя унищожаемостта на последващия брак. Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 3 СК правото да се иска унищожаването принадлежи на всеки от съпрузите, на прокурора и на съпруга от първия брак. Разпоредбата на чл. 47, ал. 2 СК предвижда, че последващият брак не може да бъде унищожен, ако по-рано сключеният брак е прекратен. Особена хипотеза е уредена в чл. 47, ал. 3 СК. Когато съпругът, който е бил в двубрачие, е починал, съпругът от първия брак, съпругът от унищожаемия брак и прокурорът могат да поискат да бъде установено наличието на основанието за унищожаване на брака и след смъртта му.
· Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 СК не може да сключи брак лице, което е поставено под пълно запрещение, както и лице, което страда от душевна болест или слабоумие, представляващи основание за поставянето му под пълно запрещение. Член 47, ал. 1, т. 4 СК определя, че правото да се иска унищожаването принадлежи на всеки от съпрузите и на прокурора. Разпоредбата на чл. 47, ал. 4 СК установява различен режим относно упражняването на това право. Болният или запретеният съпруг може да предяви иска не по-късно от шест месеца от оздравяването или от отменянето на запрещението. Другият съпруг и прокурорът могат да предявят иска до оздравяването или до отменянето на запрещението.
· Член 7, ал. 1, т. 3 СК предвижда като брачна пречка наличието на заболяване, което представлява сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако последният знае за заболяването. Правото да се иска унищожаването принадлежи на всеки от съпрузите и на прокурора съгласно чл. 47, ал. 1, т. 4 СК. За тази хипотеза законът не установява специален срок за предявяване на иска. Единственото изрично правило се съдържа в чл. 47, ал. 5 СК, съгласно който бракът не може да бъде унищожен, ако болният съпруг е оздравял.
· Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 СК установява три самостоятелни брачни пречки, основани на родствена или приравнена на нея семейноправна връзка.
Първата обхваща родството по права линия без ограничение в степента.
Втората се отнася до братя и сестри, както и до други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително.
Третата е налице между лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия или на братя и сестри.
За всички тези хипотези правото да се иска унищожаването принадлежи на всеки от съпрузите и на прокурора съгласно чл. 47, ал. 1, т. 4 СК.
За нарушенията по чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 СК законът не предвижда специален срок за предявяване на иска. Причината е, че родството по произход не може да отпадне с течение на времето. Поради това законът не предвижда юридически механизъм, чрез който бракът да бъде саниран.
Отделно правило е установено за хипотезата по чл. 7, ал. 2, т. 3 СК. Съгласно чл. 47, ал. 6 СК бракът не може да бъде унищожен, ако осиновяването е прекратено.
· Съгласието за сключване на брак следва да бъде свободно формирано. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 СК предвижда унищожаемост на брака, когато съгласието е дадено поради заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта на сключващия брак или на негови близки. Правото да се иска унищожаването принадлежи единствено на заплашения съпруг. Искът следва да бъде предявен не по-късно от една година от сключването на брака, както изрично постановява чл. 47, ал. 1, т. 2 СК. С изтичането на срока бракът се санира.
Унищожаването на брака има действие занапред. Това разрешение е възприето в чл. 48, ал. 1 СК. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба правилата относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата, намират съответно приложение и при унищожаването на брака, а недобросъвестността има значението на вината при развода.
Унищожаването на брака се извършва само по съдебен ред с предявяването на конститутивен иск. Искът за унищожаване на брака е един от брачните искове, уредени в чл. 318 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В името на обществения интерес СК нарушава принципа на строго ограничената активна легитимация в семейното право и допуска унищожаването на брака да бъде извършено по инициатива на прокурора, както вече бе казано по-горе.
Възниква въпросът как се отразява унищожаемостта на брака върху наследствените права на преживелия съпруг? Става дума за хипотезата, когато единият от брачните партньори е починал, без приживе да е било постановено влязло в сила решение за унищожаване на брака.
