Списание „Търговско и облигационно право“, 2024 г., бр. 01
1. Срок за предявяване на иска
Правото на съдружника по чл. 74 от Търговския закон (ТЗ) е преобразуващо и се упражнява с конститутивен иск в срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ, който е преклузивен. Законът осигурява възможност засегнатият съдружник да може да защити правата си, но в същото време, като предвижда преклузивен срок за предявяване на иска за отмяна на решение на общото събрание на дружеството; този срок осигурява стабилитет на взетите от общото събрание решения[1].
Началният момент на този срок е определен от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването. От граматическото и логическото тълкуване на тази разпоредба (чл. 74, ал. 2 ТЗ) се налага изводът, че за да започне да тече срок за ищеца, законът изисква редовна покана или присъствие на общото събрание на дружеството[2]. Според ВС под присъствие в цитираната разпоредба законът разбира такова, с което съдружникът узнава за приетите решения на това общо събрание, на което той присъства. Ако съдружникът не е бил редовно поканен и е присъствал на заседанието до определен момент, но го е напуснал преди приемане на решение за изключването му като съдружник в ООД, не може да се приеме, че съдружникът е присъствал на събранието и затова срокът по чл. 74, ал. 2 ТЗ тече за него от датата на узнаване на решението (за изключването му)[3].
Само когато е безспорно, че ищецът е бил редовно уведомен за провеждането на общото събрание и дневния му ред, началната дата на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ е датата на общото събрание. Ако едно от основанията за отмяна на решението е опороченото уведомяване на ищеца, то в този случай се касае за обективно съединен иск с правно основание чл. 74 във връзка с чл. 139, ал. 1 ТЗ, който е главен по отношение на евентуално съединения с него иск по чл. 74 във връзка с чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ. Логическото тълкуване на хипотезите на чл. 74, ал. 2 ТЗ води до извода, че приравняване на правното положение на присъствалия и неприсъствалия на общото събрание съдружник е само в хипотезата, когато редовното уведомяване на втория е безспорно. Ако то е спорно, касае се за обективно съединен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1 ТЗ, по основателността на който съдът се произнася с решение[4].
Ако поканата не отговаря на изискванията на закона, срокът по чл. 74, ал. 2 ТЗ започва да тече от момента на узнаване за приетото от общото събрание решение и е без значение датата на получаване на поканата[5].
Ако ищецът по иска по чл. 74 ТЗ твърди, че съдружникът, свикал общото събрание на основание на чл. 138, ал. 2 ТЗ, не е разполагал с това право, това е въпрос, който подлежи на разрешаване при разглеждане на спора по същество с оглед преценка за законосъобразността на свикването на събранието, но искът подлежи на разглеждане по същество, ако е предявен в преклузивния срок, считано от датата на провеждане на общото събрание, т.е. като се вземе предвид поканата, връчена на съдружника от свикалия събранието друг съдружник[6].
Узнаването на упълномощителя за съдържанието/естеството на взетите решения на общото събрание е без значение, в случай че негов редовно упълномощен представител е присъствал при вземането им; в този случай 14-дневният срок започва да тече от датата на общото събрание и с изтичането му правата на съдружника/акционера се преклудират[7].
Ако е оспорена датата, на която е проведено общото събрание на акционерите, и по делото е представено нотариално заверено копие от протокола за него, то за начало на тримесечния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ се приема достоверната дата, на която е направено нотариално завереното копие от протокола[8].
Ако решението на общото събрание не е атакувано с иск за отмяната му от съда в установения от закона преклузивен срок, не може под формата на преюдициален въпрос в исково производство да се повдигат въпроси за негови пороци, водещи до отмяната му[9].
Искът по чл. 74 ТЗ e конститутивен иск, който е специален по отношение на иска по чл. 71 ТЗ, и последният е недопустим, когато се атакува решение на общо събрание на съдружниците или акционерите, т.е. недопустим е установителен иск по чл. 71 ТЗ за установяване на незаконосъобразността на решения на общо събрание на съдружниците или акционерите[10]. Не може чрез общия иск по чл. 71 ТЗ да се установява основание за отмяна на решение на общото събрание, за което е създаден специалният ред по чл. 74 ТЗ, и да се заобикаля преклузивният срок за предявяване на иска по чл. 74 ТЗ[11]. Допустимо е кумулативното съединяване на исковете по чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ[12].
2. Кои решения на общото събрание подлежат на атакуване с иска по чл. 74 ТЗ?
