Дайджест „Труд и право“, 2021 г., кн. 02
По смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО), самоосигуряващи се лица, са лицата, които имат задължение да внасят вноски за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване за своя сметка. Тези лица са посочени в чл. 4, ал. 3 от кодекса, съгласно който задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
3. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите.
В течение на календарната година самоосигуряващите се лица внасят осигурителните си вноски авансово върху избран от тях осигурителен доход. Нормативното основание за това е разпоредбата на чл. 6, ал. 8 КСО.
Всяка година в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят границите на този доход, т. е. определя се минимален и максимален размер на осигурителния доход. През 2020 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица беше 610 лв. Това означава, че осигурителните вноски се дължат най-малко върху 610 лв. в случаите, в които лицето няма друго основание за осигуряване и внасяне на осигурителни вноски.
………..
Вержиния ЗАРКОВА, експерт по социално осигуряване
____________
Пълният текст на статията можете да откриете в брой 02/2021 г. на списание „Труд и право”, както и в ЕПИ „Труд и социално осигуряване”.
