Коментар
Дистанционната работа (като обобщаващо понятие за работата от разстояние и надомната работа) придоби особена актуалност след обявяването на извънредното положение в страната поради пандемията на коронавирус и последвалата го извънредна епидемична обстановка. Без съмнение тя е възможно най-ефективният способ за ограничаване на физическия контакт между работниците и служителите. Това я направи толкова широко приложима през последната – меко казано, необичайна – година, че в практиката възникваха колебания дали работодателите не са задължени да преминат към такава организация на трудовия процес. Аргумент за подобно разбиране даваха и формулировките в заповеди на министъра на здравеопазването, според които „всички работодатели и органи по назначаване, в зависимост от спецификата и възможностите на съответната трудова дейност, организират дистанционна форма на работа за служителите си (надомна работа/работа от разстояние)“ . Разбира се, от законова гледна точка надомната работа или работата от разстояние никога не е била правно задължение, а възможност за страните по трудовото правоотношение. Като мярка за ограничаване на пандемията някои дейности бяха преустановявани, но за тези, които продължаваха да функционират, не е съществувало императивно правило за преминаване към дистанционен режим на работа, включително по време на извънредното положение.
Според чл. 7, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците работодателите и органите по назначаване в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване може да възлагат надомна работа или работа от разстояние на работниците и служителите си без тяхно съгласие, освен когато това е невъзможно. Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя или органа по назначаване. Такава възможност (а не задължение) предвижда и разпоредбата на чл. 120б КТ, озаглавена „Възлагане на надомна работа и работа от разстояние при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка“. В нея е предвидено, че работодателят може при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор. Промяната се извършва със заповед на работодателя, в която се определят условията по чл. 107в, ал. 2 и/или чл. 107и, ал. 2 КТ. Използването на думите „може“/“могат“, а не „следва“ или „са длъжни“ ясно показва диспозитивния характер на правилата.
……………..
Доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ, Институт за държавата и правото при БАН
____________
Пълният текст на статията можете да откриете в брой 04/2021 г. на списание „Труд и право”, както и в ЕПИ „Труд и социално осигуряване”.