Искът по чл. 74 ТЗ се прилага за отмяна на всяко решение на общото събрание на търговско дружество, без при това да са въведени каквито и да било ограничения относно видовете решения на общото събрание, стеснявайки например кръга на атакуваните решения при общото събрание на ООД само до тези по чл. 137 ТЗ[13]. С иск по чл. 74 ТЗ могат да се атакуват и решения на общо събрание, което е свикано от съдружник или акционер[14]. Ако общото събрание на ООД не е приело решение по дневния ред, то липсва решение, което да бъде атакувано с иск по чл. 74 ТЗ[15].
Неприсъственото решение по чл. 139, ал. 2 ТЗ може да се отмени с иск по чл. 74 ТЗ[16]. Липсата на единодушие по чл. 139, ал. 2 ТЗ не води до нищожност на неприсъственото решение като липсващо (невзето) решение. При нарушаване на предвидената в чл. 139, ал. 2 ТЗ специална процедура, свързана с необходимото мнозинство и начина на гласуване при неприсъствените решения, те са отменими по чл. 74 ТЗ[17].
ВС е изразил разбирането, че искът по чл. 74 ТЗ е приложим и за решенията на учредителното събрание[18]. Това разбиране не може да бъде възприето. При приемане на решенията от учредителното събрание все още не е възникнало търговското дружество и липсват органни и членствени отношения. Учредителното събрание не е орган на търговското дружество, а правото на иск по чл. 74 е елемент от съдържанието на членството. Ако са налице пороци при учредяване на дружеството, те могат да бъдат релевирани чрез иска по чл. 70 ТЗ.
Възможна е хипотезата на решения на общото събрание, съвпадащи с решения на предходно общо събрание – т.нар. „препотвърждаване“. Независимо дали се касае за решения относно обстоятелства, подлежащи на вписване (респ. вече вписани), или не, в правомощията на общото събрание е да ги отмени или измени, без да е предвиден съдебен или какъвто и да било контрол относно мотивите за такова действие. Препотвърждаването на вече взето решение по своята характеристика се свежда до вземането на ново решение относно същото обстоятелство и при същия краен резултат. Новото решение на общото събрание обаче няма обратно действие. Ако то е опорочено, подлежи на отмяна по реда на чл. 74 ТЗ[19].
Събирателното дружество е персонално и ТЗ не предвижда общото събрание на съдружниците като негов орган[20]. Поради това редът по чл. 74 ТЗ по отношение на събирателните дружества е неприложим[21]. Това, че в учредителния договор съдружниците са посочили съществуването на такъв орган, е без правно значение[22]. Едно от основните неимуществени права на съдружниците в СД е правото на защита, което може да се реализира по различни начини – със специалния иск по чл. 85 ТЗ, който е специфичен за събирателното дружество, както и с иска по чл. 71 ТЗ за защита на правото на членство и/или на отделни членствени права. За разлика от капиталовите дружества събирателното дружество не институционализира органите си, като всеки от съдружниците управлява и представлява дружеството (освен ако управлението и представителството е предоставено на един или част от тях или на трето лице – несъдружник), респ. с поведението си може да засегне членствените права на останалите съдружници. Събирателното дружество няма общо събрание като орган на управление, поради което и защитата чрез иск за отмяна на решения на общото събрание по чл. 74 ТЗ или чрез иск за установяване на тяхната нищожност е неприложима за съдружниците; тези искове са недопустими. Когато някой от съдружниците със своите действия по управление засегне членствените права на друг съдружник, последният може да се защити чрез иска по чл. 71 ТЗ. Същата процесуална възможност има и лице, което претендира установяване на членственото си правоотношение със събирателното дружество (положителен установителен иск) или отрича членственото правоотношение на лице, претендиращо, че е съдружник (отрицателен установителен иск)[23].
3. Основания за отмяна
Липсата на изискуемия кворум при гласуването на дадено решение не означава липса на взето решение. Посоченото в т. 1 на ТР 1-2002-ОСГК, че нищожно е и липсващото (невзето) решение, което обаче е отразено в протокола на общото събрание или в протоколната книга, а също и ако е вписано в търговския регистър, визира случаите, когато на общото събрание изобщо не е било провеждано гласуване по дадения въпрос и въпреки това в протокола от същото или в протоколната книга е вписано, че е било взето решение. Само при това положение ще е налице хипотезата на липсващо решение, чиято нищожност трябва да бъде релевирана чрез иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). Когато обаче е проведено гласуване от участващите в общото събрание, това означава наличие на взето решение, като съответствието на същото със закона и устава може да бъде преценявано единствено и само чрез иска по чл. 74 ТЗ[24].
