Списание „Търговско и облигационно право“, 2026 г., бр. 11
Изменението на Търговския закон (ДВ, бр. 105 от 2016 г.) засегна разпоредбите на чл. 735 и чл. 739 от Търговския закон (ТЗ) във връзка с основанията и последиците от прекратяването на производство по несъстоятелност. С новата ал. 2 на чл. 735 ТЗ бяха уредени две алтернативни пречки за прекратяване на производството, при наличие на които съдът не може да го прекрати, независимо че са налице основанията за неговото прекратяване по чл. 735, ал. 1. С изменението на ал. 2 на чл. 739 ТЗ бяха уредени две алтернативни хипотези, при които – в отклонение от правилото за погасяване на неудовлетворените вземания с прекратяване на производство по несъстоятелност – прекратяването на производството няма за последица погасяване на неудовлетворените в него вземания. Във връзка с посочените изменения, но не само, в практиката се поставят въпроси във връзка с основанията и последиците от прекратяване на производството по несъстоятелност. Тези въпроси, както и въпроси във връзка с тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 735, ал. 2 и чл. 739, ал. 2 ТЗ, са предмет на статията.
1. Най-често производството по несъстоятелност се прекратява поради изчерпване на масата на несъстоятелността (чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ) – възможността то да се прекрати поради изплащане на задълженията е по-скоро теоретична. Преценката дали масата е изчерпана може да се направи само след окончателно приключване на дейността по нейното попълване, включително след приключване на делата по предявени искове за недействителност по чл. 645-646 ТЗ и по обусловените от тяхното уважаване отменителни искове за попълване на масата[1]. Масата се счита за изчерпана, когато след нейното осребряване в производството длъжникът няма друго имущество освен несъбираеми вземания и/или други трудно продаваеми активи. В този случай за прекратяването на производството е необходимо заключителното събрание на кредиторите да се разпореди с труднопродаваемите активи, като ги извади от състава на масата (чл. 734, ал. 3 ТЗ). При бездействие на заключителното събрание съдът по несъстоятелността не може да вземе това решение, но наличието на непродаваемо имущество в масата не е пречка за прекратяване на производството[2].
Масата следва да се счита за изчерпана и съдът трябва да прекрати производството по несъстоятелност не само когато в нея има единствено труднопродаваемо имущество, а и в други случаи. Но при тях не е нужно решение на заключителното събрание на кредиторите по чл. 734, ал. 3 ТЗ за изваждане на имуществото от състава на масата. Тези случаи са няколко:
– Масата е изчерпана, макар в нейния състав да са включени сумите, заделени от съответната сметка за разпределение за оспорени по съдебен (а и арбитражен – в хипотезата на чл. 637, ал. 3 ТЗ) ред и неприети вземания. Наличието на такива суми не е пречка за прекратяване на производството (арг. от чл. 744, ал. 1, т. 1 ТЗ). Ако след неговото прекратяване спорното вземане бъде установено с влязло в сила решение, то ще бъде удовлетворено със заделените за него суми. Но ако вземането бъде отречено с влязлото в сила решение, заделените суми ще се освободят и прекратеното производство може да се възобнови при условията на чл. 744 ТЗ.
– Масата е изчерпана, макар в нейния състав да се включват заложени от длъжника вещи или вземания, които са предадени от синдика на заложния кредитор, притежаващ право да се удовлетвори от заложеното имущество без съдебна намеса (арг. от чл. 719 във връзка с чл. 744, ал. 1, т. 3 ТЗ). Тук се имат предвид всички кредитори с особен търговски залог по чл. 311 ТЗ, за които законът не определя срок[3] за реализация на заложеното имущество, и кредиторите с учреден особен залог по Закона за особените залози (ЗОЗ), за които чл. 43, ал. 1 ЗОЗ определя срок. От тълкуването на чл. 744, ал. 1, т. 3 ТЗ се налага извод, че наличието на заложени вещи от длъжника с учреден особен търговски залог по чл. 311 ТЗ или с особен залог по ЗОЗ, които не са осребрени от кредитора, не е пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ. Затова, ако заложеното имущество не бъде реализирано в срока по чл. 43, ал. 1 ЗОЗ, прекратеното производство може да се възобнови[4]. Тази хипотеза на прекратяване на производството поради изчерпване на масата е рядко срещана предвид правилото на чл. 43, ал. 1 и ал. 3 ЗОЗ, което прави технически невъзможно производството да се прекрати, без кредиторът с особен залог да е удовлетворен от предмета на залога[5].
