Списание „Търговско и облигационно право“, 2026 г., бр. 6
1. Съгласно чл. 72, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) вноската в дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции се оценява от 3 независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, като в изготвеното Заключение на вещите лица се посочва пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала или на броя, номиналната и емисионната стойност на акциите, записани от вносителя. Съгласно ал. 3 на чл. 72 ТЗ оценката на вноската в дружествения договор, съответно в устава, не може да бъде по-висока от дадената от вещите лица, определени от длъжностното лице по регистрацията. Когато вносителят е съгласен с оценката, вноската и нейната стойност се посочват в дружествения договор или в устава. Ако не е съгласен с оценката, вносителят може да участва в дружеството с парична вноска или да откаже да участва в дружеството (чл. 72, ал. 4 ТЗ).
Въпреки ясния смисъл на цитираната разпоредба, в практиката съществува спор както относно характера на производството по извършване на оценка на непарична вноска, така и относно възможността тази оценка да бъде оспорена относно определената стойност на предмета на вноската.
2. Отговорът на въпроса за характера на производството по оценяване на непаричната вноска трябва да се даде при съобразяване на няколко юридически факта: чия е инициативата за производството по оценката, кой възлага оценката и я приема, какъв е актът по приемането на оценката и подлежи ли този акт на оспорване по реда на чл. 19 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), както и задължителна ли е оценката за вносителя.
2.1. Инициативата за извършване на оценката е на притежателя на права върху обекта на вноската, който желае да участва в капиталово дружество. Дружеството, в което притежателят на правата върху обекта на вноската желае да участва, от своя страна няма право да иска оценка на обекта, тъй като не притежава правата върху него. Тези права ще бъдат прехвърлени от вносителя на дружеството чрез съответната сделка съгласно чл. 73 ТЗ съобразно стойността на вноската. Затова единствен вносителят може да иска определяне на стойността на притежаваното от него право, което да бъде обект на вноската. Следователно искането за извършване на оценка, а и интересът от такава оценка е на вносителя.
2.2. Независимо че инициативата за оценяване на непаричната вноска в капиталово дружество е на вносителя, извършването на оценката не се възлага от вносителя, а от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията (чл. 72 ТЗ). Следователно правоотношението по възлагане на оценката се развива между длъжностното лице по регистрацията и трите вещи лица, които трябва да дадат заключение за стойността на вноската. В това правоотношение вносителят не участва. Изготвената оценка трите вещи лица предоставят на длъжностното лице по регистрацията, а не на вносителя. Длъжностното лице по регистрацията може да приеме или да откаже приемане на оценката. То определя и възнаграждението за изготвянето ù. За приетата оценка Агенцията по вписванията уведомява вносителя. Редът за възлагането, приемането и плащането на възнаграждение за извършената оценка е регламентиран в глава седма, раздел I от Наредба № 1/2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на министъра на правосъдието.
3. Производството по оценка на непарична вноска показва известно сходство с определянето на уговорка на сделка от трето лице. Непаричната вноска в дружество е самостоятелен вид сделка с прехвърлително действие, а когато дружеството е капиталово, стойността на вноската се определя от трето лице, различно от вносителя и от дружеството, в което се извършва вноската. При възлагане на оценката на вноската обаче липсва каквото и да е договаряне между дружеството и вносителя относно възлагането на оценката и стойността на вноската[1]. Вещите лица се определят от длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, което не действа нито за вносителя, нито за дружеството. Между тези вещи лица и вносителя и дружеството не възниква никакво правоотношение. Следователно не е налице уговорка за определяне на стойността на непаричната вноска от трето лице между вносителя и дружеството.
3.1. Оценката на непаричната вноска по същността си представлява заключение за стойността на вноската, което да се ползва от вносителя пред дружеството, в което ще се извърши вноската, както и пред съдружниците (акционерите). Следователно заключението е доказателство за стойност, а и доказателство в производството по вписване на участието на вносителя в дружеството по аргументите, изложени по-долу. Това доказателство се събира по специален ред, който се реализира от Агенцията по вписванията. Производството по оценката на непарична вноска обаче не е административно и актовете, които се издават във връзка с възлагането, приемането и съобщаването на оценката не са административни. Те са актове на длъжностното лице по регистрацията, издавани на конкретно правно основание и в изпълнението на конкретно производство, уредено в закона, в което отношенията между заявителя и длъжностното лице по регистрацията не са отношения на власт и подчинение, а в резултат на това производство не се предоставят и права или задължения, засягащи правната сфера на вносителя или на Агенцията по вписванията.