Нарушаването на правилата за мнозинството е основание по чл. 74 ТЗ за отмяна на приетото решение[25]. Липсата на единодушие при приемане на решения на общото събрание, каквото е предвидено в дружествения договор, води до тяхната отменяемост, а не до нищожност и не може да бъде приложена аналогията на чл. 26, ал. 2 ЗЗД – липса на съгласие[26]. Ако в гласуването на решение от общото събрание на ООД са участвали лица, които не разполагат с право на глас, решението страда от процесуална незаконосъобразност, като е без значение доколко ненадлежно упражненото право на гласуване е повлияло при вземането на конкретните решения[27].
Съобразеността на съдържанието на учредителния акт (чл. 165 ТЗ) със закона се преценява от длъжностното лице по регистрацията по реда на чл. 19 ЗТР, доколкото на вписване подлежат данните по чл. 165, т. 1-4 и т. 5 и т. 10 ТЗ, но уставни разпоредби не могат да бъдат отменяни от съда и в производство по чл. 25 и чл. 29 ЗТР. Разпоредбите на устава, които противоречат на императивни разпоредби на закона, не са отменяеми по реда на чл. 74 ТЗ, тъй като на контрол по този ред подлежат решенията на общото събрание на дружеството, ако противоречат на императивни разпоредби на закона и на устава. В исковото производство съдът може да тълкува учредителния акт – чл. 68 ТЗ, както и да преценява съответствието на неговите текстове с императивните разпоредби на закона. Тази проверка обаче е опосредена и се извършва чрез проверката за законосъобразност на обжалваното решение на общото събрание на акционерите. Ако решението е прието въз основа на противоречащ на императивна разпоредба на закона текст от устава, то би подлежало на отмяна по чл. 74 ТЗ и в този случай преценката на съда по отношение на законосъобразността на устройствения акт е инцидента. Указанията на съда по тълкуването на устава биха били задължителни за дружеството при повторно разглеждане от него на същия въпрос (чл. 75, ал. 1 ТЗ) и повторното решение би било нищожно, ако не бъде съобразено с тях. И в двата случая (при първоначална отмяна и при нищожност, т.е. при повторност на отменено решение) предмет на произнасянето на съда е решението на общото събрание, а не уставът на дружеството. Единствено компетентно да отмени или измени разпоредба на устройствения акт е общото събрание на акционерното дружество съобразно правомощието му по чл. 221, т. 1 ТЗ, а редът за отмяна по чл. 74 ТЗ по отношение на уставни разпоредби е неприложим. Разпоредбите на устава обвързват акционерите и дружеството като акт на общата воля, акт на мнозинството, задължителен за негласувалите и за гласувалите с отрицателен вот, до отмяната им по реда на чл. 221, т. 1 ТЗ от компетентния орган на акционерното дружество. На отмяна чрез съдебния контрол по чл. 74 ТЗ подлежи не разпоредба на устава, а решението на общото събрание на акционерите за съответната промяна на устройствения акт. Съобразно ТР 1-2002-ОСГК на съдебен контрол по реда на чл. 74 ТЗ подлежи решението на общото събрание за приемане, изменение или допълване на устава, а не самият устройствен акт. Извън правомощията на съда е отмяната на уставни разпоредби. Неосъществимо би било спазването на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ и по-съществено – ако разпоредбата на устава, противоречаща на закона, не е атакувана по чл. 74 ТЗ, това изключва изобщо възможността на съда в производството по конститутивния иск срещу решение на общото събрание на акционерите, основано на такава разпоредба на устава, да проверява съответствието на решението на общото събрание на акционерите със закона – извод, който пряко противоречи на разпоредбата на чл. 74 ТЗ[28].
4. Действие на съдебното решение
Конститутивното действие на решението по чл. 74 ТЗ и отмяната на решението на общото събрание действат занапред от влизане в сила на съдебното решение[29]. Решението на съда има действие по отношение на цялото дружество и всичките му членове, независимо дали участват или не в процеса[30].
