Увод
Законът за мерките срещу изпирането на пари1 (ЗМИП) създаде режим, който цели недопускане на средства, придобити от престъпна дейност в икономиката на страната. Възможностите за това са различни – закупуване на недвижима собственост, депозити в банкови сметки, инвестиции в капитал на търговски дружества и др.
Конкретните способи за пране на пари определят задължените по закона лица, посочени в чл. 4, т. 1-39 ЗМИП, а също и предвидените в чл. 3, ал. 1-8 ЗМИП осем конкретни мерки2 срещу прането на пари.
В дейността си задължените по закона лица, изброени в чл. 4, т. 1-39, следва да спазват всички изисквания на ЗМИП. Задължените лица имат няколко характеристики. Режимът на ЗМИП следва да се спазва само от лицата, посочените в чл. 4 лица. Следователно задължените лица са изчерпателно определени. Непосочени в тази норма лица нямат задължения по ЗМИП. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМИП, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 94 от 29.11.2019 г., законодателят разшири кръга на задължените лица.3
Сред задължените лица са включени физически и юридически лица от публичния и частния сектор, като преобладават вторите. Нотариусите и помощник-нотариусите намират място сред задължените лица (чл. 4, т. 14), тъй като инвестирането на мръсните пари в сделки с недвижими имоти е един от най-често използваните начини за изпирането им. Това налага приложение на предвидените мерки, изготвяне на доклади, уведомяване на органите на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и всички други задължения, предвидени в ЗМИП. Този закон е административноправен. Той въвежда контролен режим, който следва да прилагат задължените лица от публичния и частния сектор. Законът използва характерни за административното право и процес термини като „проверки“, „мерки“, „контрол“ и други. Неизпълнението на задълженията по закона е административно нарушение, когато е включено в състава на някоя от административнонаказателните разпоредби по глава десета от закона.
С оглед на съдържанието им задълженията на лицата по чл. 4 могат да се разделят на два вида – във връзка с мерките по чл. 3, ал. 8 и други, сред които основно място намират приемането на Вътрешни правила за контрол и предотвратяване прането на пари и финансирането на тероризма, провеждането на обучения и други.
Включването на нотариусите в каталога на лицата по чл. 4 следва от голямото значение на сделките с недвижими имоти за прането на пари. Това определя и спецификата на Вътрешните правила, като в настоящата работа ще бъдат представени реда и условията за приемане на Вътрешните правила за приложението на ЗМИП и някои изисквания към съдържанието им, които нотариусите следва да утвърдят в срок до 09.07.2020 г.
1. Нормативна уредба
Нормативната уредба на материята на Вътрешните правила се съдържа в глава осма „Вътрешна организация и контрол“, раздел І „Вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма“, чл. 101-105 ЗМИП. Уредбата съдържа – изискването за утвърждаване на вътрешните правила, реквизитите на правилата (чл. 101, ал. 2, т. 1-18), изискване по отношение на нотариусите и частните съдебни изпълнители съответните правила да приемат единни правила, които да се изпълняват от всички прилагащи съответната професия (ал. 4, специални изискванията към вътрешните правила на други категории лица по чл. 4 (ал. 5-12).
Сроковете за приемането на правилата са 4 месеца от регистрацията или издаване на съответната професия или дейност (чл. 102, ал. 1 и 2). Член 103 определя правния ефект на правилата, като постановява, че са задължителни.
В правилника за приложение на ЗМИП4 въпросите на вътрешните правила се регулират в чл. 61-66.
2. Срокове и акт за приемане на нови или привеждане на съществуващи според изискванията на ЗМИП вътрешни правилаа
Сроковете, предвидени в чл. 102, ал. 15 и ал. 26, имат текущ, оперативен характер. Това е така, защото те касаят търговци или други субекти по чл. 4, чиято дейност тепърва се регистрира или лицензира. В този случай срокът за приемането на тези правила е 4 месеца от датата на съответното регистриране или издаване на лицензията или разрешението.