3.2. Производството по оценка на непарична вноска по същността си е специфично охранително производство, каквото е и регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ[2]. Освен правата на вносителя обаче се охраняват и интересите на капиталовото дружество, както и тези на останалите съдружници или акционери, а и по-общо – интересите на кредиторите на дружеството. Стойността на вноската има значение преди всичко за имуществото на дружеството, което ще придобие правата върху обекта на вноската. Но тази стойност има значение и за съдружниците (акционерите) в капиталовото дружество, тъй като въз основа на стойността на вноската ще се определи размерът на участието на вносителя и свързаните с това участие членствени права и задължения. На последно място, стойността на вноската е свързана и с интереса на кредиторите на дружеството, тъй като последното отговаря за изпълнение на задълженията си към кредиторите с имуществото си. Поради това обект на непаричната вноска не може да бъде бъдещ труд или услуги, т.е. несъществуващ правен обект, върху който не могат да възникнат прехвърлими права към момента на извършване на вноската. По същата юридическа логика в чл. 72 ал. 3 ТЗ е уредена забраната оценката на вноската в дружествения договор или в устава да бъде по-висока от оценката, дадена от трите вещи лица, определени от длъжностното лице по регистрацията.
Именно поради охранявания интерес, оценката на непаричната вноска се възлага от Агенцията по вписванията на трима независими оценители, които дават заключение за стойността на съответното право, прилагайки стандартите за оценяване и отчитайки се на Агенцията по вписванията, а не на вносителя. Изискването за независимост, безпристрастност и липса на конфликт на интереси е приложимо както за длъжностното лице по регистрацията, така и за вещите лица – оценители на вноската[3].
3.3. Съгласно чл. 72, ал. 3 ТЗ оценката на непаричната вноска, посочена в дружествения договор или в устава не може да бъде по-висока от оценката, дадена от вещите лица. Това императивно изискване на закона ясно подчертава ролята на оценката както за дружеството, така и съдружниците, а и за третите лица. Оценката на непаричната вноска се представя в търговския регистър със заявлението за вписване на обстоятелства относно придобиването на участие от вносителя (чл. 72, ал. 2 ТЗ). Ето защо представянето на оценката е изискване в регистърното производство относно вписване на участието на вносителя в търговското дружество. За представянето на оценката длъжностното лице по регистрацията следи служебно при вписването на обстоятелства относно непарична вноска. Следователно оценката служи като доказателство на вносителя, но и на капиталовото дружество за целите на регистърното производство по вписване на вносителя като съдружник/акционер както при учредяването, така и при последващо участие във вече учредено дружество.
3.4. Производството по оценка на непарична вноска, макар да е охранително, не е типичното регистърно производство. С него не се постига вписване на обстоятелства относно търговско дружество, а се установява един факт с правно значение – стойността на правото върху обект на вноска в дружество. Оценката на непаричната вноска по същността си е заключение за стойност на конкретен правен обект, а по предназначението си – доказателство, събрано в охранително производство за нуждите на участието на вносителя в търговско дружество. Поради това че със заключението се доказва стойност на определено право върху обекта на вноската, това заключение задължително се представя при вписване на капиталовото дружество в търговския регистър, респ. при вписване на промени във вече учреденото дружество, свързани с приемането на вносителя като съдружник или акционер.
4. Поставя се въпросът, може ли оценката на непарична вноска по чл. 72 ТЗ да се приеме като становище за стойност по Закона за независимите оценители (ЗНО) или напротив – представлява експертиза, идентична с оценителната експертиза в гражданския процес, за която правилата на ЗНО не могат да се прилагат?
