1. Постановка на проблема
Въпросът за защитата срещу вписването в търговския регистър се поражда като последица от два фактора.
На първо място, това е естеството на регистърната процедура и начинът, по който е организирано воденето и съхраняването на информацията относно търговците. Производството по вписване на търговци и обстоятелства относно тях е едностранно, безспорно производство, при което длъжностното лице по регистрацията преценява дали представените пред него документи са редовни от външна страна и дали включват минимално изискуемото се съдържание. Когато приеме, че са изпълнени изискванията на закона, длъжностното лице по регистрацията въвежда данните относно заявеното за вписване обстоятелство по партидата на търговеца, открита в информационната система на търговския регистър – чл. 22, ал. 2 от Закона за търговския регистър (ЗТР). С това информацията относно вписаното обстоятелство става публично достъпна. Ефектът на вписването настъпва едновременно с извършване на регистърното действие, който момент при електронния търговски регистър е и моментът на оповестяване на вписаните обстоятелства. Тъй като удовлетворява искането, депозирано пред компетентния орган, вписването в търговския регистър не подлежи на обжалване. Липсва и правен интерес от обжалването по отношение на участника в регистърното производство (заявителя по чл. 15 ЗТР), защото искането му е удовлетворено. На практика вписването в търговския регистър поражда незабавно своето действие. Или казано по друг начин – вписването и обявяването на обстоятелствата в търговския регистър подлежат на незабавно изпълнение.
На второ място, необходимостта от средство за оспорване на вписването в регистъра произтича от ефекта на регистрацията по отношение на лицата. Вписването дава гласност на определени обстоятелства относно търговците и в това се изразява оповестителното му действие. Вписаните обстоятелства се считат известни на третите добросъвестни лица от момента на въвеждането в регистъра, като само в първите 15 дни от вписването законът дава възможност предположението да бъде оборено, ако заинтересованият докаже, че му е било невъзможно да узнае за това вписване (чл. 7, ал. 1 ЗТР). Вписаните обстоятелства могат да се противопоставят на третите лица и обратно, по правилото за т.нар. „негативна публичност“ – невписаните обстоятелства се считат несъществуващи за третите лица. В определени от закона случаи вписването в търговския регистър има и конститутивен ефект. В тези случаи вписването става елемент от правопораждащия фактически състав и е условие за настъпване на желаните правни последици1. Следователно – вписването е в интерес на лицата, които са задължени и заинтересувани да го поискат от търговския регистър, защото могат след това да противопоставят вписваните обстоятелства на всяко трето лице. Но също така вписването е в интерес и на третите за търговеца лица, защото им дава възможност да се позовават на обстоятелствата, които са отразени в регистъра2. Действието на вписването по отношение на търговеца и на третите лица продължава до неговото заличаване. Ако е допуснат съществен порок в регистърната процедура, или е вписано несъществуващо обстоятелство, вписването няма да заздрави недостатъка. Но до заличаването на вписването се създава привидност, че обстоятелството е валидно възникнало и редовно вписано. Законът не допуска заличаване на отразено в търговския регистър обстоятелство по инициатива на регистърния орган, освен ако се касае за отстраняване на грешки или непълноти при пренасянето на информацията от заявлението или акта на съда в търговския регистър (чл. 28 ЗТР). За да бъде защитен публично-правният интерес от стабилност и доверие в търговския регистър, е необходимо средство за привеждане на информацията, съдържаща се в регистъра, в съответствие с действителното правно положение. Това средство е искът по чл. 29 ЗТР, във връзка с чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК и във връзка с чл. 365, т. 3 ГПК.
2. Разграничение на хипотезите по чл. 29 ЗТР
Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗТР всяко заинтересовано лице, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписаното обстоятелство. Текстът възпроизвежда уредбата на исковата защита, действала и при воденето на търговския регистър от съда, при условията на чл. 498 ГПК (отм.). В тази връзка за тълкуването на разпоредбата относно естеството на пороците при вписването в търговския регистър могат да бъдат ползвани както правната доктрина и по-старата съдебна практика, така и разрешенията, възприети в Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., съответно приспособени към новия режим на търговската регистрация, новия регистриращ орган и новия механизъм на вписването.