– При преценката дали масата е изчерпана, от нея следва да се изключи и имущество на длъжника с незначителна стойност, когато неговият размер и времето, необходимо за неговото осребряване или събиране, правят неоправдано продължаването на производството по несъстоятелност. Законодателят не формулира подобно правило, но то се извежда по тълкувателен път от чл. 632, ал. 2 и чл. 744, ал. 2 ТЗ. Продължаването на производството, респ. неговото възобновяване, е неоправдано, когато длъжникът няма достатъчно имущество, което да покрие разноските за производството. Затова, когато в масата на несъстоятелността е останало имущество с незначителна стойност, съдът следва да прекрати производството, когато сумите, които биха постъпили от осребряването на имуществото, са очевидно недостатъчни, за да покрият необходимите разноски за осребряването и за поддържането на висящността на производството (възнаграждение на синдика и др.)[6]. В случая за прекратяването на производството следва да намерят съответно приложение разпоредбите на чл. 632, ал. 2 ТЗ, като се държи сметка за фазата и етапа, в които то се намира. Когато поради незначителния остатък на имуществото в масата след нейното осребряване съдът установи, че не може и да се очаква, че заинтересовано лице ще предплати необходимите суми за покриване на разноските, свързани с осребряването на остатъка от имуществото на длъжника и с продължаване на производството, той не следва да спира производството по несъстоятелност, а трябва незабавно да го прекрати.
– В условията на ограничения, които са наложени на длъжника – ФЛ, в откритото производство по несъстоятелност, той често започва работа на трудов договор, за да се издържа; възможно е той да реализира и доходи от друга нетърговска дейност. Текущите секвестируеми доходи на длъжника (от работна заплата, хонорари, наеми и др.) стават част от масата на несъстоятелността (чл. 614, ал. 1, т. 2 и ал. 4 ТЗ). Те по правило са с незначителна стойност, придобиват се ежемесечно, по правило за неопределен във времето период напред, като периодично попълват състава на масата. Но след като приключи осребряването на имуществото от масата, те не следва да се вземат предвид при преценката дали масата на несъстоятелността е изчерпана.[7] По правило тези доходи не са достатъчни, за да финансират разноските за производството и не оправдават неговото запазване, още повече че поради регулярното получаване на текущи доходи производството би могло да продължи неограничено време. Хипотезата е сходна с предходната; поради това съдът следва да прекрати производството по несъстоятелност, като приложи съответно разпоредбата на чл. 632, ал. 2 ТЗ.
2. Независимо че са налице основанията за прекратяване на производството по чл. 735, ал. 1 ТЗ, ал. 2 урежда две алтернативни пречки за неговото прекратяване – съдът не може да го прекрати, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство. Макар да не е казано изрично в закона, двете пречки се прилагат само когато производството се прекратява поради изчерпване на масата и заличаване на длъжника в търговския регистър, но не когато са изплатени задълженията и е останало имущество от масата.
2.1. За наличието на първата пречка за прекратяване на производството е без значение видът на изпълнението срещу учреденото от трето лице обезпечение – изпълнението може да бъде индивидуално или универсално – в производство по несъстоятелност, открито срещу третото лице; възможно е то да е извънсъдебно – обезпеченият кредитор сам да продава заложената вещ или ценна книга, когато законът му дава право да се удовлетвори без съдебна намеса (напр. чл. 311 ТЗ, чл. 43 ЗОЗ). За да влезе в сила забраната за прекратяване на производството по несъстоятелност, е необходимо към момента на неговото приключване, първо, обезпеченото вземане да е предявено и да е прието (арг. от чл. 739, ал. 1 ТЗ) и второ, изпълнението, насочено към обезпечението, да е започнало и да не е приключило. Отсъствието на едното от двете посочени условия не е пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност.
