Коментар
Дайджест „Труд и право“, 2020 г., кн. 07
Кодексът на труда (КТ) урежда правото на всеки работник или служител на платен годишен отпуск. В него се съдържат разпоредби относно видовете платени отпуски (основен, удължен и допълнителен), минималния размер на основния платен годишен отпуск, ползването на платения годишен отпуск (начин и ред на ползване, прекъсване и отлагане на ползването, погасяване на правото на ползване), заплащане на възнаграждение за времето на ползване.
- Платеният годишен отпуск представлява субективно право на работника и служителя заради работата му по трудово правоотношение, което е гарантирано от Конституцията на страната ни.
- Работникът и служителят има право на платен годишен отпуск, независимо дали работи на срочно или безсрочно трудово правоотношение, дали то е обвързано с клауза за изпитване, или не, и дали договорът е основен или допълнителен (чл. 155, ал. 1 КТ).
- Отпускът е период от време, през което работникът и служителят се освобождава от задължението си да работи по трудовото правоотношение, като то продължава да съществува.
- Правото на платен отпуск съществува до момента, в който се прекрати трудовото правоотношение, освен ако не е погасено по давност. След прекратяване на трудовото правоотношение, ако не е било упражнено, се трансформира в право на обезщетение за неползван платен отпуск.
- Кодексът на труда определя минималния размер на платения годишен отпуск – не по-малко от 20 работни дни (чл. 155, ал. 4 КТ), и не по-малко от 26 работни дни за работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто и за тези, ненавършили 18 години (включително за календарната година, през която навършват 18 години).
……….
Мариана ВАСИЛЕВА, юрист в администрацията на Министерския съвет
Пълният текст на статията можете да откриете в брой 07/2020 г. на списание „Труд и право”, както и в ЕПИ „Труд и социално осигуряване”.
