Лице се осигурява като едноличен търговец (ЕТ), като председател на КС на РПК, като ликвидатор и като член на надзорен и управителен съвет.
Кога може да се счита, че осигуряването му е прекратено, за да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се има предвид, че лицето не се осигурява върху максималния осигурителен доход?
Писмо № 94С-1693-1 от 9.10.2007 г. на НОИ
Придобиване правото на пенсия и упражняване на придобитото материално право на пенсия е регламентирано в отделни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Преходните и заключителни разпоредби на същия.
Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО личните пенсии за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването. Прекратяване на осигуряването, предвидено в цитираната разпоредба, е материалноправна предпоставка за упражняване на придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Тъй като осигуряването е задължително при упражняване на трудова дейност (например трудово или нетрудово правоотношение, като самоосигуряващо се лице, по договор за управление и контрол на търговско дружество, като синдик, ликвидатор и други в съответствие с възприетия от законодателя принцип на задължителност на общественото осигуряване), за да има прекратяване на осигуряването, е необходимо да бъдат прекратени всички дейности, които са основание за осигуряване.
В този смисъл е разпоредбата на чл. 10 КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 КСО, и продължава до прекратяването й. За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 КСО, осигурителните вноски се дължат и внасят върху сбора от осигурителните им доходи. Осигурителните вноски се дължат върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Прекратяването на осигуряването по КСО не е свързано с получаването на максималния осигурителен доход, а е функция на трудовата дейност, поради което нейното прекратяване е основание и за прекратяване на осигуряването.
Времето, което се зачита за осигурителен стаж е регламентирано в чл. 9 КСО. Това е времето, за което от лицата по чл. 5 КСО са внесени или дължими осигурителни вноски, а от самоосигуряващите се лица са внесени осигурителни вноски. Именно поради факта, че и след прекратяване на осигуряването като ЕТ и председател на КС на РПК лицето продължава да упражнява трудова дейност, подлежаща на осигуряване по чл. 4 КСО, и за да е изпълнена материалноправната предпоставка за упражняване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, от него е поискано да представи документ за прекратяване на осигуряването като ликвидатор и член на надзорен и управителен съвет.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж касае ползване данните от персоналния регистър на осигурените лица за осигурителен стаж и осигурителен доход при невъзможност лицата да представят тези данни, с издадени от осигурител удостоверения образец УП-2 (за осигурителния доход) и УП-3 (за осигурителния стаж) за преценка правото и размера на пенсиите за трудова дейност.
Независимо от обстоятелството, че дадено лице е придобило право на пенсия, за да се упражни придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е необходимо да бъде изпълнено условието за прекратяване на осигуряването.
Предвид цитираните разпоредби, не е налице прекратяване на осигуряването по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, даващо основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд (Решение № 12263 от 07.12.2006 г.).