От текста на чл. 29 ЗТР могат да бъдат извлечени трите групи пороци на вписването, срещу които законът предоставя искова защита – нищожно вписване, недопустимо вписване и вписване на несъществуващо обстоятелство.
Вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство е във всички случаи нищожно вписване3. Съгласно чл. 4 ЗТР в търговския регистър се вписват търговците, клоновете на чуждестранни търговци и тези обстоятелствата относно тях, за които е предвидено в закон, че подлежат на вписване. Вписването на допълнителни данни, като например – разпределението на дяловете между съдружниците в ООД, целта, с която се учредява дружеството, семейното положение на едноличния търговец и т.н., съставлява вписване на неподлежащо на вписване обстоятелство и това влече нищожност на съответното регистърно действие.
В групата на нищожните вписвания в търговския регистър попада и вписването, което не отговаря на изискванията за валидност, които най-общо казано са свързани с компетентността на регистърния орган – дали е овластено лице и дали действа в пределите на правомощията си. Невалидно би било вписване, което е извършено от ненадлежен орган по водене на търговския регистър. Такива биха били случаите, при които регистрацията е извършена не от длъжностно лице по регистрацията, назначено по реда, предвиден в ЗТР, а от друг служител с юридическо образование в Агенцията по вписванията, или от длъжностното лице-регистратор, което приема и сканира документите, подавани от заявителите в регистъра. Не отговаря на изискванията за валидност и вписване, което е постановено извън пределите на компетентност на длъжностното лице по регистрацията. Например – вписване на юридическо лице с нестопанска цел, за което компетентен е съдът, или вписване на търговско дружество със седалище в друга държава членка на ЕС, което съответно попада под юрисдикцията на регистърния орган в тази държава.
При недопустимото вписване е налице порок на сезирането. Недопустимо е вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице или вписване, което длъжностното лице по регистрацията е извършило, без да е сезирано. При първата хипотеза заявлението за вписване на обстоятелството е подадено от лице, което не е от категорията на лицата, посочени в чл. 15, ал. 1 ЗТР – търговеца, прокуриста, друго лице в предвидените от закон случаи, адвокат с изрично пълномощно за представителство пред АВп, или пък искането за вписване не е направено от съд или орган, разполагащ с правомощията по смисъла на чл. 14 ЗТР. Във втората хипотеза длъжностното лице по регистрацията се е произнесло, без да е постъпило заявление за вписване, заличаване или обявяване на акт или се е произнесло по постъпило заявление, но оттеглено от заявителя преди да бъде разгледано и уважено.
В третата самостоятелна хипотеза на иска по чл. 29 ЗТР заявеното обстоятелство по принцип подлежи на вписване в търговския регистър, вписването е постановено от компетентния орган, по редовно от външна страна заявление, но е налице порок, засягащ съществуването на вписаното обстоятелство. Възможно е обстоятелството въобще да не е възникнало валидно. Такова е например липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството. Следва да се направи разграничение между способите за защита при липсващо (невзето) решение, в зависимост от това дали решението подлежи на вписване в търговския регистър или подлежи само на отразяване в протокол от проведеното общо събрание. В първия случай защитата е с иска по чл. 29 ЗТР, а във втория случай – с установителния иск по чл. 124, ал. 4 ГПК (чл. 97, ал. 3 ГПК стар). Когато в търговския регистър е вписано обстоятелство, произтичащо от невзето решение на орган на дружество, е налице вписване на несъществуващо обстоятелство4. Правният интерес за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство се определя от последиците на съдебното решение, предвидени в чл. 30 ЗТР. Успешно проведеният иск води не до отмяна на съответното решение, а до неговото заличаване от търговския регистър, което има действие занапред. Защита на това основание може да бъде получена, например, при представени в регистъра документи с невярно съдържание относно провеждането на общото събрание на съдружниците или акционерите5, относно взетите от общото събрание решения за освобождаване на съдружник, относно прехвърлянето на дружествени дялове и т.н. В хипотезата вписване на несъществуващо обстоятелство попада и вписването на увеличение на капитала на дружество с ограничена отговорност чрез апортна вноска, без апортът да бъде описан в дружествения договор. В този случай обстоятелството няма да е възникнало валидно, защото не е била спазена специалната форма по чл. 73, ал. 1 ТЗ – писмена форма, включваща описание на апорта в дружествения договор6.
