Списание „Счетоводство, данъци и право“, 2026 г., бр. 6
Повод за написването на настоящата статия стана ежегодното честване на празника на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС).
Датата 17 април е приета като символична за тази професия, тъй като на нея през 1931 г. с царски указ № 24 е утвърден Закон за института на заклетите експерт-счетоводители. Законът е приет от XII Народно събрание и е бил обнародван в брой 11 от 1931 г. на Държавен вестник. Той е в сила до края на 1948 г., след което е отменен, поради несъвместимостта на тази професията с изграждаща се тогава социалистическа планова икономика. Възстановяването на професията идва още с първия Закон за счетоводството, влязъл в сила от 1 април 1991 г. На основата на нейното бързо развитие през 1996 г. по законов път е създаден ИДЕС. Така тези три години от ХХ век – 1931, 1991 и 1996 стават знакови за професията.
На своя професионален празник през настоящата 2026 година, ИДЕС проведе дискусионен разговор на тема: „Финансовото отчитане в България – време за (пре)дефиниране“.
Организаторите бях предвидили, но разбира се, без да се ограничават само до тях, разговорът да засегне следните основни теми:
- Необходимостта от законодателни промени и оценка на действащата регулаторна среда.
- Състоянието и перспективите пред Националните счетоводни стандарти.
- Взаимодействието между публичните институции, бизнеса и професионалната общност.
- Възможността за създаването на национален орган по финансово отчитане с координиращи експертни функции.
Професионалният празник беше проведен под патронажа на Президента на Република България, от която беше прочетен поздравителен адрес. Освен членове на ИДЕС, като участници в разговора присъстваха представители на Министерството на финансите и на три от представителните организации на бизнеса у нас. Бяха получени поздравителни адреси от страна на редица държавни и правителствени институции. Във всички тях се подчертаваше значимата роля на дипломираните експерт-счетоводители за развитието на националната икономика.
В следващите редове се прави опит да се засегнат някои наболели от години въпроси, които ежегодно се обсъждат, но все още остават нерешени докрай.
На първо място, за съществуващата система на счетоводното ни законодателство.
Още в началото на 90-те години на миналия век България възприе западно-европейския модел, при който счетоводството се регулира от специален закон и от подзаконови актове, които се създават на негова основа. Така на основата на първия Закон за счетоводството беше приет и Национален сметкоплан, който също влезе в сила от 1 април 1991 г. На негова основа беше извършен прехода към принципите на счетоводството в условията на свободна пазарна икономика. Две години по-късно бяха създадени и в продължение на няколко години непрекъснато се развиваха и Националните счетоводни стандарти (НСС). Впоследствие, с влизането в сила на втория Закон за счетоводството от началото на 2002 г., Националният сметкоплан беше отменен като нормативен акт. По такъв начин всички конкретни въпроси на отчитането и представянето на стопанската дейност в предприятията трябваше да бъдат решавани на основата на изискванията на НСС.
