Дайджест „Търговско и облигационно право“, 2021 г., кн. 05
1. Признаването на вземането от длъжника е определено като основание за прекъсване на погасителната давност по чл. 116, б. „а“ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Освен че основанията за прекъсване на давността станаха актуални с допълнението на закона и въвеждането на т. нар. „абсолютна“ погасителна давност в чл. 112 ЗЗД, в практиката на ВКС се констатира противоречие в тълкуването на понятието за признаването от длъжника, което доведе до образуване на Тълкувателно дело № 4 от 2019 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия. Основният въпрос в него е: „До кого следва да бъде адресирано изявлението на длъжника за признаване на вземането му, за да е налице прекъсване на давността на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД?“.
Повод за образуване на това дело е Определение № 224 от 16.07.2019 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, в което се казва:
„Поставеният в изложението правен въпрос, до кого следва да бъде адресирано изявлението на длъжника за признаване на вземането му, за да е налице прекъсване на давността на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД, е включен в предмета на делото и е обусловил изхода му. Същевременно настоящият състав на ВКС констатира, че по този въпрос е формирана противоречива практика на ВКС по чл. 290 ГПК. В една част от съдебните актове – Решение № 100 от 20.06.2011 г. по т. д. № 194/2010 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 105 от 5.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1697/2013 г., I т. о., ТК на ВКС и др., е прието, че за да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора. Противното разрешение е дадено в Решение № 131 от 23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2015 г. на IV г. о. на ВКС и Решение № 49 от 04.04.2017 г. по гр. д. № 50236/2016 г. на IV г. о. на ВКС. В тях по въпроса дали изявление на длъжника, което не е адресирано към кредитора, съставлява признание на дълга по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, е даден отговор, че не е необходимо волеизявлението, съдържащо признание на дълга, да бъде адресирано (отправено) до кредитора или негов представител, за да прекъсне давността съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Това волеизявление на длъжника има единствено удостоверителен (не и диспозитивен) характер. Прекъсването на давността настъпва по силата на самата правна норма (ex lege), като за това е достатъчно длъжникът да направи (обективира) такова недвусмислено волеизявление, че задължението му към кредитора съществува към момента, в който е направено (обективирано) волеизявлението. Без значение е дали с признанието си длъжникът цели да прекъсне давността или не; без значение е и кога и по какъв начин кредиторът е узнал за направеното признание от длъжника. Поради това, без значение е и по какъв повод е направено признанието на дълга и пред кого, както и до кого е адресирано. Достатъчно е волеизявлението на длъжника за това да е еднозначно, като то може да е направено изрично – писмено или устно; може да е обективирано пред свидетели или пред държавен орган, който може да го е удостоверил и в официален документ; може да е обективирано и чрез недвусмислени конклудентни действия. Противоречивото разрешаване на въпроса в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, до кого следва да бъде адресирано изявлението на длъжника за признаване на вземането му, за да е налице прекъсване на давността на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД, е основание по чл. 292 ГПК да се предложи на Общото събрание на Гражданската колегия и Търговската колегия на ВКС да постанови тълкувателно решение по него“.
…………….
Проф. д-р Поля ГОЛЕВА
_______
Пълният текст на статията можете да откриете в брой 05/2021 г. на списание „Търговско и облигационно право”, както и в ЕПИ „Търговско и облигационно право”.
