Последните промени в ЗКПО, свързани с данъчното третиране на личното ползване на фирмени активи и персонал

В „Държавен вестник“, бр. 75 от 27.09.2016 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИДЗКПО), като приетите промени в основната си част са свързани с данъчното третиране на разходите за лично ползване на фирмени активи.

Дискусии по темата за данъчното третиране в аспекта на прякото данъчно облагане започнаха непосредствено след обсъждане на промените в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в края на миналата година и публикуване на Становище изх. № 20-00-15 от 22.01.2016 г. на Националната агенция за приходите (НАП)¹.

В отговор на обществените очаквания както за облекчен ред за данъчно третиране, който не води до допълнителна данъчна тежест и за физическите лица, и за бизнеса, така и за неговото максимално бързо въвеждане, в ЗИДЗКПО е предвидено, че в голямата си част промените, свързани с данъчното третиране на разходите за лично ползване, влизат в сила от 01.01.2016 г.

Новите постановки за данъчно третиране на личното ползване, в аспекта на прякото данъчно облагане и по-конкретно през призмата на ЗКПО, са следните:

1. С направените промени в ЗКПО и ЗДДФЛ не се въвежда нов вид данък, а се създава облекчен ред за данъчно третиране на разходите за фирмени активи и персонал, използвани както за дейността, така и за лични цели от определен кръг физически лица.

Облекченият ред за данъчно третиране се прилага за доходите в натура, представляващи разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО.

Съгласно § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО „разходи в натура“, за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4, е частта, съответстваща на личното ползване на активите и/или персонала, от счетоводните разходи, които не попадат в чл. 204, ал. 1, т. 1-2 и са свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване. Когато активите са данъчни амортизируеми активи, вместо счетоводните разходи за амортизации се вземат предвид данъчните амортизации. Не са разходи в натура за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 разходите, извършени в полза на физически лица, които представляват придобит доход по смисъла на чл. 11, ал. 3 ЗДДФЛ. Не са разходи в натура и разходите, свързани с използването на собствени, наети или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, когато за използването им се дължи възнаграждение.

2. Новият облекчен ред за данъчно третиране на доходите в натура, представляващи разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО, се състои в предоставеното право на избор на ред за облагане, а именно:

С разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗДДФЛ е предвидено право на работодателите да изберат да облагат с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 ЗКПО доходите в натура, представляващи разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО.

Правото на избор на ред за облагане не може да се прилага за отделни физически лица.

Съгласно ал. 4 на чл. 24 ЗДДФЛ доходите в натура, обложени по реда на чл. 204, ал. 1, т. 4 ЗКПО, не се включват в облагаемия доход по ал. 1 на чл. 24 ЗДДФЛ.

От цитираните разпоредби на ЗДДФЛ произтича, че работодателите следва да изберат:

или да третират посочените разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО като доходи в натура на физическите лица със съответстващото на това третиране облагане на доходите по реда на ЗДДФЛ и прилагане на правилата за задължително обществено и здравно осигуряване за тези доходи, или
да облагат разходите в натура по реда на ЗКПО с данък върху разходите, който е окончателен.

В мотивите към ЗИДЗКПО е посочено, че при направен избор за облагане на доходите в натура с данък върху разходите по реда на ЗКПО, те няма да са обект на задължително обществено и здравно осигуряване, като за целта е поет ангажимент да бъдат направени необходимите промени в съответните подзаконови нормативни актове след приемането и обнародването на
ЗИДЗКПО.

Редът за упражняване на правото на избор е уреден в чл. 217, ал. 3 ЗКПО. Работодателите могат да избират как да облагат доходите в натура, представляващи разходи в натура, ежегодно, като упражняват този избор еднократно с годишната данъчна декларация по ЗКПО за предходната година. Направеният избор ще важи за цялата календарна година и за всички физически лица, които ползват фирмени активи за лични цели (чл. 217, ал. 3 ЗКПО). Това правило е важно, защото основният режим на облагане на доходите в натура, представляващи разходи в натура, всъщност е по реда на ЗДДФЛ и ако данъчно задължените лица решат да се възползват от правото си на избор за облагане по реда на ЗКПО, те задължително трябва да упражнят този избор в годишната си данъчна декларация по ЗКПО за предходната година, като трябва да правят такъв избор за всяка една година. Ако пропуснат да направят избор за някоя от годините, се прилага общият ред, предвиден в ЗДДФЛ, както и редът, предвиден в осигурителното законодателство.

