Във всеки брой на Информационния бюлетин по труда публикуваме отговори на различни въпроси, свързани с правата на майките при отглеждане на техните деца: условия на труд, отпуски, обезщетения и т.н. Стараем се читателите ни да получат компетентни становища на водещи експерти от Министерството на труда и социалната политика.
Този материал обобщава различни случаи, решени чрез българското трудово законодателство в подкрепа на майките при раждане и отглеждане на техните деца.
В глава ХV “Специална закрила на някои категории работници и служители”, раздел II “Специална закрила на жените” на Кодекса на труда (КТ) се съдържа подробна регламентация на защитата на жените и особено на бременните и кърмачките. В чл. 307, ал. 1 КТ е посочено, че работодателят не може да възлага, както и да задължава бременни жени и кърмачки да извършват работа, която излага на опасност или застрашава сигурността и здравето им. Бременната жена или кърмачката може да откаже изпълнението на работа, която е определена като вредна за здравето на майката или детето или за която след оценка на риска е определено, че представлява съществен риск за здравето на майката или на нейното дете (ал. 2). Списъкът на работите и условията на труд по ал. 1 се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването (ал. 3). (Наредба № 7 от 16.06.1993 г. за вредните и тежките работи, забранени за извършване от жени.)
Съгласно чл. 308 КТ, работодател, при когото работят 20 и повече жени, е длъжен да обзаведе стаи за лична хигиена на жените и стаи за почивка на бременните по ред, установен от министъра на здравеопазването.
В чл. 309 КТ е регламентирано трудоустрояването на бременни жени или кърмачки. Според ал. 1 на чл. 309 от КТ, когато бременна жена или кърмачка изпълнява неподходяща за състоянието й работа, по предписание на здравните органи работодателят предприема необходимите мерки за временно приспособяване на условията на труд на работното място и/или работното време, с оглед премахване на риска за безопасността и здравето на бременната или кърмачката. Ако приспособяването на условията на труд на работното място и/или на работното време е технически и/или обективно неосъществимо или не е оправдано да се изисква поради основателни причини, работодателят предприема необходимите мерки за преместване на работничката или служителката на друга подходяща работа. Предписанието на здравните органи е задължително за изпълнение от бременната или кърмачката и от работодателя. До изпълнението на предписанието за преместване, тя се освобождава от задължението да изпълнява неподходящата за състоянието й работа, а работодателят й изплаща обезщетение в размер на получаваното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ деня на издаването на предписанието (ал. 2). В случаите по ал. 1 работничката или служителката получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа. Когато то е по-ниско от трудовото възнаграждение за предишната й работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения, съгласно отделен закон (ал. 3). Работодателят, съвместно със здравните органи, определя ежегодно длъжностите и работните места, подходящи за заемане от бременни жени и кърмачки (ал. 4).
Съгласно чл. 310 КТ, работодателят не може да командирова бременна жена и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие.
В трудовото законодателство съществува абсолютна забрана за полагане на нощен и извънреден труд от бременни работнички и служителки – закрилата обхваща периода от установяване на бременността от здравните органи до началото на отпуска за бременност и раждане или до прекъсване на бременността. Относителна е забраната за полагане на нощен и извънреден труд от майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания, независимо от възрастта им. Относителна забрана означава, че по принцип за тези лица е забранено полагането на нощен труд, освен с тяхно писмено съгласие (чл. 140, ал. 4, т. 2 и 3 КТ; чл. 147, ал. 1, т. 2 и 3 КТ и чл. 7 и чл. 16 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските).
По отношение на работещите майки в трудовото законодателство се съдържат специални разпоредби, даващи им възможност да съчетават трудовите си задължения с тези, свързани с отглеждането на децата.
