Коментар
Поредното изменение в Кодекса на труда е обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 8 от 2016 г. и е свързано с критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите. То влиза в сила от деня на обнародването, т.е. от 29.01.2016 г.
Какво се променя?
І. В чл. 34 КТ – „Представителни организации на работниците и служителите“ се променя основното изискване за обща численост на членовете на професионална организация на работниците и служителите, която претендира да бъде призната за представителна на национално равнище. Съществувалата до момента обща численост за организация от 75 хиляди членове се променя, като изискването за обща численост (което вече е в сила) е за минимум 50 хиляди членове.
В мотивите към законопроекта, внесен от група народни представители от всички политически сили, са посочени няколко причини, които едва ли представляват интерес за читателите, при положение че промяната вече е факт. Следва обаче да изясним, че:
- числото 75 хиляди членове беше въведено със също една такава внезапна промяна в КТ преди 5 години от първото правителство на ГЕРБ, респективно от Министерския съвет и тогавашния председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) и министър на финансите Симеон Дянков;
- от момента на създаването на НСТС и приемането на норми за представителност на организациите на работниците и служителите, числото 50 хиляди е основен критерий за членски състав до 2012 г., когато също поради незнайни причини бе решено да се увеличи на 75 хиляди.
Пет години по-късно отново се връщаме към обща численост от 50 хиляди члена.
ІІ. В чл. 35 КТ – „Представителни организации на работодателите“ също са направени изменения. Според тях за представителна организация на работодателите на национално равнище се признава организация, която отговаря на няколко изисквания, като водещото е броят на членовете – работодатели и обхванатите от тях, т.е. наетите от тях работници и служители. Те се свеждат до следното:
„1. има най-малко:
а) 1500 членове и общо не по-малко от 50 000 работници и служители във всички членове на работодателската организация; или
б) 100 000 работници и служители, наети по трудов договор, във всички членове на работодателската организация.
В сравнение с отменените изисквания1, тук „скокът нагоре“ в изискванията е съществен.
Двойно е увеличено изискването за брой на обхванатите членове – от 750 на 1500 членове. Към това изискване следва да добавим и увеличеното изискване за наети от тях работници – от 15 000 на 50 000 работници/служители, тъй като то е кумулативно изискване.
Остава в сила и алтернативното изискване, т.е. ако не е налице първото, т.е. ако нямат 1500 члена, е достатъчно да има 100 000 наети работници/служители, без значение колко са работодателите, които членуват в съответната организация. И тук „скокът“ е впечатляващ от 30 000 на 100 000.
Трудно обяснимо е това завишение в числата, но два пъти по-трудно е да обясним защо една работодателска организация се легитимира, като национално представителна с броя на наетите работници и служители, от нейните членове – работодатели.
В крайна сметка можем да направим заключението, че работниците и служителите са основната величина, от която зависи представителността както на организациите на работниците и служителите, така и на работодателите.
Всички останали критерии за представителност на национално равнище, както за едните, така и за другите организации, остават в сила и предстои да се проведе близо 6-месечна процедура, чрез която кандидатите ще докажат наличието на изискуемите от закона критерии и ще бъдат обявени с решение на МС за представителни за следващите четири години.2
III. Съществено е да добавим, че с наредба, издадена от Министерския съвет, се определя редът за установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35 КТ. Това е Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, която съществува от 2003 г. (обн. ДВ, бр. 64 от 18.07.2003 г.) и паралелно с измененията в КТ, допълнения и изменения бяха направени и в нея, с Постановление № 15 на Министерския съвет от 27.01.2016 г. (ДВ, бр. 8 от 29.01.2016 г.).
Кодексът на труда определя основните принципи, въз основа на които протича установяването на критериите за представителност на кандидатствалата за това организация (работодателска или работническа):
- равнопоставеност при преценка на критериите за представителност и на наличието на социален мандат;
2. прозрачност на процедурата по установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35 от Кодекса на труда;
3. гарантиране истинността на първичната информация;
4. взаимен контрол при установяване наличието на критериите за представителност.
Четирите принципа са в основата на уредените в наредбата правила, през които минава процедурата за установяване на критериите от чл. 34 и 35 КТ.
Считаме, че измененията в наредбата ще ангажират вниманието на редица длъжностни лица от предприятия – работодатели, които ще участвуват в процедурите за установяване на представителност, както на едните, така и на другите организации (работодателски или работнически). И това ще се случи в близките 4-5 месеца, тъй като преброяването ще стартира вероятно от средата на февруари, към който момент в „Държавен вестник” ще бъде обявено началото на процедурата за признаване на представителност от председателя на Националния съвет за тристранно сътрудничество3.
Наредбата ще ангажира още и синдикален актив на синдикалните организации в различни територии и сектори от националния класификатор, както и работодатели и експерти от съответните работодателски и профсъюзни организации.
В настоящия коментар ще отбележим няколко съществени въпроса, които наредбата урежда.
Първият от тях е свързан със строго формалния характер на процедурата по установяване на критериите. Всички данни, които са от значение за установяване на критериите, се записват в определени в наредбата документи, които са основен носител на информацията, и които в края на процедурата са източник за обобщения и извеждане на съответните изводи за числен състав, териториална представителност и секторна представителност. Това обстоятелство налага да има прецизност и да се държи сметка за това, че за неверни данни се носи и съответната наказателна отговорност.
Второ. Всяка процедура и изготвяне на документ са свързани с определени крайни срокове. Тоест, документите трябва да бъдат подготвени и представени за обобщение навреме, за да породят целеният с тяхното съставяне ефект. Организацията – кандидат трябва да събере и представи в Министерския съвет документите в 4-месечен срок от датата на обявяването в „Държавен вестник” на старта на процедурата за установяване на критериите за представителност.
Трето. Документите се представят в Министерския съвет от съответната организация – кандидат. Оттам те се предоставят на министъра на труда и социалната политика, който следва да извърши анализ и оценка на съдържащите се в документите данни.
За целта той назначава комисия за установяване на наличието на критериите за представителност, в работата на която имат право да вземат участие като наблюдатели представители на организациите, които участват в процедурата по установяване на критериите за представителност.
Комисията обобщава и анализира данните и дава заключение, така че Министерският съвет да може да се произнесе с решение в двумесечен срок от постъпването на редовно направено искане от заинтересована организация (чл. 36, ал. 6 КТ).
Чавдар ХРИСТОВ, юрист
_________
1 За представителна организация на работодателите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания:
1. има най-малко:
а) 750 членове, всеки от които има не по-малко от 10 души работници и служители, наети по трудов договор, и общо не по-малко от 15 000 работници и служители във всички членове на работодателската организация; или
б) 30 000 работници и служители, наети по трудов договор, във всички членове на работодателската организация.
2 Вж. чл. 36 и 36а КТ.
3Чл. 36, ал. 3 КТ: Председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество обявява в „Държавен вестник” начало на процедура за признаване на представителност 6 месеца преди изтичането на срока по ал. 1.
