Относно ползването, прекъсването и отлагането на платения годишен отпуск през 2016 г.

Консултация

С настъпването на лятото навлизаме в сезона на отпуските, а с тях за голяма част от работниците и служителите и работодателите, възникват различни правни въпроси относно законовите размери на платения годишен отпуск, начина на ползването му, възможностите за отлагане и т.н. Целта на настоящата статия е да даде отговори на тези въпроси, като предостави ясна информация за основните нормативни правила, които уреждат платените годишни отпуски.

Видове платен годишен отпуск и минмалните му размери

Платеният годишен отпуск може да бъде разделен на три вида – основен, удължен и допълнителен.

Съгласно чл. 155 от Кодекса на труда (КТ) всеки работник или служител има право на основен платен годишен отпуск в размер от минимум 20 работни дни. При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. Достатъчно е тези първоначални 8 месеца трудов стаж да бъдат веднъж натрупани, без значение по колко трудови правоотношения ще стане това или при колко различни работодатели, за да може лицето да ползва отпуска по реда, предвиден за това.
Някои категории работници и служители, поради и в зависимост от особения характер на работата, която извършват, имат право на удължен платен годишен отпуск, в който са включени двадесетте дни основен платен отпуск. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет – в чл. 24-31 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).

Така, съгласно разпоредбите на НРВПО, директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, помощник-директорите със задължителна норма за преподавателска работа в училищата и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, учителите, учителите-методици, възпитателите, педагогическите съветници, ръководителите на филиали в междуучилищни центрове за трудово политехническо обучение, логопедите, психолозите, корепетиторите, хореографите, ръководителите на учебно-изчислителни кабинети, рехабилитаторите на слуха и говора имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни. Същият брой дни удължен платен отпуск се полага и на професорите, доцентите, главните асистенти, асистентите, старши преподавателите и преподавателите във висшите училища.

Право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни имат преподавателите в детските музикални и балетни школи, признати за учебни заведения, директорите, заместник-директорите и учителите в социалните учебно-професионални центрове, възпитателите, педагозите и специалните педагози в домовете за деца с физически увреждания и с умствена изостаналост, в домовете за деца, лишени от родителска грижа, в домовете за медико-социални грижи за деца, в детските ясли, в дневните центрове за деца с увреждания, в дневните центрове за деца с увреждания – седмична грижа, в центровете за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, в центровете за настаняване от семеен тип, в центровете за обществена подкрепа, в центровете за работа с деца на улицата, в кризисните центрове, в приютите за безнадзорни деца, в преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца, както и в другите места за предоставяне на социални услуги за деца.

Директорите, заместник-директорите (завеждащите учебната работа) и преподавателите в постоянно действащите школи, които не са признати за учебни заведения, директорите (управителите) на домовете за деца с физически увреждания и с умствена изостаналост, на домовете за деца, лишени от родителска грижа, на домовете за медико-социални грижи за деца, на детските ясли, на дневните центрове за деца с увреждания, на дневните центрове за деца с увреждания – седмична грижа, на центровете за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, на центровете за настаняване от семеен тип, на центровете за обществена подкрепа, на центровете за работа с деца на улицата, на кризисните центрове, на приютите за безнадзорни деца и на преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца, както и на другите места за предоставяне на социални услуги за деца имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни. Същият размер важи и за ръководните служители по трудово правоотношение в централните и териториалните органи на изпълнителната власт, заемащи някоя от длъжностите по чл. 19, ал. 2, 3 и 4 от Закона за администрацията, и техните заместници, както и заемащите длъжности по трудово правоотношение въз основа на избор от Народното събрание или като определени или назначени от Министерския съвет или от президента на Република България, ръководните служители, секретарите и заемащите други експертни длъжности в Администрацията на президента на Република България, главните редактори, редакторите, репортерите и членовете на редколегиите на всекидневния печат, както и директорите и главните редактори на Българската телеграфна агенция.

Научните работници в научноизследователските, научно-музейните, научно-художествените и научно-библиотечните учреждения имат право на удължен платен годишен отпуск в размери, както следва:

асистент и главен асистент – 35 работни дни;
доцент и професор, ръководител (директор, председател) на научна организация (институт) – 40 работни дни;
член-кореспондент, академик – 45 работни дни.

Работниците и служителите от летателния състав на гражданското въздухоплаване имат право на удължен платен годишен отпуск съобразно пролетените часове, както следва:

до 400 пролетени часа – 36 работни дни;
от 401 до 600 пролетени часа – 40 работни дни;
от 601 до 700 пролетени часа – 45 работни дни;
над 700 пролетени часа – 48 работни дни.

Артистичният и художествено-техническият персонал в театрите, цирковете, музикалните институти, кинематографията и радиостанциите, както и художествено-техническият персонал в телевизиите имат право на удължен платен годишен отпуск в размери съгласно Приложение № 1 към НРВПО.

Съгласно чл. 156 КТ работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск в два случая:
за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от 5 работни дни;
за работа при ненормиран работен ден – не по-малко от
5 работни дни. При работа на ненормиран работен ден работниците и служителите са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя.

Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, са определени от Министерския съвет в Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск.

Важно е да се отбележи, че посочените по-горе размери за всички видове платен годишен отпуск са минималните, които законът определя, и че страните по трудовото правоотношение са свободни да уговарят по-големи.

