Заетият баща

– Татко, колко печелиш на час? – попитало плахо и с очи, пълни с обожание, малкото момче баща си, който току-що се бил върнал от работа.
Силно изненадан, бащата погледнал детето и леко ядосан му отвърнал:
– Виж, синко, дори и майка ти не знае това. Не ме притеснявай, уморен съм.
– Кажи ми, татко, моля те – настояло момчето. – Колко печелиш на час?
– Пет долара – предал се бащата.
– Добре, татко, ще ми дадеш ли назаем пет долара?
– Затова ли ме попита колко печеля?!? – разгневил
се бащата. – Лягай да спиш и престани с твоите глупости!
Докато лежал в леглото си обаче, човекът се почувствал виновен. Може би, мислел си той, синът ми иска да си купи нещо важно? Накрая, за да не го измъчват угризения, той почукал на вратата на детето.
– Спиш ли, синко?
– Не, татко. Защо? – отговорило момчето сънено.
– Ето парите, за които ме помоли.
– Благодаря, татко – оживило се момчето. – Вече имам пет долара! Вече имам достатъчно парички!
Бащата гледал объркано и не разбирал какво иска да каже синът му.
– Татко, ще ми продадеш ли един час от твоето време?