Законодателният мотив за уреждането на тази пречка за прекратяване на производството е свързан с акцесорния характер на обезпечението по отношение на обезпеченото вземане и с нуждата обезпеченият кредитор да запази възможността да се удовлетвори от стойността на даденото му от третото лице обезпечение. Учредяването на обезпечение е действително, доколкото съществува вземане, което трябва да бъде обезпечено, а погасяването на вземането води до погасяване на даденото обезпечение (арг. от чл. 138, ал. 2 и чл. 150, ал. 1 ЗЗД). Вземанията към длъжника се прекратяват с прекратяване на производството по несъстоятелност (чл. 739, ал. 2 ТЗ), включително когато са обезпечени, а погасяването им би довело до погасяване и на акцесорното право на кредитора да се удовлетвори от имуществото на третото лице, дало обезпечението[8].
Без значение е дали обезпечението, дадено от третото лице, е реално (залог, ипотека) или лично под формата на поръчителство. И ако казаното е безспорно за реалните обезпечения, в практиката има колебания дали забраната за прекратяване на производството по чл. 735, ал. 2, предл. 1 ТЗ се прилага за личните обезпечения и в частност – за поръчителството.
Поръчителството е каузален и акцесорен договор; по него поръчителят отговаря към кредитора на собствено правно основание, но за чужд дълг. Каузата на договора и на задължението, поето от поръчителя, е наличието на валидно чуждо задължение (главен дълг), за което поръчителят се задължава да отговаря. Поради това отговорността на поръчителя не съществува, ако не съществува главен дълг, съответно тя отпада при погасяване на главния дълг (чл. 138, чл. 139 и чл. 142 ЗЗД).
С оглед на казаното не споделям наложилата се практика, установена с Решение № 158 от 2018 г. на ВКС по т. д. № 2369/2017 г., I т. о., и възпроизведена многократно в други актове на ВКС[9], в частта, в която висящността на производство по индивидуално принудително изпълнение срещу учредени от трети лица лични обезпечения на кредитор на несъстоятелния длъжник под формата на поръчителство не съставлявала пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност – заличаването на търговеца – главен длъжник, не препятствало възможността за кредиторите му да се удовлетворят, тъй като вземанията им към солидарните съдлъжници не се погасявали. Тази практика следва да се подкрепи само в частта, когато личните обезпечения, дадени на кредитор, са под формата на менителнично поръчителство (авал) или встъпване в дълг, но не може да се сподели в частта за поръчителството предвид разпоредбата на чл. 142 ЗЗД. Общото в трите случая на лични обезпечения е, че е налице солидарна отговорност на лица, които отговарят към кредитор за чужд дълг (вж. чл. 101 и чл. 141, ал. 1 ЗЗД и чл. 485, ал. 1 ТЗ). Но за разлика от отговорността на поръчителя (тя е акцесорна), отговорността на авалиста и на встъпилия в дълг не е акцесорна, а самостоятелна, и затова тя не зависи от съществуването на чуждия (главния) дълг (арг. от чл. 485, ал. 2 ТЗ по отношение на авала).
Но независимо от разпоредбата на чл. 735, ал. 2, предл. 1 ТЗ, наличието на учредени от трети лица обезпечения на задължения на длъжника, когато изпълнението срещу обезпеченията не е приключило, не е пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност. Обезпечените кредитори не се нуждаят от защитата по чл. 735, ал. 2, предл. 1 ТЗ, защото са защитени срещу опасността след прекратяване на производството да загубят своите вземания към лицата, учредили обезпечението, с разпоредбата на чл. 739, ал. 2 ТЗ – с прекратяване на производството не се погасяват неудовлетворените вземания, за които са учредени обезпечения от трети лица[10]. Тези вземания се погасяват в отношенията между кредитора и длъжника, но не се погасяват в отношенията между обезпечения кредитор и третото лице. От друга страна, пречката по чл. 735, ал. 1, предл. 1 ТЗ за прекратяване на производството би поставила въпроса за финансиране на разноските, необходими за неговото поддържане, докато не приключи изпълнението на кредитора срещу даденото му от третото лице обезпечение. Тъй като разпоредбата на чл. 739, ал. 2 ТЗ обезсмисля запазването на чл. 735, ал. 2, предл. 1 ТЗ, предл. 1 трябва да бъде отменено.
