Какво предвижда Законът за държавния бюджет за 2023 година

Дайджест „Счетоводство, данъци и право“, 2023 г., кн. 8

В „Държавен вестник“, бр. 66 от 01.08.2023 г., е обнародван Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
Както е известно, до приемането на бюджетния закон за 2023 г., действаше т.нар. „удължителен закон“, което даде възможност за финансиране на системите и осъществяване на техните държавни и обществени функции.
Параметрите на Бюджет – 2023 са в рамките на Маастрихтските критерии, с дефицит до 3 на сто от БВП, като допусканията, при които е разработен са да не се увеличават данъците, да не се ограничават социалните плащания и да се осигури предвиденото увеличение на пенсиите през настоящата година.

В коментара ще поставим акцент върху някои основни въпроси, касаещи заложените политики и параметри в основния бюджетен закон за настоящата година.

Кои са основните параметри, залегнали в бюджета за 2023 година?

Основните стойностни параметри в държавния бюджет, одобрени със закона, са както следва:

• Общо приходи, помощи и дарения: 40810,6 млн. лв., в т.ч.

– данъчни приходи: 35559,4 млн. лв.;
– неданъчни приходи: 5250,7 млн. лв.;
– помощи и дарения: 0,5 млн. лв.

• Общо разходи: 22252,3 млн. лв., в т.ч.

– текущи разходи: 18553,3 млн. лв.;
– капиталови разходи: 3 515,6 млн. лв.;
– прираст на държавния резерв: 31,3 млн. лв.;
– предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина: 20,7 млн. лв.;
– резерв за непредвидени и неотложни разходи: 131,4 млн. лв.

• Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето: 22531,9 млн. лв.
• Вноска в общия бюджет на ЕС: 2 042,4 млн. лв.
• Бюджетно салдо: – 6 016,0 млн. лв.

В какво се изразяват целите и приоритетите на данъчната политика до края на 2023 г.?

Данъчната политика отново е насочена към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Запазват се основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. В средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица. Действащото данъчно облекчение за предоставяне на социални разходи в размер до 200 лв. месечно на наетите лица под формата на ваучери за храна също се запазва. Определен е 100% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2023 г.

Какво предвижда осигурителната политика?

Осигурителната политика в Бюджет – 2023 предвижда:
– запазване размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване;
– запазване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица в размер на 3 400 лв.;
– увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 710 лв. на 780 лв., считано от 1 август 2023 г.;
– увеличаване на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии на нивото на минималната работна заплата – 780 лв., като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под определения размер, считано от 1 август 2023 г.;
– запазване размера на задължителната здравноосигурителна вноска – 8 на сто;
– запазване размера на осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд – 4,3 на сто;
– не се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

Кои са ключовите моменти по отношение на политиката по доходите?

Политиката по доходите през 2023 г. отчита увеличението на размера на минималната месечна работна заплата за страната от 01.01.2023 г. от 710 лв. на 780 лв.

Разчетено е увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

Предвидено е също нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната.

Заложено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 г., и увеличение на основните месечни възнаграждения в структурите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието.

Минималният месечен размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по Закона за държавния служител, е 780 лв.

Към какво е насочена пенсионната политика за 2023 г.?

Пенсионната политика за 2023 г. предвижда:
– увеличаване на възрастта за придобиване право на пенсия с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете, както и необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия с по 2 месеца и за двата пола.
– увеличение от 1 юли 2023 г. на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2022 г. с 12 %;
– увеличаване на размера на социалната пенсия за старост, както и на свързаните с нея пенсии и добавки, от 1 юли 2023 г. с предвидените проценти по чл. 100 на КСО;
– запазване на максималния размер на получаваните една или повече пенсии на достигнато през октомври 2022 г. ниво от 3 400 лв.

Какво е заложено по отношение на социалните помощи и обезщетения?

По отношение на социалните помощи и обезщетения, Бюджет – 2023 предвижда:

• запазване на периода на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, като от 1 януари 2023 г. се увеличава размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и обезщетението за отглеждане на дете до осемгодишна възраст от бащата (осиновителя) на 780 лв.;
• запазване на режима на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите три работни дни се изплащат от осигурителя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността се изплащат от ДОО;
• запазване периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност – 18 календарни месеца; при бременност и раждане и при безработица – 24 месеца;
• запазване на размера на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв.;
• запазване на минималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица – 18 лв., както и на максималния дневен размер – 85,71 лв.

