Списание „Търговско и облигационно право“, 2024 г., бр. 03
Производството по несъстоятелност по Търговския закон (ТЗ) е съдебна процедура. Както е добре известно, нашата правна рамка не познава фактическата несъстоятелност при търговците, поради което последиците от неплатежоспособността или свърхзадължеността могат да настъпят само ако тези релевантни състояния са установени от съда и е открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника. Само чрез провеждане на специална процедура под ръководството на съда е възможно да бъдат ограничени правата на търговеца да ръководи предприятието си и имуществото му да бъде управлявано и осребрено за целите на удовлетворяването на кредиторите.
Особеност на търговската несъстоятелност като вид граждански процес е наличието на специални процесуални правила в ТЗ и субсидиарно приложение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за неуредените въпроси (чл. 621 ТЗ). По тази причина върху ефективността на процедурата намират отражение както реформите в гражданското съдопроизводство, така и всяка промяна в специалния закон. Законът за изменение и допълнение на ТЗ, публикуван в ДВ, бр. 66 от 1 август 2023 г., съдържа заявка за реформи, насочени към ефективност и бързина на производството по несъстоятелност[1], в съответствие с изискванията на член 25, буква „б“ от Директива (ЕС) 2019/1023[2] и в тази връзка предвижда изменения и допълнения в процесуалноправната уредба на несъстоятелността на търговците.
Определяне на компетентния съд
Изменението, въведено в чл. 613 ТЗ, няма за последица промяна в родовата подсъдност на делата по несъстоятелност. Както и досега съд по несъстоятелността е окръжният съд, в района на който е установен длъжникът. Разликата е в начина, по който се определя релевантният съдебен район и като последица от това – местно компетентния окръжен съд. По аргумент от новата редакция на чл. 613 ТЗ това е съдът, в района на който е било вписано седалището на длъжника към един минал момент, а именно – 6 месеца преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Новият режим на подсъдността напомня стълкновителната норма, която се съдържа в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/848[3] и се отнася до определянето на международната компетентност по делата по несъстоятелност с трансграничен елемент. С посочения текст от Регламента е въведена оборимата презумпция, че центърът на основните интереси на длъжника търговец е седалището по неговата регистрация, но при положение че то не е променяно през последните 3 месеца и това обстоятелство е определящо за международната подсъдност по делото за несъстоятелност. Изискването по Регламент (ЕС) 2015/848 е пряко свързано с желанието на европейския законодател да ограничи т.н. forum shopping, при който се търси юрисдикцията с най-благоприятен режим. Регламент (ЕС) 2015/848 има пряко действие и поради това не е необходимо изрично допълване или изменение на закона в тази връзка. Конструкцията на Регламента, приложена и към определянето на местната подсъдност по делата по несъстоятелност, вероятно има за цел предотвратяване на случаи, в които длъжникът променя седалището си и след това подава молба за откриване на производство по несъстоятелност, с цел да си осигури разглеждане на делото пред съд, чиято практика счита за по-приемлива. Следва да се има предвид, че правилото на чл. 613 ТЗ засяга и случаите, в които молбата по чл. 625 ТЗ се подава от кредитор, който също ще следва да съобрази местно компетентния съд според регистрацията, действала до 6 месеца преди подаването на молбата. Притеснения поражда § 100 ЗИД ТЗ, предвиждащ, че § 9 не се прилага за молби по чл. 625 ТЗ, подадени от длъжника преди влизането в сила на този закон. Параграф 100 е един от примерите за допуснати в изменителния закон технически грешки – вероятно идеята е била за заварените дела да не се прилага § 7 ЗИД ТЗ относно промените при местната подсъдност по делата по несъстоятелност и същите да продължат пред съда, пред който са образувани. Параграф 9 ЗИД ТЗ се отнася до задълженията на органите за управление да предприемат всички мерки, за да избягнат неплатежоспособността и няма логика да се урежда отношението му към заварените висящи производства. Неясни остават и мотивите за запазване на действието на старите правила за определяне на компетентния съд само по отношение на делата, образувани по молба на длъжника, но не и тези, образувани по молба на кредитор. Като се добави обстоятелството, че правилата на местната подсъдност не се прилагат служебно от съда, а само по възражение на ответника (чл. 119, ал. 4 ГПК) и то в един много начален момент от развитието на производството, ефектът от промяната в чл. 613 ТЗ и преходната разпоредба на § 100 ЗИД ТЗ е по-скоро хаотичен, отколкото да има добавена стойност към стремежа за опростяване и бързина на процедурите.
