Изтича срокът за подаване на заявление за избор на подфонд с различен рисков профил

Списание „Труд и право“, 2026 г., бр. 11

С измененията в Кодекса за социално осигуряване (КСО), обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 27 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г., беше направена съществена реформа в българското пенсионно осигуряване и по-конкретно в допълнителното задължително пенсионно осигуряване в УПФ, като се въведе диференциран инвестиционен подход чрез три подфонда с различен рисков профил.
„ Новият модел въвежда принципа на жизнения цикъл, който отчита оставащото време до пенсиониране и нивото на инвестиционен риск, което осигуреното лице може да поеме за този период. Персонализираното пенсионно осигуряване изисква осигурените да знаят къде са средствата им, кой ги управлява, каква доходност носят и дали тези резултати отговарят на техните очаквания за бъдещите пенсионни спестявания. Основната цел на реформата е промяна в ролята на гражданите … реформата с въвеждането на мултифондовата система цели едно единствено нещо: да превърне човека от пасивен участник в активно лице, което взема решения как да бъдат управлявани средствата му .“ [1]
За да могат осигурените лица да направят информиран избор относно инвестиционната стратегия, която ще се прилага към натрупаните средства по индивидуалните им партиди обаче, на първо място те трябва да са запознати с общата философия на пенсионноосигурителната система в България, и – на второ място – с новите правила, приложими към т.нар. „втори стълб“. Разбира се, изясняването на тези въпроси в рамките на настоящото изложение е непостижима задача, предвид обема и сложността на материята.
Целта на следващите редове е отново да напомни на читателите на списание „Труд и право“, че е добре да побързат с избора си на подфонд, ако решат да упражнят това свое право, тъй като следващата възможност ще е чак след една година.

1. Действащата системата на пенсионното осигуряване в България е съставена от три компонента (наричани още „стълбове“).

– Първият стълб е задължителното пенсионно осигуряване като елемент на държавното обществено осигуряване. Той е изграден на разходопокривен принцип и дава право на осигурените лица на най-„масовата“ пенсия за осигурителен стаж и възраст при наличието на определени предпоставки. Те се изразяват в предходно участие на лицето в натрупването на средствата в съответните фондовете (сбор от осигурителен стаж и възраст), затова и плащанията се определят като „контрибутивни“. Приносът на осигуреното лице е в плащането на осигурителни вноски (за негова сметка или за сметка на осигурителя – работодател, орган по назначаването и т.н.), изчислени върху осигурителния доход в периода, когато то е полагало труд. Неконтрибутивните пенсии, които също се изплащат от държавното обществено осигуряване, не се базират на предходното участие на осигуреното лице в натрупването на средствата във фондовете. Тяхното правно и морално основание е в обществената солидарност. Само първият стълб на пенсионноосигурителната система предвижда изплащане на неконтрибутивни пенсии.

– Вторият стълб или допълнителното задължително пенсионно осигуряване се осъществява от пенсионноосигурителни дружества в управлявани от тях пенсионни фондове. Осигуряването е персонално (по индивидуална партида). Фондовете са професионални (осигуряването в тях е задължително за работещите при условията на първа и втора категория труд; то дава право на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране, получавана до придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от държавното обществено осигуряване) и универсални (задължителни за родените след 31.12.1959 г. лица; осигуряването в универсален пенсионен фонд дава право на допълнителна пожизнена пенсия, получавана отделно и независимо от пенсията от държавното обществено осигуряване).

– Третият стълб на пенсионното осигуряване (допълнителното доброволно пенсионно осигуряване) включва две форми: допълнително доброволно пенсионно осигуряване в „открити” фондове и допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми. Осигуряването е персонално, т.е. всеки осигурен в определен фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване има индивидуален осигурителен номер и индивидуална осигурителна партида. По нея се натрупват средствата и от нея се изплащат пенсиите.