Какво предвиждат останалите политики в Бюджет 2023?

Политиката в областта на здравеопазването през 2023 г. е насочена към продължаване на усилията за подобряване на ефективността и удовлетвореността на гражданите от функционирането на сектора. Предвидени са програми и мерки, които подпомагат изпълнението на специфичната препоръка на ЕК към България да подобри ефективността на разходите на системата на здравеопазването, както и достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и чрез преодоляване на недостига на медицински специалисти.

И през 2023 г. продължава финансирането на основни направления, както следва:
– Опазване на здравето на гражданите като състояние на физическо, психическо и социално благополучие;
– Осигуряване на финансова стабилност и обезпеченост на здравната система чрез дългосрочен, устойчив и предвидим механизъм на финансиране, основан на здравни резултати;
– Повишаване качеството и достъпността на здравите услуги с акцент върху превенцията и лечението на социално-значими заболявания;
– Осигуряване на здравна закрила на деца, бременни и лица с физически увреждания и психически разстройства;
– Развитие на капацитета за спешна помощ и реагиране при извънредни ситуации;
– По-добро планиране и мотивиране на работната сила в сектора на здравеопазването;
– Развитие на електронното здравеопазване и дигитализация на здравната система.

Политиката в областта на образованието и науката през 2023 г. цели продължаване реализирането на интегрирани политики с фокус към образование и личностно развитие на децата и учениците, насърчаване на иновациите, квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции, повишаване качеството на висшето образование и развитие на научния потенциал.

Политиката в областта на отбраната е свързана с поддържането на оперативно съвместими модерни въоръжени сили. Ще се провежда активна отбранителна политика на Република България в НАТО, Европейския съюз и други международни и регионални формати и ефективно участие в системата на колективната отбрана на НАТО, Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз (ОПСО на ЕС) и в рамките на други международни и регионални инициативи в подкрепа на мира и стабилността в света.

Политиката в областта на вътрешния ред и сигурността е насочена към противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, защита на границите и контрол на миграционните процеси, пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации и управлението и развитието на системата на МВР.

Политиката в областта на съдебната система цели изграждането на добре функционираща и прозрачна съдебна система, която да гарантира ефективно прилагане на законите, да дава сигурност на гражданите и да защитава спазването на техните права и свободи. Усилията са насочени към постигането на равен достъп до правосъдие и на европейски стандарти в областта на правната помощ и алтернативното решаване на спорове, в условията на пълноправно членство в Европейския съюз.

Приоритет на външната политика е прагматично следване на националния интерес и недопускане на намеса във вътрешните работи на страната ни. Акцентите тук са активната двустранна и многостранна дипломация, публичната дипломация и публичните дейности в подкрепа на целите на външната политика, както и подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница.

Политиката в областта на енергетиката е насочена към устойчиво енергийно развитие на страната, ефективно използване на енергията и енергийните ресурси, задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ и горива, установяване на по-чисто и ефективно производство на енергия чрез рационално използване на конвенционалните и възобновяеми източници на енергия, минимизиране влиянието на производството, преноса и използването на енергия върху околната среда, подобряване управлението на природните ресурси.

Политиката в областта на опазването на околната среда и водите има за цел съхраняването на уникалната българска природа и подобряването на екологичната устойчивост, като се следи за баланса между развитието на бизнеса и опазването на биоразнообразието и ресурсите за постигане на максималните възможни ползи за икономиката и обществото. Акцентът тук е поставен върху цели, които укрепват връзките между ресурсната ефективност, издръжливостта на екосистемите и човешкото благополучие.

Политиката в областта на регионалното развитие е насочена към създаването на условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на регионите, целящо общо икономическо и социално развитие на страната, както и развитие на териториалното сътрудничество. Друга основна цел на тази политика е подобряване качеството на жизнената среда на българските граждани и превръщането на българските региони в привлекателно място за инвестиции и бизнес.

Политиката в областта на културата е свързана с укрепването, популяризирането и развитието на българската идентичност, култура и духовни ценности. Основните приоритети са свързани с опазването на движимото и недвижимото културно наследство, както и със създаването и популяризирането на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование.

Политиките в областта на младежта и спорта са насочени към насърчаване на икономическата активност и развитие на младите хора, развитие на спорта за учащи и спорта в свободното време, развитие и утвърждаване на спорта за високи постижения, както и изграждане, реконструкция и модернизация на спортните обекти и съоръжения и обектите за социален туризъм с цел привеждането им във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти.