В чл. 312, ал. 1 КТ е посочено, че работничка или служителка – майка на малко дете, до навършване на 6-годишна възраст на детето, има право да работи надомно при същия или при друг работодател. Когато работничката или служителката по предходната алинея премине на надомна работа при същия работодател, той е длъжен след като престане да работи надомно, но не по-късно от навършване на 6-годишна възраст на детето, да й осигури работата, която е изпълнявала преди това, а ако длъжността е съкратена – с нейно съгласие, друга подходяща работа (ал. 2). Когато работничката или служителката по ал. 1 премине на надомна работа при друг работодател, трудовото правоотношение с работодателя, при когото е на работа към деня на преминаването, не се прекратява, а работничката или служителката се намира в неплатен отпуск. Когато тя престане да работи надомно, но не по-късно от навършване на 6-годишна възраст на детето, неплатеният отпуск се прекратява. Ако длъжността е съкратена, работодателят, с нейно съгласие, й осигурява друга подходяща работа (ал. 3).
Във връзка с възможността за съчетаване на семейния с професионалния живот, работещата майка разполага и с възможността да уговори с работодателя си работа за част от законоустановеното работно време. Съгласно чл. 138, ал. 1 КТ, страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време).
С чл. 313а КТ се създава задължение за уведомяване. Съгласно ал. 1, бременната работничка или служителка ползва права по чл. 140, ал. 4, т. 2, чл. 147, ал. 1, т. 2, чл. 157, ал. 2, чл. 307, 309, 310 и чл. 333, ал. 5 КТ след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи. При прекъсване на бременността работничката или служителката по ал. 1 е длъжна в 7-дневен срок да уведоми работодателя (ал. 2). Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна обстоятелствата по ал. 1 и 2 (ал. 3).
Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 КТ работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време на бременната работничка или служителка се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177 КТ. За да ползва това право, работничката/служителката следва да е уведомила работодателя за факта на бременността (чл. 313а КТ). Основанието за ползването му е – медицински преглед, който трябва да бъде извършен в работно време на работничката/служителката. Това следва да бъде удостоверено от съответните изпълнители на медицинска помощ. Прегледът може да бъде редовен, профилактичен, контролен и т.н. Отпускът е субективно право на работничката/служителката и работодателят е длъжен да я освободи от работа за провеждането на медицинския преглед. В ал. 2 на чл. 157 КТ не е определена изрично продължителността на отпуска за явяване на медицински преглед. При това положение следва да се прилагат общите правила относно продължителността на отпуска изобщо за явяване на медицински преглед, установени в Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. Продължителността на отпуска ще се определя от времето за провеждане на прегледа, и за отиване и връщане до лечебното заведение. То се отразява в издавания в такива случаи болничен лист.
В чл. 166, ал. 1 е предвиден отпуск за кърмене и хранене на малко дете. Съгласно посочената разпоредба, работничката или служителката, която сама кърми детето си, има право на платен отпуск за кърмене до навършване на 8-месечна възраст на детето по 1 час два пъти дневно или с нейно съгласие по 2 часа наведнъж. За работничка или служителка, която работи при намален работен ден от 7 или по-малко часа, този отпуск е 1 час дневно. След навършване на 8-месечна възраст на детето, този отпуск е по 1 час дневно и се разрешава на работничката или служителката по преценка на здравните органи, докато е необходимо да кърми детето. Когато работничката или служителката има близнаци или недоносено дете, размерът на отпуска по предходната алинея е 3 часа дневно до навършване на 8-месечна възраст на детето и по 2 часа – след навършване на 8-месечна възраст на детето, докато по преценка на здравните органи е необходимо да го кърми. В тези случаи, ако работничката или служителката работи при намален работен ден от 7 или по-малко часа, първоначалният размер на отпуска за кърмене на детето е 2 часа, а след 8-месечна възраст на детето – по 1 час на ден. Отпускът по тази алинея се ползва на два пъти, а със съгласието на работничката или служителката – наведнъж (ал. 2). Отпуск при условията и в размерите, посочени в този член, се дава и на осиновителката, и на майката на заварено дете (ал. 3). Отпускът по предходните алинеи се заплаща от работодателя (ал. 4).