Във връзка с упражняването на правото на избор е необходимо да се имат предвид и предвидените преходни режими за 2016 г. (§ 13 от ПЗР на ЗИДЗКПО):

Изборът за 2016 г. се декларира със съответния вид годишна данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице за 2016 г. – това означава, че в образците на предвидените в ЗКПО годишни данъчни декларации за 2016 г. трябва да се създаде възможност да се направи избор както за 2017 г., така и за 2016 г.
За данъчно задължените лица, които до обнародването на промените са облагали разглежданите доходи в натура по реда на ЗДДФЛ, е предложен избор:

а) да продължат да прилагат този ред до края на 2016 г., или

б) да обложат с данък върху разходите по реда на ЗКПО разходите, свързани с лично ползване, за периода от 1-во число на месеца, следващ датата на обнародването на закона, до 31.12.2016 г.² (от 01.10.2016 до 31.12.2016 г.).

3. Категориите физически лица, за които е приложимо правото на избор за облагане по реда на ЗКПО на доходите в натура, представляващи разходи в натура, са:

работници и служители;
лица, наети по договори за управление и контрол;
лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от ДР на ЗДДФЛ (съдружници и член-кооператори, както и акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, полагащи личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери).

4. Като обект на облагане с данък върху разходите в чл. 204, ал. 1, т. 4 ЗКПО са посочени разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал от страна на лицата, посочени в предходната точка 3.

С оглед на така определения обект на облагане е полезно да се акцентира върху някои изключения, които не попадат в обхвата на облекчения ред за данъчно третиране, като например:

разходи за стоки и услуги, които са предоставени в полза на съответните физически лица от трети лица, когато тези разходи не са свързани с използването на фирмени активи. Например разходи, поети от дружество, за ремонт на дома на управителя, извършен от трето лице. Ако обаче за целта е използван работник на дружеството и за тази услуга управителят не дължи на същото възнаграждение³ (т.е. ремонтът се извършва за сметка на дружеството), разходът ще попадне в обхвата на чл. 204, ал. 1, т. 4 ЗКПО;
разходи за активи, които са предоставени на изброените в чл. 204, ал. 1, т. 4 ЗКПО физически лица изцяло за лично ползване.

В посочените примерни случаи е възможно разходите да се квалифицират или като възнаграждение на физическите лица, ако могат да бъдат определени като престация за положен от тях труд, като в този случай са данъчно признати, или да се третират като разходи, несвързани с дейността, включително като скрито разпределение на печалбата, ако са в полза на лицата, посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО и не могат да бъдат обвързани с престирането на труд от съответното физическо лице.

Например свързано със съдружник лице формално е назначено по трудов договор в дружеството, но всъщност не полага труд. Ако на това лице е предоставен служебен автомобил, лаптоп, мобилен телефон или друг актив, разходите, свързани с тези активи, трябва да се разглеждат като скрито разпределение на печалбата, а не да се облагат с данък върху разходите по реда на чл. 204, ал. 1, т. 4 ЗКПО.

Съгласно чл. 204, ал. 2 ЗКПО облагането с данък върху разходите се прилага и когато отчитането на сумите по чл. 204, ал. 1, т. 1, 2 и 4 не води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане. Това е нова постановка, която се прилага не само за данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4, а и за останалите данъци върху разходите (данък върху представителните разходи и данък върху социалните разходи, предоставени в натура). Този подход е познат от данъчното третиране на счетоводните разходи за амортизации⁴.

Подходът е изключение от принципите на ЗКПО, но като мотив за възприемането му може да бъде посочено обстоятелството, че новият ред за данъчно третиране на личното ползване на фирмени активи на практика замества облагането на доходи на физическите лица.

5. Данъчно задължени лица за данъка върху разходите са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол, или по правоотношения за полагане на личен труд по смисъла на § 1, т. 26, б. „и“ от ДР на ЗДДФЛ (чл. 207, ал. 3 ЗКПО).

В тази категория попадат не само лицата, подлежащи на облагане с корпоративен данък, а и тези, които се облагат с алтернативен на корпоративния данък (бюджетни предприятия, организатори на хазартни игри или лица, избрали да се облагат с данък върху дейността от опериране на кораби). Тук попадат и лицата, които не са търговци, без оглед на това дали извършват сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), или отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество, за което се облагат с корпоративен данък, както и освободените от облагане лица.

6. Правилата за определяне на данъчната основа се съдържат в чл. 215а ЗКПО.

Общото правило е, че данъчната основа е сумата на разходите, свързани с фирмени активи и/или с използване на персонал за лично ползване за календарната година.

Предвидени са специфични правила за определяне на данъчната основа по отношение на:

превозни средства;
недвижимо имущество;
активи, различни от посочените в първите две категории (например мобилни телефони, лаптопи и др.).