Политиката в областта на транспорта и съобщенията цели:
– развитие на базисната транспортна инфраструктура;
– повишаване на качеството на предлаганите транспортни услуги и устойчивото развитие на транспорта;
– намаляване на негативното влияние на различните видове транспорт върху околната среда, както и осигуряване на високо ниво на безопасност и сигурност;
– стимулиране използването на обществените видове транспорт и програми за промяна в разпределението по видове транспорт;
– поддържане и развитие на републиканската пътна инфраструктура в съответствие със съвременните изисквания на автомобилния транспорт;
– установяване на подходящ баланс между интересите на всички участници на пазара както на електронните съобщителни мрежи и услуги, така и на пощенските услуги от една страна и от друга – хармонизация на законодателството в съответствие с европейската регулаторна рамка в областта на съобщенията при отчитане на националните особености, и др.

Ключов приоритет на политиката в областта на електронното управление е въвеждането на електронното управление като основна платформа за модернизация на държавата, фактор и неотменимо условие за успеха на секторните реформи. Политиката включва и електронните удостоверителни услуги, електронната идентификация, мрежовата и информационна сигурност, инфраструктурата за пространствена информация и информацията от обществения сектор в машинно-четим отворен формат.

Политиката в областта на туризма е разработена в подкрепа запазването на икономическата стабилност и създаване на условия за устойчив икономически растеж. Тя е конкретно насочена към формулиране на адекватни дейности по прилагане на държавната политика за развитието на сектор „Туризъм” и включва и обществен контрол върху тяхното изпълнение.

Политиката в областта на селското стопанство е насочена към повишаване на ефективността и конкурентоспособността на земеделското производство, устойчиво използване и управление на природните ресурси, увеличаване на икономическата активност и нарастване на заетостта в селските райони.

Икономическата и финансовата политика са насочени към:

– устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност, което цели повишаване на потенциала за растеж, основаващ се на насърчаване на инвестициите във високотехнологични промишлени производства и интензивни на знание услуги, насърчаване на предприемачеството и повишаването на производителността на труда. Приоритет на икономическата политика е повишаването на привлекателността на България за инвестиции, както и за създаване на предпоставки за развитието на страната като център за интензивни на знание, производства и услуги с висока добавена стойност;

– ефективно външноикономическо сътрудничество, което е решаващо за устойчивото икономическо развитие на страната и подобряване на конкурентоспособността на българските предприятия;

– развитие на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика, с цел повишаване на потенциала за растеж, основаващ се на насърчаване на инвестициите във високотехнологични промишлени производства и интензивни на знание услуги, насърчаване на предприемачеството, иновациите и повишаването на производителността на труда;

– повишаване на процентната обезпеченост на номенклатурите и нормативите за тях, водени на отчет като държавни резерви и военновременни запаси с оглед – постигане на оптимална обезпеченост и осигуряване на адекватна реакция на правителството в случай на необходимост;

– устойчиви и прозрачни публични финанси, което е тясно свързано с провеждането на политика на гарантиране на фискална стабилност, постепенна фискална консолидация, съобразена както с икономическия цикъл, така и с възможностите на бюджета предвид наличните рискове и предизвикателства и необходимостта от предприемане на мерки за тяхното овладяване;

– ефективно събиране на всички държавни приходи, което цели постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството;

– управление на държавния дълг, насочено към осигуряване на необходимите ресурси за рефинансиране на дълга в обръщение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв.

Има ли промяна относно задълженията към доставчици и ангажиментите за разходи на разпоредителите с бюджет?

И тази година, със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. са утвърдени допустимите максимални размери на задълженията към доставчици към 31 декември 2023 г. на бюджетните организации. В обхвата на тези задължения се включват всички задължения към доставчици, които подлежат на плащане и отчитане по съответните бюджети на бюджетните организации, с изключение на задълженията по финансов лизинг, търговски лизинг и други форми на дълг, за доставки на активи, отчетени като бюджетни разходи. Сумите за съответните бюджетни организации могат да бъдат увеличени с акт на Министерския съвет, като общият размер на увеличенията не може да надвишава 20 на сто от определената със закона сума за съответната бюджетна организация.

Утвърдени са също максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през годината, както и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през годината от съответните разпоредители с бюджет.

Трябва ли бюджетите да се публикуват на интернет-страниците на бюджетните организации?

Всички бюджетни организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет, са задължени да публикуват на интернет страниците си утвърдените им бюджети, както и програмните формати на бюджетите си при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. Това следва да бъде изпълнено в 10-дневен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. в „Държавен вестник“.