Законът не предвижда възможност след смъртта на единия съпруг да бъде предявен иск за унищожаване на брака, защото той вече е прекратен на друго основание и правоотношението не съществува. А и поначало преживелият съпруг няма интерес да постигне този правен ефект, тъй като това би довело до отпадане на собствените му наследствени права, възникнали въз основа на прекратеното със смъртта брачно правоотношение. Така той би изгубил качеството „наследник“ на починалия и облагите, които би получил на това основание. В случай че тъкмо това е целеният резултат, той би могъл да бъде постигнат чрез отказ от наследство.
Различно е положението, когато приживе на съпрузите вече е бил предявен иск за унищожаване на брака. В този случай производството не се прекратява със смъртта на единия от съпрузите, а може да бъде продължено при условията на чл. 327 и чл. 328 ГПК. При смърт на съпруга, предявил иск за унищожаване на брака, съдът предоставя двуседмичен срок на призованите към наследяване низходящи или родители да заявят дали желаят да продължат производството, когато преживелият съпруг е бил недобросъвестен при сключването на брака (чл. 327 ГПК). Съгласно чл. 328 ГПК при смърт на ответника продължаването на делото от лицата по чл. 327 ГПК е допустимо, ако предявеният иск е във връзка с чл. 7 СК и ищецът е недобросъвестна страна при сключването на брака. Настоящото изложение разглежда специфичната хипотеза, при която до смъртта на някой от съпрузите по унищожаемия брак не е бил предявен иск за неговото унищожаване, нито пък бракът е бил междувременно саниран.
Законът обаче, по силата на чл. 47, ал. 3 СК, допуска и след смъртта на съпруга, който е бил в двубрачие, съпругът от първия брак, съпругът от унищожаемия брак и прокурорът да поискат по съдебен ред да бъде установено наличието на основание за унищожаване на брака. Изключението е обусловено от необходимостта да бъде преодоляна една правно недопустима последица. Когато съпругът в двубрачие почине преди бигамният брак да бъде унищожен по съдебен ред, както първата, така и втората съпруга могат да претендират качеството „преживял съпруг“ и произтичащите от това наследствени права. Подобно положение е несъвместимо с основното начало на еднобрачието. Качеството на преживял съпруг може да принадлежи само на едно лице[4]. От разрешаването на този въпрос зависи не само кръгът на наследниците по Закона за наследството, но и възникването на други права, които законът свързва с качеството на преживял съпруг, напр. правото на наследствена пенсия по Кодекса за социално осигуряване. Именно затова законодателят е възприел правилото на чл. 47, ал. 3 СК.
Възможна е и друга хипотеза. Мъж сключва граждански брак и без той да бъде прекратен, сключва паралелен втори брак с друга жена. Впоследствие първата съпруга умира. Със смъртта ѝ първият брак се прекратява и на основание чл. 47, ал. 2 СК последващият бигамен брак вече не може да бъде унищожен. Той се санира с прекратяването на по-рано сключения брак, независимо дали то е настъпило вследствие на развод, смърт или обявяване на смърт, тъй като законът не прави разграничение според основанието за прекратяването му.
Ако след това почине и втората съпруга, мъжът ще наследи и нея като преживял съпруг. Така той ще наследи последователно и двете си съпруги, без това да противоречи на закона. Това е така, защото към момента на откриване на всяко от двете наследства той има качеството на преживял съпруг по съответния брак. Оказва се, че смъртта на първата съпруга заздравява втория брак, изключвайки възможността той впоследствие да бъде унищожен, а оттам – и правото на наследяване на бигамния съпруг да бъде оспорено.
На пръв поглед подобно разрешение изглежда трудно съвместимо с основното начало на еднобрачието. Възможността едно лице последователно да наследи двама брачни партньори от паралелно съществуващи бракове поставя въпроса не само дали по този начин не се обезсмисля забраната за двубрачие, но и дали не се допуска чрез института на наследяването придобиването на имуществена облага, която не би възникнала, ако забраната беше спазена.
Действащото право обаче не предвижда механизъм за отнемане на тази последица. Напротив, след прекратяването на по-рано сключения брак, чл. 47, ал. 2 СК изключва възможността последващият брак да бъде унищожен. От този момент нататък той поражда всички предвидени в закона правни последици, включително произтичащите от евентуално откриване на наследство. Следователно имуществената облага е в резултат на изрично законодателно разрешение, според което отпадането на пречката заздравява брака.