От тълкуване на чл. 739, ал. 2 във връзка с ал. 1 ТЗ следва, че с прекратяване на производството по несъстоятелност няма да се погасят само приетите в производството и неудовлетворени вземания на кредиторите с обезпечения към трети лица; ще се погасят обаче непредявените вземания, както и предявените, но неприети вземания с изключение на неприетите обезпечени вземания, които са предмет на исково производство по чл. 637, ал. 3 или чл. 694 ТЗ (аргумент от чл. 744, ал. 1, т. 1 ТЗ).
2.2. Макар в закона да не е казано изрично, пречката за прекратяване на производството по несъстоятелност по чл. 735, ал. 2, предл. 2 ТЗ (длъжникът е страна по висящо съдебно производство) е приложима само когато длъжникът е ЮЛ и производството се прекратява с неговото заличаване в търговския регистър. Тя не се прилага, когато длъжникът е ФЛ или когато длъжникът (ФЛ или ЮЛ) не се заличава в търговския регистър след прекратяване на производството по несъстоятелност. Длъжникът няма да бъде заличен, когато производството се прекратява поради изплащане на задълженията и е останало имущество от масата (чл. 735, ал. 3 ТЗ). Този извод се налага с оглед на законодателния мотив за уреждане на забраната за прекратяване на производството за длъжник, който е страна по висящо съдебно производство.
Мотивът за стеснително тълкуване на чл. 735, ал. 2, предл. 2 ТЗ и прилагането му само по отношение на длъжници – ЮЛ, е свързан с последиците, които прекратяването на производството по несъстоятелност има за висящите съдебни (а и арбитражни – по арг. от чл. 637, ал. 1 и 3 ТЗ) производства, страна по които е длъжникът. Като изключим охранителните съдебни производства, съдебните производства са двустранни и спорни и абсолютна процесуална предпоставка за тяхното откриване и развитие е наличието на надлежни страни. Липсата на такива ще направи процеса недопустим[11]. С прекратяването на производството по несъстоятелност длъжникът се заличава в търговския регистър, а когато е ЮЛ, със заличаването му длъжникът се прекратява като правен субект (арг. от чл. 735, ал. 3 ТЗ) без правоприемство. Така прекратяването на производството по несъстоятелност със заличаване на длъжника – ЮЛ, би имало за последица прекратяване на висящите съдебни производства, по които длъжникът е страна, поради липса на надлежна страна.[12] Поради този законодателен мотив наличието на висящи съдебни производства, по които длъжникът – ЮЛ, е страна, е пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност[13].
