Съгласно чл. 389 ГПК във всяко положение до приключване на делото във въззивната инстанция съдът може да допусне обезпечение на иска. Обезпечение може да се иска по всички видове искове, а също и за бъдещ иск. Симетрично на тази обща обезпечителна процедура, предвидена от процесуалния закон, в регламентацията на търговската несъстоятелност също е включена възможност за налагане на обезпечителни мерки. И в двата случая целта е да се гарантира на молителя осъществяването на правата му по бъдещото съдебно решение. Производството по несъстоятелност е насочено към справедливото удовлетворяване на кредиторите и при възможност запазване предприятието на длъжника (чл. 607 ТЗ), поради което упражняването на правата на молителя зависи от правната и фактическата цялост на имуществото на търговеца. Това имущество след откриване на производството по несъстоятелност формира масата на несъстоятелността. Тя от своя страна съставлява материалната основа за продължаване дейността на длъжника, за оздравяване на предприятието му или за осребряване и разпределение на паричните суми.
С оглед многофазния характер на производството по несъстоятелност самостоятелни основания и ред за налагане на обезпечителни мерки са предвидени във всички фази на делото. Едни са мерките, които могат да бъдат налагани до постановяването на решение за откриване на производство по несъстоятелност (чл. 629а ТЗ), други са мерките, приложими при и след откриване на производството (чл. 630 ТЗ), самостоятелна възможност за обезпечения е налице при и след обявяването в несъстоятелност (чл. 711 ТЗ). Дори и в случаите, в които производството приключва с оздравяване, като своеобразни обезпечения могат да се разглеждат мерките по чл. 707, ал. 3 ТЗ за запазване на имуществото и за осигуряване на изпълнението на оздравителния план, които съдът постановява с решението за утвърждаване на плана или по-късно.
Когато говорим за предварителни обезпечения в производството по несъстоятелност, имаме предвид мерките по чл. 629а ТЗ, които съдът може да наложи до произнасянето си по молбата за откриване на производството по несъстоятелност. Тези обезпечения целят защита на масата на несъстоятелността, докато трае висящността на процеса в първия етап на производството – етапа по разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ. Въпреки че законът използва термина “предварителни обезпечителни мерки”, производството не бива да се асоциира с обезпечението на бъдещ иск по чл. 390 ГПК най-малкото поради факта, че е възможно единствено при вече образувано дело. Процедура по налагане на предварителни обезпечителни мерки може да се развие в периода от подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност до постановяване на решението на съда, с което се произнася по тази молба (чл. 629а, ал. 1 ТЗ).
Всяко лице, имащо качеството кредитор, е активно легитимирано да отправи до съда по несъстоятелността искане за предварително обезпечение. В тази фаза на производството кредитори са лицата, подали молбата за откриване на производство по несъстоятелност, и други кредитори по търговски или публичноправни вземания, които са се присъединили към тях до приключване на първото заседание по делото. Искане за предварително обезпечение, направено от длъжника, е недопустимо. Недопустимо е също обезпеченията в тази начална фаза на производството да се налагат по искане на временният синдик, самият назначен като предварителна обезпечителна мярка.
Обезпечителната нужда може да бъде констатирана и служебно от съда. Няма пречка в такива случаи предварителни обезпечителни мерки да бъдат налагани както по дела, образувани по молба на кредитор, така и по дела, образувани по молба на длъжника.
Налагането на ограничения за търговеца, произтичащи от предварителните обезпечителни мерки, е оправдано и допустимо само когато “това се налага за запазване имуществото на длъжника” (чл. 629а, ал. 1 ТЗ). Реалната опасност от разпиляване, повреждане или укриване на имуществото на длъжника се преценява във всеки конкретен случай от съда по несъстоятелността. Съдът преценява и поведението на длъжника – дали накърнява, или заплашва да накърни общото обезпечение по чл. 133 ЗЗД. Индиция за обезпечителна нужда са действия и сделки, извършени от длъжника, които водят до намаляване на имуществото или го обременяват с тежести, а с това осуетяват реализирането на търсената в процеса защита на законните права и интереси на кредиторите. С оглед конкретната обезпечителна нужда се определя и съответната предварителна обезпечителна мярка. Обезпечителната мярка е подходяща, когато е съобразена с фазата, в която се намира производството по несъстоятелност и с целите на процедурата. Не е приложима предварителна мярка, която води до последици, съответни на друга фаза от производството, например – обща възбрана и запор, която е една от последиците на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност.
