Дайджест „Търговско и облигационно право“, 2020 г., кн. 02
Противоречива практика на КЗК и на ВАС
Съгласно Закона за обществените поръчки (ЗОП) са налице два вида прекратяване на процедурата за възлагане на обществени поръчки.
Първият вид прекратяване се извършва с мотивирано решение на възложителя винаги когато е налице някоя от предвидените в чл. 110, ал. 1, т. 1-9 ЗОП хипотези. При този вид прекратяване, когато е налице някоя от визираните хипотези, възложителят няма право на преценка дали да прекрати процедурата, или да я продължи и да възложи изпълнението й. Поради това, при този вид прекратяване възложителят действа в условията на обвързана компетентност, доколкото законът безусловно диктува какво да бъде неговото поведение. Законодателят е лишил от право на преценка възложителя, тъй като във всички описани девет възможни хипотези се касае за първоначално налични или по-късно възникнали в процеса на провеждане на процедурата на възлагане на обществената поръчка обективни обстоятелства, препятстващи нейното възлагане при спазване на обявените изисквания на обявлението и документацията, а така също и на нормите на закона.
При втория вид прекратяване процедурата може да се проведе при спазване на обявените изисквания на обявлението и документацията, но въпреки това законодателят е предвидил възможност за избор на възложителя дали да сключи договор за изпълнение с класирания на първо място участник, или да прекрати процедурата, след преценка дали възлагането би било в съответствие с основните цели и принципи на закона. Поради това, при този вид възлагане възложителят действа в условията на оперативна самостоятелност, при която се цели постигането на предвидения в закона резултат чрез поведение, избрано по целесъобразност от възложителя. Макар тази преценка на възложителя да не подлежи на административен и съдебен контрол, то поведението на възложителя, във връзка с постановяването на акта, следва да бъде в съответствие с изискването на закона, като в този смисъл то подлежи на административен и съдебен контрол относно: наличието на компетентност за издаване на акта; спазване на законоустановената форма на акта; спазването на материалния и процесуалния закон; съобразяването с целта на закона.
Предмет на настоящата статия ще бъде именно вторият вид прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка, доколкото споровете относно законосъобразността на поведението на възложителя, инкорпорирано в неговото решение за прекратяване, възникват именно във връзка с начина на упражняване на правото на избор в условията на оперативна самостоятелност.
………….
Весела АНДОНОВА, адвокат
_______
Пълният текст на статията можете да откриете в брой 02/2020 г. на списание „Търговско и облигационно право”, както и в ЕПИ „Търговско и облигационно право”.
