Дайджест „Собственост и право“, 2020 г., кн. 11
1. Защита на правата на кредиторите и заветниците по реда на чл. 66 ЗН
1.1. Срок и ред за упражняване на правото по чл. 66 ЗН
Законът предоставя на кредиторите на едно наследство, както и на заветниците, възможност да поискат от районния съдия да определи реда и начина, по който наследникът, приел наследството по опис, да изплаща наследствените задължения и заветите. Срок, до изтичането на който подобно искане може да бъде отправено до районния съдия, в закона не е установен и не би могъл да бъде изведен по тълкувателен път, освен да се приеме, че с тази възможност кредиторите и заветниците разполагат до момента на изчерпване на наследствения актив, от който приелият наследството по опис е плащал на кредиторите и заветниците по реда, по който те са предявили правата си, т.е. доброволно, или в изпълнителен процес. Но подобна теза, доколкото такъв срок не е установен в ЗН, трудно би могла да бъде споделена.
Искането може да бъде отправено до районния съдия от момента на вписване на приемането на наследството по опис в специалната книга на съда по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН, за което кредиторите и заветниците са длъжни да следят. Доколкото законът не установява задължение за призованото към наследяване лице да уведоми кредиторите на наследството и заветниците за смъртта на длъжника, за приемането на наследството и за неговото състояние, нито специална процедура, по която да стане уведомяването, с изключение на задължението на изпълнителя на завещанието да покани заветниците да присъстват при съставянето на опис на наследственото имущество (чл. 46, ал. 1 ЗН), презумира се, че на кредиторите е известна както смъртта на техния длъжник, така и обстоятелството, че наследството е прието. Ако законодателят предвиди създаване на регистър на наследствата или отбелязване в Национална база данни на извършеното по реда на чл. 61 ЗН приемане на наследството по опис, възможността на кредиторите и заветниците да се ползват от правото да искат определяне на реда и начина, по който да бъдат изплащани наследствените задължения, ще може да се реализира своевременно. Още повече, след като разполага с информация и за съдържанието на описа на наследственото имущество, всеки кредитор и заветник би могъл да прецени каква част от вземането му би била удовлетворена и без да иска отделянето.
Следва да се отбележи също така, че с оглед предстоящото въвеждане на абсолютната погасителна давност, създаването на регистър на наследствата, съдържащ информация за откритите наследства, за призованите към наследяване лица, както и данни дали и как наследството е прието, става дори наложително.
……………
Светлана КАЛИНОВА, съдия във ВКС
_____________
Пълният текст на статията можете да откриете в брой 10/2020 г. на списание „Собственост и право”, както и в ЕПИ „Собственост”.
