На цирк

Веднъж, когато бях юноша, двамата с баща ми чакахме на опашка за билети за цирк. Най-сетне между нас и гишето остана само едно семейство. Това семейство ми направи много силно впечатление. Имаха осем деца и всичките бяха под 12 години. Виждаше се, че не са богати. Облечени бяха бедно, но чисто. Децата бяха добре възпитани, стояха зад родителите си и си чакаха реда тихо и мирно, строени две по две, хванати за ръце. Бъбреха оживено за клоуните, слоновете и другите номера, които щяха да видят тази вечер. Личеше си, че е първото им посещение в цирк. Отсега се виждаше, че това е голямо събитие в детския им живот.
Таткото и майката стояха начело на цялото ято, изправени колкото могат по-гордо. Жената държеше съпруга си за ръка, вдигнала глава към него, сякаш казваше: „Ти си моят рицар в сияйни доспехи.“ Той се усмихваше и се надуваше от гордост, а с поглед сякаш ѝ отвръщаше: „Да, точно така.“
Билетопродавачката попита бащата колко билета ще желае. Той гордо отвърна:
– Ще взема осем детски билета и два за възрастни, за да заведа цялото си семейство на цирково представление.
Билетопродавачката му каза цената.
Жената пусна ръката на съпруга си, главата ѝ клюмна, устната на мъжа затрепери. Бащата се наведе малко по-напред и попита:
– Колко казахте?
Билетопродавачката повтори цената. Мъжът нямаше толкова пари.
Как да се обърне и да каже на осемте си деца, че няма пари да ги заведе на цирк?
Като видя какво става, баща ми извади от джоба си двайсетдоларова банкнота и я пусна на земята. (В никакъв случай не може да се каже, че тогава бяхме много заможни.) Баща ми се наведе, вдигна банкнотата, потупа мъжа по рамото и рече:
– Извинете господине, това падна от джоба Ви.
Мъжът разбра какво става. Той не просеше милостиня, но определено оценяваше помощта в тази отчайващо сърцераздирателна и неловка ситуация. Погледна баща ми право в очите, пое ръката му с две ръце, стисна здраво банкнотата от 20 долара и с треперещи устни и стичаща се по бузата сълза отвърна:
– Благодаря Ви, господине, благодаря Ви. За мен и семейството ми това наистина означава много.
Двамата с баща ми се върнахме при колата и се прибрахме вкъщи. Тази вечер не отидохме на цирк, но не може да се каже, че останахме без нищо.
Дан Кларк