Всъщност именно това показва функцията на чл. 47, ал. 3 СК. Той не служи за защита на принципа на еднобрачието изобщо, а за да не възникнат наследствени и други последици в полза на съпруга от унищожаемия брак след смъртта на бигамния съпруг. Следователно законът действително съдържа механизъм за отстраняване на тези последици, но само когато първи почине съпругът, който е бил в двубрачие. Ако преди него почине съпругът от първия брак, законът избира противоположното разрешение: последващият брак се „санира“ по чл. 47, ал. 2 СК и възможността за унищожаването му окончателно отпада[5].
Изложеното показва, че уредбата на унищожаемия брак не е насочена единствено към санкциониране на нарушението при сключването му. Законодателят очевидно се стреми да постигне баланс между обществения интерес от спазването на брачните предпоставки и необходимостта от стабилност на вече възникналите семейни и имуществени правоотношения. Именно затова унищожаемият брак поражда правни последици до постановяване на съдебно решение за унищожаването му. По този начин се гарантира както сигурността на произхода на родените от брака деца, така и стабилността на имуществените отношения между съпрузите и на правоотношенията, възникнали с участието на трети лица. Обратното разрешение би застрашило гражданския оборот, тъй като би поставило под съмнение действителността на множество вече възникнали правни последици.
Същевременно уредбата на двубрачието показва, че този баланс не е абсолютен. Както вече бе казано по-горе, когато първо бъде прекратен по-рано сключеният брак, включително поради смъртта на първия съпруг, следващият по ред брак вече не може да бъде унищожен. В резултат на това преживелият бигамен съпруг наследява и двете брачни партньорки. На пръв поглед подобно разрешение поставя въпроса дали законодателят не допуска настъпването на резултат, който практически се доближава до последиците от многобрачието. Това впечатление обаче значително отслабва, ако се отчете, че наследяване на повече от един брачен партньор се среща при последователни бракове. В контекста на дадения пример, напълно възможно е едно лице да наследи първата си съпруга, а след прекратяване на брака поради нейната смърт да сключи нов брак и впоследствие да наследи и втората си съпруга. Следователно неприемливостта при двубрачието не се състои в броя на наследяванията, а в това, че двата брака за известен период са съществували едновременно. Именно това положение обаче законодателят е приел да признае за правно търпимо, като е постановил, че след прекратяването на по-рано сключения брак последващият брак вече не може да бъде унищожен. Същевременно гражданскоправното саниране на последващия брак не означава, че първоначалното нарушение остава напълно лишено от правни последици. Показателна в това отношение е разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), която предвижда, че когато първият брак бъде обявен за недействителен или бъде прекратен на друго основание, наказуемостта за многобрачие[6] не отпада, но законът предвижда по-леко наказание.
Все пак трябва да се отбележи, че невинаги вторият по ред брак се санира, щом първият бъде прекратен. Този извод се налага например в случаите, когато бигамният брак е сключен при наличието на забранена от закона степен на родство между съпрузите. Макар прекратяването на първия брак да отстранява пречката по чл. 7, ал. 1, т. 1 СК, то не засяга родствената връзка между съпрузите, която продължава да съществува и самостоятелно обуславя унищожаемостта на брака.
Освен това бигамен брак възниква и тогава, когато предходният брак също е унищожаем.
Самостоятелен интерес представляват хипотезите, при които поради нарушаване на забраната за сключване на брак между роднини по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, едно и също лице придобива едновременно качеството „преживял съпруг“ и наследник по закон въз основа на родствената си връзка с наследодателя. В тези случаи възниква въпросът дали двете наследствени качества могат да бъдат реализирани едновременно.
Нека разгледаме случай на брак между първи братовчеди. Такъв брак е унищожаем, тъй като е сключен между лица, които са роднини от четвърта степен по съребрена линия. При липса на низходящи, родители, братя и сестри или техни низходящи, както и на възходящи от втора и по-горна степен, преживелият съпруг би попаднал и в кръга на наследниците от четвърти наследствен ред като роднина по съребрена линия. Законът за наследството обаче призовава наследниците от четвърти наследствен ред само при липса на преживял съпруг. Следователно в този случай съпругът конкурира собственото си качество на роднина, а последното остава без значение за наследяването, което се основава единствено на прекратената брачна връзка с наследодателя.
