В отговор на поставения въпрос относно дължимостта на данък върху превозните средства за лек автомобил, който е иззет от собственика в изпълнение на наложен запор за обезпечаване на глоба, изразявамe следното становище:
Фактическата обстановка накратко е следната:
Лицето Л. М. Т. притежава лек автомобил „Ситроен” С5. Срещу него е образувано наказателно производство по чл. 244, ал. 2 и други от Наказателния кодекс (НК). Върху автомобила е наложен запор като обезпечение по наказателна глоба по чл. 72 НК и същият е иззет с протокол за претърсване и изземване на 17.07.2010 г.
С постановление за връщане на веществено доказателство от 19.11.2014 г. на прокурор от РП – гр. П., автомобилът е върнат на собственика.
Поставя се въпросът: дължи ли се данък, респективно лихви, за автомобила, иззет като обезпечение за наложена глоба за периода, през който същият не е бил в движение и в разпореждане на неговия собственик.
С данък върху превозните средства се облагат регистрираните за движение в страната превозни средства – чл. 52, т. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). В случая е налице регистриран за движение в „Пътна полиция“ лек автомобил, за който собственикът е подал декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за облагането му с данък върху превозните средства.
С промяната на чл. 58, ал. 4, изречение първо от ЗМДТ, в сила от 01.01.2010 г., е създадено общо правило, по силата на което облагането на моторните превозни средства се прекратява след прекратяване на регистрацията им за движение и от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията. Правилото обхваща всички хипотези на прекратяване на регистрацията (напускане на страната, кражба, предаване за съхранение в собствен имот и др.), с изключение на излезлите от употреба превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаването им за разкомплектоване.
За целта в чл. 54, ал. 4 ЗМДТ е предвидено задължение за собственика да представи документ от компетентен орган, удостоверяващ прекратяването на регистрацията.
В ЗМДТ не се съдържа специална разпоредба, уреждаща хипотеза на прекратяване на облагането на превозни средства, задържани от органи на съдебната власт или други държавни органи. В Наредба № І-45 от 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, е предвидено (чл. 45), че превозните средства, спрени от движение от органите на съдебната власт или данъчната администрация, се пускат в движение след писмено предписание от съответния орган за вдигане на забраната. Тъй като спирането от движение на превозно средство е обстоятелство, което не води до освобождаване от данък (спрените от движение превозни средства бяха освободени от данък до 01.01.2007 г. – чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, в редакцията му до 01.01.2007 г.), считаме, че не е налице основание за недължимост на данъка за иззетия лек автомобил за периода от изземването му до момента на получаването му, като прекратяване на облагането би настъпило само след прекратяване на регистрацията му за движение. Прекратяването на регистрацията на превозните средства е законово възприето като правопогасяващ факт относно данъчното облагане.
Освен чисто правни съображения в подкрепа на изложеното са налице и мотиви, свързани с поведението на лицето. В дискутирания случай изземването на автомобила е в изпълнение на наложена обезпечителна мярка за неплатено задължение за глоба и при условие че същата не е отменена, следва да се приеме, че с недобросъвестното си поведение данъчно задълженото лице е провокирало действието по налагането на запор върху автомобила.
Изложеното становище се поддържа и в съдебната практика –
Решение № 4970 от 2014 г. по адм. д. № 16297/2013 г. на ВАС и Решение № 78 от 2015 г. по адм. д. № 83/2015 г. на АС – Кюстендил.
Национална агенция за приходите
___________________
1* Публикацията отразява съдържанието на Становище изх. № 07-00-7 от 17.07.2016 г. на ЦУ на НАП, публикувано в Системата „Въпроси и отговори” (бел. ред.).