Извън тях, по реда на Регламент № 1606/2002 г. на Европейския съюз, считано от 1 януари 2003 г. в страната за някои предприятия станаха задължителни, а за други по избор – Международните счетоводни стандарти (МСС). За целта те официално бяха приети за приложение в страните членки на Европейския съюз. Редно е обаче да се отбележи, че те не са елемент на националното ни законодателство. МСС бяха приети като едно експлицитно задължение, произтичащо от очакваното ни тогава членство в Европейския съюз.[1] В онези години нашата страна преговаряше за присъединяването ни към този съюз и в главата за търговското право се налагаше нашето законодателство да бъде съобразено с всички европейски регламенти и директиви. По реда на цитирания по-горе Регламент 1606/2002 г., Европейският съюз прие задължението за прилагане на МСС да се отнася единствено до консолидираните финансови отчети на търговските дружества, които са регистрирани на някоя от фондовите борси в Общността. С това свое действие от началото на XXI век Европейският съюз даде възможната най-авторитетна подкрепа на Съвета по МСС. Той от своя страна търсеше възможността неговата кодификация бъде призната на големите световни борси, и на първо място в Северна Америка. Самите МСС като една специфична наднационална счетоводна база са подходящи, а и по замисъл изцяло са насочени изключително към тях. Именно това, към кои потребители са насочени МСС, определя тяхната философия. Представяната чрез тях отчетна финансова информация е полезна за международните капиталови инвеститори. Първопричината за това е, че тези счетоводни регулации се радват на изключителния лукс да не бъдат обвързани с правната и с административната рамка на която и да е държава. В тяхната основа стои либералната англосаксонска счетоводна школа, но изчистена от всякакви ограничения, които правната рамка на отделната държава би могла да постави. В края на 90-те години на ХХ век у нас този въпрос беше подценен, а може би и неразбран правилно. Тогава ние не осъзнахме факта, че Европейският съюз допусна задължителното прилагане на МСС за консолидираните финансови отчети на борсово регистрираните търговски дружества, но не прие като легитимен акт тогавашната тяхна Обща, а в последствие – Концептуална рамка за финансово отчитане. По този повод едни френски автори писаха, че това е като да си купиш скъпа лека кола, но без да знаеш с какво гориво ще я управляваш. Общата, а след това заменилата я Концептуална рамка за финансово отчитане обхваща основните теоретични принципи и изходни положения, върху които се изгражда цялата сграда на МСС. Европейският съюз обаче не можеше да я приеме, защото тя не беше напълно в синхрон с основните принципи на хармонизираното европейско счетоводно законодателство. А то беше изградено на основата на националните търговски законодателства на страните членки от края на седемдесетте години на ХХ век. По този начин Европейският съюз взе правилно политическо решение в услуга на международните капиталови инвеститори, но не допусна в националните законодателства на страните членки да бъде внесено едно чуждо тяло. У нас обаче това не стана така. В началото на XXI век надеждите и очакванията ни бяха свързани с това, че значително по-широкото използване на МСС, дори и за отделното предприятие би довело да повишаване на корпоративната финансова култура на бизнеса. Ние се люшнахме от едно ясно и сравнително еднозначно законово регламентиране през 90-те години на ХХ век към твърде либералната възможност за избор на счетоводно-правни решения. Така по-широко приложение на МСС в една типично континентална търговско-правна среда и строга административна система всъщност доведе до тяхното опростеното представяне в отделните предприятия. При това след 2003 г. настъпи един ускорен процес на усложняване на съществуващите МСС и на създаващите се нови МСФО. Този процес, който в началото беше твърде силен, но след десетина години загуби инерцията си, беше наречен „конвергенция“ между счетоводните регулации на САЩ и на МСС.[2] Той беше резултат от сключената от Съвета по МСС сделка за тяхното по-широко световно промотиране. Ако обаче счетоводно-правната регламентация в една държава е твърде откъсната от стопанската действителност и административната система в нея, тя няма как да изпълни предназначението си. От много години у нас съществува такава недостатъчна обвързаност на част от търговските със счетоводно-правните норми. С което първите започват да губят своя смисъл и остават само като пожелание в Търговския закон. Например в него дори не съществува концепцията за изготвянето на консолидирани финансови отчети и всичко е оставено на Закона за счетоводството и на конкретните счетоводни стандарти. По същия начин някои от изискванията на МСС за нас остават само декларативни, тъй като не съществуват пълноценни условия за прилагането им. Тази липса на връзка не е от полза за българския бизнес, към когото те са насочени. За съжаление у нас намира почва опростеното разбиране, че Законът за счетоводството и счетоводните стандарти са създадени за нуждата на счетоводителите. Това е все едно е да счита, че автобусите са създадени за нуждите на шофьорите им, а не на пътниците, които ги използват. Още от 1673 г., когато във Франция е създаден Ordonnance de commerce, търговско-правните и в частност счетоводните норми и регулации, включени в него, са били създавани в интерес на стопанските субекти. Именно затова счетоводната професия не е изначално създадена. Исторически и логически тя се е отделила от личността на търговеца-собственик, който ежедневно и грижливо е водел записванията на сделките си в своите търговски книги. Когато за това са настъпили съответните условия като негово доверено лице се заражда професията на счетоводителя.