Различна е хипотезата на брак между роднини, чиято степен на родство попада не само в забраната на чл. 7, ал. 2, но и обуславя включването им в наследствен ред, който наследява заедно с преживелия съпруг. Такъв например, макар и трудно мислим, е бракът между чичо и племенница или между леля и племенник. Ако първи почине чичото (лелята), то племенницата (племенникът) ще притежава едновременно качеството на преживял съпруг и на низходящ на брат или сестра на наследодателя. Поради това ще попадне в трети наследствен ред и при липса на наследници от предходните редове, ще бъде призован към наследяване. Размерът на наследствения му дял се определя според продължителността на брака (чл. 9, ал. 2 ЗН).
В разглеждания казус, ако починалият има жив брат, а преживялата съпруга е дете на починала преди него сестра, как ще се разпределят наследствените дялове? Решаващо значение има обстоятелството, че със смъртта на наследодателя бракът вече е прекратен, а действащото семейно право не предвижда възможност в тази хипотеза послесмъртно да бъде установено по съдебен ред наличието на пречката за брак. За разлика от двубрачието, при което чл. 47, ал. 3 СК изрично допуска след смъртта на бигамния съпруг да бъде установено основанието за унищожаване, при браковете между роднини законът не съдържа аналогична разпоредба. Следователно качеството на преживял съпруг окончателно се стабилизира с прекратяването на брака поради смърт. Този извод обаче лишава ли преживелия брачен партньор от правната възможност да наследи по закон и като роднина от трети ред? Отговорът следва да бъде отрицателен. Нито родството се заличава от брака, нито пък бракът заличава родството[7]. Дори напротив, безсрочната възможност да се иска унищожаване на инцестния брак само потвърждава този извод. Kачеството „съпруг“ и качеството „роднина“ произхождат от различни юридически факти. Семейният кодекс признава едновременното съществуване на родството и брака. Именно защото лицата са роднини, бракът между тях е унищожаем. Ако родството се „поглъщаше“ от брака, самата брачна пречка би изгубила смисъл. Освен това ограниченията на наследствените права не могат да се извеждат по тълкувателен път. Ако законодателят е възнамерявал преживелият съпруг да бъде лишен от възможността да наследява на друго законово основание, той би уредил това изрично. Поради това няма правно основание „овакантения“ наследствен дял да бъде получен от другия наследник в реда. Подобен резултат би означавал да се създаде нов начин на разпределение на наследствени дялове, какъвто Законът за наследството не познава. Следователно в разглежданата хипотеза е налице кумулиране на наследствени качества, като лицето наследява едновременно като преживял съпруг и като роднина от трети наследствен ред[8].
Възможно е преживелият съпругът да се отстрани от наследяване в това му качество и да наследи само като роднина. Това е възможно, когато е бил предявен иск за унищожаване на брака преди прекратяването му със смъртта на ищеца и делото е било продължено[9].
Обратната хипотеза, при която първо умира племенницата, съответно племенникът, също поставя въпроса за кумулирането на две наследствени качества в едно и също лице. Чичото, съответно лелята, има качеството „преживял съпруг“, но е и роднина от четвърти наследствен ред. В този случай обаче следва да се приеме, че може да наследи само въз основа на прекратеното брачно правоотношение. Това е така, защото – както вече бе казано по-горе – съгласно правилата на Закона за наследството при наличие на преживял съпруг наследниците от четвърти наследствен ред не се призовават към наследяване. Следователно, макар едно и също лице да притежава едновременно качеството на преживял съпруг и на роднина от четвърти наследствен ред, то се призовава към наследяване въз основа на първото.
Разбира се, съпрузите могат да бъдат роднини по съребрена линия, без бракът им да е унищожаем, когато степента на родство не попада в обхвата на забраната по чл. 7, ал. 2, т. 2 СК. Например при брак с дете на първи братовчед, съпрузите са роднини от пета степен по съребрена линия. В тези случаи въпросът за унищожаемостта на брака изобщо не се поставя. Преживелият съпруг същевременно е наследник и от четвърти наследствен ред, но ще наследи единствено в качеството си на преживял съпруг.