Недопустимо е отменено по чл. 74 ТЗ решение на общото събрание на акционерите да бъде валидирано чрез последващо решение с обратна сила, т.е. валидирането да има правен ефект от датата на приемане на отмененото решение[31]. Ако решението на общото събрание на акционерите е отменено поради нередовно свикване, няма пречка при последващо редовно свикано и проведено общо събрание да бъдат взети същите решения, дори и чрез препращане към текста на отменените решения (потвърждаване на отменените решения), т.е. това означава, че на новите решения не се придава обратно действие, а че се считат за взети на следващото редовно свикано и проведено общо събрание, като имат действие за в бъдеще. Решенията на проведеното последващо общо събрание представляват самостоятелно правно основание, даващо право да се впише съответното обстоятелство в търговския регистър[32].
Според ВКС при иск по чл. 74 ТЗ съдът не е обвързан от влязло в сила решение по чл. 74 ТЗ, постановено по иск на друг акционер срещу същото решение и в което е било прието, че решенията на това общо събрание са незаконосъобразни. ВКС посочва, че съдът е в правото си да се произнесе по предявения иск по чл. 74 ТЗ на визираните в исковата молба основания за незаконосъобразност, тъй като трябва да се отчете спецификата на иска, различието в страните и многообразието от факти, които биха могли да съставляват основания за провеждане на този иск[33]. Ако порокът, на основание на който се иска отмяна по чл. 74 ТЗ на решението на общото събрание, е един и същ и по двата иска, съдът трябва да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение по иск по чл. 74 ТЗ, защото това решение има действие спрямо дружеството и всички съдружници/акционери в него, т.е. влязлото в сила решение по чл. 74 ТЗ проявява своя ефект и спрямо ищеца по висящото производство по чл. 74 ТЗ.
ВКС приема, че действието на решението на общото събрание на акционерите за отмяна на предходното решение на общото събрание на акционерите, с което се определят възнагражденията на членовете на съвета на директорите и на изпълнителния директор, и за възстановяване на дружеството на получените суми може да се преценява в исково производство по иск на АД за връщане на заплатените суми на основание на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, макар и изпълнителният директор, който е и акционер и от когото се претендира връщане на сумите, да не е предявил иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на това решение (т.е. на решението за отмяна на предходното решение)[34]. Това разбиране не може да бъде прието. Решението на общото събрание поражда действие от момента на приемането му, освен ако това действие не бъде отложено, дори и да бъде налице основание за отмяната му по чл. 74 ТЗ; това действие трябва да бъде зачетено от съда. Ако решението на общото събрание не бъде атакувано с иск по чл. 74 ТЗ в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ, то наличието на основания за отмяната му по чл. 74 ТЗ не може инцидентно под формата на преюдициален въпрос да бъде преценявано в друго исково производство (така и Решение № 744 от 06.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1056/2008 г., I г. о., ГК). Различно разрешение се прилага при нищожност на решението на общото събрание. Понеже нищожността настъпва ipso facto, то тя може да бъде взета предвид от съда, когато валидността на решението на общото събрание е преюдициален въпрос за разрешаване на спора, с който е сезиран съдът.
доц. д-р Николай КОЛЕВ, Департамент „Право“, Нов български университет
______
[1] Вж. Определение № 133 от 07.06.1999 г. на ВКС по ч. гр. д. № 184/1999 г., V г. о.
[2] Вж. Решение № 4 от 30.01.1995 г. на ВС по ф. д. № 193/1994 г., V г. о.
[3] Вж. Решение № 603 от 21.07.1995 г. на ВС по гр. д. № 264/1995 г., 5-членен с-в; срв. Решение № 51 от 03.02.2005 г. на ВКС по т. д. № 303/2004 г., ТК, ІІ т. о. (за сдружение); и Решение № 18 от 10.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 1151/2011 г., ТК, ІІ т. о. (за кооперация).
[4] Вж. Решение № 1592 от 28.11.2003 г. на ВКС по гр. д. № 612/2003 г., ТК; Решение № 930 от 17.11.2005 г. на ВКС по т. д. № 217/2005 г., ТК; Решение № 812 от 05.01.2007 г. на ВКС по т. д. № 434/2006 г., I т. о.; Решение № 52 от 7.02.2008 г. на ВКС по т. д. № 791/2007 г., II о., ТК; Решение № 34 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 144/2012 г., I т. о., ТК; Решение № 29 от 28.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1738/2017 г., I т. о., ТК; Определение № 635 от 16.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 538/2010 г., I т. о., ТК; Решение № 7 от 21.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 822/2012 г., I т. о., ТК; Решение № 32 от 23.06.1998 г. на ВКС по ф. д. № 208/1997 г., V г. о.; Определение № 262 от 13.10.1999 г. на ВКС по ч. гр. д. № 336/1999 г., V г. о.