На фона на този кратък преглед следва да си признаем, че прилаганите сега НСС всъщност не са национални.[3] В действителност те представляват един съкратен и нередактиран превод на кодификацията на МСС в оригиналните им издания от началото на XXI век[4]. Както вече посочихме, тогава се приемаше, че кодификацията на МСС е подходяща за приложение от отделното търговско дружество у нас. Тогавашното „магично очарование“ на непознатите за широката професионална общност МСС като че ли ни затвори очите, за да разберем, че те имат пълноценен смисъл в значително по-ограничено приложение. За да бъдат нашите счетоводни стандарти наистина национални те следва да бъдат изградени на основата на европейските счетоводни директиви, които задължително са транспонирани в българското търговско, в частност счетоводно законодателство. Хармонизираното европейско законодателство в немалко случаи има значими концептуални различия с философията на МСС. Още повече че европейският законодател е създал самостоятелни изисквания към финансовите отчети както на отделните търговски дружества, така и към консолидираните финансови отчети на икономическите групи. Подобно разбиране в МСС няма. Интересно би било колко от търговските дружества в реалния ни сектор прилагат пълноценно във вида, в който сега съществуват например СС 19 – Доходи за персонала, СС – 32 Финансови инструменти, СС 34 – Междинно счетоводно отчитане или СС 36 – Обезценка на активи. Или пък колко от предприятията в селското ни стопанство могат да прилагат в истинския й смисъл справедливата стойност като първоначална оценка за добитата селскостопанска продукция. Също и до каква степен на достоверност може да се прилага периодична преоценка на инвестиционните имоти по тяхната справедлива стойност. Такива има и в градовете, и в планинските и в морските курорти, но без да съществуват официални борсови цени за тях. И най-вече – каква е степента на полезност на подобна информация като основните външни потребители на повече от 99 % от финансовите отчети на отделните търговски дружества у нас са търговките банки, които са ги кредитирали.
На първо място, в Общите разпоредби на НСС е записано, че чрез тях се постига „съответствие с изискванията на нормативните актове на Европейския съюз в областта на счетоводството и на Международните счетоводни стандарти“. Подобно съответствие не би могло да се постигне, поради изложените по-горе причини. Така че това си остава само една декларация. Все пак в СС 1 – Представяне на финансови отчети в т. 25.2., буква „б“ е посочено, предприятието определя счетоводната си политика в съответствие с изискванията на МСС по въпроси, за чието решаване няма изрични разпоредби в НСС, но „доколкото тези изисквания не са в противоречие с нормативните актове на Европейския съюз в областта на счетоводството.“ Философията на Националните счетоводни стандарти задължително следва да се основава на хармонизираното европейско законодателство. Извън това НСС следва да бъдат съобразени и с нашата цялостна търговско-правна и административна рамка. Защото потребителите на изготвяните на тяхната основа финансови отчети не са международните капиталови инвеститори.
Не на последно място, те следва да отговарят на народопсихологията на нашето общество.[5] Като такива, НСС следва да бъдат подчинени на някои основни принципи, сред които:
1. Да бъдат написани на ясен и стилен български език, а не на такъв от нередактиран английски превод. Използваната в стандартите специализирана терминология следва да бъде тази, която е утвърдена у нас и същата се прилага и в други регулаторни актове. Например, не е редно да се използва терминът „баланс на сметка“ вместо познатото у нас „салдо“ или „остатък“. Изразът „борсово регистрирани търговски дружества“ не следва фриволно да се заменя с чуждицата „листвани компании“. И ако в английския език си позволиха да заменят термина „счетоводен баланс“ с „отчет за финансовото състояние“ това у нас не бива да се допуска. Най-малко от уважение към вековната история на счетоводството и богатото семантично значение на термина на български език.
2. В отделните стандарти не следва да се предлагат за приложение по избор противоречащи си по своята икономическа същност един на друг подходи за отчитането на един и същи обект. По този начин се стига до несъпоставимост между отделните предприятия, които биха избрали за прилагане противоречащите си един на друг подходи.[6] Едва ли би могло да се даде разумно обяснение с какво помага това на потребителите на отчетна финансова информация за предприятията в държавата.
