Търсене
Close this search box.

Данъчен кредит – Доставки с право на приспадане на данъчен кредит

Данъчният кредит е елемент от системата на данъка върху добавената стойност, осигуряващ неутралността на данъка на стадия до крайното потребление на стоките и услугите.
Нормативното определение на понятието „данъчен кредит“ се съдържа в чл. 68, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Това е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за:

  • получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, или
  • извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка, или
  • осъществен от него внос, или
  • изискуемия от него данък, като лице платец на данъка.

Това са случаите, в които лицето като получател по доставка има задължение само да начисли данъка за:

  • вътреобщностно придобиване;
  • получени стоки, инсталирани/монтирани от или за сметка на доставчика, когато той е лице от друга държава – членка и не е установен на територията на страната;
  • получени стоки, като придобиващ в тристранна операция;
  • получени услуги с място на изпълнение на територията на страната, когато доставчикът не е установен на територията на страната;
  • получени отпадъци и услуги по техния добив, обработка или преработка;
  • получени доставки на доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставка на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи – когато доставчикът е лице, неустановено на територията на страната.

I. Условия, при наличието на които възниква правото на данъчен кредит

Правото на приспадане на данъчен кредит за направените покупки е обвързано с конкретни условия, съдържащи се в разпоредбите на глава седма „Данъчен кредит“ от ЗДДС, поради което не всеки начислен данък се третира като данъчен кредит. 
Поставените там условия се свеждат до следното:

1. Доставчикът и получателят/вносителят да са регистрирани по ЗДДС лица
В ЗДДС, както и в правилника за неговото прилагане не се съдържа определение на понятието „регистрирано лице”, поради което като регистрирано лице се определя всяко лице, което е получило идентификационен номер по чл. 94 от закона. Това от своя страна води до неправилното разбиране, че и лица, регистрирани само за вътреобщностни придобивания или за получени и извършени от тях услуги, за които получателят по доставката е лице платец на данъка, също се третират като регистрирани лица за целите на начисляването на данъка и ползването на данъчен кредит.
В чл. 113, ал. 9 ЗДДС изрично е посочено, че лице, регистрирано на основание чл. 97а, чл. 99 или чл. 100, ал. 2 ЗДДС, няма право да посочва данък в издаваните от него фактури, т.е. в качеството му на доставчик лице, регистрирано на някое от посочените основания, не може да се счита за регистрирано по ЗДДС лице. Тези лица имат задължение за начисляване на данък единствено за осъществените от тях вътреобщностни придобивания или услуги, по които са получатели.

ПРИМЕР:
Българско дружество е регистрирано по чл. 97а ЗДДС във връзка с извършени от него консултантски услуги, по които получател е данъчно задължено лице от друга държава – членка. Също така извършва и консултантски услуги към други български лица. Независимо че консултантските услуги, извършвани към български лица, са предмет на облагаема доставка, лицето няма право да посочва данък в издаваните от него фактури.
По отношение на получателя по доставката ситуацията е аналогична – на основание чл. 70, ал. 4 ЗДДС лице, регистрирано по чл. 97а, чл. 99 или чл. 100, ал. 2 ЗДДС, няма право на приспадане на данъчен кредит както за самоначисления от тях данък по повод осъществените от тях вътреобщностни придобивания или услуги, по които са получатели, така и данък върху добавената стойност начислен им от техни доставчици по облагаеми доставки в страната или от митнически органи по внос.

2. Получената стока или услуга да е предмет на облагаема доставка
Като облагаема доставка, по силата на чл. 12 ЗДДС, се определя всяка доставка на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице, която е с място на изпълнение на територията на страната и не е сред изрично посочените като освободени в глава четвърта от ЗДДС. По освободена доставка данъчен кредит не може да се ползва, тъй като по правило за нея данък не се начислява.