Кодексът на труда регламентира правото на работещите по трудово правоотношение (осигурени) майки на отпуск поради бременност и раждане, в размер на 315 календарни дни, от които 45 дни преди раждането (чл. 163 КТ), както и на допълнителен платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (чл. 164 КТ), правото за който възниква след изтичането на отпуска поради бременност и раждане. Отпускът поради бременност и раждане за периода от 135 календарни дни се ползва въз основа на болнични листове, а за остатъка след 135-ия ден до 315-ия ден – въз основа на писмено заявление до работодателя, който е длъжен да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението на майката.
В чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е посочено, че осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Право на обезщетение при бременност и раждане имат и майките (осиновителите или осиновителките), които са осигурени за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и без безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица.
През периода на отпуска поради бременност и раждане (315 календарни дни) майките получават обезщетение, което се определя по реда на чл. 49 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), което е в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски и се определя при спазване изискванията на цитираната разпоредба. Според чл. 49, ал. 2 КСО, при придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете, обезщетението е в размера, определен по ал. 1 на чл. 49 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето. Когато майката не ползва отпуска за бременност и раждане за остатъка до 315 дни, а полага труд по трудовото правоотношение, то тя получава само трудовото си възнаграждение. Майката няма право да избере вместо отпуск за бременност и раждане да ползва допълнителния отпуск за отглеждане на дете.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), отпускът поради бременност и раждане в размер 315 дни за всяко дете се ползва, както следва:
1. в размер на 135 дни, от които 45 дни преди раждането – въз основа на съответен акт на здравните органи, издаден по реда на чл. 26, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (болнични листове);
2. в размер на остатъка до 315 дни – въз основа на писмено заявление на майката до предприятието, към което се прилага акт за раждане на детето и декларация, съгласно приложение № 7.
След изтичането на отпуска по т. 1, майката може да се върне на работа или да подаде заявление (молба) до работодателя, който разрешава ползването на отпуска по т. 2 за остатъка до 315 дни. Без да има подадено заявление (молба) до работодателя за ползване на остатъка от отпуска по т. 2, не може да се счита, че майката е в отпуск.
Следователно, когато майката е подала заявление до работодателя да ползва остатъка до 315 дни, няма пречка, по нейно искане и със съгласието на работодателя, ползването на разрешения отпуск да бъде прекратено и майката да се върне на работа преди изтичането на 315-те дни. Възможно е след това майката отново да подаде заявление за ползване на отпуск за остатъка до 315 дни, като работодателят ще бъде длъжен да разреши ползването на отпуска.
Съгласно чл. 52 КСО, при прекратяване на осигуряването за всички осигурени социални рискове през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане, на осигурената се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане, т.е. до изтичане на 315-те дни.
Когато майката не работи по трудово или служебно правоотношение, или не е осигурена, то тя има право на месечна помощ до навършване на 1 година на детето. Условията и редът за получаването им са регламентирани със Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).
След изтичане срока на отпуска поради бременност и раждане (315-те дни), майката има право на допълнителния отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по реда на чл. 164 КТ, като по време на ползването му се изплаща обезщетение съгласно чл. 53 КСО (220 лв. за 2008 г.).
Когато майката не ползва допълнителния платен отпуск по чл. 164 КТ, а работи, тя има право, освен на трудовото си възнаграждение, да получава и обезщетение съгласно чл. 54 от КСО (50% – 110 лв. за 2008 г.)
Съгласно чл. 54, ал. 1 КСО, майката (осиновителката), която е осигурена за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица и е имала право на обезщетение по чл. 52а КСО – за отглеждане на малко дете, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, ако:
1. не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;
2. самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 КСО започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица.
Обезщетението по ал. 1 не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от безработно лице по програмата “В подкрепа на майчинството”.
Съгласно чл. 167а, ал. 1 КТ, след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 КТ, всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. В ал. 4 на чл. 167а КТ е предвидено, че родител (осиновител), който сам се грижи за отглеждане на детето, има право на отпуск по ал. 1 в размер 12 месеца в случаите, когато:
1. не се намира в брак с другия родител и не живее в едно домакинство с него;
2. другият родител е лишен от родителски права с влязло в сила решение на съда;
3. другият родител е починал.