Възможно е обстоятелството да е съществувало към момента на вписването в търговския регистър, но по-късно по исков ред да е прогласена недействителността му. Такива обстоятелства относно решения на органи на търговски дружества са например нищожността по чл. 75, ал. 2 ТЗ на повторно взетото решение на общо събрание на търговско дружество в противоречие със задължителните указания на съда, съдържащи се в отменителното решението на съда по чл. 74 ТЗ; недействителното решение по чл. 197, ал. 3 ТЗ, с което се нарушават правата на акционерите за участие в новата емисия акции и др. Освен произтичащи от решения на общи събрания на търговски дружества, налице са и други обстоятелства, които подлежат на вписване в търговския регистър и по отношение на които е налице потенциална възможност да се окажат недействителни. Например – вписването на прехвърляне на дружествен дял по чл. 129 ТЗ, което се осъществява чрез сделка, уредена по съдържание и форма в ТЗ, вписването на апортна вноска, извършването на която е сложен фактически състав и т.н. Недействителността на сделките и разпоредителните действия може да бъде предявена самостоятелно по исков път, но няма пречка да бъде релевирана инцидентно, като преюдициален въпрос в производството по чл. 29 ЗТР. Подобно разбиране, освен от естеството на иска, е подкрепено и от съображения за процесуална икономия. Предвид действието на вписването в търговския регистър, не е логично да се изисква най-напред провеждане на иска за недействителност на сделките, като условие за допустимост и основателност на иска за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство, тъй като с това се удължава времето, в което ще бъде създавана за третите лица привидност, че вписаното обстоятелство в действителност съществува.
Мотивите на едно интересно определение на ВКС дават аргументи да бъде включена към тази група искове и защитата срещу постановено заличаване на търговско дружество, като резултат от съдебен акт по чл. 632, ал. 4 ТЗ. Според решаващия състав при търсене на варианти за защита срещу вписване, свързано с процедура по несъстоятелност на търговеца, може да се обсъжда възможността за предявяване на иск за установяване на несъществуващо обстоятелство, нищожно или недопустимо вписване7.
Основанията за оспорване на вписването в търговския регистър са изчерпателно изброени в ТЗ и разширителното им тълкуване е неприложимо. По исков ред може да се установява недопустимост или нищожност на вписване, или вписване на несъществуващо обстоятелство, но не би могло, например, да се търси със същото процесуално средство заместване (възстановяване) на липсващо вписване в търговския регистър, т.е. – вписване на обстоятелство, за което се твърди че е съществуващо, но незаконосъобразно не е отразено в регистъра8.
Твърденията за недопустимо или нищожно вписване, или за вписване на несъществуващо обстоятелство могат да бъдат релевирани само по специалния исков ред на чл. 29 ЗТР. Не е допустимо навеждането им инцидентно, чрез възражение. Например – в производството по облигационен спор, ответникът не би могъл да оспорва иска, позовавайки се липса на правосубектност на ищеца, поради пороци на вписването в търговския регистър. Не е допустима и служебната констатация в този смисъл от съда, пред който е предявен другият иск. Ако е констатирано служебно в хода на производство по друг спор, че вписването в търговския регистър е вписване на несъществуващо обстоятелство, то констатацията на съда не ангажира регистърния орган със задължението служебно да заличи вписаното обстоятелство9.
3. Характеристика на иска по чл. 29 ЗТР
Искът с правно основание чл. 29 ЗТР е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство. Предвидените три самостоятелни иска по чл. 29 ЗТР са допустими тогава, когато съставляват единствен способ за правна защита срещу допуснато от регистриращия орган вписване по партида на търговец. Например – порокът в учредяването на дружество, който води до недействителността му, може да бъде предявен само с иска по чл. 70 ТЗ и в краткия преклузивен срок по този текст, но не и безсрочно с твърдения за вписване на несъществуващо обстоятелство по чл. 29 ЗТР.
Исковете по чл. 29 ЗТР са установителни по характера си. Законодателят не е предвидил изрично възможността за съединяване за общо разглеждане с другите видове искове от материята на дружественото право, но това следва закономерно от естеството им. Допустимо е обективно съединяване на иск по чл. 29 ЗТР както с иск за отмяна на решение на общо събрание на съдружниците или за защита на членствени права, така и с иск за установяване на нищожност на решението на общото събрание на търговско дружество10. При съединяването на иска по чл. 29 ЗТР с исковете по чл. 74 или 71 ТЗ, съотношението им е при условията на евентуалност на исковете по ТЗ11.