Първостепенните разпоредители с бюджет са отговорни и контролират процеса по публикуване от второстепенните им разпоредители с бюджет на информация или на документи на интернет страницата им, когато това е предвидено в ЗДБРБ за 2023 г. или в Закона за публичните финанси.

Как се определят разходите за представителни цели?

Разходите за представителни цели се определят по досегашния ред, а именно: на държавните органи, министерствата, ведомствата и на държавните висши училища и колежи от съответния министър, ръководител или от колективния орган на управление, на областните администрации – от министър-председателя или от главния секретар на Министерския съвет в случай на упълномощаване, а на общините – от съответния общински съвет, при спазване на съответните ограничения.

Остава в сила ограничението за размера на средствата за представителни цели за кметовете на общините и за общинските съвети, като в ЗДБРБ за 2023 г. е регламентирано, че размерът на средствата за представителни разходи за кметовете в общините не може да бъде по-голям от 3 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“, а за общинските съвети този размер не може да бъде по-голям от 1,5 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“. Досега процентните ограничения бяха съответно 2 на сто и 1 на сто.

Как се разходват средствата за персонал?

Разходите за персонал, утвърдени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., се извършват до определения размер с изключение на делегираните бюджети.

Икономията на разходите за персонал може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи. При необходимост първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет извършват съответните вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите си и уведомяват министъра на финансите.

При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала вследствие на преминаване на функции и персонал към друга бюджетна организация, икономиите от разходите за персонал може да се използват за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати съобразно оценката на изпълнението.

Разпоредбите не се прилагат по отношение на увеличение на разходите за персонал за сметка на:
– получени средства от помощи и дарения;
– вътрешно преструктуриране на разходите за социално-битово и културно обслужване на персонала и за допълнителни плащания по чл. 71, ал. 3, чл. 75 и 76 от Закона за дипломатическата служба с характер на плащания за персонала и свързаните с тях осигурителни вноски и данъци;
– получени трансфери от други бюджети, които не са част от държавния бюджет;
– получени трансфери от бюджети по държавния бюджет в годишен размер на увеличението до 2 млн. лв.;
– средства по програми за развитие на предучилищното и училищното образование и по национални програми за развитие на държавните висши училища;
– разходи за изпълнение на Националния план за действие по заетостта и за възнаграждения на приемните семейства по Закона за закрила на детето;
– проекти, финансирани със средства, инструменти и механизми от Европейския съюз;
– вътрешно преструктуриране на разходите за случаите, когато разпоредителите с бюджет изпълняват международни договори и програми през текущата година, в т.ч. по официална помощ за развитие и хуманитарна помощ;
– разходи от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 5.1 от ЗДБРБ за 2023 г. при участие в спасителни и/или неотложни аварийно-възстановителни дейности.

Остава ли разпоредбата за бюджетните организации за случаите, в които могат да не заплащат наеми?

Както досега, така и през 2023 г. в случаите, когато бюджетните организации са настанени в сгради – собственост на държавата или на общините, те няма да заплащат наеми.

Предвидено ли е одобряване на допълнителни разходи за дейности, свързани с войната в Украйна?

В Закона за бюджета за 2023 г. са предвидени възможности Министерският съвет да одо­брява допълнителни разходи/трансфери и/или увеличение на определени показатели за бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за сметка на икономии на разходи и/или трансфери по бюджетите на други пър­востепенни разпоредители с бюджет по дър­жавния бюджет за финансиране на дейности по оказване на незабавна хуманитарна помощ на живеещите в Украйна български граждани и българи с украинско гражданство, вклю­чително при необходимост от евакуация, за предоставяне на хуманитарна помощ за Украйна, както и за извършване на разходи за справяне с последствията от военните действия срещу Украйна.

В Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. са заложени и редица други разпоредби, отнасящи се до съответни първостепенни разпоредители с бюджет, държавни и общински предприятия и еднолични търговски дружества с държавно и общинско участие.

Във всички случаи, обаче, първостепенните разпоредители с бюджет следва да упражняват контрол върху процесите по планиране, съставяне, изпълнение и отчитане на бюджетите на разпоредителите с бюджет от по-ниска степен при спазване на определените в Закона за публичните финанси принципи за всеобхватност, отчетност и отговорност, адекватност, икономичност, ефикасност, ефективност, прозрачност, устойчивост и законосъобразност.

Веселка ДОНКОВА, финансов експерт