Дайджест „Търговско и облигационно право“, 2021 г., кн. 01
1. Със Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) отмененият през 1993 г. чл. 112 се запълни с ново съдържание. Според него с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Давността по чл. 112, ал. 1 не се прилага за изрично посочени вземания. Предвидено е още, че за давността се прилагат чл. 115 и 118 от същия закон. В Преходните и заключителните разпоредби е уредено приложението на нововъведението към заварените случаи, както и 6-месечен срок, след който новият правен режим ще влезе в сила.
2. Новата правна уредба е резултат от продължителни обсъждания и разсъждения на националния Омбудсман и на народни представители от ПП „ГЕРБ“ и групата на Обединените патриоти, породени от масовата поява през последните 10 години на длъжници, които не са в състояние да обслужват своите дългове. Многобройни бяха жалбите пред Омбудсмана на Р България, който в изпълнение на своите функции инициира различни правни средства, за да се постави край на така наречените вечни длъжници. Беше констатирано, че има граждани, които не са си направили добре сметката и знаейки, че нямат достатъчно имущество, за да погасяват взетите заеми, са разчитали именно на своята бедност и на евентуалната грижа на социалната държава за тях, а в немалка степен и на института на погасителната давност. Такива граждани се облъчват ежедневно от примамливи оферти в бляскави реклами на телевизиите, както и от привлекателни и забавни реклами на фирми за бързи кредити, за изгодни и нисколихвени заеми. Немалка част от тях разчитат на българската поговорка „ще вземат на босия цървулите“ и смело инкасират заемите. Само че кредиторите не спят. Те са платежоспособни и разполагат с материален и персонален апарат за принудително събиране на дълговете. Така се стига до яростен конфликт между кредитори и длъжници.
3. Досега действащата правна уредба на погасителната давност, създадена в годините на социализма, в които законодателят не е питаел особена любов към кредиторите, не е създавала някакви социални проблеми поради неразвития оборот при социализма и наличието на държавен монопол върху банките. След 30 години капитализъм у нас, правната уредба на погасителната давност се оказа неособено изгодна, но не за кредиторите, а за длъжниците. (Парадоксът в нашата страна е правило, а не изключение.) Неизгодна, защото чрез прекъсване на давностните срокове реално търсенето на правна защита на кредиторите срещу длъжниците нямаше лимит във времето. Кредиторът може в рамките на 5- или 3-годишната давност да търси принудително изпълнение срещу длъжника. Всяко действие на предявяване на иск, на възражение, на предприемане на действия на принудително изпълнение водят обаче до прекъсване на погасителната давност по силата на чл. 116 ЗЗД. От момента на прекъсването започва да тече нова давност и така длъжникът се оказва дълго време в мрежата на кредитора. А вземането му, колкото е по-старо, толкова е по-обременително. Има и длъжници, които неумишлено и без да злоупотребяват, се намират в обективна невъзможност да изпълняват своето задължение (болест, безработица, интелектуална или физическа слабост, напреднала възраст и т. н.). Тази група длъжници наистина будят съчувствие, защото, дори да са направили правилна оценка на кредитния риск, те не са могли да предвидят превратностите на съдбата.
Нашият социален законодател обаче не прави разлика между длъжниците, когато решава да използва като правно средство за облекчаване на тяхната участ т. нар. „абсолютна“ погасителна давност.
Промените обхващат всички частни дългове на гражданите. Те са задължения към други физически и към юридически лица (търговци или нетърговци). Висшата цел на допълнението на закона е да се спасят вечните длъжници, като за такива се определят всички длъжници със задължения над 10 години.
……….
Проф. д-р Поля ГОЛЕВА
_______
Пълният текст на статията можете да откриете в брой 01/2021 г. на списание „Търговско и облигационно право”, както и в ЕПИ „Търговско и облигационно право”.