3. Получената стока или услуга да се използва за целите на извършваните от получателя облагаеми доставки
За да е налице право на приспадане на данъчен кредит, стоките или услугите следва да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки. Както бе посочено по-горе, дефиниция на понятието „облагаема доставка“ се съдържа в чл. 12 ЗДДС. Но освен посочените в тази разпоредба доставки, за целите на данъчния кредит като облагаеми съгласно чл. 69, ал. 2 ЗДДС се определят и:

  • доставките в рамките на независимата икономическа дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната.

Независимо че за доставките с място на изпълнение извън територията на страната не се начислява данък, включително и със ставка нула, регистрираното лице може да упражни право на приспадане на данъчен кредит за получените доставки.

ПРИМЕР:
Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, извършва спедиторска услуга във връзка с превоз на стоки между две държави – членки. Услугата се извършва в полза на данъчно задължено лице, неустановено на територията на страната, поради което на основание чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 86, ал. 3 ЗДДС не начислява данък върху добавената стойност. За целите на предоставената услуга българската фирма ползва услугите на транспортна фирма, като за извършената транспортна услуга е начислен данък върху добавената стойност Предвид разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 1 от закона, за българската фирма ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за получената транспортна услуга, защото спедиторската услуга би била облагаема, ако е извършена на територията на страната.

  • доставките на финансови услуги по чл. 46 и на застрахователни услуги по чл. 47, когато получателят на услугите е установен извън Европейския съюз или когато доставките на тези услуги са пряко свързани със стоки, за които са изпълнени условията на чл. 28.

От посоченото се извежда изводът, че наличието на право на приспадане на данъчен кредит за получените доставки се определя в зависимост от тяхното последващо използване. В този смисъл посоченото право е налице, когато облагаемата с данък върху добавената стойност, получена доставка има връзка с една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане. За да възникне правото на данъчен кредит, Съдът на Европейските общности (СЕО), понастоящем Съд на Европейския съюз (СЕС), счита, че получените доставки трябва да поддържат пряка и непосредствена връзка с облагаемите доставки на лицето. Наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, които пораждат право на приспадане на ДДС, е необходимо по принцип, за да се признае на данъчно задълженото лице право на приспадане на ДДС, начислен върху получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право (Решение от 08.06.2000 г. по дело C‑98/98 Midland Bank, Решение от 22.02.1998 г. по дело C‑408/98 Abbey National, Решение от 08.02.2007 г. по дело C-435/05 Inverstrand).
Понятието „пряка и непосредствена връзка“ не фигурира както в националното законодателство, така и в общностното в областта на облагане с данък върху добавената стойност. Това понятие е коментирано и анализирано в практиката на СЕО/СЕС, като е прието, че в някои случаи не е необходимо да съществува връзка с конкретна облагаема доставка. Една връзка с дейността на лицето също може да бъде достатъчна.
В практиката е прието, че е налице право на приспадане в полза на данъчно задълженото лице дори при липса на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато разходите за въпросните услуги са част от общите разходи на това лице и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя. Разходи от този вид в действителност имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на данъчно задълженото лице (Решение от 08.06.2000 г. по дело C‑98/98 Midland Bank, Решение от 22.02.1998 г. по дело C‑408/98 Abbey National, Решение 08.02.2007 г. по дело C-435/05 Inverstrand). Такъв е случаят с общите функционални разходи на едно предприятие, което извършва облагаеми доставки и които разходи по принцип трябва да се считат за образуващ елемент в цената на тези доставки от момента, в който те поддържат пряка и непосредствена връзка с дейността на лицето като цяло.

ВАЖНО: ЗДДС, както и ППЗДДС, не поставят условие в кой момент закупената стока или получената услуга ще бъдат използвани за извършване на доставки с право на приспадане на данъчен кредит.

3.1. Безвъзмездни доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит
По правило не е налице право на приспадане на данъчен кредит за осъществени от регистрирано лице безвъзмездни доставки. Това е обусловено от обстоятелството, че безвъзмездните доставки са извън предметния обхват на данъка върху добавената стойност. Независимо от това въпросното право ще възниква за определени безвъзмездни доставки, които са изрично посочени в чл. 70, ал. 3 ЗДДС.