По правило е без значение видът и предметът на съдебното производство, няма значение и съдебната инстанция, в която производството се намира. Но при съпоставка на разпоредбата на чл. 735, ал. 2, предл. 2 с чл. 744, ал. 1, т. 1 ТЗ се поставя въпрос за нейното приложно поле и по-конкретно: пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност ли са две групи съдебни искови производства, по които длъжникът – ЮЛ, е страна? Първата група са производства по предявени от или срещу длъжника искове по чл. 694, ал. 1 или ал. 2 ТЗ за установяване несъществуването на прието от съда по несъстоятелност вземане или за съществуването на неприето вземане, а втората група са производства по чл. 637, ал. 1 и 3 ТЗ относно неприето вземане в производство по несъстоятелност, което е предмет на спряно и впоследствие възобновено съдебно или арбитражно производство[14]. Двете групи производства се развиват в тясна връзка с производството по несъстоятелност, но са напълно самостоятелни и отделени от него. Тяхното откриване предпоставя наличие на висящо производство по несъстоятелност, но неговото прекратяване не е уредено като пречка за тяхното продължаване. Те се разглеждат по общия исков ред по ГПК и по правило приключват дълго след приключване на производството по несъстоятелност. Предмет на двете производства е установяването на оспорени и неприети вземания в производството по несъстоятелност (чл. 693 във връзка с чл. 694, ал. 1-3 ТЗ). Трябва ли след приключване на производството по несъстоятелност поради изчерпване на масата на несъстоятелността то да остане висящо до момента на приключване с влязло в сила решение на съда в производствата относно съществуването на неприети вземания? Отговорът има практическо значение най-малко защото при запазване на производството по несъстоятелност някой трябва да осигури средства за покриване на разноските, необходими за неговото поддържане.
Отговорът на въпроса следва да се изведе от тълкуването на взаимно изключващите се разпоредби на чл. 735, ал. 2, предл. 2 и чл. 744, ал. 1, т. 1 ТЗ. От тълкуването на първата разпоредба се налага отрицателен отговор – производството по несъстоятелност няма да се прекрати, защото висящото съдебно производство е пречка за неговото прекратяване. То ще чака приключването на исковия процес и ще се прекрати едва когато исковият процес приключи с влязло в сила решение. От тълкуването на чл. 744, ал. 1, т. 1 ТЗ се налага положителен отговор – висящото исково производство, по което длъжникът е страна и което има за предмет установяване на оспорени неприети вземания, не е пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност, след като в зависимост от изхода на исковото производство е възможно прекратеното производство по несъстоятелност да се възобнови. За да се обезпечи удовлетворението на вземането – предмет на исковото производство, ако то бъде установено с влязло в сила съдебно решение, в плана за оздравяване, съответно при разпределение на осребреното имущество, задължително се заделят резерви или суми за неприетото вземане (чл. 694, ал. 8 и чл. 726, ал. 1 ТЗ). Ако след прекратяване на производството по несъстоятелност спорното вземане бъде установено с влязло в сила решение, то ще бъде удовлетворено със заделените за него суми. Ако вземането бъде отречено с влязлото в сила решение, заделените суми ще се освободят и прекратеното производство може да се възобнови при условията на чл. 744 ТЗ, за да се удовлетворят приетите и неудовлетворени в него вземания.
Разпоредбите на чл. 735, ал. 2, предл. 2 и чл. 744, ал. 1, т. 1 ТЗ имат един и същи предмет – те регулират отношения, които са свързани с открито производство по несъстоятелност и наличие на висящи съдебни производства, по които несъстоятелният длъжник е страна. Разпоредбата на чл. 735, ал. 2, предл. 2 ТЗ има по-широко приложно поле – тя е обща и се прилага за всички съдебни производства, по които длъжникът е страна. Разпоредбата на чл. 744, ал. 1, т. 1 ТЗ е специална и се прилага само за съдебни производства, чийто предмет са оспорени и неприети в производството вземания. Разпоредбата на чл. 735, ал. 2, предл. 2 ТЗ е по-нова от тази на чл. 744, ал. 1, т. 1 ТЗ; тя е приета с изменението на чл. 735 ТЗ от 2016 г. Макар да е по-нова, тя не отменява действието на по-старата специална разпоредба на чл. 744, ал. 1, т. 1 ТЗ[15], но нейното приложно поле се ограничава от действието на специалната разпоредба. Поради това наличието на висящо съдебно или арбитражно производство, по което несъстоятелният длъжник е страна, е пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност, с изключение на производствата, чийто предмет са оспорени и неприети вземания в производството по несъстоятелност.
От казаното се налага извод, че наличието на висящи съдебни и арбитражни производства по чл. 637, ал. 3 и чл. 694, ал. 1 и 2 ТЗ, по които длъжникът е страна, не е пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност за длъжника – ЮЛ. За посочените съдебни и арбитражни производства чл. 735, ал. 2, предл. 2 ТЗ не се прилага.