На теория този „тристълбов“ модел съчетава два различни принципа – разходопокривният (при държавното обществено осигуряване) и капиталовопокривният (при допълнителното задължително и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване). Разходопокривният принцип се изразява в това, че всички осигурени лица (а в някои случаи – и всички данъкоплатци) участват в натрупването на средствата във фондовете на държаното обществено осигуряване, които се предоставят за потребление само на граждани, за които е налице предвидената в закона причина (осигурен социален риск). Този принцип се обозначава още като принцип на „обществена солидарност“, при която трудоспособните членове на обществото носят тежестта за нетрудоспособните. При капиталовопокривният принцип, заложен в основата на допълнителното пенсионно осигуряване – задължително и доброволно – осигуряването е индивидуално, по лична пенсионноосигурителна партида. Така при настъпване на осигурения социален риск лицето ще получи това, което по-рано е внесло във фонда, евентуално увеличено с приходите от инвестициите, реализирани от пенсионноосигурителното дружество.

2. Тъкмо върху приходите от инвестиции от средствата в УПФ е фокусирана реформата, която ще влезе в сила от 01.01.2027 г. [2] Проблемът не е нов и за него се говори от години. В УПФ от втория стълб са задължително допълнително осигурени лица, за които тепърва ще настъпи рискът старост, а данните за финансовото състояние на тези фондове са тревожни и с основание повдигат въпроса какви пенсии ще могат да изплащат те. Така впрочем се роди и идеята за прехвърляне на натрупани в частните пенсионно-осигурителни фондове средства към фонд „Пенсии“ на НОИ. По същество правото на избор за промяна на осигуряването се свежда до това, че лицата се „отказват“ от осигуряването си в УПФ и продължават осигуряването си само в системата на държавното обществено осигуряване с увеличена осигурителна вноска с размера на осигурителната вноска за универсалния пенсионен фонд, което им гарантира отпускането на пенсия от държавното обществено осигуряване в пълен размер, без намаление на индивидуалния коефициент. [3] Критиките в правната ни литература към това решение не закъсняха, а възможностите за преход от капиталови към разходпокривни пенсионни схеми, съпроводени със съответния трансфер на средства от лични пенсионни партиди в солидарен пенсионен фонд, бяха обозначавани като „ прикрита национализация “. [4] С право се алармираше, че рискът е не само за лицата, които ще предпочетат осигуряване в НОИ, но и за тези, които ще останат в частните пенсионноосигурителни фондове, когато средствата в тях намалеят и това застраши инвестиционните стратегии на пенсионноосигурителните дружества.

3. Новият мултифондов модел е пореден законодателен опит за преодоляване на проблема с ниските инвестиционни приходи от средствата в УПФ. [5] Родината на тази концепция е Чили, като впоследствие редица държави, вкл. в Централна и Източна Европа, възприемат този модел. Характерното за него е, че в рамките на един УПФ се обособяват отделни подфондове с различен рисков профил, като по този начин на осигуреното лице се предоставя възможност за избор на инвестиционна стратегия, съответстваща на неговата възраст, индивидуална склонност към поемане на риск и инвестиционен хоризонт. Съгласно чл. 137, ал. 4 КСО подфондовете са обособени имущества в универсалния пенсионен фонд и се управляват от дружеството, което го представлява.

В УПФ задължително ще има 3 вида подфондове:

а) динамичен подфонд – до 90 на сто от активите му ще бъдат инвестирани във финансови инструменти с променлив доход (напр. акции);

б) балансиран подфонд – до 55 на сто от активите му ще бъдат инвестирани във финансови инструменти с променлив доход;

в) консервативен подфонд – до 25 на сто от активите във финансови инструменти с променлив доход.

Мултифондовият модел се основава на принципа на жизнения цикъл, според който инвестиционният риск следва да намалява с наближаването на пенсионната възраст. Най-общо казано, нелогично е средствата в индивидуалните партиди на осигурените лица да се управляват по един и същи начин, без значение дали лицето е на 20- или на 60-годишна възраст. При най-младите стремежът е към постигане на максимална доходност, като се счита, че дори инвестиционната стратегия да се окаже неуспешна и да се реализират не печалби, а загуби, в дългосрочен план тези загуби ще се компенсират. При по-възрастните осигурени и особено при тези, на които предстои скорошно пенсиониране, целта е основно защита на натрупания капитал. Преценката на законодателя кой инвестиционен модел за коя възрастова група е най-подходящ може да се извлече от разпоредбата на чл. 137, ал. 13 КСО, уреждаща служебното разпределение на лицата в подфонове, ако те не са упражнили правото си на избор. То се извършва въз основа на възрастта им при следните условия:

а) в динамичен универсален подфонд – до навършване на 50 години;

б) в балансиран универсален подфонд – от 50 години до три години преди възрастта по чл. 68, ал. 1;

в) в консервативен универсален подфонд – лица, на които остават три години или по-малко до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1.