В заключение следва да се направи изводът, че когато смъртта настъпи преди предявяването на иска за унищожаване на брака, качеството на преживял съпруг по правило се стабилизира, освен в единствената изрично уредена от закона хипотеза на двубрачие по чл. 47, ал. 3 СК. Анализът на последиците от прекратяването на унищожаемия брак поради смърт показва, че действащата уредба последователно отдава предпочитание на правната сигурност и стабилността на вече съществуващите семейни правоотношения, включително когато те произтичат от унищожаем брак. Всъщност този подход намира най-ясен израз в закрепеното от закона положение, че браковете, сключени при наличие на отрицателни брачни предпоставки или при липса на положителни такива, възникват като унищожаеми, а не като нищожни.
Доц. д-р Цветалина ПЕТКОВА, Нов български университет
_____
[1] Вж. по-подробно за понятието „ред на наследниците“ Цанкова, Ц. Промените в наследственото право. София: УИ „Св. Климент Oхридски“, 1994, с. 54.
[2] Трябва да се прави разлика между нищожен брак и унищожаем брак. Първият е несключен, несъществуващ брак (напр. извършено само църковно бракосъчетание, „брак“, сключен само между съпрузите без участие на длъжностното лице по гражданското състояние и др.). Той не поражда никакви последици. Унищожаемият брак произвежда действието на редовен брак до съдебното му прекратяване. Повече за разликите вж. Ненова, Л. Нищожният брак. Годишник на ЮФ но СУ, том LXXI, 1978, с. 305-342. Вж. и Венедиков, П. Въпроси на съпружеската имуществена общност. С., 2000, с. 6-7; Матеева, Е. Към учението за недействителността на брака или още един поглед върху съотношението между понятията нищожен, унищожаем и несъществуващ брак. – В: Годишник на Департамент „Право“ на НБУ, 2019.
[3] Ненова, Л. Семейно право. С., 1994, с. 109.
[4] Именно поради това, че в ЗН липсват правила за наследяване от двама преживели съпрузи, се предлага de lege ferenda бигамният брак да бъде не унищожаем, а нищожен. Вж. Аспарухова, К. Наследяване по закон. С., 2012, с. 98. При действието на отменения ЗН се приема, че когато наследодателят е встъпил във втори брак и вторият съпруг е добросъвестен, той има положението на законен съпруг и участва в наследяването. В литературата се разглеждат хипотези на наследяване от две съпруги, всяка от които има деца, както и случаи, при които няколко съпрузи наследяват заедно с възходящи или с братя и сестри. Вж. Венедиков, П. Система на българското наследствено право. София: Издателска къща „Проф. Петко Венедиков“, 2019, с. 60-61.
[5] Въпросът дали семейноправната санкция по чл. 97, ал. 1, т. 3 СК от 1985 г. (отм.) е достатъчна, се поставя от проф. Лиляна Ненова (Ненова, Л. Семейно право. С., 1994, с. 124), а преди нея и от Меворах, Н. За недействителния брак., С., 1962, с. 89 и сл.
[6] За разлика от Семейния кодекс, който използва термина „двубрачие“, Наказателният кодекс си служи с термина „многобрачие“ за обозначаване на същото правно явление. Наказателно отговорен е бигамният партньор „който при наличност на законен брак сключи друг“, както и онзи, който сключи брак с лице, за което знае, че се намира в законен брак. Отделен състав е предвиден и за длъжностно лице по гражданското състояние, което извърши бракосъчетание, като знае, че има законна пречка за сключването на брака (чл. 176, ал. 2 НК).
[7] Както приема проф. Цанкова, няма основание да предпочетем едната семейноправна връзка пред другата. Вж. Цанкова, Ц. Промените в наследственото право. С., 1994, с. 69.
[8] Вж. Цанкова, Ц. Промените в наследственото право. С., 1994, с. 69.
[9] Вж. примера при Матеева, Е. В: Цанкова, Ц., Матеева, Е., Марков, М., Петров, В., Танев, Д., Георгиев, И. Закон за наследството. Научноприложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. Нормативен текст. София: ИК „Труд и право“, 2016, с. 144.