Инстанционен контрол на актовете на съда
Чрез измененията и допълненията в чл. 613а, ал. 1 ТЗ се въвежда нов специален режим относно обжалването на решенията и някои определения, постановявани в производството по несъстоятелност. Определя се универсален срок от 7 дни за подаване на въззивна жалба срещу актовете на съда по несъстоятелността. Избраният законодателен подход води до запазване на срока за оспорване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, който се прилагаше и досега. Но от друга страна, за всички останали решения, постановявани в хода на процедурата, срокът за въззивно обжалване, който до промяната се определяше по общия ред на ГПК, също е фиксиран на 7 дни, т.е. – срокът за обжалване се съкращава двойно. Специален по-кратък срок се въвежда и при касационното обжалване – 14 дни, за разлика от общия случай по ГПК, предвиждащ срок от един месец. Като се има предвид окончателният характер на касационното решение и сложността на споровете в рамките на производството по несъстоятелност, които засягат имущественото състояние на длъжника, прогнозата във връзка със затрудненията му, качеството на молителя като кредитор, началната дата на неплатежоспособността, основанията за обявяване на длъжника в несъстоятелност и т.н., срокът за подаване на касационна жалба изглежда непропорционално кратък.
Новост е и началният момент, от който започва да тече срокът за обжалване на актовете, постановявани в производството по несъстоятелност. За всички случаи този срок започва да тече от вписването, съответно от обявяването на решението или определението в търговския регистър и в тази връзка в чл. 634в, ал. 2 ТЗ е отпаднало правилото за връчване на съобщения за постановените решения в производствата по несъстоятелност. Освен това, в чл. 613а, ал. 1 ТЗ е предвидено, че жалбите срещу решенията се считат връчени чрез обявяване на съобщение за постъпването им в търговския регистър, като всяка заинтересована страна може да подаде отговор в 7-дневен срок от обявяването на постъпилата въззивна жалба, съответно в 14-дневен срок от обявяването на постъпилата касационна жалба.
Промяната води до съществено увеличаване на броя на актовете, които подлежат на обявяване в търговския регистър. Според § 99 от ЗИД ТЗ заварените висящи производства по несъстоятелност при влизането в сила на изменителния закон се приключват по новия ред, доколкото друго изрично не е предвидено. Следователно изискването за публикуване на по-голям брой и вид актове на съда и на съобщения за постъпили жалби ще се прилага и за заварените производства по несъстоятелност. Същевременно според § 107 ЗИД ТЗ Агенцията по вписванията следва да осигури техническа възможност за прилагането на този закон в срок до 30 юни 2024 г. Това противоречие между отделните преходни и заключителни разпоредби поставя въпроса как ще се осъществят новите процесуални изисквания за уведомяване за актовете на съда чрез вписването или обявяването им в търговския регистър, ако не е изградена техническа възможност за обявяването. В допълнение, новият ред за съобщаване за постъпили жалби чрез публикуване на съобщение за това в търговския регистър внася допълнителни затруднения за страните да изготвят и представят отговори на жалбите. Тъй като срокът за отговор тече от обявлението в търговския регистър за постъпилата жалба, за заинтересованата страна ще трябва да си осигури ежедневно проследяване на публикациите в търговския регистър, за да се вмести в краткия период от време, с който разполага, за да се запознае с жалбата и да изготви отговора си.
Дискусионно е и новото правило, според което срокът за обжалване на решенията за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ също тече, считано от тяхното публикуване в търговския регистър. Не е ясно с какви мотиви е преодоляно опасението, че търговската репутация на длъжника се засяга неблагоприятно при подадена молба, в която се съдържат твърдения, че е неплатежоспособен или свръхзадължен. Такова засягане е налице дори и в случаите, в които молбата по чл. 625 ТЗ е отхвърлена със съответно съдебно решение. В тази връзка новото правило, предвиждащо публичност на решението за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ, е твърде спорно и се отклонява от идеята за преодоляване на стигмата към търговците, преминали през производство по несъстоятелност, идея, която е една от ключовите за Директива (ЕС) 2019/1023. Още повече че в съдебния акт, с който се отхвърля молбата, обичайно се съдържа обсъждане на факти, обстоятелства и детайли относно финансовото състояние и търговската дейност на длъжника, част от които по принцип биха били защитена търговска тайна. Не на последно място – в производството, по което молбата по чл. 625 ТЗ е отхвърлена, легитимен интерес от обжалването има само ищецът, ако е кредиторът, или молителят, ако e самият длъжник. Следователно оповестяването на съдебния акт е лишено от полезност от гледна точка на бързина при уведомяването на всички легитимирани да обжалват, както е при решенията за откриване на производство по несъстоятелност, подлежащи на оспорване и от кредитори, които не са участвали при разглеждане на делото пред първата инстанция (чл. 613а, ал. 2 ТЗ).