Ищец по исковете може да бъде всяко заинтересувано лице и прокурорът. В кръга на заинтересуваните лица могат да бъдат включени както съдружници и акционери, членове на органи за управление и контрол на дружеството, така и всяко трето лице, което има правен интерес. Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка, а с оглед на вида на търсената защита, няма да е налице такъв за лицето, което е имало качеството на страна в охранителното производство, по повод на което е извършено оспорваното вписване в търговския регистър. Отделно – предявеният иск следва да бъде единственият способ за защита на страната срещу допуснатото вписване. Във връзка с определянето на лицата, които са активно легитимирани да предявят иска по чл. 29 ЗТР, следва да бъде отбелязана точка 4 от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗТР, според която заинтересовано лице е съдружник, акционер, член-кооператор, член на управителен съвет на търговеца с прекратена дейност, страната по заварените съдебни и изпълнителни дела, кредиторите на търговеца, кредиторите на съдружниците или на член-кооператорите, държавните органи, органите на местно самоуправление и ведомствата. Текстът е въведен със ЗИД ЗТР, публикуван в ДВ, бр. 34 от 2011 г. Тъй като целта на изменителния закон е била да уреди правните последици от пропускането на срока за пререгистрация и в тази връзка пререгистрацията по искане на заинтересовано лице, то очевидно е, че изброяването на заинтересованите лица е било подчинено на тази цел. Проблемът възниква от факта, че посоченото изброяване е оформено като текст в Допълнителните разпоредби на ЗТР и това, по аргумент от чл. 32, ал. 2, т. 3 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, го превръща в дефиниция на понятието „заинтересовани лица“. Така дефиницията става относима за всички случаи, в които това понятие е използвано в ЗТР, в т.ч. и относно лицата, които са носители на правото на иск по чл. 29 ЗТР. Така се стига до необосновано ограничаване на кръга на заинтересуваните лица по чл. 29 ЗТР. Правният интерес от съответствието на информацията в търговския регистър с действителното правно положение може да произтича от различни факти и правоотношения, те не се поддават на изчерпателно и стриктно уреждане, а и общ принцип е, че правният интерес подлежи на доказване по всяко конкретно дело. В този ред на мисли – изброяването на заинтересованите лица, при това, скрепено и със задължителни доказателства за това качество, изискващи се според второто изречение на т. 4 на § 1 ДР ЗТР, е неудачно и ще затрудни приложението на чл. 29 ЗТР. Недостатъчната прецизност на текста вече бе забелязана от законодателя, отново в контекста на уредбата на задължителната пререгистрация. Като коректив в § 5а на ПЗР ЗТР към заинтересованите лица бе добавен законният представител на търговеца12. Но все още общият проблем, произтичащ от неудачната дефиниция на понятието „заинтересувани лица“ по смисъла на ЗТР, е налице. Той би могъл да намери разрешение или с промяна на изброяването – от изчерпателно в неизчерпателно и примерно, или с цялостна отмяна на текста.
Надлежен ответник по исковете е лицето, ползващо се от вписването, т.е. самият едноличен търговец или дружество. Вписването е по партидата на търговеца и това вписване (респективно заличаване) интервенира в неговата правна сфера. Поради това е важно установяването на порока на вписването в хода на исковото производство да се извърши именно по отношение на търговеца. Лишено от правен интерес е оспорване на вписването в производство срещу физически или юридически лица, различни от търговеца, но имащи отношение към него, като например членове на съвета на директорите или управители. В този случай субективните предели на силата на присъдено нещо не биха се разпрострели по отношение на търговското дружество, поради което и не би могло да се разпореди заличаване на вписаното обстоятелство по неговата партида.