В случаите по ал. 4, т. 1 и 2 другият родител няма право на отпуск по ал. 1. Съгласно чл. 49, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението.
Съгласно чл. 162, ал. 1 и 2 КТ работникът или служителят има право на отпуск за гледане на болен член от семейството, както и за належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение. Този отпуск се разрешава от здравните органи с болничен лист. По реда на чл. 45, ал. 1, т. 2 КСО, осигурените лица имат право на парично обезщетение в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст – до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството. В този срок не се включва времето за гледане на дете по т. 3-5 на ал. 1 на чл. 45 КСО. Следователно законът определя отпускът за гледане на болно дете в размер на 60 календарни дни за всяка календарна година. Според чл. 45, ал. 1, т. 3 КСО парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ, заедно с осигурения – за времето, през което осигуреният е бил в заведението. За един и същи осигурителен случай, за едно и също време, парично обезщетение по ал. 1 на чл. 45 КСО може да се изплаща само на един осигурен член на семейството. За гледане на хронично болен член на семейството парично обезщетение се изплаща само при изостряне на заболяването. За членове на семейството се считат съпругът, съпругата и техните възходящи и низходящи по права линия.
Съгласно чл. 333, ал. 5 КТ, бременна работничка или служителка може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 (при закриване на предприятието), т. 7 (при отказ да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност), т. 8 (когато заеманата от нея длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност) и т. 12 (при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор), както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6 (дисциплинарно). В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на Инспекцията по труда.
Съгласно чл. 333, ал. 6 КТ работничка или служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане (т.е. по време на отпуск в размер на 315 дни по чл. 163 КТ, от които 45 дни преди раждането), може да бъде уволнена само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ – при закриване на предприятието.
Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ, в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2 – при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, т. 3 – при намаляване на обема на работата, т. 5 – при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и т. 11 – при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях и чл. 330, ал. 2, т. 6 – при дисциплинарно уволнение, работодателят може да уволни работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ се прилага независимо от това, дали майката на дете до 3-годишна възраст ползва отпуска за отглеждането му или работи.
Защитната процедура по чл. 333 КТ представлява едно предварително условие, което работодателят е задължен да спази, когато извършва уволнение на посочените в закрилната норма на чл. 333 работници и служители. Когато не е искано съгласие или такова не е дадено преди прекратяване на трудовото правоотношение, съдът отменя уволнението като незаконно само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество (чл. 344, ал. 3 КТ).
Като резултат от извършен анализ на нормативната уредба за съответствието на българското законодателство с изискванията на Директива 2006/54/ЕО за прилагането на принципите на равните възможности и равното третиране на жените и мъжете (преразгледана), (във връзка с т. 114 и т. 127 от Глава 13 “Социална политика и заетост” на правните мерки от Плана за действие за 2008 г. на правителството, с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз), предстоят някои промени в законодателството, уреждащи правата на лицата, ползвали отпуски за бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Съгласно изискванията на директивата, тези лица следва да имат право след завръщането си на работа да заемат същата длъжност или друга равностойна на нея и да се възползват от всяко подобряване на условията на труд, на което биха имали право по време на отпуска, включително на индексиране на трудовите им възнаграждения, ако такова е било извършено по време на отсъствието им за останалите работници и служители. Важно е в тази връзка да бъде регламентирано в бъдеще и изричното задължение на работодателя да осигури условия за достигане на необходимото за изпълняваната длъжност или работа квалификационно равнище на тези работници и служители, които са отсъствали продължително от работа по уважителни причини – например ползване на отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на дете. В тези случаи доста често в предприятието е въведена технологична промяна и се налага работодателите да осигурят обучение за придобиване на адекватна на промените професионална квалификация за продължително отсъствалите работници и служители.
Мариана ВАСИЛЕВА, старши експерт в МТСП