Реквизити и приложения към молбата по чл. 625 ТЗ
В частта относно съдържанието и доказателствата към молбата за откриване на производство по несъстоятелност, измененията на ТЗ от 2023 г. засягат само случаите, в които молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от длъжника. В ал. 1 на чл. 628 ТЗ се добавя изискване длъжникът да представи одиторския доклад, ако законът предвижда съставянето му, както и списък на своите длъжници. Промяната изглежда разумна, тъй като посочването на лицата, които имат задължения към търговеца, може да съдейства за изясняване на действителното му финансово състояние. Това, в съчетание с останалите задължителни приложения към молбата може да се окаже достатъчно за съда, за да формира решението си, спестявайки процесуално време и разноски за назначаване и изслушване на експертиза. Вероятно сходни съображения са обосновали промяната в ал. 4 на чл. 628 ТЗ и въвеждането на изискване длъжникът да посочи в молбата си началната дата на неплатежоспособността, съответно – свръхзадължеността. Но от друга страна, без да е въведено изрично правило относно силата, с която се ползва изявлението на длъжника относно началната дата (необорима или оборима презумпция, или друго), принципното положение, че всяко твърдение следва да бъде доказано в процеса, се запазва и съдът по несъстоятелността не е обвързан от посочената от длъжника начална дата.
По-съществена е промяната, произтичаща от изцяло новата редакция на ал. 4 на чл. 628 ТЗ, тъй като с нея отпада възможността с молбата си длъжникът или съответно кредиторът да може да предложи и оздравителен план, както и да посочи лице, отговарящо на условията на чл. 655, ал. 2 ТЗ, което съдът да назначи за временен синдик, ако бъде открито производство по несъстоятелност. Отмяната на нормата не е безспорна в контекста на Директива (ЕС) 2019/1023 – вместо да запази съществуващата процесуална възможност за оздравяване и запазване на длъжника, което да започне на един ранен етап от производството и да бъде осъществено под контрола на съда, промяната изрично я изключва. Тази възможност отпада както за кредитора, подал молбата по чл. 625 ТЗ, така и за длъжника, ако производството се открива по негова инициатива. Съображенията вероятно са, че текстът не е бил работещ или че към момента на подаването на молбата все още е твърде рано за предлагане на оздравителен план. Но този аргумент не би следвало да надделява пред необходимостта от развитие на т.н. „култура на оздравяване“, установена като изискване от Директива (ЕС) 2019/1023, предвиждаща, че длъжниците трябва да разполагат с набор от инструменти за възстановяване. Освен това – още на този ранен етап се ограничава правото на кредиторите да участват във формирането на един от органите на несъстоятелността – синдика, макар и само в лицето на фигурата на временния синдик.
Две и повече молби за откриване на производство по несъстоятелност
С § 11 ЗИД ТЗ са въведени изменения и допълнения в чл. 629 ал. 1-5 ТЗ, чрез които законодателят се опитва да уреди често възникващите в практиката усложнения, произтичащи от едновременното или последователно подаване на няколко молби за откриване на производство по несъстоятелност от различни кредитори и/или от самия длъжник. За разлика от предходния режим, новият подход премахва своеобразното предимство, с което се ползваше молбата, подадена от кредитор. Понастоящем молбите по чл. 625 ТЗ са изравнени по тежест и ефект, независимо от това дали са подадени от кредитор или от длъжника. И в двата случая производството по по-късно подадената молба се обединява с делото, вече образувано по предходната молба. Разликата е в начина, по който са уредени сроковете за подаване на молбите. Молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника или от неговия ликвидатор (ако длъжникът е в производство по ликвидация), се обявява в търговския регистър. В 14-дневен срок от обявяването кредиторът може да подаде на свой ред молба по чл. 625 ТЗ и в този случай съдът я приема за съвместно разглеждане с молбата на длъжника. При подадена молба от кредитор, длъжникът, в срок до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, също може да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност и съдът приема двете молби за съвместно разглеждане. Независимо чия е инициативата за сезиране на съда с молба за откриване на производство по несъстоятелност, на длъжника или на кредитора, ако другият вид легитимирано лице пропусне съответния срок за подаване на своята молба по чл. 625 ТЗ, тази молба няма да е недопустима, съдът ще образува дело по нея и ще го спре до приключване на производството по първата подадена молба. При така описаната нова уредба на множеството молби за откриване на производство по отношение на един търговец, за съда ще възникне въпросът как да конституира страните в процеса, тъй като, стриктно погледнато, длъжникът би се оказал в процесуалните роли едновременно на ответник по молбата на кредитора и обикновен другар на страната на този кредитор във връзка със своята молба по чл. 625 ТЗ.