3. Да не се допуска в първоначалното оценяване и в периодичната последваща оценка на активите и пасивите да се намесват стохастичните, пазарни фактори. Това е допустимо само за банковите и за борсовите котировки на най-ликвидните финансови инструменти. Типичен пример е чуждестранната валута, при която периодичната оценка към края на отчетния период може да бъде отчетена като приход или като разход, в резултат на нейните ежедневни колебания. За активите и за пасивите, които по своя характер не биха могли да бъдат търгувани публично периодичната оценка към 31 декември на отчетния период би могла да бъде само в посока на намаление в отчета за приходите и разходите. Това означава, че нереализирани печалби, получени от преоценка не биха били начислявани. За европейското хармонизирано законодателство принципът на предпазливостта има водещо значение. Не е така при МСС, при които се приема, че в определени моменти принципът на предпазливостта противоречи на този за достоверното представяне. В резултат, на което предпазливостта следва да бъде оставена на „второ място.“ Както посочихме по-горе между двете счетоводни бази съществуват някои концептуални различия и те не могат да бъдат примирени.
4. Изборът на възможните модели за отчитане в стандартите не следва да бъде обвързван непрекъснато с преценката на ръководството на съответното търговско дружество. В една икономика, в която микро и малките предприятия са повече от 95 % от всички търговски дружества, техните ръководства не винаги са готови да вземат подобни решения. Това следва да става на основата на икономическата, финансовата и търговско-правната същност на обектите, подлежащи на отчитане и на представяне във финансовия отчет. Моделът за отчитане следва да бъде визиран еднозначно в съответния счетоводен стандарт. Ръководството може да доразвива своята счетоводна политика, но само в случаи, че се касае до отделен не толкова значим въпрос, за който в стандартите не се съдържат ясни текстове.
5. При случаите, посочени в предходната точка източниците на тълкуване и съответно на развитие на счетоводната политика не могат да бъдат черпени от кодификацията на МСФО/МСС. Единствената основа за това е хармонизираното европейско счетоводно законодателство, транспонирано у нас чрез Закона за счетоводството и самите НСС в тяхната обща част.[7]
6. Счетоводните стандарти следва да бъдат в синхрон с цялостната правна и административна рамка на страната, за да не се допуска колизия с други задължителни нормативни актове. От изключително значение е да се постигне по-добро обвързване с изискванията на Търговския закон във всички негови части за отчитане и представяне на отчетна финансова информация пред външните потребители.
Надявам се, че подобни стандарти биха били от много по-голяма полза за българския бизнес. Изключвам консолидираните отчети на финансовите институции и на борсово регистрираните търговски дружества, за които следва да се прилагат МСФО/МСС.[8] И тук идва друг голям въпрос – имаме ли ние цялостна концепция как следва да изглеждат Националните счетоводни стандарти и коя институция би се наела с подготовката им. Всичко това изисква много мисъл, опит в писането на нормативни актове, подходящи хора и спокойно време. Тук правя препратка към въпроса за необходимостта от създаването на национален орган по счетоводно законодателство с координиращи експертни функции. Вероятно вече не са много тези, които си спомнят, че още в първия Закон за счетоводството от 1991 г. се предвиждаше да бъде създаден Национален съвет по счетоводство, който да има ролята на консултативен орган. По замисъл в него трябваше да бъдат включени представителите от практиката, професионалните организации и висшите учебни заведения. От това обаче не излезе нищо и с една законова промяна, считано от 1 януари 2007 г. този съвет беше закрит. Свидетел съм на това как въпросът за необходимостта от подобен орган на различни срещи с представители на изпълнителната власт сме пледирали още от преди около 30 години. Но и тогава, а мисля, че и сега нищо не се получава. Вероятно една от причините е, че ИДЕС е сам в този процес. Но както вече посочих счетоводните стандарти не са за счетоводителите и за одиторите, а са за нуждите на бизнеса и на администрацията. И ето връзката с друг от поставените по-горе въпроси, този за отношенията между публичните институции, бизнеса и професионалната общност. Не ИДЕС, а представителните организации на бизнеса следва да са заинтересовани от професионалното регулиране на счетоводството. Позволявам си да обърна внимание – не на данъчните, а на счетоводните регулации. Данъчната политика и нейното приложение е изключителен приоритет на законодателната и на изпълнителната власт. При нея има ясно изразени отношения на субординация и подчиненост на стопанските субекти от страна на държавата. Независимо от всякакви предварителни обсъждания, водеща остава нейната воля. В предизборните кампании на състезаващите се политически партии въпросите на данъчната политика винаги е един от най-важните. Съвсем не е така при счетоводните регулации, които се основават на търговско-правния принцип за равнопоставеност на отделните участници в стопанския живот. В нашата страна, доказалият се в развитите държави модел за регулиране чрез независим професионален орган за счетоводно законодателство не се допуска. Защо е така, бихме могли само да предполагаме.