Целта на групирането явно е да се създаде подходящ механизъм за определяне на данъчната основа, който да е едновременно лесен за прилагане и да отразява спецификата на активите. Поради тази причина в случаите, в които разпределението на разходите между дейността и личното ползване не се извършва чрез измерване на същите, е възприет подход за използване на съотношение, което за превозните средства се базира на изминати километри (чл. 215а, ал. 2, т. 1, б. „а“) или часове на използване (чл. 215, ал. 2, т. 1, б. „б“), или на фиксиран процент – 50 на сто (чл. 215а, ал. 2, т. 2), а за недвижимото имущество – на площ (чл. 215а, ал. 3, т. 1), или на часове на използване (чл. 215а, ал. 3, т. 2). Това съотношение се прилага към общия размер на разходите и по този начин се определя данъчната основа за облагане с данък върху разходите. За третата категория, която включва разнообразни видове активи, и в случаите, когато не може да бъде документално обоснован друг размер на основа, е предвидено данъчната основа да бъде 20 на сто от общия размер на разходите за съответния актив (чл. 215а, ал. 4).

Съществена разлика в сравнение с начина на определяне на данъчната основа за останалите данъци върху разходите (например за социалните разходи, предоставени в натура) е това, че ако личното ползване е свързано с амортизируеми активи, се вземат предвид данъчните разходи за амортизации, а не счетоводните такива⁵ (вж. § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО).

Данъчната основа за данъка върху разходите в натура, свързани с използване на персонал, се определя съгласно общия ред на чл. 215а, ал. 1 ЗКПО, т.е. на база сумата на всички разходи, свързани с използването на персонал за лично ползване от лицата, посочени в чл. 204, ал. 1, т. 4 ЗКПО.

По отношение на определянето на данъчната основа за лично ползване на превозни средства при прилагане на фиксирана основа в размер на 50 на сто от разходите, е предвиден облекчен ред за документиране. В този случай експлоатационните разходи, свързани с ползване на превозното средство както за служебни, така и за лични цели, няма да е необходимо да се документират с попълване на пътен лист или с друг подобен документ.

Важно е да се има предвид, че за разлика от познатото досега документиране на разходите за експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност, понастоящем за доказване на експлоатационните разходи за превозни средства, използвани както за служебни, така и за лични цели, дори и при прилагане на данъчна основа 50 на сто от общия размер на разходите, ще е необходимо наличието на първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството – например фактура за придобиване на гориво.

Казано с други думи, ако се прилага данъчна основа за облагане на разходите за лично ползване, свързани с превозни средства, в размер на 50 на сто от всички разходи за съответното превозно средство, за да са признати за данъчни цели, разходите за експлоатация следва да са документирани по следния начин:

за придобиване на горивото – с първичен документ (фактура);
за изразходване на горивото – не е необходимо документиране нито с пътен лист, нито с друг подобен на пътния лист документ, чрез който да се доказва фактическото потребление на гориво или да се доказва времето на използване.

Интересен въпрос възниква най-вече по отношение на разходите за лично ползване на превозни средства⁶, който се свежда до това дали за различни превозни средства може да се приложат различните алтернативи, предвидени в чл. 215а, ал. 2 ЗКПО, или само една от тях за всички превозни средства, предоставени за лично ползване. Казано по друг начин, допустимо ли е разходите за лично ползване на едни превозни средства да бъдат облагани при данъчна основа 50 на сто от всички разходи (чл. 215, ал. 2, т. 2 ЗКПО), на други – при данъчна основа, базирана на километри, изминати за лично ползване (чл. 215а, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗКПО), а на трети – при данъчна основа, базирана на часовете на лично ползване (чл. 215а, ал. 2, т. 1, б. „б“ ЗКПО).

Отговорът на този въпрос следва да се търси във формулировката на чл. 215а, ал. 2 ЗКПО, от която е видно, че данъчната основа се определя за всяко превозно средство поотделно и доколкото са предоставени няколко възможности, то всяка една от тях е приложима за всяко от едно от превозните средства.

7. Ставката за данъка върху разходите в натура, свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, предоставени за лично ползване, е 10 на сто.

8. Както и останалите данъци върху разходите, и данъкът върху разходите за лично ползване се декларира със съответния вид годишна данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице, и се внася веднъж годишно – в срок до 31 март на следващата календарна година.

9. Във връзка с отмяната на данъка върху разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност, в сила от 01.01.2016 г., както и с оглед промяната на чл. 10, ал. 6, която също влиза в сила от 01.01.2016 г., е предвиден следният преходен режим:

Съгласно § 15, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗКПО документална обоснованост на разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност, извършени от 01.01.2016 г. до датата на обнародване на този закон в „Държавен вестник“, е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство, или с касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и ако не е издаван пътен лист.

Това означава, че документираните по този начин разходи, извършени през периода от 01.01.2016 г. до датата на обнародване на ЗИДЗКПО, са признати за данъчни цели.