В допълнение, други кредитори също могат да се присъединят по образуваното дело по несъстоятелност и това е възможно до приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на кредитор. След този процесуален момент производството по молбата на друг кредитор се спира до приключване на вече образуваното такова с влязъл в сила съдебен акт.
Разглеждане на делото пред първата инстанция
Новата редакция на чл. 629 ТЗ е свързана с още една промяна в процесуален аспект – изравняват се сроковете за разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ пред първоинстанционния съд, независимо от това дали е подадена от длъжника или от кредитор. Срокът е 20 дни от постъпването на молбата в съда. В сравнение с предходния режим, който изискваше незабавно разглеждане на молбата на длъжника и разглеждане в 14-дневен срок на молбата на кредитор, срокът е удължен. Промяната не води до изменение в естеството на този срок – той е инструктивен и нарушаването му не би следвало да води до преклудиране на процесуални права на участниците в производството.
Що се отнася до вида на съдебното заседание за разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ, то в тази част измененията и допълненията са довели до дисбаланс – отпаднало е закритото заседание при закрити врата при разглеждане на молбата на длъжника, което беше свързано със защита на търговската му репутация. От друга страна, закритите врата са запазени при молбата, която e подадена от кредитор. Вероятно в случая е налице правно-технически пропуск, но симетрията е нарушена и то не в полза на насърчаването на длъжника да подава своевременно молба за откриване на производство по несъстоятелност, когато би имало повече шансове за оздравяване или за удовлетворяване на кредиторите в по-висока степен.
Две нови правила относно производството пред първата инстанция са свързани с длъжника. Най-напред, по силата на допълнението в чл. 629, ал. 5 ТЗ до приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на кредитор, длъжникът представя приложенията, които съгласно чл. 628, ал. 1 ТЗ се изискват към молбата, подадена от самия търговец. На пръв поглед като че ли длъжникът е ограничен да ангажира доказателства след първото заседание по делото, но разглеждането на нормата в цялостния контекст на специалните правила по ТЗ не обосновава извод за ранна преклузия за представяне на доказателства. Съгласно чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ съдът може и по свой почин да установява факти и да събира доказателства, които са от значение за изясняване на обективната истина, дори и страните в производството да не са навели твърдения за тях, респективно да не са поискали събирането им. Нормата е израз на засиленото служебно начало, което е характерно и за общия граждански процес (чл. 7, ал. 1 ГПК), но тук служебният почин обхваща и събирането на доказателства. Упражняването на служебното правомощие на съда по несъстоятелността не е скрепено със срок. Следователно може да се направи извод, че в това производство са предвидени допълнителни възможности за разкриване на действителното фактическо положение и за установяване на състоянието на неплатежоспособност при длъжника. В тази посока е и трайната съдебна практика, а естеството на промените не дава основание за обрат в устойчивия начин, по който се прилага законът. Моментът на преклудиране на правото на събиране на доказателства съвпада с приключването на съдебното дирене пред въззивната инстанция, като по отношение на страните в производството важат ограниченията по чл. 260 и 266 ГПК за сочене на нови факти и обстоятелства и нови доказателства във въззивното производство.
Изцяло специфична за търговската несъстоятелност е и новата ал. 4 на чл. 629а ТЗ. Текстът дава възможност на длъжника да поиска от съда по несъстоятелността, преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, да наложи предварителната обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изпълнителните дела, образувани по имуществени претенции срещу длъжника. Тази мярка не е приложима при изпълнителните дела, образувани по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Краткият анализ на измененията и допълненията, които ЗИД ТЗ въведе в търговската несъстоятелност, разкрива важни детайли, имащи отражение върху производството пред първата инстанция. Уредбата е специална и в тази връзка остава да важи принципното положение, изразено от ВКС в т. 1 на тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2017 г., а именно – процесуалният ред, по който се развива производството по молба по чл. 625 ТЗ, е редът, предвиден в специалните норми на ТЗ, а не общият ред по ГПК. Практиката тепърва ще осмисля новата уредба и ще търси начини да се справя с предизвикателствата, произтичащи от промяната на модела и правно-техническите пропуски в изменителния закон.
д-р Нели МАДАНСКА
_______
[1] Вж. Мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, вх. № 49-302-01-22/13.04.2023 г.
[2] Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (Директива за преструктурирането и несъстоятелността).
[3] Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година относно производството по несъстоятелност.