Исковете за защита срещу недопустимо, нищожно вписване или вписване на несъществуващо обстоятелство, са родово подсъдни като първа инстанция на окръжния съд по седалището на търговеца, или съответно – на клона на чуждестранния търговец. Подсъдността е изрично определена в специалния закон – чл. 29, ал. 2 ЗТР и е идентична с тази, действала преди промените в режима на търговската регистрация. Производството има спорен, състезателен характер. Особеното е, че се развива по специален процесуален ред. Според чл. 365, т. 3 ГПК, делата за установяване недопустимост или нищожност на вписването и несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър, са вид търговски спорове и подлежат на разглеждане по реда на глава тридесет и втора от ГПК. Решението по иск с правно основание чл. 29 ЗТР има действие занапред и не засяга с последиците си действия и сделки, предприети от търговеца или от негови органи до момента на влизане в сила на решението. Например – с влязъл в сила съдебен акт е установено вписване на несъществуващо обстоятелство – овластяване на изпълнителен член на съвет на директорите на акционерно дружество и в резултат на това лицето е заличено от търговския регистър като представляващо дружеството. Това обстоятелство не се отразява на редовността и допустимостта на молба за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ, подадена от това лице преди установяването на порока на вписването13.
Правна последица от уважаването на иска е заличаването на вписването, на основание изричната разпоредба на чл. 30, ал. 1 ЗТР. Текстът предвижда при уважаване на иска по чл. 29 ЗТР оспореното вписване да бъде заличено от Агенцията по вписванията. В ЗТР заличаването се разглежда като вид промяна на обстоятелства относно търговците, при която се извършва въвеждане на информация относно настъпилото обстоятелство заличаване по силата на съдебен акт – чл. 22, ал. 2 ЗТР. Процедурата е вид регистърно производство и би могла да бъде проведена едва след влизане в сила на решението по установителния иск, т.е. производството по чл. 29 ЗТР е предпоставка за допустимостта на заличаването на оспореното обстоятелство. Относно заличаването се прилагат съответно чл. 14 и 15 ЗТР. Влезлият в сила съдебен акт може да бъде изпратен в Агенцията по вписванията служебно или да бъде представен за отразяване по партидата на дружеството от заинтересуваното лице или прокурора. Заличаването няма обратно действие и прекратява занапред ефекта от вписването, съгласно изричния текст на чл. 8 ЗТР.
Нели МАДАНСКА, юрист
_____________
1 Вж. Решение № 122/03.11.2009 г. по т.д. № 122/2009 г. на ВКС, ТК, I т.о. и Решение № 115/01.10.2009 г. по т.д. № 308/2009 г. на ВКС,. ТК, I т.о. (решения по чл. 290 ГПК – задължителна съдебна практика). Вписването има конститутивен ефект, например при вписване на учредяване на търговско дружество (чл. 67 ТЗ), при вписване на преобразуване и свързаните с него последици – прекратяване на дружества, образуване на нови дружества, правоприемство в права и задължения и т.н. (чл. 263и, чл. 264з, чл. 265б ТЗ) и др.
2 Аргументи в тази посока – Решение № 3043/04.01.2006 г. по гражд. д. № 2293/2004 г. на ВКС, IV б.о.
3 Така Решение № 90/11.09.2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. по т.д. № 439/2008 г. (решение по чл. 290 ГПК – задължителна съдебна практика).
4 В този смисъл Решение № 35/20.04.2010 г. по т.д. № 546/2009 г. на ВКС, ТК, I т.о. (решение по чл. 290 ГПК – задължителна съдебна практика).
5 В този смисъл Решение № 201/07.03.2005 г. по т.д. № 869/2004 г. на ВКС, ТК, II т.о.
6 По такъв казус – Решение № 5/08.02.2011 г. по т.д. № 271/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о. (решение по чл. 290 ГПК – задължителна съдебна практика).
7 Определение № 50 от 23.02.2006 г. по ч. гражд. д. № 89/2005 г. на ВКС, II т.о.
8 Така – Решение от 03.05.2006 г. по т.д. № 488/2005 г. на ВКС, ТК, I т.о.
9 По подобен казус – Решение № 257/10.04.2006 г. по т.д. № 551/2005 г. на ВКС, ТК, I т.о.
10 В този смисъл – Решение № 171/16.02.2011 г. на ВКС, ТК (решение по чл. 290 ГПК – задължителна съдебна практика).
11 Подробно – ТР № 1/2002 г. по т.д. № 1/2002 г. на ВКС, ОСГК (задължителна съдебна практика).
12 ДВ, бр. 25 от 2012 г.
13 По този конкретен казус – Решение № 383 от 16.06.2005 г. по т.д. № 33/2005 г. на ВКС, ТК, I т.о.