С право на данъчен кредит са следните безвъзмездни доставки:
1. специалното, работното, униформеното и представителното облекло и личните предпазни средства, предоставяни безвъзмездно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата му дейност;
2. транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност;
3. стоките или услугите, използвани при безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на държателя/ползвателя непрекъснато за срок не по-кратък от три години;
4. стоките или услугите, използвани при безвъзмездното извършване на услуга от концесионер за подобрение на предоставен за ползване актив, когато това е условие и/или задължение по договора за концесия;
5. безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност с рекламна цел (това са стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице) и предоставяне на мостри;
6. храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда;
7. транспорта и нощувките на командировани от лицето лица;
8. стоките или услугите, използвани във връзка с осъществяване на гаранционното обслужване по чл. 129.

Даденото право на приспадане на данъчен кредит за посочените по-горе доставки е съвсем логично, тъй като те са свързани с дейността на лицето и са един обичаен и присъщ за дейността разход. Важно е да се отбележи, че правото на данъчен кредит за въпросните безвъзмездни доставки би възникнало, когато като цяло извършваната от лицето независима икономическа дейност предполага приспадане на данъчен кредит. Ако лицето извършва единствено доставки без право на данъчен кредит, то и за посочените безвъзмездни доставки няма да е налице такова право.

3.2. Право на данъчен кредит за придобити или наети леки автомобили
Леките автомобили и мотоциклетите, както и стоките, и услугите, които са свързани с тяхната поддръжка, ремонт, експлоатация или подобрение, са обект на ограничителната разпоредба на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДДС по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит. Изключение е предвидено за леките автомобили и мотоциклетите, които се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, или са предназначени единствено за препродажба – търговски наличности.
Законът не обвързва правото на приспадане на данъчен кредит с това дали с тези превозни средства се извършва основна дейност, а с това дали те се използват единствено за посочените по-горе дейности.

4. Получателят по доставката да притежава данъчен документ, в който данъкът е посочен на отделен ред
Съгласно чл. 71 ЗДДС регистрираното лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, когато разполага за всяка облагаема доставка с данъчен документ или друг документ, предвиден от закона. Необходимо е лицето да притежава:

  • за стоки и услуги, по които лицето е получател – данъчен документ (фактура, дебитно или кредитно известие), в който данъкът е посочен на отделен ред и е съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 или 115 ЗДДС;
  • когато данъкът е изискуем от лицето, като лице платец на данъка – протокол по чл. 117 или чл. 163б, ал. 2 ЗДДС;
  • при внос на стоки – митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 ЗДДС;
  • при внос на стоки по инвестиционни проекти – митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител, протокол по чл. 117 ЗДДС, и е спазило изискванията на чл. 86 от закона;
  • в случаите на вътреобщностно придобиване – притежава документ, който отговаря на изискванията на чл. 114 ЗДДС, издало е протокол по чл. 117 от същия и е спазило изискванията на чл. 86.

В случаите на вътреобщностно придобиване на стоки по чл. 6, ал. 2 ЗДДС (фактическо получаване на стока по договор за прехвърляне на правото на собственост под отлагателно условие или срок; по договор за лизинг, в който изрично е предвидено право на прехвърляне на собственост; фактическото получаване на стока от лице, което действа от свое име и за чужда сметка) правото на приспадане на данъчен кредит може да се упражни и когато доставчикът на стоките не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114 ЗДДС. В този случай обаче лицето следва да разполага с други документи, удостоверяващи данъчната основа на фактически получените стоки – чл. 58, ал. 4 ППЗДДС.
Изключение е предвидено и по отношение на фактурите за вътреобщностни доставки на стоки и получени услуги, издадени от лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава – членка. Според чл. 78, ал. 9 ППЗДДС се счита, че издадените от тях фактури отговарят на изискванията на чл. 114 от закона, когато поредният номер на документа не е десетразряден или съдържа други символи, различни от арабски цифри.
С разпоредбата на чл. 73а ЗДДС се дерогират част от изискванията на чл. 71 ЗДДС. Според ал. 1 на посочената разпоредба при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя им, правото за приспадане на данъчен кредит е налице и когато:

  • доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или
  • получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5 (протокол за начисляване на данъка).

