При разпределяне ползването на съсобствена жилищна сграда съдът е длъжен да съобрази правата на всеки собственик да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и да не се мотивира от съображения за “изграждане на влошени отношения”.
Чл. 32, ал. 2 ЗС
Решение № 146/08 от 6.02.2008 г. на ВКС, V г.о.
Производството е по реда на чл. 218а, б. “а” и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Т. С. и Д. А. С. чрез техния пълномощник срещу въззивното решение от 29.12.2006 г. по гражд. д. № 591/2006 г. на П. окръжен съд в частта, с което е отменено решение № 461 (2006 г. по гражд. д. № 1754/ 2005 г. на П. районен съд за разпределение на ползване на застроено дворно място, между съсобствениците – от една страна, ищцата В. Н., и от друга – настоящите касатори. След като е отменил решението в частта за жилищната сграда, въззивният съд е разпределил ползването въз основа на спорния вариант по допълнителното заключение на приетата тройна техническа експертиза, поддържан от ищцата по делото. В частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и е допуснато разпределение на дворното място и стопанските постройки в него, решението на П. окръжен съд е влязло в сила.
Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:
При безспорно установена легитимация на участващите в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съсобственици, притежаващи идеални части от застроено дворно място като приобретатели по сделки, спорно е било разпределението на жилищната сграда. Изследвани са три варианта за разпределение ползването на същата, настоящите касатори са поддържали и първоинстанционният съд е възприел вариант,при който ищцата да ползва приземния етаж, а ответниците да ползват втория етаж на сградата със самостоятелен вход. Въззивният съд е възприел поддържания от ищцата вариант на вертикално разпределение, т.е. при обособени за общо ползване площи в двата етажа са разпределени помещенията. Така страните ще ползват равностойни в строително, жилищно и битово отношение части от сградата, което именно е изтъкнал П. окръжен съд като решаващо съображение с оглед правата на страните.
Решението е правилно и законосъобразно.При безспорно изяснените между страните обстоятелства във връзка с фактическите и технически характеристики на сградата правилно е прието, че упражняваната от ответниците фактическа власт върху втория етаж, ползван от тях за жилищни нужди, не следва да бъде възприето като водещо съображение при разпределението, а извършените от тях ремонти не могат да се квалифицират като преустройство. Като е дал приоритетно значение на правото на всеки съсобственик да си служи със съсобствената вещ според нейното предназначение – в случая като жилище, въззивният съд е съобразил закона и е приложил точно смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗС при така установените по делото обстоятелства. Преценени според годността им да задоволяват жилищна нужда, помещенията на първия и втория етаж от постройката не са равностойни. При разрешаването на спорните отношения въззивният съд не е извършил недопустима съдебна администрация, възприемайки технически определени площи от двата етажа да служат за общо ползване. Неоснователно е оплакването, че възприетият експертен вариант изисква преустройства. Съобразена е именно целта на института, дефинирана от закона в чл. 31, ал. 1 ЗС. Допускането на съдебна администрация по исков ред няма законова цел да изглажда “крайно влошени отношения” между съсобствениците и доводът на касаторите, че възприетият вариант щял да генерира допълнително конфликт и нестабилност, не обосновава твърденията им, че законът е нарушен . При съдебната администрация по чл. 31, ал. 2 ЗС водещи са съображенията за законосъобразност. Възприемането на вариант, при който единият съсобственик няма да има достъп до годните за обитаване помещения, ще накърни правата му да се служи с общата вещ по предназначение -това именно е съобразил въззивният съд и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