[5] Вж. Решение № 603 от 21.07.1995 г. на ВС по гр. д. № 264/1995 г., 5-членен с-в.
[6] Вж. Решение № 10 от 21.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1316/2018 г., I т. о., ТК.
[7] Вж. Определение № 381 от 15.11.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 626/2010 г., I т. о., ТК; срв. също Решение от 27.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 642/2005 г., I т. о.
[8] Вж. Решение № 58 от 13.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 376/2020 г., II т. о., ТК.
[9] Вж. Решение № 744 от 06.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1056/2008 г., I г. о., ГК.
[10] Вж. Решение № 2287 от 19.12.1995 г. на ВС по гр. д. 853/1995 г., V г. о.; Решение № 509 от 9.07.2008 г. на ВКС по т. д. № 153/2008 г., II т. о., ТК; Решение № 347 от 16.09.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1549/2003 г., ТК, II о.; Решение № 878 от 31.05.2000 г. на ВКС по гр. д. № 147/2000 г., V г. о. (искът по чл. 71 ТЗ е недопустим поради липса на правен интерес); Решение № 1068 от 14.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1856/2001 г., V г. о.; Решение № 36 от 26.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 685/2014 г., I т. о., ТК; Решение № 286 от 28.02.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2001 г., V г. о.; Решение № 509 от 09.07.2008 г. на ВКС по т. д. № 153/2008 г., II т. о., ТК.
[11] Вж. Решение № 878 от 31.05.2000 г. на ВКС по гр. д. № 147/2000 г., V г. о. (според ВКС фактите и обстоятелствата, с които ищецът се домогва да установи незаконосъобразността на решението, представляват основание на предявения иск, който съдът е трябвало да квалифицира като такъв с правно основание чл. 74 ТЗ, защото съдът е длъжен да определи правното основание на иска съобразно твърденията на ищеца, съдържащи се в обстоятелствената част на исковата молба); Решение № 1068 от 14.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1856/2001 г., V г. о.; Решение № 123 от 14.03.2007 г. на ВКС по т. д. № 891/2006 г., ТК, II о.; Решение № 26 от 12.02.1998 г. на ВКС по гр. д. № 447/1997 г., 5-членен с-в.
[12] Вж. точка 4 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК (цитирано по-долу като ТР 1-2002-ОСГК); Определение № 569 от 27.10.2003 г. на ВКС по гр. д. 762/2003 г., ТК.
[13] Вж. Решение № 145 от 21.03.2005 г. на ВКС по т. д. № 524/2004 г., I т. о.; срв. Решение № 429 от 16.03.1998 г. на ВКС по гр. д. № 2/1998 г., V г. о.
[14] Вж. Решение № 435 от 7.06.2005 г. на ВКС по т. д. № 601/2004 г., ТК (в казуса по делото в поканата е обявено, че акционерите трябва да се легитимират с оригинална депозитарна разписка, без такова изискване да бъде предвидено в устава; на това основание акционерът не бил допуснат до участие в общото събрание; според ВКС включването в поканата на формалност по смисъла на чл. 223, ал. 4, т. 4 ТЗ, каквато не е предвидена в устава, опорочава свикването на общото събрание, което е основание за отмяна на решението му, без да бъде необходимо да се изследва дали евентуалното участие на акционера и неговият вот биха се отразили върху приетото решение, атакувано с иска по чл. 74 ТЗ).
[15] Вж. Решение № 36 от 26.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 685/2014 г., I т. о., ТК; Решение № 528 от 20.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 271/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 626 от 03.08.2007 г. на ВКС по т. д. № 296/2007 г., ТК.
[16] Вж. Решение № 715 от 12.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 1468/2002 г., V г. о.; Решение № 107 от 29.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 555/2011 г., I т. о., ТК. В по-старата практика се застъпваше различно разбиране – ако неприсъственото решение не е взето с писменото съгласие на всички съдружници, решението е нищожно на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 139, ал. 2 ТЗ – липса на съгласие на всички съдружници; прогласяването на нищожност на решението на общото събрание може да се иска безсрочно и срокът по чл. 74, ал. 2 ТЗ не се прилага – вж. Решение № 272 от 07.12.1995 г. на ВС по ф. д. № 137/1995 г., V г. о.