Ползване на платения годишен отпуск

Съгласно чл. 172 КТ платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. А според чл. 173, ал. 1 КТ платеният отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Законът не предвижда процедура, форма и образци за осъществяване на ползването на платения отпуск. В практиката се прилага връчване на писмен документ в свободен текст – заявление/молба за ползване на отпуск – на работодателя. Въз основа на този документ работодателят издава и връчва на работника или служителя заповед за разрешаване на отпуска. В много предприятия прекият ръководител на съответното звено (цех, отдел или дирекция) парафира (подписва) разрешителната заповед преди ръководителя на цялото предприятие. Тази практика е удачна с оглед на това, че прекият ръководител е най-добре запознат с натовареността на звеното и състоянието на работната сила във всеки момент.

Според чл. 173, ал. 5 КТ работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши ползването на платения годишен отпуск до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 КТ (за отлагане ползването на платения отпуск вж. по-долу).

Поначало работникът или служителят не може да бъде принуден от работодателя против волята си да използва своя платен годишен отпуск. Разпоредбата на чл. 173, ал. 4 КТ предвижда три изчерпателно изброени изключения от това принципно положение, като дава право на работодателя да предостави платен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие:

по време на престой повече от 5 работни дни (престоят следва да бъде обявен от работодателя – чл. 37б, ал. 1 НРВПО);
при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители (но едновременното ползване на отпуска от всички работници и служители следва да е предвидено в нормативен акт или в правилника за вътрешния трудов ред – чл. 37б, ал. 1 НРВПО);
когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Поканата трябва да бъде в писмен вид.

Съгласно разпоредба на чл. 37а НРВПО (в сила от 18.08.2015 г.), в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години.

Прекъсване и отлагане на ползването на платения годишен отпуск

Законът предвижда две възможности за прекъсване ползването на платения годишен отпуск.

На първо място – съгласно чл. 175, ал. 1 КТ, това става когато през време на ползването на този отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск. Прекъсването се извършва по искане на работника или служителя и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя. Не е предвидена специална законова форма за това искане и в практиката обикновено се прави устно волеизявление за прекъсване ползването на платения отпуск при представянето на болничен лист или друг документ, от който е видно, че е разрешен вид отпуск, различен от платения. Препоръчително е обаче и в този случай процедурата да се извърши формално, чрез свободно подготвено от работника (служителя) писмено изявление, което да служи като доказателство.

На второ място – извън случаите по чл. 175, ал. 1 КТ, платеният отпуск на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено – чл. 175, ал. 2 КТ. Това означава, че работодателят няма право да прекъсва едностранно (например със заповед) ползването на платения годишен отпуск, при положение че вече го е разрешил за определения период от време, освен ако работникът или служителят не даде изричното си писмено съгласие за това. Както и обратното – без писменото съгласие на работодателя, работникът не може едностранно да прекрати ползването на годишната си почивка, освен в случаите по чл. 175, ал. 1 КТ.

Разпоредбите на чл. 176 КТ уреждат случаите, в които ползването на платения годишен отпуск може да се отлага за следващата календарна година по искане на всяка от страните. Това става при следните условия:

от работодателя – когато важни производствени причини налагат това. Преценката за наличието на такива причини е на работодателя и тя не може да се оспорва. Работникът или служителят е длъжен да се съобрази с нея и да й се подчини, но законът му осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. В тези случаи работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено – чл. 37г, ал. 1 НРВПО;
от работника или служителя:
когато ползва друг вид отпуск (например: отпуск за временна неработоспособност (поради болест), за бременност, раждане, осиновяване и отглеждане на малко дете (чл.163 и 164 КТ), учебните отпуски по чл. 168-171а КТ, служебни и творчески платени и неплатени отпуски по чл. 161 КТ и др.). Писмено искане в този случай не е необходимо – чл. 38 НРВПО;
по писмено искане на работника или служителя, но със съгласието на работодателя.

В случаите по чл. 173, ал. 4 КТ (предоставяне ползването на отпуска без съгласието на работника или служителя), чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ (отлагане ползването на отпуска от работодателя) и чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ (когато по искане на работника или служителя ползването на платения годишен отпуск е отложено със съгласието на работодателя), работодателят предоставя или отлага ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя (чл. 37г, ал. 2 НРВПО).

Съгласно чл. 176, ал. 2 КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. А когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по предходното изречение, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.

Погасяване правото на ползване на платения годишен отпуск

Законодателят е уредил в чл. 176а КТ правилото, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. А когато платеният отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

Неизползваният от работника или служителя платен годишен отпуск в рамките на 2-годишния давностен срок на общо основание подлежи на парично обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение съгласно реда, предвиден в чл. 224 КТ.

Важно е да се знае, че натрупаният неизползван платен годишен отпуск до 31.12.2009 г. се запазва по силата на Решение № 12 от 11.11.2010 г. на Конституционния съд (обн. ДВ, бр. 91 от 19.11.2010 г.). Този отпуск може реално да се ползва от работника или служителя през времетраенето на трудовото правоотношение, а при неговото прекратяване също подлежи на обезщетяване по чл. 224 КТ.

Атанас ЙОРДАНОВ, юрист