Дайджест „Собственост и право“, 2020 г., кн. 08
Един от големите кошмари на купувачите на имоти „на зелено“ е незавършването на сградата поради финансови затруднения на строителя или поради неговия фалит. Последното се възприема дори като фатално за инвестицията на собствениците на самостоятелни обекти в сградата. Статистиката1, макар и нееднозначна, не разкрива по-различна картина. Издадените разрешения за строеж през годините 2014, 2015, 2016, 2017, и 2018 за жилищни сгради, според броя жилища в тях, са за съответно 15 848, 17 264, 18 157, 24 969 и 35 526 бр. самостоятелния обекти за жилищно ползване. Но за същите години въведените в експлоатация жилища са съответно 9993, 7806, 9342, 8384 и 8136. Разликата съответно е 5855, 9458, 8815 и фрапиращите 16 585 и 27 390 броя жилища. По друг начин казано, ако за 2019 г. не е издадено нито едно разрешение за строеж, то остават да бъдат завършени и въведени в експлоатация неопределен брой сгради с 68 103 самостоятелни жилища в тях през идните години, с издадени разрешения за строеж през периода 2014-2018 г. Подобен сграден фонд, ако бъде отделен, е достатъчен да приюти областен град с размерите на Плевен2. Статистика обаче не може да даде отговор на простия въпрос – при колко сгради строителството е проведено докрай. Но статистически също би било погрешно да се каже, че всички от започнатите сгради ще бъдат завършени и въведени в експлоатация/ще получат разрешение за ползване. Вероятно много от тях ще се превърнат в онези призрачни скелети, които отдавна приемаме за даденост и неизменна част от облика на градската среда.
…………………
Иван НИКОЛАЕВ, адвокат
____________
Пълният текст на статията можете да откриете в брой 08/2020 г. на списание „Собственост и право”, както и в ЕПИ „Собственост”.