Със Закона за въвеждане на еврото в Република България не бяха решени всички въпроси по превалутирането на редица левови суми, които са закрепени в отделните нормативни актове. Това се отнася до Търговския закон, до Закона за счетоводството, до Закона за независимия финансов одит и изразяване на сигурност по устойчивостта, до Закона за корпоративното подоходно облагане и т.н. Този въпрос се отразява на работата и на ръководствата на търговските дружества, и на техните счетоводители и одитори. Освен всичко друго, налага се както осъвременяването на новите еврови суми предвид значителната инфлация от последните години, така и тяхното закръгляне до по-нормални за възприемане числа. Стойностният данъчен праг за признаване на дълготрайните материални активи като такива от 700 лв. би трябвало сега да бъде равен на 357.90 евро. Тази сума нито е адекватна на икономическата среда в страната, нито е практична за прилагане. Подобни примери има твърде много. Затова са необходими съответните промени в стопанската нормативна рамка на страната ни. Те не следва да бъдат отлагани. Професионалната общност на бизнеса, в т.ч. и нашата, следва да инициират и да съдействат за внасянето на подобни нормативни промени.
Бих желал да обърна внимание и на безкритичното транспониране на европейските изисквания в националните ни нормативни актове. Типичен пример за това беше транспонирането на европейските изискванията за отчитане на устойчивостта през 2024 г. Като че ли промените в Закона за счетоводството, които бяха направени във връзка с отчитането на устойчивостта, надминаха нормалните количествени рамки за подобни допълнения в един специален закон. След тези промени в Закона за счетоводството думата „счетоводството“ се употребява в него около 30 пъти. Думата „финансови отчети“ е използвана приблизително 55 пъти, а думата „устойчивост“ – приблизително 145 пъти, в т.ч. в съчетание с отчет за устойчивостта. А раздел III Отчет за устойчивостта, заедно с раздел IV Консолидиран отчет за устойчивостта и раздел IVа Отчет за устойчивостта за предприятия от трети държави на Глава VII Годишни доклади от Закона за счетоводството са много по-обемни от всички други раздели на главите в закона. Нима това е най-важното в него? Все пак Законът за счетоводството се отнася до всички отчетно обособени единици в страната (наречени в закона предприятия), а отчетът за устойчивостта, както и консолидираният, ще засегнат само една незначителна част от тях. Вероятно грешката, която беше допусната у нас е, че всички тези текстове бяха внесени в един специален и всеобхватен закон, какъвто е този за счетоводството. Може би за въпросите на отчитането на устойчивостта и на нейния одит, които са твърде частна област, трябваше да бъде създаден отделен национален нормативен акт. Но вече е късно и Законът за счетоводството е безвъзвратно увреден.