[17] Вж. Решение № 100 от 4.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 799/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 109 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 799/2009 г., II т. о., ТК; Определение № 110 от 24.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 799/2009 г., II т. о., ТК.
[18] Вж. Решение № 132 от 16.05.1991 г. на ВС по гр. д. № 73/1991 г., 5-членен с-в.
[19] Вж. точка 8 от ТР 1-2002-ОСГК.
[20] Вж. Решение № 1116 от 8.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 187/2003 г., V г. о.; Решение № 9 от 22.01.2004 г. на ВКС по гр. д. № 405/2003 г., ТК; Решение № 244 от 4.04.2008 г. на ВКС по т. д. № 783/2007 г., I т. о., ТК; Решение № 5 от 8.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 271/2010 г., I т. о., ТК.
[21] Вж. Решение № 1116 от 8.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 187/2003 г., V г. о.; вж. обаче Решение № 102 от 21.07.1997 г. на ВКС по ф. д. № 60/1997 г., V г. о., в което се разглежда и отхвърля иск по чл. 74 ТЗ срещу решение на общото събрание на съдружниците в СД.
[22] Вж. Решение № 9 от 22.01.2004 г. на ВКС по гр. д. № 405/2003 г., ТК.
[23] Вж. Определение № 39 от 25.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1080/2020 г., I т. о., ТК.
[24] Вж. Решение № 123 от 14.03.2007 г. на ВКС по т. д. № 891/2006 г., ТК, II о. (казусът по делото се отнася до решение на общото събрание на ООД).
[25] Вж. Решение № 887 от 04.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 1658/2002 г., V г. о.; Решение № 31 от 29.03.2005 г. на ВКС по гр. д. № 411/2004 г., ТК, II о.
[26] Вж. Решение № 85 от 01.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 155/2012 г., I т. о., ТК.
[27] Вж. Решение № 295 от 20.06.2006 г. на ВКС по т. д. № 863/2005 г., ТК, II о.
[28] Вж. Решение № 87 от 10.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 680/2015 г., I т. о., ТК.
[29] Вж. точка 3 от ТР 1-2002-ОСГК; Решение № 81 от 26.02.2007 г. на ВКС по т. д. № 556/2006 г., I т. о.; Решение № 86 от 01.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1068/2016 г., II т. о., ТК; Решение № 251 от 06.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 593/2017 г., II т. о., ТК; Решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 227 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6590/2013 г., IV г. о., ГК; Определение № 602 от 20.09.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3101/2013 г., II т. о., ТК; Определение № 603 от 25.09.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2988/2013 г., I т. о., ТК; Определение № 115 от 23.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3377/2015 г., I т. о., ТК; Определение № 573 от 23.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1702/2016 г., I т. о., ТК; Решение № 303 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1613/2011 г., III г. о., ГК; Решение № 50 от 11.02.2008 г. на ВКС по т. д. № 492/2007 г., I о., ТК; Решение № 1077 от 12.01.2005 г. на ВКС по д. № 213/2004 г., ТК, II т. о.; Решение № 135 от 09.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 184/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 312 от 10.03.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2517/2002 г., V г. о.
[30] Вж. точка 5 от ТР 1-2002-ОСГК; Решение 1284 от 20.10.2003 г. на ВКС по гр. д. № 1880/2002 г., V г. о.; Решение № 1470 от 7.01.2004 г. на ВКС по гр. д. № 690/2003 г., ТК; Решение № 53 от 17.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 57/2008 г., 5-членен с-в, ТК; Решение № 11 от 13.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 641/2008 г., II т. о., ТК; Решение № 186 от 30.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2410/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 128 от 19.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 269/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 21 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 290/2012 г., I т. о., ТК; Решение № 159 от 12.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 375/2016 г., I т. о., ТК; Определение № 453 от 16.07.2002 г. на ВКС по гр. д. № 356/2002 г., V г. о.; Определение № 213 от 12.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 503/2005 г., ТК, I т. о.
[31] Вж. Решение № 417 от 10.03.1999 г. на ВКС по гр. д. 2443/1998 г., V г. о.; Решение № 229 от 14.02.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2001 г., V г. о.
[32] Вж. Решение № 229 от 14.02.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2001 г., V г. о.
[33] Вж. Решение № 1447 от 11.11.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2566/2002 г., ТК.
[34] Вж. Решение № 646 от 28.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 431/2009 г., I т. о., ТК.