2.3. Този извод поставя въпроса за съдбата на висящите съдебни и арбитражни производства, по които длъжникът – ЮЛ, е страна, след прекратяване на производството по несъстоятелност. Тези производства трябва да продължат, за да може по тях съдът да установи дали неприетите вземания – техен предмет, съществуват. Въпросът е как те ще продължат, след като длъжникът е заличен в търговския регистър и е прекратил съществуването си като правен субект? Кой ще встъпи в производството на мястото на заличения длъжник? Търговският закон не дава отговор. Налице е законова празнина, която следва да се запълни чрез правоприлагане по аналогия на закона посредством правилата на чл. 46, ал. 2 ЗНА.
Когато страната в процеса умре или ЮЛ престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника (чл. 227 ГПК). В този случай съдът следва да спре производството (чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК), за да издири и конституира като страна в процеса правоприемника на починалия или на прекратеното ЮЛ. Въпросът, на който законът не дава отговор, е кой е правоприемник на прекратеното ЮЛ? След прекратяване на производството по несъстоятелност ЮЛ е прекратено без правоприемство и би следвало законът да посочи негов правоприемник ad hoc, който да замести ЮЛ като страна по съдебните производства за установяване на неприети вземания в производството по несъстоятелност.
Не може да бъде правоприемник синдикът. Той е длъжен да участва в производствата по чл. 637, ал. 3 и чл. 694, ал. 1 и 2 ТЗ, но не замества длъжника като главна страна в тях. Синдикът не представлява длъжника в двете производства, включително в случаите, когато длъжникът е десезиран с определение на съда по чл. 635, ал. 2 ТЗ, защото те нямат връзка с делата на предприятието на длъжника, нито имат за предмет права, свързани с установяване, запазване или попълване на масата на несъстоятелността (срв. чл. 658, ал. 1, т. 1, 5 и 7 ТЗ). Синдикът не може да замести длъжника като страна в двете производства и защото неговите правомощия се прекратяват с прекратяване на производството по несъстоятелност. Той би могъл да бъде определен като правоприемник на длъжника в производствата по чл. 637, ал. 3 ТЗ и чл. 694, ал. 1 и 2 ТЗ по силата на изрична правна норма, но такава липсва.
Със заличаването на длъжника – ЮЛ, в търговския регистър настъпва неговата юридическа смърт. Последиците от неговото заличаване са сходни с последиците от смъртта на физическо лице. Поради това за тях следва да намерят аналогично приложение разпоредбите на Закона за наследството за последиците от смъртта на физическо лице, като се държи сметка за различията между двете хипотези на прекратяване на правния субект. Принципната разлика между тях е, че ЮЛ няма правоприемници[16], докато при смърт на ФЛ наследниците, приели наследството, са негови правоприемници. Наследниците встъпват като универсални правоприемници както в материалните имуществени правоотношения на техния наследодател, включени в наследствената маса, така и в процесуалните правоотношения за защита на спорни имуществени права от наследствената маса, по които наследодателят е бил страна към момента на смъртта. Подобно правоприемство е мислимо и при заличаване на длъжника – ЮЛ, в търговския регистър по отношение на делата относно имуществени права, по които длъжникът е бил страна към момента на неговото заличаване. Материалните отношения – предмет на спор по съдебните производства по чл. 637, ал. 3 и чл. 694, ал. 1 и 2 ТЗ, са имуществени; поради това е допустимо правоприемство (частно или универсално) както в тях, така и в процеса за тяхната защита.[17]
Проблемът пред правоприемството в правоотношенията с участието на ЮЛ след заличаването на ЮЛ е свързан с отсъствието на правоприемници. Подобна възможност, макар и рядка, съществува и при смърт на физическо лице, като за нея чл. 11 ЗН урежда правила – ако починалият няма наследници или всички наследници се откажат от наследството, или изгубят правото да го приемат, или са недостойни, наследството се придобива чрез правоприемство от държавата или от община. Тези правила следва да намерят приложение по аналогия към последиците, които настъпват при заличаването на длъжника – ЮЛ, в търговския регистър на основание чл. 735, ал. 3 ТЗ, за висящите производства по чл. 637, ал. 3 и чл. 694, ал. 1 и ал. 3 ТЗ[18]. По тези производства като страна на мястото на длъжника следва да встъпи държавата, защото реално тя не придобива никакви имуществени права на заличеното ЮЛ (арг. от чл. 11 ЗН, който урежда правилото, че държавата е правоприемник на незаето наследство). В производствата държавата ще се представлява от министъра на финансите (чл. 31, ал. 1 ГПК).