4. Прогнозите за очакваната повишена доходност след въвеждането на подфоновете са представени в модел, който изследва изменението на коефициента на заместване от УПФ при промяна на инвестиционния профил съгласно жизнения цикъл на осигурените лица. Коефициентът на заместване показва каква част от последната заплата ще бъде заменена от отпуснатата пенсия. [6]

В списъка на допустимите инвестиции на фондовете са добавени нови възможности, например:

а) инструменти на паричния пазар, издадени или гарантирани от определени държави и институции;

б) акции и облигации, приети за търговия на пазари за растеж на малки и средни предприятия;

в) акции и/или дялове на борсово търгувани фондове;

г) акции и/или дялове на алтернативни инвестиционни фондове, управлявани от лице, регистрирано съгласно Директива 2011/61/ЕС.

Допуска се и даване в заем на финансови инструменти, притежавани от пенсионните фондове, при строго определени условия в рамките на единна система за заемане на финансови инструменти, осигуряващи обезпечение и достатъчна сигурност при тези сделки. Описаните промени позволяват по-добра диверсификация на портфейлите и дават възможност за по-добра доходност на инвестициите.

5. Правата на осигурените в УПФ лица могат да се обобщят като: (а) право на първоначален избор на подфонд и последващи промени на избрания подфонд и (б) право на информация.

А) В тримесечен срок от първоначално започване на работа лицата могат да изберат в кой УПФ и в кой подфонд да се осигуряват. Изборът се извършва с подаване на заявление до пенсионното дружество, което управлява избрания фонд. Редът за подаване на заявлението и изискванията към формата и съдържанието му са определени в Наредба № 33 от 16.07.2026 г. за индивидуалните заявления за участие във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за възобновяване на осигуряването в универсален пенсионен фонд, приета от КФН. За лицата, които не са избрали УПФ по гореописания ред, се извършва служебно разпределение по подфондовете в регистрираните универсални фондове по начин и по ред, определени с инструкция, издадена от Националната агенция за приходите и от Комисията.

По отношение на вече осигурените към 01.01.2027 г. в УПФ лица, в срок от 1 септември до 30 ноември 2026 г. те могат да подадат заявление по образец до пенсионното дружество, управляващо УПФ, където са осигурени, като заявяват предпочитанието си за подфонд. Както беше посочено, ако не го направят, те ще бъдат служебно разпределени според възрастта си към 01.01.2027 г. Принципът на свободен избор обаче познава и едно ограничение (приложимо и за ДЗПО, и за ДДПО): осигурените лица в универсален пенсионен фонд, навършили възраст, по-ниска с три години от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО, могат да участват само в консервативен подфонд. При навършване на тази възраст осигурените лица в балансиран подфонд и в динамичен подфонд задължително се прехвърлят служебно в консервативния подфонд на същия универсален пенсионен фонд от пенсионноосигурителното дружество, което го управлява (чл. 137, ал. 11 във вр. с чл. 163, ал. 4 КСО). Идеята е те да бъдат предпазени от възможни загуби на средства, които няма как да бъдат компенсирани до придобиването на право на пенсия.

Б) Пенсионноосигурителните дружества са длъжни да предоставят на осигурените лица информация, отговаряща на изискванията по чл. 123з и сл. КСО. Най-общо, тя трябва да: е точна; се актуализира редовно; е написана ясно на недвусмислен, прецизен и разбираем език, като се избягва използването на професионален жаргон и професионална терминология, ако те може да бъдат заместени с общоразбираеми понятия; не е подвеждаща и да се отличава със съгласуваност в изказа и съдържанието; се представя по начин, който е лесен за четене; се предоставя на български език; се предоставя безплатно.