Промяната, която беше направена по същия повод в Закона за независимия финансов одит е още по-фрапираща. Тя започва с това, че дори беше сменено заглавието му и то вече звучи като Закон за независимия финансов одит и изразяване на сигурност по устойчивостта. Всички предприятия, които са задължени да изготвят отчет за устойчивостта, когато това влезе в сила, подлежат на задължителен независим финансов одит. Проверката на отчета по устойчивостта е в допълнение на този ангажимент, а не е нещо напълно самостоятелно. С други думи, не може да има проверка на отчета за устойчивостта, ако не съществува законов одит на годишния финансов отчет на задълженото предприятие. Като че ли се забрави, че независимият финансов одит е регламентирана от държавите дейност на повече от 150 години, а не е модно увлечение по някои не напълно изяснени въпроси. Може би след всичко това, което вече повече от една година идва като информация от европейските институции, наименованието на закона да бъде възстановено в нормалния му вид. Предстои транспониране в националното ни законодателство на новата европейска директива по отношение на устойчивостта, която е от началото на тази година. В нея се прави значително отстъпление от вече приетите норми, което означава, че тези промени, които през 2024 г. бяха внесени в Закона за счетоводството и в Закона за независимия финансов одит дори не влязоха в сила. Дано този път колегите, които ще работят по промените в двата закона да проявят повече собствена мисъл и далновидност.
Това не са всички наболели въпроси, които професионалната общност на счетоводителите и на регистрираните одитори обсъждат. Но както вече посочих редно е те не само да се обсъждат, но и да се започне работа по решаването им.
Д-р Антон СВРАКОВ, д.е.с.,регистриран одитор
______
[1] От началото на 2003 г. официалното им наименование стана: „Международни стандарти за финансова отчетност“ (МСФО), но съществуващите дотогава МСС продължиха да съществуват в общата кодификация под същото си име.
[2] Фактически той се изрази в по-широкото влияние на счетоводните регулации на САЩ в новосъздаващите се МСФО и преработването на някои от съществуващите МСС. Затова процесът може да бъде наречен още и „американизация на МСС“.
[3] Прилаганите понастоящем НСС първоначално са приети с ПМС № 46 от 21 март 2005 г. под наименованието Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП). В последствие с ПМС № 394 от 30 декември 2015 г. в тях са включени незначителни промени и е възстановено предишното им наименование Национални счетоводни стандарти (НСС).
[4] Още от самото си начало до наши дни, оригиналната кодификация на МСФО/МСС на английски език се преиздава ежегодно от Съвета по МСС. Освен новите стандарти, в нея се включват и всички останали, в които може да има както значителни изменения и допълнения, така и само дребни уточнения. Към това следва да се добавят и Разясненията на Комитета по разяснения към стандартите.
[5] Това не е нещо ново, тъй като в Закона за счетоводството има един ясен текст, който може би остава незабелязан. Съгласно неговия чл. 36, ал. 1 „Националните счетоводни стандарти се приемат от Министерския съвет и са в съответствие с актовете на Европейския съюз и националните особености.“ Както се вижда за съответствие с МСС изобщо не става дума. Въпросът е защо тогава прилаганите НСС не отговарят на това законово изискване.
[6] Най-фрапиращият пример е този при инвестиционните имоти в СС 40. От една страна се препоръчва те да се преоценяват по справедливата им стойност с отчитане на ефекта в отчета за приходите и разходите и да не се амортизират. Това принципно е модел за отчитането на ликвиден финансов инструмент с ясно изразена борсова цена. От друга страна в същия СС 40 се допуска инвестиционните имоти да се отчитат по начина, по който се отчитат дълготрайните материални активи – без преоценка, а с ежегодно амортизиране на първоначалната им стойност. Дали ще има някаква съпоставимост между финансовите отчети на две търговски дружества, ако едното прилага първия, а другото – втория модел. При това и двете ще обосноват защо са приели тези два коренно различни модела. Каква полезност на отчетната финансова информация биха дали тези различия?
[7] В случай че у нас бъде създаден постоянно действащ Национален орган по счетоводно законодателство неговите тълкувания и становища биха станали подобен източник. Правомощието на Министъра на финансите по чл. 15, точка 2 от Закона за счетоводството да „дава становища и методически указания по прилагането на този закон и Националните счетоводни стандарти“ досега не е показало своята ефективност.
[8] Борсово регистрираните търговски дружества у нас са по-малко от 0.1 % от всички регистрирани търговски дружества. Търговията с ценни книжа не можа да стане фактор за по-значимо развитие на националното ни стопанство.