Встъпването на държавата в съдебните производства по чл. 637, ал. 3 и чл. 694, ал. 1 и 3 ТЗ на мястото на заличения длъжник е нецелесъобразно. Като страна по тях тя би упражнявала несвойствена на нея функция и не би могла да защити интересите на заличеното ЮЛ в процеса. Наложителна е затова законодателна интервенция, чрез която да се определи лице, което да встъпи като правоприемник на ЮЛ в посочените съдебни производства. Уместно е законодателят да определи за правоприемници лица, свързани с прекратеното ЮЛ, чиито лични интереси съвпадат с интересите на ЮЛ в производството – да се установи с влязло в сила решение несъществуването на вземането, което е предмет на съдебното производство.
Такъв интерес имат неограничено отговорните съдружници на длъжника, както и лицата, участвали в управлението на обявеното в несъстоятелност търговско дружество или кооперация. След прекратяване на производството по несъстоятелност тези лица ще се третират като невъзстановени в права с многобройни ограничения на тяхната правоспособност предвид факта, че са останали неудовлетворени кредитори (вж. чл. 747 и чл. 748 ТЗ). Ако се установи, че вземанията, предмет на производствата по чл. 637, ал. 3 и чл. 694, ал. 1 и 3 ТЗ, не съществуват, това ще намали вероятността след прекратяване на производството да останат неудовлетворени вземания. Съответно сумата, която посочените лица трябва да платят на неудовлетворените кредитори като предпоставка, за да бъдат възстановени в права, ще бъде по-малка (чл. 748, ал. 1 ТЗ). От друга страна, неограничено отговорните съдружници и лицата, участвали в управлението на обявеното в несъстоятелност търговско дружество, могат най-добре да защитят неговите интереси, замествайки го като страна в посочените съдебни производства, защото са участвали в неговото управление и разполагат с доказателства и аргументи относно спорното вземане, чрез които да оборят неговото съществуване.
Григор ГРИГОРОВ, професор в ЮФ на Пловдивския университет
_____
[1] Така Определение № 68 от 2011 г. по ч. т. д. № 983/2010 г. на ВКС, II т. о.
[2] Вж. мотиви към т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 03.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ВКС, ОСТК.
[3] Макар законът да не урежда срок за реализацията на вещите, които са предмет на особен търговски залог по чл. 311 ТЗ, за тяхната реализация от заложния кредитор по аналогия следва да се приложи срокът по чл. 43, ал. 1 ЗОЗ. Идеята на законодателя е да се даде възможност на заложния кредитор да упражни правото да се удовлетвори от заложената вещ без съдебна намеса в рамките на определен срок след откриване на производството по несъстоятелност, но ако той не успее да осребри вещта в определения срок, тя следва да се предаде на синдика, за да се осребри в производството по несъстоятелност. Така се обезпечава бързо развитие на производството и същевременно заложният кредитор бива стимулиран да осребри бързо заложената вещ. Тази идея е изцяло относима и към правото, дадено на кредитор с особен търговски залог да се удовлетвори от заложената вещ без съдебна намеса.