В ал. 2 на чл. 629а ТЗ са въведени още две алтернативни условия за допустимост на предварителното обезпечение, когато искането за налагане на обезпечителна мярка е направено от кредитор. Молбата следва да е подкрепена с убедителни писмени доказателства, сочещи вероятната основателност на иска и опасността за имуществото на търговеца, или да бъде представено обезпечение в определен от съда размер. Обезпечението служи за компенсиране на нанесените на длъжника вреди, в случай че молбата за откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена. Съдът може да задължи кредитора да представи обезпечение дори и когато молбата е подкрепена с писмени доказателства (чл. 629а, ал. 3 ТЗ). В ТЗ не се съдържат специални правила за определяне на размера на обезпечението. Предвид текста на чл. 621 ТЗ, който предвижда за неуредените въпроси да се прилагат правилата на ГПК, в случая съответно приложение ще намери чл. 391, ал. 3 ГПК, според който размерът на гаранцията1 се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. Като ориентир за определяне размера на гаранцията следва да служи и чл. 631а ТЗ, който установява имуществена отговорност на лицето, подало при условията на груба небрежност или умисъл молба за откриване на производство по несъстоятелност, която е отхвърлена с влязло в сила решение. В тези случаи на обезщетяване подлежат имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие.
Видовете предварителни обезпечителни мерки са изчерпателно посочени в пет точки на чл. 629а, ал. 1 ТЗ. От своя страна всяка от тях съставлява група от няколко различни по вид и последици обезпечения. Това създава достатъчната законова база за определяне на подходящата обезпечителна мярка за всяка конкретна обезпечителна нужда. Обезпечението по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ включва назначаване от съда по несъстоятелността на временен синдик, с което на практика се ограничават правата на длъжника да осъществява търговската си дейност. Функцията на временния синдик, назначен като обезпечителна мярка, е по-ограничена в сравнение с тази на временния синдик, назначаван с решението за откриване на производството по несъстоятелност. От всички правомощия на синдика, предвидени в чл. 658, ал. 1 ТЗ, предварителният временен синдик осъществява в пълен обем само правомощията по т. 3 от същия текст. Търговецът продължава да упражнява дейността си, но под надзора на временния синдик, а нови сделки се сключват само след предварителното съгласие на последния. Независимо от редуцираните правомощия на временния синдик, назначен като обезпечителна мярка, и по отношение на него действат условията за назначаване по чл. 655 ТЗ, включващи образователен ценз и опит, липса на осъждане, липса на отношения с длъжника или кредитори, които създават основателни съмнения за безпристрастността му, и най вече – придобита квалификация за синдик и включване в списъка на синдиците, утвърждаван от министъра на правосъдието. На общо основание намира приложение и правилото на чл. 623 ТЗ – данните за временния синдик подлежат на вписване в търговския регистър. Що се отнася до разходите за възнаграждение на временния синдик, назначен като обезпечителна мярка, то въпросът би следвало да се решава по общите правила, доколкото няма установени специални такива. Когато мярката е поискана от кредитор, същият би следвало да понесе и разноските по налагането й, тъй като текстът, освобождаващ кредитора от такси, е изричен и се отнася само до държавната такса за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност (вж. чл. 620, ал. 2 ТЗ). В закона не се съдържа уредба на разноските, когато мярката се налага служебно, по преценка на съда по несъстоятелността. Известната съдебна практика възлага в тези случаи разноските в тежест на длъжника, тълкувайки разширително текста на чл. 620, ал. 3 ТЗ.
Съгласно чл. 629а, ал. 1, т. 2 ТЗ като предварителна обезпечителна мярка съдът по несъстоятелността може да допусне мерките по чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ, т.е. – да наложи запор, възбрана или други обезпечителни мерки върху имущество на длъжника. С тази мярка се дава възможност една от последиците на решението за откриване на производство по несъстоятелност – вещноправната последица да бъде изтеглена напред във времето и да се прояви още във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производството по несъстоятелност.