В практиката особен интерес предизвика срокът, в който лица по чл. 4, които имаха задължение да прилагат мерки по отменения закон, сред които са и нотариусите, следва да приведат вътрешните си правила съобразно изискванията на законодателството. Този срок бе променян многократно. По силата на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗМИП той намери определяемо разрешение, което е до 09.07.2020 г.
Това следва от съобщение, публикувано на 09.01.2020 г. на сайта на Държавна агенция „Национална сигурност“, рубрика „Мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма“, подрубрика „Резултати от Националната оценка на риска“, със следното съдържание: „Съгласно § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМИП, лицата по чл. 4 ЗМИП, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането му в сила, привеждат вътрешните си правила в съответствие с изискванията на чл. 101 от този закон в срок до 6 месеца от публикуването на резултатите от НОР на интернет страницата на ДАНС“.
От тълкуването на нормата следва, че тези по чл. 4, които преди влизане в сила на ЗМИП са имали правила до 09.07.2020 г., следва да ги коригират според новата уредба, а тези, които нямат, в същия срок следва да приемат такива.
Според чл. 102, ал. 3, изр. първо правилата по чл. 101 се приемат, съответно тяхно изменение, с писмен акт. Това разрешение е приложимо за субектите по чл. 4, които са физически лица. Според изр. второ в случаите, в които лицата по чл. 4 са юридически лица или други правни образувания, правилата се приемат с писмен акт на лицата, които ги управляват и/или представляват.
Писменият акт може да бъде решение на колективен орган, заповед на едноличен и др.
3. Единни вътрешни правила по чл. 101, ал. 4, приложими от всички нотариуси, вписани в камарата
Важно е да се подчертае, че всеки отделен нотариус няма задължение да приема самостоятелно вътрешни правила в срок до 09.07.2020 г.
Член 101, ал. 4 е възложил на Нотариалната камара на Република България в същия срок да приеме единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Нормата изрично разпорежда, че тези правила се прилагат от членовете на организацията след приемането им. Идентичен е подходът на законодателя според чл. 101, ал. 4 по отношение на Камарата на частните съдебни изпълнители и на Националния институт на дипломираните експерт-счетоводители. Тези случаи са изключени от правилото, че всяко лице по чл. 4, без значение дали е физическо или юридическо, следва да приеме индивидуално Вътрешни правила или съответно да адаптира създадени при действието на отменения закон към новата нормативна уредба.
Съгласно чл. 103, ал. 6 тези вътрешни правила са задължителни за прилагане от членовете на нотариалната камара на Република България. Следователно законодателят е балансирал отпадането на индивидуалното задължение за приемане на правила от всеки нотариус със задължението да се спазват единните за камарата правила.
Именно тяхното неприлагане или неправилно прилагане ще бъде предмет на оценка и съответно на търсене на отговорост от страна на компетентните органи при евентуални проверки на нотариални кантори.
4. Реквизити на Вътрешните правила
Реквизитите са изброени при условията на неизчерпателност в чл. 101, ал. 2, т. 1-18.7 Точка 18 допуска в правилата да се предвидят правила и процедури съобразно условията на дейността на лицето.
Съдържанието на правилата има за цел да адаптира нормите и задълженията, предвидени в ЗМИП и правилника за приложението му, към целите на съответното лице по чл. 4. Това включва както буквалното възпроизвеждане или препращане на норми от закона в правилата, така и отразяване на съответните специфики в дейността на задълженото лице. Ето някои общи и специални постановки, които са от значение за съдържанието на Вътрешните правила на Нотариалната камара според предвидените в чл. 101, ал. 2 реквизити:
За целите на правилата и изобщо на изпълнението на закона от нотариусите легалният термин „клиент“ означава и двете или повече страни по сделката.
При възможност е добре правилата да съдържат проекция на законните реквизити, характерна за дейността на нотариусите по всеки от предвидените реквизити. В частност е добре това да се направи по отношение на всяка от осемте мерки по чл. 3 във връзка с приложението им в нотариалната дейност.