Въпреки отсъствието на посочените документи, правото на данъчен кредит е налице, при условие че съответната доставка не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на лицето.

Във връзка с правото на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът е изискуем от получателя/вносителя, следва да се има предвид Указание № 91-00-121 от 20.03.2009 г. на изпълнителния директор на НАП относно данъчното третиране на случаите на самоначисляване на ДДС по чл. 73а ЗДДС.

  • при публична продан или продажба по реда на Закона за особените залози – документ по чл. 131, ал. 2 ЗДДС;
  • в случаите на правоприемство по чл. 10 ЗДДС – документите, посочени в чл. 60 ППЗДДС.

При изгубване, унищожаване или кражба на оригинала на документ регистрираното лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит, като уведоми за това териториалната дирекция на НАП по регистрацията си и осигури фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си (чл. 58 ППЗДДС).

ВАЖНО: Правото на приспадане на данъчен кредит не зависи от това дали данъкът е начислен от доставчика – да е посочил документа в дневника за продажбите и да е включил размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период. Достатъчно е получателят да притежава данъчен документ, издаден от доставчик – регистрирано по ЗДДС лице, в който документ данъкът да е посочен на отделен ред. Начисляването на данъка като условие за правото на приспадане на данъчен кредит се изисква само в случаите, при които получателят е задължен сам да си начисли данъка.

В заключение следва да се отбележи, че когато върху данъчния документ се установи липсата на някой от реквизитите, посочени в чл. 114 ЗДДС, това не води автоматично до извода, че лицето няма право на приспадане на данъчен кредит. В такива случаи следва да се прецени доколко тази липса има отношение към осигуряването на достатъчно информация за характера на стопанската операция. Това е заложено и в Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. на ВAС и Указание УК-1 от 14.02.2006 г. на Министерството на финансите.

II. Възникване на правото на данъчен кредит

В чл. 68, ал. 2 ЗДДС се съдържа общото правило за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Според текста на посочената разпоредба правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. По силата на чл. 25, ал. 6 и 7 ЗДДС данъкът става изискуем на датата, на която възниква данъчното събитие, или на датата на получаване на авансовото плащане, а при вътреобщностно придобиване – на 15-я ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие (чл. 63, ал. 3 ЗДДС). В случаите, когато е издадена фактура преди този срок, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата (чл. 63, ал. 4 ЗДДС).
Често срещан в практиката случай е фактурата да бъде издадена преди датата на настъпване на данъчното събитие или извършване на авансово плащане, т.е. преди данъкът да е станал изискуем. Въпросът, който възниква в такива случаи, е дали лицето ще има право на приспадане на данъчен кредит по така издадената фактурата, предвид обстоятелството, че не е налице изискуемост на данъка.
По този въпрос от страна на приходната администрация е изразено становище в писмо изх. № 24-00-47 от 08.11.2007 г. Според изложеното в писмото при издадена фактура преди настъпването на данъчното събитие или на получаване на авансовото плащане не може автоматично да се приеме, че същата е издадена неоснователно или неправомерно, съответно да се приеме, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Наличието или липсата на това право следва да се преценява, като се вземат предвид всички факти и обстоятелства от значение за това, включително такива, настъпили след издаването й. Ето защо правото на данъчен кредит не може да бъде отказано само поради това, че фактурата е издадена преди възникване на данъчното събитие или получаване на авансовото плащане. За времето, в което лицето е включило предварително издадената фактура в дневника си за покупки до момента, в който данъкът е станал изискуем, за лицето възниква задължение за заплащане на лихви върху така преждевременно упражненото право на приспадане на данъчен кредит. 
В ал. 3, 4 и 5 на чл. 68 ЗДДС се съдържат и някои специални права относно възникването на право на приспадане на данъчен кредит. Това са случаите:

  • при правоприемство по чл. 10 ЗДДС – правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата, на която е вписано съответното обстоятелство (преобразуване на търговско дружество по реда на глава 16 от Търговския закон, прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от същия или извършване на непарична вноска в търговско дружество) в търговския регистър;
  • при публична продан или продажба по реда на Закона за особените залози – правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата, на която от публичния или съдебния изпълнител, или заложния кредитор, е издаден документът за продажбата;
  • при анулиране на данъчен документ – правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата, на която е издаден новият документ, но само когато погрешно съставеният документ е включен в дневника за покупките на получателя в срока по чл. 72, ал. 1 ЗДДС и при условие че притежава протокол по чл. 116, ал. 4 ЗДДС (чл. 58, ал. 1 ППЗДДС).

III. Упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит

1. Срок, в който се упражнява правото на приспадане на данъчен кредит
На основание чл. 72, ал. 1 ЗДДС, регистрираното по закона лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит в данъчния период, през който то е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода. С оглед на това след изтичането на посочения срок правото на данъчен кредит се погасява и не може да бъде упражнено.
В практиката се наблюдават случаи, в които доставчик издава данъчен документ след изтичането на срока по чл. 72, ал. 1 ЗДДС, който срок ползва получателя по доставката.
По аналогичен казус е постановено Решение на ВАС № 2526 от 24.02.2010 г. по адм. д. 11785/2009 г. С посоченото решение се потвърждава решението на първоинстанционния съд, според което „неблагоприятните последици от неупражняване на правото на данъчен кредит в срока по чл. 72, ал. 1 ЗДДС не следва да се прилага по отношение на получател в случаите, в които пропускането на срока по чл. 72, ал. 1 ЗДДС се дължи на недобросъвестно поведение на неговия доставчик”. Ето защо може да се приеме, че начален момент, от който започва да тече срокът по чл. 72, ал. 1 ЗДДС за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, е моментът, към който са изпълнени едновременно двете условия, а именно: данъкът е станал изискуем и лицето притежава фактура, издадена от неговия доставчик.

В този смисъл е и Решение от 29.04.2004 г. на СЕО по дело С-152/02 Terra Baubedarf-Handel GmbH.

И така, ако приемем че през януари е възникнало данъчно събитие за доставка, в резултат на което данъкът е станал изискуем, но доставчикът по доставката е издал фактура през май, то началният момент, от който започва да тече срокът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, е май.

ВАЖНО: Съгласно чл. 73а ЗДДС за доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато получателят не е спазил изискванията на чл. 72 ЗДДС, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.

2. Начин, по който се упражнява правото на приспадане на данъчен кредит

Начинът за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит е уреден в чл. 72, ал. 2 ЗДДС. За да бъде упражнено правото, е необходимо лицето да:

  • включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период в справка-декларацията в срока по чл. 72, ал. 1 ЗДДС, и
  • посочи документа, въз основа на който се упражнява правото на приспадане на данъчен кредит в дневника за покупките.

ВАЖНО: Редът, по който едно регистрирано по ЗДДС лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит в случаите по чл. 73а ЗДДС, е посочен в ал. 2 от цитираната разпоредба и чл. 81, ал. 5 ППЗДДС. Правото се упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като за целта се прилага чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС – лицето следва писмено да уведоми компетентния орган по приходите за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период. Издаденият протокол се отразява в дневника за покупки за периода, през който данъкът е станал изискуем, а не за периода, през който е издаден протоколът за начисляване на данъка.

Моника ПЕТРОВА, методолог по прилагането на ЗДДС в НАП

Месечни списания

месечно списание Труд и право - 2024 г.
списание Счетоводство данъци и право
месечно списание Собственост и право
месечно списание Търговско и облигационно право

Компютърни продукти

Компютърен продукт ЕПИ Труд и социално осигуряване
компютърен продукт ЕПИ Счетоводство и данъци
Компютърен продукт ЕПИ Собственост
Компютърен продукт ЕПИ Търговско и облигационно право

Избрани публикации

0
    Кошница
    Изпразнете кошницатаОбратно към магазина