В ал. 2 на § 15 от ПЗР на ЗИДЗКПО е регламентирано, че при определяне на данъчната основа за данъка по чл. 204, ал. 1, т. 4 за 2016 г. за разходите в натура, свързани с превозни средства, разходите се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи по 50 на сто, когато до обнародването на този закон в „Държавен вестник“ превозното средство е използвано и за управленска дейност и разходите за тази дейност са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство или с касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, и/или не е издаван пътен лист.

С цитираната разпоредба се създава яснота по отношение на случаите, при които до обнародването на ЗИДЗКПО превозното средство е използвано за управленска дейност при прилагане на облекчения ред за документиране (само с фискална касова бележка и/или без пътни листа) и едновременно с това то се ползва и за лични цели. В тези случаи е очевидно, че в общия случай е невъзможно със задна дата да бъдат изпълнени новите изисквания за документиране, така че да се определи данъчна основа за облагане с данък на разходите в натура, свързани с личното ползване, базирана на изминати километри или часове на използване⁷ (чл. 215а, ал. 2, т. 1 ЗКПО).

Цветана ЯНКОВА, държавен експерт по приходите в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ в ЦУ на НАП
___________
1 – Експертно обсъждане на този въпрос беше направено и по време на Четвъртата Национална експертна среща – 2016 по прилагане на ЗДДС и ЗКПО, проведена на 1 и 2 юни 2016 г. в НДК.
2 – В тази хипотеза не е налице основание за възстановяване на внесени данъци върху доходите на физическите лица и осигурителни вноски за периода от 01.01.2016 до 30.09.2016 г.
3 – Вж. § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО, където е постановено, че не са разходи в натура разходите, свързани с използването на собствени, наети или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, когато за използването им се дължи възнаграждение. Тук следва да се посочи, че целта на предвиденото изключение е да се регламентира случаят, при който физическото лице заплаща за това, че ползва фирмен актив за лични цели, например физическо лице ползва за жилище фирмен имот, но заплаща наем. Въпросът е какво е данъчното третиране, ако физическото лица заплаща частично за личното ползване, а останалата част е за сметка на данъчно задълженото лице. Този въпрос не намира еднозначен отговор в закона, но следва да се отбележи, че така формулирано изключението по-скоро цели да обхване случаите, в които физическото лице дължи адекватно пазарно възнаграждение за ползването на активи или персонал. Ако между предприятието и физическото лице е договорено последното да покрие само част от разходите, то би следвало да се приеме, че е налице предвиденото в § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО изключение за частта, която се покрива. В този случай на практика са налице разходи за лично ползване в размер на разликата между общия размер на разходите за лично ползване на съответния актив и определеното възнаграждение, дължимо от физическото лице. По въпроса е налице възможност и за друг прочит на закона, според който, ако е определено частично, но не символично, възнаграждение, разликата, поета за сметка на дружеството, формално няма да попадне в обхвата на разходите за лично ползване. Следва да се отбележи обаче, че в този случай би следвало за разликата до пазарната цена на възнаграждението да бъдат приложени правилата за данъчно третиране на сделки между свързани лица, а в някои от случаите – и за отклонение от данъчно облагане, например ако определеното възнаграждение е символично.
4 – Следва да се отбележи, че по време на обсъжданията на законопроекта беше застъпено мнение, че разпоредбата на чл. 204, ал. 2 ЗКПО води до авансово облагане на разходи, за които няма сигурност, че ще бъдат признати за данъчни цели.
5 – И този подход беше критикуван по време на обсъжданията на законопроекта – вж. авторския коментар на Велин Филипов, д.е.с., публикуван в книгата-годишник „Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2016 г.“, С., ИК „Труд и право“.
6 – Този въпрос е относим и към другите видове служебни активи, предоставени и за лично ползване.
7 – Дори и да не беше приета преходната разпоредба на § 15, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗКПО, данъчната основа за облагане на разходите за лично ползване на превозни средства трябваше да бъде определена по същия начин. Това е така, защото, ако превозното средство се ползва, освен за управленска дейност и за лични цели и ако експлоатационните разходи за управленска дейност са били документирани при условията на разпоредбата на чл. 10, ал. 6 ЗКПО преди промяната й (само с фискална касова бележка, и/или без издаване на пътен лист), а не по общия ред, предвиден в ЗКПО (с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, доказващ придобиването на гориво, и с пътен лист или друг подобен документ, чрез който да се удостовери действителното му изразходване по съответното предназначение), за да се признаят тези разходи за данъчни цели при новата постановка на закона, трябва да се приложи данъчна основа за определяне на данъка върху разходите за личното ползване в размер на 50 на сто от общия размер на разходите, свързани с превозното средство.