4.1. Оценката по Закона за независимите оценители естановище на независимия оценител за стойността на конкретен обект, за конкретна цел, към определен момент от време и в условията на конкретен пазар, изготвено под формата на доклад в писмена форма, подписан и подпечатан, което не е задължително за възложителя (чл. 6, ал. 3 ЗНО). Оценката по ЗНО се възлага с договор, който по същността си е разновидност на договора за изработка. Договорът е за извършването на определена работа и престиране на конкретен резултат – становище за стойност на определено право. Страни по договора за оценка съгласно ЗНО са възложителят и оценителят. Инициативата за сключване на договора е на възложителя. Оценката по ЗНО обаче не е доказателство, а незадължително становище за стойност. Поради това оценката не е и не би могла да се ползва като доказателство, вкл. пред Агенцията по вписванията, за нуждите на регистърното производство по отношение на непарична вноска в капиталови търговски дружества.
Заключението по чл. 72 ТЗ също е становище за стойност на обект за целта на непарична вноска в дружество в определен момент и в условията на конкретен пазар. Това заключение обаче се възлага не от вносителя, а от длъжностното лице по регистрацията задължително на три вещи лица. Отношенията между длъжностното лице по регистрацията и трите вещи лица не е такова по договор за изработка. Инициативата за възлагането на оценката обаче не е на длъжностното лице по регистрацията, а на вносителя. Въпреки това между него и трите вещи лица не възниква правоотношение. Възложителят може да се съгласи с оценката и да извърши вноската съобразно определената ù стойност или да не се съгласи с оценката. В последния случай той може да участва в дружеството с парична вноска или да откаже да участва в дружеството. Вносителят, който е съгласен със заключението за стойността на вноската, извършено по реда на чл. 72 ТЗ, може да ползва това заключение като доказателство пред дружеството и неговите съдружници (акционери), а дружеството може да ползва заключението в регистърното производство при заявяване вписването на вносителя като съдружник (акционер), придобил участие срещу извършена непарична вноска. Следователно заключението на вещите лица по чл. 72 ТЗ е обвързващо преди всичко вносителя. Той има две възможности – да се съгласи със заключението за стойността и да извърши вноската съобразно тази стойност или да не се съгласи със заключението и да се откаже от извършването на непаричната вноска, като реши да участва с парична вноска или да се откаже от участие в дружеството. Разпоредбата на закона относно двете възможности, с които разполага вносителят, на когото оценката е съобщена, е императивна.
4.2. Оценката по чл. 72 ТЗ прилича на оценителната експертиза в гражданския процес – събира се в специално производство, по възлагане от конкретен орган, представлява заключение за стойност, изготвено в писмена форма, и представлява доказателство, което по силата на закона може да се ползва пред вносителя и пред дружеството, в което се извършва вноската. Но оценката по чл. 72 ТЗ не е изцяло идентична с оценителна експертиза по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). На първо място, охранителното производство по ЗТТРЮЛНЦ не е нито исково, нито изпълнително. Това производство се движи от длъжностно лице по вписванията, а не от съда или от съдебния изпълнител. На второ място, както в исковия процес (чл. 197 и сл. ГПК), така и в изпълнителното производство (чл. 468, чл. 485 ГПК) оценителната експертиза може да бъде оспорена, докато подобна възможност чл. 72 не допуска.
5. Съществен тълкувателен проблем, който не намира категорично разрешение в практиката, е може ли оценката на непарична вноска, извършена по чл. 72 ТЗ, да бъде оспорена, ако вносителят не е съгласен със заключението на вещите лица и в случай че такова оспорване е допустимо – от кого, пред кой орган и по какъв ред следва да бъде извършено?
5.1. Съществува разбиране, че оценителната експертиза може да се оспори по реда на чл. 42 от Закона за независимите оценители (ЗНО) пред Камарата на независимите оценители в България. Това разбиране почива на буквалното тълкуване на чл. 42 ЗНО, съгласно който изготвена от независим оценител оценка може да бъде оспорена пред Комисията по професионална етика в 14-дневен срок от датата на предаването и по предназначението, за целите на което е възложена, въз основа на: 1. неспазване на стандартите за оценка, и/или 2. злоупотреба с информация, и/или 3. конфликт на интереси. Действително при буквално тълкуване на чл. 42 ЗНО може да се направи извод, че всяка оценка, извършена от независим оценител, може да бъде оспорена пред Комисията по професионална етика на Камарата на независимите оценител в България на някое от посочените три основания. А трите вещи лица по чл. 72 ТЗ са именно независими оценители със съответната правоспособност. Но подобен извод не отговаря на целта на оспорването на оценка по чл. 42 ЗНО.