При преценка за наличие на прага за сделка или операция по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМИП (15 000 евро или тяхната левова равностойност) и чл. 11, ал. 1, т. 3 ЗМИП (5000 евро или тяхната равностойност) следва да се счита не нотариалната такса, която е отчетена при нотариуса по съответната сделка/операция, а самата цена на сделката/операцията според нотариалния акт или друг документ.
Във връзка с момента на определяне на цената на сделката/операцията законът дава възможност за последващото й установяване (чл. 11, ал. 2) – това не е необходимо при дейността на нотариусите, тъй като цената винаги е ясна към момента на извършване на нотариалната дейност.
При безвъзмездните сделки с предмет прехвърляне на недвижими имоти изразяваме мнение, че независимо от нулевата цена на сделката същите също следва да останат в обхвата на приложението на закона. По тях се извършват плащания на такси, а освен това въпреки официално безвъзмездния характер на сделката винаги е възможно същата да има прикрит характер и по същество да е възмездна.
По отношение на комплексната проверка като най-често прилаганата от осемте мерки8 правилата следва да възпроизведат разграничението между разширената и опростената процедура (чл. 26 ЗМИП).
Най-често срещаният способ за задължителната идентификация на клиентите при извършване на няколко от осемте мерки е справка в търговския регистър, поради което в правилата следва да се уреди ред за регистриране и извършване на тези справки.
Въпросите за вътрешната система за контрол (т. 4) и за разпределяне на отговорностите по изпълнение на ЗМИП в нотариалната кантора са свързани – необходимо е ясно определяне на задълженията на служителите в различните процедури.
Правилата следва да съдържат, и задължително уведомяване на органите на ДАНС в предвидените в закона случаи.
5. Последващ контрол върху Вътрешните правила
Не се изисква приетите Вътрешни правила да се изпращат на дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС.
Законодателят е предвидил друга възможност за последващ контрол – при проверка, извършвана от органите на ДАНС. Съгласно чл. 104, ал. 3, когато при упражняване на контролна дейност по чл. 108 се установи, че вътрешните правила на лицето по чл. 4 не съответстват на ЗМИП или на акт по прилагането му, не са приети от компетентен орган на лицето по чл. 4, или предвидените в тях мерки не са достатъчни за постигане на целите на този закон, директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ дава на лицето по чл. 4 задължителни указания за отстраняване на установените несъответствия. Изисква се указанията да се изпълняват в срок до един месец от получаването им, за което се уведомява дирекцията. В случай че лицето не изпълни указанията, информацията за това се публикува на официалната интернет страница на ДАНС.
Това е типичен пример за последващ контрол. Повод за него е проверка на лицето по чл. 4 от органите на агенцията, която може да има планов или инцидентен характер.
Отчитането на възможно най-много и разнообразни специфики на нотариалната дейност във Вътрешните правила на Нотариалната камара е гаранция за улесненото им приложения в практиката впоследствие.
Николай НИКОЛОВ, доктор по право
_________
1 Обн. ДВ, бр. 27 от 27.03.2018 г., изм. бр. 94 от 13 ноември 2018 г., изм. и доп. бр. 17 от 26.02.2019 г., изм. бр. 34 от 23.04.2019 г., изм. бр. 37 от 07.05.2019 г., изм. и доп. бр. 42 от 28.05.2019 г., изм. и доп. бр. 94 от 29.11.2019 г., изм. и доп. бр. 18 от 28.02.2020 г.
2 Според чл. 3, т. 1-8 мерките са – комплексна проверка на клиентите
(т. 1); събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на този закон (т. 2); съхраняване на събраните и изготвените за целите на този закон документи, данни и информация (т. 3); оценка на риска от изпиране на пари (т. 4); разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти (т. 5); разкриване на друга информация за целите на този закон (т. 6); контрол върху дейността на задължените субекти по раздел II от тази глава (т. 7); обмен на информация и взаимодействие на национално равнище, както и обмен на информация и взаимодействие между дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, звената за финансово разузнаване на други държави и юрисдикции, както и с компетентните в съответната сфера органи и организации на други държави (т. 8).