Както правилно обяснява КФН в информационната си кампания, осигуряването в УПФ е за дълъг период – до навършване на пенсионна възраст, т.е. в общия случай средствата по партидата на лицето могат да се ползват само след неговото пенсиониране. Дългият период на инвестиране позволява поемането на по-високо ниво на инвестиционен риск и реализирането на по-висока доходност в дългосрочен план. Тъй като основната част от новоосигурените лица започват участието си в УПФ чрез служебно разпределение, разпределението в консервативен или дори в балансиран подфонд би ощетило значително младите хора. По този начин лицата ще бъдат лишени от възможността по партидите им да бъде натрупана по-голяма по размер доходност, и оттам – до по-ниски пенсии в бъдеще.
Повод за размисъл имат може би най-вече осигурените лица във възрастовата група 45 – 50 години, особено ако са се осигурявали или са били осигурявани върху висок доход – близък или равняващ се на максималния осигурителен доход за продължителен времеви период. Служебно разпределени, те биха попаднали в динамичен подфонд, в който се допуска до 90 на сто от активите да бъдат инвестирани във финансови инструменти с променлив доход, или – казано по-просто – рискуват да загубят (част от) натрупаните вече средства по индивидуалните си партиди. Ако те не упражнят правото си да променят подфонда до 30.11.2026 г., следващата възможност е след изтичане на 1 година от предходния избор или разпределение (най-рано на 01.01.2028 г.).
Разбира се, успехът на инвестиционната стратегия зависи от експертизата на пенсионноосигурителното дружество, което я провежда, и може да се оцени едва след натрупването на известен опит в прилагането на новите правила. От тази гледна точка осигурените лица може да предпочетат да видят резултатите от управлението на средствата им за една година, след което да преценят дали да променят подфонда. Във всички случаи обаче си заслужава решението да се обмисли внимателно и да се вземе информирано, а не след време лицата да се окажат „изненадани“ от натрупаните в индивидуалните им партиди средства и пенсиите, които ще получават.

Проф. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ, адвокат от САК,
Институт за държавата и правото при Българската академия на науките, Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
______
[1] Мултифондовете дават възможност на българите информирано да управляват парите си. Интервю с Диляна Германова, изпълнитeлeн диpeĸтop нa ΠOK “Cъглacиe” AД, 08.10.2026 г., достъпно на интернет-адрес: https://www.bloombergtv.bg/a/16-biznes-start/165189-multifondovete-davat-vazmozhnost-na-balgarite-informirano-da-upravlyavat-parite-si .
[2] От приемането на уредбата до влизането ѝ в сила беше осигурен достатъчно дълъг срок, в който пенсионните дружества да се подготвят с новите си инвестиционни стратегии и да създадат подфондовете, а осигурените лица да се запознаят с тях и да изберат къде да участват.
[3] Вж. чл. 4б, ал. 1 КСО: Осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд “Пенсии”, съответно във фонд “Пенсии за лицата по чл. 69”, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и навършват изискуемата за тях възраст по чл. 68, ал. 1:
1. от 1 януари 2022 г. до 31 декември 2025 г. – не по-късно от една година преди възрастта им по чл. 68, ал. 1;
2. от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2030 г. – не по-късно от две години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1;
3. от 1 януари 2031 г. до 31 декември 2035 г. – не по-късно от три години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1;
4. от 1 януари 2036 г. до 31 декември 2037 г. – не по-късно от 4 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1;
5. след 1 януари 2038 г. – не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1.
[4] Христосков, Й., Българският прочит на принципите на социалното осигуряване. В: Актуални проблеми на трудовото и осигурителното право. Т. VIII, С.: УИ “Св. Климент Охридски”, 2016 г., с. 63.
[5] Създаването на подфонове е възможно и в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (ДДПО), като при тях режимът е по-гъвкав и това е логично. Когато осигуряването е задължително, то има по-строга регулация в сравнение с доброволното осигуряване, където на страните се предоставя по-широка свобода на договаряне. В ДПФ създаването на подфондовете е по свободна преценка на пенсионното дружество (дали да създаде подфондове и ако да – какви и колко). Ако се създават подфондове, задължително ще трябва да бъде създаден балансиран подфонд.
[6] Информацията, вкл. графиките, е взета от Интернет-страницата на КФН, Рубрика „Всичко, което искате да знаете за мултифондовия модел (Въпроси и отговори)“, достъпна на адрес: https://www.fsc.bg/za-potrebitelya/osiguritelna-dejnost/vsichko-koeto-tryabva-da-znaete-za-multifondoviya-model-vaprosi-i-otgovori/