С подобен ефект е и предварителната обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ, изразяваща се в спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на тези по ДОПК. Спирането на изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, е последица, която настъпва по закон, с постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност (чл. 638 ТЗ). Приложено като предварителна обезпечителна мярка, спирането на изпълнителните дела осигурява в известен смисъл запазване целостта на длъжниковото имущество, за да послужи същото за съразмерно удовлетворяване на всички кредитори, а не само на тези, предприели индивидуални принудителни действия. По този начин мярката съдейства и за равнопоставеност на всички кредитори на длъжника.
За мярката по чл. 629а, ал. 1, т. 4 ТЗ е използвана техниката на препращането към чл. 642 ТЗ. Текстът на чл. 642 ТЗ е формулиран общо и предвижда налагане на всички допустими по закон мерки за обезпечаване наличното имущество на длъжника. Обособяването на самостоятелна обезпечителна мярка със съдържание, което до известна степен се припокрива със съдържанието на другите обезпечителни мерки по чл. 629а, ал. 1 ТЗ, не е самоцелно. Анализът на чл. 629а, ал. 1, т. 4 във връзка със систематичното място на чл. 642 ТЗ обуславя извода, че предварителни обезпечителни мерки са допустими и в периода от отмяната на решението на окръжния, съответно на апелативния съд, постановено по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, до постановяването на новото решение по съществото на спора.
Предварителната обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 5 ТЗ е насочена преди всичко към фактическото запазване и съхраняване на имуществото на длъжника. Приложима е при опасност от разпиляване, унищожаване или укриване на имущество и се изразява в запечатване по чл. 650, ал. 1 ТЗ на помещения, оборудване, превозни средства и други обекти, в които се съхраняват вещи на длъжника. Не е допустимо запечатване на обитаеми жилищни помещения, както и на такива, които са необходими за продължаване дейността на търговеца или за съхраняване на бързо развалящи се вещи (чл. 650, ал. 2 ТЗ).
По допускане на предварителното обезпечение съдът се произнася с определение, което подлежи на незабавно изпълнение. Определението се съобщава на лицето, поискало мерките, и на длъжника и може да се обжалва от заинтересованата страна с частна жалба в 7-ем дневен срок от получаване на съобщението (чл. 629а, ал. 6 ТЗ). Обжалването не спира изпълнението на определението. Определението на въззивния съд, с което се произнася по жалбата, не подлежи на касационно обжалване – аргумент от чл. 613, ал. 3 ТЗ и възприетото в Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГКТК.
Налагането на предварителни обезпечителни мерки има действие по отношение на всички кредитори (чл. 629а, ал. 4 ТЗ). Тези мерки ползват всички кредитори на несъстоятелността по смисъла на чл. 616 ТЗ, т.е. – кредиторите на длъжника по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за обявяване в несъстоятелност. Веднъж постановени, мерките могат да бъдат отменяни от съда по несъстоятелността, ако по молба на заинтересована страна или служебно съдът прецени, че е отпаднала нуждата от тях за целите на обезпечителното производство (чл. 629а, ал. 5 ТЗ). В ТЗ не е уредена изрично възможността една обезпечителна мярка да бъде заменяна с друга подходяща такава. По аргумент от правилото, че който може по-голямото (в случая да отмени обезпечителната мярка), може и по-малкото (да замени мярката), както и при субсидиарното приложение на ГПК, би следвало да се приеме за допустимо заменянето на една обезпечителна мярка с друга, стига с това да се охранява обезпечителният интерес.
Обезпечителните мерки имат привременен характер, защото с налагането им не се решава правният спор и не се получава трайна защита на накърненото право на кредиторите да получат удовлетворяване на вземанията си. Мерките се считат по право отменени, когато с влязло в сила решение молбата за откриване на производството по несъстоятелност бъде отхвърлена (чл. 629а, ал. 8 ТЗ).
В случай че молбата за откриване на производство по несъстоятелност бъде уважена, от датата на решението на съда действието на предварителните обезпечителни мерки се заменя с мерките за запазване на длъжниковото имущество, които съдът постановява с решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ. В решението си съдът може да допусне обезпечение чрез налагане на нови обезпечителни мерки – запор, възбрана и т.н., или да постанови продължаване на обезпечителните мерки, вече наложени с определението, постановено по реда на чл. 629а ТЗ.
Нели МАДАНСКА, главен инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието
______________
1 Терминът “гаранция” по чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК е съответен по съдържание с “обезпечението” по чл. 629а, ал. 2, т. 2 ТЗ, но е по-прецизен.