5.2. Разпоредбата на чл. 42 ЗНО се отнася до оспорването на оценки, изготвени по възлагане с договор, които представляват заключение за стойност, незадължително за възложителя на оценката. Оспорването на оценка по чл. 42 ЗНО се извършва пред орган на професионална организация на оценителите, създадена със закон. Но ако заключението за стойността на непаричната вноска по чл. 72 ТЗ, както видяхме, не се възлага с договор с оценител, а в охранително производство, то оспорването на оценката би могло да се развива само по правилата на това производство и само пред органа, който го движи. Не е допустимо обаче доказателство, събрано в едно производство да се оспорва пред орган, който не участва в това производство и няма изричното правомощие да осъществява инстанционен контрол върху актовете на органа, пред който производството по събирането на доказателства се е развило. Нещо повече – актовете, с които охранителното производство приключва, могат да се обжалват само ако това е предвидено в закон. Заключението на трите вещи лица по чл. 72 ТЗ обаче не е актът, с който приключва производството по възлагането на оценка. Такъв е актът по приемането на оценката от длъжностното лице по регистрацията и той не подлежи на оспорване пред съда. Заключението на вещите лица пък не може да бъде оспорено от вносителя. Такава възможност законът не предвижда. То може да не бъде прието от длъжностното лице по регистрацията, но това неприемане не е оспорване на определената стойност на обекта на вноската поради несъгласието с нея. Ето защо прилагането на разпоредби на Закона за независимите оценители към оспорването на оценка по чл. 72 ТЗ е недопустимо, а органите на Камарата на независимите оценители в България не разполагат с материалната компетентност да разглеждат оспорвания на оценки по чл. 72 ТЗ. Подобно оспорване е неподведомствено на Камарата на независимите оценители в България.
6. В заключение, оценката на непаричната вноска в капиталово дружество, извършвана съгласно чл. 72 ТЗ, е доказателство за стойност, а не становище за стойност по чл. 6 ЗНО. Оценката на непаричната вноска не може да бъде оспорена и не може да се иска нейната промяна или отмяна, включително по чл. 42 ЗНО. Оценката на непаричната вноска на съдружника или акционера, посочена в дружествения договор или в устава, не може да бъде по-висока от оценката по чл. 72, ал. 2 ТЗ. Нито вносителят, нито капиталовото дружество могат да оспорват оценката по чл. 72, ал. 2 ТЗ. Единствената възможност на вносителя, който не е съгласен с оценката на непаричната вноска в капиталово дружество, е да участва с парична вноска или да откаже участие съгласно чл. 72, ал. 4 ТЗ.
Д-р Георги ХОРОЗОВ, адвокат
_____
[1] Приема се, че договаряне между вносителя и дружеството не се извършва не само относно определяне на стойността на вноската, но и при прехвърляне на обекта на вноската липсва и при учредяване на капиталово дружество с непарична вноска и че вноската е сделка-решение с отложено действие, което настъпва с възникване на юридическото лице (така Решение № 122 от 21.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3484/2014 г., II т. о., ТК ВКС). Това разбиране не може да бъде напълно споделено, тъй като при учредителния апорт въпреки липсата на правен субект, договарянето относно вноската е с дружество в процес на учредяване и прехвърлителното действие с акта на учредяването. Но сделката за извършване на непарична вноска е престационна, извършена по повод учредяване на дружество и макар изявлението да е едностранно, то се нуждае от приемане. Особено ясно това изискване личи при прехвърлянето на права, за които законът изисква особена форма.
[2] В този смисъл т. 7 от мотивите на Тълкувателно постановление № 2/2015 г. на ВКС и ВАС по тълк. д. № 2/2014 г.
[3] Такова изискване е уредено в чл. 122, ал. 2 от Наредба № 1/2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на министъра на правосъдието.