3 Създадени бяха нови т. 36-39, с които към кръга на задължените лица бяха добавени – лица, които по занятие търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, включително когато това се извършва от художествени галерии и аукционни къщи, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута (т. 36); лица, които по занятие съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута (т. 37); лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие (т. 38); доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги (т. 39).
4 Обн. ДВ, бр. 3 от 08.01.2019 г.
5 Член 102, ал. 1 гласи : „Лицата по чл. 4 приемат правилата по чл. 101 в 4-месечен срок от регистрацията си. Лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, приемат правилата по чл. 101 до 31 юли на годината, следваща годината, за която годишният им оборот надвишава сумата по чл. 98, ал. 4, или в едномесечен срок от изготвянето на оценката по чл. 98, ал. 5“.
6 Член 102, ал. 2 гласи: „Когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешение или регистриране, лицата по чл. 4 приемат правилата по чл. 101 в 4-месечен срок от издаване на лицензията или разрешението или от вписването в съответния регистър“.
7 (2) Вътрешните правила по ал. 1 съдържат:
1. ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти;
2. (доп. – ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) реда за използването на технически средства за предотвратяване и разкриване изпирането на пари и финансирането на тероризма;
3. (изм. и доп. – ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) система за вътрешен контрол върху изпълнението на задълженията, установени в този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и в актовете по прилагането им;
4. възможност за извършването на преглед от вътрешен одит, когато лицето по чл. 4 е създало такъв, при който да се проверяват и оценяват правилата, процедурите и изискванията по тази алинея;
5. възможност за извършването на независим одит, при който да се проверяват и оценяват правилата, процедурите и изискванията по тази алинея, когато това е целесъобразно с оглед на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4;
6. вътрешната система по чл. 42;
7. вътрешна система за оценка на риска и определяне на рисковия профил на клиентите;
8. пропорционални на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4 политики, механизми за контрол и процедури за ограничаване и ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени на равнището на Европейския съюз, на национално равнище, както и на равнище задължен субект;
9. правила и организация за изпълнение на задълженията за изясняване произхода на средствата и източника на имущественото състояние;
10. условията и реда за събиране, съхраняване и разкриване на информация;
11. времевите интервали, през които се преглеждат и актуализират поддържаните бази от данни и клиентските досиета в изпълнение на чл. 15 и 16, при съобразяване на установеното и документирано по реда на чл. 98 ниво на риска за клиентите и деловите взаимоотношения;
12. (доп. – ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) разпределението на отговорността за прилагане на мерките срещу изпирането на пари и на мерките срещу финансирането на тероризма по клоновете на лицето по чл. 4 и мерки, включващи процедури за оценка на риска по отношение на клонове и дъщерни дружества при условията на чл. 7, ако има такива;
13. правилата за организиране и за работа на специализираната служба по чл. 106, както и правилата за обучение на служителите в специализираната служба;
14. правилата за обучение на останалите служители;
15. (изм. – ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. бр. 94 от 2019 г.) разпределението на отговорността на представителите и служителите на лицето по чл. 4, както и на лицата в сходно положение, ангажирани в неговата дейност на друго основание, за изпълнението на задълженията, установени в този закон, в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и в актовете по прилагането им, както и данни за контакт с лицето по чл. 4 и с отговорните му представители и служители и лица в сходно положение, ангажирани в неговата дейност на друго основание, за целите на този закон, на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на актовете по прилагането им;
16. (изм. и доп. – ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., доп. бр. 94 от 2019 г.) пропорционална на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4 процедура за анонимно и независимо подаване на вътрешни сигнали от служители или лица в сходно положение, ангажирани в неговата дейност на друго основание, за нарушения на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им, включително сигнали за съществуващо съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризма;
17. оценката по чл. 98, ал. 4;
18. други правила, процедури и изисквания съобразно особеностите на дейността на лицето по чл. 4.
8 По-подробно вж. Николов, Н. Основания за комплексна проверка по Закона за мерките срещу изпирането на пари. – В: Счетоводство, данъци и право, 2019, № 8, с. 64-73.