[4] При преценката за изчерпване на имуществото от масата от него следва да се изключат и имуществата, върху които преди откриване на производството по несъстоятелност са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу които е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания по чл. 193, ал. 1 ДОПК, и не е изтекъл 6-месечният срок за неговото осребряване от публичния изпълнител към момента на прекратяване на производството. Тази хипотеза, подобно на уредената в чл. 744, ал. 1, т. 3 ТЗ във връзка с чл. 43, ал. 1 ЗОЗ, също е трудно мислима на практика.
[5] Според чл. 43, ал. 1 и ал. 3 ЗОЗ откриването на производство по несъстоятелност на залогодателя не спира започнатото изпълнение от заложния кредитор срещу предмета на особен залог. Но ако в срок до 6 месеца от откриване на производството кредиторът не е реализирал заложеното имущество, то се предава на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност. Ако към момента на откриване на производството кредиторът с особен залог не е започнал изпълнение срещу предмета на залога, той се удовлетворява в производството по несъстоятелност.
[6] Вж. в този смисъл въззивно Решение № 118 от 05.03.2025 г. по в. т. д. № 884/2024 г. на Софийски АС, ТО, 9-и състав.
[7] В този смисъл е § 196, ал. 1 на немския Insolvenzordnung, който изключва текущите доходи на длъжника от състава на масата на несъстоятелност.
[8] Наличието на обезпечение, дадено от трето лице, изпълнението срещу което не е приключило, не е пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност, когато обезпечението няма акцесорен характер, защото прекратяването на производството не отнема възможността на обезпечения кредитор да се удовлетвори чрез реализацията на обезпечението – напр. при менителнично поръчителство в полза на кредитора.
[9] Вж. напр. Определение № 2536 от 21.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 1021/2025 г., II т. о.
[10] Мотивът за уреждането на тази разпоредба съвпада с мотива за уреждане на чл. 735, ал. 2, предл. 1 ТЗ – така и Определение № 1045 от 07.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 244/2026 г., II т. о.
[11] Така за исковия процес вж. Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова и Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. Девето прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2012, с. 177-179.
[12] Наличието на висящи съдебни производства, по които длъжникът – ФЛ, е страна, не е пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност, защото длъжникът и след заличаването му в търговския регистър запазва своята правосубектност и прекратяването на производството срещу него не е пречка за продължаване на съдебните производства, по които той е страна.
[13] До изменението на чл. 735, ал. 2, предл. 2 ТЗ от 30.12.2016 г. в съдебната практика се приемаше, че наличието на висящи съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, по които длъжникът е страна, не е пречка за неговото заличаване, освен ако е налице производство по искове за недействителност по чл. 646 или чл. 647 ТЗ – вж. Решение № 701/2006 г. на ВКС, I т. о., Решение № 11/2007 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 24/2007 г. на ВКС, I т. о., цит. от „Решения на Върховния касационен съд по дела по несъстоятелност. Сб. „Съдебна практика 2005-2008“. София: Апис, 2009. В същия смисъл бяха Решения № 1610 от 28.07.2014 г. на САС по в. т. д. № 1581/2014 г.; Решение № 119 от 09.05.2014 г. на АС – Варна, по в. т. д. № 125/2014 г.
[14] Положителен отговор на въпроса даваше съдебната практика до изменението на чл. 735, ал. 2, предл. 2 ТЗ от 30.12.2016 г. – вж. практиката, посочена в предходната бел.
[15] Принципът е, че новият общ закон не отменява предходния специален закон – вж. Василев, Л. Гражданско право. Обща част. Второ изд. София: Ромина, 2000, с. 43.
[16] Като изключим универсалното правоприемство, което е предвидено при прекратяване на ЮЛ на търговско дружество поради преобразуване чрез сливане, вливане, разделяне, отделяне и промяна на правната форма по глава 16 на ТЗ.
[17] Така Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова и Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. Девето прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2012, с. 422.
[18] В подобен смисъл по въпроса за придобиване на непродаденото в производство по несъстоятелност имущество на длъжника – ЮЛ, след прекратяване на производството и заличаване на длъжника от търговския регистър вж. т. 10 от ТР № 1 от 03.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСТК.
